№ 34
гр. Монтана, 29.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Търговско дело №
20221600900083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от адв.Г. К. от САК – процесуален представител на
ответника Д.С.а при осъществявано процесуално представителство по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., за допълване на постановеното определение с
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.78,ал.4 от ГПК
във връзка с чл.38,ал.1,т.3 от Закон за адвокатурата в полза на адвокат Г.
К..Моли съда да допълни Определението си от 05.01.2024година по
настоящето дело в частта за разноските като осъди ищците да заплатят
възнаграждение за един адвокат, съобразно представен списък.
Ответните страни А. И. А., П. И. П. И Р. Г. Х. чрез адв.Е. Т. в срока по
чл.248,ал.2 от ГПК са депозирали писмен отговор с изложени доводи за
неоснователност на молбата, тъй като не са приложени доказателства за
наличието на предпоставките на чл.38,ал.1,т.3 от Закона за
адвокатурата.Молят съда да остави без уважение искането за допълване на
Определение №9/05.01.2024година по настоящето дело.
Окръжен съд Монтана констатира, че молбата е постъпила в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК и е подадена от легитимирано по искането лице.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:
Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно
основание чл.663,ал.3 от ТЗ за сумата от 87600лева и 28177,99лева
обезщетение за забава.С Определение№9/05.01.2024година съдът е прекратил
производството по делото като недопустимо, като не е присъдил разноски в
полза на ответника.
С настоящата молба депозирана по реда на чл.248 от ГПК се претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на един адвокат осъществил
процесуално представителство в полза на ответника по реда на чл.38,ал.1,т.3
от ЗА.
МОС като съобрази приложените писмени доказателства приема
следното:
1
Действителна на л.375 от делото е приложен договор за правна защита и
съдействие сключен между Д.С. и адв.Г. Г. К. за процесуално
представителство по гр.д.№83/2022година по описа на МОС като в клаузата
договорено възнаграждение е отразено, че правната помощ се предоставя
безплатна на основание чл;38,ал.1,т.3 от ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски според изхода на
спора, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на
чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция.
В практиката на ВКС е изяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, или такова
съгласие между страната по делото и нейния адвокат да е обективирано по
друг начин ,като не е необходимо страната предварително да установява и да
доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ –
в този смисъл напр. определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016
г., ГК, І г. о. на ВКС, определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, определение № 45 от 22.01.2020 г. по ч. гр.
д. № 4456/2019 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, определение № 50375 от 03.11.2022 г.
по ч. гр. д. № 1338/2022 г., ГК, ІV г. о. на ВКС.
Само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 или на чл. 38, ал.
2 от ЗАдв не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да
претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ,
без да е посочено (било в договор или по друг начин) конкретно основание от
кръга на изчерпателно визираните в т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА, т. е. в коя
категория лица по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв попада страната, при които само
конкретно посочени категории лица законът допуска уговаряне на безплатна
адвокатска защита по делата, в който смисъл е практиката на ВКС ( решение
№ 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение
№ 507 от 19.09.2018 г. по ч. т. д. № 1972/2018 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС,
определение № 119 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 1071/2022 г., ГК, ІV г. о. на
ВКС ), която се споделя и от настоящия касационен състав.
В настоящето дело в представеното пълномощно е посочено изрично, че
същото е дадено при условията на чл.38,ал.1т.3 от ЗА,т.е между лица
роднини, близки или друг юрист.Служебно известно на съда е че ответника
Д.С.а е юристи се явява и по други дела в качеството на адвокат.При тези
обстоятелства МОС приеме, че по делото е установено наличие на законово
основание съда да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2
ЗАдв, като се допълни определението в частта за разноските.
С оглед правния интерес/87600+28177.99/ при прекратяване на
2
производството, дължимото адвокатско възнаграждение за адв. К..,
определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
датата на приключване устните състезания, предвид осъществяването на
процесуалното представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., се
определя по реда на чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата и възлиза при интерес от 100
000 лв. до 500 000 лв. - 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.;
Съобразявайки решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият
състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални
размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено
като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за
адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на
актуализиране. Доколкото сам по себе си размера на защитавания, оценим
парично интерес не предполага съществено различна по съдържание защита,
но от друга страна е задължаващ адвоката в по-сериозна степен, вкл. с оглед
възможни от страна на доверителя последващи претенции за вреди при
неудовлетворителен резултат, настоящият състав намира за достатъчно да
изходи от определените твърди ставки по чл. 7, ал. 2 в Наредбата, като с оглед
спецификата на спора, сложността му и проведените съдебни заседания, като
отчита, че пълномощника не е изготвял отговор на исковата молба и не е
представял писмени бележки, а същите са изготвени изцяло от ответника, да
присъди възнаграждение за процесуалния представител на ответника, в
размер на 500.00лева.В останалата й част, молбата следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, МОС
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл.248 от ГПК ДОПЪЛВА Определение
№9/05.01.2024година постановено по т. д. № 83/2022 г., по описа на МОС в
ЧАСТТА за разноските както следва:
ОСЪЖДА А. И. А., П. И. П. И Р. Г. Х. с посочени в делото адреси на
основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 на
ЗАдв., да заплатят на адв.Г. К.. - процесуален представител на Д.С.а
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на страната в
размер на 500/петктотин лева/ лева , като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
в останалата й част.
Определението може да се обжалва пред САС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
3