О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 348 Година 2019, 25.02 Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и пети февруари Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Д. Костова
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1401 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод искова молба от Р.М.С., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител- адв. Д.С.- БАК, със съдебен адрес: ***, против Г.Г.В., ЕГН **********
и Д.Н.Т.- В., ЕГН **********, двамата с адрес:у***, за осъждане на ответниците
да заплатят сумата от 65660лв., от които-
главница по договор за заем в размер на 49000лв., неустойка в размер на 4900лв.
и мораторна лихва в размер на 11760лв.
Съдът е изпратил препис от
исковата молба и приложенията към нея на ответниците по делото, на които е
указано да подадат писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права.
В срока по
закона, ответниците са депозирали писмен
отговор на исковата молба и насрещен иск, с който се предявява претенция за
осъждане на Р.М., да заплати на всеки от ответниците обезщетение за нанесени
неимуществени вреди(3000- за Д.Т.- В. и 2000- за Г.В.).
Постъпил е
в законовия срок и отговор на предявения насрещен иск.
При това положение, съдът
намира, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен
съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните
възражения, нито до настоящия момент са станали служебно
известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това
положение той е допустим.
Съдът
намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото на осн. чл.140, вр. чл.146 , ал.1 от ГПК.
Проект за доклад:
Обстоятелства, на които ищецът основава
претендираните права и предявените искове:
Твърди се в исковата молба, че претендираните суми произхождали от
неизпълнение на задължение на ответниците по сключен на 22.10.2014г. договор за
паричен заем, по силата на който ищцата превела сумата от 49000лева по банкова
сметка *** ,,Уникредит Булбанк“АД, IBAN &***-77712680(с титуляр Д.Н.Т.- В.).
Посочва се, че ответниците не изпълнили
договорните си задължения по т.2 от договора и не върнали заемната сума в срок
от 12(дванадесет месеца) , нито платили дължимата възнаградителна лихва в
размер от 8%. Последните, в качеството си на неизправна страна, дължали и неустойка в размер на 10% върху
главницата, съобразно чл.3 от договора.
Ищцата заявява, че до настоящия момент не било извършено плащане от страна
на заемателите. Развива съображения, цитирайки разпоредбата на чл.76 от ЗЗД.
Навежда твърдения за злоупотреба с доверие от страна на ответницата. Същата съставила собственоръчно
договора за заем, като след това завела ищцата в офис на ,,Уникредит Булбанк“АД,
където последната извършила транзакция за превеждане на сумата от 49000лв. по
съответната сметка. След като получила договорената сума, В. променила
отношението си, започнала да избягва контакти с ищцата, използвайки различни
оправдания/причини. Когато настъпил падежа за връщане на дължимата сума,
ответницата неколкократно изразявала
готовност и давала обещания, но не изпълнила задължението си, като впоследствие
престанала да отговоря и на личния си телефон.
По- нататък се излага в исковата молба, че след
осъществена среща с ответниците, последните демонстрирали арогантно поведение,
заявявайки, че ищцата нямала нужда от пари. Отправяли заплахи.
Посочва, че въпреки осъществените многократни
опити за разрешаване на случая и търсене на правна помощ от адвокат, ищцата
срещала отказ, поради това, че В. била техен колега.
Посочва, че въпреки подадената жалба до Съвета на АК-Бургас, не
последвал положителен резултат за ищцата. Твърди, че преживеният стрес се
отразил негативно на здравословното й състояние. Последната живеела понастоящем
в старчески дом, но поради отправените
заплахи, подчертава, че там се чувствала защитена. Предвид договорното
неизпъление от страна на заемателите, за ищцата въниквал правен интерес от
предявяване на настоящите искови претенции.
Представя доказателства. Претендира разноски.
Правна квалификация: Предявеният
иск е с правно основание чл. 79 от вр. чл.240 от ЗЗД , чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
С
депозирания по делото писмен отговор, ответниците навеждат доводи относно
неоснователното освобождаване на ищцата от държавна такса, като се подчертава,
че в тази връзка подали възражение(молба за установяване нередовност
на искова молба,вх.№ 14503/12.10.2018г.).
Навеждат се доводи за нередовност на исковата молба. Посочва се, че не
ставало ясно как се претендира процесната сума- солидарно или разделно. Горното
препятствало правилното организиране процесуалната защита на ответната страна. Не
се оспорва съществуването на валидна облигационна връзка между страните. –
договор за паричен заем в размер на 49000лева, сключен за срок от 12 месеца и с
посочена възнаградителна лихва от 8% върху главницата.
Твърди се, че след предоставената по банков път горепосочена сума, настъпили обстоятелства,
които ищцата умишлено и злонамерено укрила от съда.
Излага се по- нататък, че главницата била намалена като дълг за
заемателите с 2300лв., платени на 18.12.2014г.(в брой, срещу разписка,
подписана от Р.М.). Предсрочното частично погасяване на главницата довело до
намаляването й на 46700лв- остатък от дълга към 18.12.2014г.
Възнаградителната лихва следвало да се начислява само за периода до
изтичането на договорения срок- до 22.10.2015г., като претенцията за
начисляване на такава след посочената дата била неоснователна.
Излага се становище, че предвидените 10% неустойка
следвало да се начислят върху дължимия остатък в размер на 41800лв.(след
направено прихващане в размер на 4900лв.).
Посочва
се, че с нотариална покана от 21.10.2015г., ответниците поканили ищцата да
преуредят облигационните си отношения чрез спогодба. С изтичането на
22.10.2015г., договорът за заем(срочен според изричната воля на страните)
преустановил своето действие. Остатъкът от дължимата главница (предвид
частичното предсрочно погасяване от 2300лв. и извършеното от заемателите като
изправна страна прихващане в размер на 4900лв).
Предявява
се насрещна претенция срещу Р.М. за обезщетение за причинени на ответниците неимуществени
вреди - уронване доброто име в обществото,
обиди и обвинения, като се претендира
последната да бъде осъдена да
заплати сума в размер на 2000лв.
Иска
се, при условията на евентуалност, ако бъдат уважени насрещните искови
претенции за осъждане на ищцата, със съответните присъдени суми да бъде
извършено прихващане.
Претендират се разноски.
Ответниците
по първоначалния иск са предявили насрещен
такъв, заявявайки, че претендират обезщетение за причинени неимуществени вреди от
ищцата. Твърди се, че последната излагала неверни твърдения, оплаквания, обиди и
обвинения за оказан психически тормоз. Преповтарят се изявленията, направени в
отговора на исковата молба.
Претендира се обезщетение в размер на
3000лв. за ответницата Д.Т.- В. и 2000лв. – за ответника Г.В., както и
присъждане на направените в хода на производството по делото разноски.
Предявеният
насрещен иск е с правно основание чл.45 ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД.
С постъпилия писмен отговор на насрещната искова молба
се излага становище за допустимост, но неоснователност.
Право на ищцата по
първоначалния иск било да защити правата си, като сезира съда, излагайки фактическата обстановка и личните си възприятия за
случилото се. Твърди се, че изявленията на ответниците съдържали обидни
квалификации
Подчертава се, че страните
не спорели относно основния предмет на делото – претенцията за връщане на заем.
Противоречията възниквали по отношение размера на дължимите лихви и неустойки.
Заявява се желание за
постигане на извънсъдебно споразумение. Оспорва се наведеното твърдение, че Р.М.
изпаднала в забава, тъй като можела да предяви претенциите си на по- ранен
етап.
Навеждате се доводи
относно направеното възражение по размера на главницата. Посочва се, че представеният,
редовен от външна страна касов ордер№1/18.12.201г. за сумата от 2300лв. не бил
подписан от Р.М..
Възразява се и срещу изложеното в насрещната
искова молба твърдение, че в качеството си на заемодател, същата получила сума в
размер на 2300лв. от Д.В.. Развива съображения в тази насока.
Намира за неправилни
съжденията, че договорната лихва се дължала само за една година. Последната
била уговорена като ,,годишна“., от
което следвало, че се изчислявала на база годишен лихвен процент върху размера
на главницата.
При условията на евентуалност,
в случай, че съдът отхвърли акцесорната претенция за лихва за забава за
съответния период, се предявява иск за заплащане на мораторна лихва(в размер
на законната лихва)
Излага се становище и
относно възражението за размера на дължимата неустойка. Посочва, че съгласно
чл.3 от процесния договор за заем, при неизпълнение на което и да е от поетите
двустранно задължения , неизправната страна дължала неустойка в размер на
10%,(4900лв.-размер на дължимата
неустойка). Предвид изложеното, не следвало да се уважава искането на ищците по
насрещния иск за нейното намаляване.
Относно въведените искания по
доказателствата:
Представените от страните при предварителната
размяна на книжа, писмени доказателства, съдът намира за относими към предмета
на делото, тъй като посредством тях се
заявява, че ще се установява наличието на посочените по-горе факти.
Доказателствените искания са допустими и
необходими, тъй като законът не поставя
ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Ищцата е направила доказателствено
искане за назначаване и допускане на съдебно- икономическа експертиза, като е
посочила задачите,
на които ще следва да отговори вещото лице. Съдът намира поставените въпроси за
относими към предмета на делото, поради което
горното искане следва да бъде допуснато.
Ответниците са поискали да бъдат изискани и
приобщени ч.гр.д.№1345/2018г. по описа на Бургаския окръжен съд, ведно с ч.гр.д.№339/2018г. по описа на БАС.
По горното искане, съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно
заседание, след уточняване на фактите,
които ще се доказват.
Направено е доказателствено
искане от ответната страна за допускане на трима свидетели в режим на
довеждане, но не са конкретизирани фактите и обстоятелствата, които ще се
доказват посредством разпит, поради което по горното искане, съдът ще се
произнесе в насроченото открито съдебно заседание.
По доказателствената
тежест
По
делото липсват въведени неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл.
146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
За основателност на претенцията,
ищецът следва да установи пълно и главно - наличието на валидно правоотношение
по твърдения договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е
предоставил търсената парична сума, която е получена от ответника, настъпването
на уговорения падеж за връщането й, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на процесната сума.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, а при установяване на всички елементи от фактическия
състав на вземането на ищеца, следва да докаже, че е погасил търсената сума.
По
предявения насрещен иск с правно основание чл.45 ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД. В доказателствена
тежест на ищците по насрещния иск е да
установят при условята
на пълно и главно доказване претърпените от тях неимуществени вреди, характера
на неимуществените вреди и размерите на претендираните
обезщетения, противоправното поведение на ответницата,
причинната връзка между вредите и поведението на ответницата.
Вината се предполага до доказване на
противното, поради което така че в доказателствена тежест на ответната страна е да обори
презумпцията.
Мотивиран
от горното, на основание чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в
производството по настоящото дело, предявената насрещна искова претенция от Г.Г.В., ЕГН ********** и Д.Н.Т.- В.,
ЕГН **********, за осъждане на Р.М.С., ЕГН **********, да заплати на ищците по насрещния иск, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 3000лева- за първия от тях и
2000лв.- за втория, ведно с направените по делото разноски.
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание на .08.04.2019год. в 13,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
ДОПУСКА
представените от страните при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства.
ДОПУСКА
извършването на съдебно- икономическа експертиза, която да отговори на
поставените от ищцата въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.В..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв.,
вносим от ищцата, в седмичен срок от
съобщението.
УКАЗВА
на страните, че по останалите доказателсвени искания, съдът ще се произнесе
в насроченото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на
страните преписи от настоящото определение.
СЪОБЩАВА на страните проекта си
доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
необжалваемо.
СЪДИЯ :