РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. ХАСКОВО, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500081 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 123/21.12.2021 година, постановено по гр.д. №
610/2021 година, РС-Свиленград е отхвърлил предявените от А. Т. Р. от ***
срещу М. К. А. от *** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 200 ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 3 720 лв. –
продажна цена на 6 тона „амониев нитрат“ с единична цена за тон 620 лв.; 3
720 лв. – продажна цена на 6 тона „амониев нитрат“ с единична цена за тон
620 лв., 3 720 лв. – продажна цена на 6 тона „амониев нитрат“ с единична
цена за тон 620 лв.; 4 320 лв. – продажна цена на 16 торби слънчогледово семе
„модел LG55-42“ с единична цена по 270 лв., 4 590 лв. – продажна цена на 17
торби слънчогледово семе „модел LG55-42“ с единична цена по 270 лв.; 2 260
лв. – продажна цена на 40 литра препарат за ръжда по растения и препарат за
широколистни и иглолистни растения; 3 720 лв. – продажна цена на 6 тона
„амониев нитрат“ с единична цена за тон 620 лв.; 2 790 лв. – продажна цена на
4,5 тона „амониев нитрат“ с единична цена за тон 620 лв.; 2 560 лв. –
продажна цена на препарат за широколистни и иглолистни растения и
препарат за ръжда по растения, 2 200 лв. – продажна цена на 50 литра
1
препарат „пулсар“ с единична цена за литър 44 лв.; 2 694 лв. – продажна цена
на 60 литра препарат „пулсар“ и препарат за растения „гранстар“, ведно със
законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба – 11.08.2021
г., до окончателното изплащане на вземанията. С оглед изхода на делото,
направените от ответника разноски са възложени в тежест на ищцата.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата А.
Т. Р., която подава въззивна жалба чрез упълномощен адвокат М.К. от ХАК.
Въвеждат се оплаквания за неправилност, изразяваща се в нарушаване на
материалния закон и необоснованост, както и за допускане на съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивницата счита, че
представените от нея гласни доказателства установяват съществуването на
процесното облигационно правоотношение, предаването на стоката, както и
породилото се за ответника задължение да я заплати. Настоява, че ползването
на писмени бележки от свидетелите не е укоримо, а се обяснява с
отдалечеността във времето на периода, за който те свидетелстват. Счита, че
районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в неправилно разпределение на доказателствената тежест. Съдът не бил
вменил в задължение на ответника тежестта да докаже изложените в отговора
твърдения, а се доверил единствено на голословните му изявления. С тези и
останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави искане за
отмяна на съдебния акт и за уважаване на предявените искове, както и за
присъждане на направените от ищцата разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият М. К. А. не подава писмен
отговор. В с.з. пред въззивния съд въззиваемият е представляван от адв. Г.З.
от АК-Хасково, който изразява становище за правилност –
законосъобразност, обоснованост на атакувания съдебен акт и липса на
твърдените от въззивницата пороци. Процесуалният представител на
въззиваемия настоява, че по делото няма не само каквито и да било
доказателства за твърдените от ищцата облигационни правоотношения, но и
доказателства за всякаква друга търговска дейност, развивана от А.Р., още
повече такава под лицензионен режим като търговия с препарати за
растителна защита. С тези и останалите възражения, прави искане за
потвърждаване на решението.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
2
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността
на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва
да бъде потвърдено.
Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При преценка на правилността на решението и с оглед правилото по
чл. 269 ГПК, ХОС намира следното: При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и
законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати
процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото.
Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя
възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се
преповтаря. Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени
от страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се
представиха нови доказателства, които да са основание да бъде направен
извод, различен от направения от първоинстанционния съд.
Въведените с въззивната жалба оплаквания за необоснованост на
атакуваното решение са неоснователни поради следните съображения: Съдът
е сезиран с осъдителни искове, основани на ищцовото твърдение за сключени
между страните правоотношения (11 отделни сделки) във връзка с
развиваната от ищцата дейност, която по своята същност и по дефиницията на
чл. 1 т. 1 от ТЗ е търговска. В тази насока е необходимо да се отбележи, че от
твърденията на самата ищца, изложени в ИМ, следва, че не се касае за
инцидентна покупко-продажба или ред подобни сделки, а ищцата е приела по
занятие да развива търговска дейност, като е „получила/закупила на
консигнация …препарати…с цел да ги препродава на други лица на по-
конкурентна цена…“. Касае се за търговски сделки по смисъла на чл. 286 ал. 2
вр. чл. 1 ал. 1 т. 1 от ТЗ, ето защо ХОС приема, че правната квалификация на
спора е по чл. е чл. 327 от ТЗ, във вр. с чл.318 ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
.
3
Твърди се, че ищцата е взела на консигнация от баща си стоки,
продажбата на които се намира под лицензионен режим – препарати за
растителна защита, семена и торове, - които е продала на ответника с цел
реализиране на печалба за себе си. Твърди, че ответникът е получил стоката –
от складовата база, ползвана от ищцата, товарена от наети от нея работници,
но не е заплатил нейната стойност до уговорената за всички доставки
падежна дата 01.11.2017 година. Т.е. претендира се неизпълнение на
задълженията на купувача по търговска продажба.
Ответникът е оспорил исковете с твърдение, че между него и ищцата
не са били създадени твърдените правоотношения и процесните стоки той не
е получавал.
С оглед релевираните твърдения РС-Хасково, с доклада си по чл. 146
от ГПК е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищцата, че в
нейна тежест е да проведе пълно и главно доказване на твърденията по иска.
ХОС не констатира процесуални нарушения при извършването на доклада и
по-конкретно, при разпределение на доказателствената тежест, тъй като то
съответства на приетите в правната доктрина и съдебната практика правила:
По иск, основан на твърдение за неизпълнение на задължението на купувача
да плати, по договор за продажба/ доставка на стоки, в процесуална тежест на
ищеца е доказването на твърдените правоотношения между двете страните по
сделката, респ. сключването на неформален договор за търговска продажба,
както и извършването на предаването на вещите, предмет на договора. В
тежест на ищеца-продавач е, освен доказването на основанията за исковата
претенция, и доказването на условията на самия договор - какви стоки са
били доставени на купувача, както и уговорената между страните продажна
цена. Ищецът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си,
произтичащи от договора за търговска продажба, началния момент на
изпадането на длъжника в забава, респ. период на забавата и размерът на
дължимата лихва (ако се претендира). В тежест на ответника е да установи
изпълнение на неговото задължение по договора - за заплащане на ищеца на
цената на стоката по процесната доставка, респективно по съставената за
сделката фактура.
ХОС се присъединява към извода на първоинстанциянния съд, че
ищцата не е провела успешно доказването по делото. След като е приела да
развива дейност, която по своя характер и съдържание е търговска, ищцата е
била длъжна да се регистрира съобразно установения в страната за това ред,
да води счетоводство, което счетоводство би послужило не само за отчетност,
но и за доказване на сключваните сделки и извършваните доставки в случай
4
на спор със съконтрагентите. При възприетия от ищцата начин на работа – без
да съставя каквито и да било счетоводни или въобще писмени документи за
извършваните доставки, тя сама се е поставила в невъзможност да докаже
сключването на сделките, техните параметри по вид, количество стока и
нейната цена, както и елемент от фактическия състав на търговската
продажба – предаването на стоките на купувача. ХОС, след като на свой ред
извърши анализ на събраните по делото гласни доказателства, не кредитира с
доверие показанията свидетелите Ф. и С., които очевидно се дават в услуга на
ищцата. Иззетите от съда бележки, ползвани от свидетелите в с.з. пред
първоинстанционния съд, не са само такива за дати и цифри, както
претендира процесуалният представител на въззивницата, а представляват
подробно изложение на обстоятелствата, които свидетелите следва да
съобщят на съда. И по-точно – да ги прочетат в съдебно заседание, тъй като
след изземването на бележките свидетелите са се оказали в невъзможност да
съобщят конкретика във връзка с твърдените от ищцата доставки. Освен това,
показанията на свидетелите са противоречиви и помежду си. Така, св. Ф.
добросъвестно признава, че листът с информацията, която следва да съобщи
пред съда, му е предоставен от ищцата в деня преди заседанието, а св. С. сочи
значително по-отдалечена (с години) във времето дата, което само по себе си
прави твърденията му недостоверни. Но дори и да се кредитират показанията
на свидетелите за това, че са товарили някаква стока по нареждане на ищцата,
на камиона на ответника, то това е напълно недостатъчно за да се приеме за
доказано основанието на предявените искове, още повече техния размер.
Освен това, свидетелите твърдят, че ищцата е работила в търговската база на
баща , който бил предоставил част от бизнеса си, за да се учи тя да работи.
От тези обяснения не е възможно по категоричен начин да се изведе – кой е
бил действителният продавач по сделките – ищцата или баща –търговец,
притежаващ съответен лиценз. Още повече, че липсват каквито и да било
доказателства за продажба или предоставяне по друг начин от Т.Р. на А.Р. на
стоки ( при това на толкова висока стойност), които тя да продаде на
ответника. Установените по делото факти навеждат на мисълта, че по-скоро
сделките са били реализирани от Т.Р., с посредничество на ищцата, но тогава
носителят на материалното право да претендира стойността на доставената
стока принадлежи на последния, а не на А.Р..
Споделят се и останалите съображения на РС-Свиленград, поради
което съдът препраща към мотивите им на основание чл. 272 от ГПК.
Като е разсъждавал в същия смисъл, РС-Свиленград е постановил
правилно – валидно, допустимо, законосъобразно и обосновано решение,
което следва да бъде потвърдено.
След като въззивната жалба е преценена като неоснователна, на
въззивницата не се дължи възстановяването на деловодни разноски, сторени
във въззивното производство. Въззиваемият няма искане за присъждане на
5
разноски и не представя доказателства за понесени такива.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 123 от 21.12.2021 година по
гражданско дело № 610/2021 година по описа на РС-Свиленград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6