Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова
гр. д. № 6679
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 74481/21.04.2020 г. по гр. д. № 5881/2018 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), III ГО, 155
състав, е признато за установено по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:*** против С.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** искове по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1117,51 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 01.2015
г. до м. 04.2017 г., сумата от 177,22 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 07.02.2015 г. до 12.01.2018 г., както и законна лихва върху
главницата, дължима от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
са отхвърлени исковете за сумата над 1146,63 лв. до първоначално претендирания
размер от 1267,39 лв. и за лихва за забава за сумата над 186,51 лв. до първоначално
претендирания размер от 196,45 лв. като неоснователни, за главница за сумата
над 1117,51 лв. до 1146,63 лв. и за м. 12.2014 г., както и за лихва за забава
за сумата над 177,22 лв. до 186,51 лв. и за периода от 31.01.2015 г. до
06.02.2015 г. като погасени по давност. Осъдена е С.С.М. да заплати на „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 70,12 лв. - направени разноски в
заповедното производство и сумата от 887,92 лв. - разноски в
първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице -
помагач - „Т.с.“ ЕООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5064373/02.06.2020 г. от ответника С.С.М., чрез
назначения ѝ по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат К.Т.,
срещу първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените
искове. Излагат се
доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния
закон и е незаконосъобразно. Сочи се, че ответницата не е пасивно легитимирана
да отговаря по предявените искове, тъй като нито в исковата молба, нито в
уточняващата искова молба е посочено в какво качество ответницата дължи
процесните суми, нито е посочено за кой топлоснабден имот се дължат. Съдът е
следвало да изключи извлеченията от сметки, тъй като те са частни документи,
изготвени от ищеца и не притежават доказателствена стойност, не е посочен
автор, нито са подписани. Твърди се, че СРС е следвало да изключи от доказателствата по
делото договора от 10.09.2002 г., сключен между „Т.с.“ ЕООД и Етажната
собственост с адрес: гр. София, бул. „**************, тъй като
същият не е представен в оригинал, срокът му на действие е две години, няма
данни да е бил продължаван, поради което не касае процесния период. Съдът е
следвало да изключи и протокола от 23.08.2002 г. на Общото събрание на етажните
собственици с адрес: гр. София, бул. „**************, тъй като не
е посочено в кой град се намира етажната собственост, липсва и подпис на
домоуправителя. Не са налични доказателства, че общото събрание е проведено в
съответствие с изискванията на раздел II от „Правилника за управлението, реда и надзора в
етажната собственост“, както и че всички собственици са били надлежно уведомени
за датата и часа на провеждане на общото събрание, както и за дневния ред.
Неотносим е списъкът на етажните собственици, в който не фигурират имената на
ответницата. Не се съдържат доказателства и за количеството реално потребление
на топлинна енергия за процесния имот. Моли се за отмяна на решението в
обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове. В открито съдебно
заседание процесуалният представител на ответницата заявява, че сумите за
дялово разпределение се дължат на третото лице - помагач, поради което
ответницата неправилно е осъдена да ги заплати на ищеца, а мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия би се дължала само ако е налице покана от
ищеца, каквато не е връчена на ответницата, а и няма данни фактурите да са били
публикувани на интернет - страницата на ищцовото дружество.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5072230/12.06.2020 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез
юрисконсулт М.К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че
ответницата има сключен договор за продажба на ТЕ за стопански нужди №
22106/24.06.2014 г., сключен за 5 години за обект в гр. София, община „Красно
село“, бул. „*******III“ № ********с
абонатен № Т364461. Ищецът се позовава на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и твърди, че
през процесния период са били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за
стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, в сила от датата на решението. Сочи
се, че останалите бланкетни възражения в жалбата се опровергават от приетите по
делото СТЕ и ССчЕ. Моли се за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане
на разноски. С
молба вх. № 306051/14.04.2021 г., подадена чрез
юрисконсулт Мария Шуплинкова, ищецът оспорва въззивната жалба, взема становище по същество, моли за потвърждаване на
решението в обжалваната част, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от привлеченото от
ищеца трето лице - помагач „Т.с. “ ЕООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените
от „Т.С.“ ЕАД против С.С.М. искове не е обжалвано от ищеца, поради което е
влязло в сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2024908/05.09.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, срещу С.С.М., ЕГН **********, с която ищцовото
дружеството е поискало от съда да признае за установено, че ответницата като потребител на топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот с адрес: гр. София, община
„Красно село“, бул. „***************, офис 18, код Т364461, дължи да заплати на ищеца сума в общ размер на 1463,84 лв., от които 1267,39 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 12.2014 г. - м. 04.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, и сумата от 196,45 лв. - законна лихва за
забава за периода 31.01.2015 г. - 12.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 8345/2018 г. по описа на СРС, 155 състав (след уточнение на исковата претенция с молба вх. № 5154708/02.10.2018
г.). Ищецът
поддържа, че ответницата е клиент на доставената в процесния имот през процесния период топлинна енергия,
ползвала е доставената до имота топлинна енергия за стопански нужди в
количества, качество и на стойност, за които са предявени исковете, и не е
заплатила стойността ѝ. Ответницата в качеството си на собственик на
процесния имот е изпълнила регламентираните от закона задължения, като е
сключила договор при Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответницата, чрез назначения ѝ особен
представител,
на 02.05.2019 г. и в срока по чл. 131 ГПК от адвокат Т. е подаден отговор вх. № 5095840/04.06.2019
г., в който
се
исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се обстоятелството, че
ответницата е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове с доводи,
че в исковата молба не е посочено в какво качество ответницата дължи процесните
суми, нито е посочено за кой топлоснабден имот се дължат те. Моли се за
изключване от доказателствата по делото на извлеченията от сметки, тъй като те
са частни документи, изготвени от ищеца и не притежават доказателствена
стойност, не е посочен автор, нито са подписани, на договора от 10.09.2002 г.,
сключен между „Т.с.“ ЕООД и Етажната собственост с адрес: гр. София, бул. „**************, тъй като
същият не е представен в оригинал, срокът му на действие е две години, няма
данни да е бил продължаван, поради което не касае процесния период, както и на
протокола от 23.08.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици с адрес:
гр. София, бул. „**************, тъй като не е посочено в кой град се намира етажната
собственост, липсва и подпис на домоуправителя. Излагат се и доводи, че не са
налични доказателства, че общото събрание е проведено в съответствие с
изискванията на раздел II от „Правилника за управлението, реда и надзора в
етажната собственост“, както и че всички собственици са били надлежно уведомени
за датата и часа на провеждане на общото събрание, както и за дневния ред.
Неотносим е списъкът на етажните собственици, в който не фигурират имената на
ответницата. Не се съдържат доказателства и за количеството реално потребление
на топлинна енергия за процесния имот. Не е ясно как е формирана сумата за
главница, съответно как е определен периодът, за който се твърди, че се дължи,
а така също не става ясно как е формирана сумата за дължимите лихви. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и недоказани.
С определение № 236369/08.10.2019 г. СРС е конституирал като трето лице - помагач на страната
на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.
По делото е приложено заповедно дело № 8345/2018 г. по описа на СРС, 155 състав, от което се
установява, че по заявление вх. № 3013234/06.02.2018 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК
от 02.03.2018 г., с която е разпоредено С.С.М., ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********сумата от 1267,39 лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, бул. „***************, офис 18, код
на платеца № 364461 за периода м. 12.2014 г. - м. 04.2017 г., сумата от 196,45 лв. - лихва за забава за периода от 31.01.2015
г. до 12.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 79,28 лв. - разноски по
делото. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 06.08.2018 г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 05.09.2018 г. заявителят е
представил искова молба вх. № 2024908/05.09.2018 г.
По делото е прието заявление рег. № Г-7636/24.06.2014 г. от С.С.М. до „Т.С.“
ЕАД за сключване на договор съгласно общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр.
София, за топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул. „***************с аб. №
364461, код на платеца № 364461, за пълен отопляем обем на имота по проект 154
куб. м. Заявлението е подписано от С.М. и това обстоятелство не е оспорено по
делото.
Приета е и молба - декларация от С.С.М. за откриване на партида за
ползване на топлинна енергия за нежилищни нужди на адрес: гр. София, бул. „*******III“ № **, носеща
подпис за заявителя.
По делото е приет подписан от страните и неоспорен от тях Договор №
22106/364461 при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1,
т. 3 от Закона за енергетиката, сключен на 24.06.2014 г. между „Т.С.“ ЕАД и С.С.М.
за топлоснабден имот с адрес: ***, офис 18, код на платеца № 364461, със срок
на договора: пет години, считано от 01.06.2014 г.
По делото е приет нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ 31, том II, рег. № 2302,
дело № 233/1999 г., видно от който на 14.05.1999 г. Ц.Ф.Н. е продала на С.С.М.
процесния офис № 18, находящ се в гр. София, бул. „***************, със
застроена площ 67,27 кв. м., заедно с припадащите се идеални части от общите
части на сградата, развняващи се на 16,77 кв. м. и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото.
По делото е приет нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 105, том III, рег. № 11291, дело № 251/2002 г., видно от който на 01.10.2002
г. процесният имот е ипотекиран за обезпечаване на задълженията по отпуснат от
„Банка ДСК“ АД на С.С.М. и Н.Г.М.кредит за текущо потребление в размер на 5500
лв.
По делото са приети списъци на живущите по апартаменти в жилищна сграда
на бл. „Свети Никола“, бул. „*******III“ №** за таксуване на топлинна енергия от 10.02.2000 г.,
в които не е посочен процесният офис.
По
делото е приет договор № 3471/10.09.2002 г., сключен между „Т.с.“ ЕООД - в
качеството на изпълнител и собственици или упълномощени
потребители на топлинна енергия към „Т.С.“ ЕАД, в качеството им на
представляващи етажната собственост на адрес: гр. София, бул.
„************** - в качеството на възложители, по силата
на който възложителите възлагат, а изпълнителят приема
да извърши услугата „топлинно счетоводство“, срещу заплащане
на абонаментна такса. Договорът е подписан от възложителите и от представител
на изпълнителя.
Приет е протокол от 23.08.2002 г. от Общото
събрание на етажните собствениците на Етажна собственост с адрес: бул.
„*******III“ № 21, в който е
обективирано взетото решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД.
Упълномощени са представители, които да сключат договора от
името на етажната собственост и да я представляват по време на
изпълнение на договора.
Към протокола е приложен и списък на
етажните собственици, в който не е посочен процесният офис.
По
делото е приет договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката
между „Топлофикация София“ АД и „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергив между потребителите в сгради етажна
- собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София, приети
с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ АД на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.
По делото е прието извлечение от счетоводството на ищеца за код на
платеца № Т364461 от 12.01.2018 г. на обща стойност 1463,84 лв. или 1267,39 лв.
- главница и 196,45 лв. - лихва за забава.
От третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД с
молба вх. № 5180739/01.11.2019 г. са приложени и приети като доказателства изравнителни
сметки за аб. № 364461, както следва: за отчетен период 01.05.2014 г. -
30.04.2015 г. на стойност 48,16 лв. за доплащане, за отчетен период 01.05.2015
г. - 30.04.2016 г. на стойност 384,11 лв. за доплащане, за отчетен период
01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. на стойност 145,40 лв. за доплащане и формуляр за
отчет от 01.05.2015 г.за аб. № 364461, подписан за клиент.
От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на
съдебно - техническата експертиза (СТЕ) се установява, че общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки
месец. През процесния период в процесния имот няма начисляване на топлинна
енергия за отопление на имот. Начислвана е топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и за БГВ. За отчетни периоди м. 05.2014 г. - м. 04.2017 г.
начисляваната топлнна енергия за БГВ е въз основа отчетите на 2 броя водомера с
№ 1355518 и № 1355734, отчитани след края на отоплителния сезон. Извършените
отчети от ФДР на водомерите са на 22.05.2015 г. и на 20.05.2016 г. и са
подписани за клиент. За отчетен период м. 05.2016 г. - 30.04.2017 г. отчетените
количества са извършени с мобилно устройство, поради което няма представен
главен отчет. Според СТЕ изчисленията, извършени от ФДР са в съотвествие с
действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г., включително с нейните изменения от
01.06.2014 г. и от 09.06.2015 г. През процесния период във фактурите на „Т.С.“
ЕАД няма начислявана такса мощност. За периода м. 12.2014 г. - 30.04.2017 г.
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане в размер на 234,87 лв.,
или общо дължимата сума е в размер на 1146,63 лв. Сумата за дялово разпределение за
периода е 54,92 лв. Според вещото лице сумите за топлинна енергия за имота са
начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката - ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г., в сила от м. 10.2006 г. и
измененията и допълненията към нея. Технологичните разходи в абонатната станция
са приспаднати от топлопреносното предприятие съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба. Общят топломер в сградата е преминавал
метрологични проверки на всеки две години и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
От изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че няма данни
за извършени плащания на сумите, предмет на делото. За процесния период м.
12.2014 г. - м. 04.2017 г. ответницата има задължения към „Т.С.“ ЕАД в общ
размер на 1154,21
лв.
след включване на изравнителните сметки. Услугата дялово разпределение се е
извършвала от „Т.с.“ ЕООД. Издадени са изравнителни сметки на обща стойност
286,86 лв. Лихвата за забава до 12.01.2018 г. е на обща стойност 196,45 лв.
(186,51 лв. върху главницата за топлинна енергия за периода 30.01.2015 г. -
12.01.2018 г. и 9,94 лв. върху главницата за дялово разпределение).
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е дпуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
По правилността на решението в обжалваната
част с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното:
Предявени са
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ, вр. с чл. 79
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - иск за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена
топлинна енергия за стопански нужди за имот в сграда
- етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане
на последното, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи главният иск за присъждане на вземане
за стойността на доставената топлинна енергия по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата
топлинна енергия срещу задължение на последната да заплаща стойността ѝ,
както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за
ответницата
е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия. По отношение на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главницата ищецът
следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума. Ответницата следва да докаже своите възражения, наведени в отговора на исковата молба.
По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът
е
осъден да му заплати процесните суми като дължима стойностна
потребена топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането ѝ за
процесния имот и период в размер на сумите, за които са предявени исковете,
като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията по заповедта.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е
дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности, обслужващи
основните.
По делото е установено, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира
процесният апартамент) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ,
бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански
нужди.
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР
на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и
приложима за процесния период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди”.
В разглеждания случай не се спори, че процесният топлоснабден имот е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява офис. С оглед на това топлоснабдяването
на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ - въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между
топлопреносно предприятие и клиента на топлинна
енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна
енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с
конклудентни действия - по арг. от чл. 150 ЗЕ.
Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът
предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя
е форма за действителност на сделката. За да е действителен сключеният
договор за продажба с топлопреносното предприятие трябва да се установи, че е
спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по
делото доказателства относно нуждите, които задоволява имотът, така и от
анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за „небитов клиент“ и „битов клиент“, който съгласно § 1, т. 2а ДР на
ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете
дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона - §
1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал
като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо или юридическо
лице) и нуждите, за които той
ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови - по арг. на
противното, такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите,
за които се ползва/купува енергия.
