Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 31.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на шести юли, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Стефка Александрова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 13232 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./.

Ищците Г.Н.Ю., Н.Б.Ю. поддържат твърдение, че претърпели значителни неимуществени вреди, в резултат от настъпилата смърт на дъщеря имГ.Г. М.. Ищцата А.Т.С. (малолетна и представлявана от настойник  Н.Б.Ю.) поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат от настъпилата смърт на родителите йГ.Г. М. и Т.С. М.. Тримата ищци сочат, че причината за настъпването на вредите било ПТП на 18.09.2014г., което било причинено поради виновното противоправно поведение на водача на товарен автомобил „Шкода“ с рег. № *******Д.Н.Д., чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество. В резултат от реализирания челен сблъсък между споменатия товарен автомобил „Шкода“ с рег. № *******и управлявания от Т.С. М. лек автомобил  „Фолксваген“ с рег. № ********, лекият автомобил бил силно деформиран, а в последствие се възпламенил и пътуващите в негоГ.М. и Т. М. загинали. Противоправният характер на поведението на водача Д.било установено посредством влязла в сила присъда по НОХД № 89/2015г. на Окръжен съд Силистра.                                   При изложените фактически твърдения, ищците Г.Н.Ю. и Н.Б.Ю. претендира за осъждане на ответника да им изплати застрахователно обезщетение в размер от по 200 000 лева за неимуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, причинени в резултат на  загубата на дъщеря имГ.Г. М., заедно със законната лихва, считано от настъпването на вредоносния резултат на 18.09.2014г. до деня на окончателното изплащане на сумата. При изложените фактически твърдения, ищцата А.Т.С. (малолетна и представлявана от настойник  Н.Б.Ю.) претендира за осъждане на ответника, да й изплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 200 000 лева по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за претърпените неимуществените вреди, причинени в резултат на  загубата на майка й -Г.Г. М. и застрахователно обезщетение в размер на сумата от 200 000 лева по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за претърпените неимуществените вреди, причинени в резултат на  загубата на баща й - Т.С. М. заедно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от настъпването на вредоносния резултат на 18.09.2014г. до деня на окончателното изплащане на сумата. Всеки ищец претендира да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски за процесуално представителство.

 

Предявените претенции на всеки от тримата ищци са оспорени от ответника „ЗАД ОЗК- З.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор. Ответникът  признава факта на настъпването на процесното ПТП и участващите в него лице, както и признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за посочения от ищцата причинител на вредите – водач на товарен автомобил „Шкода“ с рег. № *******Д.Н.Д., но оспорва останалите предпоставки за възникване на задължението му да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва на първо място твърдението на ищците, че противоправното поведение на застрахования от него водач на товарния автомобил е единствена причина за настъпване на вредоносния резултат и релевира доводи за съпричиняване на този резултат и от водача на лекия автомобил - загиналия в следствие на процесното ПТП Т.С. М.. Сочи, че смъртта на пострадалите била причинена поради настъпили пожар в купето на лекия автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********, в който те пътували, а пожарът бил резултат от техническа неизправност на това МПС. Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата пострадали, поради това, че при настъпване на ПТП те не са използвали обезопасителни колани, с каквито автомобилът е бил фабрично оборудван. Оспорва обема на вредоносния резултат за имуществените вреди, като навежда довод за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите. Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски.    

Третото лице- помагач на страната на ответника – З. „А.Б.“ АД оспорва исковете само по размер, като поддържа становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Оспорва доводите на ответника, за противоправно поведение на загиналия при ПТП водач на лекия автомобил Т.С. М., като поддържа становището, че наказателният съд вече се е произнесъл по противоправния характер на деянието на водача на товарния автомобил, признавайки го за виновен и изводите на наказателния съд обвързвали настоящия състав на съда

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приета като доказателство по делото Присъда № 20/ 10.07.2015г. която е постановена по НОХД № 89/2015г. съгласно описа на ОС Силистра и съдържа отбелязване за влизане в сила на 28.07.2015г. се установява, че с нея наказателният съд е признал за виновен и осъдил подсъдимия Д.Н.Д. по повдигнатото му обвинение в извършването на престъпление по чл. 343, ал.3 пр.второ, хипотеза 2, буква „б“, предложение първо във вр. с чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1, пр.трето, вр. с чл. 36 и чл. 58а от НК, за това, че на 18.09.2014г. около 10.10 часа, по път ІІІ-235, на километър 36-ти и при управление на товарен автомобил „Шкода“ с рег. № *******е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е допуснал ПТП, довело до смъртта на Т.С. М. иГ.Г. М.. На основание чл. 300 от ГПК- настоящият състав на съда приема за установени посочените в съдържанието на присъдата юридически факти, свързани с вредоносния резултат, неговата противоправност и вината на водача Добрев.

В мотивите на присъдата /стр.8, абз. втори/ е приет извода за „..изключително висока степен на съвина от страна на пострадалия водач на лекия автомобил. Същият е управлявал МПС в насрещната за него лента на движение /тази на подсъдимия Добрев/, като в последния момент е предприел маневра с която да навлезе в дясната лента на пътното платно. “

От представената справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява договор със застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за собственика и водача на процесния товарен автомобил „Шкода“ с рег. № *******към датата на настъпване на ПТП – 18.09.2014г..

Страните не спорят, а представената от ответника справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява договор със застрахователно покритие, предоставено от третото лице- помагач ЗАД „А.Б.“ АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за собственика и водача на процесния лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********, към датата на настъпване на ПТП – 18.09.2014г.

От съдържанието на приетото като доказателство Удостоверение за родствени връзки № 154/09.10.2014 г. издадено от Община Дулово, се установява, че А.Т.С. е низходяща по права линия от първа степен наГ.Г. М. (майка) и Т.С. М. (баща).

От съдържанието на приетите като доказателства Удостоверение за семейно положение № 142/26.09.2014 г. и Удостоверение за семейно положение № 150/07.10.2014 г.издадени от Община Главиница се установява, че Г.Н.Ю., Н.Б.Ю. са възходящи по права линия от първа степен наГ.Г. М..

Приобщените към делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на ПТП и фотоалбум съдържат факти и данни за механизма на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие, а фактите са установени непосредствено от органите на КАТ при МВР след настъпването на произшествието. Тези данни са обект на анализ от допуснатите съдебна авто- техническа експертиза (първоначална и допълнителна), комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза и пожаро- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебна авто-техническа експертиза /първоначално и допълнително/, изготвена от вещото лице Х.И. (със специалност технология е безопасност в автомобилния транспорт) обосновава следните изводи за правнозначимите факти:

·        ПТП е настъпило 11.05.2015г. при следния механизъм: На 18.09.2014г. около 10 часа лек автомобил „Фолксваген" се движи със скорост от около 102км/ч в светлата част на денонощието при сухо и ясно време по път III-235 с посока на движение гр.Главиница - с. Сокол. В същото време в противоположна посока с. Сокол - гр. Главиница, със скорост от  около 70 км/ч се движи товарен автомобил с ремарке. При досигане на + км 36, 500 от пътя водачът на лек автомобил „Фолсваген" губи управление над автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение. Водачът на т.а. „Шкода" след като забелязва движещия се в в своята лента лек автомобил предприема аварийно спиране, а в резултат от триенето при спиране гумите му оставят следи по асфалта. От предприетата маневра аварийно спиране, поради фабричните особености на спирачната система /камионът е стар модел, без АБС/, товарния автомобил започва изместване на масовия си център - наляво от посоката си на движение. Когато товарният автомобил достига разделителната линия на платното за движение настъпва удар между двата автомобила. Ударът настъпва с дясна предна част на товарния автомобил и лява предна част на лекия автомобил, като предната му част навлиза под товарния автомобил. След удара товарният автомобил завлича лекия автомобил напред и наляво, спрямо посоката на движение на товарния автомобил, като продължава да оставя следи по асфалта. Двата атомобила преустановяват движението си извън платното за движение вляво от него, по посока на движение на товарния автомобил. В следствие на удара, лекият автомобил се запалва и изгаря напълно.

• Скоростта на товарния автомобил „Шкода" към момента на осъществяване на удара е около 63-71 км/ч, а скоростта на лекия автомобил „Фолксваген" към момента на удара е около 102 км/ч. Няма данни за наличие на препятствия, ограничаващи скоростта или видимостта, която за всеки от водачите (един към друг) е била около 200-300 метра.
• Няма данни за техническа неизправност на автомобилите, участвали в ПТП. Лекия автомобил „Фолксваген" е бил оборудван на предните и задните места с обезопасителни колани.
• Мястото на удара между участващите в ПТП МПС може да се определи както следва: По дължина на пътното платно - на около 28-29 метра след линията на ориентира; по ширина на пътното платно - около разделителната линия между двете платна – на 3 метра вляво от десния край на платното за движение (което по преценка на вещото лице е с ширина от около 6 метра.
• Основната причина за настъпване на ПТП е навлизането на лекия автомобил „Фолксваген“ в лентата за насрещно движение. Като друга причина за настъпване на ПТП може да се посочи отклоняването на товарния автомобил от масовия си център в посока ляво по време на спирането си.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна пожаро-техническа експертиза /първоначално и допълнително/, изготвена от вещото лице В.С.                                    (със специалност технология е безопасност в автомобилния транспорт) обосновава следните изводи за правнозначимите факти:

• Непосредствената причината за запалване на автомобилите е било възникналото ПТП. Предната част на лекия автомобил е навлязла под товарния и купето е било деформирано до неузяаваемост, което означава, че всички течности, намиращи се в двигателя са изтекли и са се разлели по терена. Ударът е предизвикал и разбиване на картера на камиона откъдето също е изтекло значително количество моторно масло. Като се има предвид, че в момента на удара двигателите и на двата автомобила са преустановили работата си следва, че разлелите се течности по терена са предимно смазочните масла и охладителна течност. Количеството на горивото е било незначително. В резултат от удара е бил разбит и акумулатора на лекия автомобил и намиращата се в него киселина също е изтекла и се е смесила с разлетите течности. Започнал е процес на окисление на сместа от разлетите течности по терена, което е било съпроводено с отделянето на пушек.
• Горенето е възникнало в интервала от 10 до 15 минути от момента на удара. От материалите, намиращи се в кориците на делото не може да бъде определен периодът от време от момента на възникване на ПТП до пристигането на първите свидетели, поради което не може точно да бъде фиксиран периодът от време от момента на възникване на ПТП до момента на поява на пламъчно горене.

Заключението на изслушаната и приета комплексна без оспорване съдебна авто-техническа експертиза /първоначално и допълнително/, изготвена от вещото лице Х.И. и д-р Н.С. (със специалност съдебна медицина) обосновава следните изводи за правнозначимите факти:

• Предвид механизма на ПТП, морфологията и локализацията на травматичните увреждания на пострадалите, както и показанията на свидетели "при удара цялата кола се сви под камиона, малко само стърчеше задната част" и "...под камиона имаше автомобил смачкан до неузнаваемост../, то несъмнено - освен удара между автомобилите, голямо значение за травматичните увреждания на пострадалите има и силният натиск върху телата им от силно деформираната предна част на лекия автомобил.
• Като се има предвид разположението на пострадалите в салона на автомобила то поставянето на предпазни колани не би могло да предотврати леталния изход на пострадалите
• Няма описани следи, наранявания и костни счупвания по телата на починалите, които са характерни и се получават при правилно поставен обезопасителен колан, но в случая такива трудно биха се установили, поради възникналия пожар и изгаряне /овъгляване/ на меки тъкани и кости на пострадалите.
• При конкретния механизъм на ПТП и разположението на телата на водача и пътничката до него на местата си в предната част на автомобила, то и да не беше се запалил лекия автомобил, пътуващите в него не биха имали възможност да излязат от него и да избегнат леталния си изход.

Показанията на разпитания като свидетел  (по делегация от РС Силистра) Д.Н.Д. установяват, че непосредствено преди пътния инцидент, водачът на товарния автомобил се е придвижвал с това от 30 тона фракция, а скоростта била „нормална“ около 50-60 км/ч. понеже по обективни технически причини (камионът бил стар), той фактически не можел да развие по- голяма скорост. Свидетелят, който управлявал камиона, забелязал насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген“ и преценил, че скоростта му е повече от 100 км/ч., а при това забелязал, че този автомобил навлязъл в насрещната лента спрямо своята посока на движение т.е. в лентата за движение на товарния автомобил, без да подаде светлинен пътепоказател за извършване на маневрата. Поведението на този водач провокирало реакция на свидетеля, който незабавно задействал спирачната система, а след удара опитал да загаси избухналия в пламъци лек автомобил. Тъй като лекият автомобил бил навлязъл изцяло под корпуса на камиона – свидетелят не могъл да възприеме колко са пътниците в автомобила и дали имат предпазни колани.

Показанията на разпитаната като свидетел Н. Б.А.установяват близките лични отношения между починалата в следствие на процесното ПТПГ.М. и нейните родители- ищците Г.Ю. и Н.Ю., както и негативните субективните емоционални преживявания на последните, произтичащи от причинената нейна смърт. Според същата свидетелка, ищцата А.С. преживяла изключително тежко новината за смъртта на двамата си родители, търсела ги непосредствено след трагичния инцидент и до момента на изслушване на свидетелката.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове, които се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/, ответникът дължи, в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, да заплати обезщетение за причинени от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

Настъпването на процесното ПТП като юридически факт, както и причинената смърт на пътувалите в лекия автомобил „Фолксваген “ Т. М. (водач) иГ.М. (пътник на предна дясна седалка) не е предмет на правен спор.

Събраните в хода на делото писмени доказателства установяват по категоричен начин всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача на товарния автомобил „Шкода“. Влязлата в сила присъда на наказателния съд (Присъда № 20/ 10.07.2015г. която е постановена по НОХД № 89/2015г. съгласно описа на ОС Силистра), обвързва доказателствените изводи на настоящия състав на съда, по посочените в чл. 300 от ГПК елементи от предмета на доказване: извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – водача на товарния автомобил „Шкода“ Д.Д.. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между причинителя на вредите - и ответника „ЗАД ОЗК- З.“ АД.

Тримата ищци попадат в кръга от лицата, които имат право да получат обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради установената непосредствено близка тяхна родствена връзка с пострадалите лица. В тази насока, исковете са доказани по основание и ищците са легитимирани да получат обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди.

При установените в хода на делото факти и направените правни изводи, повдигнатият в хода на делото спор се концентрира в три насоки: Първо – относно механизма на настъпване на процесното ПТП в контекста на твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил (чрез допуснати нарушения на ЗДвП) и от страна на пострадалите, поради нарушение на чл. 137а от ЗДвП  и  Второ - върху размера на застрахователното обезщетение, което може справедливо да репарира претърпените неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливостта.

По отношение на механизма на настъпване на ПТП и възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лица;

Внимателният комплексен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, сред които заключенията на съдебната- авто-техническа експертиза, заключението на комплексната съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза и пожаро- техническата експертиза, мотивира категоричен извод, че настъпването на релевираните в исковата молба вредоносни последици е било обусловено от комплексни причини: От една страна, такава причина е противоправното поведение на водача на товарния автомобил „Шкода“, който е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наказателната отговорност на този водач е установена с  влязла в сила присъда на наказателния съд, но и самият наказателен съд е отчел факта на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия водач на лекия автомобил „Фолксваген“, определяйки този принос в мотивите на присъдата /стр.8, абз. втори/ като „изключително висок“.

До същите изводи достигна и настоящия съдебен състав на гражданския съд, след като анализира независимо от наказателния съд събраните в хода на настоящото дело доказателства и кредитира изводите на съдебната авто- техническа експертиза.

Съдът категорично не споделя доводите на третото лице- подпомагаща страна – ЗАД „А.Б.“ АД срещу обосноваността на експертизата, тъй като, независимо от експертните изводи – събраните писмени доказателства за оглед на местопроизшествието мотивират логичен извод, подкрепящ изводите на вещото лице И. в експертизата. Причина за настъпване на ПТП е навлизането на лекия автомобил „Фолксваген“ в лентата за насрещно движение, а друга независимо причина, обусловила настъпване на ПТП е факта на отклоняването на товарния автомобил в посока ляво – след задействане на спирачната система по време на провокираното от поведението на водача на лекия автомобил аварийно спиране.

При преценката на обема на съпричиняването, настоящият състав на съда приема краен извод извода за равностоен обем в причинно- следствената връзка, между поведението на водача на товарния автомобил „Шкода“ Д.Д., (застрахован от ответника „ЗАД ОЗК- З.“ АД срещу риска за възникване на гражданска отговорност от водача) и поведението на загиналия при ПТП водач на лекия автомобил „Фолксваген“ (застраховано от третото лице- помагач ЗАД „А.Б.“ АД срещу риска за възникване на гражданска отговорност от водача).

Обемът на съпричиняването съдът определя в размер 50:50, а при това е уместно да се отбележи, че при разрешаването на настоящия правен спор, този извод има правно значение в две насоки:

На първо място, при определяне на размера на обезщетението, което ищцата А.С. би била легитимирана да получи за неимуществените вреди, които е претърпяла поради смъртта на баща си Т. М., този принос следва да бъде отчитан. Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на самия пострадал Т. М., открива приложното поле на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за редуциране на размера на обезщетението, съобразно приноса на пострадалия.

На второ място, в хипотезата на чл.223 от ГПК, установеното от съда съпричиняване има процесуално правно значение, което е съществено в отношенията между подпомагаща и подпомагана страна (помежду им). То обаче не повлиява върху легитимацията на увредените лица, да търсят пълен обем от дължимото обезщетение – насочвайки претенцията си пред съда само към единия от двамата съпричинители на вредите, респ. само към неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, какъвто без съмнение се явява привлечения като ответник „ЗАД ОЗК- З.“ АД.

Релевирания от ответника довод за нарушение на предвиденото в разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП задължение на пострадалите (загиналите при ПТП) за използване на обезопасителни колани, с които моторното превозно средство е било оборудвано, не може да бъде възприет. До този извод настоящият съд достигна, анализирайки прецизно изводите на приетите без оспорване съдебната пожаро- техническа експертиза и комплексната съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза, посочваща множеството тежки травматични увреждания /политравма/ и последвалия пожар като действителна причина за смъртта на водача Т. М. и пътничкатаГ.М.. В хода на съдебното дирене не се установи по категоричен начин, дали пострадалите са били с предпазни колани, но във всеки случай бе обоснован извода, за невъзможността да бъде избегнат евентуално фаталния изход за пострадалите, дори и при използването на предпазни колани.

По отношение на размера на застрахователните обезщетения;

За претендираните неимуществени вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.

От друга страна, при определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, следва да бъдат съобразени обществено икономическите условия в страната, като се отчита към момента на причиняване на увреждането.

При липса на нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието за справедливост, което е конкретизирано в социални, а не в абстрактни измерения, съдът приема за отправен критерий официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата които определят адекватното съответствие между паричния израз на обезщетението и обществено разбиране за справедливост.

По претенциите на А.Т.С.;

В хода на съдебното дирене беше установено по категоричен начин, че ищцата е дъщеря на загиналите при настъпването на ПТПГ.М. и Т. М..

Налице е значителен обем на вредоносните последици, като се има предвид, че се касае за малолетно дете, което е загубило в процесното ПТП и двамата си родители. Сравнително ранната възраст на детето и липсата на всякаква емоционална и материална подкрепа обосновават изключително висок обем на вредите и необходимост от присъждане на по- голям размер на застрахователно обезщетение.               С оглед социално икономическите условия в страната към момента на настъпването на процесното ПТП – 2014г., съдът приема за справедлив размер на обезщетение сумата от по 200 000 /двеста хиляди/ лева за емоционалните вреди, свързани със загубата на всеки от родителите на ищцата А.С..

Вредите значителни именно, поради това, че са били внезапно и болезнено прекъснати социалните и емоционални връзки на малолетната ищца с нейните непосредствено възходящи, чиято роля в живота на подрастващия е значителна.

Справедливият размер на обезщетението, което А.С. има право да получи поради смъртта на баща си Т. М., следва да бъде намален с една втора, съразмерно с приноса на този от пострадалите в настъпването на релевирания вредоносен резултат и на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

Това означава, че размерът на присъденото в полза на А.С. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от загубата на майка й следва да бъде присъденио в пълния претендиран размер на сумата от 200 000 лева, а обезщетението за претърпени вреди в резултат от загубата на баща й Т. М. (водача на лекия автомобил „Фолксваген“) следва да бъде присъдено в редуцирания при условията на чл. 51, ал.2 от ГПК размер от 100 000 лева, като разликата до пълния размер на претенцията за 200 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По претенциите на Г.Ю. и Н.Ю.;

В хода на съдебното дирене беше установено по категоричен начин, че ищците са родители на загиналата при настъпването на ПТПГ.М..

Като отчита действителния установен обем на вредоносните последици, които се претърпели ищците – Г.Ю. и Н.Ю. поради смъртта на дъщеря си, но без да могат да бъдат пренебрегнати икономическите критерии за определяне на критерия за справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи - съдът приема за справедлив размер на обезщетение сумата от по 100 000 /сто хиляди/ лева, за всеки от споменатите двама ищци.

Вредите се изразяват в прекъснатите близки социалните и емоционални връзки на ищците с навършилата пълнолетие тяхна дъщеря. Пострадалата е била в сравнително млада възраст, трагичният инцидент е настъпил неочаквано, а емоционалните и психологически вреди за пострадалите без съмнение са значителни.

За разликата над посочената сума и до пълния размер на претенциите – за 200 000 лева всяка, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

На основание чл. 223, ал.2 КЗ вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците и законната лихва, изчислена върху присъдения размер на обезщетението, от датата на настъпването на увреждането (смъртта на пострадалите) – 18.09.2014 г., до деня на окончателното плащане на присъдената сума.

По разноските:

В хода на делото е представен списък на разноските и от двете страни.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените съдебни  разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от предявените искове.  Съдът счита, че разноските следва да бъдат присъдени общо, тъй като са направени общо и разпределянето им е въпрос на вътрешни отношения между ищците, особено като се отчита факта, че са в близки родствени и семейни връзки.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, при което бяха разгледани няколко обективно съединени иска.  При това, съдът отчита и броя на проведените съдебни заседание, естеството на извършените процесуални действия и факта, че всички ищци са представлявани от един адвокат, комуто се дължи възнаграждение за всеки иск. По изчисления на съда сумата възлиза на 9967, 50 лева.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда следващата се държавна такса за уважената част от исковете, от заплащането на която ищецът е бил освободен. По изчисления на съда сумата възлиза на 20 000 лева.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на  ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство от юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу ответника искове. Възнаграждението на юрисконсулта обаче, не може да превишава минималните размери, установени от закона, които са в размер на 450 лева за всеки иск. Исковете са уважени в различна степен, а разноските са направени от ответника общо – в процеса, иницииран от тримата ищци едновременно. Ето защо, с оглед степента на уважаване на исковете и обстоятелството, че разноските включват възнаграждение за процесуално представителство и разходи за събиране на допуснатите доказателствени средства, съдът счита, че всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от по 750 лева.

На третото лице- подпомагащо ответника, разноски не се дължат, тъй като то не е надлежно легитимирано да претендира сторените разноски. Поради изложеното и по аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК – разноски в полза на третото лице- помагач не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД с ЕИК ******* и адрес - гр. София,                     ул. „*******, да заплати на А.Т.С., с ЕГН **********, действаща чрез настойника си Н.Б.Ю. с ЕГН **********) и със съдебен адреса***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 200 000 лева (двеста хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на родителГ.Г. М.,  заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014г. до деня на окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД с ЕИК ******* и адрес - гр. София,                     ул. „*******, да заплати на А.Т.С., с ЕГН **********, действаща чрез настойника си Н.Б.Ю. с ЕГН **********) и със съдебен адреса***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на родител Т.С. М., причинени от водача на товарен автомобил „Шкода“ с рег. № ******, при ПТП от 18.09.2014г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля претенцията в частта – за разликата над присъденото обезщетение и до пълния претендиран размер от 200 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД с ЕИК ******* и адрес - гр. София,                     ул. „*******, да заплати на Н.Б.Ю. с ЕГН ********** и със съдебен адреса*** - на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на дъщеряГ.Г. М., причинена от водача на товарен автомобил „Шкода“ с рег. № ******, при ПТП от 18.09.2014г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото до пълния претендиран размер от 200 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД с ЕИК ******* и адрес - гр. София,                     ул. „*******, да заплати на Г.Н.Ю. с ЕГН ********** и със съдебен адреса*** - на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на дъщеряГ.Г. М., причинена от водача на товарен автомобил „Шкода“ с рег. № ******, при ПТП от 18.09.2014г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2014г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото до пълния претендиран размер от 200 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД, да заплати общо на А.Т.С., Н.Б.Ю. и Г.Н.Ю. - на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 9967, 50 лева (девет хилади деветстотин и петдесет) лева, представляващи  съдебни разноски за процесуално представителство пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА А.Т.С., да заплати на ЗАД „ОЗК- З.“АД, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК – сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща съдебни разноски за процесуално представителство и събиране на доказателства пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Н.Б.Ю., да заплати на ЗАД „ОЗК- З.“АД, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК – сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща съдебни разноски за процесуално представителство и събиране на доказателства пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Г.Н.Ю., да заплати на ЗАД „ОЗК- З.“АД, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК – сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща съдебни разноски за процесуално представителство и събиране на доказателства пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД с ЕИК ******* и адрес - гр. София,                     ул. „*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева) за държавна такса, от чието заплащане ищците са освободени.

 

Решението е постановено при участието на трето лице – подпомагаща ответника страна „З.А.Д.А.Б.” АД с ЕИК******и седалище ***.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.

                                                                       

СЪДИЯ: