№ 125
*****, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20243001000331 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „АРТ ПРОЕКТ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *****, ул. „Любен
Каравелов“ № 3, ап.20 срещу решение № 157/08.04.2024 г. по т. д.
№ 477/2023 г. на Окръжен съд – Варна в частта, в която дружеството е
осъдено да заплати на В. С. У., ЕГН: ********** с адрес: ***** сумата от
330 442.66 лева, представляваща стойността на дружествения дял на
прекратилия поради смърт участието си съдружник и нейн наследодател
С.Г.У., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението. Въззивникът изразява становище за неправилност на
решението, поради допуснати от съда съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Счита, че съдът не е изпълнил задължението си да посочи фактите, които
страните следва да доказват и не е взел предвид направеното от него
оспорване размера на дружествения дял, който подлежи на изплащане, по
съображения, че през периода от 16.08.2018 г. до ***** г. наследодателят на
1
ищцата е изтеглил от сметката на дружеството сумата от 358 645.90 лева,
които не разходил за дейността на дружеството и за които не е представил
разходооправдателни документи. Налице е непълнота на доклада по делото от
първоинстанционния съд по отношение на направено възражение, че ищцата е
недостойна да наследи баща си – С.У.. Счита, че решението е формално и не
съответства на доказателствата по делото. Сочи, че са допуснати грешки в
последния обявен ГФО в ТРРЮЛНЦ, които подлежат на изправяне в
настоящия спор, но са неизяснени от вещото лице. Въпреки заключението на
вещото лице и данните от изслушването му в открито съдебно заседание
остава неизяснен въпроса дали притежаваната от дружеството земя в местност
„Евксиноград“ представлява актив или не. Счита, че тази земя би следвало да
бъде изключена от междинния баланс, тъй като тя не носи ползи за
дружеството и не е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на
минали събития, от които се очаква бъдеща икономическа изгода, не е
анализирана историческата й цена и записаното по сметка 201 в
счетоводството на дружеството. Сочи, че земята е изцяло застроена, а
обектите, които са построени върху нея са изцяло разпродадени, поради което
земята е изгубила качеството си на актив. Оспорва и счетоводните записвания
по отношение на плащанията от дружеството на С.У. от 2019 г. до 2022 г. в
общ размер на сумата от 90 278.33 лева, осчетоводени като „възстановяване
на временна финансова помощ“. Изложени са съображения за фиктивно
изплащане на дивиденти в размер на 133 000 лева. Счита, че за установяване
на действителния размер на дружествения дял следва да се съобразят
изтеглените от С.У. суми от сметката на дружеството, както и изплащането на
дивиденти. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и
вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което предявеният
иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че ищцата е наследник по закон - дъщеря на С.Г.У.,
2
починал на *****г., б.ж. на *****, който към датата на смъртта си е бил
съдружник и управител, заедно с другия съдружник Е.И. У. – бишва негова
съпруга и майка на ищцата, в „АРТ ПРОЕКТ" ЕООД ЕИК *********, като е
притежавал 25 дяла от по 100 лева, или дял от капитала на дружеството в
размер на 2 500 лв. от общо вписан капитал в размер на 5 000 лв. След смъртта
на баща си ищцата заявила, че не желае да бъде приета за съдружник в
дружеството и отправила покана, връчена на 26.07.2023г., да бъде съставен
междинен счетоводен баланс към 31.07.2023г., като до 15.08.2023г. да й се
заплати стойността на наследения от нея дружествен дял на починалия
съдружник.
Ответното дружество оспорва активната материално правна
легитимация на ищцата В. У. с твърдения, поддържани и пред настоящата
инстанция, че същата е недостойна да наследи баща си на две основания – по
чл.3, б.“а“ и б.“в“ от Закона за наследството – поради това, че yмишлeнo e
yбила нacлeдoдaтeля си, както и поради това, че е унищожила или cĸpила
нeгoвo зaвeщaниe.
За обосноваване на първата хипотеза на недостойството за наследяване
ответното дружество твърди, че починалият У. бил здрав; в деня преди
смъртта си посетил заедно със счетоводителя банката, в която била открита
сметка на дружеството, като се чувствал много добре. В нощта на смъртта в
дома на У.и дошла линейка, а малко след това той бил изведен от жилището си
от приятел на ищцата. Престоял около пет дни в моргата преди да бъде
погребан. По този повод управителят на дружеството Е. У. подала жалба в РП
– Варна, по която била образувана пр. пр. № 12025/2023 г. Във връзка с така
подадената жалба не са налице данни В. У. да е привлечена в качество на
обвиняем в ДП за престъпление по чл. 115 НК с пострадал С.У.. Предвид
общата формулировка на възражението и липсата на доказателства към него
съдът не констатира наличието на престъпни обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на този спор и невъзможността тези
обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Не се
твърди и да е налице влязла в сила присъда или решение на граждански съд,
имащи значение за наследственото правоприемство и правата на ищцата като
законен наследник на починалия С.У., поради което възражението за липсата
на активна легитимация по иска поради недостойнство за наследяване на това
основание се преценява като неоснователно.
3
Втората хипотеза на недостойнството за наследяване също остана
недоказана по делото. От представеното удостоверение от нотариус И.О. се
установи, че завещанието на С.У. е налично и се съхранява при нея, поради
което невярно е твърдението, че ищцата го е унищожила или скрила. В
отговора на исковата молба ответното дружество твърди единствено, че такова
завещание е направено, но права по него не се заявяват. Освен това наличието
на завещание в полза на друго лице освен ищцата в процесния случай е без
правно значение, тъй като тя се явява единствена наследница по закон на
починалия съдружник У., а твърдения и доказателства за евентуално
намаляване на наследствения й дял поради конкуренция с права на наследник
по завещание не са въведени.
Поради гореизложеното съдът намира, че ищцата В. У. се явява активно
материалноправно легитимирана да претендира определяне на наследения от
нея дружествен дял по реда на чл.125 ал.3 ТЗ.
Константната практика на ВКС, обективирана в решение № 64 от
09.06.2009 г., по т. д. № 504/2008 г. на ІІ ТО; решение № 100 от 07.02.2013 г.,
по т. д. 665/2011 г. на І ТО; решение № 466 от 30.06.2008 г., по т. д. № 112/2008
г. на ІІ ТО и др., приема, че за да се определи равностойността на дяловете на
прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност,
следва от актива по счетоводния баланс включващ стойността на
дълготрайните материални активи на дружеството /земя, сгради/ и други
нематериални активи, както и краткотрайни материални активи да се извади
тази част от пасива, която формира задълженията на дружеството (без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат). При съпоставяне на
двете величини, ако сумата на активите е по-висока от задълженията, т.е.
собственият капитал е положителна величина, се получава условно наречен
„чист актив“, стойността на който се разделя на броя на дяловете, формиращи
капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия
участието си съдружник се равнява на произведението от броя на
притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял.
За определяне размера на дружествения дял на ищцата е прието
заключение на ССчЕ, като в.лице е изготвило счетоводен баланс на
дружеството към 31.07.23г., поради липсата на такъв, изготвен от самия
ответник. От заключението става ясно, че счетоводната отчетност на „АРТ
4
ПРОЕКТ“ ЕООД за периода 16.08.2018г. – 31.07.23г. е водена редовно и в
съответствие с изискванията на ЗСч, като прилаганата форма на счетоводство
дава информация за стопанските операции от хронологична и систематична
гледна точка.
Видно от Актива на този баланс, към ДМА е включена като актив и
„земя“, закупена на адрес – гр.Варна, ул.“Тодор Костов“ № 10, кв.Чайка на
стойност към 31.07.23г. - 255 677,26лв. От получените обяснения от
дружеството и дневниците за продажби се установява, че тази земя е
застроена с апартаменти, които са продавани на граждани извън Европейския
съюз, които по нашите закони нямат право да притежават земя, поради което и
тя е останала непродадена. При евентуална продажба на апартаментите,
закупени от руски граждани и граждани извън ЕС на нови купувачи – българи
или купувачи от ЕС прилежащата към всеки апартамент земя може да бъде
включена към тях. Според в.лице тази земя е можело да бъде изписана като
актив, но липсва основание за това, поради което стои на салдо в дружеството.
Ето защо в.лице е изготвило втори вариант на заключението си, в който
изчислява наследствения дял на ищцата без да вземе предвид стойността на
тази земя.
Въззивното дружество поддържа разбирането си, че земята следва да
бъде изключена от баланса, въз основа на който се изчислява дружествения
дял на наследодателя на ищцата, тъй като тя не представлява актив по
смисъла на закона и счетоводните стандарти, не носи ползи за притежателя си
и не е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от
който се очаква бъдеща икономическа изгода. Възразява и срещу
историческата й цена, отразена в баланса на дружеството, изготвен от в.лице.
Съдът намира, че при определяне на наследствения дял на ищцата от
имуществото на дружеството земята не следва да бъде изключвана, тъй като
видно от обявения в ТР баланс на ответника към 31.12.22г. тя е отразена в р.ІІ
– ДМА на стойност 261 000лв, а за предходна година – 300 000лв. От това
следва, че самото дружество не е взело управленско решение за обезценяване
на този свой актив, поради което следва да бъде възприето заключението на
в.лице, че липсва основание земята да бъде изписана като актив. Разбирането
на дружеството за значението на този актив в баланса му, поддържано във
въззивната му жалба, не е намерило отражение в счетоводната му политика.
5
Възражението за неправилно посочена историческа стойност на земята съдът
намира за преклудирано в настоящото производство, тъй като такова не е
направено в първа инстанция при приемане на заключението на ССчЕ.
Възражението, че приживе С.У. е изтеглил от банковите сметки на
дружеството 358 645,90лв в периода 16.08.18г. – 15.07.23г., за които няма
оправдателни документи и които се държат от ищцата като част от
наследството, следователно съставляват нейно задължение, а не вземане,
съдът намира също за неоснователно. От доказателствата по делото и
заключението на ССчЕ се установява,че за посочения период са изтеглени в
брой на каса в банката, от АТМ устройства и като плащания с карта на ПОС
терминал от С.У. 358 645,90лв, като касовата наличност към 31.07.23г. е в
размер на 1 313,80лв. За същия този период са извършени плащания от
дружеството в общ размер на 379 521,20лв, в т.ч. – на доставчици, на НАП,
други, внесени по разплащателна сметка и изплатен дивидент от 133 000лв.
За изтеглените средства У. не е представял в счетоводството разписки от
банката и бележки от АТМ устройствата и ПОС терминалите. За същите тези
суми, заприходени в касата на дружеството, не са издавани приходни касови
ордери, а за заприхождаването им е използвано Извлечение за движението по
разплащателната сметка. Установено е още, че извършените плащания от
касата са въз основа на получени фактури от доставчици, възстановяване на
суми, получени от собственик за временна финансова помощ и Протоколи за
разпределение на дивиденти. Т.е. – изтеглените от У. дружествени средства са
били използвани за покриване на задължения на „АРТ ПРОЕКТ“ ЕООД и не
съставляват твърдените от въззивника задължения на ищцата към ответника.
По отношение на сумата от 90 278,33лв, изплатена на починалия
съдружник за периода 2019 – 2022г. като възстановяване на временна
финансова помощ, която не е отразена в обявените ТРРЮЛНЦ ГФО за същия
период следва да бъде казано, че дори и да се приеме, че тази сума съставлява
задължение на У. към дружеството, като подлежаща на връщане, съобразно
счетоводните изисквания тя представлява и вземане на дружеството, което
вземане е част от актива му. Т.е. – намалявайки един актив от баланса, същата
тази сума увеличава друг актив и като краен резултат не следва да бъде
изключвана от чистия актив, от който се изчислява дружествения дял на
починалия съдружник. Неоснователно е и твърдението за привидност на
разпределения дивидент от 133 000лв предвид нарушаването на изискванията
6
на ЗОПБ при изплащането му на стойност по-голяма от 10 000лв. За
определяне на този дивидент са представени няколко решения на ОС на
съдружниците, подписани от Е. У., като във всяко решение същият е в размер
на по 10 000лв за всеки съдружник, поради което ЗОПБ не се явява нарушен.
Но дори и този закон да беше нарушен, последицата от това е налагане на
административна санкция, а не нищожност на плащането.
По изложените съображения и настоящият състав намира, че на
основание данните от изготвения счетоводен баланс към 31.07.2023г. и
съгласно първи вариант на заключението на вещото лице равностойността на
дружествения дял на С.У. възлиза на 330 442.66 лева.
Поради изцяло съвпадение на фактическите и правни изводи на двете
инстанции решението в обжалваната му част се потвърждава като правилно и
законосъобразно.
На въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за
водене на делото в настоящата инстанция в размер на 24 948лв с ДДС,
съобразно направеното искане и представеното доказателство за извършено
плащане на адв.възнаграждение. Възражението за прекомерност е
неоснователно доколкото договореният размер на адв.възнаграждение на адв.
М. Д. надвишава незначително размера на предвиденото в чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа такова
и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, обема на
извършената работа във въззивната инстанция по процесуална защита и
представителство и броя на заседанията.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/08.04.2024 г. по т. д. № 477/2023 г. на
Окръжен съд – Варна в частта, в която „АРТ ПРОЕКТ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *****, ул. „Любен
Каравелов“ № 3, ап. 20 е осъдено да заплати на В. С. У., ЕГН: ********** с
адрес: ***** сумата от 330 442.66 лева, представляваща стойността на
дружествения дял на прекратилия поради смърт участието си съдружник и
нейн наследодател С.Г.У., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 16.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „АРТ ПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление *****, ул. „Любен Каравелов“ № 3, ап. 20 да заплати на
В. С. У., ЕГН: ********** с адрес: ***** сумата от 24 948лв. разноски за
водене на делото в настоящата инстанция, съставляващи адв.възнаграждение с
7
ДДС.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8