РЕШЕНИЕ
№ ………./ 17.12.2020г.,
гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На осми
декември, две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Н.Реджебова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Т.д. №
37 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Подадена е искова молба и
допълнителна такава от И.Р.М. за осъждане на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“АД да й заплати сумата 50 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния брат А.М.,
починал при ПТП на 7.10.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от горната дата до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на
исковата молба излага твърдение, че на 7.10.2014г. А.М. е управлявал товарен
автомобил „Нисан“ по пътя от гр.Попово към с.Ломци, когато между отбивката за с.Дриново и с.Ломци е бил блъснат от насрещно
движещ се товарен автомобил „Ситроен Джъмпер-фургон“, управляван от Г.Ж.. В
хода на образуваното ДП № 506/2014г. на РУ на МВР гр.Попово била установена
вината на последния, но тъй като Жеков също починал при настъпилото ПТП,
наказателното производство било прекратено с прокурорско постановление. Ищцата
твърди, че вече е водено гр.д. № 20392/2014г. на СГС с предмет обезщетяване на
неимуществени вреди от същото ПТП на други близки роднини на А.М.. Във връзка с
характера и вида на неимуществените вреди ищцата излага твърдение, че между нея
и починалия й брат е изградена силна емоционална връзка, грижили са се един за
друг и са се подкрепяли. Ищцата е изгубила апетит, не можела да спи, постоянно
плачела и към настоящия момент мъката от загубата не е преодоляна. Към момента
на ПТП товарният автомобил „Ситроен
Джъмпер“ е бил застрахован със застраховка ГО при ЗАД“Армеец“АД. В съдебно
заседание поддържа предявения иск.
Ответникът ЗАД“Армеец“АД,
представляван от изп.директори М.И. и В.К-М, е
депозирал писмен отговор на исковата молба чрез своя процесуален представител,
в който изразява становище за неоснователност на исковата молба. Счита, че към
момента на ПТП застрахователят не е поел застрахователен риск, включващ изплащане
на обезщетение на кръга от наследници, определени с ТР № 1/2018г. на ОСНГТК, а
отделно от това оспорва близката връзка между пострадалото лице и ищцата.
Счита, че не са доказани елементите на непозволеното увреждане от страна на
застрахования водач, в т.ч. механизма на ПТП, причинените болки и страдания на
ищцата, изключителността на родствената връзка между нея и пострадалия. Счита, че размерът на търсеното обезщетение е
завишен и не отговаря на законовия лимит, както и на критериите за справедливост.
Оспорва основателността на претенцията за присъждане на законна лихва, като се
позовава на изтекла погасителна давност. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от А.М., изразяващо се в
управление на МПС със скорост, непозволяваща му да го контролира, вкл. да
намали скоростта или да спре с цел избягване на възникналата опасност; не е бил
с поставен обезопасителен колан; управлявал е МПС след употреба на алкохол;
управляваният от пострадалото лице товарен автомобил е бил с техническа
неизправност, вследствие на която е навлязъл в насрещната лента; пострадалият е
бил със заболявания, които обективно са допринесли за настъпването на ПТП.
Признава наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва неговото
съдържание и по-конкретно обхвата на застрахователното покритие и наличието на
покрит застрахователен риск. В съдебно заседание становището се поддържа от
процесуалния представител на ответника.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: на 7.10.2018г. на път ІІІ-204 км.23+991 между с.Ломци и
с.Дриново е настъпило пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер-фургон“ с рег. № ***, управляван от Г.Ж., товарен автомобил
„Нисан Трейд“ с рег. № РР 3458 ВА, управляван от а. Р.ов
М. и л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № Т 5536 МТ с прикачена платформа,
управляван от С.А.. Управляваният от А.М. т.а.“Нисан Трейд“ се движел в дясната
лента по посока с.Ломци. След него, на около 10м. дистанция, се движел
л.а.“Мерцедес Спринтер“. При достигане на км.23+991 А.М. навлязъл в ляв завой,
а през това време срещу него се движел т.а.“Ситроен Джъмпер“. При влизането в завоя
т.а.“Ситроен Джъмпер“ не е предприел вписване по кривата на завоя, а е
продължил направо и навлязъл в лентата за насрещно движение. Последвал удар
между т.а.“Нисан Трейд“ и т.а.“Ситроен Джъмпер“ с техните предни челни части,
изцяло в лентата за движение на управлявания от А.М. автомобил. От високата
скорост двата автомобила се завъртели след сблъсъка и преустановили движението
си, като за т.а.“Нисан Трейд“
това се случило на около 5м. назад и със задни гуми в дясната канавка. В
следващия момент движещият се зад него л.а.“Мерцедес“ не успял да преустанови веднага
движението и се ударил в лявата странична част на т.а.“Нисан“ – в каросерията
зад кабината, след което преустановил
движението си.
Описаният по-горе механизъм на
настъпилото ПТП е установен от вещото лице – автоексперт по назначената
съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз
основа на материалите по ДП № 506/2014г. на РУП гр.Попово, личен оглед и
извършени замервания на мястото, информация за техническите характеристики на трите
МПС и събраните в настоящото съдебно производство материали, поради което съдът
го намира за обосновано и го възприема изцяло. Въз основа на изводите в
експертизата се установява още, че по време на удара скоростта на т.а.“Ситроен
Джъмпер“ е била 97км./ч., при което опасната зона за спиране се определя на
103,05м. При движение на този автомобил с разрешената извън населени места
скорост 90км./ч. опасната зона за спиране ще бъде 79,2м. Скоростта на движение
на т.а.“Нисан“ е била 70км./ч. и неговата опасна зона за спиране е определена
на 56м. При това положение за А.М. не е съществувала възможност за
реагиране с намаляване на скоростта и
същият е успял само да отклони движението на управлявания от него автомобил. Що
се отнася до т.а.“Ситроен Джъмпер“, вещото лице прави извод, че критичната
скорост за преодоляване на завоя е 94,5км./ч., което означава, че ако водачът
на т.а.“Ситроен“ се е движел с максимално разрешената извън населени места
скорост от 90км./ч., същият би преодолял завоя безпрепятствено и произшествието
би било предотвратимо. По отношение на третия автомобил „Мерцедес“ заключението
на вещото лице е, че ударът би бил предотратим при
установената дистанция от 10м., ако е подбрал правилно скоростта си – не повече
от 19,5км./ч., или при подбраната скорост на движение е спазвал дистанция от
52,2м. В съдебно заседание обаче вещото лице изрично заявява, че ударът на
л.а.“Мерцедес“ в т.а.“Нисан Трейд“ няма решаващо значение за настъпилите
последици, защото сблъсъкът е бил значително зад кабината на водача, съответно
без съприкоснование с водача на т.а.“Нисан Трейд“ и с
по-ниска скорост.
Крайният извод на експертизата,
който съдът възприема като подробно мотивиран и при изчерпателност на
хипотезите, е, че произшествието и настъпилите последици за А.М. са били
предотвратими единствено в случай, че водачът на т.а.“Ситроен Джъмпер“ Г.Ж. се
е движил със скорост на движение не по-висока от разрешената за движение извън
населени места, при което би преминал през завоя безпрепятствено, без да излиза
от своята лента за движение и да навлиза в насрещната лента.
Вещото лице е установило още,
че т.а.“Нисан Трейд“, управляван от А.М., е бил оборудван с обезопасителен
колан. Липсват данни за техническа неизправност предвид факта, че преди
настъпването на ПТП този автомобил се е движел без отклонение и е поддържал
определена скорост, което означава, че липсват данни за технически повреди на
основните системи, осигуряващи безопасността на движението – кормилна и
спирачна уредба.
В резултат от
пътно-транспортното произшествие е настъпила смъртта на А.М.. Доказателство в
тази насока е заключението на съдебно-медицинската експертиза, вещото лице по
която е работило с материалите по приобщеното досъдебно производство на РУП
гр.Попово и е направило своите изводи, основани на притежаваните компетенции по
съдебна медицина. Съдът го възприема изцяло и въз основа на него приема, че по
тялото на пострадалия е установена съчетана травма на главата, гръдния кош, коремната
стена и на крайниците, в резултат на която е получил тежък
травматично-хеморагичен шок. Травматичните увреждания са получени в резултат от
много силни удари с или върху твърди тъпи предмети, както и от притискане и
сътресение на тялото (уточнението е направено в с.з.) и са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
На съдебно-медицинската експертиза
е поставена задача и във връзка с направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от непоставяне на обезопасителен колан.
Заключението е, че при аутопсията не са отбелязани характерни белези за
поставен такъв, но неописването им не изключва факта на поставен обезопасителен
колан. В съдебно заседание вещото лице допълнително пояснява, че голяма част от
уврежданията на пострадалия, довели до тежката съчетана травма на главата,
гръдния кош, коремната стена и на крайниците, са получени вътре в купето, при
което описаните травми биха могли да се получат както с, така и без поставен
обезопасителен колан, от деформираните части на автомобила при сблъсъка с
насрещно движещия се автомобил.
По-нататък, от
съдебно-медицинската експертиза се установява, че към момента на настъпване на
ПТП пострадалият не е употребил алкохол. Имал е заболявания, които обаче нямат
отношение към настъпване на смъртта вследствие съчетаната черепно-мозъчна и
гръдна травма.
И.М. и А.М. са брат и сестра,
видно от представеното удостоверение за родствени връзки с изх. №
7866/30.10.2014г., изд. от дл.лице при Община
Разград.
Във връзка с установяването на
характера на отношенията между ищцата и нейния брат, както и на претърпените от
нея болки и страдания вследствие на смъртта му, са разпитани свидетелите Б.Ш. и
Н.Р., живели в същото село, назначена е и съдебно-психологическа експертиза.
При изготвяне на заключението вещото лице се е запознало със събраните по
делото доказателства и е осъществило интервю с И.М.. Заключението е дадено след
всестранно изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за предмета
на делото, и на базата на научните понятия и норми, притежавани от експерта в
кръга на неговите компетенции. Предвид горното, съдът възприема в цялост изготвената
експертиза, както и показанията на свидетелите, които са взаимно свързани,
хронологично подредени и непротиворечащи помежду си и с останалите
доказателства.
Въз основа на горните
доказателства се установява, че И.М. и А.М. са израснали в сплотено семейство,
родителите им са ги научили да се грижат един за друг и да си помагат във
всички сфери от живота. Братът и сестрата са живели заедно в родната им къща в
с.Ломци от раждането им до няколко години след като а. М. се е оженил.
Последният се е занимавал с млекопроизводство, което му е позволявало да
подпомага освен емоционално, също така и финансово своята сестра. След като И.М.
***, той е пътувал с автомобила си, за
да я прибира за почивните дни, при завръщането си тя от своя страна му е
помагала, като се е включвала активно в неговия бизнес по млекопроизводство. А.М.
е приобщил сестра си към своя приятелски кръг, съобразявал се е с мнението на
сестра си при подбора на приятелите си, а с неговата съпруга И.М. е била много
добра приятелка. Двете семейства са отглеждали своите деца заедно. След смъртта
на А.М. ищцата е оказала основна подкрепа на децата му (съпругата на А.М. е
пътувала в автомобила при настъпване на ПТП и също е починала). Преместила се е
да живее и работи в гр.Русе, за да може да се грижи за своя племенник, който е
отишъл да учи там. Подкрепяла е активно и племенницата си, която е завършила
медицинско образование в гр.Стара Загора. При всяка възможност ищцата се
прибира на село и всеки път посещава гроба на своя брат. Установява се от
заключението на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза, че смъртта
на А.М. е причинила психо-емоционален стрес на ищцата,
изразяващ се в тъга, плач, гняв и тревожност, както и в промяна на поведението
– нарушение на съня, безапетитие, социално отдръпване (за тези проявления
обясняват и свидетелите). Според научните норми справянето със стреса
продължава от една до три години, след което би трябвало да настъпи оттегляне
от травмиращото събитие. От извършеното от вещото лице психологическо
изследване на ищцата обаче се установява, че след преминаването на обичайните
за явлението стадии, при И.М. се наблюдават симптоми, които остават
непреработени и които водят до емоционален дисбаланс, наличие на лека депресивност и тревожност и нарушават в някои аспекти
обичайното социално функциониране на личността. Емоционалното й състояние
вследствие на травмиращото събитие представлява хронично стресово състояние,
нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или психотравма,
притежаваща силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в семейното
функциониране и здравословното състояние.
Ответникът признава факта на
налична и валидна застраховка "Гражданска отговорност" на т.а.“Ситроен
Джъмпер“ с рег. № *** към момента на настъпване на ПТП на 7.10.2014г., със
застраховател ЗАД“Армеец“АД. Този факт е и общодостъпен за установяване чрез интернет
сайта на Гаранционен фонд, за което и съдът извърши служебна проверка.
С решение № 377/15.02.2019г.,
постановено по в.гр.д. № 2368/2018г. на Софийски апелативен съд, вл. в сила на 27.03.2019г., са приети обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на А.М., дължими от ЗАД“Армеец“ на всяко от
децата на А.М. в размер по 150 000лв. и на всеки от неговите родители в размер
по 100 000лв. С решението е зачетено извършено доброволно плащане и
застрахователят е осъден да заплати незаплатените дължими части на
обезщетенията, приети от съда.
За пътно-транспортното
произшествие е образувано ДП № 506/2014г. по описа на РУП гр.Попово, което е
прекратено на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: разпоредбата на
чл.226 ал.1 КЗ (отм.), намираща приложение съгл. §22 ПЗР на КЗ, овластява увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение по
застраховка ГО пряко от него. Обезщетение се дължи за причинените от застрахования
неимуществени вреди на трети лица, съгл. чл.223 ал.1 КЗ (отм.).
За да бъде уважен предявеният
пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка ГО, по делото
следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден
договор за застраховка ГО с ответното дружество и всички обстоятелства от
значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Установява се от справка в
интернет сайта на ГФ и се признава от ответника наличието на валидна застраховка
ГО за товарния автомобил „Ситроен Джъмпер“ към момента на ПТП при ответното
дружество.
Деянието, неговата
противоправност, настъпването на вредата и причинно-следствената връзка между
деянието и вредата са установени посредством изготвените в съдебното
производство съдебни автотехническа и медицинска експертизи: Г.Ж. като водач на
застрахования автомобил “Ситроен Джъмпер“ с рег. № *** е нарушил правилата за
движение по пътищата – движил се е със скорост по-висока от разрешената за
движение извън населени места 90км./ч. – нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, което е довело
до невъзможност за безпрепятствено преодоляване на завоя и навлизане в
насрещната лента за движение и като последица е настъпило пътно-транспортното
произшествие с товарния автомобил „Нисан Трейд“, вследствие на което е
причинена съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма на А.М., довела до неговата
смърт. Презумпцията за вината на водача на т.а.“Ситроен Джъмпер“, съдържаща се
в чл.45 ал.2 ЗЗД, не е оборена.
Възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия е на няколко основания, нито едно от
които обаче не се доказва в настоящия процес. Така от САТЕ се установява, че А.М.
не е превишил скоростта на управлявания от него автомобил до степен, непозволяваща му да го контролира,
вкл. да намали скоростта или да спре с цел избягване на възникналата опасност –
скоростта му на движение е била 70км./ч. и същият не е имал техническа
възможност да избегне опасността към момента на възприемането й. Управляваният
от пострадалия товарен автомобил не е бил с техническа неизправност, вследствие
на която да е навлязъл в насрещната лента – установява се, че не е напускал
своята лента на движение, където е настъпил и ударът, а в допълнение по
кормилната и спирачната уредба не са установени технически неизправности. От
СМЕ се установява, че А.М. не е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
Наличните заболявания не са причина за настъпилата смърт. Относно факта дали е
бил с поставен обезопасителен колан или не, няма категорични данни за поставен
такъв. Установява се от заключението на съдебния лекар обаче, че това
обстоятелство е без значение за настъпилия вредоносен резултат – травматичните
увреждания са получени вътре в купето и биха могли да се получат както с, така
и без поставен обезопасителен колан от деформираните части на автомобила при
сблъсъка с насрещно движещия се автомобил. Следователно, дори пострадалият да е
нарушил правилата за движение, управлявайки автомобила без поставен колан, това
обстоятелство няма да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилите
вреди.
Налице са всички елементи на
непозволеното увреждане, предвид което възниква отговорността на дееца за
непозволено увреждане и обезщетяване на причинените от деянието неимуществени
вреди. Съгласно чл.223 ал.1 КЗ(отм.), при наличие на валидно сключен застрахователен
договор, застрахователят е длъжен да обезщети пострадалите от деянието лица за
претърпените от тях неимуществени вреди, заедно с лихвите.
Ответникът прави възражение, че
съдържанието на застрахователното правоотношение не обхваща обезвреда за неимуществени
вреди на разширения кръг от близки на пострадалия, тъй като не се е ангажирал
да покрие подобен застрахователен риск. Също така ответникът оспорва и правото
на ищцата да претендира подобно обезщетение, като твърди, че не е налице
изключение от общото правило на обезщетение да подлежат само вредите на преките
наследници.
С ТР № 1 от 21.06.2018 г., постановено
по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се конкретизира кръгът на лицата,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запазва
разбирането, въведено и прилагано въз основа на Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС за обхващане на лицата, за които
житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. В този кръг са децата, родителите
и съпругът, включително и фактическият съжител. По изключение право да търси
обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Предпоставките да се присъди
обезщетение са: да е доказано по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е
изградил приживе с починалия особено близка връзка, надхвърляща общоприетите
представи за родствена близост, поради която след смъртта търпи изключителни по
интензитет болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия изключителност, но
изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва да се възприеме, че в
хипотезата попадат тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително
негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и
бъдещето му с продължителни негативни емоции поради загубата на значимия близък
човек.
Във връзка с твърдението на
ответника, че при сключване на застрахователния договор не е предвидена
хипотеза, в която обезщетение ще се дължи и на други роднини на пострадалото лице
извън най-тесния семеен кръг, следва да се отбележи, че въпреки, че
тълкувателното решение е прието след сключване на застрахователния договор,
тълкуването, съдържащо се в него, следва да се прилага и в настоящия случай.
Аргументи в тази насока съдът намира в т.1 на ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС: по съдържание постановените
от ВКС тълкувателни решения са актове, с които се тълкува материалноправна
или процесуалноправна разпоредба. Извършеното тълкуване не е дейност по
създаване на ново правило, тъй като неговата цел е да открие точния смисъл на
нормата, да реализира визирания в чл. 124 от Конституцията на Република
България резултат – осигуряване еднакво приложение на законите от съдилищата,
като изясни как е следвало да се разбира съдържанието на създадения от
законодателя нормативен текст.
Приложено за настоящия случай,
горното тълкуване налага извод, че последващото на
сключения застрахователен договор ТР № 1 от 21.06.2018 г. не може да има
значението на нов юридически факт, тъй като с оглед на посочените
характеристики не представлява елемент, индивидуализиращ материалното право,
възникнало вследствие на създаденото застрахователно правоотношение. Ето защо
съдът не приема направеното от ответника възражение, че застрахователният
договор не е предвиждал към момента на сключването му възможност за обезвреда
по изключение на по-широкия кръг от роднини на пострадалото лице.
По-нататък, следва да се
прецени налице ли е в случая изключение по смисъла на посоченото по-горе
тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС, даващо право на ищцата като сестра на
пострадалия да потърси обезщетение за претърпените болки и страдания от
загубата му.
По делото се установи, че в разширеното
семейство на А.М. и И.М. са запазени силните връзки между тях. Мястото на пострадалия
е било съществено, той е бил силната фигура в живота на И.М., който и е
осигурявал спокоен живот още от ранна възраст, след като тя се е омъжила и до
момента на неговата смърт. Двамата са живеели заедно в един дом дори след като А.М.
е създал свое семейство, двете семейства са се грижили съвместно за своите
деца, братът и сестрата са си помагали един на друг във всички сфери на живота.
Зачитали са взаимно мненията си, предприемали са важни стъпки от своя живот, съобразявайки
се един с друг. След смъртта на А.М. ищцата е продължила да полага грижи за
неговите деца. Изпаднала е в психо-емоционален стрес,
изразяващ се в тъга, плач, гняв и тревожност, настъпила е промяна в поведението
й – нарушение на съня, безапетитие, социално отдръпване. След преминаването на
обичайните за стреса стадии, при И.М. продължават да се наблюдават симптоми,
които остават непреработени и които водят до емоционален дисбаланс, наличие на
лека депресивност и тревожност и нарушават в някои
аспекти обичайното социално функциониране на личността. Изпаднала е в хронично
стресово състояние – жизнена криза, притежаваща силен емоционален оттенък,
водещ до значима промяна в семейното функциониране и здравословното състояние
на ищцата.
При така изложените констатации
съдът приема, че е доказано по категоричен начин, че между ищцата и нейния брат
е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайните
връзки за този вид родствени отношения. От внезапната загуба на А.М. ищцата е претърпяла значителни
по интензивност и времетраене морални болки и страдания, непреодолени към
момента. Тези характеристики дават основание да се приеме, че отношенията им
изпълняват критерия изключителност, въведен с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и
дават основание за присъждане на обезщетение за преживените от И.М.
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния брат.
По отношение на размера следва
да се съобрази правилото на чл.52 ЗЗД и обезщетението да се определи от съда по
справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания вследствие настъпилата
смърт на брат й. Като съобразява гореописаните обстоятелствата във връзка с
претърпените от ищцата морални вреди, имащи значение при определяне на размера
на обезщетението, съдът преценява неговия размер на 50 000лв. За
определянето му нормите на справедливостта изискват и сравнение с определените за
изплащане обезщетения на най-близките роднини на пострадалия от ЗАД“Армеец“: на
всяко от децата на А.М. в размер по 150 000лв. и на всеки от неговите родители
в размер по 100 000лв. В случая следва да се съобрази обстоятелството, че
ищцата има син, т.е. не е оставена без подкрепа в преживяването на болките и
страданията от претърпяната от нея голяма загуба и бъдещето й се осмисля от
този факт. Човешкият живот не може да се
съизмери в пари и присъждането на обезщетение за морални вреди не може да
замести загубената ценност. Целта е да се постигне в известна степен
справедливост за причиненото непозволено увреждане и в този смисъл съдът счита,
че справедливият размер на обезщетението за И.М. от загубата на нейния брат е 50 000лв.
Ответникът оспорва размера на
исковата претенция на основание § 96, ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018г.), като счита, че обезщетението
не може да е в размер, по-висок от 5000лв. В случая обаче се прилагат правилата
на отменения КЗ, в който подобно ограничение не е регламентирано. Дори и да се
приеме, че § 96, ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.)
е приложим за всички претенции, предявени впоследствие, независимо от това по време
на действие на кой кодекс е възникнало застрахователното правоотношение,
съдът счита, че тази разпоредба
противоречи на правото на
ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените
във Втора директива
84/5, кодифицирана с Директива
2009/10З/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 16.09.2009
г. относно застраховката “Гражданска отговорност“. Разпоредбите на директивата са
транспонирани в чл. 492 от КЗ, в която е установен застрахователен лимит за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт –
10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Отделно от това, с решение на СЕС от 24.10.2013 г. по
дело С-277/12 е
направено тълкуване в смисъл, че чл.3, параграф 1 от Директива
72/166 и чл. 1, пар. 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1,
пар. 2 от Втора директива 84/5. Предвид
изложеното, съдът не приема направеното от ответника възражение.
Претенцията за законна лихва е
формулирана в исковата молба с начална дата от настъпването на автопроизшествието.
Застрахователят е направил възражение за изтекла погасителна давност на това
вземане за периода, надхвърлящ три години преди предявяване на иска. Практиката на ВКС по
отменения КЗ е, че вземането
за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя
на гражданската отговорност
на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в ЗЗД, считано от деня
на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо
вземането за обезщетение от непозволено увреждане. Искът е предявен
на 2.08.2019г.
(вж.датата на пощенското клеймо), след
повече от три години от
началната дата на възникване на
вземането за лихви, която е датата на смъртта
на А.М.
в резултат на пътното произшествие – 7.10.2014г. Поради това вземането е погасено за периода
7.10.2014г. - 1.08.2016г., предхождащ тригодишния такъв
от завеждането
на исковата молба и в тази част искът следва да
бъде отхвърлен. За периода от 2.08.2016г. до окончателното
изплащане на сумата законната лихва е дължима и следва да бъде присъдена.
Страните претендират присъждане
на направените деловодни разноски. Съобразно изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК такива се дължат само в полза на
ищцата. Същата е заплатила ДТ в размер 500лв., депозит за вещо лице за
изготвяне на съдебно-психологическа експертиза в размер 240лв., депозит в
размер 310лв. за САТЕ и депозит в размер 120лв. за СМЕ. Отзетникът
следва да заплати на ищцата сумата 1 170лв. за направените деловодни разноски. И.М.
е представлявана безплатно от адвокат, съгл. чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Съобразно размера
на уважения иск, ответникът следва да заплати на адв.Ралица
Мутафова на осн. чл.38 ал.2 ЗА възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата в размер 2 030лв., определен съгл. чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът
дължи и внасяне по сметка на ОС Разград на остатъка от държавната такса в
размер 1 500лв., за която ищцата е била освободена от внасяне – искът е уважен
в цялост.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Застрахователно
акционерно дружество „Армеец” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2, представляван от изп.директори
М.И. и В.К-М, да заплати на И.Р.М. ЕГН **********, с адрес ***, сумата 50 000
(петдесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат а. Р.ов М. при ПТП, настъпило на 7.10.2014г. и причинено от
водач на т.а. „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ***, застрахован при ЗАД“Армеец“,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2.08.2016г. до окончателното
й изплащане, както и сумата 1170лв. за направени деловодни разноски в съдебното
производство.
Отхвърля претенцията на И.Р.М.
за осъждане на ЗАД“Армеец“ да й заплати законна лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за периода 7.10.2014г. – 1.08.2016г., като
погасена по давност.
Осъжда на основание чл.38 ал.2
ЗА Застрахователно акционерно дружество „Армеец” да заплати на адвокат Ралица И.а
Мутафова възнаграждение в размер на 2 030лв. за осъществено процесуално
представителство на И.Р.М. в съдебното производство пред Окръжен съд Разград;
Осъжда Застрахователно
акционерно дружество „Армеец” да заплати по сметка на Окръжен съд Разград
държавна такса в размер 1 500лв.;
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
ДГ