РЕШЕНИЕ
№334
гр. Пазарджик, 09.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на
шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Минка Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Пал.
Ели Камен.
при секретаря Катя Кент., като разгледа докладваното
от мл. съдия Е. Камен. въззивно гр. дело № 4.. по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. ..8 и сл. от ГПК.
С Решение № 463 от 04.04.2019 г., постановено по гражданско дело № 1992/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, са отхвърлени: предявеният от С.И.В. с ЕГН ********** *** срещу „СТИЛ СТРОЙ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“О. И.“№.., представлявано от Е.Д.Л., иск с правно осн.ние чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 756.71лв., представляваща неустойка за забава за въвеждане в експлоатация и предаване на осн.ние предварителен договор от 04.01.2008г и договор за учредяване право на строеж и прехвърляне право на собственост, сключен с нотариален акт №, том , рег.№, н.д.№/26.11.2008г по описа на нотариус Г.Х.с рег.№156 с район на действие РС-В. на апартамент № .. с площ от 52...кв.м. и апартамент № .. с площ от 86.80 кв.м., находящи се в жилищна сграда за отдих- апартаментен тип, построена в УПИ XXI-6303,6306 в кв... по плана на град В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на иск.та молба до окончателното изплащане на сумата и предявеният от Н.Н. В. с ЕГН ********** *** срещу „СТИЛ СТРОЙ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“О. И.“№.., представлявано от Е.Д.Л., иск с правно осн.ние чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 378.35лв., представляваща неустойка за забава за въвеждане в експлоатация и предаване на осн.ние предварителен договор от 04.01.2008г и договор за учредяване право на строеж и прехвърляне право на собственост, сключен с нотариален акт №, том , рег.№, н.д.№/26.11.2008г по описа на нотариус Г.Х.с рег.№156 с район на действие РС-В. на апартамент № с площ от 51.75кв.м., находящ се на В. жилищен е. на жилищна сграда за отдих- апартаментен тип, построена в УПИ XXI-6303,6306 в кв. по плана на град В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на иск.та молба до окончателното изплащане на сумата. С решението е оставено без разглеждане направеното от „СТИЛ СТРОЙ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“О. И.“№, представлявано от Е.Д.Л. срещу С.И.В. с ЕГН ********** *** възражение за прихващане със сумата от 3 448.80 лв., представляваща възнаграждение за допълнително извършени СМР - та в собствения му апартамент № с площ от 86.80 кв.м., находящ се в жилищна сграда за отдих- апартаментен тип, построена в УПИ XXI-6303,6306 в кв... по плана на град В. и производството по делото е прекратено в тази част. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците С.И.В. и Н.Н.В., чрез адв. Г.И.И. и адв. М.Р.от Адвокатско дружество „Добрев и Люцканов“ – АК - София, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосн.но и постановяване на ново так., с което съдът да уважи предявените искове. Въззивната страна поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила за оценка на доказателствата поотделно и в съвкупност. Сочи се, че в мотивите си съдът неправилно е приел, че липсва житейска и легална дефиниция на понятието МРЗ, посочено в предварителния договор от 04.01.2008 г., като в иск.та молба подробно бил описан методът на начисляване на неустойка в зависимост от МРЗ с предоставяне на данни за Постановленията на Министерски съвет. Твърди се, че по делото безспорно се претендира неустойка, определяема чрез минималната работна заплата, което било видно и от формулирания с иск.та молба въпрос към вещото лице – да се определи дължимата неустойка на база размера на минималната работна заплата. Сочи, че значението на абревиатурата МРЗ е общоизвестно и не се нуждае от доказване. Цитира решение на ВКС, в което е разгледана хипотеза, при която неизпълнението по договор с продължително изпълнение е скрепено с неустойка в размер на МРЗ.
Посочва, че обстоятелството, че МРЗ се отнася до минималната работна заплата за страната, не е спорен между страните, като ищците са провели надлежно доказване на нейния размер и ако съдът е считал, че в иск.та молба не се сочи начинът за изчисление на неустойката, е следвало да укаже на ищците т. обстоятелство.
На следващо място се сочи, че от съда е допуснато нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ГПК, тъй като с определението, с което е разпределена доказателствената тежест между страните, не е посочено в тежест на коя страна лежи доказването на значението на абревиатурата МРЗ, посочена в предварителния договор. Излагат се доводи, че в случай, че съдът е възприел понятието МРЗ за спорно и неясно, то е следвало да го отбележи като так. с доклада по делото.
Сочи се нарушение на чл. 20 от ЗЗД с доводи, че съдът не е изтълкувал правилно волята на страните по отношение на размера на неустойката и периода, за който се дължи. Акцентира се върху т., че неустойката е дължима ежемесечено – за всеки месец неизпълнение на задължението за въвеждане на сградата в експлоатация, която поради характера на работната заплата и на договора за изработка няма как да се начислява еднократно.
В жалбата се навеждат доводи и за нарушение на чл. .., ал. 2 от СК и чл. 22 от ЗЗД, като се сочи, че съдът неправилно е приел, че за Н.В. липсва правна възможност за търсене на неустойка за забава, тъй като същата не е страна по предварителния договор, подписан между съпруга й С.В. и дружеството – ответник. Изтъква, че към датата на сключване на предварителния договор – 04.01.2008 г., част от УПИ XXI – 6303, кв. .., гр. В., ул. „Г“ е в режим на СИО, като сключването на предварителен договор е сделка на обикновено управление, която може да се извършва от всеки съпруг с цялата вещ под режим на СИО съобразно чл. 22, ал. 1 от СК., тъй като е налице законово установено презумирано представителство.
Отделно от т. се сочи, че с подписване на нотариалния акт, Н.В., като един от собствениците на имота, изрично се е съгласила с условията на предварителния договор и неговите уговорки валидно я обвързват, като се цитира разпоредбата на чл. 22 от ЗЗД, регламентираща договора в полза на трето лице. Заявява, че съдът неосн.телно не е признал сключването на окончателния договор от двамата съпрузи като легитимно действие на Н.В. по потвърждаване на сключения от С.В. предварителен договор относно недвижими имоти в режим на СИО.
На последно място сочи, че обжалваното решение е необосн.но, поради т., че несъобразяването от съда на действителната воля на страните, характера на МРЗ и на договора за изработка са довели до погрешни фактически и правни изводи, формирани при разглеждане на неустоечната клауза.
Не въвеждат нови доказателствени искания.
Претендират разноски пред първата и настоящата инстанции.
Въззиваемата страна „СТИЛ СТРОЙ“ ООД, чрез адв. К.В.Г. ***, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосн.но.
Не споделя релевираното с въззивната жалба възражение против становището на съда, че абревиатурата „МРЗ“, използвана в предварителния договор, не е общоизвестно понятие, което не се нуждае от доказване. Солидаризира се с изводите на съда, че в предварителния договор са налице налице противоречия по отношение на абревиатурата „МРЗ“, които не позволяват определяне на дължимата неустойка, като отбелязва, че в договора първо се сочи, че абревиатурата „МРЗ“ означава „месечна работна заплата“, а после се сочи ПМС, с което е определен размер на „Минимална работна заплата“. Не споделя твърдението на въззивниците, че неустойката е уговорена като ежемесечно дължима, предвид липсата на каквато и да е било индиция в тази насока, съдържаща се в процесния предварителен договор.
На следващо място не споделя възражението, че предявеният от Н.В. иск е осн.телен, тъй като същата не е страна по предварителния договор, както и че договорът не е сключен в полза на трето лице. Сочи, че дори и да се приеме, че ищцата В. е страна по предварителния договор, то искът отново би бил неосн.телен поради невалидната неустоечна клауза.
Прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Не ангажира нови доказателства. Претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. ..9, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неосн.телна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни осн.ния в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, разгледано по същество е правилно.
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно осн.ние чл. 92 от ЗЗД.
В иск.та си молба срещу „СТИЙЛ СТРОЙ” ООД, ищците С.И.В. и Н.Н.В. твърдят, че с предварителен договор за учредяване право на строеж от 04.01.2008 г. ищецът С.В., заедно с останалите собственици на поземлен недвижим имот, представляващ УПИ XXI 6303, 6306, кв. .., по плана гр. В., кадастрален район 504, находящ се в гр. В., ул. "г." се задължили да учредят право на строеж в полза на ответника срещу задължение за осъществяване на строителство. Срокът за изпълнение на строителството до окончателното завършване на сградата съгласно чл. II, т. 4 от предварителния договор бил 30 месеца, считано от даване на строителна линия, като е посочено, че сградата се счита за окончателно завършена с приемането й с протокол 16 или разрешение за ползване.
В чл. VI, т. 16 от предварителния договор страните уг.рят неустойка за забавено изпълнение на задължението на строителя за изграждане на сградата по следния начин: „При просрочване повече от пет месеца на срока за построяване на сградата по неуважителни причини, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на МРЗ за апартамент, които възложителите биха получили от тези обекти."
На 26.11.2008 г. към предварителния договор е подписан Анекс между „Стил Стой" ООД и С.В.,с който предог.ря размера на РЗП на трите апартамента (ап. .., ап. .. и ап. .., които ищецът получава като обезщетение. Размерът на РЗП от ..4 кв. м. се намалява до 222,85 кв. м. Договорено е разликата от 21,15 кв. м. да бъде обезщетена с довършителни СМР на горепосочените три апартамента.
В изпълнение на поетите задължения С.И.В. и Н.Н.В., заедно с останалите съсобственици на УПИ XXI - 6303, 6306, кв. .. учредяват право на строеж в полза на "Стил Строй" ООД с нотариален акт № , том per. № , нот. дело № /26.11.2008г. на нотариус Г.Х., с район на действие PC - В., вписан в СВ с вх. per. № /26.11.2008 г., акт № , том , н. дело № 1501/2008 г. „Стил Строй" ООД се задължава да изгради самостоятелни обекти в сграда, за които съсобствениците на недвижимия имот взаимно си учредяват и запазват правото на строеж, а именно като за С.И.В. са определени: АПАРТАМЕНТ № (д и ч), находящ се на (в) е., с площ 52,.. (петдесет и две цяло и двадесет и пет стотни) кв.м., ведно с 8.78 (осем цяло седемдесет и осем стотни) кв.м. идеални части от общите части на сградата и АПАРТАМЕНТ № (т и е), находящ се на (т) е с площ 86.80 (осемдесет и шест цяло и осемдесет стотни) кв.м., ведно с 14.58 (четиринадесет цяло петдесет и осем стотни) кв.м. идеални части от общите части на сградата. За Н.Н.В. е определен АПАРТАМЕНТ № (д и п), находящ се на (в е, с площ 51,75 (петдесет и едно цяло и седемдесет и пет стотни) кв.м., ведно с 8.69 (осем цяло шестдесет и девет стотни) кв.м. идеални части от общите части на сградата. Съгласно пункт IV от нотариалния акт строителят „Стил Строй" ООД поема следните задължения: т. 1 - да построи изцяло със свои средства, труд, материали, организация и всички необходими инвестиции предвидената сграда, съгласно архитектурен проект на същата, в т. число и да построи обектите, подробно описани в пункт I на нотариалния акт, за които прехвърлителите взаимно са си учредили право на строеж, в степен на завършеност и при условия, съгласно подписания предварителен договор; т. 2 - да осигури завършването на целия строеж, приемането му и разрешаването за ползване съобразно действащото законодателство „в срок до 30 (тридесет) месеца, от учредяването на правото на строеж".
Правото
на строеж е учредено на 26.11.2008 г. Срокът за завършване на строителството с
акт за разрешаване на ползването му е изтекъл на 26.05.2011 г.
Поради
забавата за построяване на сградата и прехвърляне на собствеността върху
индивидуалните обекти на учредителите на правото на строеж, ищците отправят
покана до ответника за изплащане на уговорената неустойка за времето на
забавата с нотариална покана per. № , том. , № от 22.11.2016 г. на нотариус М.М., район на
действие PC Пазарджик, per. № 571. С цел избягване на съдебно производство в
нотариалната покана е направено и предложение за среща за доброволно уреждане
на отношенията - в 11 часа на Т.я ден от датата на получаване на поканата, в
кантората на нотариус М.. Поканата е оформена като връчена на 14.01.2017 г.
чрез залепване на уведомление. На 19.01.2017 г. в кантората на нотариус М. е
съставен констативен протокол № , том , per. № /2017 г. удостоверяващ, че в
деня на срещата, за която дружеството редовно е уведомено чрез нотариалната
покана, представител на „Стил Стой" ООД не се е явил.
На ...01.2017
г. от С.И.В. е получено Удостоверение № 1 от 09.01.2017г. за въвеждане в
експлоатация на строеж.
Твърди
се, че между страните е възникнало облигационно отношение по предварителен
договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на
самостоятелни обекти в сграда. Ищците са изпълнили своето задължение по
договора и са учредили правото на строеж върху съсобствения терен. В чл. VI, т.
16 от предварителния договор се предвижда неустойка в полза на учредителите
след 5-тия месец забава за построяване на сградата в срок. Предвид естеството
на дължимата престация под "построяване на сградата" по смисъла на
чл. 16 от предварителния договор, страните са имали предвид окончателното й
завършване. Разпоредбата на чл. 4 от предварителния договор изрично посочва
момента, в който сградата се приема за окончателно завършвана - „под
окончателно завършване на сградата да се смята приемането й с протокол 16
или разрешение за ползване". С
подписване на нотариалния акт, падежът на задължението за построяване на
сградата е предоговорен, като 30-месечният период започва да тече от деня на
учредяване на правото на строеж, а не както гласи чл. 4 на предварителния
договор от даването на строителна линия. В останалите си клаузи договорът за
изработка от 04.01.2008 г. запазва действието си. Изпълнение по договора за
изработка настъпва от момента на получаване на акт 16 от ищците - ...01.2017 г.
Сочи
се, че забавата от страна на „Стил Строй" ООД за въвеждане на сградата в
експлоатация се равнява на 67 месеца и .. дни, което е 5 години, 7 месеца и ..
дни. Изтъква се, че в чл. VI, т. 16 от предварителния договор, страните са уговорили
неустойка в размер на МРЗ /месечна работна заплата/ за апартамент, които
възложителите биха получили от тези обекти, като обезщетението започва да се
начислява при просрочване с повече от пет месеца на срока за построяване на
сградата по неуважителни причини. Твърдят, че неустойка в размер на МРЗ за
апартамент започва да се дължи от 27.10.2011 г. за всеки просрочен месец.
Посочват,
че размерът на неустойка е определяем и е поставен в зависимост от МРЗ за
съответния период, в който дружеството изпълнител е в забава. Твърдят, че е
уговорено обезщетение за всеки месец, в който възложителите са лишени от
възможността да ползват обектите. Акцентират, че основната характеристика на
МРЗ е обвързана с нейната изискуемост за всеки календарен месец от годината.
Неустойката не е уговорена като еднократна изискуема сума в абсолютна стойност,
а се начислява на базата МРЗ за съответния период за всеки месец неизпълнение и
има ясно изразен обезщетителен характер.
Заявява, че съгласно
справка на официалния сайт на Националния осигурителен институт, размера на МРЗ
през годините е както следва: размерът на МРЗ , считано от 01.01.2014 г. е 340
лв., считано от 01.01.2015 г. е 360 лв., считано от 01.07.2015 г. - 380лв.,
считано от 01.01.2016 г. е 420 лв., считано от 01.01.2017 г. е 460 лв.
Претендираният период на неустойката е
от 23.03.2014 г. до 08.01.2017 г. Сочи, че размерът на неустойката за един
апартамент за периода от 23.03.2014 г. до 08.01.2017 г. се равнява на 12 709.03
лв., след.телно размерът на претендираната неустойка за три апартамента е в
размер на 38 127.10 лв.
С
уточнителна молба от 13.04.2017 г. ищците представят доказателства и заявяват,
че към момента на подписване на предварителен договор за учредяване право на
строеж от 04.01.2008 г. С.И.В. е собственик на УПИ XXI - 6303, кв. .., гр. В.,
улица „г.", от който 1/8 идеални
части в режим на СИО. Изтъкват, че към датата на сключване на предварителния
договор част от УПИ XXI - 6303, кв. .., гр. В., улица „г." е в режим на
СИО и подписването на договора представлява действие на обикновено управление с
обща вещ и поражда права и задължения за съпрузите, притежаващи съвместно
имота. Подписването на предварителния договор от 04.01.2008 г. от С.В. редовно обвързва и нег.та съпруга, доколкото
част от поземления имот е в режим на бездял. собственост. Сочат, че обстоятелството,
че при подписване на предварителния договор С.В. е действал както от свое име,
така и като представител на своята съпруга, е възприето от ответника, за което
по безспорен начин свидетелства подписването на нотариалния акт и от двамата
съпрузи. Аргументират се, че правото на неустойка възниква от облигационното
правоотношение между С.В. и Н.В. и „Стил Стой44 ООД по предварителния договор
от 04.01.2008г. и нотариален акт № , том per. № , HOT. дело № /26.11.2008г., а не от
правото на собственост, което съпрузите са имали върху поземления имот.
Съобразно
гореизложеното молят съда да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца С.В.
сумата от .. 418.06 лева, представляваща неустойка за забава за въвеждане в
експлоатация и предаване при условията на предварителния договор от
04.01.2008г. и нотариален акт № , том per. №, нот. дело №/26.11.2008г. на АПАРТАМЕНТ
№ (д и ч), находящ се на (В.) е., с площ
52,.. (петдесет и две цяло и двадесет и пет стотни) кв.м. и на АПАРТАМЕНТ № (т и е), находящ се на (Т.) е., с площ 86.80 (осемдесет и шест цяло и
осемдесет стотни) кв.м., за периода от 23.03.2014 г. до 08.01.2017 г., заедно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и да заплати на ищцата Н.В.
сумата от 12 709.03 лв. , представляваща
неустойка за забава за въвеждане в експлоатация и предаване при условията на
предварителния договор от 04.01.2008г. и нотариален акт № , том per. № , HOT. дело № /26.11.2008г. на
АПАРТАМЕНТ № (д и п), находящ се на (В.) е., с площ 51,75 (петдесет и едно цяло и
седемдесет и пет стотни) кв.м., за периода от 23.03.2014 г. до 08.01.2017 г.,
заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.
С допълнителна
иск. молба ищците намаляват претендираната неустойка с ½ за всеки от
ищците и оттеглят иска в останалата част, като размерът на претендираната неустойката
за един апартамент за периода 23.03.2014 г. до 08.01.2017 г. става в размер на 6 354.51 лв., като размера
на претендирата неустойка от С.В. е в
размер на 12 709.02 лв., а за Н.В. в размер на
6 354.51 лв. С допълнителната иск. молба се изразява становище за неосн.телност на всички възражения на
ответника. Неосн.телно според ищците е и възражението на ответника за прихващане на стойността на извършените от
него довършителни СМР с дължимата неустойка за забава, тъй като извършените
довършителни дейности в апартамента са
част от договореното обезщетение поради намаляване на размера на РЗП на
апартаментите, за което страните са подписали Анекс от 26.11.2008 г. към предварителния договор.
С
определение № 509 от 16.08.2017 г. , постановено по т.д. № 55/2017г описа на ПОС
на осн.ние чл.232 от ГПК е прекратено производството по делото в частта относно предявения от ищеца С. В.
иск за сумата над 12 709.03 лв. и до предявения първоначален размер от ..
418.06 лв., както и в частта относно предявяния иск от ищцата Н.В. за сумата над 6354.52 лв. и до претендирания
първоначален размер от 12 709.03 лв., поради оттеглянето им от
ищците. Производството по делото продължава по претенцияна на С.В. с цена на
иска 12 709.03 лв. и по претенцията на ищцата Н.В. с цена на иска 6 354.52 лв.
На осн.ние чл.103 от ГПК във вр.с чл.104, т.4 от ГПК е прекратено
производството по т.д.№55/2017г по описа на Окръжен съд Пазарджик и в останалата му част – по претенцията на
ищеца С.В. с цена на иска 12 709.лв. и по претенцията на ищцата Н. В. с цена на иска 6 354.03 лв. делото е
изпратено по подсъдност на РС-Пазарджик и образувано гр.д.№1992/2018г по описа на РС-Пазарджик.
В
законоустановения срок по чл. 1.., ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита, че предявените искове са неосн.телни. Ответникът не оспорва
факта, че на 04.01.2008 г. е сключен предварителен договор за учредяване право
на строеж срещу задължение за построяване между страните, изброени в същия
предварителен договор. Не се оспорва и факта, че в изпълнение на поетите с
предварителния договор задължения, между страните е сключен окончателен
договор, обективиран в Нотариален акт № , том , per. № , HOT. дело № /26.11.2008
г. по описа на Нотариус Г.Х., вписан в СВ - В. под акт № , том , дело /2008 г.
Не се оспорва определения на С.В. размер на дължими обезщетение в размер на
222.85 кв.м. плюс извършване на довършителни работи /СМР/ в апартаментите на
ищеца.
Излага
възражения в насока, че процесния предварителен договор за учредяване на право
на строеж срещу задължение за построяване е със следното съдържание: „При
просрочване повече от 5 месеца на срока за построяване на сградата по
неуважителни причини. Изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер
на 1/2 МРЗ за апартамент, които
възложителите биха получили от тези обекти." Сочи, към приложения към иск.та
молба предварителен договор дробта „1/2“ като част от текста е много слабо
видима. Твърди, че сградата се счита за построена, когато е изпълнен грубият
строеж по смисъла на т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Завършването на
сградата, въвеждането на строеж в експлоатация и предаването на обекти от
сградата на възложителите са последващи фактически и административни действия.
Грубият строеж е изпълнен преди 30.05.2013 г., което се удостоверява от акт за
приемане на конструкцията. Предаването на обектите в сградата на възложителите
е фактическо действие, което е извършено още преди месец октомври 2015г.
Изпълнителят е предал ключове от апартаменти с номера .., .., .. на
възложителите през месец октомври 2015г.
Твърди,
че ищцата Н.Н.В. не е страна по предварителния договор, сключен на 04.01.2008
г. и че по принцип договорът поражда действие между страните, а спрямо Т.те
лица - само в предвидените в закона случаи /например чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, чл.
22 и чл. 23 от ЗЗД и др./. Страната, която не е правоприемник на страна по
договор не се ползва от уговорки в договор, в който не участва. След.телно
искът на ищцата Н.В. не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.
На
следващо място посочва, че неустоечната клауза
по чл. VI, т. 16 от предварителния договор предвижда изпълнителят да обезщети
възложителите по предварителния договор ако по неуважителни причини просрочи
построяване на сградата с повече от 5 месеца. Сградата е построена преди
30.05.2013 г., а претенцията за неустойка обхваща периода от 23.03.2014 г. до
08.01.2017 г., период, в който сградата вече е била построена. Обезщетението /неустойката/
е в размер на - „1/2 МРЗ за апартамент", които възложителите биха получили
от тези обекти. Не е посочено, че т. обезщетение се дължи за всеки месец на
просрочието на задължението за построяване на сградата. Евентуално, ако се
допусне да е вярно твърдението, че неустойката е предвидена като определяема в
размер на месечна работна заплата и като се има предвид, че уговорката не е
свързана с краен срок, подобна неустойка е нищожна, заради накърняване на
добрите нрави. Сочи, че валидността на неустойката се свързва и с нейната
определеност и/или определяемост. В предварителния договор неустойката не е
определена нито в конкретен размер, нито по период, а е определена като „1/2
МРЗ" без да се посочи дали е дължима за ден, месец или друг период на забава.
Ако съкращението МРЗ е месечна работна заплата т. означава, че размерът е
неопределяем, защото няма легално или житейско определение на месечната работна
заплата. Не е определено в договора „1/2 МРЗ" да е дължима за всеки месец
забава, така както се претендира с иск.та молба. Ответникът повдига възражение
за недължимост на неустойка за забавено изпълнение. На следващо място сочи, че
размерът на дължимата неустойка не е равен на МРЗ. Твърди, че е неосн.телно
искането за заплащане на наустойка за всеки месец, за периода от 23.03.2014г до
08.01.2017г., тъй като неустойката е уговорена като еднократно дължима величина
, а не е обвързана със срок и периодично дължима такава.Сочи се, че ответникът
не е бил в забава на изпълнение на задълженията си в претендирания с иск.та
молба период.
На
следващо място акцентира, че е осигурил проектирането на жилищната сграда със
свои средства и я е построил преди 30.05.2013 г. През месец октомври 2015 г.
жилищната сграда е била завършена и на двамата ищци са предадени ключове от
апартаменти № .., .. и ... Въвеждането на сградата в експлоатация е изпълнено
на 08.01.2017 г., но много преди тази дата е извършено. Сочи, че по време на
строителството са възникнали осн.ния за допълнителни СМР - геоложката
характеристика на имота наложи допълнителни СМР: заради твърдата мраморна скала
изкопните работи се удължиха, а заради денивилацията на имота било невъзможно
през зимата на 2008г. да се извършват изкопни работи. Изтъква, че възложителят С.В.
поиска извършването на допълнителни СМР в апартамент № и ап.: разширяване на терасата с около 5 кв.м.
и покрИ.ето изцяло на терасата, което не беше предвидено по проект, затваряне
на вътрешни отвори за врати предвидени по проект и отваряне на нови вътрешни
отвори за врати; външното ел. захранване на сградата удължи с около 2 години
въвеждането й в експлоатация. Изброените осн.ния удължили строителството и въвеждането на сградата в
експлоатация повече от три години, които са обективни причини и не се дължат на
виновно поведение на ответника.
По
отношение на претендираното от ищците заплащане на лихва за забава върху
процесните суми, счита, че присъждането на лихва, която е с характер на
мораторно обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД, наред с неустойка за забавено
изпълнение, която има същия характер, е недопустимо.
Ответникът
предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане между
претендираната от ищеца С.В. сума в размер на .. 418.06 лева, представляваща
неустойка, и дължимо от него на ответника възнаграждение за допълнително
извършени по искане на ищеца СМР в собствения му апартамент с № .. и апартамент
№ .. в общ размер на 3 448.80 лева, което прихващане да обуслови погасяване до
размера на по-малкото от двете насрещни, изискуеми и ликвидни вземания. Иска от
съда възражението му за прихващане да се разгледа при евентуално пълно или частично уважаване на иска на
ищеца С.В..
Пред
първата инстанция е допуснато увеличение на претенциите на ищците на осн.ние
чл.214, ал.1 от ГПК, като претенцията,
предявена от С.В. се счита предявена за сумата от 12 756.71лв, а претенцията, предявена от Н.В.
е за сумата от 6378.35лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От ангажираните от ищц.та страна писмени доказателства
– нотариален акт за покупко-продажба № , том , регистър , дело № от 08.02.1941 г.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №, т. , дело № от 09.12.1993 г.; нотариален акт за дарение на
недвижим имот № .., том , per. № , нот. дело № /...07.2001 г. на нотариус Г.Х.,
с район на действие PC - В., вписан в СВ с вх. peг. № 483/...07.2001 г., акт№ ,
том , н. дело № /2001 г.; нотариален акт за дарение № , том , per. № , нот.
дело № /10.06.2002 г. на нотариус Г.Х., с район на действие PC - В., вписан в
СВ с вх. peг. № 359/10.06.2002 г., акт № .., том , н. дело № /2002 г.;
удостоверение за сключен граждански брак № от 19.08.1961 г.; удостоверение за наследници
с изх. № 3802/13.11.2012 г., издадено от община Пазарджик и удостоверение за
наследници с изх. № 201/22.11.2012 г., издадено от Столична община, се установява, че през 1941 г. И И. В. - наследодател на ищеца С.В., придобил в
собственост чрез покупко-продажба
недвижим имот, представляващ нива с площ от 495 кв.м., находяща се в
землището на с. К., местността „Гръцка Бара", цялата състояща се от 8.2
дка, за което място е създаден парцел V (пети) в квартал 101 (сто и първи) по
плана на с. К.. След смъртта на наследодателя И. В. през 1953 г., наследници по
закон на гореописания имот остават нег.та съпруга - Ж.С. В. и трите му деца - В.
И.. Д., С.И.В. и В. И.В.. През 1993 г. Ж.С.
В. продава своите идеални части от посочения по-горе имот на синове си С.В. и В.
В. при квоти ½ ид.ч за всеки. По време на придобИ.ето на идеалните части
С.В. е бил в граждански брак с ищцата Н.В., сключен на 19.08.1961 г. След още
две прехвърлителни сделки, представляващи дарения, С.В. става едноличен
собственик на целия недвижим имот, представляващ парцел XXI /двадесет и първи/,
отреден за имот пл. № 6303 /шест хиляди триста и три/ от квартал № .. /сто
деветдесет и осем/ по плана на В., обл. Пазарджик.
По делото е безспорно установено, че на 04.01.2008 г.
между ищецът С.В. и останалите
собственици на поземлен имот, представляващ УПИ XXI-6303, 6306 в кв. .. по
плана на гр. В., кадастрален район , находящ се в гр. В., ул.“г.“, от една
страна в качеството им на възложители, и ответното дружество от друга страна, в
качеството му на изпълнител, е сключен предварителен договор, по силата на
който възложителите са се задължили да учредят право на строеж в полза на изпълнителя
върху посочения по-горе недвижим имот срещу задължение на изпълнителя да
построи от свое име и със свои средства изцяло сградата, предвиждаща се за
построяване върху дворното място и да предаде безвъзмездно на възложителите 23%
от разгънатата застроена площ – апартаменти и избени помещения, подробно описани
в приложение №1 към договора, като съобразно приложение №1 възложителят С.И.В.
получава РЗП в размер на ..4 кв.м. или ап. № .., ет. , ап. № ет. и ап. № .. ет.. В чл. II, т. 4 от
предварителния договор е уговорено, че срокът за изпълнение на строителството
до окончателното завършване на сградата е 30 месеца, считано от даване на
строителна линия, като е уговорено, че под окончателно завършване на сградата
се счита приемането й с протокол 16 или разрешение за ползване. В чл. VI, т. 16
от предварителния договор е уговорено, че при просрочване повече от пет месеца
на срока за построяване на сградата без уважителни причини изпълнителят дължи
на възложителя неустойка в размер на
½ МРЗ за апартаменти, които възложителите биха получили от тези обекти.
По делото е представен анекс към предварителния
договор, подписан на 26.11.2008 г. между С.В. и ответното дружество, с който страните
са предоговорили размера на РЗП на трите апартамента /ап..., ап. и ап.../, като
са уговорили, че размерът на РЗП от ..4 кв.м. се намалява на 222.85 кв.м. Договорено
е разликата от 21.15кв.м. да бъде обезщетена с довършителни СМР на трите
апартамента.
Няма спор по делото, а и от представения
нотариален акт № , том , рег.№ , н.д. № /2018 г. по описа на нотариус Г.Х.с
район на действие РС-В., вписан под № 156 в регистъра на Нотариалната камара,
се установява, че на 26.11.2008 г. ищците С.В. и Н.В., заедно с останалите
съсобственици на УПИ XXI-6303,6306, кв..., са учредили в полза на ответното
дружество право на строеж върху съсобствения им урегулиран поземлен имот. По
силата на договора ответното дружество се е задължило да построи самостоятелни
обекти в сграда, за които съсобствениците на недвижимия имот съгласно пункт I от договора взаимно са си учредили и са си запазили
правото на строеж върху отделни самостоятелни обекти, като за ищеца С.В. са
определени: апартамент № .. с площ от 52... кв.м., находящ се на 2-ри е., ведно с 8.78 кв.м. идеални части от общите
части на сградата и апартамент№ .. с площ от 86.80 кв.м, находящ се на Т. е., ведно
с 14.58 кв.м. ид. части от общите части на сградата. За ищцата Н.В. е определен
апартамент № с площ от 51.75 кв.м., находящ се на В. е. от сградата, ведно с
8.69 кв.м.идеални части от общите части на сградата. От пункт IV от нотариалния
акт се установява, че ответното дружество се е задължило да построи изцяло за
своя сметка, със свои средства, труд, материали, организация и всички
необходими инвестиции предвидената сграда, съгласно одобрения архитектурен
проект на същата, в т. число и да
построи обектите, подробно описани в пункт първи от нотариалния акт, за който
прехвърлителите взаимно са си учредили право на строеж в степен на завършеност
и при условия съгласно подписания между страните предварителен договор.
Уговорено е ответникът да осигури завършването на целия строеж, приемането му и
разрешаването за ползване съобразно действащото в РБ законодателство относно
приемането и разрешаването на ползване на строежи в срок до 30 месеца от
учредяване правото на строеж и прехвърляне на собствеността върху недвижимия
имот, както и да предаде на собствениците описаните в пункт I от нотариалния акт недвижими имоти в състояние на
завършеност при условията на предварителния договор, незабавно след
окончателното завършване и приемане на сградата по установения от закона ред.
По делото е приета нотариална покана
рег. № , том , № от 22.11.2016 г. на
нотариус М.М., район на действие РС – Пазарджик, изпратена от ищците до
ответното дружество, за заплащане на неустойка поради забава на построяване на
сградата и изграждане на индивидуалните обекти на учредителите на правото на
строеж. С поканата е отправено предложение за среща, на която да се обсъдят
въпросите за доброволно уреждане на спора. На 19.01.2017 г. в кантората на
нотариус М. е съставен констативен протокол № , том , рег.№ /2017 г.,
удостоверяващ, че в деня на срещата, за която дружеството е редовно уведомено
чрез нотариалната покана, представител на същото не се е явил.
От представеното от ищците Удостоверение
№ 1 от 09.01.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж е видно, че „Жилищна
сграда за отдих – апартаментен тип“, находяща се в УПИ XXI – 6303, 6306, кв. .. по плана на гр. В., ул. „г.“ № ,
обл. Пазарджик, е въведена в експлоатация на 09.01.2017 г.
По делото са ангажирани писмени
доказателства и от ответната страна. Представено е заверено копие на договор за
присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД, сключен
на 05.02.2015 г. между ответника и електроразпределителното дружество, както и
нотариален акт № , т. , дело № от
21.07.2015 г. за учредяване на право на строеж на площадков енергиен обект. Представени
са скици, заявление за присъединяване към „ЕВН“, предварителен договор за
присъединяване към „ЕВН“, които са неотносими към настоящия спор. Приложен е
акт за приемане на конструкцията, съставен на 30.05.2013 г., както и фактури за
заплащане на различни материали, използвани в строителството.
По делото е изготвена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която въззивният съд кредитира
като обективно и компетентно. От същото се установява, че дължимата неустойка
за един апартамент за периода 23.03.2014 до 08.01.2017г., изчислена на база минимална
работна заплата, както е формулиран въпросът от ищците с иск.та молба, възлиза
на сумата от 12 757.42 лв.
Във връзка с направеното от ответното
дружество възражение за прихващане по делото е изслушана и съдебно-техническа
експертиза. В заключението си, вещото лице въз осн. на направеното проучване на
документите по делото и след извършен оглед и измерване на място, установява, че
в трите апартамента, а именно – ап. №.., ап. № и ап. №.. са извършени
допълнителни СМР на обща стойност 5 290 лв., като отделните СМР са подробно описани в табличен вид в
констативно-съобразителната част на заключението и същите съгласно изводите на
вещото лице не са били включени в
първоначалния проект. При изслушване в съдебно заседание пред първата
инстанция вещото лице прави уточнение, че по основния проект е било заложено
табакера, което по съществото си представлява един прозорец, поставен на тавана. Същата е изпълнена на
място, като е извършен прорез в покривната конструкция и са изградени стени /иззидани и шпакл.ни/ и е поставен вертикален
прозорец. Според вещото лице има разлика в цените от т., което е предвидено
първоначално и т., което е изпълнено. Не се е стигнало до спестяване на пари от
т., че е предвидена табакера, а е направено друго, тъй като едното представлява
прорязване на покривната конструкция и поставяне на един прозорец, която следва
наклона на покривната конструкция, а т., което е направено е чрез изграждане на
нови стени от двете страни и изграждане на вертикална стена, в която се монтира
вертикален прозорец. Като допълнителни СМР-та, невключени в основния проект е
удължаването на всички стрехи като по проект са били - 10 см, а на места са 50
см. Като допълнително СМР вещото лице е посочило цялостна покривна конструкция
на терасата на ап. ... В допълнителното заключение е уточнено, че покривната
конструкция, обслужваща ап.№ е скъсена с около 1 метър, толк. с колкото е
удължена терасата на ап..., но преди т. тя е била изградена по основния проект.
Т. удължаване е довело до допълнителни разходи за строителя, тъй като е
трябвало да се отреже и демонтира тази част от изградената покривна конструкция,
в която е изградена удължената тераса на ап.... Удължаването на терасата е
станало след одобряване на проект за промени по време на строителството,
съгласуван на 12.12.2016 г. Вещото лице е установило, че покривната линия на
допълнително удължените стрехи стига до
очертанията на съответните тераси, като покритата площ не излиза извън
границата на парапета и в двата апартамента и обслужва само тях. В останалата
част обслужва и тези жилища, които са под ап... и ап.. Вещото лице установява,
че таванът в ап. .. е скъсен до нормалната за обитаване височина и т. скъсяване
е изпълнено с гипсокартон. По проект този „окачен таван“ не е предвиден и е
изпълнен за сметка на продавача. В кухнята няма прекарана тръба за топла вода ,
тъй като по проект е предвидено захранване само със студена. В съгласувания
проект част „В и К“ не е отразено средството за отводняване на мивките, поради
което отводнението е извършено посредством гофрирана тръба. В ап... липсват
около 37 см от втората метална успоредна пръчка на балконския парапет. В
съгласувания технически инвестиционен проект, част „Архитектурна“ липсва детайл
за начина на изпълнение на парапета,
като в този си вид парапетът не е завършен. Въззивната инстанция кредитира
основното и допълнително изготвените заключения като безпристрастно и
компетентно изготвени.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели на ответната страна лицата Л Д. Б и Ц.Б.Х.. От
показанията на първия свидетел се установява, че е придобил в собственост
жилище от „Стил строй“ ООД в процесната жилищна сграда с окончателен договор,
сключен на 09.12.2015 г. Преди сключване на предварителния договор свидетелят
направил оглед, като сградата била
завършена, включително имало парапети по коридорите и стълбищата. По
думите на свидетеля Б. - същият, след като се снабдил с нотариален акт, обзавел
апартамента и от края на 2015 г. започнал да го обитава, като към онзи момент
сградата все още не е имала Акт 16.
От показанията на свид. Ц.Х., който е
извършвал СМР по поръчка на ответника в процесната жилищна сграда в периода от
юни 2015 г. до декември 2015 г. , се установява, че в ап. .. свидетелят е
поставил фаянс и теракот в санитарните помещания, след което е извършил
цялостно боядисване на жилището и е поставил гранитогрес на терасата.
Свидетелят посочва, че докато е извършвал ремонтните дейности стълбището в
сградата е било завършено, имало е входна врата и парапет на стълбището.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият въззивен състав достига до следните правни изводи:
Съобразно наведените фактически
твърдения на страните в иск. молба и в отговора на иск. молба, както и от
събраните по делото писмени доказателствени средства се установява
правнорелевантното обстоятелство, че между тях е възникнало действително търговско
правоотношение, породено от договор със смесен характер – договор за учредяване
на ограничено вещно право на строеж и за изработка, по силата на който ищците
са учредили право на строеж на ответника срещу поетата насрещна непарична
престация за осъществяване строителството на сградата и осигуряване въвеждането
й в експлоатация, като освен т. са му прехвърлили и идеални части от правото на
собственост върху урегулирания поземлен имот. След.телно, по отношение на
правните последици, които този смесен договор е породил, трябва да се прилагат
нормативните правила, уреждащи договора за изработка (за поетото задължение да
бъде построена процесната сграда) и субсидиарно договора за продажба (за
сделката, с която е учредено право на строеж и е прехвърлено право на
собственост върху поземления имот).
Не е спорно между страните, а и от
Договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на право на собственост
срещу задължение за осъществяване на строителство, обективиран в нотариален акт
№ , том , рег. №, н. д. № /26.11.2008 г. от нотариус Г.Х., се изяснява, че
ищците са изпълнили своето договорно задължение, породено от процесния договор,
да отделят от притежаваното от тях сложно право на собственост едно от вещните
правомощия - правото на строеж за изграждане на процесната сграда върху
притежавания от тях УПИ, и да го прехвърлят на ответното дружество. Не се спори
между страните, че със сключения между ищеца С.В. и останалите съсобственици на
урегулирания поземлен имот от една страна и ответното дружество от друга страна,
е уговорена отговорност за неизпълнение на задължението на ответника за
построяване на сградата под формата на неустойка. В този смисъл основният
правен спор по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
изпълнителят по договора за изработка (за строеж) е изпълнил добросъвестно и
точно своето договорно задължение да построи сградата, в която се намират
процесните обособени самостоятелни обекти, в темпорално отношение (в
уговорените от страните срокове), както предписва правната норма, уредена в чл.
63 ЗЗД, респ. дали е възникнало уговореното в чл. VI, т. 16 от предварителния
договор акцесорно парично задължение, представляващо неустойка за забавено
изпълнение.
Именно в чл. VI, т. 16 от предварителния
договор страните са уговорили, клауза със следното съдържание: „При просрочване
повече от пет месеца на срока на построяване на сградата по неуважителни
причини, Изпълнителя дължи на Възложителя неустойка в размер на 1/2 МРЗ за
апартамент, които възложителите биха получили от тези обекти.“. В т. 4 от
предварителния договор страните са уговорили, че изпълнението на строителството
до окончателното завършване на сградата е 30 месеца, считано от даване на
строителна линия, като под окончателно завършване на сградата са приели да се
смята приемането й с протокол 16 или разрешение за ползване. С окончателния
договор за учредяване на право на строеж, обективиран в обсъдения по-горе
нотариален акт, страните са предоговорили единствено началния момент, от който
да започне да тече 30-месечният срок за изпълнение на договора, като са приели,
че т. следва да е от момента на учредяване на правото на строеж в нотариална
форма, а именно – 26.11.2008 г. След.телно, ответното търговско дружество е
следвало да изпълни своето насрещно непарично правно задължение – за изграждане
на процесната сграда и въвеждането й в експлоатация в срок до 26.05.2012 г. От
представеното по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж се
установява, че процесната сграда е въведена в експлоатация на 09.01.2017 г. В
тази насока не може да бъде споделено възражението на ответното дружество в
качеството му на въззиваема страна пред настоящата инстанция, че сградата се
счита построена, когато е изпълнен грубия строеж по смисъла на т.46 от ДР на ЗУТ, като в конкретния
случай т. е станало преди 30.05.2013 г., както и т., че въвеждането на строежа
в експлоатация и предаването на обектите от сградата на възложителите са
последващи действия, неотносими в случая, предвид постигнатата договореност
между страните по отношение изпълнението на строителството, което е до
окончателното завършване на сградата.
След анализ на гореизложените
обстоятелства районният съд е достигнал до извода, че ответното дружество не е
изпълнило задължението си, поето с предварителния договор, да построи сградата
в уговорения между страните срок, както и че не е ангажирало доказателства пред
първата инстанция, обезпечаващи възражението му, че неизпълнението се дължи на
причини, които не могат да му бъдат вменени във вина. Районният съд е
формулирал правилен извод, доколкото и настоящият състав на въззивната инстанция
намира, че при действащото между страните материално правоотношение по договор
за изработка, ответникът не е изпълнил едно от осн.ните си облигаторни
задължения, а именно - да изработи уговорената работа в срок. При т. положение в
предварителния договор ищецът С.В. и ответното дружество са уговорили
възникването на отговорност при неизпълнение в темпорално отношение на поетите
непарични задължения по договора за строителство и продажба на суперфициарно
право, под формата на неустойка.
Допустимо е страните отнапред да
уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на
договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на т.
акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено
в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си
функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно
изпълнение на договорните задължения.
По отношение на претенцията за заплащане
на неустойка, предявена от Н.В., съдът намира следното: към момента на
подписване на предварителен договор за учредяване право на строеж от 04.01.2008
г. ищецът С.И.В. е собственик на УПИ XXI - 6303, кв. .., гр. В., улица „г.",
от който 1/8 идеални части в режим на СИО с ищцата Н.В.. Със сключването на
договора за учредяване право на строеж и прехвърляне на право на собственост
срещу задължение за осъществяване на строителство, същата е учредила право на
строеж на ответното дружество срещу задължение на последното да построи
самостоятелен обект, представляващ апартамент № , находящ се на В. е., с площ
от 51,75 кв.м., като следва да се има предвид, че изграденият имот също е
придобит в режим на СИО и се притежава общо от ищците. Предварителният договор
за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване е сключен само от
страна на ищеца С.В., като съпругата му не е страна по него. В тази насока
съдът намира, че същата не е обвързана от клаузите на предварителния договор,
доколкото страни в облигационната връзка, породена от предварителен договор, са
само страните сключили договора, не и съпрузите им. Съпругът, който не е страна
по предварителния договор, не разполага и с възможността да се разпорежда с
правата и задълженията по предварителния договор, доколкото за него такива не
са възникнали /в този смисъл е решение № 197 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 123/2014 г./, поради което претенцията й в настоящото производство се явява
неосн.телна и следва да бъде отхвърлена. Районният съд, макар и с други мотиви,
е стигнал до същия правен извод.
Основният спор между страните по делото
се концентрира именно върху клаузата за неустойка и доколко същата може да бъде
приложена и изчислена по начина, по който е формулирана в предварителния
договор. Съобразно правилото за разпределението на доказателствената тежест,
уредено в чл. 154, ал. 1 ГПК, според което всяка страна носи доказателствена
тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, първоинстанционният съд с доклада по делото правилно е указал на
ищците, че следва да установят валидно учредена договорна връзка с ответника,
респективно валидно уговорена клауза за неустойка. Съдът е указал на ответника,
че е в нег. тежест да установи правоизключващото възражение за недължимост на
исковите суми поради нищожност на неустоечната клауза на осн.ние чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, доколкото той извлича благоприятни правни последици от същото.
С доклада по делото, приет от страните без възражения, съдът е посочил спорните
между страните обстоятелства, едно от които е и начинът, по който е формулирана
неустоечната клауза, като е разпределил доказателствената тежест съобразно
твърденията и възраженията им. В тази насока настоящата инстанция не споделя
въведеното с въззивната жалба твърдение за нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 5 и
ал. 2 от ГПК, че съдът не е указал на страната, че понятието МРЗ е неясно и се
нуждае от доказване.
В действителност начинът, по който е
формулирана клаузата за неустойка в чл. VI, т. 16 от предварителния договор:
„При просрочване повече от пет месеца на срока на построяване на сградата по
неуважителни причини, Изпълнителя дължи на Възложителя неустойка в размер на
1/2 МРЗ за апартамент, които възложителите биха получили от тези обекти.“, прави
същата в недостатъчна степен ясна и разбираема, доколкото нито е определен
конкретен размер, нито период, за който се дължи. За да може клаузата за
неустойка евентуално да бъде приложена, съдържанието на същата подлежи на
тълкуване, като съдът е длъжен да приложи правилата за тълкуване на договорите,
съгласно чл. 20 от ЗЗД, за да достигне до действителната обща воля на страните.
По въпроса за критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи,
отговор се съдържа в трайната и непротиворечива практика на ВКС /решения по
т.д. № 523/2008 г., ІІ т.о.; т.д. № 666/2010 г., І т.о.; гр.д. № 856/2009 г.,
ІV г.о.; т.д. № 761/2008 г., І т.о., решение по т.д. № 1843/2013 г., решение по
т.д. № ..83/2014 г., ІІ т.о. /, съгласно която на тълкуване подлежи неясна или
двусмислена договорна клауза и такава, по която има спор между страните, като
съдът при тази си дейност е длъжен да се съобрази с изявената, а не с
предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание. При
издирване на действителната обща воля, отделните уговорки следва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една от тях в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
В решение № 167 от 26.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 666/2010 г., I т. о.,
изрично е посочено, че при всяко тълкуване на договорно установените права и
задължения съдът е задължен да изясни само изявената воля, като не я подменя,
тъй като чрез тълкуването не може да бъде изменено договорно установеното
задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговорили. В
конкретния случай на първо място възниква спор между страните досежно понятието
„МРЗ“, доколкото още с иск.та молба ищците от една страна поясняват
абревиатурата „МРЗ“ като „месечна
работна заплата“, а от друга страна обвързват размера на вземанията си с ПМС за
определяне размера на минималната работна заплата за периодите, за които
претендират заплащане, като
първоинстанционният съд правилно е посочил, че ако неустойката е уговорена като
1/2 от „месечна работна заплата“, то размерът на същата е неопределяем. С
допълнителна иск. молба от 08.06.2017 г. с оглед възраженията на ответното
дружество, че от формулировката на неустоечната клауза следва, че същата е
уговорена като еднократно дължима величина, а не като обвързана с конкретен
срок и периодично дължима такава, ищците посочват, че размерът на неустойката
се определя чрез използване като база на минималната работна заплата – която се
характеризира с т., че е с променлив размер и е месечно вземане, съответно
задължение. В тази насока, дори да се приеме, че с иск.та молба е допусната
грешка, като ищците са имали предвид, че МРЗ следва да се приема като
абревиатура за минимална работна заплата, а не за месечна работна заплата,
доколкото представят доказателства за размера на минималната работна заплата, няма
как да бъде прието, че след като естеството на заплатата е да се получава
месечно от т. следва и че неустойката е уговорена да се дължи месечно. Вярно е,
че размерът на минималната работна заплата е определяем във всеки един момент,
доколкото е нормативно уреден, но не може да се приеме от прочита на клаузата,
че страните са изразили воля, че неустойката ще се дължи за всеки месец забава.
Същите са посочили, че при забава на изпълнителя се дължи неустойка за
апартамент „които възложителите биха получили от тези обекти“, като оттук не
става ясно как страните са избрали да се формира обезщетението, доколкото нито
от клаузите на самия предварителен договор, нито от останалите писмени
доказателства и наведените от самите страни твърдения, може да се формулира
извод каква е паричната равностойност на т., което възложителите биха получили
от обектите и какво точно са имали предвид страните в тази насока. Твърдението
на ищците, че неустойката е дължима за всеки месец забава и е в размер на 1/2
от минималната работна заплата, не може да бъде изведено по тълкувателен път от
начина, по който е уговорена самата клауза, без риск от т. съдът да подмени
действителната воля на страните. След като клаузата за неустойка е уговорена по
толк. неясен начин и съществува спор между страните относно значението й и
доколкото съдът, дори по пътя на тълкуването, не може да извлече смисъла на
изявената воля на съдоговорителите, то в настоящия случай клаузата не може да
бъде приложена и да породи търсените от ищците последици.
По гореизложените съображения
предявените искове за заплащане на неустойка следва да бъдат отхвърлени като
неосн.телни.
Пред първата инстанция ответникът е направил
възражение за прихващане при условията на евентуалност между претендираната от
ищеца С.В. сума за неустойка за забава за въвеждане в експлоатация на
процесната сграда в общ размер на
12756.71 лв. с дължимото от С.В. на ответника „Стил Строй“ ООД
възнаграждение за допълнително извършени СМР- та в собствения му апартамент №..
в общ размер на 3 448.80 лв., което районният съд е оставил без разглеждане с
оглед на т., че е отхвърлил ищц.та претенция. Доколкото правният извод, до който
въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, то и настоящата инстанция не дължи разглеждане на
повдигнатото възражение за прихващане, като обжалваното решение следва на осн.ние
чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските пред
настоящата съдебна инстанция:
С оглед изхода на правния спор
право на разноски на осн.ние чл. 78, ал. 3 от ГПК има само въззиваемия, поради
което въззивниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените от него
разноски пред въззивната инстанция в размер на 800 лв. за адвокатско
възнаграждение.
С оглед размера на иск.та претенция,
на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивното решение не подлежи на
касационен контрол.
Така мотивиран, Окръжен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 463 от 04.04.2019
г., постановено по гр. дело № 1992/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА С.И.В. с ЕГН ********** и Н.Н.В. с ЕГН **********,***,
да заплатят на „СТИЛ СТРОЙ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул.“О. И.“ № .., представлявано от Е.Д.Л., сумата от
800 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.