Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Велико
Търново, 02.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря в.г., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
71 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.Н.А. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/10307/20.09.2018г.
на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с който е
определено подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на 10
321лв. В жалбата се твърди постановяване на административния акт в
нарушение на процесуалния и материалния закони, тъй като към датата на
издаването му не е влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологично плащане” от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013г. В писмени бележки са
развити допълнителни съображения за незаконосъобразност на акта. Моли се за обявяване нищожността на оспорения
административен акт, а в условията на евентуалност отмяната му като
незаконосъобразен и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – чрез процесуален представител оспорва жалбата, като
я намира за неоснователна и недоказана. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като в писмени бележки излага подробни съображения.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/10307/20.09.2018г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, с който е определено подлежащо за възстановяване публично държавно
вземане в размер на 10 321лв.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК, административния
съд приема за установено от фактическа страна следното:
А.Н.А. е физическо лице, регистрирано като земеделски
производител. На 15.04.2013г. А. подава Заявление за подпомагане УИН
25/220513/81363 за кампания 2013г., с което заявява и участие по мярка 214
„Агроекологични плащания” с направление „Биологично пчеларство”. С Уведомително
писмо изх.№ 01-6500/10140 / 13.09.2013г. лицето е уведомено за одобрение за
участие по тази мярка, като е изплатена сумата от 8 600,83лв. За втората
година от ангажимента 2014г. е подадено Заявление за подпомагане с УИН
25/280514/87298 и заявление за плащане, като от Държавен фонд „Земеделие” е
изплатена сумата от 8 600,83лв. За третата година от ангажимента – 2015г.
– е подадено Заявление за подпомагане с УИН 25/130515/89691 и заявление за
плащане, като отново е заплатена сумата от 8 600,83лв. За четвъртата
година от ангажимента – 2016г. – заявление за подпомагане и заявление за
плащане не са подадени от А.. С оглед липсата на подадено заявление за плащане
от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е издадено
Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013г. за кампания 2016г. изх. № 01-0500/0307 / 12.12.2016г. Уведомителното писмо е връчено на лице,
отбелязано като „майка“ на получателя, поради което и административния орган
приема, че то е влязло в сила. При наличието на влязъл в сила акт за прекратяване
на агроекологичния ангажимент през четвъртата година от първото заявление,
съгласно чл.18, ал.4, б.“б“ от Наредба № 11 / 2009г. получателя на помощта
дължи възстановяване на 40% от полученото подпомагане, поради което е издаден и
акта за установяване на публично държавно вземане, предмет на настоящото
производство.
С писмо от 18.10.2017г. А.А. е уведомена
за откритото производство по издаване на Акт за установяване на публично
държавно вземане. Писмото е връчено по реда на чл.61, ал.3 от АПК, след като на
посочения адрес за кореспонденция А. не е открита. На 20.09.2018г. е издаден
актът за установяване на публично държавно вземане, в който се приема, че
прекратяването на агроекологичния ангажимент е станало през 2016г. с влязло в
законна сила Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г. за
кампания 2016г. изх. № 01-0500/0307 / 12.12.2016г.
Настоящото съдебно производство е спряно до
приключване с окончателен съдебен акт на а.д. № 853 / 2018г. по описа на
Административен съд Велико Търново с предмет Уведомително писмо за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г. за кампания 2016г. изх.
№ 01-0500/0307 / 12.12.2016г.
По а.д. № 853 / 2018г. е постановено Решение № 67 /
21.02.2019г., което е отменено с Решение № 15450 / 14.11.2019г. на Върховния
административен съд и делото е върнато за ново разглеждане. Образувано е а.д. №
713 / 2019г. по което е постановено Решение № 60 / 25.02.2020г., с което
жалбата на А. е отхвърлена, оставено в сила с Решение № 15422 / 11.12.2020г. на
Върховния административен съд.
Пред съда нови доказателства не се представят от
страните.
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания акт
е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но в нарушение на
процесуалния и материалния закони.
Като нарушение на процесуалния закон от категорията на
съществените, настоящия състав приема липсата на редовно връчване на
съобщението за образуване на административно производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК изисква уведомяване
на заинтересованото лице за започналото административно производство. Безспорно
А.А. е заинтересовано лице в производството по издаване на акт за установяване
на публично държавно вземане, тъй като с него ще бъде задължена да възстановява
получени публични средства. Съгласно ал.2 от същата разпоредба ако адресът или
другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на
заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва
по реда на чл. 61, ал. 3.
Следователно за пристъпване към връчване по реда на чл.61, ал.3 от АПК
/поставяне на уведомление на таблото/ е необходимо органът да установи опити за
връчване на съобщението на заявения адрес за кореспонденция, на постоянния и
настоящ адрес на лицето, по телефон, факс или електронна поща. По делото е
представена единствено товарителница от куриерска фирма, на която неизвестно
лице/лица са отбелязали с кръстче „лицето не е намерено на адреса“ и отгоре
ръкописно дата 21.11.2017г. и „пратката не е потърсена от получателя“ и отгоре
ръкописно дата 30.11.2017г. Липсват данни какъв е настоящият и постоянен адрес
на А. към този момент. Изискването на закона е адресът на лицето да е
неизвестен, което означава да е търсено на всички адреси – деклариран адрес за
кореспонденция, настоящ и постоянен адрес – и на всеки един от тези адрес да не
е намерен. Неполучаването на пратката не изпълва законовите изисквания за ненамиране
на лицето на адреса. Същевременно от подадените заявления за подпомагане е
видно, че в тях е вписан телефон. Липсват каквито и да било данни за търсене на
този телефон на А. и съобщаването на акта по един от алтернативните начини – по
телефон. След като не са изчерпани законоустановените начини за редовно
връчване на съобщението, неправилно е преминато към връчване по реда на чл.61,
ал.3 от АПК, което е довело до накърняване на правото на защита на лицето. При
своевременно връчване на съобщението за образуване на административно
производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане в
резултат от прекратен агроекологичен ангажимент, А. би изложила възраженията си
за липса на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент и
това би било основание за спиране на административното производство до
изясняване на преюдициалния за акта въпрос. И не би се стигнало до
преждевременното издаване на акт за установяване на публично държавно преди
влизане в сила на акта за прекратяване на ангажимента. Поради това допуснатото
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на връчване на
съобщението по чл.26, ал.1 от АПК, води до незаконосъобразност на оспорения акт
и самостоятелно основание за неговата отмяна.
Допуснатото нарушение на процесуалните
правила води и до неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на
чл.18, ал.4
от Наредба № 11 / 2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013г.
предвижда различен размер на подлежащата за възстановяване помощ в
зависимост от годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент. След
като агроекологичния ангажимент се прекратява и изричен административен акт,
подлежащ на оспорване, то годината, в която се прекратява агроекологичния
ангажимент е годината, в която административния акт за прекратяването му влиза
в сила. В конкретния случай Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата
за развитие на селските райони 2007 – 2013г. за кампания 2016г. изх. №
01-0500/0307 / 12.12.2016г. влиза в сила на 11.12.2020г. – датата на
постановяване на окончателното решение на Върховния административен съд. Видно
от мотивите на съдебните актове, постановени по спора, всеки съдебен състав
приема за допустима жалбата срещу уведомителното писмо и разглежда спора по
същество. Следователно агроекологичния ангажимент на А.А. е прекратен през
2020г., която се явява 7-ма година след поемане на агроекологичния ангажимент и
подлежащата на възстановяване сума следва да се определи по реда на чл.18,
ал.4, б.“г“ от Наредба № 11 / 2009г. в размер на 10%. Несподелимо е
разбирането, че агроекологичният ангажимент е прекратен през 2016г., тъй като
тогава е издаден акта или лицето не е подало заявка за плащане. Условията за
възстановяване на вече получена помощ са разписани в наредбата. След като
агроекологичния ангажимент се поема за 5 години, то разпоредбата на буква „г“
от ал.5 на чл.18 е безпредметна, ако прекратяването на агроекологичния
ангажимент не е обвързано с влизането в сила на индивидуален административен
акт, какъвто е уведомителното писмо.
При получени общо 25 802,49лв. по
реда на чл.18, ал.4, б.“г“ от Наредба № 11 / 2009г. подлежащи на възстановяване
са 2 580,25лв. Актът за установяване за публично държавно вземане в тази му
част следва да бъде потвърден, а в останалата част следва да бъде отменен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/10307/20.09.2018г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, с който е определено подлежащо за възстановяване публично държавно
вземане в размер на 10 321лв.
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Н.А. *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/10307/20.09.2018г. на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в останалата
част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: