Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. Русе, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Дилян Михайлов, като
разгледа докладваното от съдия Басарболиева КАНД № 444 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Русе против Решение №
260196 от 11.11.2020 г., постановено по АНД № 1167/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което
е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-001901 от 12.06.2020 г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с
което на И.Т.М. по т. 1 за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и по т. 2 за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
същия закон са наложени кумулативно две административни наказания – “глоба” в
размер на 50 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец и е
осъдена ОД на МВР – Русе да заплати на М. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева. В жалбата се навеждат
касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Иска да се отмени решението на РС - Русе и
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото
наказателно постановление. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Касационният ответник – И.Т.М., чрез
процесуален представител адв. Г. М. *** в депозирано по делото писмено
възражение вх. № 272756 от 02.12.2020 г. по описа на РС – Русе и в проведеното
о.с.з. по делото в хода по същество оспорва основателността на жалбата, като
счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно. Претендира и
присъждането на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на
жалбата. Счита, че решението на РС - Русе е правилно.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното пред настоящата съдебна
инстанция решение РС - Русе е отменил оспореното пред него наказателно
постановление поради недоказаност на нарушенията по ЗДвП, за които е била
ангажирана отговорността на И. М., което обуславя съответно незаконосъобразност
и необоснованост на НП.
С НП по т. 1 ответникът по касация е
обвинен в извършване на нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съобразно тази
разпоредба и предвид обстоятелствената част на наказателното постановление,
нарушението се състояло в това, че И. М. като участник в движението, с
поведението си причинява имуществени вреди и причинява ПТП, като по време на
движение е заслепена от слънцето и не вижда, че на пътното платно има предмет,
след което го блъска с предната си лява
част.
Съгласно визираната като нарушена
законова разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
На първо място е налице неточно,
неясно и непълно описание на нарушението, като в самото начало при словесното
описание на деянието АНО само е преписал част от текста на посочената от него като
нарушена материалноправна разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да е
изяснил конкретно какъв участник в движението се явява ответникът по касация, в
какъв предмет блъска управляваното от него МПС, след като, както се твърди, е
бил заслепен от слънцето.
На следващо място разпоредбата на чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е общо правило да не се вреди при движението по пътищата.
Затова и правната норма на чл. 5 от ЗДвП е в Раздел І „Общи правила“ на Глава
втора „Правила за движение по пътищата“ от ЗДвП. Тази разпоредба не съдържа конкретно
правило за поведение, което да се твърди, че е нарушено от ответника по касация
с посочените при словесното описание факти относно заслепяване на водача от
слънцето, в резултат на което не вижда предмет на пътното платно и го блъска с
предната си лява част. Такова правило за поведение /какво следва да е
поведението на водача при заслепяване по време на движение/ се съдържа в
нормата на чл. 77 от ЗДвП, а именно
водачът е длъжен да
намали скоростта и при необходимост да спре. На това правило обаче, позоваване в АУАН и НП, липсва.
Наказателното постановление по т. 1 се
явява издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН – не е ясно
описано нарушението с всички негови съставомерни признаци и не е посочена коректно
виновно нарушената законова разпоредба. Тези процесуални нарушения са
съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, тъй като водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Последният не е бил наясно срещу какво точно нарушение и на какво правило за
поведение е следвало да се защитава.
Деянието по т. 2 от НП неправилно е
квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от ЗДвП, която
установява задължение водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие и когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, да не напуска местопроизшествието и да
уведоми съответната служба за контрол.
Касационният съд намира, че
наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения. Изложените факти в обстоятелствената част на наказателното
постановление са неправилно субсумирани под нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
”в” от ЗДвП, която касае други, различни юридически факти, свързани с липсата
на съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата,
свързани с него. В
случая е безспорно, че дори да се приеме, че е настъпило ПТП с причинени само
имуществени вреди, то няма друг участник в него. След като няма друг участник в
настъпило пътнотранспортно произшествие, то не може да се вмени в тежест на
наказаното лице задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от ЗДвП.
С оглед гореизложеното
касационният съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Пред настоящата
инстанция не са представени доказателства за направени разноски от страна на
ответника по касация, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260196 от 11.11.2020 г., постановено по АНД № 1167/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което
е отменено Наказателно постановление № 20-1085-001901 от 12.06.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР – Русе, с което на И.Т.М. по т. 1 за нарушение на чл.
5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 185 от
същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и
по т. 2 за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон са наложени
кумулативно две административни наказания – “глоба” в размер на 50 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец и е осъдена Областна
дирекция на МВР – Русе да заплати на И.Т.М. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.