Мотиви към
присъда №260000/15.01.2021 година по ВНОХД №19/2020 година по описа на
Апелативен съд Варна:
Предмет на въззивна проверка е
правилността на присъда №18/04.08.2018 година, постановена от състав на Окръжен
съд-Силистра по НОХД №131/2018 година, с която:
- подсъдимият И.Д. е оправдан по обвинението да е
извършил престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1,
т.т.2, 6, 7 вр. чл.20, ал.ал.2, 3 вр.
чл.26 от НК;
- подсъдимият В.Ц. е признат за виновен и осъден за престъпление
по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, 6 и 7 вр. чл.20, ал.ал.2, 4 вр. чл.26,
ал.1 от НК, за което при приложението на чл.54 от НК му е наложено наказание от
три години лишаване от свобода, отложено по чл.66, ал.1 от НК с пет годишен
изпитателен срок. На същия са възложени разноските по делото.
Присъда №18/04.08.2018 година по НОХД №131/2018 година
по описа на СОС е протестирана от прокурор от
първоинстанционната окръжна прокуратура с твърдение за незаконосъобразност,
поради нарушение на принципа по чл.13 от НПК по отношение деятелността на подс.И.Д. и несправедливост, чрез налагане на неоправдано
либерално и несъответстващо на обществената опасност на престъплението и дееца наказание
на подс.В.Ц.. С допълнителни писмени съображения,
първоинстанционният прокурор обосновава допуснато с оправдателната част на
атакувания съдебен акт нарушение на материалния закон и ТР 4-2016-ОСНК.
Към въззивната инстанция са отправени искания за отмяна
на протестираната присъда и постановяване на нова, с
която подс.И.Д. да бъде осъден по съответното обвинение
в първата инстанция, като му се наложи наказание лишаване от свобода над
средния санкционен размер и конфискация, да се увеличи наказанието на подс.В.Ц. на пет години лишаване от свобода и да се отмени
приложението на чл.66 от НК.
По подадения протест е образувано ВНОХД №28/2019
година по описа на Апелативен съд-Варна, приключило с постановяване на присъда
№3/10.05.2019 година, с която:
- подс. И.Д. е признат за
виновен и осъден за престъпление по чл.225, ал.3, вр.
ал.1, т.т.2, 6 и 7 вр. чл.20, ал.ал.2 и 3 вр. чл.26 от НК, и при приложението на чл.54 от НК му е
наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване, както и конфискация на част от имуществото: пет
дружествени дяла от по хиляда лева от капитала на „Таръм-Таръм“ЕООД
и на л.а. „Форд Транзит“ с рег.№Н 5784АР;
-подс.Ц. е осъден да е
извършил престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1,
т.т.2, 6 и 7 вр. чл.20, ал.2 и ал.4 вр. чл.26 от НК, в следните форми на съучастие:
а)по пункт първи подс.Д.
действал като подбудител, а подс.Ц. като извършител;
б)по пункт втори – подс. Д.
действал като извършител, а подс.Ц. като помагач;
-на осн.чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимите са
възложени разноските по делото от по 919.69лв в полза на Държавата, по сметка
на ОП-Силистра и по 161лв в полза на Държавата, по сметка на ОС-Силистра;
-постановен е потвърдителен диспозитив за останалата
част.
Присъдата по ВНОХД №28/2019 година е обжалвана с
касационна жалба от защитника на подс.Д., позоваваща
се на всички касационни основания.
С решение №264/10.01.2020 година по н.д.№1071/2019
година, 1н.о., съдебният акт по ВНОХД №28/2019 година е отменен, като настоящето
въззивно производство е второ по ред.
В пренията по ВНОХД №19/2020 година прокурорът
поддържа искането за отмяна на проверяваната присъда в оправдателната част, поради
противоречието ѝ с материалния закон, като вместо нея счита, че следва да
бъде постановена нова осъдителна присъда за подс.Д.,
с която да се приложи и закон за същото наказуемо престъпление по отношение на подс.Ц..
Мотивирано, прокурорът прави анализ на събраните
доказателства в подкрепа на деятелността на подс.И.Д.
като фактически управител на „Дулово лес 2012“ЕООД, изразила се в наемане и
разплащане с работници, участие в търгове за получаване на терени, опериране с
фирмени сметки. С особена предпазливост пледиращият подхожда към показанията на
св.Х.Д., изостряйки вниманието върху тяхната
противоречивост, като по главния факт на доказване анализира същите съвместно с
други гласни доказателства, установяващи недвусмислено съставомерно
поведение на подс.Д..
Относно наказанията, въззивният прокурор поддържа
становището си от предходното въззивно производство, а то е аналогично с
поисканите с протеста наказания по вид и размер.
Защитната реч на адв.Т. се
фокусира върху субективна несъставомерност на
обвинението по отношение на подс.В.Ц. в пункт първи, подкрепена
с решенията на СЕС по дела С 80-11, С 142-11, С 283-11 и съответстващите им
данни по делото за реална дърводобивна дейност в процесния период от няколко
фирми и лица на територията на ДГС „Каракуз“. Относно пункт втори от обвинението, защитникът
пледира за нерелевантност на показанията на св.св.Ж., Щерев и Трифонов към сделките между „Каси
лес“ЕООД и „Дулово лес 2012“ЕООД и обобщава, че доказателствената основа не
сочи на наличие на пряк умисъл у подзащитния ѝ,
още по-малко на съучастие с другия подсъдим.
В пледоарията си адв.К.
заема мотивирано становище за правилност на протестираната
присъда, считайки че в разгърналата се доказателствена дейност в съдебното
следствие във въззивната инстанция, не са събрани нови доказателства, които да
обосноват ревизия на приетите от СОС фактически положения. Мнението на
защитника е, че доказателствената маса лишава във фактически аспект обвинението
от основателност, поради което и няма процесуална причина за отмяна на
постановената оправдателна присъда.
Искането по съществото на делото за потвърждаване на
тази присъда, се подкрепя и с виждането, че тя е законосъобразна компенсация на
допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство, ограничили правото
на защита на подс.Д. чрез неясно и непълно обвинение по
отношение на деятелността от 10.12.2012 година и 11.01.2013 година, както и по
фактическите прояви на съучастническата дейност. В пледоарията си адв.К. атакува юридическото обвинение, повдигнато на Д.,
считайки същото за изградено при недопустимата правна конструкция на
продължавано престъпление, обхванало дейността на две самостоятелни данъчно
задължени лица.
В условията на евентуалност, защитникът пледира за отмяна
на проверяваната присъда при приложението на чл.335, ал.2 от НПК.
В лична защита подсъдимите не заемат конкретно
становище.
При упражняване правото на последна дума, подс.Ц. желае справедливост, подчертавайки че нищо не са
направили, а подс.Д. моли първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена, също отричайки да е извършил престъпление.
Въззивният състав проведе съдебно следствие, като след
изчерпване на съдебно-следствените действия и след извършена собствена
доказателствена преценка на събраните по делото доказателства, техните
източници и съдебни експертизи, прие за установени следните фактически
положения:
I.Подсъдимите В.Ц. и И.Д. се познавали от период,
предхождащ инкриминирания.
На 21.11.2012 година в търговския регистър било
вписано дружеството „Каси лес“ЕООД с ЕИК ********* и седалище в гр.Дулово,
ул.“Стефан Караджа“ №31. Собственик на капитала и негов управител бил подс.В.Ц., който направил фирмената регистрация по молба на
подс.Д.. За да стане възможна тази регистрация, подс.Д. внесъл сумата от 5000 лева за капитал на ЕООД-то.
Считано от 29.11.2012 година „Каси лес“ЕООД станало
ДЗЛ по ЗДДС. Близо половин година по-късно, на 02.07.2013 година, то било дерегистрирано по инициатива на органа по приходите.
Търговското предприятие било необходимо на подс.Д., съответно контролирано от него, за да осъществява
фиктивни доставки на стоки и услуги от други фирми, които с подписани от подс.Ц. документи за
„Каси лес“ЕООД, се отразявали като доставки към „Дулово лес 2012“ЕООД, чийто
фактически управител в инкриминирания период бил самият Д..
