Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
09,10,19Г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на давдесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 989/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.С.Л.
ЕГН ********** с адрес *** 14а против Наказателно постановление 19-1006-000424/ 21.02.2019 г.на Началник Група към ОД на
МВР-Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя са наложени по:
Т.1) чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5. от ЗДвП - Глоба в размер на
200лв.
Т.2) чл.175 ал.1 т.5 от здвп - Глоба в размер на 80лв. лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец
С жалбата се заявява незаконосъобразност,
претендирана за НП с доводите за материално-правна неизправност на двата
административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения. Ангажира
доказателства.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 11,01,19г., в късния следобед, св. М. паркирала
на автобусната спирка пред хипермаркет „Лидл“ в Пазарджик и влязла в него да
пазарува.
По същото време жалбоподателят
управлявал автобус на „Ю.И.“ и го спрял
на спирката зад автомобила, за да може да слязат и се качат пътници. След това
тръгнал и при предприетото заобикаляне на паркирания от М. автомобил, не спазил
достатъчно странична дистанция и със задна дясна част на автобуса зажулил
предната лява на автомобила, след което продължил движението си по направление.
Зажулването било възприето като звук от М., в която този момент била вече на
касите. Когато излязла от магазина,
автобусът бил вече отминал, но била посрещната от млади мъж и жена- свидетелите
В. и Р., които обяснили, че автобусът е
ударил автомобила й и й дали визитка , за да се свърже с тях при необходимост.
По подадения сигнал от Мелкарова,
на място пристигнал св. В.- служител на СПП при ОД МВР Пазарджик, който изслушал
от пострадалата, събрал информация за автобуса и водача и и съставил на място против последният
процесния акт за две нарушения: 1) по чл.25, ал. 1 от ЗДвП и 2) по чл.123, ал. 1,
т.2, б.Б от ЗДвП.
Актът бил надлежно предявен,
подписан без възражения от нарушителя, с връчен също срещу подпис препис.
Въз основа на него е издадено и
атакуваното НП.
Доводите против неговата
законосъобразност са основани на възражения за процесуално-правната и материално-правната
неизправност на акта и НП.
Представените като съществени
нарушения на процедурните правила не съставляват такива. Не съставлява такова
неотразяването на свидетел-очевидец, какъвто е било устанановено, че има.
Изискването на чл. 43, ал.1 от ЗАНН е спазено, доколкото в акта е отразен
свидетел , персонифициран в достатъчна степен с имената и адреса си.
Не съставлява и съществено процесуално
нарушение проявената пасивност на контролния орган в събирането на
доказателства за нарушението. А тя е факт. Като се е доверил само на
предоставената от пострадалата информация,
актосъставителят е посочил в акта обстоятелства различни от настъпилите.
Той е приел, че ударът между двете МПС е настъпил при навлизане на автобуса в
автобусната спирка. И така е представил в акта неправилно изпълнената маневра,
за което иначе е дал съответна квалификация.
Несъответни на доказателства обаче са възприетите в акта,
респ. в НП фактически обстоятелства. Единственият очевидец на инцидента между
двете МС е бил св. В. ( л. 57, гърба), пътувала на предна дясна седалка в
автомобила, управляван от св. Р..
Великова видяла, че при тръгването си автобусът ударил със своята задна
( дясна ) част предната ( лява) на паркиран на спирката автомобил. Великова
подала сигнал и тъй като следвало да съобщи номера на автомобила, те се били придвижили със своя автомобил на известно
разстояние, се върнали на място и там заварили М.. Тогава й дали и визитката,
по който всъщност и Съдът установи за първи път в това
административно-наказателно производство
прекият очевидец и неговия спътник- св. Р., който узнал за инцидента от споделеното
му на място от Великова, без сам да го е
възприел.
Именно от нейните показания се
установи, че съприкосновението между автомобилите е настъпило, когато автобусът
потеглял от спирката, а не при навлизането му. Това напълно променя възприетите в акта фактически положения, тъй
като променя вида на маневрата, която е неправилно изпълнена и при която са
настъпили безспорните последици . В случая на контролния орган е било известно,
че е имало очевидец, който е съобщил на
пострадалата М. за случая и за възприятията си и напълно укорително е
проявеното бездействие, при което очевидецът нито е установен, нито той е
установил непосредствените си впечатления. Така се стигнало до приписване на
действия от страна на водача на автобуса, които нито са извършени от него, нито
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Автобусът не е
ударил/зажулил автомобила при спиране на спирката, а при потегляне и никакво
действие при спирането му не е довело до настъпване на вредите по автомобила на
М.. Следователно приписаното виновно нарушение не е извършено. Извършено е
друго, което е свързано с различен вид маневра заобикаляне на автомобил,
паркиран на спирката, което обаче не е приписано на извършителя, по което той
не е градил своята защита и което за първи път се установява една в хода на
съдебното следствие. Напълно недопустимо според константната съдебна
практика е да се запълва делото с
релевантни обстоятелства едва в хода на събиране на доказателства. Още
по-недопустимо е, при наличие на данни за очевидци, те да останат неразпитани в
този етап на процеса, която следва да се положат всички усилия за правилното и
всестранно изясняване на обстоятелството по нарушението.
Това обсъждане води до извода, че
описаното нарушение по т.1 от акта и НП всъщност не е извършено, а извършеното
не е било вменено и поради това за него няма как да бъде понесена
административно-наказателна отговорност.
Що се отнася да нарушението по
т.2 от НП - в обективно отношение, то е напълно доказано. Самата пострадала е
видяла ( и съобщила на актосъставителя) , а Р. и Великова-също, че автобусът е
продължил движението се след като е преминал покрай увредения от него автомобил
и не е спрял. Въпросът, който следва да се изследва , е възприел ли е водачът ПТП , тъй като само
така той може да изпълни задължението си по чл. 123 от ЗДвП. От една страна в
тази връзка следва да се имат показанията на пострадалата, която признава, че
възприела зажулването докато чакала на касите в хипермаркета, тъй като това е
една индиция за височината на този звук. От друга страна обаче следва да се има
предвид, че в автобуса се возят хора, които създават шум, а освен това ударът
за автобуса е бил неговата задна дясна част, докато водачът пътува в предната
лява. Всичко това прави напълно достоверни показанията на контрольора в
автобуса св. Т., че от вътрешността на автобуса не е възприет звук, който да
наподобява удар в друго МПС. Следва да се има предвид, че при такъв пътниците
също ще реагират. В този смисъл следва да се има предвид, че наказващият орган
не ангажира нито едно доказателствено средство, което да установи, че водачът на автобуса е възприел удара и въпреки това е продължил. По
делото, въпреки положените усилия, също
не се установи това.
Обратното, лансираните горе
показания на св. Т.установила, че жалбоподателят въобще не е разбрал за удара и
тъкмо поради това е продължил да управлява автобуса по съответния маршрут.
Неправилното решение на
наказващия орган в обратния смисъл е
погрешно и следва да се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно
санкционен акт и в двете му част, доколкото нарушението по т.1 останал също
недоказано по начина, по който е възприето ,че е осъществено.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление 19-1006-000424/ 21.02.2019 г.на Началник Група към ОД на
МВР-Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с
което на П.С.Л. ЕГН ********** с адрес *** 14а са наложени по:
т.1) чл.179
ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.
т.2) чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 80 лв. лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: