Решение по дело №8839/2015 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1576
Дата: 12 май 2016 г. (в сила от 2 юни 2016 г.)
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20155330108839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2015 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  1576                          Година  2016                 Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                        V граждански състав

На  дванадесети май                                 две хиляди и шестнадесета  година

В публично заседание на  тринадесети април 2016г.в следния състав:

 

                                                     Председател:ДАРИНА МАТЕЕВА

Секретар:Величка Грабчева

като разгледа докладваното от съдията

дело номер    8839  по описа за   2015 година

 

 

Предявен е иск по чл.208 КЗ /отм./от Н.Й.У., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** – адв. П.Ц. против ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, ул. П. Каравелов 21, гр. Пловдив.           

Ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 6000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, което следва да бъде изплатено от ответното дружество, по силата на застраховка „Каско+” на собствения на ищеца лек автомобил  марка “Ауди А6 “***, за осъществена на 11.11.2014 г. кражба на процесния лек автомобил при заявен отказ на застрахователя да покрие такъв застрахователен риск, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск по подробни съображения, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.

Претендират се разноски  по делото.

Направено е възражение за прихващане със сумата в размер на 347.01 лв., представляваща неизплатени премийни вноски -от втора до четвърта -по застрахователен договор под формата на застрахователна полица №440114121000264 по автомобилна застраховка „Каско+” всяка една от 115.67 лв. към датата, на която е било възможно извършване на прихващането, т.е. от настъпване на застрахователното събитие, до размера на по-малкото от двете задължения- това което е предмет на исковата молба и по възражението за прихващане.

Пловдивски районен съд, V граждански състав., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.208 от КЗ/отм./.

За да се ангажира отговорността на ответника по чл.208 ал.1 от КЗ, е необходимо да бъде установено, че страните по делото са обвързани от договор за имуществена застраховка "Каско +", по силата на който застрахователят е поел риска да обезщети вредите, които настъпят в срока на действие на договора, върху застрахования лек автомобил вследствие на покрит риск.  

Не е спорно,че към датата на инцидента ищецът,който е собственик на лек автомобил марка „Ауди А6”,с рег.№ ***/вж.свидетелство за регистрация-л.6/е имал валидна комбинирана застраховка „Каско” по застрахователна полица № 440114121000264.Срокът на действие на полицата е от 18.02.2014г. до 17.02.2015г.

Твърди се,че на 07.11.2014г. след като е пътувал по работа до с.Ръжево Конаре,заедно със свой приятел,преди разклона за пътя за Карлово,ищецът е закъсал с лекия си автомобил.Колата е отказала да запали и за това У. е бил принуден да я остави до комплекс “Сарай”/бензиностанция и кафене/.Ищецът се е обадил на хората от комплекса,като е трябвало до отиде до болницата за  контролен преглед ,тъй като преди известно време бил претърпял операция и раната му кървяла.След прегледа на У. било препоръчано да лежи и едва на 11.11.2014г.,когато отишъл ,заедно с неговия приятел да си вземе колата установил,че нея я няма. Хората от комплекса не били чули нищо.

За кражбата на автомобила У. е подал сигнал в РУП-гр.Хисар.

 Видно от представеното доказателство-Постановление за спиране на наказателно производство  на РП-гр.Пловдив е,че е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител.

Ищецът е   уведомил и застрахователя и е била образувана щета № 44011511406472 по застраховка “Каско +”.

С писмо от 21.05.2015г. ответното дружество е отказало да заплати на У. застрахователно обезщетение по посочената щета,тъй като се е констатирало,че застрахованият автомобил е бил оставен без надзор  ,на безлюдно, извън населено ,място и то в продължение на няколко дена от 07.11.2014г. до 11.11.2014г.

В отговора по чл.131 от ГПК застрахователното дружество оспорва наличието на кражба на процесния лек автомобил ,а от там и се твърди ,че не е налице покрит риск.Позовава  се на  пункт 9.6. във вр с пункт 10 от Общите условия към застрахователния договор, в частност застрахованото лице не е уведомило застрахователя за настъпилите след сключване на договора обстоятелства, от една страна, а от друга при подаване на уведомление за настъпило застрахователно събитие е заявил неверни и неистински обстоятелства, с което е попречил да се установят причините за събитието.

Застрахованият е оставил автомобила извън населено място, което по принцип ,не се използва за подобни цели, оставил го е без надзор, при което напълно се е дезинтересирал от състоянието на своята вещ, респ. не е проявил и най-минималната грижа на добрия стопанин, спрямо застрахованото имущество, посредством която да осигури неговото запазване.

Твърди се,че са налице предпоставките на пункт 9.1 вр пункт 9.2 вр пункт 9.7 от Общите условия към застрахователния договор, поради което застрахователят правилно е отказал изплащане на обезщетение.

Освен това ответникът твърди,че ищецът не е заплатил последните три вноски по застрахователния договор.

Във връзка с това твърдение е назначена съдебноикономическа експертиза,от която се вижда ,че четвъртата вноска по процесния застрахователен договор  в размер на 115,67 лева не е платена и е дължима и към датата на завеждане на иска.По процесния застрахователен договор ,по предходна щета №44011511401962 от 11.04.2014г. ,е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 220,54 лева.

Вещото лице Т.П. по приетата и неоспорена съдебноавтотехническа експертиза,която съдът изцяло кредитира като компетентно,обективно изготвена и неоспорена от страните,установява,че действителната стойност на лек автомобил марка “Ауди А6 “***,с дата на първа регистрация-29.10.1998г. е 5202,82 лева.Пазарната стойност на автомобила към датата на сключване на застрахователния договор е в размер на 5 859,24 лева ,а към момента на установяване на липсата на автомобила- 5201,64 лева.

По делото е разпитан като свидетел б. на ищеца –Д. У..Същият установява,че заедно с ищеца през есента на 2014г. са отишли да огледат крушовата градина на У. в с.Р. К..Понеже ищецът е претърпял операция ,от доста време не бил ходил.У. е взел брат си от неговата къща и тръгнали ,но на връщане,на разклона за гр.Карлово колата  е започнала да прекъсва и е загаснала.Свидетелят и брат му се помъчили да я запалят ,но не успели и тогава решили да я оставят,но я изтикали в близост до комплекс “Сарай”.Обадили се на момчето,    което работело на бензиностанцията и разбрали ,че няма проблем да оставят автомобила.Раната на ищеца прокървила,обадили се на приятел да ги вземе и така се прибрали в гр.Пловдив.След това свидетелят откарал брат си в болницата,за да му видят раната .”В този момент брат ми нищо не направи относно колата,говоря за този ден,той нищо не направи”.Свидетелят си тръгнал от болницата ,понеже имал работа.На другата вечер ищецът се обадил на свидетеля ,който е заминавал за чужбина и той не е разбрал какво е станало с колата на У..Само ищецът казал на брат си,че трябва да лежи в къщи.След като се прибрал от чужбина свидетелят разбрал,че колата на брат му била открадната.Свидетелят установява още,че колата била автоматик и нямало какво друго да направят.Не се обадили на “Пътна помощ”.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи.Предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.Съображенията в тази насока са следните.

          Съгласно разпоредбата на чл.208 ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съгласно чл.208 ал.3 от КЗ  застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност на увреденото имущество.

Безспорно е установено по делото  наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество- ответник и ищеца,като собственик на МПС.

Съгласно общите условия за автомобилна застраховка “Каско +”застрахованият е длъжен да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин/чл.9.1/ и да взима мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди /чл.9.2/

В конкретния случай У. е изоставил увредения си автомобил на място,което е безлюдно,без надзор,извън населеното място и то в продължение на 5 дена.Действително,установява се,че ищецът е имал здравословни проблеми,но   това не изключва отговорността му за опазване на собствената му вещ.Следва да се подчертае,че между изложената фактическа обстановка в исковата молба и в показанията на брата на ищеца има известни разминавания и то съществени.В исковата молба ищецът твърди,че е бил с приятел в деня,когато се е развалил лекия му автомобил,а в съдебно заседание неговият брат установява,че са били заедно.Това разминаване създава колебания досежно достоверността на свидетелските показания ,но дори и  да се приеме,че фактическата обстановка е така ,както е описана в исковата молба,то ищецът не е положил грижата на добър стопанин и по този начин не е изпълни свое задължение по застрахователния договор,респективно общите условия на договора,като застрахователят правилно е отказал да му заплати застрахователно обезщетение,позовавайки се на чл.9.7 от общите условия.

Ето защо предявеният иск се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 850 лева по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ето защо Пловдивският районен съд,V граждански състав

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.208 КЗ /отм./от Н.Й.У., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** – адв. П.Ц. против ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, ул. П. Каравелов 21, гр. Пловдив да бъде осъден ответникът да  заплати сумата в размер на 6000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, което следва да бъде изплатено от ответното дружество, по силата на застраховка „Каско+” на собствения на ищеца лек автомобил  марка “Ауди А6 “***, за осъществена на 11.11.2014 г. кражба на процесния лек автомобил при заявен отказ на застрахователя да покрие такъв застрахователен риск, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване,като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.Й.У., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** – адв. П.Ц. да заплати на ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, ул. П. Каравелов 21, гр. Пловдив,със съдебен адрес:***,*** ,адв. М.М.  сумата от 850 лева разноски по производството.

Решението може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!ВГ