Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …..02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при
участието на секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 8846 по описа
за 2020 година
на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от Р.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу „А.Б.Б.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***3, с искане да бъде постановено решение, по
силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответната страна сумата от
675.09 лв., представляваща главница по Договор за целево финансиране от
26.07.2008г., както и законната лихва върху сумата, считано от 04.03.2009г., и
сумата от 65,00 лв., представляваща
разноски, които суми са обективирани в изпълнителен
лист по ч.гр.д. с номер 2236/2009г. по описа на ВРС, за които е било образувана
изпълнително дело номер 20137160400374 по описа за 2013г. на ЧСИ ***.
Твърди се в исковата молба следното: Въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. с номер 2236 по описа за 2009г.
на ВРС, ищцата била осъдена да заплати в полза на „***“ ЕАД сумата от 675,09
лв., представляваща главница по Договор за целево финансиране от 26.07.2008г.,
както и законната лихва върху сумата, считано от 04.03.2009г. до окончателното
изплащане на задължението. Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба
на кредитора било образувано изпълнително дело с номер 20137160400374 по описа
за 2013г. на ЧСИ ***. Излага се, че е изтекла погасителната давност. След
образуване на изпълнителното дело на 20.03.2013г. са извършени изпълнителни
действия, като последното от тях е от дата 18.06.2014г.
След тази дата не са извършвани изпълнителни действия. Настъпила е перемпция. С молба от 05.06.2015г. ответникът е поискал да
бъде конституиран, като взискател по делото, въз
основа на сключен договор за цесия. При прекратено изпълнително производство
поради перемпция и изтичането на три години от този момент
окончателното задължение на ищцата било погасено по давност.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Служебно известно е на
съда, че по ч.гр.д. с номер 2236 по описа на ВРС за 2009г. е бил издаден
изпълнителен лист, с който Р. Славова е била осъдена да заплати в полза на „***“
ЕАД сумата от 675,09 лв., представляваща главница по договор за целево
финансиране от 26.07.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.03.2009г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
65,00 лв., представляваща разноски в производството.
По делото е приложено изпълнително дело с номер 20137160400374 по описа на ЧСИ ***. Видно от съдържанието му след образуване на
изпълнителното дело ЧСИ е изисквал справки от НАП за актуалното трудово
състояние на длъжника, както и за наличие или липса на наложени обезпечителни
мерки. На 18.06.2014г. е наложен
запор на трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от фирма „***“ ООД.
Видно от съобщението до ЧСИ, изходящо от „А.Б.Б.“
ЕООД, на 23.02.2015г. бил сключен договор за цесия между дружеството и „***“
ЕАД, с който вземанията, предмет на изпълнителното дело били прехвърлени в
полза на настоящия ответник.
По основателността:
В чл. 439, ал. 2 ГПК е
посочено, че искът
на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Т.е. в настоящия случай е необходимо да се изследват настъпилите
след издаването на изпълнителния лист факти.
По твърдението за настъпила перемпция и изтичане на погасителната давност:
Перемпцията
е уредена в чл. 433 ГПК. Изложено е, че изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в период от две
години. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може
да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя
и/или е предприето по инициатива на съдебения
изпълнител): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. (Така в Тълкувателно решение 2/2013г., постановено по тълкувателно дело №
2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС).
В конкретния казус от приетата фактическа обстановка се установи, че по
изпълнителното дело на 18.06.2014г.
е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от фирма „***“
ООД. След този момент липсва предприемането на каквото и да било друго
изпълнително действие, което да прекъсне давността. Следователно перемпция е настъпила към 19.06.2016г. Но освен това, съдът следва да приложи и разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който урежда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, или в случая със съдебен акт, годен изпълнителен титул, погасителната
давност е всякога пет години. Предвид изложеното погасителната давност е
изтекла към дата 19.06.2019г., доколкото
не се събраха по делото доказателства за извършване на изпълнителни действия в
този период. Искът се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед
изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза
на ищцата сторените разноски в производството в размер на 350,00 лв., съобразно
представения списък по реда на чл. 80 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Р.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „А.Б.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***3, сумата от 675.09 лв.,
представляваща главница по сключен Договор за целево финансиране от
26.07.2008г. между Р.С.Н., ЕГН **********, и „***“ ЕАД, ЕИК ***, което вземане
по договора е било прехвърлено с договор за цесия, сключен между „***“ ЕАД, ЕИК
***, и „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, както и законната
лихва върху сумата, считано от 04.03.2009г., и сумата от 65,00 лв., представляваща сторени разноски, които суми са обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. с
номер 2236/2009г. по описа на Районен съд - Варна, за които е образувано
изпълнително дело номер 20137160400374 по описа за 2013г. на ЧСИ ***.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***3, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 350,00 лв., представляваща разноски в производството, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: