Р Е Ш Е Н И Е
№
15.11.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№4643/2017г..
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1
от ЗЗД и искове с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1, вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Р.Б.” ЕАД, ***, против А.Й.К.
И П.С.К., с която се твърди, че между страните- А.Й.К.-като кредитополучател, и
П.С.К.- като съдлъжник, и ищеца- като кредитодател, има сключен договор за банков кредит от
29.07.2008г., за сумата от 11 165лв., усвоен на същата дата, и със срок на
погасяване-до 05.08.2018г. Твърди се, че към Договора са подписвани Анекс №1,
№2 и №3, въз основа на които, срокът на договора е продължен до 05.08.2019г.
Твърди се, че въз основа на Анекс №1/22.12.2008г, страните са приели за
установено, че към същата дата, непогасената главница по договора е в размер на
10928,34лв., като сумата се трансформира в евро, в размер на 5601,40 евро.
Твърди се, че въз основа на сключеният Анекс №3/20.02.2013г, страните са
уговорили размер на възнаградителна лихва, в размер
на СБР за EUR + 2,35 пункта надбавка, която лихва се начислява върху усвоената
и непогасена главница на годишна база. Твърди се също, че страните по договора, в Анекс №3, са уговорили и
заплащането на неустойка, при забава- наказателна лихва, в размер на размера на
възнаградителната лихва +10 пункта. Твърди се също,
че въз основа на Анекс №3, кредитът е следвало да бъде погасен на 78 равни
месечни вноски, всяка в размер на 71,68 евро, дължима до 5-то число на
съответния месец, за периода 05.03.2013-05.08.2019г. Твърди се също, че
ответниците не са заплатили дължимите месечни вноски, за м. 10.2016, м.
11.2016г, м. 12.2016, м. 01.2017г, м. 02.2017г и м. 03.2017г., поради което,
Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Твърди се, че
кредитополучателя А.К., е уведомена за настъпването на предсрочната
изискуемост, с писмо, с обратна разписка, на 28.03.2017г, достигнало до адреса
на същата, посочен в титулната част на Анекс–№3, което, на основание чл.13 от
Анекс №3, се счита за получено. Твърди се, че уведомлението за настъпване на
предсрочна изискуемост, е връчено на съдлъжника П.К.,
лично, на 02.03.2017г. Твърди се, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК,
е образувано ч. гр.д.№ 2661/2017г по описа на ПлРС,
по което са постъпили възражения от страна на длъжниците.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответниците, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.45,
ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължат солидарно,
сумата в размер 2180,02 евро- главница, сумата от 45,66 евро- възнаградителна лихва, за периода 05.10.2016-27.03.2017г.,
сумата от 22,64 евро-наказателна лихва за забава, за периода
05.10.2016-11.04.2017г., и сумата от 98,46 евро- лихва, съгласно Анекс № 3, за
периода 05.11.2012-19.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
При
условията на евентуалност, в случай на частично отхвърляне на установителните искове, досежно
претендираните предсрочно изискуеми суми, се предявяват искове с правно
основание чл.430, ал.1, от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците, да заплатят
на ищеца, сумите от 1843,79 евро- главница, сумата от 5,12 евро- предсрочно
изискуема възнаградителна лихва, за периода
06.03.2017-27.03.2017вкл., сумата от 11,03 евро- предсрочно изискуема
наказателна лихва, за периода 05.10.2016-05.03.2017г вкл. и сумата от
98,46евро- изискуема лихва, съгласно Анекс №3, за периода
05.11.2012-19.02.2013г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от
датата на ИМ. Твърди се също, че длъжниците са
изпаднали в забава, по отношение на предсрочно изискуемите вземания, считано от
получаването на настоящата ИМ.
