РЕШЕНИЕ
№ 2398
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110152638 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К.
Д. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, както
следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 2495.27 лева – главница за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот - ресторант, находящ се в гр. София, общ.
„И.“, ул. Н. Г.“ № ..., абонатен номер ..., за периода 01.03.2022г. - 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.06.2024г., до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 480.27 лева - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 25.06.2024г.
Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че отевтникът е потребявал топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот - ресторант, находящ се в гр. София, ул.
Н. Г.“ № ..., абонатен номер .., инсталация № **********, за периода от 01.03.2022г. -
30.04.2023г. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника, страните не са сключили
писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че
1
ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия, с което се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответника,
последният дължал и лихва за забава върху главницата в размер на сумата от 480.27 лева
енергия за периода от 01.05.2022г. – 25.06.2024г., като въпреки изпратената покана,
процесните вземания не били заплатени. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителни искове за търсените вземания с проведено заповедно производство и
издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.07.2024 г. по ч.гр.д. №
39305/2024 г., по описа на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Моли за
уважаване на предявените искове. Представя доказателства. Прави искане за допускане на
счетоводна и техническа експертиза, както и искане за привличане на трето лице-помагач и
искане по чл. 190 от ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Д. С. подава писмен отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер като недоказани и неоснователни. Релевира, че няма
тъждество на предмета в заповедното и исковото производство и че вземането не е
индивидуализирано. Сочи, че по делото няма доказателства дали и какво количество
топлинна енергия е доставяно, като представените фактури не можело да служат за
доказване на това обстоятелство. Твърди, че невярно ищецът посочил действащите общи
условия, както и че съгласно чл. 40, ал. 1 от тях евентуално дължимите от него суми
следвало да се платят до 20то число на месеца, следващ месеца на доставка и след
получаване на издадена от продавача фактура, а съгласно действащите ОУ, приети с
решение по протокол № 7 от 23.10.2014г. на съвета на директорите на ищеца и одобрени от
КЕВР с решение № ОУ-1/27.06.2016г. това задължение било в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Релевира, че не дължи търсените суми, тъй като е придобил
собствеността върху процесния имот едва на 24.02.2022г., поради което и от тази дата е
потребител на топлинна енергия, а топлинната енергия била потребена от друго – трето за
спора лице – „Д-Р.“ ООД или наемател за периода на собственост. Сочи, че няма
доказателства за издадени изравнителни сметки, за връчването им на ЕС, което водило до
недължимост на вземането. Оспорва евентуално извършвано дялово разпределение. Твърди,
че в имота и в сградата, където той се намира, не е постъпвало това количество топлинна
енергия и оспорва достоверността на показанията на средствата за измерване в абонатната
станция, индивидуалните разпределители по отоплителните тела в сградата да са от одобрен
тип и да са преминали нужната проверка. Поради неоснователността на главния иск, твърди,
че неоснователен се явява и акцесорния иск за лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски. Прави искане по чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи
издадените за периода фактури и доказателства за връчването на изравнителните сметки в
оригинал.
Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
Сървисис“ ЕООД представя исканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
2
Представен е Протокол от 12.06.2009г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Сключен е също договор между ФДР и ищецът
от 03.06.2020г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД и е съгласно нормативната
уредба. За имота е била потребявана топлоенергия за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена съгласно
зависимост в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 7.2. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването. За процесния имот сградната инсталация се разпределя в зависимост от
пълния отопляем обем – 746 куб.м., и този на ЕС – 7175 куб. м. Топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е изчислена по данни от три водомера за 2022г., а за 2023г.
количеството вода е изчислено служебно за 3 бр. лица по 140 литра дневно, като
количеството ТЕ за подгряване на битова вода са изчислени по т. 5.2. от Приложение към чл.
61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Отговорено е, че размерът на дължимите
суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2675.47 лева, от които 1233.99 лева за
сградна инсталация и 1441.48 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера
на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 2373.99 лева – главница за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване. Вещото лице в о.с.з. заявява, че поддържа
заключението и че от ФДР не са и представили документ за начисление на база 3 броя лица,
както и че ако се начислява за едно, сумата следва да се раздели на три. Обяснява, че не са и
представени протокол за междинно отчитане от 24.02.2022г., извънреден отчет от
20.11.2023г. и разписка за извършено плащане от 23.07.2024г.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
3
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
От третото лице помагач са представени исканите документи, сред които протокол /л. 99-
101/, от който се установява, че достъп до топлоснабдения имот - ресторант, находящ се в гр.
София, ул. Н. Г.“ № ..., не е осигуряван на 18.05.2023г. и на 21.05.2023г.
Представени са от ответника в първо съдебно заседание протокол за междинно отчитане
и констативен приемо-предавателен протокол, за които документи не са налице
предпоставките по чл. 147 ГПК, тъй като сам процесуалният представител заяви, че страната
е знаела за документите, намирали са се в нейно държане, но не ги е представила
своевременно с отговора на исковата молба, без да има уважителни причини. При все това,
дори да се ползват от съдебния състав, първия документ е съставен от частни лица, а не по
искане за отчитане от страна на ФДР. Следващия документ от 20.11.2023г. обаче е съставен
от ФДР по искане на ответника и в него е отразено същото старо показание на топломерите,
както и новото им показание.
Установява се от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
/л.38/, че топлоснабдения имот - ресторант, находящ се в гр. София, ул. Н. Г.“ № .., е
придобит на 24.02.2022г. от ответника К. Д. С..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване
на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в
конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно
доказване на обедняването му до размера на количеството на доставената през исковия
период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и
спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липсата
на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между ищеца и
ответника.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
4
задълженията си към ищеца.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите
писмени доказателства и заключението на СТЕ.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства и противно на
въведеното възражение се извежда, че топлоснабдения имот - ресторант, находящ се в гр.
София, ул. Н. Г.“ № ..., е собственост на ответника за процесния период. Имотът е придобит
от ответника през февруари 2022г., а търсената стойност на услугите обхваща период на
консумация след датата на придобиването на топлоснабдения имот от ответника, а именно
март 2022г. Този имот е нежилищен и за да възникне валидно договорно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия в него, е било необходимо да се сключи
писмен договор за същото между страните. Това е така, защото отношенията между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди през
процесния период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ, в
редакцията, приложима към процесния период, продажбата на топлинна енергия се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в които страна
е клиент на топлинна енергия за небитови нужди, който съгласно легалната дефиниция на
това понятие, дадена в § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г., е този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди, законът
предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди.
Регламентираната в императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална
форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за
действителност на сделката. В случая ответникът предвид предназначението на собствения
му имот има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т.
33а ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с
топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото
доказателства относно нуждите, които задоволява имотът на ответника, така и от анализа на
разпоредбите, които дефинират понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби
5
от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона - § 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата,
следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на
понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице), и нуждите, за които той
ползва/ купува енергия (битови- за домакинството си, или небитови - по арг. на противното,
такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/
купува енергия. Очевидно, че в настоящия случай обектът задоволява небитови нужди,
което не е спорно между страните. Между страните по делото не се спори, че не са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което съдът приема за установено, че между тях не е
възникнало валидно облигационно правоотношение по продажбата на топлинна енергия за
небитови (стопански) нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да
търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съгласно който всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
По делото не се и твърди между страните за процесния период да е сключен такъв
договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота
топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на
неоснователното обогатяване. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да
търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото
разполага с правата по чл. 59 ЗЗД, съгласно която всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на обедняването на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД изиска установяване кумулативно на обогатяване на ответника, обедняване на ищеца,
които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е
настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му, включително и чрез спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши.
В конкретния случай липсата на писмен договор за продажба на топлинна енергия
между страните, обосновава извод, че няма договорно основание за получаването на
топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот.
Съдът приема за установено по делото, че въпреки липсата на договор, топлинна
енергия в имота е доставяна и ответникът незаплащайки стойността й, е спестил разход и
така се е обогатил. Установи се по делото от експертното заключение, което се ползва като
обективно и компетентно дадено от вещо лице, притежаващо нужните познания и опит в
областта, че процесния имот се намира в топлоснабдена сграда, в която се потребява енергия
за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване, че в него няма отоплителни тела, а
обема на същия е 746 куб. м., като енергия е разпределена само сградната инсталация,
определена съобразно този обем и правилата на Наредбата за топлоснабдяване от 2020 г.
Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото неоспорени от страните
6
изравнителни сметки и заключение по съдебно техническата експертиза. Последното съдът
кредитира в тази част като вярно и неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства.
Между страните е спорно дали за процесния имот се ползва топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване. Въпросът е разрешен с изслушаното по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза, от което става ясно, че претендираната
стойност на топлинна енергия се отнася само за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване.
Начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната
инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители е уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части
на сградата - етажна собственост, да се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености
на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното
място за отчетния период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните
имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на
имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са
затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142. ал. 1 и 2 ЗЕ като последните два вида топлинна енергия
съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Разпоредбата на чл. 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление
в сградата не е собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре
в сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение
и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те
ще заплащат за общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
7
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят (чл. 38. ал. 3 ЗС) и
всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от
Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно
право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи
договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното
дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази
за отопление на уредите в общите части.
Съгласно чл. 153. ал. 6 ЗЕ "потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата". Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на топлинна енергия,
който по някаква причина е преустановил получаването на топлинна енергия в
отоплителните тела в индивидуалния си имот в сграда - етажна собственост. Причините за
преустановяване могат да бъдат от различно естество - защото доходите на собствениците
не са достатъчни да ползват този вид отопление; имотът се намира на среден етаж, с
вътрешно местоположение в сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са
обитаеми и отопляеми; през имотите преминават щранг-лири от сградната инсталация,
които отдават топлинна енергия, и др.
Присъединяването на потребителите в сграда - етажна собственост, към
топлопреносната мрежа се извършва с решение на общото събрание на етажната
собственост, взето с изрично писмено съгласие на две трети от всички собственици и
8
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 133. ал. 2 ЗЕ). При наличието на
решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна
собственост, за присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката
допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава
собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на
топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили,
тъй като чл. 153. ал. 5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото
отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела
си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само
в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване. В настоящия случай, не сме изправени пред
хипотезата на пълен отказ от ползване на топлинна енергия. (Решение № 264296 от
28.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6460/2020 г., Решение № 5626 от 28.07.2017 г. на СГС по
в. гр. д. № 1045/2017 г., Решение № 2625 от 27.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6376/2019 г.).
В настоящия случай, сградата, където се намира имотът, се намира в режим на етажна
собственост и има налице решение на ОС на ЕС за присъединяването към
топлопреносната мрежа, което не е оспорено по съответния ред, поради която причина и не
може да бъде оспорено в настоящото производство. Установява се от заключението на СТЕ,
че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, в която се намира
процесният апартамент, е отчитана с общ топломер по електронен път в началото на всеки
месец, като посредством т.нар. "терминал" са снемани показанията на топломера на първо
число на месеца. Топломерът е преминал първоначална и последващи метрологични
проверки, поради което релевираните възражения за неговата неизправност не се споделят
от този състав. В сградата се ползва топлинна енергия, поради което с оглед Наредба за
топлоснабдяването, технологичните разходи на съоръженията и абонатната станция са за
сметка на потребителя, и от отчетената енергия е отчислявана топлинна енергия за
технологични разходи за абонатната станция за сметка на "Топлофикация София" ЕАД.
Установява се още от заключението, че в настоящото исково производство за топлоснабден
имот – ресторант, находящ се в гр. София, ул. Н. Г.“ № ..., е начислена и се претендира за
топлинна енергия за сградна инсталация като размерът на фактурираните суми по
прогнозни данни според заключението е 1233.99 лева общо за периода. Така начислените
суми са определени пропорционално на отопляемите обеми на имотите по проект и този на
9
имота.
Ето защо този съдебен състав приема, че в случая доставянето в цялата сграда на
топлинна енергия през процесния период е установено от заключението от СТЕ, както и че
количеството доставяна топлинна енергия е отчитано от общия топломер, който отговаря на
метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. Ежемесечното
разпределение на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е било
пропорционално на отопляемите обеми в съответствие с Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. Според заключението това разпределение и извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите. Не са налице доказателства по делото обектът на ответника да е
функционално отделен от сградата и/или да се намира извън отопляемия обект на същата,
за да се направи извод, че в него не се ползва топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Подобен извод не се съдържа в заключението на СТЕ, както и не са
релевирани твърдения от ответника, нито има доказателства, че през обекта не преминават
вертикални и/или хоризонтални щрангове, каквито видно от доказателствата, представени от
него, има в имота. Вещото лице е посочило само, че не се ползва топлинна енергия за
отопление в процесния ресторант, но това не означава, че в този имот не се ползва отдадена
от сградната инсталация топлинна енергия. С оглед на това съдебният състав намира, че е
налице имуществено разместване и ищецът е обеднял за сметка на ответника с тази сума от
1233.99 лева по прогнозни данни, а след изравняване – 985.93 лева, представляваща
стойността на топлинна енергия за сградна инсталация.
По отношение на вземането за стройността на топлинна енергия, отдадена за битово
горещо водоснабдяване.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до
стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия й спестяването на разходи
за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването- че топлинната
енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни. За да бъде ангажирана обаче отговорността
на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да
се установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се
докаже, че той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената
от ищеца топлинна енергия, както е начислено за плащане, като по този начин си е спестил
разходи доказателствената тежест за това е изцяло на ищеца съгласно чл.154, ал.1 ГПК. С
оглед събраните по делото доказателства и изготвените заключения по СТЕ съдът счита, че
ищецът не е доказал горепосочените факти.
Видно е от експертното заключение, че топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е изчислена на база за 3 броя потребител за периода 2023г. поради липса на
достъп за отчет, за предходния процесен период 03.2022г. – 04.2022г. показанията на
10
водомера в имота са редовно отчетени и са 152.88 куб.м. Вещото лице е обосновало, че не е
представен протокол за неоказан достъп, но такъв е наличен по делото. Стойността на
топлинната енергия, отдадена за битово горещо водоснабдяване, по прогнозни данни е в
размер на 1441.48 лева, а след изравняване – 1388.06 лева. Съдебният състав намира, че
дължима е само 1/3 част от тази сума. Нормата на чл. 69, ал.2, т.2 вр. с чл. 68, съдържаща се
както в отменената Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, така и в
действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването регламентира, че
количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в сграда – етажна
собственост, се определя въз основа на изразходваните от клиентите количества гореща
вода, като ако не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход от 140 л. на обитател за едно
денонощие. В разпоредбата на чл. 70, ал.2 от двете наредби е регламентирано задължението
на клиентите да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота
си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето, извършващо услугата
дялово разпределение, за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода
и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Ето защо и
на основание чл. 154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че не е
осигурен достъп за отчитане на изразходваното количество гореща вода. Доколкото тези
обстоятелства са спорни в отношенията между страните, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване за тях, като за ответниците е достатъчно провеждането на насрещно
доказване, което за разлика от главното може да бъде непълно. Видно от представените от
третото лице-помагач на страна на ищеца протоколи, достъп до топлоснабдения имот -
ресторант, находящ се в гр. София, ул. Н. Г.“ № ..., не е осигуряван на 18.05.2023г. и на
21.05.2023г. При наличие на доказване на това обстоятелство, съдебният състав приема, че
са налице предпоставките за служебно начисляване по този ред, но при спазване на
предвиденото количество в закона - количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход от 140 л. на обитател за едно денонощие. В случая е
разпределена топлинна енергия за трима обитатели, което не съответства както на закона,
така и не е доказателствено обосновано – по делото ищецът не е представил доказателства,
които да обусловят начисляването на толкова разход на денонощие за трима обитатели.
Същевременно, не се твърди и не са налични доказателства имотът да не се ползва, поради
което и при наличие на сочените предпоставки съдът извежда, че ответникът се е обогатил
за сметка на ищеца със стойността на предоставената топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване за 1/3 част. Предвид изложеното, съдът приема иска за разликата над сумата
от 462.68 лева за неоснователен и недоказан.
Като акцесорна последица от уважаването на иска за главница за топлинна енергия за
сумата от 1448.61 лева е присъждането на законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.06.2024г., до окончателното плащане. За разликата над тази
сума, искът за главница за топлинна енергия подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Вземанията не се явяват погасени по давност. Съобразно чл. 40 от приложимите ОУ,
11
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20
число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. Видно е, че се претендират вземания с начална дата на период на
консумация 01.03.2022г., поради което и от този най-ранен момент, приеман като дата на
разместване на благата, до датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2024г., не е
изтекъл тригодишния давностен период за погасяване на вземанията.
По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
Задължението на ответника е парично и за периода на забава същият дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД. При
вземания за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, но не е обвързано със срок. С оглед това и на
основание чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на задължението веднага.
Ето защо вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липса на определен срок и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД настъпва след
отправянето на покана от страна на кредитора. Ищецът не е представил доказателства за
изпадането на ответника в забава, тъй като в приложената обратна разписка е отразено, че
пратката е върната /л.36-37/.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски в общ размер на 669.05 лева, от които
109.51 лева по ч.гр.д. № 39305/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 559.54 лева в
настоящото производство, от които 59.54 лева за държавна такса, 400.00 лева депозит за
вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер
съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно размера на уважената част от
иска /1448.61 лева/, дължимите на ищеца разноски са в размер на 325.71 лева, от които 53.31
лева по ч.гр.д. № 39305/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 272.40 лева в настоящото
производство.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски има ответника. Разноски в исковото и
заповедното производство за адвокатско възнаграждение за оказано на ответника
процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА от адв. Н. своевременно са
претендирани.
За исковото производство: Съобразно изхода на спора пред тази инстанция на
процесуалния представител на ответника се дължи адвокатско възнаграждение в минимален
размер, определено в размер от съда, поради което последният не е обвързан от посочения
размер на адвокатското възнаграждение в договора. Хипотезата на указаното безплатно
12
процесуално представителство не изисква да се доказват предпоставките за съществуването
, а само наличието на договор с указване на конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 2 ЗА, както
е в случая. В казуса не намира за приложим текста на чл. 2, ал. 2 от Наредбата.
Съобразявайки изложеното и липсата на правна и фактическа сложност на делото, въпреки
протичането му в две о.с.з., дължимото възнаграждение се определя на 400.00 лева. При
съобразяване на размера на отхвърлената част /1526.93 лева/, то дължимото за исковото
производство на адв. Н. възнаграждение възлиза на 205.26 лева без ДДС или 246.31 лева с
ДДС.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този
смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Ответникът К. Д. С. е представлявана в производството по делото
от адв. Н.. Извършеното по това ч.гр.д. действие се свежда до подаване на възражение по
чл. 414 ГПК, в което се съдържа искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за оказано представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Приложен е
договор и списък. По изложените по-горе мотиви и с оглед изхода на делото, то разноски за
адвокатско възнаграждение се дължат от ищеца на адвоката на длъжника, след като
процесуалното представителство е указано по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Размерът на
дължимите разноски в хипотеза като настоящата се определя от съда, който не е обвързан от
посоченото от адвоката в договора за правна защита и съдействие, и съобразно правилата на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на
техния размер, релевираното възражение по чл. 78, ал.5 е основателно. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на
материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в
самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на
материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът
следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника
от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този
смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се
приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването
на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в
13
открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния
представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение,
дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното
адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен
минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението,
съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата на
сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г./ - изготвяне на книжа и
молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200.00 лева. В
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като
същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта. По гореизложените съображения този съдебен
състав споделя разбирането, че подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява
като сложност на процесуално действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско
възнаграждение на длъжника се дължи, но размерът на му следва да се определи по
посочената по-горе норма, т.е. минималното адвокатско възнаграждение по заповедното
производство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200.00
лева. В този смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. №
3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021
г. по описа на СГС, IV – "Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр.
д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа
на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС,
Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение №
2 от 08.01.2021 г. по в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения,
постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но
макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява
14
процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
При съобразяване на размера на отхвърлената част от иска, дължимото на адв. Н.
възнаграждение за заповедното производство възлиза на 102.63 лева без ДДС или 123.15
лева с ДДС.
Общо дължимите на адв. Н. разноски са в размер на 369.46 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, кв. Б., ул. „О. п.“ № ..., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следната
сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 39305/2024г. на СРС, 55 състав,
а именно:
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за сумата 1448.61 лева – главница за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот - ресторант, находящ се в гр. София, общ. „И.“, ул. Н. Г.“ № ...,
абонатен номер ..., за периода 01.03.2022г. - 30.04.2023г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.06.2024г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от 2495.27 лева
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ..., срещу К. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, кв. Б., ул. „О.
п.“ № ..., иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане към ответника за сумата от 480.27 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, доставена в имот,
представляващ ресторант, находящ се в гр. София, общ. „И.“, ул. Н. Г.“ № ..., абонатен номер
..., за периода от 01.05.2022 г. до 25.06.2024 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39305/2024 г., по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Д. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 325.71 лева – разноски съобразно размера на
уважената част от исковете, от които 53.31 лева по ч.гр.д. № 39305/2024г. по описа на СРС,
55 състав, и 272.40 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на адв. И. Ч. Н., САК, БУЛСТАТ ..., личен номер в ЕРА ..., сумата 369.46 лева с
ДДС– разноски съобразно размера на уважената част от исковете, от които 123.15 лева по
ч.гр.д. № 39305/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 264.31 лева в настоящото производство.
15
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16