Решение по дело №629/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано по Жалба с вх.№ 3480/16.08.2024г. в АСВТ, подадена от името на А. Н. Л.-Х., Н. А. Н. и Т. С. Б., тримата действащи чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Решение № 1012-04-48#1/01.08.2024г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на същите три лица срещу Разпореждане № РО-5-04-01644494/01.07.2024г. на ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при същото териториално поделение на НОИ, с което на жалбоподателите като солидарни длъжници е възложено да внесат сумата по Ревизионен акт/РА/ за начет № РМ-5-04-01603764/07.06.2024г.: главница 2 736,76 лв. и лихви 180,24 лв.

Жалбоподателите, чрез своя общ ПП, твърдят незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяването им при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Твърди се, че разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО не съдържа фактически и правни основания за събиране на посочените в него суми. Изтъква се, че като единствено основание е посочен ревизионен акт за начет, в който са налице констатации за причинени щети на ДОО от отменен акт на медицинската експертиза, но по никакъв начин не е доказана вина на членовете на ТЕЛК. Предвид това считат, че отговорността им е ангажирана без правно основание. По тези съображения ПП на жалбоподателите иска от съда да отмени оспореното Решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане.

В с.з. жалбоподателите се представляват от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и пледира да бъде уважена. Представя писмена защита, в която развива съображенията си и ги илюстрира с примери от съдебната практика. Изтъква, че за причиняване на щети за ДОО следва тези щети да са следствие от неправилно извършени осигурителни разходи, а в случая осигурителните плащания са извършени на основание на чл.98, ал.7 от КСО. Извън горното твърди, че не е налице нарушение на нормативни разпоредби, което да обоснове ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК по реда на чл.110 от КСО. Посочва, че в случая членовете на ТЕЛК са извели медицинските си заключения на база приложената медицинска документация, въз основа на която впоследствие се е произнесъл и НЕЛК. Констатациите на ТЕЛК не са отречени, а просто от НЕЛК е изменен % ТНР. Изтъква, че за законосъобразното реализиране на отговорността по чл.110, ал.1, т.1 от КСО на членовете на ТЕЛК, следва издаденият от тях акт на медицинската експертиза да е отменен поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. В случая обаче в релевантното решение на НЕЛК не се сочат нарушения на нормативни разпоредби при издаване на решението на ТЕЛК, поради което следва да се приеме, че такива нарушения не се констатират от НЕЛК, а отмяната на решението на ТЕЛК е свързано с медицинската експертиза в кръга на професионалните знания на членовете на ТЕЛК.С оглед на това намира, че не е осъществен състава на чл.110, ал.1 от КСО и не са налице основания за ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита, подкрепена с примери от съдебната практика. Моли съдът да отхвърли жалбата. Счита, че неправилното решение на ТЕЛК е довело до извършени осигурителни разходи. В случая не е налице различно експертно мнение у ТЕЛК и НЕЛК, основано на знания и опит в областта на медицината. Експертно мнение, което е израз на вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Не са налице различни изводи на отделните медицински състави, а е констатирано несъответствие между посочения в ЕР от членовете на ТЕЛК % ТНР и предвидения такъв в приложимата отправна точка от Приложение №1 на НМЕ. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150,00 лв. Възразява за прекомерност на АВ.

Съдът установи, че жалбата, поставила началото на съдебното производството е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 12.08.2024 г., видно от ИД на л.8, а жалбата е подадена на 13.08.2024г., чрез ТП на НОИ, където е входирана с № 2103-04-15/13.08.2024г. Оспорващите са надлежна страна, притежаваща правен интерес от обжалването, т.к. са адресати на възложените им с акта задължения, което засяга неблагоприятно правната им сфера, т.к. са солидарно задължени да възстановят определена парична сума, посочена по-горе.

Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1 от АПК, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред него Разпореждане. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма на чл. 118, ал.1 от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган. Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност, предвид нормата на чл.133, ал.2 от АПК.

Разгледана по същество всяка от жалбите е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Доказателствената тежест е разпределена между страните с Разпореждане от 12.09.2024г. в предварителния доклад по делото. На оспорващите бе указано, че следва да установят пред съда положителните факти, които сочат в жалбата си, както и това, че медицинските досиета на лицата не се съхраняват при ответника, във вр. с което да прецизират доказателственото си искане за МЕД. На ответника, че следва да докаже пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в оспореното Решение и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, предпоставките на фактическия състав, закрепени в хипотезата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО. Наличие на щета за фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания поради отменен акт на медицинската експертиза. При наличие на пряка причинна връзка между отменения акт на МЕ и настъпилата щета, т.к. ЕР на ТЕЛК е отменено, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му.

Делото е основано на писмени доказателства. Представените от ответника с административната преписка не са оспорени от страните. В хода на съдебното следствие са приобщени като доказателства представените, по искане на процесуалния представител на жалбоподателите, от третото неучастващо лице - РЗИ-Велико Търново с писмо вх. № 4038/01.10.2024 г. документи, представляващи медицинското експертно досие на Г. И. Р.. Не са четени нарочни определения за приети за безспорни между страните факти или обявени служебно известни такива на съда.

След съвкупната преценка на приетите доказателства, съдът прие за установени следните факти:

1. С експертно решение №91878 от заседание №219 от 02.10.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД/вж. л.47/ на Г. И. Р. е определена оценка на работоспособността 50 % трайно намалена работоспособност със срок на определения процент ТНР - 3 г. и дата на инвалидизиране - 17.09.2019 г.

1.1. Тримата жалбоподатели са били членове на ТЕЛК, постановила експертното решение.

2. Посоченото ЕР на ТЕЛК е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново, съгласно чл. 98, ал. 4 от КСО. При това не е потвърдено в частта, касаеща оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане. Взето е Решение №4882/31.10.2023г. ЕР на ТЕЛК да бъде обжалвано/вж. л.46/. Изложени са мотиви, че по част 7, точка 15.3 от Наредбата за медицинската експертиза – 50 % неправилна отправна точка с грешен % ТНР.

2.1. Подадена е жалба на 31.10.2023 г. от председателя на Медицинската комисия при НОИ до НЕЛК.

3. Постановено е ЕР от НЕЛК № 90273 от заседание №17 от 21.02.2024г. на Специализиран състав по Нервни,Очни болести и ССЗ на /вж. л.42/, с което посоченото ЕР на ТЕЛК Павликени е отменено по отношение на оценката ТНР/вида и степента на увреждане, като са определени 40 %, и е потвърдено по останалите поводи.

3.1.В мотивите на ЕР е посочено, че за увреждане на междупрешлените дискове в поясният и други отдели с радикулопатия, състояние след двукратно оперативно лечение без описан двигателен дефицит по част 7, точка 15.3 се следва 40 % ТНР, а не определената такава от 50 %.

4. Така постановената оценка 40 % ТНР не е била обект на разглеждане на заседание на МК при ТП на НОИ- Велико Търново. ЕР на НЕЛК е връчено на лицето Г. Р. на 27.02.2024 г./вж. ИД на л.39/, не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в законна сила на 13.03.2024 г./вж. л.38/.

5. Г. И. Р. е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО, отпусната от 19.09.2019г. до 01.12.2022г., като с Разпореждане №**********/05.03.2023г. на основание параграф 5 от ПЗР на ЗИД на ЗХУ, във връзка с чл.101б от ЗЗ, същата е възобновена и изплащана до 31.05.2023г.

5.1. С Разпореждане № ********** от 08.11.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, на основание чл.98, ал.7 от КСО и чл.30, ал.3 от НПОС, считано от 02.12.2022 г. личната пенсия за инвалидност на Г. Р. е определена в размер на 247,00 лв., а от 01.07.2023г. съгласно ПМС №94/2023г. – в размер на 276,64 лв..

5.2. След постановяването на ЕР №91878 от 02.10.2023 г. на НЕЛК с Разпореждане №**********/06.03.2024 г., на основание чл. 96 от КСО, личната пенсия за инвалидност на Г. Р. е прекратена, считано от 05.05.2023г./вж. л.49/.

6. Със Заповед № ЗР-5-04-01588399/08.05.2024 г./л.36/ на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, на основание чл. 107 от КСО, е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за отменен акт на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД, връчена на всеки един от тримата лекари.

6.1. След приключване на ревизията е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01603764/07.06.2024 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново/л.25 от делото/, връчен на жалбоподателите. Установено е наличието на неправомерно изплатени суми на г-н Р. за периода от 01.06.2023 г. до 31.03.2024 г. С този РА, на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 2 917 лв. /главница и лихви/, представляваща неправилно отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Г. И. Р.. Към РА е приложен Анализ от 07.06.2024г., неразделна част от същия.

6.2. Срещу РА за начет е подадено Възражение вх. № 1054-04-15/14.06.2024г. в ТП на НОИ ВТ. Същото е прието за неоснователно и с Мотивирано заключение изх. № 1054-04-15#4/01.07.2024г. РА е потвърден.

6.2.1. Във връзка с горното е издадено и Разпореждане № РО-5-04-01644494/01.07.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на жалбоподателите е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Доколкото към 01.07.2024г. от посочените лица е внесена сума в размер на 3 405,50 лв., то задължението по начет е прието за погасено.

7. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното пред съда понастоящем Решение № 1012-04-48#1/01.08.2024г., с което е била отхвърлена жалбата на тримата лекари, членове на ТЕЛК, постановила отмененото от НЕЛК ЕР.

8. Това Решение на ТП на НОИ – В. Търново е връчено на пълномощника на тримата жалбоподатели. В срока по чл. 118, ал. 1 от КСО е подадена жалба срещу него до АСВТ, която е предмет на настоящото дело.

В заключение при анализа на доказателствената съвкупност съдът установи, че на практика страните не спорят по фактите, а по тяхната правна интерпретация.

При така установените факти, като съобрази твърденията и доводите на страните с приетите по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Приложим материален закон при издаване и обжалване на акта са Кодексът за социално осигуряване/обн. ДВ бр.110 от 1999г./, Законът за здравето/обн. ДВ бр. 70 от 2004г./ и Наредба за медицинската експертиза/обн. ДВ бр.51 от 2017г./. Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на оспореният ИАА е Административно процесуалният кодекс/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Във връзка с горното, проверката на съда не установи основание за отмяна в хипотезата на чл.146, т.1 от АПК. Обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 3, във вр. с чл.117, ал.1, т. 2, б. "в" от КСО. Подписано е от лице, надлежно оправомощено да изпълнява функции на ръководител на ТП на НОИ в отсъствие на титуляра/вж. Заповед № 1016-40-666/03.06.2016 г. на управителя на НОИ и приложената заповед за отпуск/л.9 и 10/.

Оспореният административен акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. Противно на твърденията в жалбата, в Решението са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа да постанови този правен резултат. Доколкото е отхвърлена жалбата, то така изложените мотиви стават мотиви на оспореното Разпореждане от 01.07.2024г., съгласно чл.97, ал.1 от АПК.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от доказателствата в представената административна преписка.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.

Разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО предвижда издаване на РА за начет за реализиране на отговорността на физически лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, вклч. от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, както се твърди в настоящият случай.

Фактическият състав на нормата включва следните предпоставки: отменен акт на медицинската експертиза, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му, с който акт на МЕ е причинена щета на фондовете на ДОО.

В случая АО е приел, че са осъществени всички елементи от този фактически състав и тримата членове на ТЕЛК са солидарно задължени да възстановят сумите по неправомерно извършените осигурителни плащания. Съдът намери този извод за правилен, предвид следното:

По делото не се спори относно фактите. Спорът се свежда до въпроса дали след като постановеното от жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК, експертно решение е отменено от НЕЛК и на освидетелстваното лице е определен друг процент на намалена работоспособност, при който не му се следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, следва членовете на ТЕЛК да възстановят вредите, причинени на бюджета на ДОО по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид гражданска отговорност/имуществена/, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съответно приложение тук следва да намерят основни постулати, свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна отговорност/, възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Поради това оплакването в жалбата за липса на вина у лекарите е неотносимо към този ФС по чл.110, ал.1 от КСО, за разлика от чл.45 от ЗЗД, където вината се предполага до доказване на противното. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането на отговорността по чл.110, ал.1 от КСО в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т. е. тримата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници.

Отговорността по чл.110, ал.1, т.1 КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В настоящия случай няма спор, че лицата в качеството си на лекари-специалисти са участвали в състава на ТЕЛК и са издали експертно решение, въз основа на което е било издадено разпореждане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Тоест причинната връзка е налице.

Производството по чл.110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия. В този смисъл е решение по АД № 6712/2021г. на ВАС.

Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза" следва да се разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по издаването им, съдържанието и формата на ЕР. Тук не става въпрос за разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит на лекарите. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Във всеки конкретен случай подлежи на установяване обстоятелството дали отмяната на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. Практиката на ВАС е последователна в разбирането, че когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава се касае за нарушение на нормативни разпоредби по издаването на акт на МЕ.

Решението на ТЕЛК /НЕЛК съдържа в себе си характеристиката на административен акт и на експертиза - оценка на здравословното състояние, която оценка е функция на професионалните знания и умения на членовете на ТЕЛК. Редът и критериите за извършване на медицинската експертиза са определени в посочената по-горе Наредба за медицинската експертиза, приета на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Именно тази част от дейността на експертите, нормирана по предвидения в НМЕ начин, подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност/ТНР/ включва определянето на обстоятелствата по точка първа до девета на ал.1, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1- 5.

Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63, ал.1 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба, в приложимата към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК и на ЕР на НЕЛК редакция, видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение №1 от НМЕ. Ал.3 на чл.63 от НМЕ предвижда, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение №1, процент на ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение №2.

В случая с отмененото ЕР №91878/02.10.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД, е извършена оценка на работоспособността на Г. И. Р., като е определена водеща диагноза: „Увреждане на междупрешлените дискове в поясния и др. отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Установено е, че пациента има болки в лумбалната област и левия крак, затруднена походка, налагащи чести хоспитализации. Според представените медицински документи през м.04.2018г. същият е бил приет на лечение в МБАЛ „Бургасмед“, където му е проведено оперативно лечение – парциална енуклеация на нуклеус пулпозус на нива Л4-Л5 и Л-5-CS1, декомпресия на Л5 и S1 коренчета вляво, а през м.08.2019г. е бил приет на лечение в Неврохирургична клиника на Болница Токуда, където му е било проведено оперативно лечение - интерламинотомия Л5-S1в ляво и дискцетомия. В резултат на така установеното е определена 50% трайно намалена работоспособност по част 7, точка 15.3 от приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза. (л.47).

Специализираният състав на НЕЛК по Нервни,Очни болести и ССЗ, след преглед на представените документи със свое ЕР № 90273/21.02.2024г отменя ЕР № 91878/02.10.2023г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД по оценка на работоспособността и определя краен процент трайно намалена работоспособност 40%. Мотивите за експертното решение са, че за увреждане на междупрешлените дискове в поясният и други отдели с радикулопатия, състояние след двукратно оперативно лечение без описан двигателен дефицит по част 7, точка 15.3 се следва 40 % ТНР, а не определената такава от 50 % (л. 42). Така изложените мотиви в ЕР на НЕЛК установяват нарушение на изискванията на чл. 63, ал. 1 от НМЕ, вр. част 7, точка 15.3 от приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в приложимата редакция на нормата, както правилно и напълно обосновано е приел и директорът на ТП на НОИ – Велико Търново в мотивите на оспореното в настоящото производство решение.

В конкретния случай не се касае до експертна дейност, каквато действително би била дейността по оценяване на функционалния дефицит, обусловен от заболяването, а до неправилно прилагане на нормативен акт при определяне на процента на трайно намалена работоспособност на Г. Р.. Относимата към казуса Част 7, т.15 се отнася за Дискогенни заболявания (дискова херния, дискова протрузия и състояния, водещи до хронично персистиращи радикулопатии) в зависимост от неврологичния дефицит, като т.15.3 предвижда, че за оперирани лица, без остатъчен двигателен дефицит се следват 40 % трайно намалена работоспособност. Предвиденият в цитираната отправна точка процент на трайно намалена работоспособност е фиксиран и изисква точно прилагане, а не преоценка по "вътрешно убеждение" (вж. Решение № 11796 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2021 г., VI о.). В случая обаче ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, макар да е приел за приложима цитираната по-горе отправна точка от Приложение №1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, относно правилността на който извод няма спор между страните, е посочил % ТНР (в случая 50 %), който не съответства на фиксирания такъв в цитираната отправна точка, а именно 40 %. Налице е посоченото и доказано нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на МЕ. Противно на твърдението в жалбата това нарушение е точно установено и посочено от контролните органи, което гарантира правото на защита на членовете на ТЕЛК при реализиране отговорността им по реда на чл. 110 от КСО.

В представеният анализ към съставения ревизионен акт за начет/л.26/ се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган, където е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.1 от НМЕ досежно степента на трайно намалена работоспособност, като за виновни са приети действията на лекарите, членове на ТЕЛК, които са определили неправилно според ЕР на НЕЛК по-висок от предвидения процент ТНР. Съставеният анализ представлява неразделна част от ревизионния акт за начет, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт/обн. ДВ бр. 28/2015 г./, издадена от управителя на НОИ въз основа на законовата делегация по чл. 108, ал. 3 от КСО, като има ролята на мотиви към този акт. Съставено е и мотивирано заключение по повод депозираното възражение срещу РА, което отново сочи фактическите и правни основания на реализираното от АО правомощие да иска внасяне на сумите по начета. Неразделна част от ревизионния акт за начет е и справката за неправомерно изплатени пенсии на Г. Р., въз основа на отмененото решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се оспорва изрично.

Налице е и причинно следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към "МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатената пенсия въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК. Това е така, тъй като ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в указанията на ЕР на НЕЛК, то не биха били налице предпоставките по чл. 74 от КСО по отношение на освидетелстваното лице, същото не би имало право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и такава не би му била отпусната.

Не е повод за освобождаване от отговорност действието на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В конкретния случай е процедирано съобразно изискванията на цитираната разпоредба, като на Г. Р. е отпусната пенсия за инвалидност.

По изложените мотиви настоящият състав на АСВТ намери предявената жалба за неоснователна. Следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, разноски на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани. При своевременно заявеното искане за това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на администрацията, в чиято структура е ответният административен орган, разноски за ЮК възнаграждение в размер на 150,00 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО и чл.143, ал.3 от АПК, съдът посочения по-горе състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Решение № 1012-04-48#1/01.08.2024г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № РО-5-04-01644494/01.07.2024г. на ръководителя на „КР на ДОО“ при същото ТП, заявено по Жалба с вх.№ 3480/16.08.2024г. в АСВТ, подадена от името на А. Н. Л.-Х., Н. А. Н. и Т. С. Б..

ОСЪЖДА А. Н. Л.-Х. – [ЕГН], Н. А. Н. – [ЕГН] и Т. С. Б. – [ЕГН], солидарно, да заплатят на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Велико Търново съдебни разноски за производството в размер на 150,00 лв./сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по делото.