Р Е
Ш Е Н
И Е № 40
Гр.Раднево, 09.07.
Радневският районен
съд в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от
съдията Вълчанова АНД № 121/2019 г., за
да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.М.Г. ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 19-0327-000083/12.03.2019 г. на Началник РУ Раднево
към ОДМВР Стара Загора, с което му е наложено: административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от двадесет и четири месеца, на основание чл. 174, ал.3,
предл.1 ЗДвП, за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се
сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при
нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Недоволен от
наказателното постановление е останал жалбоподателят Г.М.Г. и е депозирал жалба
срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - адв. Б. поддържа
жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не
ангажира становище.
Районна
прокуратура Раднево – редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не
се представлява и не излага становище относно жалбата.
Жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е и
допустима.
Разгледана от
съда е неоснователна.
След като
обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя
В.П. и свидетеля С.И. и приложените и приети писмени такива, съдът намира за
установено следното:
На 23.02.2019г.
свидетелите В.П. и С.И. и двамата служители на РУП Раднево изпълнявали
служебните си задължения по пътен контрол на ул. „Заводска” в гр. Раднево. Били
в почивка на бензиностанция „Гранит”, находяща се на същата улица когато
забелязали автомобил марка „Хонда ЦР”, с рег. № СТ 1088 ВТ, който идвал от ул.
„Тракия”, завил надясно по булеварда и тръгнал в посока юг-север към „Ремотекс”,
криволичейки по пътя. Двамата свидетели се усъмнили в реакцията на водача, веднага
се качили на служебния си автомобил и последвали автомобила. Подали звуков и
светлинен сигнал и на около километър и нещо жалбоподателя спрял пред товарния
портал на „Ремотекс”, около 00.30часа. Двамата свидетели слезли от полицейския
автомобил, представили се, поискали документите и установили самоличността на
водача. При разговора с водача, служителите на РУП констатирали, че същият
мирише на алкохол, не говорел ясно, завалял думите и е заявил, че е употребил
няколко бири. За това решили да извършат проба за наличие на алкохол в издишвания
от водача въздух с техническо средство апарат Дрегер. Св. П. подробно и ясно
обяснил на жалбоподателя как да даде пробата. Водачът няколко пъти издишвал
въздух в апарата, но не изпълнявал указанията на св. П. за продължителността му
и не се осъществявала проба. Многократно служителите на РУП Раднево се опитали
да вземат проба за алкохол посредством апарат Дрегер, но не успели, тъй като
при направените неколкократни опита, жалбоподателя не дал качествена проба. Свидетелят
П. за пореден път обяснил на жалбоподателя как и по какъв начин трябва да се
извърши пробата, на което жалбоподателя Г. обяснил на проверяващит е, че е болен човек и затова не може да даде годна
проба. Полицейския служител разяснил на Г., че в този случай трябва да му се издаде
талон и последния следва да даде кръвна проба и му предложили да даде кръв за
лабораторно изследване, което също категорично отказал. Бил му написан талон за
медицинско изследване, който отказал да получи, и категорично отказал да даде
кръвна проба.
За
констатираното срещу жалбоподателя бил съставен процесният АУАН, в който
нарушението било квалифицирано по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП - за това, че на 23.02.2019 г. в 00:30 часа в град Раднево
на ул. „Заводска” , пред товарен портал на „Ремотекс” в посока юг-север,
управлява собствения си лек автомобил „ Хонда ЦР В” с рег. Номер СТ 1088ВТ,
като отказва да бъде изпробван с техн. средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARBВ -
0092 за установяване употреба на алкохол в кръвта и не желае да изпълни
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта. Издаден талон за медицинско изследване с № 0048605. В АУАН не
е било вписано възражение от жалбоподателя.
На 12.03.2019
г. компетентният орган - Началникът на
РУ към ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево издал атакуваното наказателно
постановление, с което на Г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на
основание Наредба № Iз 2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, като
обстоятелствата по извършване на нарушението са отразени по идентичен начин с
тези в АУАН.
Като въззивна
инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, като не
констатира пороци в съдържанието и процедурата, които да налагат отмяна.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила
за вписаното в тях до оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен,
то съобразно тази законова презумпция, установеното в него се ползва с
доказателствена сила.
В хода на
съдебното следствие са представени писмени доказателства, а именно – резултати
от техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARBВ – 0092, експертно решение
№0477/22.02.2017г. за преосвидетелстване на жалбоподателя и болничен лист №
Е20196293633.
В случая
фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се подкрепят от гласните
доказателства по делото. Съдът
кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля. Същите са пълни,
последователни, вътрешно непротиворечиви и в унисон с писмените доказателства
по делото.
При преценка
на събраните по делото доказателства и след извършена проверка, служебна и във
връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен
състав намира следното:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява по безспорен начин,
че с действията си жалбоподателя е осъществил от субективна и обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата
по делото, че на процесната дата и място жалбоподателя е бил обект на извършена
проверка за алкохол, в хода на която и въпреки многократните опити за това,
същият не е дал качествена проба за алкохол посредством апарат Дрегер, а в
последствие отказал да даде проба с техническото средство, а при издаден талон
за медицинско изследване, не пожелал да го получи и да даде кръвна проба за
такова изследване. В процесния случай няма значение дали жалбоподателя е
употребил или не алкохол към момента на извършване на проверката, защото не за
това е била ангажирана неговата отговорност. Релевантно е обаче безспорно
установеното обстоятелството, че въпреки многократните опити, жалбоподателя не
дал нито една качествена проба, което наред с обстоятелството, че същият
отказал да даде такава с апарат и кръвна проба, обосновава и извода, че
предприетото от него поведение е, и е равносилно на отказ да бъде извършена
проба за алкохол. Предвид това, следва да се сподели направеният вече извод от
наказващия орган, че с поведението си жалбоподателя е осъществил състава на чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП. В тази връзка е и Решение № 761/18.04.2016 г., постановено
по К. Н. А. Х. Д. № 175/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XXI
касационен състав, в което е прието следното: "... нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП всъщност вменява задължение на всеки един водач да избира дали
да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, което следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на
първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място".
От
съдържанието на оспореното наказателно постановление е видно, че е изписано
словесно точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което
покрива изцяло състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за
неизпълнението му. Действително разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа две хипотези, като при първата се санкционира водачът,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, а при втората- ако не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства към датата на
нарушението се регламентира от Наредба № 1 от 19 юли
Съдът не
споделя направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя,
че при даване на некачествена проба с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARBВ – 0092, същата следва да се
отчете в паметта на техническото средство, тъй като по делото л.24 е прието
писмено доказателство – разпечатка от резултати от данни за апарата Алкотест
Дрегер 7510 с № ARBВ – 0092 от която е видно, че резултат от некачествена проба
не се записва в апарата.
В случая
наказващия орган е уточнил конкретното предложение, но такова прецизиране не е
необходимо, тъй като жалбоподателя е осъществил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, след като е отказал да бъде изпробван с техническо средство и
е отказал и медицинско изследване. Смисълът, вложен от законодателя е да се
установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол и при положение, че
откаже проверката с техническото средство, то е длъжен да изпълни предписанието
за медицинско изследване. Ето защо по никакъв начин жалбоподателя не е
затруднен да разбере за какво нарушение е наказан - категоричен е отказа му да
бъде извършена каквато и да била проверка за наличието на алкохол, като е
отказал да бъде изпробван с техническо средство дали е употребил алкохол, и
същевременно е отказал и другия вид изследване - лабораторното. Цитирането в
наказателното постановление на разпоредбата чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в цялост по никакъв начин не накърнява правото на защита на
жалбоподателя, нито при ясните обстоятелства по извършване на нарушението,
внася някаква непълнота или неяснота в обвинението, съдържа и нарушената
разпоредба, т. е. не е разпоредба, която по никакъв начин да не се съотнася с
обстоятелствата по извършване на нарушението, поради което не може да счете, че
по някакъв начин жалбоподателя е бил поставен в позицията да не разбере за
какво точно свое неправомерно поведение е наказан.
Размерът на
наложеното наказание е съобразен с нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда глоба и лишаване от право да управлява МПС във
фиксиран размер, съответно - 2000 лв. и две години. Предвид изложеното, съдът
намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Правилно е
определен и броя на отнетите контролни точки, които за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са именно 12.
Предвид
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно в случая
е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП.
По изложените
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19
-0327-000083/12.03.2019 година на Началника на РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ РАДНЕВО
с което на Г.М.Г. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.
174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, както и са отнети
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 12
контролни точки за нарушението.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Стара Загора в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: