Решение по дело №672/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 418
Дата: 18 юни 2019 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20191510100672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        18.06.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

11.06.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Кечева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

672

 

2019

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от В.С.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***

чрез адвокат И.С.Б. от САК, с адрес: ***, срещу „ТЕЦ-Бобов Дол“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: община Бобов Дол, с. Големо село, представлявано от Емил Иванов Х..

           Ищецът твърди, че е в трудово правоотношение с ответното дружество от 04.01.1996г., по силата на трудов договор в периода от 1996г. до 01.10.1997 г. е изпълнявал длъжност „дежурен монтьор“, в периода от 01.10.1997 г. – до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. същият е заемал длъжност „Оператор на ел. табло”, като след 2010г. е бил повишен в „Оператор на главно ел. табло“. С Допълнително споразумение към Трудов договор от 01.11.2013г. основното месечно трудово възнаграждение е определено в размер на 900 лв., като допълнителните възнаграждения в размер на 19% за трудов стаж и професионален опит и 100 лв. КТУ - 1 171 лв. брутно трудово възнаграждение. Твърди, че в периода на трудовото правоотношение е изпълнявал всичките си задължения добросъвестно, като винаги е полагал дължимата професионална грижа. В период от 23 години на същия не му е наложено нито едно дисциплинарно наказание, като единствената преписка срещу него е била прекратена, тъй като според прекия му ръководител е „старателен оператор“ и действията му не представляват нарушение на трудовата дисциплина, всички положени до спорния период изпити са взети от същия с перфектен резултат от 100%. Със Заповед № 11 от 28.01.2019г. е прекратено трудовото му правоотношение с ответника, като основанието за това е обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Мотивите за тази заповед са свързани с проведените на 19.11.2018 г. и 20.12.2018г. извънредни изпити, на които на ищецът е поставена оценка „неиздържал“. Заповедта му е връчена на 28.01.2019г. в условията на отказ, констатиран от двама служители. Излага подробни съображения относно твърдението му за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника. Моли съда да постанови решение, с което да признае прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и постанови неговата отмяна; да го възстанови на заеманата от него длъжност; да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 7 026 лв. – размерът на брутното трудово възнаграждание за период от 6 месеца, в който е останал без работа, поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

           В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК,  по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по подробно изложени в отговора съображения.

           Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, ведно със събраните доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа и страна:

           Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че са били в трудовоправни отношения от 04.01.1996г., като по силата на трудов договор в периода от 1996г. до 01.10.1997 г. ищецът е изпълнявал длъжност „дежурен монтьор“, а в периода от 01.10.1997 г. – до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, длъжност - „Оператор на ел. табло”, като след 2010г. е бил повишен в „Оператор на главно ел. табло“. С Допълнително споразумение към Трудов договор от 01.11.2013г. основното месечно трудово възнаграждение е определено в размер на 900 лв., като допълнителните възнаграждения в размер на 19% за трудов стаж и професионален опит и 100 лв. КТУ - 1 171 лв. брутно трудово възнаграждение.

           Със Заповед № 252/23.10.2018 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество във връзка с изпълнението на изискванията на ПТБ при работа по неелекртическите машини и съоръжения в електрическите централи, подстанции и отоплителните централи, Правилник по БТ при работа в ел. уредби в ел. централи, Наредби по чл. 31, ал. 1 и  инструкциите за работа на СПО по чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите и във връзка с изпълнението на изискванията от Наредба за техническа експлоатация на технически централи и мрежи чл. 64 и чл. 65, ал. 1 е наредено да се проведе извънредно обучеше по ТБ и ТЕ на Валентни С.Х. - оператор ел. табло БЩУ в периода от 23.10.2018г. до 06.11.2018г. по даден конспект; да се проведе проверка на знанията на 07.11.2018г. с комисия в състав: председател: инж. Е. Михайлов, членове: 1. инж.          И. Чупетловски; 2. инж. Г. Георгиев; 3. инж. Т. Кацарска, като обемът на знанията, уменията и навиците за безопасна работа, изисквани на изпитите се определят от председателя на комисията, в зависимост от длъжността и квалификацията на изпитвания.

           Утвърден е план – конспект за провеждане на обучение и изпит по ТЕ на ЕЦМ ( Наредба № 9/09.06.2004г.) и по Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи на 23.10.2018г. от Изпълнителния директор на ответното дружество, със следните въпроси, както следва 1. Еднолинейни схеми на собствени нужди 0.4 и 6 кV, блочна структура в ТЕЦ „Бобов дол“; 2. Релейни защити в ТЕЦ „Бобов дол“; 3. Експлоатация на турбогенератор ТВВ-200-2А; 4. Автоматика и управление на част Електро в блочна структура на ТЕЦ; 5. Оперативно обслужване; 6. Електрически съоръжения на електрически централи и мрежи; 1. Организация за безопасност при работа в електрически уредби и по електрически мрежи; 2. Оперативно обслужване на електрически уредби и мрежи; 3. Работа в електрически уредби и по електрически мрежи над 1000V; 4. Електрически генератори, двигатели и силови трансформатори; 5. Оказване на първа долекарска помощ.; 6. Противопожарна безопасност- предупредителна и гасителна инсталация.

           Видно от протокол № 101/19.11.2018г. за проведен изпит по НТЕЕЦМ и производствени инструкции на ищеца основание заповед № 252/23.10.2018г., причина за изпита е посочена – извънреден; дата на предходен изпит – 16.03.2017г. по въпроси, на които е отговарял устно, ищецът има оценки както следва: 1. силови трансформатори – издържал; 2. ред за предаване и приемане на дежурство. Извършване на обходи и огледи – издържал; 3. автоматика и управление в ТЕЦ с блочна структура – неиздържал; 4. възбудителна система на генератор ТВВ-200-2А в ТЕЦ „Бобов дол“ – неиздържал; 5. еднолинейна схема и управление „Собствени нужди 6кV“ на ТЕЦ „Бобов дол“ – неиздържал; диференциални защити на генератора в ТЕЦ „Бобов дол – неиздържал, обща оценка – неиздържал и ответникът не е допуснат да самостоятелна работа, като му се предоставя един календарен месец за преподготовка и провеждане на втори изпит.

           Видно от протокол № 102/20.12.2018г. за проведен изпит по НТЕЕЦМ и производствени инструкции на ищеца основание заповед № 252/23.10.2018г., причина за изпита е посочена – извънреден (предходен неиздържан изпит); дата на предходен изпит – 19.11.2018г. по въпроси, на които е отговарял устно, ищецът има оценки както следва: 1. силови трансформатори – неиздържал; 2. ред за предаване и приемане на дежурство. Извършване на обходи и огледи – неиздържал; 3. автоматика и управление в ТЕЦ с блочна структура – неиздържал; 4. възбудителна система на генератор ТВВ-200-2А в ТЕЦ „Бобов дол“ – неиздържал; 5. еднолинейна схема и управление „Собствени нужди 6кV“ на ТЕЦ „Бобов дол“ – неиздържал; диференциални защити на генератора в ТЕЦ „Бобов дол – неиздържал, обща оценка – неиздържал и ответникът не е допуснат да самостоятелна работа.

           Със Заповед № 11 от 28.01.2019г. е прекратено трудовото правоотношение между страните в настоящото производство на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ във вр. с чл. 64 и 65 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Заповедта е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Посочените причини за прекратяване на трудовия договор са: работникът не е издържал изпита по Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (протоколи за проведен изпит по Наредбата - № 101/19.11.2018г. и № 102/20.12.2018г., поради което е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор (непригодност за изпълняваната работа).

           От приетите по делото като доказателства болнични листя се установява, че ищецът е бил в отпуск, поради временна неработоспособност за период от 14.05.2018г.  до 17.10.2018г. непрекъснато – пет месеца и 3 дни.

           От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 28.01.2019г. до 28.07.2019г. е 6 966, 00 лв., като на ищеца по делото са начислени по чл. 224 от КТ,  за неползван платен отпуск,  брутно  трудово  възнаграждение – 3 538, 56 лв., по чл. 220, ал. 1 от КТ,  за предизвестие – 1 161, 00 лв., които суми са изплатени през месец март с платежно нареждане от  07.03.2019г. и от  14.03.2019г. по сметката на  ищеца - преведени по банков път. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 14.05.2019г., съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 344,  ал. 1,  т. 3, във  вр. с  чл. 225, ал. 1  от КТ, като същият да се счита предявен за сумата от 6 966 лв., а не  за  7 026 лева и на основание чл. 233  от ГПК, съдът е прекратил производството по  гр. дело № 672 /2019 г. по описа на РС - Дупница,  в частта  по предявения иск с правно основание чл. 344,  ал. 1,  т. 3, във  вр. с  чл. 225  от КТ  за сумата от  60, 00 лева.

           От приетите в проведеното съдебно заседание на 11.06.2019г. писмени доказателства, се установява, че ищецът че не е започвал работа по трудово правоотношение след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, след от 29.01.2019г., както и че на 30.01.2019г. се е регистрирал като безработен в АЗ, ДБТ – Дупница.

           Анализът на фактическата обстановка, налага следните правни изводи:

           По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

           Трудовото правоотношение, съществувало между страните в настоящото производство е прекратено на правно основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, в която разпоредбата на чл. 328 КТ са уредени основания за едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя. Това представлява субективно преобразуващо право за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение само при наличие на определените основания. Под основания следва да се разбират установени от закона юридически факти, възникнали след сключването на трудовия договор, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. Основанията за прекратяване на трудовия договор са установени по нормативен ред и са изчерпателно изброени. Всяко от основанията съдържа фактически състав, който не се припокрива с никой друг. Затова те са взаимно незаменяеми. Работодателят трябва да определи кое от тях да приложи в съответствие с фактите от действителността и това е едно от изискванията за законно упражняване на правото на уволнение, което подлежи на съдебен контрол. При прекратяване на трудово правоотношение на посоченото основание в процесната заповед за прекратяване на трудово правоотношение, съществувало между страните работодателят трябва да докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност, трябва да бъдат непреодолими за и от страните. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. В този смисъл решение по гр. дело № 11/2011 г., четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 773/2009 г., четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 1012/2011 г., четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 380/2009 г., четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 1289/2001 г., четвърто г. о., ВКС и решение по гр. дело № 984/2009 г., трето г. о., ВКС. Основанието съставлява безвиновна, обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Разпоредбата има предвид появата на законна пречка, извън волята на страните по трудовия договор, работникът или служителят да изпълнява работата по трудовото правоотношение – например осъждане за престъпление, което е несъвместимо с изпълняваната работа /материално-отчетническа длъжност; непоносимост към имунизации, отнемане на правоспособността за работа с взривове /Решение № 504/13.07.2010г. по гр.д. № 1336/2009г. ІІІ г.о./ без които не може да изпълнява работата; налагане на мярка за процесуална принуда /Решение № 946 от 14.05.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2001 г., III г. о./. При това основание заеманата от работника/служителя длъжност се запазва, но изпълнението й е невъзможно по причини, обективни за него или за работодателя - Решение № 2169 от 11.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3223/2002 г., III г. о. Работодателят в случая е приел, че конкретната причина за прекратяване на трудовото правоотношение, която е и посочена в заповедта за уволнение, е непригодност за изпълняваната работа, поради това, че работникът не е издържал повторно изпита по Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Спецификата на работата в електрическите централи изисква непрекъснат процес на работа при стриктно спазване на правилата за техническа експлоатация, безопасност на работа и пожарна безопасност. Изискванията и правилата за организация и провеждане на техническата експлоатация на централите за производство на електрическа енергия са регламентирани в Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Оперативното обслужване на електрическите централи и мрежи, като част от процеса на техническа експлоатация, се извършва от специално подготвен оперативен или оперативно-ремонтен персонал с изпълнение на дежурство на смени или домашно дежурство. Съгласно чл. 79 от Наредба № 9 за оперативно обслужване се допускат само лица, притежаващи съответната квалификация, преминали обучение със стажуване, проверка на знанията и дублиране за работа по схемите на съответните уредби/мрежи. Всички длъжностни лица, които вземат непосредствено участие в техническата експлоатация не електрически централи и мрежи, подлежат на проверка на знанията по Наредба № 9 и по наредбите за безопасност при работа и пожарна безопасност. Проверките на знанията на персонала по Наредба № 9 са първоначална, последваща на всеки две години и извънредна. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 извънредна проверка на знанията се извършва независимо от срока на предходната проверка в случаите на прекъсване на работа по назначената длъжност за повече от шест месеца, а съгласно чл. 59, ал. 1 лице, което не е издържало изпита, преминава повторна проверка в срок не по-късно от един месец и съгласно чл. 59, ал. 2 при повторно неиздържан изпит комисията вписва в протокола „повторно неиздържан изпит/тест” и председателят на комисията представя писмен доклад на работодателя със становище за непригодността на изпитваното лице за изпълняваната работа или заемана длъжност. Посочената непригодност, въз основа на която работодателят е прекратил ТПО  ищеца не покрива фактическия състав на приложеното уволнително основание по  чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а в случая съдът приема, че сочи на липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, доколкото се касае до критерии, които се покриват със субективни познания и умения на служителя. Освен това когато причината за обективната невъзможност да се изпълнява трудовия договор покрива някой от фактическите състави за уволнение по чл.328, ал.1 КТ, основанието по т. 12 е неприложимо. То е формулирано общо и има субсидиарен характер - прилага се, когато причината за обективната невъзможност е различна от причините за уволнение, визирани във фактическите състави на другите основания за прекратяване на трудовото правоотношение (в този смисъл е определение по гр. дело № 4443/2013г., трето г. о. на ВКС).  При несъответствие между правното основание (законовия текст) и описаните фактически обстоятелства, меродавни са фактическите обстоятелства – Решение № 304/02.07.2010г. по гр.д. № 723/2009г. ІV г.о. ВКС. Неправилната квалификация, дадена в заповедта за уволнение не обуславя сама по себе си незаконност на уволнението - Решение № 395/01.06.2010г. по гр.д. № 1629/2009г. ІІІ г.о. ВКС, Решение № 464/26.05.2010г. по гр.д. № 1310/2009г. ІV г.о. ВКС., поради което изложените от ищеца оплаквания в тази насока са неоснователни и съдът не счита, че прекратяването е незаконосъобразно поради горното.

           Съдът в настоящия си състав обаче намира, че работодателят не доказва пълно и главно законността на прекратяване на трудовото правоотношение – съществувало между страните, по следните съображения:

            Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи дава възможност на работодателя съобразно чл. 65, ал. 1 при прекъсване на работата от два до шест месеца етапите за допускане до самостоятелна работа да се определят от работодателя, като се отчитат продължителността на прекъсване, нивото на професионална подготовка, опит в работата, стаж и др. и доколкото цитирания подзаконов нормативен акт дава широки правомощия на работодателя в тази насока, той следва по несъмнен за съда начин да установи законността на извършваните извънредни проверки, на които в случая основава недопускането на ищеца до самостоятелна работа и водещото от това - прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение. От събраните писмени доказателства – 2 броя протоколи - № 101/19.11.2018г. и № 102/20.12.2018г., съдът счита, че не може да се направи категоричен извод за законосъобразно провеждане на извънредна проверка, водеща до отрицателен резултат – оценка „неиздържал” изпитите и основано на същия недопускане на ищеца до самостоятелна работа, съответно прекратяване на трудовото правоотношение, съществувало между страните, доколкото три от посочените в протоколите въпроси ( 1, 2 и 6) не са били включени в предварително обявения на ищеца  утвърден план – конспект за провеждане на обучение и изпит по ТЕ на ЕЦМ ( Наредба № 9/09.06.2004г.) и по Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи на 23.10.2018г. от Изпълнителния директор на ответното дружество от една страна, а от друга страна - върху протокол  № 102/20.12.2018г., представен в заверено копие от ищеца е налице саморъчно изписване от Бойко Овчарски - трето за процеса лице на текст „Потвърждавам, че лицето отказва да му се проведе изпита”, т.е. съдът приема, че повторен изпит съобразно чл. 59 от Наредба № 9 не е проведен въобще, което обстоятелство не е оспорено от ответника по никакъв начин, и което от своя страна води до липса на твърдяната непригосност на изпитваното лице за изпълняваната работа или заемана длъжност, тъй като тя се доказва след провеждане на повторен изпит съобразно посочените разпоредби, резултатът от който също следва да е „неиздържал”

           Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и признато за незаконосъобразно процесното прекратяване на трудовото правоотношение.

           По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,  т. 2  КТ:

           С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което следва да се уважи и ищецът да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.

           По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ:

           Основателен е искът за заплащане на обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в следствие оставането му без работа – налице са предпоставките на закона за това: уволнението на съответния работник или служител да бъде признато за незаконно; работникът или служителят да е претърпял вреди, имащи имуществен характер; претърпените вреди да са следствие от незаконното уволнение и от събраните по делото доказателства се установява, че след извършване на процесното уволнение ищецът не е започвал работа по друго трудово правоотношение и следва да му се присъди сумата в размер на  6 966, 00 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

           По разноските:

           Ищецът на основание чл. 359 КТ не дължи заплащане на такси и разноски. С оглед изхода на спора на уважаване подлежи претенцията на ищеца за адвокатски хонорар, като предвид направеното от ответника чрез процесуалния му представител възражение за прекомерност на същия, което възражение съдът намира за основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което размерът му следва да се определи въз основа на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 560, 00 лв.

           Ответната страна дължи заплащане по сметката на РС-Дупница на сумата от 60,  00 лева, представляваща държавна такса за уважените искове по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ , както и 278, 64 лева за иска по чл. 225 ал. 1 от КТ, както и разноски за вещо лице, сторени от бюджета на съда в размер на 130, 00 лева.

           Предвид горното и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3, вр. чл. 225, ал. 1  КТ съдът

 

РЕШИ:

 

           ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 11 от 28.01.2019 г. на Емил Иванов Х. - изпълнителния директор на „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: община Бобов Дол, с. Големо село.

           ВЪЗСТАНОВЯВА на заеманата преди уволнението длъжност „Оператор ел. табло БЩУ“ е цех „Електро” към „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД В.С.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***.

           ОСЪЖДА „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: община Бобов Дол, с. Големо село, представлявано от Емил Иванов Х. - изпълнителния директор да заплати на В.С.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на  6 966, 00 лева (шест хиляди деветстотин шестдесет и шест лева), представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 28.01.2019г. – 28.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: община Бобов Дол, с. Големо село, представлявано от Емил Иванов Х. - изпълнителния директор да заплати на В.С.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер  на 560, 00  лева (петстотин и шестдесет лева), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

           ОСЪЖДА „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: община Бобов Дол, с. Големо село, представлявано от Емил Иванов Х. - изпълнителния директор да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер в общ размер на  338, 64 (триста тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща държавна такса за предявените обективно кумулативно съединени искове в настоящото производство и сумата в размер на 130, 00 (сто и тридесет) лева, представляваща разноски за вещо лице от бюджета на съда.

 

          

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок, считано от 25.06.2019г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

                                                             

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: