Решение по дело №143/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на П. К. П., [ЕГН] от гр. Варна против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да извърши административна услуга по Заявление рег. № АУ122932ВН/11.12.2024 г. за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване по давност на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2623.1108 по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, СО „Горна Трака“, местност „Коджа тепе“.

В жалбата се сочи, че отказа е незаконосъобразен и издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че административният орган няма право на преценка дали да извърши заплатената от жалбоподателя услуга или не. Молбата към съда е за отмяна на мълчаливия отказ и за връщане на преписката на АО с указания услугата да бъде извършена.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли съда за отмяна на атакувания мълчалив отказ, като незаконосъобразен и преписката да бъде върната на АО за извършване на услугата. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38 от ЗА.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок. Жалбата е подадена от легитимиран субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като основателна.

Със заявление вх.№АУ122932ВН/11.12.2024 г., П. К. П. е поискал от Кмета на Община Варна да бъде заверена молба декларация за обстоятелствена проверка за имот представляващ ПИ с идентификатор 10135.2623.1108 по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, СО „Горна Трака“, местност „Коджа тепе“.

След извършена проверка било установено, че имота е записан на името на Е. Х. К.. На 18.12.2024 г. наследниците на К. са били уведомени за исканата услуга и им е дадена възможност да се запознаят с преписката и да изразят становище, което те не са сторили в рамките на административното производство.

Въпреки, че е събрал всички данни касаещи процесния имот кмета на община Варна не заверил молба-декларация за обстоятелствена проверка. Вместо това на 13.03.2025 г. е сезирана РП Варна. Съдът приема, че по отношение искането на П. е постановен мълчалив отказ, т.к. в законоустановения 30-дневен срок кмета на Община Варна нито се е произнесъл с надлежен административен акт, нито е извършил исканата от общинската администрация услуга. Независимо, че срокът за извършване на административните услуги, определен в АПК е по-кратък, съдът приема, че срокът за извършване на услугата е именно 30 дни, тъй като същия е посочен в самото заявление подадено от П. и за него сроковете следва да се изчисляват такива, каквито са посочени от администрацията.

Този отказ е незаконосъобразен.

Съгласно легалната дефиниция на §1 т.2 б.”б”от ДР на Закона за администрацията вр.чл.21 ал.3 АПК административна услуга е издаването на декларативни индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения. Отказът на административния орган да удостовери претендираните в настоящия казус правнорелевантни факти, т.е. да извърши заверка на молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт, по заявление вх.№АУ122932ВН/11.12.2024 г., също съставлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.145 от АПК.

Принципно исканата от жалбоподателят К. административна услуга е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при който административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска или държавна собственост. Едва в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да издаде мотивиран акт, с който да признае или отрече правото на собственост на молителя. Като не изпълнява задължението си да извърши поисканата от него услуга кмета на Община Варна препятства нормалното развитие на процедурата предвидена в ГПК и възможността на жалбоподателят да удостовери правото си на собственост по предвидения в закона ред.

Не на последно място изричната норма на чл.36 ал.1 от АПК вменява задължение за административния орган служебно да събира доказателства в производството по издаване на индивидуални административни актове. Съотнесено към настоящия казус това означава, че релевантният факт дали имотът е актуван като общинска или държавна собственост се удостоверява с акт, съставен по реда на чл.68 и сл. от ЗДС и чл.56 и сл. от ЗОС, които са известни на органа служебно, а извършването на конкретно поисканата административна услуга се състои в издаване на акт, с който се удостоверява единствено този факт.

Дори и за имота да е имало съставен АДС или АОС, административният орган е длъжен да отбележи това обстоятелство в удостоверението и да завери молба-декларацията, като по този начин ще изпълни задължението си да извърши исканата услуга. Самия характер на това административно производство изключва преценката на органа дали да извърши услугата или не.

В самата бланка на подадената молба – декларация липсва графа, в която да се впишат претенциите на евентуални собственици или носители на други вещни права. Има изискване да се посочи в чия партида е вписан имота, но по преписката е налице удостоверение рег. №МД-Т24009345ВН/10.12.2024 г. издадено от дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, от което е видно, че имота е деклариран от П..

При горните констатации настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на кмета на Община Варна за извършване на административна услуга –заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване по давност на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2623.1108 по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, СО „Горна Трака“, местност „Коджа тепе“, е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административният орган с указание да бъде извършена исканата административна услуга.

С оглед изхода на делото и направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да осъди Община Варна да заплати на П. сторените от него разноски по делото в размер на 10 лв. за заплатената от него държавна такса. На процесуалния представител на П., адв. Я. се дължи възнаграждение на основание чл.38 ал.1, т.3 от ЗА в размер на 600 лв. При определяне на размера съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание, както и възражението за прекомерност на възнаграждението от страна на ответника.

Предвид горното и на основание чл.173, ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация по заявление вх.№АУ122932ВН/11.12.2024 г.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост по заявление вх.№АУ122932ВН/11.12.2024 г., в 14 дневен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П. К. П. [ЕГН] сумата от 10/десет лева/лв.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Я. П. Я. с личен адвокатски № ********** сумата от 600/шестстотин лева/лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.