Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
***, 22.02.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***ският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното
от съдията ШИРКОВА гр. д. № 8460 по описа за 2017 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното
Иск
с правно основание чл.200 КТ.
Постъпила е искова молба от В.Г. *** против „С.“
ЕООД ***. В исковата си молба ищецът В.Г. *** твърди, че е работил с трудов договор в ответното
дружество на длъжност „***“ с място на работа „***“ гр.***. Твърди, че на 18.07.2015г. с негов колега работили в
машинна зала и при изпълнение на свое задължение се качил на алуминиева стълба.
Твърди, че при повторното качване на стълбата, същата се счупила и той паднал
по гръб на земята. В резултат на падането получил ***. Твърди, че изпитал
неописуема болка и веднага бил транспортиран с линейка до Ортопедична клиника,
където постъпил на лечение до 21.07.2015г. Твърди, че лекарите преценили, че не
следва да се предприема оперативно лечение, но се наложило да лежи неподвижно,
а болките, които изпитвал били нетърпими. Ищецът твърди, че през цялото време
приемал обезболяващи и не можел да се обслужва сам, а състоянието му наложило
да ползва отпуск за временна нетрудоспособност от месец юли 2015г. до месец
април 2016г. Претърпял значителни физически и психически страдания, преживял
болки, страх и психическо напрежение, трайно се ограничили движенията му,
постоянно употребявал обезболяващи, чувствал, че е в тежест на семейството си.
За тези страдания претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30000 лева. Твърди, че ако е бил на
работа през този период е трябвало да получи трудово възнаграждение в размер на
5750 лева, вместо обезщетението, което е получил в размер на 4005,75 лева,
поради което претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 1745 лева.
В заключение моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди за претъпени болки и страдания в резултат от трудова
злополука в размер на 30000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на
4005,75 лева за разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, ако
е на работа и полученото за временна нетрудоспособност обезщетение. Прави
доказателствени искания за назначаване на медицинска и съдебно-счетоводна експертизи.
В съдебно заседание ищецът
прави искане за изменение в размера на предявения иск за имуществени вреди като
моли същият да се счита предявен за сумата от 202,81 лева вместо първоначално
посочената сума 1745 лева. Не представя писмени бележки в указания от съда
срок.
В представения писмен
отговор ответникът оспорва предявения иск по размер. Твърди, че и към момента
ищецът е служител на дружеството. Оспорва твърденията, че ищецът е претърпял
счупване на ***, тъй като в медицинската документация липсват такива данни.
Твърди, че предявеният иск за вреди е прекомерно завишен. Възразява срещу
направеното искане за съдебно-счетоводна експертиза. В представените писмени
бележки ответникът навежда доводи за съпричиняване от
страна на ищеца. Съдът счита, че същите не следва да бъдат приемани и
обсъждани, тъй като не са направени с представения писмен отговор и с изтичане
на едномесечния срок, ответникът е загубил право да прави такива възражения.
Навежда доводи, че събраните по делото гласни доказателства са противоречиви,
неясни и не подкрепят описаната в исковата молба фактическа обстановка.
Съдът като
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.200 КТ, предявен от В.Г.Г.
***, с който се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30000 лева и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 202,81 лева, вследствие трудова злополука, при която е ищецът
е претърпял болки и страдания по време, когато последният е изпълнявал
трудовите си задължения.
Не е спорно обстоятелството, че ищецът В.Г.Г. е работил в ответното дружество – „С.”ЕООД *** по
трудово правоотношение, съгласно трудов
договор № 064/30.09.2014г., като е заемал длъжността ”***”. Съгласно
представената длъжностна характеристика за посочената длъжност, подписана от ищеца
при постъпването му на работа /л.7/ основните му трудови задължения са да осигурява правилната и оптимална работа
на хладилната инсталация ; да извършва всички видове техническо обслужване и
ремонтни работи по хладилната инсталация; отговаря за температурния режим на
хладилните камери и замразителните
тунели и контролира правилното разскрежаване на
изпарителите и т.н.
Безспорно по делото е установено, че на 18.07.2015г.
ищецът В.Г. е работил в машинната зала с негов колега Н.Ц.А., като последният
се бил качил върху тръби на височина пет метра над компресор. Не се спори, че
ищецът трябвало да подаде на колегата си инструменти, с които да стегне три
крана. За целта ищецът се покачил на алуминиева стълба, която се счупила и
ищецът паднал на земята по гръб. След падането, ищецът бил откаран за лечение в
болница.
Безспорно е установено, че ответникът „С.”
ЕООД като работодател е подал декларация за трудова злополука до ТП на НОИ /л.9
и 10/. Няма спор, че злополуката от 18.07.2015г.
станала с В.Г. е приета за трудова по чл.55 ал.1 КСО, съгласно разпореждане №18331/30.07.2015г.на
НОИ-РУСО *** /л.12/, като е налице внезапно увреждане на здравето, изразяващо
се в ***, настъпило през време и по повод извършваната работа.
Спорни в
настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките за уважаване
на иска по чл.200 КТ, дължи ли ответникът- „С. ”ЕООД *** като работодател
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, вследствие
трудовата злополука от 18.07.2015г., при която ищецът е претърпял травмите, респективно
в какъв размер. Съдът счита, че не следва да се обсъждат въпросите има ли
основания за изключване отговорността на работодателя по чл.201 ал.1 КТ или за
намаляване на отговорността на основание чл.201 ал.2 КТ, поради допусната
от пострадалия груба небрежност, тъй
като такива възражения са направени едва в писмените бележки.
Съгласно
разпоредбата на чл.200 КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по своята правна
характеристика. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на работника
или служители при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали
тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като
работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и предотврати
настъпването на злополуки.
В хода на
съдебното производство от представените Трудов договор и допълнително
споразумение към него се установи, че ищецът е работил и продължава да работи в
хладилна база на ответното дружество като ***. Представена е Декларация за
трудова злополука, подадена до НОИ от управителя М.П., в която е отразено, че
при качване по алуминиева стълба, стълбата се повредила и ищецът е паднал на
пода в Машинната зала, а контузиите са получени вследствие на падането на пода.
В декларацията е отразено, че свидетел на инцидента е Н.Ц.А..
Относно вида и
характера на настъпилите телесни увреждания, съдът допусна до изслушване и
назначи съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице, което
съдът приема като правилно, компетентно и безпристрастно, се установява, че на
ищеца е причинена генерализирана контузия на тялото ***. Такива са и
твърденията в исковата молба, които ответникът е оспорил. Съдът приема за
установено, че действително ищецът е получил
счупване на ***, тъй като това е отразено и в представената по делото Епикриза, с която се е запознало и вещото лице при
изготвяне на заключението. В епикризата е отразено,
че ищецът е постъпил на 18.07.2015г. и е изписан на 21.07.2015г. с подобрение.
Като обективно състояние е отразено, че състоянието му е било с болки в
областта на седалището, множество наранявания и охлузвания по цялото тяло и
болка в поясната област на гръбначния стълб. Като
окончателна диагноза е посочено именно счупване на ***. От заключението на
вещото лице се установява, че тези увреждания са довели до трайно, поне за шест
месеца затруднено движение на тялото. В този смисъл са и показанията на
свидетелката М.Т., която заяви, че ищецът не е могъл да се движи, а първите дни
след инцидента, както в болницата, така и вкъщи, е ползвал памперси, тъй като
не е могъл да се обслужва сам. В показанията си свидетелят Р.твърди, че лично
му е купувал памперси, докато е бил в болница, както и че до момента чувства
болки, поради което сяда на една страна и не може да се обляга на облегалката
на стола. Свидетелят Р.заяви, че след като бил изписан от болницата, ищецът се движел
трудно, а и до момента му споделял, че изпитва неудобство от съпругата си, тъй
като и е в тежест и се чувства непълноценен като мъж. От показанията на
свидетелката Т.се установява, че през първия месеца почти не е ставал от
леглото, а поради счупването на ***не е могъл да ползва тоалетна. Заяви, че
месец след травмата е започнал да става, но продължил нощем да спи неспокойно и
се наложило да закупят специален матрак. Тези твърдения кореспондират с
показанията на свидетеля М., който
заяви, че около месец и половина след инцидента, ищецът е идвал в предприятието
без бастун и без патерици. До тогава, обаче съдът приема за установено, че състоянието
му налагало да бъде обгрижван и съответно
свидетелката да съобразява смените на работа, за да може да се прибира вкъщи и
да му помага да се храни. В показанията и е налице разминаване във
времетраенето на различните състояния на ищеца. Но в крайна сметка се
установява, а това кореспондира и с медицинската експертиза, че около месец
след инцидента, ищецът е бил трудно подвижен, като първите дни е бил и обездвижен.
Съдът приема за установено и че получените травми са довели до трайно
затруднено движение на снагата за около шест месеца, както е отразено и в
заключението на медицинската експертиза. Това трайно затруднено движение на
тялото не означава пълно обездвижване, а затрудняване при движение поради болки
от счупването. Макар и непоследователни, показанията на свидетелите установяват
обездвижване в първите дни след инцидента, а след това – затруднено движение за
по-продължителен период.
В показанията си
свидетелката Т.заяви, че преди инцидента имали намерение да имат деца, но
вследствие на инцидента, не осъществили плановете си, както и че след падането,
ищецът напълнял значително. Съдът не кредитира тези показания, тъй като не
кореспондират с медицинската експертиза и представените писмени доказателства.
Вещото лице заяви, че травмата на ищеца не е създала репродуктивни проблеми. По
отношение на наднорменото тегло, съдът приема, че не се установи по безспорен и
категоричен начин, че в резултат на получените травми ищецът е повишил теглото
си. Видно е, че в експертното решение на ТЕЛК от 16.02.2016г., шест месеца след
инцидента, е вписано, че ищецът страда от ***. С оглед на това съдът приема, че
ищецът е бил с наднормено тегло и преди 18.07.2015г. и няма как в рамките на
шест месеца да е получил ***
Не се събраха
доказателства и липсват твърдения в писмения отговор от ответника за съпричиняване от страна на ищеца. В изготвения протокол от
18.07.2015г., за разследване на злополука, от обясненията на пострадалия и
свидетелите Н.А. и В.П. е установено, че злополуката е станала през време и по
повод извършваната работа ( лист 12).
При преценка на събраните по делото доказателства,съдът
приема ,че искът по чл.200 КТ е доказан по основание. Ищецът е получил фрактура
на *** вледствие на трудова злополука, настъпила през
време и при изпълнение трудовите му
задължения на длъжността работник „***” в „С.”ЕООД ***, като увреждането
е признато за трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО по надлежния ред - с
разпореждане на НОИ-РУСО *** № 18331/30.07.2015г. Налице са предпоставките на
чл.200 КТ за ангажиране имуществената отговорност на ответника като
работодател.
Относно преживените болки и страдания от получените
счупвания, съдът счита, че макар и да липсват писмени доказателства в тази
насока, ищецът е приемал обезболяващи. Житейски преценено, нелогично е да се
твърди, че след две счупвания – на *** – ищецът да не е усещал болки и да не се
е налагало да взима обезболяващи. Именно и заради това съдът е възложил на
вещото лице да даде заключение и за какъв период ищецът е търпял болки и страдания.
Вещото лице е посочило в заключението, че болките и страданията са продължили
повече от шест месеца, а в съдебно заседание заяви, че около 9 – 10 месеца е
приемал болкоуспокояващи медикаменти.
При съобразяване на всички факти по
делото се налага извода,че ищецът е претърпял неимуществени вреди, вследствие на
получените травми, изразяващи се в първоначално преживените след инцидента
силни болки и обездвижване през първите дни, както и от неудобството да ползва
памперси, затруднено движение на снагата през първите шест месеца и
продължилите за период от 9 – 10 месеца след това болки. Неимуществени вреди,
съдът приема, че ищецът е претърпял и от неудобството пред съпругата си и
чувството, че е в нейна тежест, както и ограничението на социалните му контакти
през първия месец, когато не е могъл излиза.
С оглед критерия за справедливост, съгласно
чл.52 ЗЗД съдът приема, че за ищеца следва да се определи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 4000 лева, като за разликата до 30000
лева, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск за
претърпени имуществени вреди, то съдът счита, че с оглед заключението на вещото
лице, същият е основателен и следва да бъде уважен изцяло до предявения размер,
като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 202,81 лева.
С оглед изхода на делото, ответникът
дължи на ищеца разноски съобразно уважената част на исковете в размер на 66,20
лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на съда държавна такса в
размер на 210 лева държавна такса по двата иска и 180 лева разноски за
назначени експертизи.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.200 КТ „С.” ЕООД, ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от М. П.ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Г. с ЕГН **********
*** сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
трудова злополука, станала на 18.07.2015г., при която В.Г.Г.
през време и по повод извършвана работа- наблюдение и контрол на хладилната
инсталация в машинна зала е получил ***, ведно със законна лихва върху сумата, считано
от 18.07.2015г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 30 000лв.
отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.200 КТ „С.” ЕООД, ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от М. П.ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Г. с ЕГН **********
*** сумата 202,81 лв. /двеста и два лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи, вследствие трудова злополука, станала на 18.07.2015г., при
която В.Г.Г. през време и по повод извършвана работа-
наблюдение и контрол на хладилната инсталация в машинна зала е получил ***,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.07.2015г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „С.” ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от М. П.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 210 лева и 180 лева
разноски за назначени експертизи.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „С.” ЕООД, ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от М. П.ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Г. с ЕГН **********
*** разноски по делото в размер на 66,20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд *** в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: