Р Е Ш Е Н И Е
№
…………………………………гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
тричленен състав на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурора
Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАХД № 1452 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.
чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД Митница Варна,
чрез гл.юрисконсулт Р., против решение № 36 от 15.04.22г. на ДРС, постановено
по НАХД № 20213120200299/2021г., по описа на ДРС, с което е отменено
Наказателно постановление №65 от 05.10.2021г. на Директор ТД-МВ-АМ, с което на
„СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД, ЕИК *** за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1,
т. 1 от ЗМ и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 40057,05лв., представляваща 100 % от
размера на избегнатите публични държавни вземания. С решението са присъдени
разноски в полза на „СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД, ЕИК: *** в размер на общо 2576лв.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, защото е постановено при допуснато нарушение на закона, поради което се претендира неговата отмяна.
В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния
си представител поддържа касационната
жалба. По съществото на спора отправя искане да бъде постановено решение, с
което да се отмени решение № 36 от 15.04.2022г. на ДРС, постановено по НАХД
№20213120200299/2021 г. по описа на ДРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 65 от 05.10.21г., издадено от Директора на ТД Митница Варна,
като неправилно, постановено в противоречие с процесуалните и материалноправни
разпоредби и се постанови друго по
съществото на спора, с което се потвърди обжалваното НП.
В условията на евентуалност, поради допуснати процесуални
нарушения, без да сочи в какво се изразяват, отправя искане делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прави възражение за
прекомерност на адвокатски хонорар на насрещната страна. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна -
"Стройтранс 2011" ЕООД, в отговор на касационна жалба поддържа, че
същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Сочи, че решението
на въззивния съд не страда от посочените в жалбата пороци. Твърди, че в тежест
на административнонаказващия орган е да докаже, че реално платената цена за
процесните стоки е по-висока от декларираната и конкретно в размера посочен в
НП, което не е сторено във въззивното производство. ДРС е обсъдил заключението
на приетата и неоспорена ССчЕ, според която платеното по процесната фактура,
съответства на декларираната стойност.
По изложените доводи отправя искане касационната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна и да се присъдят сторените по делото разноски.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че
решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2
от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Девня е образувано по
жалба на "Стройтранс 2011" ЕООД
против Наказателно постановление №65 от 05.10.2021г. на Директор
ТД-МВ-АМ, с което на дружеството, за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1,
т. 1 от ЗМ и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 40057,05лв., представляваща 100 % от
размера на избегнатите публични държавни вземания.
От
фактическа страна е установено, че въз основа на Доклад за последващ контрол №
BG002000/1/9 от 05.02.2021 е извършена проверка на митническа декларация за
внос с получател на стоките „Стройтранс 2011“ ЕООД. Според доклада към
декларираната митническа стойност на стоките към процесната митническа
декларация следва да се добавят суми , които са пропорционално разпределени от
общ неусвоен аванс, платен към доставчика и се твърди , че това всъщност е
реално платената цена- договорната стойност за внесените стоки. Този извод е
дал основание на митническите органи да приемат , че въззивникът е извършил
нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ , изразяващо се в частично незаплащане на
дължимите публични държавни вземания. АНО - Директора на ТД на Митница Варна е
приел , че дружеството - въззивник на 19.12.2019г. е извършило митническа
измама, като декларирало в митническа декларация MRN 19BG002002014839R0/02.09.2019г.
по- ниска митническа стойност и данъчна основа на стоки от № 1 до №8 в
митническата декларация , без да включи в митническата стойност плащане в
размер на 141007,41лв. към доставчика ЧАЙНА ГОРИЗОНТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРЕЙД ЛИМИТЕД
в съответствие с условията по договор №45/2016 от 15.12.2016г. като по този
начин е избегнало заплащането на част от дължимите публични държавни вземания в
общ размер на 40057,05лева от които мито -9879,64лв. и ДДС – 30177,41лв. На 19.04.2021г.
на дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на митническо
нарушение по чл. 234 ал, 1 от ЗМ. Актът бил връчен на управителя на дружеството
- жалбоподател. В
законоустановения срок били депозирани в писмен вид пред административно -
наказващия орган възражения, като били представени и допълнителни
доказателства. Наказващият орган обсъдил възраженията на нарушителя и приемайки
ги за неоснователни, издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция
наказателно постановление, ангажирал отговорността му за извършена митническа
измама и е наложил съответните санкции.
Девненският
районен съд е приел, че при съставяне на АУАН и процесното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съдът е счел, че дружеството не е извършило
митническото нарушение по чл. 234 ал, 1 от ЗМ. За да достигне до този извод,
съдът е изследвал дали дружеството вносител правилно е декларирало стойността
на стоката при извършения внос. ДРС е
приел, че при определяне на митническата стойност на стоките , органите на
митницата са подходили неправилно. Установено е, че между дружеството-вносител
и продавача на стоките -ЧАЙНА ГОРИЗОНТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРЕЙД ЛИМИТЕД има
дълготрайни търговски отношения , скрепени със съответните договори. Според
тези договори , дружеството жалбоподател плаща на продавача авансови суми за
закупуване на стоките от Китай, като в последствие от този аванс се приспада
стойността на поръчаните от дружеството стоки. Съгласно договора страните са се
споразумели, че плащането на стоките ще става авансово, като индивидуализацията
на стоките за всяка поръчка става с фактурата, т.е договорната стойност на
стоките за единица бройка е описана във фактурите и условията на плащане.
ДРС
се е позовал на решение по адм.дело № 760/2021г. Административен съд Варна.
Съгласно мотивите на посоченото решение става въпрос за обичайна търговска
практика за извършване на авансови плащания, съобразена с подписаният между
страните договор, а не за митническа измама. В този случай, както според
АдмСВарна, така и според ДРС, няма
събрани безспорни и категорични доказателства от АНО, че договорната стойност
на стоките, уговорена между страните е по - висока от декларираната, напротив
налице са достатъчно ясни и категорични доказателства , че договорената между
страните стойност на стоките отговаря на описаната в издадените фактури. ДРС е
кредитирал и заключението на назначената по делото ССчЕ, като нейните изводи се
основават на подробна и детайлна проверка в счетоводството на „Стройтранс 2011“
ЕООД. По изложените съображения, въззивния съд е приел, че дружеството е
декларирало стоката, предмет на внос, на същата стойност на каквато е
договорена между страните, респ. тя не е различна от декларираната, поради
което дружеството не е извършило нарушение по чл, 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. С
обжалваното наказателно постановление административно - наказателната му
отговорност е била неправилно ангажирана за нарушение, което той не е извършил.
Решението
на въззивната инстанция е правилно.
На
касационната инстанция е служебно известно решение № 5464/07.06.22г. по адм.д.
№ 8424/21г. на ВАС, което оставя в сила решение № 904/01.07.21г., постановено
по адм.д. № 760/21г. на АС-Варна. Компетентният съд, който да установи
правилната митническа стойност при ЕАД е административният, като за да се
приеме, че има нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ следва именно
първоинстанционния съд да установи неправилно посочена митническа стойност в
ЕАД.
В случая по делото не се установява митническа
декларация MRN 19BG002002014839R0/02.09.2019г. да е с по-ниска митническа
стойност и данъчна основа на стоки от № 1 до №9, респ. няма разминаване между
стойността на декларираната стока и реално платеното мито и данъци.
Предвид
на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция , намира,
че решението на въззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са
допуснати сочените в жалбата нарушения на материалния закон.
Настоящият
съдебен състав счита ,че в обхвата на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН не попада изследване
допустимостта на обжалвания съдебен
акт, тъй като цитираната правна норма
въвежда подобно задължение за
касационния съд, понеже изрично в чл. 209, т.2 от същия кодекс недопустимостта фигурира като касационно основание .
Съгласно
правилото на чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на касационно
обжалване пред административния съд по реда на глава ХІІ от АПК, но на основанията, предвидени в НПК. Недопустимостта не е разписана като касационно основание в чл. 348, ал.1 от НПК. При тази специфика на правната уредба касационният съд изследва допустимостта
на обжалваното решение само при заявено оплакване в жалбата до съда по чл. 348 , ал.1
, т.2 от НПК , а в настоящия случай такова липсва.
В
обобщение атакуваното съдебно решение на РС-Варна е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН на ответната страна следва
да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер по 2076,00лв.,
съгласно представения списък на разноски, който макар да е оспорен от касатора,
отговаря на чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2
пр.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 36 от 15.04.22г. на ДРС, постановено по НАХД № 20213120200299/2021г., по
описа на ДРС
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „Стройтранс 2011“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Варна,
представлявано от М .С. сумата от 2076,00лв. /две хиляди седемдесет и шест лева/
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1……………………..
2…………………….