В случая при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че по делото е
установено, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот през
процесния период (което обстоятелство не се
оспорва с отговора на исковата молба), както и че през този период страните са
били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия за
небитови (стопански) нужди. Това се установява от приетите по делото
писмени доказателства - нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот от 14.05.1999 г. и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот от 01.10.2002 г., писмен договор №
22106/364461 от 24.06.2014 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, сключен за срок от пет години, считано от 01.06.2014 г. (като
по делото няма данни за прекратяване на договора преди изтичане на срока му),
молба за откриване на партида на адреса на процесния топлоснабден имот, както и
заявление - декларация от ответницата за сключване на писмен договор по реда на
чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, въз основа на които първоинстанционният съд правилно е
приел, че през процесния период ответницата като собственик на топлоснабдения
имот, сключил писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди
по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, има качеството на потребител на ТЕ за
стопански нужди по смисъла на цитираните законови разпоредби и дължи
заплащането на стойността на доставената до имота топлинна енергия. Договорът
е сключен при публично известните Общи условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на
потребители в град София, приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД на основание чл. 149, ал. 1,
т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г.
на ДКЕВР, които са влезли в сила спрямо ответницата. В чл.
25, ал. 3 от тях е предвидено, че отчитането на
продадените количества топлинна енергия се извършва от
продавача ежемесечно. В чл. 39, ал. 2 е регламентирано задължението на
продавача в срок до 5 - то число на текущия месец да издаде фактура на купувача за
количествата енергия: аванс за текущия месец в размер на 50 % от потребеното
през предходния месец и изравнителна сума за разликата между
начислената топлинна енергия и действително потребената през предходния месец. В чл. 40 е
предвидено задължението на купувача да заплаща месечните дължими
суми за топлинна енергия в срок до 20 - то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадената от продавача данъчна фактура, като
купувачът има право да предявява възражение за начислената сума
за топлинна енергия в 15 - дневен срок след срока за плащане.
По делото няма данни от страна на ответницата да са направени възражения за
начислените суми за топлинна енергия в указания в общите условия срок.
Въззивният съд не споделя възраженията във
въззивната жалба, че по делото не е ясно в какво качество ответницата дължи
процесните суми и за кой топлоснабден имот се отнасят те - видно от изложеното
в исковата молба ищецът твърди, че ответницата е собственик на процесния
топлоснабден имот - офис № 18 в гр. София, бул. „*******III” № ******, с код на платеца № 364461 (л. 2 от исковата
молба, както и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), в качеството си на собственик на имота ответницата е сключила на
основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ договор с топлофикационното дружество при общи
условия за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, който е и
представен по делото, и поради това има качеството на потребител на топлинна
енергия за стопански нужди по см. на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Ясно са посочени
основанието и имота, на/за които се претендират процесните суми, поради което именно
ответницата е пасивно материално и процесуалноправно легитимирана да отоговаря
по предявените искове.
Възражението, че срокът на договора от 10.09.2002 г., сключен с дружеството за дялово разпределение - „Т.с.“ ЕООД и етажната собственост на адрес: гр. София, бул. „*******III” № 21 и № 23 е изтекъл и е неотносим за процесния период, е неоснователно, тъй като в чл. 2. 4. от договора е предвидено, че след изтичане на първоначално уговорения срок от две години, действието на договора се продължава автоматично с още една календарна година, при условие, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичането му, за което няма твърдения и данни по делото. Поради това първоинстанционният съд не допуснал процесуално нарушение като не е изключил договора от 10.09.2002 г. от доказателствата по делото - посоченият договор, касаещ и процесния период, е част от доказателствения матерал и въз основа на него могат да се правят правни изводи.
Обстоятелството, че в протокола за общо събрание на Етажната собственост на адрес: бул. „************не е посочен града, в който се намира етажната собственост, както и протоколът не е подписан от домоуправителя също не може да обоснове извод на неоснователност на исковете и недължимост на сумите за доставената до имота топлинна енергия. Това е така, тъй като с протокола етажните собственици са упълномощили лице, което да ги представлява пред фирмата за дялово разпределение - Д.Л., към протокола е приложена подписана нотариално - заверена декларация от Д.Г.Л., като председател на домсъвета (упълномощено лице) на етажната собственост в гр. София на адрес: бул. „************(т. е. няма съмнения относно града, в който се намира етажната собственост), с която е удостоверено, че подписите на етажните собственици във връзка с вземане на решение за сключване на договор с „Т.с.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и изготвяне на обща и индивидуални сметки, са положени пред декларатора, а приетите по делото експертизи, изравнителни сметки и формуляри за отчет, подписани за клиент, безспорно установяват, че през процесния период до имота е доставяна топлинна енергия и от третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД е извършвана услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия. Непредставянето на оригиналите на приетите като писмени доказателства: договор от 10.09.2002 г. и протокол от 23.08.2002 г. (при липса на доводи от страна на ответницата за несъответствие между представените преписи и оригиналите на документите) не може да обуслови извод за липса на задължение на „Т.с.“ ЕООД да извършва дяловото разпределение на доставената топлинна енергия по отношение на процесния имот, респективно на задължение на клиентите да заплащат стойността ѝ. В тази връзка дори протоколът за общото събрание да бъде изключен от доказателствата по делото, то от заключенията на неоспорените от страните СТЕ и ССчЕ, които въззивният съд кредитира като обективно дадени и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства, се установяват количеството и стойността на доставената до имота на ответницата топлинна енергия. Оплакванията, че по делото не са налични доказателства, че общото събрание е проведено в съответствие с изискванията на раздел II от „Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост“, че всички собственици са били надлежно уведомени за датата, часа и дневния ред на общото събрание, не подлежат на изследване в настоящото производство, тъй като по делото не се установява решението на общото събрание да е оспорено по предвидения за това ред - чл. 40 ЗУЕС. Липсата на посочване на процесния имот в списъка на етажната собственост също не води до неоснователност на претенциите. Списъкът на етажните собственици в сградата, находяща се на бул. „************сам по себе си не установява наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответницата с предмет доставка на топлинна енергия в имота, чието заплащането на договорно основание претендира ищецът, тъй като не съдържа волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с ищеца от страна на потребителя. В случая обаче е налице писмен договор, неоспорен от страните и действащ през процесния период, налице са и формуляри за отчет, подписани за потребител, от които несъмнено се установява, че ответницата е в договорни правоотношения с ищеца за доставка и ползване на топлинна енергия до процесния имот за стопански нужди.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището, и съответната част от стойността на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация.
Въззивният съд приема, че по делото е установено и реалното количество доставена до имота топлинна енергия - отдадена от страдната инсталация и за БГВ и нейната стойност. СРС не е признал за установено вземане на ищеца за стойност на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, поради което оплакванията на кого се дължи заплащане на стойсността на услугата, не следва да бъдат разглеждани. Във връзка с оплакванията на въззивника следва да се посочи, че действително съдът не би могъл да основе решението си на едностранно съставените от ищеца частни документи - извлечения от сметки. По делото обаче са представени и приети като писмени доказателства и формуляри за отчет, подписани от потребител, индивидуални справки за използвана топлинна енергия и заключения на вещи лица, въз основа на които може да бъде направена преценката, че исковете са доказани по основание и размер. Вещите лица са установили количеството топлинна енергия, доставена до имота, нейната стойност, както и че измерванията в абонатната станция, начисленията по фактури, издадените изравнителни сметки и остойностяване на потребената ТЕ в имота, са в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба. Съдебно - техническата експертиза е изготвена не само по документи, едностранно издадени от ищеца, а въз основа на документи за отчет за индивидуалното разпределение, установяващи действителното количество потребена енергия съгласно снетите показания по уредите за разпределение в имота на ответницата за процесния период, както и тези от общия топломер в абонатната станция. Тази енергия е начислена при съобразяване на обема отопляема кубатура на имота, показанията на общия топломер в абонатната станция и по правилата на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването. От заключението на СТЕ се установява също, че дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, начислената енергия за имота за сградна инсталация съответства на правилата на Наредбата за топлоснабдяване и на пълния отопляем обем на имота, технологичните разходи са приспаднати и са за сметка на топлоснабдителното дружество, общият топломер в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на всеки две години със заключение за съответствие с одобрения тип. Доказателства, които да разколебават направените изводи не са ангажирани по делото. От заключението на ССчЕ, което въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че дължимите суми съответстват на нормативно определените цени на топлинната енергия през процесния период. Следователно се налага изводът, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия, чиято стойност, определена правилно от първоинстанциония съд по заключението на СТЕ е в размер на 1146,63 лв. и е начислена в съответствие с действащите за исковия период Закон за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването. С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Ето защо районният съд правилно е съобразил, че стойността на доставената в имота топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 1146,63 лв., т. е. по - малко от претендираната от ищеца сума от 1267,39 лв., че по делото не се твърди и не се установява погасяване на това задължение, като се е произнесъл и по своевременно релевираното от ответницата възражение за погасяване на вземанията по давност.
Във въззивната жалба не са изложени никакви
конкретни оплаквания във връзка с начина на изчисляване на погасителната
давност спрямо процесното вземане за главница за топлинна енергия, както и във
връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ГПК - относно изпадането в забава на длъжника за
заплащане на горепосочената сума при действащите през процесния период Общи
условия и размера на лихвата за забава (такива оплаквания пред въззивния съд са
заявени едва в откритото съдебно заседание и са преклудирани), поради което с
оглед ограниченията на разпоредбата на чл. 269 ГПК първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено изцяло в обжалваните части. Единствено в допълнение следва
да се посочи, че съгласно чл. 49, ал. 1 от Общите условия от 2007 г. при
неизпълнение на задълженията си да плаща фактурираните суми за топлинна
енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по
сметката или в касите на продавача, като според ал. 2 на същата разпоредба
купувачът изпада в забава по отношение от първия работен ден след изтичане на
срока за плащане (до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката), т. е. длъжникът изпада в забава след изтичане на определения
между страните срок за изпълнение. Последица от неплащане на задължението в
срока е поставянето на длъжника в забава и начисляването на законна лихва. В този смисъл съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответницата е изпаднала в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ,
без да е било необходимо да бъде канена от ищеца, доколкото задълженията
ѝ са били срочни, респективно не е необходимо представянето на
доказателства за публикуване на фактурите на интернет - страницата на кпувача в
какъвто смисъл са изложените пред въззивния съд оплаквания. Районният съд е съобразил посочената уредба на
отношенията между страните и е присъдил законна лихва за забава в размер на
177,22 лв. върху непогасената по давност главница за топлинна енергия. Поради
това с оглед предмета на проверка, въведен с въззивната жалба и липсата на
други заявени в срока по чл. 266, ал. 1 ГПК и
относими към предмета на делото оплаквания, въззивната жалба е неоснователна, а
при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта, с която
районният съд е разпределил отговорността за съдебните разноски в заповедното и
в първоинстанционното производство. За въззивното производство право на
разноски има „Т.С.“ ЕАД, като в полза на дружеството следва да бъде присъдена
сумата от 300 лв. - разноски за депозит на особения представител на ответника и
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.
273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд).
Третото лице - помагач не е направило разноски и
такива не му се следват.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74481/21.04.2020 г. по гр. д. № 5881/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 155 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:*** против С.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** искове по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 1117,51 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 01.2015 г. до м.
04.2017 г., сумата от 177,22 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 07.02.2015 г. до 12.01.2018 г., както и законна лихва върху
главницата, дължима от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и в частта, с която е осъдена ответницата да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 70,12 лв. - разноски в заповедното производство и
сумата от 887,92 лв. - разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 450
лв. (четиристотин и петдесет лева) - разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Техем
сървисис“ ООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.