Номер 358902.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 02.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г Въззивно гражданско дело №
20203100503058 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 260017/21.08.2020
от А Я А ЕГН **********, чрез адв.П.Николов, против решението на Провадийски РС №
205/10.08.2020 по гр.д. № 1394/2018г, с което
ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по отношение на детето М
А Я, ЕГН ....... на майката Г. Г. Г. , ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Дългопол,
ул.“Добри Недев“ №15, община Дългопол, област Варна на основание чл.127 вр. с чл.59
СК.
ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеенето на детето М А Я, ЕГН ....... при майката Г. Г. Г. , ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Дългопол, ул.“Добри Недев“ №15, община Дългопол,
област Варна на основание чл.127 вр.чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата А. Я. А. , ЕГН********** с
постоянен адрес гр.Павликени, бул.“Руски“ №49, община Павликени, област Велико
Търново с детето М А Я, ЕГН ......., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от
10.00 часа до 18.00 часа, през Коледните празници на всяка четна година, на Новогодишните
празници на всяка нечетна година, през Великденските празници на всяка четна година,
както 1 месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, на основание чл.127 вр. с
чл.59 СК.
ОТХВЪРЛЕНИ СА предявените от А. Я. А. срещу Г. Г. Г. искове с правно основание
чл.127 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.59 вр.чл.143 СК за предоставяне на А. Я. А. упражняването на
родителските права по отношение на детето М А Я, род.2017; определяне местоживеенето
на детето при бащата;
ОСЪДЕН А. Я. А. да заплаща в полза на детето М, чрез неговата майка и законен
представител Г. Г. Г. , издръжка в размер на 180лв месечно, считано от 8.07.2019г, с падеж
1
до 20-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена
вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на осн.чл.127
ал.2 вр.чл.143 СК,
ОСЪДЕН Е А. Я. А. да заплати на Г. Г. Г. сторените разноски по делото в размер на 390лв,
на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Провадийски РС държавна такса по иска за издръжка в размер на 259,20лв, на
осн.чл.69 ал.1 т.6 ГПК вр.чл.1 Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Следва да се посочи, че решението на ПРС в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН
искът за издръжка на детето за разликата над 180лв до претендираните 200лв, считано от
8.07.2019, както и сумата от 180лв за минало време от 29.10.2018г до 8.07.2019, на
осн.чл.127 вр.143 СК, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Във въззивната жалба са изложени следните оплаквания:
Ат.А счита, че от събраните по делото доказателства не се установяват наведените от
ищцата твърдения по ИМ, че през цялото време на фактическото съжителство с отв.Ат.А
той е упражнявал срещу ищцата физически и психически тормоз и че побоищата били
ежедневие; че след скандал на 10.06.2018г в квартирата им в КК„Сл.бряг", около 21.30ч, А
нанесъл на ищцата жесток побой с удари и ритници по главата и тялото и около седмица тя
и детето били заключени в стаята и не могли да излизат, че на следващия ден последната
посетила „Съдебна медицина“ в гр.Варна, където била освидетелствана и й било издадено
мед.у-е № 545/2018г за получените травматични увреждания.
Въпреки, че на ищцата били допуснати трима свидетели и й била дадена възможност
с всички допустими средства да докаже домашното насилие по описания начин, тя се
позовавала единствено на решението на ВОС по в.гр.д.№ 2340/2018г, съгласно което А Я.А
бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и детето. Съдът приел за
установено, че на 10.06.2018г е имало скандал между ищцата и ответника, при който й били
отправени обиди и заплахи.
По делото за домашно насилие и по настоящото производство не се потвърждавали
твърденията, че върху нея и детето било упражняван ежедневен физически и психически
тормоз от отв.А. Не се потвърждавало ищцата да е била заключвана, отвличана, бита, не се
доказвало, че телесните повреди, констатирани в съд.-мед. у-е били причинени от А.
В молбата, подадена по реда на ЗЗДН, ищцата твърдяла, че от 10.06.2018г до
20.06.2018г била затворена от А в квартирата им в КК„Слънчев бряг", а същевременно на
2
18.06.2020 била отишла на съдебен лекар. Затова съдът не е кредитирал твърденията й за
достоверни и приложил най-леката мярка за защита, при това на втора съдебна инстанция,
тъй като ПРС приел, че не е осъществено каквото и да било насилие.
По настоящото дело се установява, че Г Г многократно злоупотребявала с права, като
използвала заповедта за защита пред органите на МВР, заявявайки, че А нямал право да
доближава детето и по този начин искала да го лиши от срещи с детето си в определеното
му от съда време.
Злоупотребата с право се потвърждавала и от издаденото НП № 1-112
ЕЕН/28.02.2019г на Н-ка на РУ Павликени за това, че на 10.01.2019г в 10.30ч в
гр.Павликени подала неправомерно обаждане на тел.112, като съобщила, че М Ж Аа /майка
на отв.А А/ била отвлякла детето М А Я през м.септември 2018г, като за детето не били
полагани достатъчно грижи и било връзвано.
При извършената проверка от служители на РУ-Павликени по подадения сигнал за
извършено тежко престъпление се установило, че Г Г си е тръгнала по собствено желание, и
че по собствено желание оставила детето на баща му А А.
Същите неверни факти се заявявали и с молба по настоящото дело 28.12.2018г, в
които се твърди, че детето боледувало, но не било лекувано, а денем било връзвано вкъщи
от баба му.
В хода на производството ищцата подала няколко молби, в които се излагало, че
детето било с опасност за живота, ако живеело при бащата.
В отговор АСП с писмо от 27.11.2018г уведомила ищцата, че към настоящия момент
не съществувал риск за детето и че то ползва социална услуга.
По същия начин във всички социални доклади ищцата твърдяла, че била жертва на
системен тормоз и насилие от страна на А и повтаряла същите недоказани твърдения, но по
делото не представяла доказателства за това; нямало данни да е предявявала съдебни искове;
да е подавала жалби или сигнали, или да е търсила съдействие от право- охранителните
органи.
От раждането си детето М Я било изоставяно от майка си на три пъти:
на 17.06.2018г в КК„Слънчев бряг", когато било на възраст 8 месеца -по показания
на майката и роднините по бащина линия;
преди това било изоставено на възраст от 3 месеца, а
за последно било изоставено на 1 година и 2 месеца в гр.Павликени, което се
установявало при полицейската проверка.
Ат.А твърди, че бил спазвал съдебните актове, съгласно които било постановено
3
детето да живее при майка си. Вземал детето от дома на майката едва, когато виждал, че за
пореден път то било неглижирано и се намирало в окаяно състояние.
На 13.09.2018г детето било болно - с кашлица, с възпаление на тъпанчетата на ушите.
А се възмутил, че Г Г миела главата на детето в това състояние на външната чешма със
студена вода и тогава взел решение да го отведе, за което по делото представил
доказателства-медицинска документация за извършен преглед на 14.09.2018г; разпитан бил
и свид.Н А, чиито показания потвърждавали състоянието на детето. Не се установявало
детето да е било взето насила.
С молба до съда Г.Г твърдяла, че детето не се водело на лекар, не се имунизирало и
имало реална опасност за живота и здравето му и на това основание е поискала от съда да
постанови привременни мерки в нейна полза.
По делото ответникът представил доказателства за това, че детето било редовно
водено на лекар в гр.Павликени, записано било на детска градина и било имунизирано
според календара за задължителни имунизации. Освен това, по време на престоя при бащата
той ползвал направление от ОЗД за предоставяне на социална услуга в Комплекс за
социални услуги ЦОП - гр.Павликени за осигуряване отглеждането на детето в семейна
среда и задоволяване на основните му потребности. Видно и от социалния доклад на
Д“СП“-Павликени бащата бил запознат с възрастовите потребности на М и ги осигурявал
адекватно. Детето било с редовен имунизационен статус, бащата проявява изключителна
загриженост към детето. Рожденият ден на М бил отпразнуван с торта, украса и балони.
Режимът на детето бил съобразен с възрастовите му потребности, детето било водено на
разходки в градския парк и зоологическата градина; било записано за храна в „Детска
кухня".
Ако се сравнял с доклада на Д“СП“-Провадия, такива данни не се съдържали, освен
за битовите условия, тъй като бащата давал много по-подробни сведения за състоянието на
детето си, за отношенията помежду им, за полаганите грижи, за неговото ежедневие и
режима му на хранене, осигурен от „Детска кухня". Детето било водено на медицински
прегледи от баща му на 19.09.2018г, на 24.12.2018г, 8.01.2019г, 14.12.2019г, 16.03.2019г,
20.03.2019г, 21.03.2019г, 11.04.2019г, 17.04.2019г, 19.04.2019г, 22.04.2019г, 03.05.2019г.
Според социалните работници от Провадия и свидетелите, къщата се състояла от три
стаи, но там живеели трима възрастни, освен детето - Г, нейният брат и баща й. От описа на
вещите ставало ясно, че детето нямало стая, но имало креват.
На 27.11.2018г Г подала заявление до Д“СП“-Провадия да ползва услуга за оценка и
повишаване на родителския капацитет, но по делото нямало данни да е ползвала такава,
въпреки че вещите лица в СПЕ определяли нейния родителски капацитет като висок.
На 08.07.2019г PC-Провадия постановил привременни мерки, като УРП било
4
предоставено на майката; определено било местоживеенето на детето в гр.Дългопол;бащата
имал право да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч до 18.00ч и бил
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв, за която е представил
доказателства, че я изплащал редовно.
Счита, че съдът бил определил рестриктивен и ограничаващ режим на виждане
между бащата и детето, при все, че било установено, че двамата живяли дълго време заедно
в един дом и били привързани един към друг.
Твърди още, че и до сега бащата не можел да вижда детето по вина на ищцата,
която от 8.07.2019г до настоящия момент, в продължение на повече от една година,
дала детето един път на бащата и то след намесата на Полицията.
Съдът в хода на съд.заседания бил узнавал многократно за тази нередност, но не взел
отношение съобразно правомощията си, а ищцата действала с пренебрежение, като
системно нарушавала закона и не изпълнявала задължителните привременни мерки, с което
е демонстрирала ниска правна култура, родителски и интелектуални дефицити.
Човек с висок родителски капацитет, както е определена, не би накърнил връзката на
детето с бащата. Бащата бил видял детето си само на 2.11.2019г, когато, след като Г се
укривала в дома си и не предавала детето, той се обадил на тел.112. Едва тогава детето му е
предадено след като майката устроила скандал пред дома си. Детето не е било добре
здравословно, не е било облечено според сезона, мръзнало е. Наложило се А да му купува
яке и да го води на лекар, тъй като детето било голо и имало зачервено гърло и сливици, за
което сме представили медицински документи и рецепта.
По делото не били приети като доказателство 2 бр частни тъжби до Районен съд –
Провадия за това, че на 4.07.2020г и на 18.07.2020г майката не предала детето, като на
2.11.2019г отговорила с SMS на ответника, че била на гробищата; а на 4.07.2020г му писала,
че детето било на море; на 18.07.2020г отсъствала от адреса, въпреки предварителното
уведомление, че бащата щял да дойде да вземе детето си, като на последната дата детето
отново си било вкъщи, но не било предадено. Отделно от това, на 1.08.2020г ответникът
отново отишъл до Дългопол да се види с детето, но на адреса нямало никой, за което била
подадена и трета тъжба. По първите две тъжби било образувано НЧХД № 256/2020г на РС-
Провадия за престъпление по чл.182 ал.2 НК.
Всички посочени доказателства не били обсъдени от съда при постановяване на
неговото решение, въпреки задължението му да събере и обсъди всичките събрани
такива. Не били обсъдени и свидетелските показания, събрани в последното с.з.:
От раждането на детето до постановяване на привременни мерки основни грижи за
детето били полагани от баща му и кръгът на неговите близки - майка, брат, църковен
5
кръстник, които бяха разпитани в с.з.. Детето е било много добре гледано в дома му в
гр.Павликени при отлични битови условия. Цялото семейство на доверителя работело.. А
имал добри доходи, добра работа в „Технил"ООД - гр.В.Търново; отличавал се като
трудолюбив, съвестен и отговорен работник, бивал поощряван и награждаван; ползвал се с
добро име; имал средно образование; плащал редовно издръжка на детето; покривал
редовно кредитните си задължения.
За ищцата Г Г ставало ясно, че нямала дори основно образование, въпреки че е на 31
години, не работела от години и трайно не полагала труд; разчитала на социални помощи,
въпреки, че е млада и в трудоспособна възраст. Някога е работила като чистачка, но не се
установява с какви доходи разполага към момента. От 2016г датирало последното й
социално осигуряване.
По време на престоя си в гр.Павликени детето имало личен лекар, необходимите
имунизации, водено било на профилактични прегледи; посещавало детска градина; било
добре задоволено материално и емоционално; отглеждано с обич и внимание.
По време на престоя си при майката не посещавало ясла или градина, нито други
форми на детски занимания. Откакто детето било при нея, тя не изпълнявала
определения от съда режим на лични отношения с бащата и полага всички усилия
срещите между детето и и бащата да не се осъществяват. Детето било отчуждавано
умишлено, като многократно Г Г и по време на делото заявявала на А : „Ти дете няма да
видиш". Неизпълнението на РЛО било целенасочено, последователно и трайно, като
майката искала да откаже бащата да идва при детето си, съответно то да го забрави, тъй като
спряло да пита за него, а било установено, че преди това било силно привързано към бащата.
И това проличавало при редките им срещи. По информация от детската ясла в гр.Павликени
детето редовно посещавало заведението и е редовно било вземано от бабата или бащата.
Така било очевидно че А превъзхождал материално и интелектуално Г (и ищцата
и ответникът са от един етнос - роми, но били коренно различни като маниери, поведение,
образование, кариера, начин на живот и т.н.) и вероятно тези несъвместими разлики във
възможностите и персоналните характеристики, знания, умения, обща култура, са дали това
различие между двамата родители, довело не само до тяхната раздяла, но и до техните
последващи постъпки, от които всеки можело да направи извод, кой бил свързан с
цивилизования свят и кой се опитвал да се движи извън неговите рамки. В този смисъл
бащата бил самокритичен и посещавал курсове за повишаване на родителския капацитет,
докато у майката не се наблюдава такава нужда.
Освен, че майката била с образование под прага на минимално изискуемото по
Конституция за всеки гражданин /нямала завършен осми клас/, тя живеела с доходи под
прага на бедността в дома на роднини, не се установила да има собствена движимост
или недвижимост, от която да се издържа.
6
Затова счита, че Г Г не можела да полага най-добрите и адекватни грижи за
детето си. Особено укоримо било поведението й да не зачита правовия ред, установен от
съда с определението по привременните мерки и да подавала фалшиви сигнали за
извършено престъпление от А А, укриването на детето от бащата, викането на „Полиция"
при всяка насрочена среща поради отказ да даде детето на бащата. Действията й и тези на
нейните родините показва наличието на нисък интелектуален капацитет и ограничени
човешки възможности, с които не можели да бъдат полезни при израстването на
детето. Казаното от въззивника личало и в становището на вещото лице в комплексната
СПЕ, където човек, и без да бъдел специалист, можел да се убеди от използвания речник кой
на какво интелектуално ниво е. А говорел правилно, разказвал подробно, развивал мисълта
си, последователен бил, използвал много дати и факти, докато Г била с много беден речник,
използвала кратки изречения, вероятно защото не знаела много добре български. За детето
се твърдяло, че говори добре - учело се на български, като проговорило рано благодарение
усилията на майката на А. Затова бил оспорил експертното заключение, тъй като то не
кореспондирало с останалите доказателства по делото. Вещото лице погрешно заключава, че
бащата имал по-нисък родителски капацитет, защото имал желание да отглежда детето, но
не познавал нуждите му - противно на това заключение са социалния доклад от ДСП-
Павликени, медицинските документи за прегледи, лечение и имунизации на детето,
документите за платена издръжка, закупени лекарства и дрехи, показанията на разпитаните
свидетели, които безпротиворечиво показват, че А е играл основна роля в живота на дъщеря
си и непосредствено е полагал грижи за нея, с помощта и на семейството си, само тогава
детето е посещавало детска ясла, било е много по-добре обгрижвано съобразно нуждите му,
тогава е научило и да пее песничките, които вещото лице е чуло и да говори.
Правело впечатление, че детето, което е на едва две години, още от първата си
година, след предаването на майката, се хранело само на обща храна, което не било
препоръчително и полезно за тази възраст, неподходящата храна дори е основание за
настаняване на деца извън семейството и то много по-големи от М. Това не правело
впечатление на вещото лице по СМЕ, което заявило в заключението си, че било обичайно
децата да боледуват, но на въпроса на въззивника защо детето имало остра дихателна
инфекция на 28.10.2019г и не следвало ли да се лекува, след като било предписано
медикаментозно лечение, в.л. заявило пред съда, че лечението би могло да бъде дори с чай.
В експертизата не било отбелязано, че детето в по-ранна възраст детето имало
проблеми с десния крак докато го отглеждала майката, за което са се наложило да бъде
лекувано в болницата в гр.Плевен. За детските обриви било коментирано само, че те били
нещо обичайно.
В заключение, излага, че укриването с викове „идват за детето", лъжи от типа на „на
гробищата съм", „детето е на море", закани за употреба на брадви, „няма да видиш детето",
нападения на автомобила на А с крясъци, били признак на нисък, а не на висок родителски
капацитет в 21-ви век, и то за човек, който в съвременния модерен свят нямал диплома за
7
8ми клас.
Счита, че подобен родител, който не можел да развие в по-висока степен умения,
знания, таланти и възможности у едно дете от базисните, тъй като майката не можела
да осигури материална среда, нито спокойна среда за контакт с бащата, живеела от
социални помощи и не се развивала по никакъв начин, не можела да бъде по-добър
родител в сравнение с въззивника, независимо от половата принадлежност.
Поради изложеното моли за отмяна решението на ПРС и вместо него да бъде
постановено друго, с което УРП да бъде предоставено на бащата и да бъде определено
местоживеенето на детето при въззивника на адрес гр.Павликени бул.„Руски" № 49, а
майката Г. Г. Г. бъде осъдена да заплаща в полза на детето М месечна издръжка от 152,50лв
с падеж 20-то число на месеца, да й бъде определен РЛО, както е посочено в насрещния иск.
Претендира за присъждането на сторените по делото разноски за двете инстанции.
С жалбата са направени доказателствени искания:
1/ за приемане като писмени доказателства заверени копия от:
1.1. Частна тъжба от 17.07.2020г за неизпълнение на съдебното решение по
привременни мерки до PC-Провадия, недопусната от PC;
1.2. Частна тъжба от 20.07.2020г до PC-Провадия за неизпълнение на съд.решение по
привременни мерки, недопусната от PC;
1.3. Частна тъжба от 4.08.2020г до PC-Провадия за неизпълнение на съд.решение по
привременни мерки
2/ искане за допускане на комплексна психологическа и психиатрична експертиза,
каквото искане било отправено и пред РС в с.з. на 30.10.2019 със задача: вещите лица да
установят
майката била ли е обект на изоставяне в семейството;
има ли риск да остави детето си отново, както го е правила;
какво образование има майката,
С това се целяло да се изяснят нейните възможности да пише, чете; какви са били
познанията й за света; какво било интелектуалното й ниво и общата й култура.
Сочи, че РС бил допуснал СКППЕ, но без поставените въпроси, които останали
неизяснени и затова се заключавало, че майката имала висок родителски капацитет и била
по-пригодният родител да отглежда детето. В представената експертиза вещите лица са
изследвали психиатричния статус на лицето, но не и личните й качества, важни за
отглеждането, възпитанието и образованието на детето, свързани с грамотност, ниво на
8
интелигентност и обща култура, които са от изключителна важност в отношенията родител -
дете и са дали предпочитание единствено по полов признак.
В този смисъл вещите лица не били дали отговор на част от поставените от
въззивника въпроси, тъй като съдът не ги допуснал, като отказал поставянето им, а именно:
Майката била е обект на изоставяне като дете от биологичното си семейство в
социални домове?
Нейните братя и сестри изоставяни ли са били от родителите им в социални
домове?
Ако е била изоставяна, как й се е отразило това в живота, на психиката й и на
характера й, има ли риск да остави детето си отново, както го била правила
няколко пъти досега?
Какъв е начинът й на живот, като се съобрази етнос, религия, образование,
приятелска среда, населено място, работа и как това може да се отрази на
детето в бъдеще?
Каква е семейната среда на ищцата и какви са отношенията в нея?
Твърди се, че това били спорни въпроси, тъй като съдът в мотивите си е приел, че ищцата
имала хармонично семейство, което било от съществено значение при отглеждането на
нейното дете.
От друга страна, по допуснатите от съда въпроси счита, че вещите лица е било
необходимо да изследват много по-обстойно и задълбочено родителския капацитет на
двамата родители и да проверят с елементарни тестове за интелигентност и обща култура
двамата, за да преценят нивото на интелигентност, грамотност и обща култура, тъй като с
оглед личността на родителите и конфликта между тях, установените различния в
образователния ценз и начин на живот, това е от изключителна важност за интересите на
детето.
Тези възражения били наведени пред съда още в заседанието на 29.01.2020г, но не
били приети. РС възприел заключението на вещите лица и въз основа на него формирал
изводите си.
Поради това подържа искането си за поставяне на СПЕ посочените въпроси, както и
за повторно съдебно-психологична експертиза по въпроса какъв е родителският капацитет
на двамата родители?
В писмения отговор, депозиран по реда на чл.263 ал.1 ГПК, въззиваемата Г. Г. Г.
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване постановеното от
ВС решение.
9
Възразява срещу доказателствените искания на въззивника,
По отношение на отправените доказателствени искания въззивният съд
съобрази следното
Още с исковата молба, подадена от Галя Г.Господинова, е било отправено искане за
постановяване на привременни мерки. Производството по тях е било проведено на
29.05.2019г. В о.с.з. на посочената дата не е било слушано заключението на вещите лица по
допусната комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза със задача оценка
родителския капацитет на двамата родители поради постъпилата молба от тях за
невъзможността да го изготвят поради голямата им служебна ангажираност.
Съобразно изискванията на закона РС в същото с.з. е постановил привременните
мерки – на 29.05.2019.
Още в първото по делото редовно проведено на 30.10.2019 съдебно заседание, в
което е бил направен доклад на делото, встъпилият като нов процесуален представител на
отв.А адв.П.Николов е отправил искане до съда за поставяне на посочените в жалбата
въпроси /л.263, гръб-І/ .
С определението си РС е допуснал комплексната съдебна психиатрично–
психологична експертиза със задача, сходна с поставената по привременните мерки и
целяща изследване родителския капацитет на страните по спора.
Изготвеното от вещите лица заключение /л.360-368 от І-инст.д./, депозирано в съда
на 21.01.2020, е било слушано и прието в с.з. на 29.01.2020 по основното производство.
В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е оспорил
заключението с искане за допълнителна експертиза, която да направи подробно обследване
и анализ на умственото, интелектуалното ниво на двамата родители, тяхната обща култура с
оглед твърденията на ответника, че двамата родители имат различен образователен ценз,
грамотност, ниво на култура и коефициент на интелигентност, а това от своя страна би се
отразило на възпитанието и познанията за света на детето. Поставените въпроси са
идентични с тези, посочени в настоящата въззивна жалба.
Искането е било оставено без уважение от РС.
Въз основа на горното въззивинят съд прави извод за липсата на допуснати
процесуални нарушения от страна на РС при събирането на соченото доказателство.
В допълнение следва да се посочи това, че въпреки липсата на допуснати
процесуални нарушения, с оглед засиленото служебно начало при този вид производства, в
10
които съдът има задължението да следи за охраняване висшия интерес на децата, е
допустимо събирането на доказателства като изключение от ограничителната разпоредба на
чл.266 ГПК.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да вземе отношение, като
остави без уважение искането по следните съображения:
Така както са формулирани част от въпросите жалбата, на първо място, не изискват
специалните знания на вещите лица – психиатър и клиничен психолог за установяване на
определени факти от живота на майката, като например: дали е била изоставяне като дете от
биологичното си семейство в социални домове?; какъв е бил начинът й на живот, като се
съобрази етнос, религия, образование, приятелска среда, населено място, работа и как това
можело да се отрази на детето в бъдеще?; каква е семейната среда на ищцата и какви са
отношенията в нея. Друга част от въпросите са неотносими към предмета на спора, като
напр.: „Нейните братя и сестри изоставяни ли са били от родителите им в социални
домове?“. И на сл.място, отговорът по тях би съдържал предположение, а не заключение на
базата на конкретно изследване, като напр. „Ако е била изоставяна, как й се е отразило това
в живота, на психиката й и на характера й, има ли риск да остави детето си отново, както го
била правила няколко пъти досега?“.
Що се отнася до нивото на образование и грамотност на двамата родители, тяхната
обща култура и ниво интелигентност, за да бъдат преценени не са необходими специалните
знания, за да се ползва съдебно-психологическа експертиза, а и по част от тях по делото се
съдържат данни в социалните доклади и в констативната част на заключението на в.лица.
Ето защо посочените въпроси към СПЕ следва да бъдат отклонени.
Същевременно въззивният съд намира за необходимо двамата родители да бъдат
задължени да се явят лично в съдебно заседание с цел да добие преки впечатления от тях
чрез поставянето на въпроси, както и с оглед преценка необходимостта от допускането на
нова съдебно-психологическа експертиза със задача, формулирана от съда.
Що се отнася до искането за приемане като писмени доказателства заверени копия
от:
1.1. Частна тъжба от 17.07.2020г за неизпълнение на съдебното решение по
привременни мерки до PC-Провадия, недопусната от PC;
1.2. Частна тъжба от 20.07.2020г до PC-Провадия за неизпълнение на съд.решение по
привременни мерки, недопусната от PC;
1.3. Частна тъжба от 4.08.2020г до PC-Провадия за неизпълнение на съд.решение по
привременни мерки
Въззивният съд счита, че следва да отложи произнасянето по това искане за с.з., след
11
поставяне на уточняващи въпроси към въззивника.
С въззивната жалба, въззивникът А Я.А отправя искане за постановяване на
НОВИ ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ, на осн.чл.323 ГПК, с които упражняването на
родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на бащата; да се
постанови местоживеенето да бъде при бащата в гр.Павликени; на майката да бъде
определен РЛО и същата да заплаща издръжка в размер на 153лв, считано от датата на
постановяване на привременните мерки, с падеж 5-то число месеца в едно със законната
лихва за всяка забава
Излага твърдения, че след определяне на привременните мерки от ПРС майката
умишлено и целенасочено не ги изпълнявала, с което вредяла на интересите на детето.
Бащата също претендира да е носител на родителските права. След като бил отделен,
отчужден от детето си, гонен от дома на майката, която се и укривала, за да не се
осъществявали срещите му с детето.
В допълнителната молба, входирана на 2.09.2020, е посочено, че доказателства за
това, че майката укривала детето от бащата и пречела на техните отношения, вече били
представени по делото. Същевременно се твърди, че фактите за нежеланието на детето да
общува с бащата и за наличието на вероятно отчуждаване на детето от бащата под давление
на майката в най-ранна детска възраст се констатирало едва на този етап и затова се явявали
новонастъпили.
Поради изложеното моли за уважаване на искането за постановяване на нови
привременни мерки.
Становището на ответната страна по молбата Г. Г. Г. е за неоснователност на същата.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД по отправеното искане съобрази следното:
Молбата, съгласно чл.323 ал.1 ГПК, се явява допустима. Нормата на чл.323 ал.1 ГПК
посочва кой е компетентният за това съд – този, пред който е предявен искът за развод. В
процесния случай следва да се приеме, че спорът за РП с правно основание чл.127 СК чрез
подадената въззивна жалба е пренесен пред въззивния съд и затова той е компетентен да се
произнесе по искането за нови привременни мерки, докато се произнесе с окончателния
съдебен акт.
Разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията на съда са следните:
12
Самият въззивник твърди, че към момента има вероятност от отчуждаване на детето
от бащата, което сочи на липсата на категоричност.
По делото е установено, че на 14.09.2018г детето е било взето от бащата и той го
отвел в дома си в гр.Павликени, като в продължение на няколко месеца е живяло при него и
майка му, както и че бащата е отказвал да го предаде на майката. След постановяване на
определението за привременните мерки от 29.05.2019г детето е заживяло с майка си в
гр.Дългопол, където живее и понастоящем.
Макар от постановяването привременните мерки досега да е изминала повече от
година, съдът съобразява факта, че и понастоящем детето е в прекалено ниска възраст – 3год
и 6м, когато връзката с майката е от съществено значение именно за задоволяване на
базовите му потребности и за здравото психо-емоционално развитие ядрото на личността.
На следващо място. С цел да се избегне рискът от злоупотреба с права от страна на
някой от родителите чрез предизвикването на многократна промяна в рамките на висящото
производство досежно субекта на упражняване на родителските права с всичките
произтичащи от това последици, вкл. и промяна в местоживеенето на детето, което би се
отразило негативно на психо-емоционалното състояние на детето, съдът намира, че
искането за постановяване на нови привременни мерки следва да бъде оставено без
уважение.
Доколкото наведените от въззивника твърдения имат отношение и към основния
предмет на делото, то съдът счита, че след изслушването на родителите, ще прецени
необходимостта от поставянето на въпроси към СППЕ, свързани и със СРО.
Поради изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ДВАМАТА РОДИТЕЛИ да се явят лично в о.с.з., за да отговорят
на поставени от съда въпроси
ЗАДЪЛЖАВА Д“СП“-Провадия да осигури представител, който да се яви в с.з. ,
13
за да изрази становище по подадената въззивна жалба; както и да присъства при
изслушването на двамата родители, а при преценка на съдебния състав да бъде възложена
задача по изготвянето на допълнителен социален доклад.
ОТЛАГА произнасянето по искането за приемане като доказателства по делото
заверени копия от:
1.1. Частна тъжба от 17.07.2020г за неизпълнение на съдебното решение по
привременни мерки до PC-Провадия, недопусната от PC;
1.2. Частна тъжба от 20.07.2020г до PC-Провадия за неизпълнение на съд.решение по
привременни мерки, недопусната от PC;
1.3. Частна тъжба от 4.08.2020г до PC-Провадия за неизпълнение на съд.решение по
привременни мерки
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Я. А. за постановяване на нови
привременни мерки относно родителските права, които да бъдат предоставени на бащата,
при когото да бъде постановено и местоживеене на детето М, а на майката да бъде
определен режим на лични отношения и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка, на
осн.чл.232 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, арг.чл.323 ал.3 ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 8.12.2020 от 15.00ч, за която дата и час да се уведомят страните и ДСП-Провадия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14