Решение по дело №674/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), и е образувано по повод постъпила жалба от М. Б. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Леонардо да Винчи № 15, представляван от пълномощника адв. А. Й. от АК- Пловдив, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 5, офис 10, против заповед № УТ-001-11/29.02.2024 г., издадена от главния архитект на Община Царево. С оспорената заповед е оттеглено разрешение № 55/13.09.2023 г. за поставяне на преместваем обект, издадено на основание чл. 56 от ЗУТ, за обект в ПИ с идент. № 48619.2.829 в местността „Диньов гьол“, [населено място].

В жалбата са развити подробни доводи за нищожност на заповедта, поради некомпетентност на нейния издател, алт.- за незаконосъобразност на същата, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че не са налице предпоставките на чл. 91 от АПК, тъй като „Паломита инвест“ ЕООД няма качеството на заинтересовано лице и не е депозирало в законоустановения срок жалба срещу разрешението за поставяне на преместваем обект. По същество се иска прогласяване на нищожност, респ. отмяна на оспорения акт и присъждане на разноските по делото.

В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на оспорения акт, по съображенията, изложени в жалбата. Счита, че депозираното пред административния орган искане от трето незаинтересовано лице- съсед от [жк], не може да се третира като редовна жалба по смисъла на чл. 91 от АПК. Наред с това сочи, че отзивът не е извършен в рамките на преклузивния 7-дневен срок.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят М. Б. П. е собственик на поземлен имот с идент. № 48619.2.829 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в местността „Диньов гьол“, с площ от 165 [жк], с трайно предназначение на територията- земеделска и начин на трайно ползване- нива, придобит по силата на договор за покупко-продажба, сключен с [нотариален акт], том V, рег. № 5762, дело № 677/2027 г. По отношение на имота е издадено Решение № 7-2 от 30.09 - 03.10.2022 г. на комисията по чл. 17, ал- 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие“- Бургас, с което е разрешено на М. Б. П. временно ползване за срок от 10 години на земеделска земя за поставяне на преместваеми обекти: „2 броя- тип „фургон“ за съхранение на инвентар“. Решението е изменено с решение № 3-2 от 28.04.2023 г. на същата комисия, досежно площта на земеделската земя, върху която е разрешено поставяне на преместваемите обекти, като думите „27 кв.м.“ са заменени с „30 кв.м.“. За двата обекта е изготвена и съгласувана проектна документация. Изпратено е уведомление до РИОСВ- Бургас, като в отговор жалбоподателят е информиран, че поставянето на два броя преместваеми обекти- тип „фургон“ за съхранение на инвентар, не отговаря на определението за инвестиционно предложение, съгласно т. 17 към §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда и няма нормативно основание за провеждане на регламентираните с Глава шеста от същия закон процедури по преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка на въздействието върху околната среда, задължителна екологична оценка и/или задължителна оценка на въздействието върху околната среда (писмо с изх. № ПД-144(8).

Въз основа на заявление с вх. № УТ-16-55/08.09.2023 г. до кмета на О. Ц. е издадено на жалбоподателя П. разрешение № 55/13.09.2023 г. за поставяне на преместваем обект с търговска цел, с площ от 30 кв.метра в описания поземлен имот.

Н. 26.02.2024 г. в Общински съвет- Царево и О. Ц. е депозирано искане с вх. № 53-01-223 от „Паломита инвест“ ЕООД, собственик на ПИ с идент. № 48619.2.867 и № 48619.2.757 в [населено място], в местността „Диньов гьол“, за издаване на „ново решение на Общински съвет относно допустимостта на издаденото разрешение и евентуално неговата отмяна“. Във връзка с така направеното искане, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № УТ-001-11/29.02.2024 г., с която на основание чл. 91 от АПК е оттеглено издаденото на жалбоподателя разрешение № 55/13.09.2023 г. за поставяне на преместваеми обекти, по съображения, че е налице „разминаване в описанието на преместваемите обекти“, тъй като с решението на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е разрешено временно ползване на земеделската земя за обект „2 бр. - тип фургон“ за съхранение на инвентар, а в проектната документация и в разрешението за поставянето му обектът е описан като “Преместваеми обекти с търговска цел“.

Според настоящия съдебен състав жалбата е основателна.

По своята същност правото на отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК е определена от закона възможност органът да преразгледа въпроса, с който е сезиран, и сам да оттегли издадения административен акт. Неговото упражняване е обусловено от наличието на редовна жалба срещу акта, подадена от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице.

Подателят на жалбата „Паломита инвест“ ЕООД не е адресат на издаденото разрешение № 55/13.09.2023 г. за поставяне на преместваем обект с търговска цел и последното не засяга законните му права и интереси, нито поражда задължения за него, поради което не е налице правен интерес от оспорването. Н. следващо място, с жалбата на търговското дружество, депозирана на 26.02.2024 г., са въведени твърдения, че съдържанието на разрешението е известно на подателя и още на 27.10.2023 г., когато е отправено предходно искане до кмета на О. Ц.. Следователно, тя е подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване, изтекъл най-късно на 10.11.2023 г., и е недопустима за разглеждане. Ето защо, макар и издадена в срока по чл. 91, ал. 1 от АПК, обжалваната заповед № УТ-001-11/29.02.2024 г. следва да се отмени, като незаконосъобразна, поради отсъствие на изискуемите предпоставки за оттегляне на благоприятния за адресата акт.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя разноските по делото в общ размер 1510 лева, съобразно приложения списък на разноските, от които 10 лева заплатена държавна такса за производството и 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № УТ-001-11/29.02.2024 г., издадена от главния архитект на Община Царево, с която е оттеглено разрешение № 55/13.09.2023 г. за поставяне на преместваем обект в ПИ с идент. № 48619.2.829, находящ се в местността „Диньов гьол“, [населено място].

ОСЪЖДА Община Царево да заплати на М. Б. П. с [ЕГН] сумата от 1510 (хиляда петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на съобщението.