Решение по дело №1329/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 467
Дата: 11 октомври 2021 г.
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20214430201329
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Плевен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201329 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0940-000331 от
23.06.2020 година на ***, с което на основание чл. 183 ал. 2 т. 1 пр. 1 ЗДП на
АНТ. П. П. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 94
ал. 1 от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, явява се лично. Подържа
изцяло жалбата си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН. Твърди, че
разпоредбата на чл. 94 ал. 1 не съдържа забрана за спиране и престой на
превозните средства в лентата за насрещно движение, когато се касае за
участък от пътя, извън населено място. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление и наложеното му глоба.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с изх. № 316000-1829 от 07.07.2021 година ангажира
становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано
и следва да бъде потвърдено като такова.
1
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на Министъра на
вътрешните работи е, че Началниците на сектор ПП при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДП.
На 03.06.2020 година *** Б.С., Г.М. и В.В. изпълнявали служебните си
задължения на територия, обслужвана от ***, където и тримата служат.
Около 13:20 часа тримата се движели по третокласен път № 3501 в посока от
***.
На около километър от табелата за изход от *** *** забелязали спрян за
престой, непосредствено на пътното платно в лентата за насрещно движение
товарен автомобил *** ***. Това обстоятелство ги провокирало да
преустановят движението на служебния си автомобил и да извършат
проверка. Върху предния капак на автомобила установили жалбоподателя,
който седейки там ядял череши. Същият бил придружаван от своя ***
свидетеля *** П.. На водачът на товарен автомобил *** *** било указано, че
спирането за престой в лентата за насрещно движение е забранено от закона,
поради което и ще му бъде съставен фиш за извършеното нарушение.
Жалбоподателят категорично не се съгласил с изводите на контролните
органи и пожелала да му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение.
На 03.06.2021 година, на място на АНТ. П. П. бил съставен акт за
установяване на извършено административно нарушение по чл. 94 ал. 1 ЗДП ,
връчен му лично. Жалбоподателят го подписал без възражения.
2
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
фактически констатации, на 23.06.2020 година е издадено атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в
размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 94 ал. 1
от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 20-0940-000331 от 23.06.2020 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 092994 от 03.06.2020 година на
***;; Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на Министъра на
вътрешните работи; пощенски плик с дата на пощенското клеймо 08.07.2021
година.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите В.В., Б.С. и Г.М., разпитани непосредствено в
съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл. 94 ал. 1 от ЗДП установява ясно правило за спиране
за престой извън населено място, а именно: за престой извън населените
места пътните превозни средства се спират извън платното за движение.
Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на
оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.
Събраните в хода на проведеното против жалбоподателят
административно наказателно производство и съдебното следствие гласни и
писмени доказателства установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят
нарушил горното правило за поведение, с което осъществила състава на
нарушение по чл. 94 ал.1 изречение второ ЗДП. Показанията на разпитаните
свидетели установяват по категоричен начин, че предвид спецификата на
конкретния третокласен път е невъзможно спирането за престой извън
пътното платно - на практика в конкретния участък липсва пътен банкет. Ето
3
защо и с оглед правилото на чл. 94 ал. 1 ЗДП спирането за престой следва да
се извършва само успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно,
което жалбоподателят не е сторил. Управляваният от г.него товарен
автомобил е бил спрян в лентата за насрещно движение на пътното платно.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Наказателно постановление № 20-0940-000331 от 23.06.2020 година на ***,
с което на основание чл. 183 ал. 2 т. 1 пр. 1 ЗДП на АНТ. П. П. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева
за извършено административно нарушение по чл. 94 ал. 1 от ЗДвП е
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Същото е
издадено от компетентен по степен, място и материя орган, в съответствие
както с материалния, така и с процесуалния закон, при спазване на всички
процесуални правила и правилна интерпретация на фактическите
обстоятелства и подвеждането им под конкретна правна норма. Наложеното
наказание е съобразено със санкционната разпоредба на чл.183 ал. 2 т. 1 пр. 1
ЗДП, която предвижда наказание глоба в конкретно определен размер от 20
лева. Ето защо съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото съдът намери така направеното искане за
присъждане на разноски за неоснователно, поради което и следва да бъде
отхвърлено като такова.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0940-000331 от
23.06.2020 година на ***, с което на основание чл. 183 ал. 2 т. 1 пр. 1 ЗДП на
АНТ. П. П. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 94
ал. 1 от ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искане за присъждане в полза на АНТ.
П. П. на сумата от 300 лева, представляваща направени разноски за
възнаграждение на адвокат П.С. Д., САК.
4
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5