Определение по дело №457/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 183
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Пламен Борисов
Дело: 20204100600457
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 183
гр. Велико Търново , 16.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Христо Томов

Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно наказателно
дело № 20204100600457 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение от 26.08.2020 г., постановено по ЧНД № 1282/2020 г.
ВТРС е отменил частично постановление за прекратяване на наказателно
производство от 14.08.2020 г. на мл. Прокурор при ВТРП, по ДП № 754/2019
г. по описа на РУ и ОДМВР В. Т., водено за престъпление по чл. 325, ал. 1 и
чл. 144, ал. 3 НК. Оставил е частично без разглеждане жалбата от Е. Х. К.,
подадена чрез адв. А.Ч. срещу постановлението за прекратяване като
процесуално недопустима за воденото досъдебно производство за воденото
ДП по чл. 216, ал. 1 НК срещу П.М.К.
Приел е в своите мотиви, че жалбата, която е оставена без разглеждане,
е подадена от лице, което няма право да подава жалба, тъй като не е
собственик на въпросното МПС, а от собственика такава жалба не е подадена.
Липсвало пълномощно от собственика за адвокат А.Ч.от ВТАК. По
отношение на другите две деяния счита, че фактическата обстановка не била
изяснена, като дава указания да се изследва и да се изиска материален
носител на запис на подаден сигнал на тел. 112, тъй като това съобщение
щяло да бъде от съществено значение за проверка достоверността на
показанията на свидетелите. Следвало да бъдат разпитани в качеството на
свидетели полицейските служители посетили местопроизшествието след
подаден сигнал. Не било положено усилия от къде и с какви транспортни
средства били пристигнали в къща за гости свидетелите Д., К. и А., която
била собственик на тази къща. Следвало да се провери дали имало поставена
камера в двора пред имота, да се установяло какви телефони са използвали
тези лица към деня и часа на събитието.
1
Срещу така постановеното определение е подаден частен протест от
прокурор К. Г.. Излага мотиви за това, че е неправилно определението на
ВТРС. На първо място Е.К. няма качеството на пострадал на престъпление по
чл. 325, ал. 1 НК, тъй като това престъпление е с предмет обществени
отношения по спазване на обществения ред и спокойствие. На следващо
място счита, че били извършени всички възможни действия за разкриване на
обективната истина. Самите пострадали били разпитани многократно,
включително и пред съдия. Разпитани били и друга група свидетели,
проведени били очни ставки и било изяснено, че има съществени
противоречия между двете групи свидетели. Указанието за събиране на
доказателства нямало да доведе, според прокурора, до него по-различно от
това, което е установено до настоящия момент. Сигналът подаден на тел. 112
и разпит на полицейски служители, неучаствали като разследващи, нямало да
изясни нищо по-различно от това, което се е установило към момента на
водене на досъдебното производство. Разпитани били свидетели, които били в
близост до конфликта и според РП показанията сочели единствено и само до
извод, че такова деяние по чл. 325 и по чл. 144, ал. 3 НК не е осъществено от
виновно лице – П.М.К.. Единствено извършването на нови очни ставки би
могло да отстрани противоречие в показания. Поради изложеното в частния
протест моли съда да отмени като неправилно определението на ВТРС и да
потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство по
ДП № ЗМ-754/2019 г. по описа на РУ-В.Т..
В отговор на частния протест, адв. Ч. от ВТАК, счита, че протестът е
неоснователен. РС правилно и законосъобразно частично е отменил
постановлението по обвинението по чл. 325, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 НК. Били
събрани достатъчно доказателства за извършените престъпления от
обвиняемия. Съгласява се с мотивите на РС за извършване на други
следствени действия посочени в определението. Неговите доверители били
изпитали основателен страх и той е възбуден у тях от обвиняемия, че може да
извърши тежко умишлено престъпление спрямо живота и здравето им.
Настоящият състав, след като съобрази събраните доказателства по
досъдебното производство, законосъобразността на определението на ВТРС и
постановлението за прекратяването на НП на ВТРП, намира, че
определението на РС е правилно и законосъобразно в частта, в която е
оставена без разглеждане жалбата на Е. Х. К., подадена чрез адв. А.Ч. от
ВТАК относно извършено престъпление по чл. 216,ал. 1 НК като процесуално
недопустима. Действително собственикът на автомобила, който може да
упражни правата по чл. 243, ал. 1 и следващите НПК не е Е. Х. К., а е
собственикът на автомобила В. Х. К., видно от писмените доказателства
събрани в хода на ДП за собственост на МПС. Тъй като той не е
упълномощавал адв. Ч. от ВТАК да обжалва постановлението за
прекратяване в тази му част и самият той не е обжалвал, то правилно РС е
приел, че тази жалба, подадена от адв. Ч., срещу постановлението за
2
прекратяване в частта за извършеното престъпление по чл.216, ал. 1 НК е
процесуално недопустима.
Определението, с което е отменено частично постановлението за
прекратяване на ВТРП по отношение на другите две деяния, за които е водено
досъдебното производство, следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно поради следното:
Престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се намира в Глава Х, а именно
престъпления против реда и общественото спокойствие. Деянието се
осъществява чрез извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. В случая
физическо лице, пострадало от това престъпление, не е налице и правилно РП
е мотивирал своя частен протест именно в тази насока, че няма лице, което да
е оторизирано от закона като пострадало такова за извършването на този вид
престъпления, т.е. Е.К. не е от кръга на лицата посочени в разпоредбата на чл.
243, ал. 4 НПК.
По отношение на третото деяние, за което е водено ДП за
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, следва да се споделят изцяло мотивите на
РП дали основание да се прекрати наказателното производство и в тази му
част. Изследвайки събраните доказателства и най-вече свидетелските
показания на двете групи свидетели, които показания са взаимно
противоречиви и изключващи се и дават една противоречива картина за това
какво се е случило на 27.08.2019 г. около обяд в с. Миндя, което да е свързано
с извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК от
обвиняемия Павел Михайлов Кънчев, се установява, че такова деяние не е
осъществено от същия. Разпитаните свидетели, незаинтересовани от този
инцидент, а именно А. Д., А.К. и В.А. не са чули реплики, които да са били до
такава степен заплашителни от обвиняемия спрямо други лица и да са
свързани със закана за убийство по отношение на тях. Те са чули единствено
силни разправии между обвиняемия и П. П. и М.И., които возейки се в
автомобила на К., след като обвиняемият ударил стъклото на автомобила,
излезли от същия и започнали да си разменят на висок глас различни
реплики.
Проведени са очни ставки между лицата, присъствали на въпросния
инцидент. От тях става ясно, че двете лица П. П. и М.И. в заемат становище,
че са били заплашвани с убийство и това е предизвикало доста сериозна
уплаха за техния живот и здраве, а останалите свидетели, неангажирани с
инцидента, не са чули изричането на такива фрази, които да са свързани със
заплаха живота и здравето на тези двама свидетели.
За да е осъществен съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 НК е нужно обвиняемото лице да се е заканило на тези двама пострадали по
обвинението с престъпление против тяхната личност, в случая закана за
3
убийство, както се твърди от тях и начинът, по който е водено досъдебното
производство. Такива закани и фрази които да предизвикат действително
сериозен страх за живота и здравето на лицата, не са чути от
незаинтересованите и неангажирани свидетели, разпитани по досъдебното
производство.
Във връзка с психичното здраве на двете лица е изготвена
психиатрична експертиза. По отношение на П. П., вещото лице д-р М. е дало
заключение, че е настъпило състояние, според нейните показания, които са
изследвани от вещото лице, на остра стресова реакция. Тя правилно е
възприела фактите, според вещото лице, и тежестта на това разстройство е
преходна с благоприятна прогноза. То е в причинна връзка с преживяното от
нея по време на инцидента. По отношение на М.И. – другото пострадало лице,
д-р М. е дал заключение, отново след като е изследвал данните от неговия
разпит и как се е почувствал той в тази обстановка, заявява, че И. е получил
остра стресова реакция с благоприятна прогноза. Това му психично
разстройство било в причинна връзка с преживяното. Тези заключения не
водят до извод, че е налице такова състояние у лицата, което да е довело до
сериозен страх за техния живот в следствие на казаното от обвиняемия, което
те са възприели. Считаме, че казаното от обвиняемия по отношение на П. П. и
М.И., дори и да се приеме, че те са чули репликите „Ще ви убия, ще ви
запаля“ не е възбудило основателен страх за осъществяване на
престъплението, поради което това деяние е несъставомерно от обективна
страна. Същевременно с този основателен страх, от обективна страна, не е
необходимо деецът да има предварително оформено решение да извърши
убийство или друго противоличностно престъпление, касаещо здравето и
живота на пострадалите. Независимо от тази предпоставка остава недоказано,
а и няма други средства, които могат да докажат това дали обвиняемият е
изрекъл тези думи с такава интонация и настървеност, че те да предизвикат
този основателен страх за живота и здравето на двамата пострадали. Заканата
трябва да е с такъв интензитет и начин изказана, че тя действително да
възбуди основателен страх от осъществяването й. Тя трябва да сочи, че
съществува възможност това да бъде извършено, да личи от изреченото, че
има оформено решение за това. Такива доказателства и данни по делото не са
налице и РП, съобразявайки всички събрани доказателства по досъдебното
производство, правилно е стигнал до заключението, че деянието по чл. 144,
ал. 3 НК е несъставомерно. В този смисъл считаме, че следва да се потвърди
изцяло постановлението на ВТРП, с което е прекратено наказателното
производство, водено срещу П.М.К.за извършени престъпления по чл. 144, ал.
3 НК и чл. 325, ал. 1 НК.
Указанията, които е дал ВТРС в своето определение относно
разпечатка на хартиен носител за обаждането на тел. 112, допускането до
разпит на полицейските служители пристигнали след обаждане на този
телефон в с. М. и изискването на разпечатки на телефоните на лицата
4
,пребиваващи в къща за гости ,не би могло да доведе по никакъв начин за
изясняване на съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 НК. Нито
полицаите, които са пристигнали на място са свидетели на инцидента, нито по
тел. 112 може да се установи, че има такова деяние, свързано със заплаха за
живота и здравето на лицата, които твърдят, че са били застрашени до такава
степен, нито от телефоните на пребиваващите в къща за гости свидетели ще
се установят обстоятелства свързани с това престъпление, поради което
неправилно и в тази посока са били дадени такива указания, за да послужат те
за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Определението на ВТРС, както се спомена по-горе, следва да се
потвърди в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Е.К. срещу
П.К. за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 243, ал. 8 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение на ВТРС от 26.08.2020 г. по ЧНД
1282/2020 г. в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Е. Х. К.
като процесуално недопустима и е прекратено производството по ЧНД
1282/2020 г. по описа на ВТРС в тази му част като правилно.
ОТМЕНЯ Определение на от 26.08.2020 г. по ЧНД 1282/2020 г. в
частта, с която е отменено постановлението на ВТРП за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 754/2019 г. по описа на РУ-В.Т., като
неправилно.
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателно
производство от 14.08.2020 г. на прокурор при ВТРП, с което е прекратено
наказателно производство по ДП № ЗМ-754/2019 г. по описа на РУ-В.Т.,
водено срещу П.М.К. за извършени престъпления по чл. 325, ал. 1 и чл. 144,
ал. 3 НК като правилно и законосъобразно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5