РЕШЕНИЕ
№ 204/13.10.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Светла Иванова.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Невена Владимирова……….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №557 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Хасково, подадена чрез процесуален представител, против Решение
№260032 от 12.04.2021г., постановено по АНД №46/2021г. по описа на Районен съд –
Харманли.
В касационната жалба се твърди, че при
постановяване на решението съдът допуснал нарушение на закона, като същият бил
приложен неправилно. Сочи се, че по отношение на фактическата страна, делото
било безспорно изяснено. В съдебно заседание по безспорен начин, с оглед на
събраните по делото доказателства и показанията на свидетелите, се установило
извършване на нарушението от страна на дружеството като работодател, визирано в
разпоредбата на чл.66, ал.1, т.7 от Кодекса на труда, във връзка с чл.244, т.1
от Кодекса на труда и Постановление №350/19.12.2019г. за определяне размера на
МРЗ за страната (в сила от 01.01.2020г., обн. ДВ, бр.101/27.12.2019г., доп. ДВ,
бр. 9/31.01.2021г.), а именно, че сключил допълнително споразумение
№3285/01.01.2020г. към трудов договор №326 от 30.01.2008г. с К. М. А., на
длъжност „комисионер заложна къща“, подписано на 01.01.2020г. от двете страни
(работник-работодател), в което, считано от 01.01.2020г. уговорил основно
трудово възнаграждение в размер на 569,03 лв. за пълно работно време, осемчасов
работен ден, седмично 40 часа, при условията на сумирано отчитане на работното
време. Твърди се, че като основание за отмяна на наказателното постановление в
решението било посочено, че издаденият АУАН и НП не отговаряли на императивните
разпоредби, съответно на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Тези изводи на съда били неправилни и незаконосъобразни. Безспорно било
установено за какво точно административно нарушение било наказано дружеството,
а именно, че не е определил основно трудово възнаграждение за пълно работно време
на описаното лице в размер на минимална работна заплата, определена за страната
с Постановление №350/19.12.2019г. Нарушението било надлежно описано, както и
нарушените разпоредби. Наред с това, неправилно било и твърдението на съда, че
наказанието, наложено по чл.414, ал.1 от КТ, във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ,
не съдържало самостоятелен състав на нарушение и не допринасяло за изясняване
на въпроса за какво нарушение е наказано дружеството. Разпоредбата на чл.414,
ал.1 от КТ била основен санкционен състав, във връзка с който била приложена
разпоредбата за маловажност и в нея ясно било посочено, че се прилага за
нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Моли се да бъде
отменено решението на Районен съд – Харманли и да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на
касационния жалбоподател поддържа жалбата. Моли да бъде отменено решението на
районния съд и да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира
присъждане на разноски в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково.
Ответникът, в представен по делото отговор на
касационна жалба изразява становище за неоснователност на същата. Моли да бъде
оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено решението на Районен съд -
Харманли.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е отменил
Наказателно постановление №26-001180/13.01.2021г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково, с което на „София комерс – заложни
къщи“АД, гр. С., за нарушение на чл.66, ал.1, т.7 от Кодекса на труда КТ), във
връзка с чл.244, т.1 от КТ, във връзка с Постановление №350/19.12.2019г. за
определяне размера на МРЗ за страната (в сила от 01.01.2020г., обн. ДВ, бр.101/27.12.2019г.,
доп. ДВ, бр.9/31.01.2021г.) и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с
чл.414, ал.1 от КТ, във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лева.
За да постанови този резултат районният съд
е приел, че издаденият АУАН и атакуваното НП не отговарят на императивните
разпоредби на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, съответно
на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В случая жалбоподателят бил наказан за
нарушение на чл.66, ал.1, т.7, вр. чл.244, ал.1 от КТ, вр. ПМС
№350/19.12.2019г. Имайки предвид горепосочените разпоредби и отразеното в АУАН
и в НП, съдът е счел, че от фактическото и правно описание на нарушението, дадено
в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, не става ясно за какво точно противоправно
деяние е наказано дружеството, доколкото не се излагали никакви факти относно
съставомерните му признаци, а именно, че така договорената заплата била по-ниска
от минималната за страната, определена с ПМС №350/19.12.2019г. Посочил е, че
липсата на надлежно описание на нарушението съставлява съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде санирано от съда, а несъответствието между
фактите и правното основание, послужили за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател
съставлява нарушение на закона, поради което НП е незаконосъобразно.
Решението е правилно.
Районният съд е събрал всички необходими
доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото, обсъдил е
същите, като крайният извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление
се споделя от настоящия състав.
В АУАН и в наказателното постановление е описано,
че дружеството, като работодател, е сключило допълнително споразумение
№3285/01.01.2020г. към трудов договор №326/30.01.2008г. с К. М. А., на длъжност
„комисионер заложна къща“, подписано на 01.01.2020г. от двете страни (работник-работодател),
в което считано от 01.01.2020г. е уговорил основно трудово възнаграждение в
размер на 569,03 лв. за пълно работно време, осемчасов работен ден, седмично 40
часа, при условията на сумирано отчитане на работното време, с което е нарушен чл.66,
ал.1, т.7 от КТ вр. чл.244, т.1 от КТ, вр. ПМС №350/19.12.2019г.
Правилно районният съд е приел, че при така
описаното от фактическа страна и при така посочените правни разпоредби, не
става ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на дружеството. Следва
да се отбележи, че само по себе си сключването на допълнително споразумение към
трудов договор с посочване на данни за страните по правоотношението, за размера
на основното трудово възнаграждение, за продължителността на работното време и начина
на отчитането му не представлява нарушение на чл. чл.66, ал.1, т.7 от КТ, а
напротив – удовлетворява изискванията на нормата. От друга страна позоваването
на чл.244, ал.1 от КТ с привръзка към ПМС №350/19.12.2019г., насочва единствено
към размера на минималната работна заплата за страната, която според посочената
разпоредба се определя от Министерския съвет и съгласно визираното ПМС е в
размер на 610 лв за 2020г.
Предвид
горното, се налага извода, че в случая на практика липсва описана съставомерна
деятелност на наказаното дружество, а визираните правни норми, които според АНО
не са спазени, не внасят яснота какво нарушение се претендира да е извършено.
Опит за обосновка в тази насока се прави едва в касационната жалба, което е
недопустимо. Недопустимо е също, съдът да извлича волята на АНО по тълкувателен
път.
Безспорно, с оглед санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административно – наказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове.
В тази връзка, настоящата инстанция не споделя наведеното в касационната жалба
възражение за надлежно описание на нарушението и нарушените разпоредби.
Описанието на нарушението и посочването на
законните разпоредби, които са били нарушени, са сред задължителните реквизити
на акта и наказателното постановление. Между тях съществува взаимна връзка и
зависимост, като описанието на нарушението от фактическа страна следва да
съответства точно на неспазените правни норми и обратно. Неспазването на този
принцип винаги нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като го поставя
в затруднение да организира адекватно същата. В тази връзка правилно и обосновано
в обжалваното решение е прието, че при провеждане на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, обосноваващо отмяна на НП.
По изложените съображения оспореното решение като
валидно, допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено при липса
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се остави
в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№260032/12.04.2021г., постановено по АНД №46/2021г. по описа на Районен съд –
Харманли.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.