В срока за
отговор, отв. А.Й.К. и П.С.К., изразяват становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, със сключването на договора
за кредит, е разкрита разплащателна сметка, с титуляр А. К., като плащанията по
договора, се извършват без пряко участие на титуляра,
от счетоводството на МУ- Плевен, чрез директни отчисления от работната заплата
и превод по разплащателната сметка. Твърди се, че за посочените от ищеца
периоди за неплащане на дължимите вноски, е налице превеждане на сумите,
отразено в месечният фиш за работната заплата. Твърди се също, че въз основа на
сключеният договор, кредиторът, е имал възможността да изиска служебно от
работодателя, цялото трудово възнаграждение, да бъде прехвърлено по откритата
разплащателна сметка, което е предвидено
като обезпечение на изпълнението. Посочва се, че такова действие не е
предприето от страна на Банката, което съставлява неизпълнение на договора. Посочва
се също, че длъжниците не са уведомени от страна на
ищеца за неизпълнението. Твърди се, че Банката съзнателно е въвела длъжниците в заблуждение, относно истинските й намерения,
което е основание за унищожаемост на договора. Въз
основа на това, се твърди, че исковете за предсрочно изискуема възнаградителна и наказателна лихва са неоснователни, поради
липса на вина.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №1684/18.04.2017г, по ч. гр.д.№ 2661/2017г по описа на ПлРС. В указаният от съда срок, след възражение от длъжниците, ищецът е предявил настоящия иск.
По делото се безспорно се установява,
факта на сключването на Договор за банков кредит от 29.юли.2008г., между страните-
ищецът “Р.Б.” ЕАД, ***-като кредитодател и отв. А.К.- като кредитополучател и отв.
П.К.- като съдлъжник, въз основа на който ищецът, е
предоставил на ответниците, кредит в размер на 11 165лв., с краен срок за
погасяване- 05.08.2018г. В договора е посочено, че погасяването на кредита, ще
бъде осъществено на 120 равни анюитентни месечни
вноски, всяка от 139,93 лв., дължими до 5- то число на съответния месец.,
считано от 05.09.2008г., до 05.08.2018г, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора. В договора е уговорено, че
върху отпуснатата сума, се дължи годишна лихва в размер на 8,75 %; при
забава се дължи обезщетение в размер на договорната лихва +10 пункта годишно
наказателна надбавка. С договора, кредитополучателят се е съгласил цялото,
респ. част от месечното му трудово възнаграждение, получавано от МУ-Плевен, да
се превежда за погасяване на месечната вноска, по посочената в договора банкова
сметка.
***, сключването на Анекс
№1/22.12.2008г към договора за кредит, в който е посочено, че към датата на
неговото сключване-22.12.2008г.- непогасената част от кредита е в размер на
10 928,34 лв., която ще се трансформира в евро, в размер на 5601,40 евро.
Считано от датата на сключването на анекса, кредитополучателя ще заплаща
годишна лихва в размер на 8,75%. Страните са
уговорили също, че сумата от 5601,40 евро, ще бъда заплащана на равни
месечни анюитентни вноски, всяка от 71,72 евро,
дължими до 5- то число на месеца, считано от 05.01.2008г. до 05.08.2018 г.
По делото се установява също, че
страните са сключили и Анекс №2/27.05.2010г, съобразно който страните са
уговорили нов краен срок за погасяване на кредита- до 05.08.2019г. в анекса е
посочено също, че дължимата към датата на сключването му сума, в размер на 5 079,42
евро- главница, ще бъде заплатена на 99 равни месечни анюитентни
вноски, всяка в размер на 72,21 евро. Страните
са уговорил също, че дължимите лихви, ще бъдат заплатени на 12 равни месечни вноска, всяка от 2,30евро,
дължими от 05.06.2010-до 05.05.2011г.
По делото се установява и факта
на сключването на Анекс №3/20.02.2013г, съобразно който, страните са
уговорили,че към датата на сключването му, дължимата главница е в размер на
4407,94 евро и лихва- 98,46 евро; главницата ще
бъда заплатена на 78 вноски, всяка от 71,68 евро, дължими до 5- то число
от 05.03.2013-05.08.2019г.
По делото се установява също, че
до отв. А.К., е изпратено уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита, върнато в цялост като непотърсено. Установява се също,
че уведомление за предсрочна изискуемост на кредита е изпратено и до съдлъжника- отв. П.К., връчено му
на 02.03.2017г.
По делото, с отговора на ИМ, е
представено удостоверение от МУ- гр. Плевен, за това, че за периода 01.01.2016-31.07.2017 г вкл., от трудовото
възнаграждение на А.К., са правени удръжки, за погасяване на кредит към РайфайзенБанк, както следва-за периода
01.01.2016-30.04.2017-сумата от 125лв/месечно и за периода 01.05.-31.07.2017г. вкл.-
по 150лв./месечно. Представени са и фишове за работна заплата, в които е
отразена удръжката- вноска към РайфайзенБанк.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: при проверка в
счетоводството на ищеца, ВЛ е установило, че въз основа на сключеният договор
за кредит от 29.07.2008г, е отпусната сумата от 11165лв., усвоена от
кредитополучателя на същата дата. ВЛ е установило, че съобразно клаузите в
договора, годишната договорна лихва е в размер на 9,39%, като кредита ще се
погасява на 120 месечни анюитентни вноски, всяка от
139,93лв., за периода 05.09.2008-05.08.2018г. ВЛ е установило, че кредита е предоговорен с три анекса, като въз основа на Анекс №1,
страните са трансформирали кредита в евро и дължимата сума от 10928,34лв., се
трансформира в сумата от 5601,40 евро, която сума ще бъде погасявана на равни анюитентни вноски, за периода 05.01.2008-05.08.2018г, всяка
от 71,72 евро. ВЛ е установило, че въз основа на Анекс№2, за периода
05.06.2010-05.05.2011г, длъжниците ще ползват гратисен период, през който се заплаща само дължимата лихва
в размер на СБР за евро и 2,35% надбавка. След изтичане на гратисния
период, задължението по кредита ще се изплаща на 99 равни анюитентни
вноски, от 72,21 евро, за периода 05.06.2011-05.08.2019г. ВЛ е установило,
че съобразно Анекс №3/20.02.2013г,
страните са уговорили, че размерът на
месечната вноска е 71,68 евро, за периода 05.03.2013-05.08.2019г.
ВЛ е констатирало също, че за
погасяване на вноските по кредита, от трудовото възнаграждение на отв. А. К., от страна на работодател- МУ- Плевен, по сметка
на ищеца, са превеждани сумата от 125 лв./месечно, за периода
01.01.2016-3.04.2017 и за периода 01.05.2017- до датата на изготвяне на
заключението– по 150лв/месечно.
ВЛ е установило че, в
счетоводството на ищеца, кредита е обявен да предсрочно изискуем на
28.03.2017г, като към тази дата, неплатени са вноски с падежи м. 10.2016, м. 11.2016,
м. 12.2016г, м. 01.2017, м. 02.2017 и м. 03.2017г. ВЛ е установило, че на
27.02.2017г., е имало плащане, с което е погасена вноската за м. 09.2016г. ВЛ е
установило също, че след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем-
28.03.2017г., са продължили плащания от трудовото възнаграждение на отв. К., които не са били достатъчни за погасяване на
просрочените задължения и текущите такива.
ВЛ е установило също, че
съобразно счетоводните записвания на ищеца, към дата 11.04.2017- датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението по договора е в размер на:
сумата от 2180,02 евро- главница, от която, 336,23 евро просрочена главница за
периода 05.10.2016-05.03.2017 и 1843,79 евро просрочена главница от 28.03.2017г.;
сумата от 45,66 евро- изискуема редовна лихва, за периода 05.10.2016 до
27.03.2017г, от която – сумата от 40,54 евро- редовна изискуема договорна лихва
и 5,12евро- предсрочно изискуема редовна лихва; 22,64 евро- изискуема
наказателна лихва за периода 05.10.2016 до 11.04.207г, от които- 11,61евро- наказателна
изискуема лихва и 11,02 евро- върху предсрочно изискуема главница.; сумата от
98,46 евро – изискуема редовна лихва, за периода 05.11.2012-19.02.2013,
съгласно чл. 8 от Анекс №3.
ВЛ е посочило, че тъй като след
образуване на заповедното производство, плащанията от страна на ответника А. К.
са продължили, към датата на изготвяне на заключението- 09.10.2017г, отразеният
в счетоводството на ищеца размер на задължението, е размер на 2024,38 евро-
изискуема главница, 180лв.- непогасени съдебни разноски, и 5,62 евро законна
лихва.
В с.з. на 18.10.2017г, при изслушване на ВЛ И., посочва,
че е установила, е в счетоводството на
ищеца, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 28.03.2017г, поради
неплащане на месечни вноски с падежи от м. октомври 2016г до м. март 2017г вкл. ВЛ е установило,
че след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем- 28.03.2017г,
плащанията, чрез удръжки от работната заплата на отв.
А.К., са продължили, но тези суми
са отнасяни за погасяване на направени
разноски, законна лихва и договорна лихва. ВЛ посочва, че към датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 11.04.2017г, падежиралата
договорна лихва е в размер на 40,54 евро, а падежиралата
наказателна лихва- в размер на 11,61евро, както и лихва, по Анекс №3, в размер
на 98,46 евро, която е конкретно посочена и не е погасявана. ВЛ посочва, че е
установила, че през м. март 2017г от трудовото възнаграждение на отв. К., е удържана сумата от 125лв, като към дата на с.д.,
са удържани общо 6 вноски, всяко от 150лв- общо сумата от 1025лв. ВЛ е
установило, че с част от тази сума, в счетоводството на ищеца, е погасена сума
от 320,55лв- съдебни разноски, както и законна лихва, както и лихва, която е
извън договора. ВЛ посочва, че вноските от заплатата на ответницата, в
посочените размери, са достатъчни за погасване на падежиралите
и неплатени към заявлението суми, както следва: главница в размер на 336,23
евро, редовно изискуема договорна лихва в размер на 43,54 евро, наказателна
лихва от 22,64 евро.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По исковете с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото безспорно се установи
съществуването на валиден договор за кредит между страните, въз основа на
който, Договор за банков кредит от 29.юли.2008г., между страните- ищецът “Р.Б.”
ЕАД, ***-като кредитодател и отв.
А.К.- като кредитополучател и отв. П.К.- като съдлъжник, въз основа на който ищецът, е предоставил на
ответниците, кредит в размер на 11 165лв., с краен срок за погасяване-
05.08.2018г. Безспорно по делото се установи, че въз основа на сключен анекс към Договора за
кредит, дължимата сума е трансформирана в евро, а срокът за погасяване- удължен
до м. август 2019г. По делото се установи също, че в счетоводството на ищеца, кредита е обявен
за предсрочно изискуем на 28.03.2017г.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал.
1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор, следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по ЗКИ
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането
настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Заедно с това, както бе посочено, е
необходимо волеизявлението на Банката, да е достигнало до адресата-
кредитополучател, за да настъпи ефекта на предсрочната изискуемост/ ведно с
условието да са налице основанията за това/. Следва да се отбележи, че в
случая, Банката- кредитор, не се е възползвала от правото си да депозира заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 от
ГПК- въз основа на извлечение от сметка, като заповедното производство се
развива по реда на чл. 410 от ГПК. Независимо от факта, че производството се
развива по реда на чл. 410 от ГПК, обаче, за да настъпи предсрочна изискуемост
на цялото задължение по договора, дори при наличие на уговорки за автоматична
такава, следва кредиторът да е упражнил това свое право и да е уведомил
длъжника за това,. Вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК
/а не само по чл. 417 ГПК/
следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а
това подлежи на доказване именно в хода на исковото производство, образувано по
реда на чл. 422 ГПК,
тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към
заявлението по чл. 410 ГПК
за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. /решение № 123/09.11.2015г по т.д.№ 2561/2014г на ІІ т.о., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК/.
По принцип, законът не предвижда
способ за начина на уведомяване, като уведомяването може да бъде извършено по
всички възможни правнорегламентирани начини- чрез
писмо с обратна разписка, чрез нотариална покана, чрез ЧСИ и др. Възможно е
също страните по договора да са избрани способ за извършване на връчването на
писма, свързани с изпълнението на договора. В случая, съгласно чл. 11.7 от
Договора за кредит, страните са уговорили, че всички съобщения, до кредитополучателя и до съдлъжника,
ще бъдат изпращани в писмена форма, и ще се считат за получени, ако по факс, чрез
лично доставяне, или чрез изпращане по пощата или чрез куриерска служба, с
обратна разписка, или с телеграма, достигне до адреса на кредотополучателя,
посочен в договора. Тази клауза е възпроизведена и в последващите
анекси към договора за кредит. Съдът констатира, че съобщението- чрез препоръчано
писмо с обратна разписка до кредитополучател А. К., е изпратено до посоченият в
договора адрес в гр. Плевен, жк. Дружба, бл. 323,
вх.З, ап.11, върнато в цялост като непотърсено от адресата. Така формулирана,
съдът намира, че клаузата в чл.11.7 от Договора, предвижда т. нар. „фингирано”
връчване, при която опитът за връчване,
е приравнява на фактическо връчване на адресата, доколкото същата изрично и ясно посочва, при
наличието на кои конкретни обстоятелства, опитът за връчване, ще се приравнява
на фактическо предаване на съобщението. /в т. см. Решение №148/02.12.2016г, т.д.№ 2072/2015г. на І т.о. постановено по
реда на чл. 290 от ГПК./ Следва да се отбележи също, че в депозираният
отговор на исковата молба, отв. А.К. не оспорва факта
на уведомяването си, от страна на Банката, с изпращането на препоръчано писмо,
с обратна разписка, копие от което е приложено към исковата молба. В отговора
се излагат твърдения, че настъпването на
предсрочната изискуемост на задължението по договора, не е по вина на
ответниците, тъй като Банката е имало възможността да реализира правото си чл.
5.5 от Договора- а именно- предприемане на действия, за превеждане на трудовото възнаграждение, за
погасяване на вноските по кредита. Твърди се, че непредприемането на тези
действия от страна на Банката, съставлява неизпъленние
на договора. Съдът намира, че тези твърдения, наведени от ответниците в
отговора на ИМ, са неоснователни, доколкото клаузата е въведена като правна
възможност за кредитора, без същата да е скрепена със санкция, а от друга
страна, задължение на кредитополучателя е да заплаща, в пълен обем, вноските
си по кредита, на падежа. Следва да се отбележи
също, че съдът намира за неоснователни твърденията на ответниците, за унищожаемост на сключеният договор, поради въвеждането им в
заблуждение от страна на Банката, в истинските й намерения. В случая,
отношенията между страните са ясно регламентирани със сключеният Договор
за банков кредит, както и с последвалите
три анекса към него, в който правата и задълженията на страните са ясно разписани. Нормата на чл. 29, ал.1 от ЗЗД, предвижда измамата,
когато едната страна е била подведена от другата да сключи договора, чрез
умишлено въвеждане в заблуждение, като основание за унищожаемост
на договора, фактическият състав на която в случая не е налице .
По делото безспорно се установи
факта, че уведомлението на Банката до отв. П.К.- в
качеството му на съдлъжник по договора, е връчено
лично на 02.03.2017г.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, е
налице настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит,
тъй като са били налице основания за това и настъпването на предсрочната
изискуемост е била съобщена на длъжниците по
договора. Съобразно заключението но ВЛ, към дата 11.04.2017- датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението по договора е в
размер на: сумата от 2180,02 евро- главница, от която: сумата от 336,23 евро
просрочена главница за периода 05.10.2016-05.03.2017 и 1843,79 евро просрочена
главница от 28.03.2017г.; сумата от 45,66 евро- изискуема редовна лихва, за
периода 05.10.2016 до 27.03.2017г, от която – сумата от 40,54 евро- редовна
изискуема договорна лихва и 5,12евро- предсрочно изискуема редовна лихва; 22,64
евро- изискуема наказателна лихва за периода 05.10.2016 до 11.04.207г, от
които- 11,61евро- наказателна изискуема лихва и 11,02 евро- върху предсрочно
изискуема главница.; сумата от 98,46 евро – изискуема редовна лихва, за периода
05.11.2012-19.02.2013, съгласно чл. 8 от Анекс №3. По делото обаче безспорно се
установи, че след обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, от
трудовото възнаграждение на отв. А. К., са продължили
удръжките, като към м. октомври 2017г, са на стойност 1025лв.; тази сума е
отнесена в счетоводството на ищеца за погасяване на направени разноски, законна
лихва и договорна лихва. Съобразно нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът следва
да съобрази всички настъпили, след предявяването на иска факти, от значение за
спорното право, какъвто е безспорно факта на плащане на вноски по кредита. В
случая, съдът намира, че плащането на
сумата от общо 1025лв. /с равностойност в евро-523,41, изчислени от съда
по официален курс на еврото от БНБ -1,9583лв.-евро/, следва да бъде отнесена за
погасяване на дължимите лихви- наказателни и договорни, и главница, по реда
установен в нормата на чл. 76 от ЗЗД. В случая, тази сума не следва да се
отнася към погасяване на разноски, доколкото същите, към момента на извършване
на вноските, не са съдебно установени и
в т.см. нямат качеството ликвидност.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният установителен иск, с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, е основателен до размер
на сумата от 1823,37 евро- главница, като за разликата до пълния предявен
размер от общо 2346,78 евро, от които 2180,02 евро- главница, от която: сумата
от 336,23 евро просрочена главница за периода 05.10.2016-05.03.2017 и 1843,79
евро просрочена главница от 28.03.2017г.; сумата от 45,66 евро- изискуема
редовна лихва, за периода 05.10.2016 до 27.03.2017г, от която – сумата от 40,54
евро- редовна изискуема договорна лихва и 5,12евро- предсрочно изискуема редовна
лихва; 22,64 евро- изискуема наказателна лихва за периода 05.10.2016 до
11.04.207г, от които- 11,61евро- наказателна изискуема лихва и 11,02 евро-
върху предсрочно изискуема главница.; сумата от 98,46 евро – изискуема редовна
лихва, за периода 05.11.2012-19.02.2013, съгласно чл. 8 от Анекс №3, бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
С оглед на основателността на
предявеният като главен, установителен иск, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, съдът намира, че не следва по същество да бъдат
разглеждани предявените осъдителни искове.
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца направените от него в настоящето производство разноски в
размер на 508,75лв., включващи юрк. възнаграждение в размер на 100лв, определен от съда по
реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, разноски за държавни такса и вещо лице. В случая,
плащането е извършено в хода на производството, поради което разноски се дължат
в пълен размер.
Ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца и направените от него разноски в заповедното производство, в
размер на 141,80лв.- вкл. юрк възнаграждение и
държавна такса.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че А.Й.К., с ЕГН ********** и П.С.К. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО НА „Р.Б.” ЕАД, ***8413, представлявано от А.В.А и М.Т.П- заедно,
сумата от 1823,37 евро- главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 13.04.2017г,
до окончателното й изплащане, дължима по Договор за банков кредит от 29.07.2008г,
която сума има издадена заповед за изпълнение №1684/18.04.2017г, по ч.
гр.д.№ 2661/2017г по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯТ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР
ОТ ОБЩО 2346,78 ЕВРО, от които 2180,02
евро- главница, от която: сумата от 336,23 евро просрочена главница за
периода 05.10.2016-05.03.2017 и 1843,79 евро просрочена главница от
28.03.2017г.; сумата от 45,66 евро- изискуема редовна лихва, за периода
05.10.2016 до 27.03.2017г, от която – сумата от 40,54 евро- редовна изискуема
договорна лихва и 5,12евро- предсрочно изискуема редовна лихва; 22,64 евро-
изискуема наказателна лихва за периода 05.10.2016 до 11.04.207г, от които-
11,61евро- наказателна изискуема лихва и 11,02 евро- върху предсрочно изискуема
главница.; сумата от 98,46 евро – изискуема редовна лихва, за периода
05.11.2012-19.02.2013, съгласно чл. 8 от Анекс №3, евро, ОТХВЪРЛЯ иска, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, А.Й.К., с ЕГН ********** и П.С.К. с ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА
кредитора “Р.Б.” ЕАД, ***8413, представлявано от А.В.А и М.Т.П- заедно, сумата от 508,75лв., съставляващи
направени по делото разноски, и сумата
от 141,80лв., съставляващи
направени разноски по ч. гр.д. №2661/2017г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: