№ 84
гр. Ботевград, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200023 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на В. В. К., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на
300 (триста) лева, за извършено от нея нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от В. В. К., чрез адв. В. В., е описано искане за
отмяна на така издадения Електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен, а именно: според адвоката ЕФ има правния характер на
АУАН и НП, едновременно, поради което спрямо ЕФ е приложима правната
уредба регламентираща изследване на спорните обстоятелства, което в случая
не било извършено. Навежда доводи за неспазване разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП като се позовава на т.р. №1 от ***. по т.д. №*** на ОСК на ВАС,
което неспазване е опорочило процедурата по издаване на оспорвания ЕФ и е
довело до неяснота санкционираното лице да разбере къде е допуснато
нарушението. Според въззивника неяснотата относно констатираното
1
нарушение, при разминаване в посоките – тази на автомобила и тази,
контролираната с техническото средство, била основание за отмяна на ЕФ. В
хода на съдебната прения добавя, че удостоверението за одобрен тип средство
за измерване, е със срок за валидност до 24.02.2020г., като удостоверението за
периодичен контрол за валидност от лаборатория при МВР намира за
невалидно, и прави извод, че АТСС не е одобрено от проверката тип, което
правило невалидна цялата проверка.
Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, чрез гл.
юрик. Поля Иванова, с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на
жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на
разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 14.04.2021г. в 15.40 часа, в Софийска област,
община Ботевград, АМ- Хемус 41+500 км посока С.-В., при ограничение на
скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26 скоростта установена АТСС
TFR1-M, насочено към гр. С., с МПС Мерцедес ГЛЕ 350Д 4Матик, с рег. №
***, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M. При
разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е установена скорост на движение
на описания автомобил от 112 км/ч и е установена превишена стойност на
скоростта 32 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № ***г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /, в който противно на възраженията на жалбоподателя, коректно
и точно е отразено, мястото на проверката, използваното техническо
средство, данни за служителя оперирал със същото, дата на проверката, и
подпис от съответното длъжностно лице.
2
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
Въз основа на заснемането – клип ***, е издаден оспорваният
електронен фиш на жалбоподателя.
От приложената по делото разпечатка от АИС АНД на МВР /л.28 от
делото/ става ясно, че процесният ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на
09.01.2023г. и е обжалван пред наказващия орган на 23.01.2023г., видно от
отбелязването върху пощенския плик.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № ***г. и заповед
№***г., и двете на Министъра на МВР, Схема за ВОБД на АМ Хемус, в
района на км 41+500; бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №***; протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на дата 14.04.2021г.; протокол
от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М; справка за
собственост на МПС, снимков материал; справка за регистрация на МПС,
отговор-справка от ОПУ-С., разпечатка от АИС АНД на МВР, които следва
да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал и получил
писмена справка, ведно със схема към нея /л.31-32 от делото/. От справката и
схемата към нея се установява, че към датата на извършване на нарушението
/14.04.2021г./ при км 41.500 пътното платно в посока гр. В. е действал знак
„В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 80км/,
монтиран на км 41+220 и с обхват на действие до км 42+520, където е
монтиран пътен знак В34(Край на забраните, въведени с пътни знаци.).
3
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова бе приобщено по делото. Ето защо възраженията, в обратна
насока са напълно несъстоятелни.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за неяснотата
относно констатираното нарушение, при разминаване в посоките – тази на
автомобила и тази, контролираната с техническото средство.
От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система (приложен на лист 16 от делото) се установява мястото, времето,
посоката на движение на контролираните МПС-та, броят и номерата на
клиповете, заснети с техническо средство, както и индиректно се установява
ограничението на скоростта на движение на превозните средства и наличието
на пътен знак В-26, а именно, че на 14.04.2021 г. автоматизирано техническо
средство TFR-1М е било разположено АМ Хемус, км 41+500, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се по АМ Хемус от
гр. С. към гр. В., при ограничение на скоростта 80 км/час, в извън населено
място, въведено с пътен знак В-26. Ясно е също, че АТС е монтирано след
пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ
скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в
момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаещ това
ограничение.
Приложените по делото справка за собствеността на МПС-то, справка
от информационната система на КАТ за Електронен фиш Серия К № *** са
издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за
удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и
установява, че собственик на заснетия лек автомобил Мерцедес ГЛЕ 350Д
4Матик, с рег. № *** е жалбоподателят В. В. К., както и че обжалваният
4
Електронен фиш е връчен на 09.01.2023 г.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Видно от приложената по делото заверена разпечатка на справка от
АИС АНД на МВР става ясно, че процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя
на 09.01.2023г. и е обжалван пред наказващия орган на 23.01.2023г., видно от
отбелязването върху клеймото на пощенския плик, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
5
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
***. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за
измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на
валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира
в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за
одобрен тип. Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на
първоначални и последващи проверки от страна на оправомощени лица от
Българския институт по метрология, чрез които да бъде установена годността
на съответния тип средство за измерване. Посочения по делото АТСС е
преминал такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че
конкретното средство съответства на одобрения тип. Следователно е било
годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR-1M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Жалбоподателят, макар да оспорва констатациите, не ангажира
доказателства, за да ги обори, а негова е тежестта да стори това.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
6
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител,
в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване
на техническото средство – АМ Хемус, км. 41+500 с посока на задействане
към гр.С. (приближаващ режим), времето на работа с него, посоката на
движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен
режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в
електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
на допустимата скорост от 80 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложените снимки, в които са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено, поради което и това възражение на
жалбоподателя следва да се остави без уважение.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от собственика, той и водач на посочения автомобил – В. В. К.,
тоест извършителят е установен надлежно и правилно и законосъобразно
АНО е ангажирал административно-наказателната му отговорност. Съгласно
чл. 182, ал. 1 от ЗДвП административно-наказателната отговорност за
7
извършеното нарушение се носи от водача на автомобила, като в нормата на
чл. 188, ал.1, изр.2 от с.з. е предвидено и изключение от този принцип, като
тази отговорност носи собственика, ако не посочи на кого е предоставил
МПС. Това е законоустановена оборима презумция, водач на автомобила, с
който е извършено конкретно административно нарушение, е неговият
собственик, като и е уредил правния способ за оборване на тази презумция –
посредством подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което в случая
не е сторено, а и жалбоподателят не твърди друго лице да е управлявало
автомобила.
Възраженията, че изискванията към съдържанието и издаване на АУАН
и НП са относими към ЕФ са несъстоятелни. Обжалваният електронен фиш
съответства на утвърдения със заповед № ***г. и заповед №***г. на
Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се
издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане
на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Противно на възраженията на жалбоподателя, за съда е несъмнено, че е
осъществено нарушение на ЗДвП, извън населено място - на АМ Хемус, км.
41+500, с посока към гр.В., изразяващо се в движение със скорост над
разрешената, въведена с пътен знак В26, поради което законосъобразно
констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП и съответно за извършеното деяние е приложена и
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Спазено е и
изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № *** г. за условията и реда за
8
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, а именно приспадната е максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, като отчетената от техническото средство скорост от 115 км/ч е
намалена с 3 км/ч и е приета за наказуема скорост от 112 км/ч, правилно
посочена в процесния ЕФ.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно, като всички възражения в тази насока се
приемат като несъстоятелни.
Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съда не
следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.
В случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото и
съглано чл. 189з от ЗДвП, за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от
ЗАНН.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
9
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в две съдебни заседания, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 100 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателя В. В. К., ЕГН ***.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-
С., с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на В. В. К., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от нея нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-
гр. С. разноски по делото в размер на 100 /сто/лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
10