Р Е Ш Е Н И Е  №  423

 

  гр. Сливен,  11.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, шести наказателен състав, в публично заседание на дванадесети септември през 2019  година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 831 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод жалба на "Корект 2011" ЕООД, представлявано от Т.В, против Наказателно постановление № F446246/20.12.2018 г. на Директор Дирекция "Контрол" в ТД на НАП Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 180а ал.5 от ЗДДС, е наложена административна санкция: "имуществена санкция" в размер на 1365.98 лева за нарушение на чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не се представлява.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При проверка от служители на ТД НАП Бургас за установяване на несъответствия по данни от системата VIES относно извършена вътрешнообщностно придобиване /ВОП/ през периода 01.07.2017 год. - 31.07.2017 год., било установено че проверяваното лице - жалбоподател в настоящото производство, е извършило ВОП по смисъла на чл. 13 от ЗДДС на ядки бадем от регистрирано за целите на ДДС лице в Гърция - "СОПИДУ-АВРАМИДИС" по фактури с № 53/18.10.2017 год. на стойност 6352 евро с левова равностойност 12423.43, с номер 54/24.10.2017 год. на стойност 8228.82 евро с левова равностойност 16094.18 лева и № 55/24.10.2017 год. на стойност 2880 евро с левова равностойност 5632.79 лева. Констатирано било, че в качеството си на получател по ВОП по смисъла на чл. 13, ал.1 от ЗДДС и платец на данъка по ВОП съгласно чл. 84 от ЗДДС, жалбоподателят, като лице което извършва придобиването, е следвало да начисли данъка в сроковете по чл. 63, ал.3 от ЗДДС, а именно на 15-тия ден на месеца, следващ месеца през който е възникнало данъчното събитие. Проверяващите служители установили, че данъчното събитие е настъпило през месец октомври 2017 год.,  от представените при проверката копия на международни товарителници с дата 18.10.2017 год. и 24.10.2017 год., и съответно на 15.11.2017 год. данъкът за придобиването е станал изискуем и най-късно до 01. декември 2017 год. дружеството е следвало да го начисли с издаване на протоколи по чл. 117, ал.2 от ЗДДС. Констатирано било, че тези срокове не били спазени като относно придобиването с фактура 53/18.10.2017 год. с ДО 12423.43 лева и размер на данъка 2484.69 лева е съставен протокол 55 от 16.03.2018 год., относно придобиването по фактура № 54 от 24.10.2017 год. с ДО 16094.18 лева  и размер на данъка 3218.64 лева е съставен протокол № 33 от 13.02.2018 год. и относно придобиването по фактура № 55 от 24.10.2017 год. с ДО 5632.79 и размер на данъка 1126.56 лева бил издаден протокол № 34 от 13.02.2018 год. Направените констатации били отразени в протокол от 15.11.2018 год. Въз основа констатациите на дружеството - жалбоподател бил съставен АУАН F446246 издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установя от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи си.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

Издаденото наказателно постановление е процесуално и материално законосъобразно. Както в съставения акт, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е описано  нарушението, тъй като състава на административното нарушение се осъществява с бездействие е описано дължимото от жалбоподателя поведение, обстоятелствата, при, които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. Административнонаказващият орган, правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение посочено в атакуваното наказателно постановление. Видно от събрания доказателствен материал жалбоподателят е получател по ВОП по смисъла на чл. 13, ал.1 от ЗДДС и платец на данъка по ВОП съгласно чл. 84 от ЗДДС и следва да го начисли в сроковете, предвидени в чл. 63, ал.3 от ЗДДС. От представените фактури и международни товарителници данъчното събитие е възникнало на 18.10.2017 год. и на 24.10.2017 год. Съответно на 15-ия ден на месеца, следващ месеца през който е възникнало данъчното събитие данъкът за придобиването е станал изискуем от дружеството - жалбоподател, в конкретния случай на 15.11.2017 год, като в петнадесет дневен срок от тогава - тоест до 01.12.2017 год. е следвало да го начисли с издаване на протоколи по чл. 117, ал.2 от ЗДДС. В тези протоколи дружеството-жалбоподател е следвало да посочи данъка на отделен ред, да ги включи в дневниците за продажби за месец декември 2017 год. и включи размера на данъка при определяне на резултата в справката декларация за този данъчен период. От събрания доказателствен материал се установява, че дружеството - жалбоподател не е спазило нормативно определения срок за издаването на протоколите, който в конкретния случай е най-късно до 01.12.2017 год., като по фактура № 53 от 18.10.2017 год. е издало протокол № 55 от 16.03.2018 год., по фактура № 54 от 24.10.2017 год. е издало протокол № 33 от 13.02.2018 год., а по фактура № 55 от 24.10.2017 год. е издало протокол № 34 от 13.02.2018 год. Издадените протоколи № 33 и № 34 са включени в справката декларация и в дневника за продажби за месец февруари 2018 год., а цитирания протокол № 55 - в справка декларация и дневника за продажби за месец март 2018 год. Така дължимият ДДС не е начислен от дружеството в предвидените в чл. 86, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДДС срокове, като не е включен в справка декларация и дневниците за продажби при определяне резултата за данъчния период, през който данъка е изискуем - месец декември 2017 год.

По делото се установи безспорно също, че дружеството - жалбоподател има право на пълен данъчен кредит.

Действително, извършеното от него нарушение се явява повторно по смисъла на пар.1 т.35 от допълнителни разпоредби на ЗДДС, тъй като за същото по вид административно нарушение - на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС на дружеството е издадено НП F379089/30.04.2018 год.

Предвид санкционната норма на чл. 180а, ал.5 от ЗДДС правилно административнонаказващия орган е определил и санкцията на наложена на жалбоподателя в размер на 1365.98 лева.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за приложимост в настоящия случай на разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗДДС съгласно която "За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. Цитираната норма касае търговски дружества, регистрирани за целите на ДДС на територията и на другата държава-членка, което в конкретния случай би следвало да е  Република Гърция, за което доказателства не бяха събрани в настоящото производство. Обстоятелството дали закупената стока не е била фактически на територията на Република България е правноирелевентно досежно настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на дължимия данък.

Ръководен от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № F446246/20.12.2018 г. на Директор Дирекция "Контрол" в ТД на НАП Бургас, с което на "Корект 2011" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Т.Н.В.  на основание чл. 180а ал.5 от ЗДДС, е наложена административна санкция: "имуществена санкция" в размер на 1365.98 лева за нарушение на чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Сливен в 14-дневен срок от получаването му от страните.  

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: