№262
гр.
Велико Търново, 5.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИН
ЯНЕВА
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора
Невена Орманджиева разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД №10250/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна
жалба на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо
управление при Агенция „Митници“ чрез пълномощника ***Я., против Решение
№413/27.07.2021 г., постановено по НАХД №1088/2020 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление №578/2020/16.06.2020 г. на началника на Отдел „МРР Дунавска“, с
което на „Елит – 94“ ЕООД, гр. Горна Оряховица на основание чл. 114, ал. 1, вр.
чл. 103а, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева и на основание чл. 124а, ал. 1 от
с.з. е постановено лишаване от право да упражнява дейността си в обекта –
станция за компресиране на природен газ, находяща се в с. Полски Сеновец, общ.
Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, местност Кишлика, УПИ 034025, за срок от
един месец, считано от запечатването на обекта.
В жалбата се правят оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Твърди се,
че въззивният съд неправилно е посочил, че в НП липсва констатация за
обстоятелството, касаещо допуснатото от дружеството заобикаляне на точките за
контрол на движението и складирането на акцизните стоки. Поддържат се доводи,
че съдебно-техническата експертиза не е ценена правилно и обективно. От съда се
иска да отмени решението на РС – Велико Търново и да постанови друго по
същество на спора, с което НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответник жалба – „Елит – 94“
ЕООД, гр. Горна Оряховица, ЕИК 1045832 не изпраща представител в съдебно
заседание. Упълномощен адвокат представя писмена защита по делото, с която
оспорва касационната жалба и заявените с нея възражения. Твърди, че дружеството
е наказано не защото е заобиколило точки за контрол, респективно е извело
нерегламентирано акцизни стоки, а защото е създадена такава възможност и въобще
липсва твърдение за конкретно изведено количество природен газ и установени
задължения за акциз. Счита, че СТЕ удостоверява, че не е налице извеждане на
неотчетени от измервателното средство количества природен газ, както и
нерегламентирано избягване на облагане с максимална ставка на акциза. Позовава
се на съдебната практика по Решение №7517/22.06.2021 г. по адм. д. №2726/2021
г. на ВАС. В допълнение изтъква, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не съдържа дата на нарушението. В подкрепа на
становището си ответникът цитира Решение №133/10.06.2021 г. по КНАХД №10104/2021
г. на АСВТ. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. Намира решението за правилно, доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин, че описаното в НП нарушение
на ЗАДС е било извършено. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи,
че фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд, поради което не
е нужно същата да бъде подробно преповтаряна. Установено е, че на 18.12.2019
г., в 10.00 часа, в с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико
Търново, местност Кишлика, УПИ 034025, служители на Агенция „Митници“ са
извършили проверка на станция за компресиране на природен газ, стопанисвана от „Елит
– 94“ ЕООД – регистрирано лице по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС с регистрационен
номер BG004300S0022/31.05.2018 г. Проверката е констатирала възможност от
извеждане на акцизната стока – природен газ, без същата да е преминала през
средство за измерване и контрол, което от своя страна допускало възможност за
заобикаляне на средството за измерване и контрол. Описаното е възприето като
нарушение на разпоредбата на чл. 103а, ал. 7 от ЗАДС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 16
от Наредба №Н-1 от 22.01.2014 г., за което е съставен АУАН в присъствието на
представляващия дружеството, връчен му е надлежно и подписан от него с
отбелязване, че има възражения. Последвали са писмени възражения, които не са приети
за основателни. Въз основа на АУАН е издадено НП, в което наказващият орган е
подвел нарушението под санкционната разпоредба на чл. 114, ал. 1 от ЗАДС,
налагайки на дружеството имуществена санкция в размер на 5 000 лева и лишаване
от право да упражнява дейността си в обекта на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. В срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е подадена въззивна жалба пред Великотърновски районен
съд.
Тази фактическа обстановка районният
съд е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
изслушаните свидетелски показания и заключението на вещо лице по назначена СТЕ.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд е направил извод за незаконосъобразност на обжалваното НП. За да достигне
до този резултат решаващият състав е приел, че деянието, описано в АУАН и НП,
не е съставомерно. Изложени са мотиви, че за да е осъществен съставът на чл.
107а, ал. 3 от ЗАНН административно наказващият орган следва да докаже някоя от
формите на изпълнителното деяние, а именно, че жалбоподателят е допуснал
акцизни стоки да не бъдат отчетени през средство за измерване и контрол в една
от следните хипотези: при въвеждане, при производство, при складиране или при
извеждане, и съответно кога е станало това. Въззивният съд е намерил, че в
настоящия случай такова доказване не е проведено, доколкото констатациите по
АУАН и НП, касаещи наличието на буферен съд и два черни маркуча, не обосноват и
не доказват извеждане на акцизни стоки без отчитане от средства за измерване и
контрол. Потвърждение за това е намерено и в заключението на СТЕ. Задълбочено е
проследено, че с протокола от проверката, с АУАН и с НП е констатирана възможност за извеждане на природен газ
без преминаване през средство за измерване и контрол, като по този начин е имало възможност за заобикаляне на
средството за измерване и контрол. Съдебният състав, постановил обжалваното
решение, обосновано е посочил, че според чл. 9, ал. 1 от ЗАНН приготовлението към
административно нарушение не се наказва, а опитът към административно нарушение
се наказва за случаите на митнически и валутни нарушения, ако това е предвидено
в съответния закон или указ, но за процесното нарушение такава възможност не е
предвидена в ЗАДС. При проверката за формалната законосъобразност на НП е
установено, че не е посочена датата на извършване на твърдяното нарушение, а
само тази на предприетата проверка, което е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изложеното е обосновало крайният
извод за липса на извършено административно нарушение от страна на дружеството,
поради което наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно.
Като е стигнал по този резултат, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, а касационната жалба с оплакванията,
формулирани в нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е попълнил делото с
необходимия доказателствен материал и е формирал изводите си, след като е
обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените
от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по
делото доказателства, включително и заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз
основа на които е изградил правилни правни изводи. Противно на твърденията в
касационната жалба, заключението на вещото лице не е тълкувано превратно,
напротив същото е съобразено ведно с останалите доказателства по делото.
Твърденията на касатора относно констатации на вещото лице, че макар и трудно
биха могли да бъдат изведени неотчетени стоки, не намират подкрепа. По силата
на чл. 154 от НПК експертното заключение не е задължително за съда, но в случая
то съответства на цялостния събран доказателствен материал и не се констатират
основания да не бъде кредитирано. Освен възраженията, касаещи оценката на
заключението на СТЕ, в касационна жалба не се сочат други конкретни пороци на
процеса, като съдът намира в обобщение, че такива не са допуснати. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставени протоколи.
Касационният състав не установи да са допуснати и
твърдените нарушения на материалния закон, доколкото законът е приложен
правилно и е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд, като няма смисъл същите да
бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК
съдебният състав изцяло препраща към тях, доколкото фактическите констатации и
правните изводи на районния съд са правилни и обосновани от доказателствата по
делото и от приложимото право. Във всички случаи наказващият орган е длъжен ясно и недвусмислено да опише
както самото нарушение, така и всички обстоятелства, при които то е извършено.
Това не е сторено, тъй като не е доказана никоя от формите на изпълнителното
деяние, а са изложени предположения за хипотетична възможност за извършване на
безотчетно извеждане на акцизна стока от данъчен склад, каквато хипотеза не е
предвидена съобразно дадената правна квалификация и съответната санкционна разпоредба.
Не е доказано безспорно и не се навеждат фактически основания за осъществяване
от дружеството на състава на чл. 114, ал. 1 от ЗАДС, във вр. с нарушаване на
чл. 103а, ал. 7 от ЗАДС.
Налице е и порок в задължителното съдържание на
обжалваното наказателно постановление съобразно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН –
непълно и неясно описание на нарушението, с което е възпрепятствано правото на
защита на санкционираното лице. Освен че в АУАН и в НП липсва ясно и точно
описание на конкретното противоправно деяние, за което се претендира да е
установено, никъде не фигурира дата на неговото извършване. Този подход на
актосъставителя и на АНО е в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4, респ.
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на административното
нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но
и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и
за установяване на приложимата правна норма с оглед принципа на чл. 3 от ЗАНН. Липсата
на дата на нарушението е категорично процесуално нарушение, поради което е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не
страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №413/27.07.2021 г., постановено по НАХД №1088/2020 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление №578/2020/16.06.2020 г. на началника на Отдел „МРР
Дунавска“, с което на „Елит – 94“ ЕООД, гр. Горна Оряховица на основание чл.
114, ал. 1, вр. чл. 103а, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева и на основание чл.
124а, ал. 1 от с.з. е постановено лишаване от право да упражнява дейността си в
обекта – станция за компресиране на природен газ, находяща се в с. Полски
Сеновец, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, местност Кишлика, УПИ
034025, за срок от един месец, считано от запечатването на обекта.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.