РЕШЕНИЕ № 22

 

гр. Кнежа, 06.02.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 694 по описа на съда за 2018 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 79 и чл. 92 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. Л.“ ***, етаж М., представлявано от Т. Я. К., чрез пълномощника – юрк. Д.В.А., срещу Д.Н.Х., с постоянен адрес:***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществуват следните вземания по Договор за кредит № 318738 от 15.11.2015 год. във връзка с Договор за гаранция от 15.11.2015 год., а именно: 705.30 лв. главница; 109.49 лв. договорна лихва за периода от датата на първата вноска 15.12.2015 год. до 09.11.2016 год. – датата на последната вноска; 100 лв. административна такса за събиране на вземането; 385.21 лв. такса за гаранция; 33.71 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 10.11.2016 год. до 17.05.2018 год. – датата на подаване на заявлението, както и законната лихва в/у главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми Претендират се деловодни разноски както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство. Представени са писмени доказателства.

В молбата се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника – ответник в настоящото производство, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на последния по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и в резултат на това за ищцовото дружество е възникнал правен интерес от предявяването при условията на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК на настоящия установителен иск за съществуване на вземането. Твърди се, че заповедта за изпълнение е била издадена на основание Договор за кредит с номер 318738 от 15.11.2015 год. между „Фератум България“ ЕООД, в качеството на кредитор и Д.Н.Х., като кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (ел. поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ, при спазване изискванията на законодателството в страната и Общи условия, уреждащи отношенията между кредитора „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Твърди се, че съгл. сключения договор кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и тези посочени в ОУ. Твърди се още, че със сключването на договора, кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България“ ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от Договора. Посочва се, че по силата на сключения договор за кредит № 318738/ 15.11.2015 год. на ответника е бил отпуснат кредит в размер на 800 лв., който е следвало да бъде върнат с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 184 лв., за срок от 360 дни. Изложени са твърдения, че с оглед наложената в чл. 16 от ЗПК законова необходимост кредиторът да оцени кредитоспособността на кредитополучателя, с цел да повиши кредитоспособността си и да повиши вероятността да бъде одобрен кредита, ответникът е предложил обезпечение, предоставено от гарант – „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество е одобрено от кредитора и фигурира под № 237 в Списък на кредитните институции, лицензирани от страна на ЕИП с уведомление за свободно предоставяни услуги на територията на РБългария. Сочи се, че на 15.11.2015 год. между Д.Н.Х. и „Фератум Банк“ ЕООД, като гарант, бил сключен договор за гаранция с № 318738, по силата на който дружеството-гарант се е задължило в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, солидарно с последния. Посочва се, че съгласно чл. 5.8 от ОУ, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, дружеството-кредитор има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя. Посочва се още, че съгл. чл. 5 от ОУ към Договор за гаранция № 318738, ответникът се е задължил да плати на гаранта „Фератум Банк“ такса за предоставяне на гаранцията в размер на 616 лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия му кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество – гарант, което от своя страна е погасило изцяло дължимата от кредитополучателя сума, с което е встъпило в правата на кредитора и от този момент за него е възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред. Сочи се, че датата на последната вноска по кредита била 09.11.2016 год. и след тази дата вземането е станало изискуемо в пълен размер. Посочва се и че в изпълнение на разпоредбите на чл. 10 (т.1-т.8) от ОУ, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски по кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса в зависимост от просрочието, която в конкретния случай е в размер на 100 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.

Ищецът твърди, че на 01.12.2017 год. е сключил договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 год. с „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с рег.№ С 56251, по силата на който вземането е било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че по Договора за кредит ответникът е извършил плащания в размер на 400 лв., като към момента дългът му възлиза на сума в общ размер 1 333.71 лв., от които: 705.30 лв. главница; 109.49 лв. договорна лихва за периода от датата на първата вноска – 15.12.2015 год., до 09.11.2016 год. – датата на последната вноска; 100 лв. административна такса за събиране на вземането; 385.21 такса за гаранция; 33.71 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 10.11.2015 год. до датата на подаване на заявление – 17.05.2018 год, ведно със законната лихва върху главинцата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на дължимите суми.   

В подкрепа на горните твърдения са представени писмени доказателства, като към исковата молба е приложено и уведомление за цесията, с молба да бъде връчено на ответника.

С допълнителна молба вх. № 2708/ 22.11.2018 год. ищецът, чрез пълномощника – юрк. Д.А., е направил изявление, че на основание чл. 232 от ГПК оттегля предявения иск за сумата от 33.71 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 10.11.2015 год. до 17.05.2018 год.

С разпореждане на съда от 23.11.2018 год. на ответника е връчено съобщени е по чл. 131 ГПК, ведно с ИМ и приложенията към нея заедно с уведомлението за цесия, като му е даден едномесечен срок за възражение. В указания срок в деловодството на съда не е постъпил писмен отговор на молбата.

С определение от 04.01.2019 год. съдът е прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството по делото по отношение на заявената с исковата молба претенция за установяване съществуването на вземане в размер на 33.71 лв. (тридесет и три лева и 71 ст.), представляващо мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 10.11.2015 год., до датата на подаване на заявление – 17.05.2018 год., за което е издадена Заповед № 287/18 от 29.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в рамките на Ч.Гр. дело № 322/ 2018 год. по описа на РС – Кн., поради оттегляне на иска. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба пълномощникът – юрк. Д.А., с представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, както и че поддържа така предявените обективно кумулативно съединени искове. Позовава се на писмените доказателства. В особено искане, изложено в молбата, моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК, в случай, че са налице условията за това. Претендира деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по иска.

Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: копие на договор за гаранция с № 318738 от 15 ноември 2015 год. заедно с Общи условия на „Фератум България“ ЕООД, договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017 год., сключен между „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД (цесионер) и „Фератум банк“ ЕООД (цедент) с рег. № С 56251, ведно с потвърждение за извършената цесия  и Приложение Г от 01.12.2017 год., уведомление за цесията, документ за довнесена държавна такса.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК съдът следва да е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл. 239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените доказателства.

Безспорно по делото е, че ответникът е бил в договорни отношения с „Фератум България“ ЕООД, като кредитор по договор за кредит с № 318738 от 15.11.2015 год. и с „Фератум Банк“ ЕООД, в качеството му на Гарант, по силата на договор за гаранция с № 318738. Съгласно последния договор, гарантът се е задължил в полза на кредитора – „Фератум България“ ЕООД, да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя – ответник. Ответникът Д.Н.Х. не е изпълнил задълженията си да върне отпуснатия му кредит (в размер на 800 лв.) в уговорения срок, поради което кредиторът „Фератум България“ ЕООД е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество – гарант „Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на това дружеството – гарант е погасило дължимата от ответника сума в пълен размер, с което е встъпило в правата на кредитора. Ищецът твърди, че ответникът е останал задължен към кредитора за сумата от 705.30 лв. – главница. Не е спорно по делото, че вземането на кредитора „Фератум Банк“ ЕООД е било прехвърлено изцяло в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ по силата договор за цесия и Приложение Г от 01.12.2017 год. На това основание ищецът, освен главница, претендира още: договорна лихва в размер на 109.49 лв. от датата на първата вноска – 15.12.2015 год., до 09.11.2016 год. – датата на последната вноска; 100 лв. – административна такса за събиране на вземането; 385.21 – такса за гаранция, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението. В подкрепа на твърдението си е ангажирал писмени доказателства.

За тези вземания ищецът се е снабдил по реда на заповедното производство със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е изразил становище дали дължи или не дължи претендираните суми.  

Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на чл. 46, ал.1 от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения в молбата адрес, с което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл. 46, ал.1 от ГПК, както и че искът с правно основание 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 79 и чл. 92 ЗЗД е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявеният от ищеца положителен установителен иск бъде уважен изцяло, с всички произтичащи от това законни последици.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 273.33 лв., от които 173.33 лв. – платена д.т. и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в заповедното производство в размер на 76.67 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения  и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК,  Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с  чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 79 и чл. 92 ЗЗД, че Д.Н.Х., ЕГН **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. Л.“ ***, етаж М., представлявано от Т. Я. К., чрез пълномощника – юрк. Д.В.А., следните суми по Договор за кредит № 318738 от 15.11.2015 год. във връзка с Договор за гаранция от 15.11.2015 год., а именно: 705.30 лв. главница; 109.49 лв. договорна лихва за периода от датата на първата вноска – 15.12.2015 год., до 09.11.2016 год. – датата на последната вноска; 100 лв. административна такса за събиране на вземането; 385.21 лв. такса за гаранция, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2018 год., до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 287/18 от 29.05.2018 год. по Ч.Гр. дело № 322/ 2018 год. по описа на РС – Кн..

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК Д.Н.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. Л.“ ***, етаж М., представлявано от Т. Я. К., разноски в настоящото исково производство в размер на 273.33 лв., както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр.Дело № 322/ 2018 год. по описа на КжРС – в размер на 76.67 лв.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

Преписи от настоящото решение да се връчат на страните (на ищеца, чрез пълномощника – юрк. Д.А.).

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: