№ 55
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000711 по описа за 2022 година
С решение № 50/30.06.22 г., постановено по т.д. № 185/21 г. на ОС Хасково, се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, по отношение на
длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „Е. Х.“ АД - в
несъстоятелност съществуването и дължимостта на публични вземания на Д. чрез Н** на
неприети в производството по несъстоятелност публични вземания общо в размер на 1
358,14 лв., предявени от Н** с молба изх.№ **-**-***/**#** от 04.10.2021 г. по т.дело №
42/2013 г. по описа на ОС-Хасково, включени в Списъка на предявените, но неприети
вземания, одобрен с определение № 260406/14.12.2021 г по т. д. № 42/2013 г. по описа на
Окръжен съд Хасково, вписано с № ************** по партидата на длъжника в
ТРРЮЛНЦ, от които: - главница – 1 266,76 лв. представляващи вземания за данъци
недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2020 и 2021 г. установени с декларация
подадена по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси и лихви в общ размер на
91,38 лева, начислени върху неизплатените главници, считано от дата на падежа на
главниците до 27.08.2021 г.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от синдика на „Е. Х.“ АД /в
нес./ - В. И. Г. с оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност и неправилност и
постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск от
Н** за установяване съществуването на процесните публични вземания общо в размер на
1 358.14 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.
Н** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
„Е. Х.“ АД - в несъстоятелност не е изразило становище по жалбата.
1
Пловдивски апелативен съд като прецени събраните по делото доказателства и
във връзка с направените оплаквания и наведени доводи от страните, намира за установено
следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ, предявен от Н** за
установяване съществуването на вземания за данъци недвижими имоти и такса битови
отпадъци за 2020 и 2021 г. в общ размер на 1358. 14 лв. Вземанията са предявени от Н** с
молба изх.№ **-**-***/**#** от 04.10.2021 г. по т.дело № 42/2013 г. по описа на ОС-
Хасково, като са включени от синдика в списък на неприети вземания, който след
разглеждане на възражение на Н** по чл. 690 от ТЗ е одобрен с определение
260406/14.12.2021 г. по същото дело, вписано с № ************** по партидата на
длъжника „Е. Х.“ АД - в несъстоятелност в ТРРЮЛНЦ.
За да остави без уважение възражението срещу списъка на неприетите вземания,
съдът по несъстоятелността е приел, че в производството по несъстоятелност подлежат на
приемане само тези публични вземания, които са установени с акт, издаден по реда на чл.
166 от ДОПК. Тъй като по отношение на претендираните задължения за ДНИ и ТБО не е
издаден такъв акт, е прието, че същите не са установени съгласно изискванията на чл. 165 от
ДОПК и правилно синдикът не ги е приел и ги е включил в списък на неприети вземания.
В подадената от Н** искова молба се поддържа становището, че именно
подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 2722/07.06.2010 г. на О.-Х. представлява
основание за възникване на предявените публични вземания; същата е частен свидетелстващ
документ относно обстоятелствата декларирани в нея, които са релевантни за определяне на
дължимия данък върху притежаваните недвижими имоти и такса битови отпадъци, чийто
размери са законово регламентирани. Ищецът сочи, че ДНИ и ТБО се дължат по силата на
закона - чл. 10 и чл. 62 от ЗМДТ и се определят съгласно нормите на чл. 19 и чл. 66 вр. с чл.
67 от ЗМДТ. Излага съображения относно начина на изчисляване на ДНИ и ТБО, във връзка
с които поддържа становище, че декларацията по чл. 14 и чл. 17 (отм.) от ЗМДТ
представлява такава по смисъла 107, ал. 1 от ДОПК за предварително установяване на
данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, респ. издаването на АУПЗ
не предопределя съществуването и дължимостта на публичните вземания и не влияе върху
възможността тези вземания да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност.
Ответникът по иска „Е. Х.“ АД /в нес./ и синдикът на дружеството В. И. Г. не
са подали отговор на исковата молба, не са изразили становище и не са направили никакви
възражения, не са взели участие в проведените открити съдебни заседания.
При това положение формираният спор по делото се свежда до това дали
подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ представлява основание за възникване на
претендираните задължения за ДНИ и ТБО и дали е необходимо издаване на нарочен акт за
тяхното установяване от съответната общинска администрация, като по делото не е спорно,
че такъв акт не е издаван. Този спор е изцяло правен и по него съдът дължи произнасяне
при постановяване на решение по същество.
В тази връзка въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във
въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с
неизготвяне на доклад, съответстващ на изискванията на чл. 146, ал.1 от ГПК, в частност за
липса на указания относно разпределение на доказателствената тежест и такива по чл. 146,
ал.2 от ГПК за това за кои от твърдяните факти съответната страна не сочи доказателства.
По делото е било безспорно, че вземанията се предявяват на основание посочената
декларация по чл. 14 от ЗМДТ и представена от Н** справка, както и че тези вземания не са
погасени. Въпросът дали претендираните вземания са установени с цитираната декларация
по чл. 14 от ЗМДТ е правен по своя характер. Ответникът и синдикът не са навели факти и
възражения, които да са относими към този спор, респ. по отношение на които съдът да
дължи указания във връзка с доказването по делото. Дължимостта на публичните
задължения се установява по специалния ред, предвиден в ДОПК и ЗМДТ, който е
недопустимо да бъде заместван с установяване в исковото производство, включително и в
това по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ. Съдебната защита на данъчните субекти срещу актовете за
установяване на публични задължения също се осъществява по административен ред, по
реда на ДОПК. Т.е. в инициирания исков процес подлежи на изследване единствено
въпросът дали процесните задължения са установени по предвидения за тях ред в ЗМДТ,
респ. в ДОПК. /Поради това и доказателствените искания във въззивната жалба относно
2
установяване характера на процесното котелно помещение като обща част или като
самостоятелен обект в сграда, респ. установяване собствеността върху това помещение, са
недопустими и са оставени без уважение от настоящия въззивен състав/.
Като неоснователни се преценяват и доводите за наличие на нередовности по
исковата молба, по която е постановено обжалваното решение. Предмет на предявения
установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ са задължения по ЗМДТ – за данък върху
недвижим имот и такса битови отпадъци за недвижим имот по подадена декларация по чл.
14 от ЗМДТ вх. № 2722/7.6.2010 г. по описа на О. Х.. Няма неяснота по отношение на
недвижимия имот, за който се отнася декларацията. Именно по този начин е било и
предявено претендираното вземане в производството по несъстоятелност.
Неоснователни са и оплакванията за недопустимост на обжалваното решение
поради постановяването му при наличие на преюдициален спор по т.д. № 209/20 г. на ОСХ.
При направена служебна справка е установено, че посоченото дело е образувано по искова
молба на Н** срещу „Е. Х. АД“ – в нес. по иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.1, от ТЗ
за признаване съществуването на публични задължения, предявени с молба изх. № **-**-
***#**/27.12.19 г., включени в списък на неприети вземания, одобрен с определение №
260124/29.10.20 г. по т.д. № 42/13 г. на ОСХ. Предмет на това дело са предявени публични
вземания от Н**, включително такива за ДНИ и ТБО за недвижимия имот по декларация вх.
№ 2722/07.06.2010 г., но за друг данъчен период – 2018 и 2019 г. Въпросът за
съществуването на публично задължение за предходен период, макар и за същия недвижим
имот, не се явява преюдициален по отношение на въпроса за съществуването на публично
задължение за друг данъчен период. Ето защо не е налице съотношение на преюдициалност
между двете дела, респ. не е било налице основание за спиране на производството по т.д. №
185/2021 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 209/20
г., и двете на Окръжен съд Хасково.
Основателни обаче са оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение предвид следното:
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК,а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на О., в
чийто район е възникнало задължението, също по реда на ДОПК.
Разпоредбата е приложима и по отношение установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси по ЗМДТ предвид изричното препращане на чл. чл. 9б към
реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ.
С декларацията по чл. 14 от ЗМДТ собственикът уведомява О. за придобиването
на недвижим имот, респ. за настъпване на промени в обстоятелствата, относими към
определяне на ДНИ.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се
съобщава на лицата до 1 март на същата година. Чл. 19, ал.3 от ЗМДТ предвижда, че при
промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата
оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските
съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на
населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на
следващата година.
Размерът на ДНИ се определя от съответния ОС с Наредбата по чл. 1, ал. 2 от
ЗМДТ размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот.
Размерът на задълженията за ТБО се определя по реда на чл. 66 и сл. от ЗМДТ.
Съгласно чл. 67, ал.1 от ЗМДТ размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено
лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите
от причинителя или притежателя на отпадъците. Съответният ОС приема основите за
изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ
/чл. 67, ал. 6 от ЗМДТ/ Съгласно чл. 69, ал.2 от ЗМДТ О. уведомява лицата по чл. 64 за
3
дължимите от тях такси за съответния период общо и по видове услуги по чл. 62, както и за
сроковете за плащане.
От горната регламентация става ясно, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е
такава, с която данъчнозадълженото лице уведомява О. за придобиването на недвижим
имот и неговите характеристики, които са от значение за определяне размера на данъчната
оценка. Размерът на самия данък се определя от служители в общинската администрация,
което се отнася и за задължението за ТБО. Размерите на тези задължения са свързани не
само с декларираните от ДЗЛ характеристики на имота и неговата данъчна оценка, но и се
основават на приетите наредби от съответния ОС по чл. 1, ал.2 от ЗМДТ /по отношение
ДНИ/ и по чл. 9 от същия закон /относно ТБО/, с които се определя съответния промил
върху данъчната оценка, респ. основите за изчисляване размера на таксата. Т.е. размерът на
задълженията за ДНИ и ТБО не се определя с декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, а за всяка
календарна година се определя от служители в общинската администрация, като при
изменение на посочените наредби от общинския съвет размерът на тези задължения може
да бъде различен за всяка календарна година, независимо че имотът продължава да бъде
същият.
След като размерът на данъка не се определя от ДЗЛ с декларацията по чл. 14 от
ЗМДТ, по отношение определянето на данъка е приложима нормата на чл. 107 от ЗМДТ,
според ал.1 на който когато органът по приходите установява размера на дължимия данък
или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация,
задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Съгласно ал.3 на
същия текст размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По
искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на
задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт
може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети
лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и
задължението не е платено и не е извършена ревизия.Издаденият по този ред акт за
установяване на публични задължения подлежи на обжалване пред директора на
териториалната дирекция /ал.4/
Т.е. когато задълженията за ДНИ и ТБО не са платени, какъвто е и настоящият
случай, за установяване на тяхното съществуване следва да бъде издаден акт за
установяването им съгласно чл. 107, ал.3 от ДОПК, който подлежи на обжалване по
административен и съдебен ред по реда на ДОПК. Именно в това производство могат да
бъдат направени и разгледани възраженията, свързани със статута на процесното котелно
помещение като обща част или като индивидуална собственост на дружеството в
несъстоятелност, при което да бъде установено налице ли е основание за възникване на
претендираните публични задължения. Касае е за специален ред на установяване, предвиден
в ДОПК, който е недопустимо да бъде заместван с установяване в исковото производството,
включително и чрез установителния иск по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ. По отношение на
процесните задължения за 2020 и 2021 г. такъв акт не е съставен, което е безспорно по
делото, при което се налага изводът, че претендираните от Н** вземания не са установени
по основание и размер по предвидения от ДОПК ред.
В този смисъл не се споделят изводите на първоинстанционния съд, изложени в
обжалваното решение, че декларацията по чл.14 от ЗМДТ е декларация по чл.107, ал.1 от
ДОПК за предварително установяване на данъка върху недвижими имоти и таксата за
битови отпадъци, поради което процесните вземания не следвало бъдат установени с акт за
установяване на публично вземане.
Предвид посоченото въззивният съд намира, че обжалваното решение като
незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
предявеният от Н** иск по чл. 694, ал.2,т.1 от ТЗ за установяване съществуването на
процесните вземания следва да бъде отхвърлен.
Тъй като Н** е държавно учреждение и предмет на иска са публични взамения,
по аргумент от чл. 84, т.1 от ГПК, ищецът е освободен от плащане на държавни такси,
поради което Н** не дължи ДТ и такава не се присъжда по реда на чл. 694, ал.7 от ТЗ.
4
Мотивиран от горното ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 50/30.06.22 г., постановено по т.д. № 185/21 г. на
ОС Хасково,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Н** против „Е. Х.“
АД - в несъстоятелност ЕИК ********* да се признае за установено на основание чл. 694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ, по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Е. Х.“ АД - в несъстоятелност съществуването и дължимостта на
публични вземания на Д. чрез Н** на неприети в производството по несъстоятелност
публични вземания общо в размер на 1 358,14 лв., предявени от Н** с молба изх.№ **-**-
***/**#** от 04.10.2021 г. по т.дело № 42/2013 г. по описа на ОС-Хасково , включени в
Списъка на предявените, но неприети вземания, одобрен с определение № 260406/14.12.2021
г по т. д. № 42/2013 г. по описа на Окръжен съд Хасково, вписано с № ************** по
партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, от които: - главница – 1 266,76 лв. представляващи
вземания за данъци недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2020 и 2021 г. установени
с декларация подадена по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси и лихви в
общ размер на 91,38 лева, начислени върху неизплатените главници, считано от дата на
падежа на главниците до 27.08.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5