За процесните данъчни период подс.Ц.
се снабдил с фактури, по които „Каси лес“ЕООД било получател на доставки,
ползвайки и създадено от подс.Д. познанство със св.Д. Д.. Става въпрос за следните първични счетоводни
документи:
-№ 34/30.11.2012 г., №35/07.12.2012г. и № 45/27.12.2012
г., издадени от „Съни палас 1“ ЕООД, със собственик на капитала св.М.Ж..
Фактурите касаят сеч и извоз до временен склад на 4012куб.м. дървесина, общо на
стойност 118 354 лева. Те не са вписани в дневниците за продажби на „Съни Палас 1“ЕООД, но фигурират в
дневниците за покупки на „Каси лес“ЕООД;
-№ 20/08.12.2012 г., № 21/0812.2012 г.; №
22/08.12.2012 г.; № 23/08.12.2012 г.; № 24/08.12.2012 г.; № 25/09.12.2012 г.; №
26/09.12.2012 г.; № 27/09.12.2012 г.; № 28/09.12.2012 г.; № 29/10.12.2012 г.; №
30/10.12.2012 г.; № 31/10.12.2012 г.; № 32/10.12.2012 г.; № 36/14.12.2012 г.; №
37/14.12.2012 г.; № 38/14.12.2012 г.; № 39/14.12.2012 г., издадени от „Елбрус
експорт импорт“ ЕООД, със собственик Д. И. и МОЛ Н.Н..
Фактурите касаят покупка на 686.949 тона технологична
дървесина общо на стойност 47883.68 лева. Първичните счетоводни документи не са
отразени в дневниците за продажби на „Елбрус Експорт Импорт“ЕООД, но са вписани
в дневниците за покупки на „Каси лес“ЕООД;
-№ 1/23.01.2013 г.; № 2/25.01.2013 г.; № 3/25.01.2013 г.;
№ 4/28.01.2013 г.; № 5/28.01.2013 г.; № 6/12.02.2013 г.; № 7/15.02.2013 г.; №
8/20.02.2013 г.; № 9/22.02.2013 г.; № 10/25.02.2013 г„; №11/05.03.2013 г.; №
12/07.03.2013 г.; № 17/29.03.2013 г., издадени от „В.Л.И.“
ЕООД, собственост на св.В.Т..
Фактурите отразяват сеч, извоз и подвоз на 5327.95
куб.м. дървен материал общо на стойност 142 934.68 лева, като същите са
включени в дневниците за продажби на „В.Л.И.“ЕООД, но не отговарят по дати и по
основание за издаването им, така както са отразени в дневниците за покупки на
„Каси лес“ЕООД.
Дружествата „Съни
Палас 1“ЕООД, „Елбрус Експорт Импорт“ЕООД и
„В.Л.И.“ЕООД не са имали реална възможност да осъществят фактурираните
доставки, поради липса на сключени договори за сеч на дървесина, на нает
персонал и съответен транспорт.
В инкриминирания период и за целите на счетоводното
обслужване на „Каси лес“ЕООД, подс. Ц. предоставял
документи на св.К.И. и св.И.
И., които изготвили и подали в НАП-Силистра следните СД по ЗДДС:
-на 10.12.2012 г. св. К.И. подал
СД №19001020950, в която включил фактура № 34/30.11.2012 г., издадена от „Съни
палас 1“ ЕООД. Така за данъчен период м.ноември 2012
година неправомерно бил приспаднат данъчен кредит, съответно не било установено
и платено ДДС в размер на 12 213 лева;
-на
14.01.2013 г. св.К.И. подал СД № 19001054142, обхващаща
фактури с № 20/08.12.2012 г.; № 21/0812.2012 г.; № 22/08.12.2012 г.; №
23/08.12.2012 г.; № 24/08.12.2012 г.; № 25/09.12.2012 г.; № 26/09.12.2012 г.; №
27/09.12.2012 г.; № 28/09.12.2012 г.; № 29/10.12.2012 г.; № 30/10.12.2012 г.; №
31/10.12.2012 г.; № 32/10.12.2012 г.; № 36/14.12.2012 г. № 37/14.12.2012 г.; №
38/14.12.2012 г. № 39/14.12.2012 г. издадени от „Елбрус
експорт импорт“ ЕООД и фактура № 45/27.12.2012 г., издадена от „Съни палас 1“ ЕООД. По този
начин за данъчен период м.декември 2012 година неоснователно бил приспаднат
данъчен кредит, респективно било избегнато установяването и плащането на ДДС в
размер на 16 904.55 лева;
-на
13.02.2013 г. св.И. И., подала СД № 19001025845, съдържаща
фактури с № 1/23.01.2013 г.; № 2/25.01.2013 г.; № 3/25.01.2013 г.; № 4/28.01.2013
г.; № 5/28.01.2013 г., издадени от „В.Л.И.“ ЕООД. По
този начин за данъчен период м.януари 2013г. неоснователно бил приспаднат
данъчен кредит, съответно било избегнато установяването и плащането на ДДС от 9
866,91 лева;
-на
14.03.2013г. св.И. И. подала СД № 19001028512, обхващаща
фактури № 6/12.02.2013 г.; № 7/15.02.2013 г.; № 8/20.02.2013 г.; № 9/22.02.2013
г.; № 10/25.02.2013 г., издадени от „В.Л.И.“ ЕООД и №
35/07.12.2012 г., издадена от „Съни палас 1“ ЕООД, като по този начин за
данъчен период м.февруари 2013 година неоснователно бил приспаднат данъчен
кредит, избегнато установяването и плащането на ДДС от15 974 лева;
-на
15.04.2013 г. св.И. И. подала СД № 19001030603, включваща
фактури № 11/05.03.2013 г.; № 12/07.03.2013 г.; № 17/29.03.2013 г., издадени от
„В.Л.И.“ ЕООД, в резултат на което за данъчен период
м.март 2013година неоснователно бил приспаднат данъчен кредит, избегнато
установяването и плащането на ДДС от 6 876 лева.
Действайки по описания начин подс.Ц.
неправомерно се възползвал от право да приспадне данъчен кредит, намалявайки по
този начин дължимия ДДС за внасяне от „Каси лес“ЕООД в размер на 61 834,46
лева. Мотивацията на подсъдимото лице за описаната деятелност, за ползването на
фактури с невярно съдържание, била създадена от подс.И.Д..
II.Схемата за неправомерно източване на ДДС била
продължена чрез „Дулово лес 2012“ЕООД, чийто търговски пълномощник по силата на
пълномощно рег.№11613/28.11.2012 година, бил подс.И.Д..
Самото дружество било регистрирано от св.Х.Д. по молба на подс.Д.,
който към момента на процедурата изтърпявал ефективно наказание лишаване от
свобода.
„Дулово лес 2012“ЕООД с ЕИК ********* и седалище в
с.Черковна, обл.Силистра, ул.Седма“ №67 било вписано
в Търговския регистър на 12.01.2012 година. Капиталът му се притежавал от св.Х.Д., а управител била Х.Д. (сестра на подс.Д.). Това дружество притежавало и регистрация по ЗДДС,
считано от 20.01.2012 година.
След освобождаването на подс.Д.
от местата за лишаване от свобода (МЛС), той започнал да ръководи дейността на търговското
предприятие. В работата си се подпомагал основно от своята съпруга (понастоящем
бракът е прекратен) св.Н. Д., също търговски
пълномощник на „Дулово лес 2012“ЕООД.
„Дулово лес 2012“ЕООД издавало фактури за продажба на
дървесина, за реализирани услуги, по които начислявало ДДС, съответно за
извършени покупки и доставени услуги, приспадало данъчен кредит.
Освен документирането на реални доставки и услуги,
„Дулово лес 2012“ЕООД фактурирало и осчетоводило няколко фиктивни сделки за сеч,
извоз и подвоз на дървен материал и за покупка на технологична дървесина, с доставчик „Каси лес“ЕООД.
Това била дървесината, предмет на горепосочените
фактури в пункт I, издадени от „Елбрус Експорт импорт“ЕООД,
„Съни палас 1“ЕООД и
„В.Л.И.“ЕООД, която подс.Ц. *** лес 2012“ЕООД. В
периода от м.12.2012 година до м.03.2013 година били издадени от страна на
„Каси лес“ЕООД към „Дулово лес 2012“ЕООД двадесет фактури за сеч, извоз и
подвоз на дървен материал и технологична дървесина, за общо 9950.05куб.м. и на
обща стойност 314 423,87 лева, съответно с №№1/30.11.2012 г., 2/09.12.2012 г.,
3/10.12.2012 г., 4/11.12.2012 г., 5/15.12.2012 г., 6/28.12.2012 г.,
7/24.01.2013 г., 8/26.01.2013 г., 9/26.01.2013г., 10/29.01.2013 г.,
11/29.01.2013 г., 12/02.02.2013 г., 13/13.02.2013 г., 14/16.02.2013г.,
15/21.02.2013 г., 16/23.02.2013 г., 17/26.02.2013г., 18/06.03.2013г., 19/08.03.2013г.
и 20/30.03.2013г.
В описаните първични счетоводни документи, подписите
за съставил са положени от подс.В.Ц.. Фактурите били
получени от подс.И.Д., който ги предоставил
впоследствие на св.К.И. и св.И.
И. за осчетоводяване. В различни периоди всеки един от двамата свидетели съставил
и подал следните СД по ЗДДС в НАП-Силистра:
- на 10.12.2012 г. св.И.
подал СД № 19001020948, в която отразил фактура № 1/30.11.2012 г., издадена от
„Каси Лес“ ЕООД. Това довело до неоснователно
приспадане на данъчен кредит, избягване установяването и плащането на ДДС в
размер на 12 420 лева за данъчен период месец ноември 2011 година;
-на
11.01.2013 г. св.И. подал СД № 19001023444, включваща
фактури: №2/09.12.2012 г., № 3/10.12.2012 г., № 4/11.12.2012 г., № 5/15.12.2012
г. и № 6/28.12.2012 г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД.
По този начин неоснователно бил приспаднат данъчен кредит, съответно избегнало
се установяването и плащането на косвен данък за данъчен период месец декември
2012 година в размер на 17 145.04 лева;
-на
13.02.2013 г. св.И. И. подала СД № 19001025846, съдържаща
осчетоводяване на фактури: №7/24.01.2013 г., № 8/26.01.2013 г., № 9/26.01.2013
г., № 10/29.01.2013 г. и № 11/29.01.2013 г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД, обосновали неоснователно приспадане на данъчен
кредит и укриване на ДДС за данъчен период месец януари 2013 година в размер на
10 139.73 лева;
-на
14.03.2013 г. св. И. И. подала СД № 19001028513, като използвала фактури: №12/02.02.2013
г., № 13/13.02.2013 г., № 14/16.02.2013 г., № 15/21.02.2013 г., № 16/23.02.2013
г. и № 17/26.02.2013 г., издадени от „Каси Лес“ ЕООД, довели
до неоснователно приспадане на данъчен кредит и укриване на ДДС за данъчен
период месец февруари 2013 година в размер на 10 139.73 лева;
-на
15.04.2013 г. св.И. И. подала СД № 19001030604,
използвайки фактури: №18/06.03.2013 г., №19/08.03.2013 г. и № 20/30.03.2013 г.,
издадени от „Каси Лес“ ЕООД, в резултат на което
неоснователно бил приспаднат данъчен кредит и укрито ДДС в размер на 6 971.50
лева.
Общият
размер на избегнатия косвен данък от «Дулово лес 2012»ЕООД
по горепосочения способ възлиза на 62884,77лв..
В архива на
«Дулово лес 2012»ЕООД се съдържат документи,
авторство на подс.Д., сред които фактура
№105/04.02.2013 година, издадена на «Еко форест»ООД, чийто ръкописен текст е
изписан от подсъдимия, както и платежно нареждане за кредитен превод от
14.12.2012 година, с което с подписа на Д. за
наредител, на «Каси лес»ЕООД е приведена сумата от 30 000 лева.
По
отношение на «Каси лес»ЕООД и «Дулово лес 2012»ЕООД са издадени ревизионния
актове №Р-03001915001547-091-001/30.11.2015 година за първото дружество и
№*********/06.01.2016 година за второто дружество, съдържащи констатации че
«Елбрус Експорт Импорт»ЕООД, «Съни палас 1»ЕООД и «В.Л.Ил.ЕООД не са извършили
реални доставки към «Каси лес»ЕООД, респективно това дружество не е имало
действителни стопански отношения с «Дулово лес 2012»ЕООД, фактурирани във
фактури от №1/30.11.2012 година до №20/30.03.2013 година.
Горната фактическа обстановка се извлича обясненията
на подс.Ц. в досъдебното производство, от
кредитираните пълно и частично показания на св.св.М.М.,
Т., И., С., С., Д.Д., Х.Д., Х., И., И., Д.И., Ир.И.,
М.Ж., И., А., Ф., от заключенията на ССчЕ-зи и СГЕ-зи,
от множество писмени доказателства.
В съдебното следствие в първата инстанция подсъдимите
поддържат версията за действителна стопанска дейност на двете инкриминирани
дружества, част от която са сделките от една страна между „Каси лес“ЕООД и
доставчиците й „Съни палас
1“ЕООД, „Елбрус експорт импорт“ЕООД и „В.Л.И.“ЕООД, и от друга страна между „Каси лес“ЕООД и „Дулово лес 2012“ЕООД.
Като двигател на дейността сочат св.Х.Д. – реално
управлявал собственото си дружество „Дулово лес 2012“ЕООД, мотивирал и подпомагнал подс.Ц. в
дърводобивната дейност на „Каси лес“ЕООД.
Версията на подсъдимите бе подложена на внимателна
проверка, съобразно чл.107, ал.5 от НПК, като проведеният собствен
доказателствен анализ от настоящия състав по съставомерните
обстоятелства, сочи следното:
I.Относно регистрацията на „Каси лес“ЕООД и „Дулово лес
2012“ЕООД:
В този тематичен раздел от мотивите, въззивният съд
извежда пред скоба факта на многократната съдимост на И.Д., по отношение на
който са прилагани различни по тежест наказания за разнообразни престъпни
прояви. Във времето от месец ноември 2011 година до 09.10.2012 година той бил
изолиран в затвора за ефективно изпълнение на лишаване от свобода (ВНОХД №19,
л.119).
При съпоставянето на данните от свидетелството за
съдимост на подс.Д., от справката за семейния му
статус и фирменото досие на „Дулово лес 2012“ЕООД (ВНОХД №19, л.51, л.196 и
т.6, л.17 ДП) безспорно се установява, че в периода на създаването на
дружеството и организацията на управлението му:
-деецът пребивавал в МЛС;
-бил в граждански брак със св.Н.
Д. до 22.02.2018 година;
-сестрата на подсъдимия Х.Д. била вписана като
управител на „Дулово лес 2012“ЕООД.
Тук е хронологичният момент, в който въззивният състав
предвид отказа на Х.Д. да свидетелства на основание чл.119 от НПК (ВНОХД №19,
л.268 гръб), ще изключи нейните показания (НОХД №131, л.125 гръб), т.к. след
заявлението си същата престава да бъде легитимен източник на доказателства (Р
379-2016-3н.о.).
От процесните две дружества, първо по време е
регистрирано „Дулово лес 2012“ЕООД (т.6, л.17 ДП). Във връзка с инициативата за създаването на
търговския субект са налице противоречиви гласни доказателства, въведени с показанията
на св.Х.Д. (т.1, л.94 ДП, НОХД №131, л.123 и ВНОХД
№19, л.324 гръб), които въззивният съд изследва от гледна точка на тяхната
пълнота, логическа последователност и непротиворечивост чрез съпоставяне
помежду им и с доказателства от други процесуални източници. Ясно се очертава
единството между фактическите твърдения на свидетеля в съдебното производство,
според които „Дулово лес 2012“ЕООД е негова работеща фирма в областта на
дърводобива, която управлява и която има стопански взаимоотношения с „Каси
лес“ЕООД. В показанията пред съда (имат се предвид и двете съдебни инстанции),
свидетелят очертава ролята на подс.Д. като помощна,
насочена към печелене на търгове за „Дулово лес 2012“ЕООД.
В съвсем различен съдържателен план са показанията на Х.Д.
от ДП, приобщени от настоящия състав по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК в цялост, според които разпитаният
регистрирал „Дулово лес 2012“ЕООД по молба на подс.Д.
докато той още бил в затвора, с уговорка да му я прехвърли след освобождаването
му от МЛС. В обсъжданите показания се отрича каквато и да е съпричастност на св.Х.Д. към дейността на дружеството.
Констатирането на противоречия в показанията на Д., бе
съпътствано с изясняване на породилите ги причини, като свидетелят потвърди верността на изложените
данни в съдебното следствие.
Въззивният съд проведе внимателна проверка за съдържателна
достоверност на източника, в резултат на която достигна до извод за правдивост
на показанията на свидетеля от досъдебното производство, защото:
-през установения „семеен контрол“ върху „Дулово лес
2012“ЕООД се проследява личният интерес на подс.Д. да
развива търговска дейност. Въпросният контрол е реализиран най-напред чрез
вписването на Х.Д. като управител на дружеството (т.6, л.17 ДП), чрез
учредяване на представителна власт на св.Н. Д. по
отношение на ЮЛ на 16.01.2012 година (т.6, л.15; т.3, л.142 ДП), чрез откриване
на фирмена сметка от Д. в „Уникредит Булбанк“АД само няколко дни след вписване
на „Дулово лес 2012“ЕООД в ТР, на която станала титуляр (т.6, л.3 ДП).
Видно от банковата документация в т.6 и т.7 ДП е, че
след горните действия и до момента на освобождаване на подс.Д.
от МЛС, Х.Д. и св.Н. Д. единствено оперирали с
банковите сметки на „Дулово лес 2012“ЕООД.
Пак до момента на освобождаването на подс.Д., дружеството встъпило в стопански взаимоотношения с
ДГС „Каракуз“, като отново Х.Д. и св.Н.
Д. *** лес 2012“ЕООД, както при сключването на договори с №№17, 18 и 19 от
26.03.2012 година“ (т.9, л.л. 14, 19, 24 ДП), така и
при изготвяне на всички относими документи по сеч и
извоз на дървен материал, предмет на тези договори (т.9 ДП).
Според писмо от РДГ-Шумен (т.1, л.135 ДП), във времето
до освобождаване на подсъдимия от затвора, на „Дулово лес 2012“ЕООД били
предоставени четири кочана с превозни билети с уточнени номера, като в
администрацията бил върнат един кочан с начален №0044716 и последен №0044748.
Приложената в т.3, л.119 от ДП справка за съдимост на св.Д.
доказва, че същата е осъдена за престъпление по чл.308, ал.1 от НК с предмет
превозни билети от №0044720/25.08.2012г. до №0044748/24.09.2012г.
В отразената дотук стопанска история на „Дулово лес
2012“ЕООД до есента на 2012 година, св.Х.Д. няма
никакво участие като собственик на капитала, което обстоятелство се синхронизира
с показанията му от досъдебното производство. На тази фактико-аналитична
база, въззивният състав прие, че дружеството е създадено по инициатива на подс.Д., като до 09.10.2012 година (освобождаването му от
МЛС), той осъществявал контрол над дейността на предприятието чрез сестра си и
съпругата си.
След 09.10.2012 година подс.И.Д.
фактически станал управител на „Дулово лес 2012“ЕООД, като в дейността си бил
подпомаган основно от св.Н. Д..
Подсъдимият се сдобил с неограничен обем на
представителна власт като търговски пълномощник на дружеството по силата на пълномощно
рег.№11613/28.11.2012 година (т.6, л.12-л.14 ДП) с упълномощител Х.Д.. Това не
е единственото пълномощно за дееца, като в материалите по делото се съдържа и
друго такова с рег.№595/25.01.2013 година (т.3, л.141 от ДП), което като обем
на правомощията е идентично с предходно обсъденото. Споменаването на второто
писмено доказателство е целенасочено с оглед защитните съображения на адв.К. пред настоящата инстанция, изолирано позоваващи се
на по-късния писмен акт, за да се обслужи тезата за обективна несъставомерност на Деянията на И.Д. от 10.12.2012 година и
от 11.01.2013 година, заради липса на представителна власт. Явно е, че версията
е несъстоятелна, макар същата и да не касае съществени положения по фактите и
правото, предвид постулираното в т.3 от ТР 4-2016-ОСНК.
За въззивния състав времето на възникване на представителната
власт на подс.Д. е важно обстоятелство в
доказателствен план, защото през съпоставката му с търговската история на „Каси
лес“ЕООД, се разкрива, най-общо казано, връзката между двете инкриминирани
дружества.
Известно време преди 28.11.2012 година (датата, на
която И.Д. става търговски пълномощник на „Дулово лес 2012“ЕООД), подсъдимият
предприема инициатива за регистрацията на „Каси лес“ЕООД, вписана в търговския
регистър на 21.11.2012 година (т.16, л.213 ДП), създавайки по този начин схема
за данъчни измами.
Преки доказателства във връзка с току-що споменатата инициатива за регистрация на „Каси
лес“ЕООД се извличат от обясненията на подс.Ц. (разпитван
двукратно - т.16, л.15 ДП и НОХД №131, л.207). За преценка достоверността на
източника, въззивният състав ползва вече доказателствено защитения извод
по-горе, според който св.Х.Д. има само формално
отношение към собствеността на „Дулово лес 2012“ЕООД, последното създадено по
инициатива на подс.Д. и ръководено от него след месец
октомври 2012 година. След като това е така, очевидно обясненията на подс.Ц. от етапа на съдебното следствие в първата инстанция
относно инициативата за регистрация на „Каси лес“ЕООД, не отговарят на
действителните фактически положения. За разлика от тях, обясненията на подсъдимото
лице от ДП са логически издържани, безпротиворечиво изясняващи
ролята на подс.Д. за създаването на „Каси лес“ЕООД –
изцяло мотивираща по вземането на решение от Ц. и подпомагаща с внасянето на сумата
от 5000 лева за капитал на предприятието.
Въззивният съд обосновава решението си да кредитира
обясненията на подс.Ц. от ДП по обсъждания факт и
чрез оценката на още две писмени доказателства, датиращи от 30.11.2012 година -
оферта от „Каси лес“ЕООД и договор за посредничество и консултации при
извършване на услуги във връзка със сеч и извоз на дървен материал за сметка на
доставчик франко склад между възложителя „Дулово лес 2012“ЕООД и изпълнителя „Каси
лес“ЕООД (т.10, л.71-л.72гръб ДП). Въпросните два документа са съставени седем
дни след регистрацията на „Каси лес“ЕООД, два дни след учредяване на търговските
пълномощия на И. *** лес 2012“ЕООД и само ден по-късно от регистрацията на
„Каси лес“ЕООД като ДЗЛ по ЗДДС.
Преценката на офертата и договора в чисто съдържателен
аспект не оставят съмнение, че те не биха могли да са изготвени от подс.Ц., който няма никакъв опит в областта на дърводобива
и посредничеството „за сметка на доставчик франко склад“ (т.5, л.86 ДП). Бързината
на документооборота и неговата насоченост, да обслужи в крайна сметка „Дулово
лес 2012“ЕООД в схемата за данъчна измама, следва да се тълкува в полза на
достоверност на обясненията на подс.Ц. от ДП по
отношение на пряката връзка между подс.И.Д. и „Каси лес“ЕООД.
В обобщение, хронологията на обсъжданите събития очертава
деятелността на подс.Д. по мотивиране на подс.Ц. (подпомогнат и с внесения капитал) и св.Д. за създаване на „Каси лес“ЕООД и „Дулово лес
2012“ЕООД. Реализираният контрол върху двете дружества от това лице е
многопластов, поради което въззивният състав ще групира фактическите източници
тематично.
II.Относно управлението на „Дулово лес 2012“ЕООД в
инкриминирания период:
Подс.И.Д. се легитимирал като собственик на „Дулово лес 2012“ЕООД, наемал работници във
връзка с дейността по дърводобив, плащал възнаграждения на част от лицата и
представлявал дружеството в търговските му взаимоотношения. Фактическите констатации
почиват на:
-гласни доказателства в показанията на св.М. М.:
Свидетелят
е разпитван двукратно (т.1, л.104 ДП и НОХД №131, л.190), като показанията му
са устойчиви по обстоятелството, че работил за „Дулово лес 2012“ЕООД,
потвърдени в тази част от справка (т.5, л.91 ДП), установяваща съществуващо трудово
правоотношение от 12.03.2012 година до 14.03.2013 година.
Свидетелят дава противоречиви показания относно
лицето, което го наело на работа, като становището на въззивния съд е, че
правдиви са твърденията му от ДП. По-горе бе посочено, че трудовото
правоотношение на свидетеля възникнало на 12.03.2012 година, време в което подс.Д. се намирал в затвора. В този период „Дулово лес
2012“ЕООД реално се управлявало от св.Н. Д. и Х.Д.
(изводи в раздел I от аналитичната част на мотивите). Съпоставката между
последното обстоятелство и показанията на св.М. от
ДП, приобщени от първоинстанционния съд
по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 от НПК, дава основание за кредитиране на
доказателствения източник в частта на отразеното знание на свидетелстващия, че Х.Д.
*** лес 2012“ЕООД и заявлението, че контактувал с нея, което по аналитичен път
сочи, че Д. има отношение към възникналото трудово правоотношение.
В кредитираните показания от ДП свидетелят заявява, че
собственик на „Дулово лес 2012“ЕООД е подс.И.Д., а
съмнение в този факт очевидно не е имал, защото двамата били приятели.
Ролята на св.М. съвсем не е на
обичайно работещ в „Дулово лес 2012“ЕООД, като интерес от гледна точка на
връзката между „Дулово лес 2012“ЕООД и „Каси лес“ЕООД, пораждат пътни листи в
т.10, л.77-л.88 гръб ДП, пълномощно и спесимен за банковата сметка на „Каси
лес“ЕООД в т.8, л.л.53, 62. За съжаление деятелността на св.М.
е убягнала от фокуса на разследването, поради което в пределите на събраните и
проверени доказателства по делото, въззивната инстанция не е в състояние да развие повече съображения по
личния принос на това лице в създадената схема за данъчни измами.
-показанията на св.Т. Т. (НОХД №131, л.124 гръб), в които подс.Д.
директно се посочва за негов работодател и собственик на „Дулово лес 2012“ЕООД.
Гласното ДС установява също подпомагащата роля на св.Н.
Д. и Х.Д. в управлението на дружеството.
-показания на св.Е.И.:
Свидетелят, съобразно справка (т.5, л.91 ДП), се
намирал в трудово правоотношение с „Дулово лес 2012“ЕООД от 12.03.2012 година
до 01.01.2015 година. С припокриване на част от времето, от 21.01.2013г. до
15.04.2013г., той работил във „В.Л.И.“ЕООД (т.5, л.146 СП). Работник във
„В.Л.И.“ЕООД в периода от 21.01.2013 година до 11.03.2013 година бил и св.Х.Д. (пак там). Като се има предвид съдържанието на
фирменото досие на „В.Л.И.“ЕООД (т.14, л.64 ДП) и показанията на св.Д. (т.1, л.116 ДП), че не познава управителя на това
дружество В.Т., то по чисто доказателствен път се разкрива привидността на
стопанската дейност на това дружество и на учреденото трудово правоотношение.
Аналогично е положението и при св.И.,
като от РД (т.12, л.38 ДП) става ясно, че начислените от „Дулово лес 2012“ЕООД
и „В.Л.И.“ЕООД осигурителни вноски за това лице не са внесени по сметка на НАП
до датата на издаване на ревизионния доклад.
Св.И. също неколкократно е разпитван по настоящето
наказателно производство, като показанията му са еднопосочни по естеството на престирания труд за „Дулово лес 2012“ЕООД - като резач на
дърва. Прегледът от съдържателна страна на протоколите за разпит на свидетеля,
установява противоречие по положения, свързани със заплащането на труда му. С
ресурса на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК и
потвърдената от св.И. достоверност на
обстоятелствата, че получавал възнаграждението си от подс.Д.
и св.Д. на една бензиностанция, т.к.“Дулово лес
2012“ЕООД нямало офис, въззивният съд причисли показанията на разпитания от ДП
в коментираната и кредитирана част, към подкрепящата фактическите изводи за
ролята на подс.Д. доказателствена маса.
-показания на св.В.С., фигуриращ
в справка (т.5, л.91 ДП) за нает в „Дулово лес 2012“ЕООД по трудово
правоотношение от 06.11.2012 година до 01.01.2015 година.
В показанията си (ВНОХД №19, л.323 гръб) свидетелят категорично
отрича да е имал някакви договорни взаимоотношения с инкриминираното дружество.
Твърди, че от 2013 година е резач на дърва, свободно наеман, като в дадено
време (неуточнено) работил за подс.Д., получавал пари
от него и от св.Х.Д.. Конкретизира, че работил и за „Иви лес“, което дружество свързва с подс.Д..
След процесуално адаптиране по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и по чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 от НПК на показанията на свидетеля от ДП (т.2, л.42) се оформя
стабилитет на сочените от лицето фактически данни, съобразно които въззивният
състав приема, че в инкриминирания период С. не е работил за „Дулово лес
2012“ЕООД, а за друго ЮЛ, с работодател подс.Д..
Противоречащите показания на св.С.
от етапа на съдебното следствие в първата инстанция на горните
обстоятелства, не се ползват с кредит на
доверие от настоящия състав, като по сходна логическа пътека документираното
трудово отношение на свидетеля с „Дулово лес 2012“ЕООД се счита за напълно фиктивно.
Обсъжданият доказателствен източник има пряко касателство към предмета на доказване, установявайки че в
инкриминирания период от време подс.Д. е развивал
активна стопанска дейност.
-показания на св.В.С., наета по трудово правоотношение в „Дулово лес 2012“ЕООД от
25.10.2012 година до 11.04.2013 година (т.5, л.91 ДП).
Без отлика с коментираните по-горе гласни
доказателствени източници, и разпитаната С. съобщава противоречиви сведения за
трудовата си биография в инкриминираното дружество. В съдебното следствие в
първата инстанция и в настоящата (НОХД №131, л.128 и ВНОХД №19, л.269) същата дава
недостоверни показания относно учредяването на трудовото ѝ правоотношение
от св.Х.Д.,
естеството на изпълняваната трудова функция и наличието на офис на
дружеството в гр.Дулово.
По поредност:
Трудовото правоотношение на свидетелката с „Дулово лес
2012“ЕООД възниква след освобождаването на подс.И.Д.
от МЛС. Към този момент, както и преди това св.Х.Д.
не е имал отношение към управлението на дружеството (съображения по-нагоре в
настоящето решение).
Свидетелката не е разполагала с конкретни пълномощия и
необходимия спесимен за банково представителство на дружеството (т.6 и т.8 от
ДП).
„Дулово лес 2012“ЕООД не е имало офис в гр.Дулово,
като по този факт са налице показания на св.И. и
писмени доказателства (т.11 ДП), видно от които цялата кореспонденция между дружеството
и данъчната администрация е водена от адрес в с.Черковна (регистрираното
седалище) и от адреса на св.И. И. в гр.Шумен.
Вземайки аргумент от горното, въззивният състав
кредитира изцяло показанията на св.С. от ДП (т.2,
л.82), приемайки че същата на практика имала фиктивно трудово правоотношение с
„Дулово лес 2012“ЕООД (по подобие на св.В.С.), което
договорила с подс.И.Д. в качеството му на реално
управляващ търговското предприятие.
-показания на св.Д. Д. (НОХД
№131, л.194), работил при подс.Д. в гората като „общак“. Свидетелят и подсъдимият имат познанство от затвора,
като Д. е и връзката с В.Т.(съученик на свидетеля) в качеството му на управител
на „В.Л.И.“ЕООД.
При разпита си св.Д. сочи,
че организацията на работата в гората се извършвала не от подсъдимия, а от друго
момче по име Ицо, т.е. от св.Х.Д.. Въпросното
твърдение не се конфронтира с извода в раздел I от аналитичната част на мотивите и анализираните
по-горе доказателства в раздел II. Напълно
вероятно е св.Х.Д. да е работил физически в гората,
като само по този начин може да се обясни знанието му за ролята на св.Д. Д. в инкриминираната деятелност, изразила се в
снабдяване на подс.Ц. с данъчни фактури, по които
получател е „Каси лес“ЕООД (НОХД №131, л.123). По чисто аналитичен път от
познанството между св.Д.Д. и подс.И.Д.
се извежда свързващата роля на последния във взаимоотношенията Д. Д. „Пинчера“
– В.Ц.. За пръв път св.Х.Д. дава показания по
обсъдените фактически положения в съдебното следствие в СОС, същите са
неопровергани и съответно в тази част кредитирани от въззивната инстанция.
-показания на св.О.Х., който
към инкриминирания период работил като лесовъд в „Еко форест“ЕООД,
тогава с управител и собственик на капитала Б.Х. (починал). Понастоящем
свидетелят е управител на „Еко форест“ЕООД.
В показанията си (ВНОХД №19, л.30 гръб) св.Х. потвърждава своето познанство с подс.И.Д.,
с когото в периода, предмет на обвинението, участвали в различни търгове за
сечища. Според гласния доказателствен източник и подкрепящите писмени
доказателства (т.16, л.41, л.42, л.50 от ДП) между „Еко форест“ЕООД
и „Дулово лес 2012“ЕООД имало реални стопански взаимоотношения, в които
последното дружество се представлявало от подс.И.Д. (показания
на св. Х. в т.16, л.83 ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК).
Фактическото положение пряко кореспондира със
заключението на СГЕ (т.16 от ДП), установяващо, че ръкописният текст и подпис
за съставил във фактура №105/04.02.2013г. (т.16, л.41 от ДП) и подпис за
съставил във фактура №104/25.01.2013 година (т.16, л.42 от ДП) са авторство на подс.Д..
-показания на св.К.И., който в част от инкриминирания период
счетоводно обслужвал „Дулово лес 2012“ЕООД и „Каси лес“ЕООД. За прецизност,
фактическото осчетоводяване за „Каси лес“ЕООД се извършвало от св. Д.И. (съпруга на св.И., намирала се в отпуск по майчинство към обсъжданото
време – ВНОХД №19, л.267, л.267 гръб).
Показанията на св.К.И. са еднопосочни,
че по повод работата на двете дружества, бил посещаван лично от подсъдимите Ц.
и Д.. След приобщаване по реда на чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 от НПК на показанията от ДП (т.1, л.89), свидетелят потвърждава, че
сделките и на двете дружества реално се извършвали от подс.Д.
и св.Н. Д., които разполагали с печати на фирмите и
достъп до сметките им.
С оглед възраженията на адв.К.
(ВНОХД №19, л.268 гръб), въззивният състав прецени много внимателно от
съдържателна страна адаптираните процесуално показания на св.И.
от ДП, като след проведена съпоставка с източниците на гореобсъдените
гласни и писмени доказателства по повод на извършваните действия по управление
на „Дулово лес 2012“ЕООД от подс.Д., установи пълно
съответствие на доказателственото средство, включително и с писмени
доказателства (банкови документи), поради което показанията на свидетеля от ДП се кредитират.
-показания на св.И. И., счетоводно
обслужвала инкриминираните дружества, за които получавала документи от
подсъдимите Ц. и Д. (НОХД, л.130 гръб).
-банкови
документи (т.т.6, 7 и 8 ДП).
„Дулово лес 2012“ЕООД разполагало с две банкови сметки
в „Уникредит Булбанк“АД и „Търговска банка Д“АД, които са декларирани в хода на
ревизионното производство (т.10, л.42 ДП). И с двете сметки подсъдимият Д. имал
право да оперира, като:
-спесименът му за „Уникредит Булбанк“АД е депозиран на
11.12.2012 година(т.6, л.6 ДП). Три дни по-късно подсъдимият започнал активно
да работи с тази сметка (т.7, л.л.39, 40, 41, 51, 53, 55, 61, 63, 71, 73, 79,
81, 95, 97 и пр.). Сред наредените от него парични преводи е частично плащане
на „Каси лес“ЕООД по фактура №1 в размер на 30 000 лева (т.7, л.41 ДП,
заключение на СГЕ в т.16, л.177 от ДП);
-сметката в „Търговска банка Д“АД е открита от
подсъдимия (т.8, л.2 ДП) и макар това да е станало извън инкриминирания период,
фактът косвено потвърждава обстоятелството, че „Дулово лес 2012“ЕООД се
управлявало фактически от дееца.
Тук е мястото да се отбележат още някои доказателствени
положения, изводими от банковата документация в т.6 и т.8 от ДП, разкриващи фиктивността
на сделките между „Каси лес“ЕООД, „Дулово лес 2012“ЕООД, „Елбрус експорт
импорт“ЕООД, „Съни палас
1“ЕООД и „В.Л.И.“ЕООД и „Дулово лес 2012“ЕООД, както и ролята на подс.Д.
в инкриминираната деятелност, а именно:
Всички горепосочени дружества разполагали с разкрити
банкови сметки в „Уникредит Булбанк“АД и „Търговска банка Д“ АД (т.8 ДП), като:
1.Св.М.Ж.открил сметка за “Съни
палас 1“ЕООД в „Уникредит Булбанк“АД на 03.12.2012
година (т.8, л.39 ДП). На същата дата по нея постъпили две частични плащания по
фактура №34 от „Каси лес“ЕООД (т.8, л.29 и л.31 ДП), като сумата била изтеглена
веднага в брой от св.М.Ж.(т.8, л.34).
Въззивният съд приема частичното плащане по фактура
№34 от „Каси лес“ЕООД за привидно, като се основава на показанията на св.Ж. (НОХД №131, л.196 гръб), който срещу дребни суми
станал собственик на няколко дружества, включително и на „Съни
палас 1“ЕООД;
2.“Каси лес“ЕООД притежавало сметка в „Търговска банка
Д“АД, открита на 13.02.2013 година от подс.Ц. (т.8,
л.л.51, 52), по която няма реално движение на пари, освен внесените 40 лева от титуляра (т.8, л.65 ДП). За оперирането с тази сметка, считано
от 18.06.2013 година, пълномощия имал М.
Митков М. (т.8, л.62 ДП).
„Каси лес“ЕООД разполагало със сметка и в „Уникредит
Булбанк“АД (т.8, л.68 ДП), открита на 03.12.2012 година, от която са извършени двете плащания към „Съни палас 1“ЕООД на същата дата,
като преди това М. М. внесъл в брой по сметка на дружеството общо 26 400лв. По-късно от тази сметка е извършено
частичното плащане по фактура №1, издадена от „Каси лес“ЕООД на „Дулово лес
2012“ЕООД, а парите са изтеглени веднага от въпросния М., който според данните
в декларация (т.8, л.84 ДП) към инкриминирания период живеел в едно населено
място с подс.Д. (т.6, л.7 ДП);
3.Управителят на “Елбрус Експорт импорт“ЕООД
Д. И. открил сметка в „Търговска банка Д“ЕООД на 27.02.2013г., по която за
времето до 31.03.2013 година Йордан
Дечков внесъл трикратно различни суми в брой.
На 25.10.2012 година и на 23.11.2012 година И. разкрил
фирмени сметки в „Алфа Банка“АД и „Пиреос банк“АД, по които като пълномощник оперирал Н. Т. н. (т.8,
л.167 и л.202-л.204 от ДП). При сравняването на данните за местоживеене на Н.Н.
(т.8, л.198 от ДП), на Д. И. (т.14, л.48
от ДП) и седалището на дружеството според извлечение от фирменото досие (т.14,
л.61 от ДП), се констатира общ адрес в гр.Шумен, ул.“Чавдар“ №20, доказващ
връзката между н. и И. от една страна и от друга –
ролята им в управлението и представителството на „Елбрус експрот
импорт“ЕООД.
Между „Елбрус експорт импорт“ЕООД и „Каси лес“ЕООД
няма осъществени плащания по съставените между двете дружества фактури;
4.„В.Л.И.“ЕООД разполагало с две сметки в „Уникредит
Булбанк“АД и „Търговска банка Д“АД (т.8, л.213, л.215 от ДП), като по втората
сметка В.Т.еднократно внесъл сумата от 40 лева. Между
това дружество и „Каси лес“ЕООД няма документирано движение на парични потоци.
5. Налице е обективна връзка между „Таръм-таръм“ЕООД (ВНОХД №19, л.190) и „Дулово лес 2012“ЕООД.
Видно от банковата документация (т.6, л.52 от ДП), непосредствено след
освобождаването на подс.Д. от МЛС и в рамките на два
дни между двете дружества са извършени разплащания.
В обобщение, очертаната дотук доказателствена група въвежда
множество преки и кореспондиращи им косвени доказателства, които еднозначно сочат,
че в инкриминирания период подс.И.Д. извършвал
фактически действия по управлението на „Дулово лес 2012“ЕООД, в които бил
подпомаган от св.Н. Д. и Х.Д., последните ангажирани
основно с платежни операции за сметка на дружеството, представителство на
същото пред НАП и в отношенията с ДГС „Силистра“. Пак в инкриминирания период св.Х.Д. работил в
гората, като дейността му няма общо с фактическото управление на „Дулово лес
2012“ЕООД.
Изводът за ролята на подс.И.Д.
не се опровергава от:
-заключението на СГЕ (т.4 от ДП), което не установява
ръкописните тестове и името „В.Ц.“ в издадените фактури с №№ от 1 до 20 от
„Каси лес“ЕООД на „Дулово лес 2012“ЕООД да са изпълнени от подсъдимите или от св.св.Х.Д., Н. Д., И. И. или Х.Д.. Причина за това е
невярното документиране на стопанските операции, съзнавано от всички лица с
изключение на св.И. И.;
-заключението на СГЕ (т.16 от ДП), сочещо че фактура
№122/03.03.2013 година (т.16, л.50 от ДП) и фактури, издадени от „Дулово лес
2012“ЕООД на „Платан“ЕООД (т.16, листи от 104 до 117
от ДП) не съдържат подпис на подс.Д.. Експертизата не
се конфронтира с извода за фактическото управление на „Дулово лес 2012“ЕООД от
подсъдимия, като причина същият да не участва в изготвянето на тези фактури е
невярното документиране на стопанските операции в тях, за което ще стане реч
по-надолу в мотивите;
-показания на св.св.К.А. (НОХД №131, л.120), в които твърди, че подс.Д. не е собственик на „Дулово лес 2012“ЕООД, без да
изяснява повече подробности. Въззивният състав оцени показанията на свидетеля
като несъдържателни, т.к. не позволяват да се проследи взаимовръзката между
въведените чрез тях данни, обяснимо с приятелските взаимоотношения между св.А. и подс.Д.. Противопоставени
в логически аспект на горната доказателствена група (точка II от мотивите), показанията не издържат и проверката за
достоверност относно ролята на подс.Д., поради което
не се кредитират от настоящия състав.
-показания на св.Ж.С. (НОХД
№131, л.127 гръб), които не се конфронтират с извода за ролята на Н. Д. *** лес
2012“ЕООД;
-показания на св. Р. Д. (НОХД №131, л.128 гръб), опровергани
частично за връзката на свидетелстващия с „Каси лес“ЕООД от справка (т.5, л.86
ДП). Съмнения в обективността на източника поражда писмено доказателство (т.14,
л.35 ДП), от което се установява, че св.Д. е баща на М.
Р.ов М. – лицето, внасяло суми по сметка на „Каси
лес“ЕООД за фиктивното разплащане със „Съни палас 1“ЕООД и изтеглило сумата от 29 826лева на
14.12.2012 година (т.2, л.176-л.178 ДП). Двамата заедно са жители на с.Мировци,
населеното място в което в инкриминирания период живеели подс.Д.
и св.Х.Д.;
-показания на св.св.Р.П. и Г.П.
(НОХД №131, л.201, л.202), т.к. доставките на „Дулово лес 2012“ЕООД към „Платнан“ЕООД са пряко свързани с доставките на „Каси
лес“ЕООД към „Дулово лес 2012“ЕООД, за чиято нереалност ще стане реч по-надолу
в мотивите;
-показания на св.Н. Д. (НОХД
№131, л.129 гръб) в частта, че св.Х.Д. се занимавал
с фирмената дейност на „Дулово лес
2012“ЕООД, противоречащи на вече обсъдена голяма група писмени и гласни
доказателства.
В самостоятелна доказателствена група се оформят
показанията на св.св.И., А. и Ф. (НОХД №131, л.198,
л.198 гръб и л.132), служители на данъчната администрация, които свидетелстват
за процеса на данъчна ревизия на инкриминираните дружества и в цялост
кореспондират с писмени доказателства, приложени в т.10 и т.11 от ДП.
III. Относно инкриминираните доставки между „Каси
лес“ЕООД, „Съни палас
1“ЕООД, „Елбрус експорт импорт“ЕООД и „В.Л.И.“ЕООД:
В процесния период трите дружества са единствени доставчици на „Каси лес“ЕООД, като
от документална страна доказателствената съвкупност по делото е попълнена
изчерпателно с издадените първични счетоводни документи и относими
СД по ЗДДС.
1.Относно „Съни палас 1“ЕООД:
Собственик на капитала и управител на дружеството от
22.05.2012 година е св.М.Ж.(т.14, л.65 от ДП). Според
показанията му (НОХД №131, л.196 гръб), срещу възнаграждение от 50 лева той
придобил търговското предприятие, с което не е осъществявал никаква реална
стопанска дейност.
Фактическите изявления на свидетеля по последното
обстоятелство се потвърждават от писмо на ДГС „Суворово“, справка за липса на
наети по трудов договор лица в инкриминирания период (т.5, л.147 от ДП), липса
на МПС (т.13, л.36 от ДП), писмо от ДГС-Шумен (т.13, л.20 от ДП), липса на
доказателства за реално разплащане, с изключение на частично плащане по фактура
№34/30.11.2012 година, извършено на 03.12.2012 година, което също е напълно
фиктивно (съображения са приведени по-нагоре в мотивите).
Очертаната доказателствена съвкупност установява
категорично, че „Съни палас
1“ЕООД не е развивала реална стопанска дейност в сектора на дърводобива, т.е.
фактурираните от това дружество на „Каси лес“ЕООД с фактури с №№34/30.11.2012 г., №35/07.12.2012г.
и № 45/27.12.2012 г. сеч и извоз до
временен склад на 4012куб.м. дървесина, общо на стойност 118 354лева без ДДС и
начислен ДДС 23680,80 лева, реално не са извършени.
Аналогичен извод е формиран в
хода на ревизионното производство на «Каси лес»ЕООД
(т.12, л.36 гръб, л.37 от ДП), в което
не са установени документи, материализиращи доставките – количество и вид,
произход на дървесината, транспорт, място на предаване и приемане на стоката,
отговорни лица, участвали в реализирането на стопанските операции.
Заключението на ССчЕ (т.4, л.65
от ДП) сочи, че трите фактури не са включени в дневника за продажби по СД по
ЗДДС на «Съни палас 1»ЕООД, съответно начисленият
косвен данък по тях не е внесен.
Фактури с №№ 34, 35 и 45 са
включени в СД по ЗДДС на «Каси лес»ЕООД за данъчни
периоди месеци ноември, декември 2012
година и януари 2013 година, като в
резултат на това неправомерно е приспаднат данъчен кредит общо в размер на
23670,80лв., поради липса на реални доставки по см. на чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС.
2.По отношение на «Елбрус експорт
импорт»ЕООД:
Дружеството е вписано в ТР на
24.03.2011 година, със собственик на капитала В.К.. Регистрацията по ДДС датира от 24.03.2011 година.
Във връзка със сделки за данъчен
период месец ноември 2011 година, по които «Елбрус експрот импорт»ЕООД
приспаднало данъчен кредит, била назначена данъчна ревизия. Констатациите на РА№1202106/10.08.2012
година (папка I с материали от ШОП, л.149-169 от ДП), са за нереалност на
сделките, в резултат на което е начислено ДДС за внасяне в размер на 55461.78лв
и лихва от 4372,35лева.
В хода на ревизионното
производство настъпила промяна в собствеността на дружеството, като считано от
20.06.2012 година негов собственик
станал Д. И. (т.14, л.62 от ДП), а пълномощник Н.Н.. Двете лица не са
установени в настоящето наказателно производство.
По отношение на «Елбрус експрот импрот»ЕООД по делото безспорно е доказано, че за
инкриминирания период дружеството не разполагало с нает пресонал (т.5, л.102 от
ДП), не осъществявало реална дърводобивна дейност (т.13, л.18 от ДП), нямало
транспортни средства (т.13, л.43 от ДП).
На 08.12.2012, на 09.12.2012
година, на 12.12.2012 година и на 14.12.2012 година година между «Елбрус импорт
експорт»ЕООД, представлявано от Н.Н. и «Каси
лес»ЕООД, действащо чрез подс.Ц., били сключени
договори за покупко-продажба на 686.949
тона технологична дървесина общо на стойност 47883.68лева, придружени с
приемо-предавателни протоколи (т.10, л.108-л.120 от ДП), в които е удостоверено
транспортиране на дървесината с т.а. „Рено Магнум“ с
рег.№Н 8231 ВА и ремарке рег.№В 1413 ЕК, без да е уточнено от кой склад, от кое
населено място (т.V от приемо-предавателните
протоколи) и до коя териториална единица се осъществява доставката.
Вписаният в приемо–предавателните
протоколи товарен автомобил бил собственост на св.М. М..
Същото МПС фигурира като транспортно средство в доставката между „Каси лес“ЕООД
и „Дулово лес 2012“ЕООД (т.10, л.77-л.88 гръб от ДП).
В показанията си св.М.
отрича да е транспортирал дървесина, доставена от „Елбрус експорт импорт“ЕООД
(НОХД №131, л.190 гръб, т.1, л.84 от ДП, въззивният състав отбелязва, че по
приетото обстоятелство доказателственият източник не проявява противоречия).
Въз основа на горната доказателствена съвкупност
следва категоричен извод, че „Елбрус експорт импорт“ЕООД не е извършил реални
доставки на „Каси лес“ЕООД, поради което издадените фактури с № 20/08.12.2012 г., №
21/0812.2012 г.; № 22/08.12.2012 г.; № 23/08.12.2012 г.; № 24/08.12.2012 г.; №
25/09.12.2012 г.; № 26/09.12.2012 г.; № 27/09.12.2012 г.; № 28/09.12.2012 г.; №
29/10.12.2012 г.; № 30/10.12.2012 г.; № 31/10.12.2012 г.; № 32/10.12.2012 г.; №
36/14.12.2012 г.; № 37/14.12.2012 г.; № 38/14.12.2012 г.; № 39/14.12.2012 г., подписани от подс.В.Ц., са документи с невярно съдържание.
Изводът за нереалност на
обсъжданите доставки кореспондира изцяло с приетото от данъчната администрация
с РА №Р-03001915001547-091-001/30.11.2015 година (т.12, л.34 гръб и сл. от ДП).
Издадените фактури били включени само
в дневниците за покупки на «Каси лес»ЕООД за месеците
ноември и декември 2012 година, в резултат на което неправомерно бил приспаднат
данъчен кредит в размер на 9576,80 лева в каквато насока е заключението на ССчЕ
(т.4, л.65 от ДП).
3.За «В.Л.И.»ЕООД:
Фирменото досие на дружеството
установява, че считано от 18.12.2012 година собственик на капитала е В.Т.. Показанията на това лице от ДП не са приобщени поради
нередовната процедура по призоваването му и липсата на съгласие на страните по
чл.281, ал.5 от НПК. Становището на въззивния състав е, че по този начин
доказателствената дейност не се ощетява, т.к. в материалите по делото
съществуват множество писмени доказателства и ПДС, от които могат да се правят
еднозначни изводи за реалността на доставките от въпросното дружество към «Каси
лес»ЕООД.
«В.Л.И.» ЕООД е фактурирало с
фактури с № 1/23.01.2013 г.; № 2/25.01.2013 г.; № 3/25.01.2013 г.; №
4/28.01.2013 г.; № 5/28.01.2013 г.; № 6/12.02.2013 г.; № 7/15.02.2013 г.; №
8/20.02.2013 г.; № 9/22.02.2013 г.; № 10/25.02.2013 г„; №11/05.03.2013 г.; №
12/07.03.2013 г.; № 17/29.03.2013 г., сеч,
извоз и подвоз на 5327.95 куб.м. дървен материал общо на стойност
142 934.68лв. Тези фактури са включени в дневниците за продажби на
„В.Л.И.“ЕООД, но не отговарят по дати и
по основание за издаването им, така както са посочени в дневниците за покупки
на „Каси лес“ЕООД (т.5, л.114, л.(15, л.118, л.122; т.12, л.37 гръб, л.38 от
ДП).
Фактурите се основават на договор
за добив на дървесина от 17.01.2013 година (т.10, л.133 от ДП), подписан от подс.Ц. за «Каси лес»ЕООД.
Впечатление прави, че договорът не съдържа цена на услугата, няма данни за
мястото на сеч и направлението за извозването на
дървесината. Договорът не е съпроводен с документи, доказващи приемането на
извършената работа, нито с транспортни документи.
Чрез писмо от ДГС «Суворово»
(т.1, л.128 от ДП), справка (т.5, л.146 от ДП), писмо от ДГС «Шумен» (т.13,
л.20 от ДП) и справка (т.13, л.36 от ДП), се установява че в инкриминирания
период"В.Л.И«»ЕООД не е имало договори за дърводобив,
нито транспортни възможности и
работници, за да изпълни договор от 17.01.2013 година с «Каси лес»ЕООД.
Разплащане по фактурите също не е осъществено.
По-нагоре в настоящите мотиви
вече бе коментирано, че приблизително във времето на издаването на
инкриминираните фактури, във «В.Л.И.»ЕООД формално са били назначени св.св.Х.Д. и Е.И.. Св.И. бил
работник на «Дулово лес 2012»ЕООД в същия период, като
по този косвен път се разкрива връзката
между подс.И.Д. и «В.Л.И.»ЕООД. Изводът се утвърждава
и през показанията на св.Д. Д. (НОХД №131, л.195).
На база горната доказателствена
съвкупност, към която въззивният състав числи и ПДС – РА
№№Р-03001915001547-091-001/30.11.2015 година, следва че фактурираните с
инкриминираните фактури доставки не са реално осъществени.
Заключението на ССчЕ (т.4, л.65
от ДП) е в същата насока и на тази основа констатира неправомерно приспаднат
данъчен кредит от «Каси лес»ЕООД по издадени фактури
от «В.Л.И.»ЕООД в размер на 28586,92 лева. До този резултат се достига чрез
включване на фактурите в дневниците за покупки на «Каси лес»ЕООД
за данъчни периоди януари, февруари и март 2013 година.
4.Относно „Каси лес“ЕООД“:
За инкриминирания период дружеството няма активни
трудови правоотношения (т.5, л.86 от ДП), не разполага с ДМА (т.12, л.31 и сл.
от ДП), не извършва реална дърводобивна дейност на териториите на ДГС
„Силистра“ (т.13, л.2 от ДП) и ДГС „Каракуз“ (т.13,
л.19 от ДП).
Нереалните сделки между „Каси лес“ЕООД и трите
дружества-доставчици са фактурирани с фактури, с които подс.Ц.
се снабдил, ползвайки за тази цел и създадено познанство от другия подсъдим със
св.Д. Д..
Както вече стана ясно, „Каси лес“ЕООД е регистрирано
от подс.Ц. по молба на подс.Д..
Св.И. определя последния подсъдим като реално
ангажираният с работата на „Каси лес“ЕООД (т.1, л.89 от ДП). Смислово сходни са
обясненията на подс.Ц. от ДП (т.16, л.15),
кредитирани от настоящия състав поради единството им с множеството обсъдени
фактически източници и писмени доказателства.
Разпитан в съдебното следствие в първата инстанция, Ц.
изгражда недостоверна версия за реално работещо търговско предприятие, която
противоречи на отразената непосредствено по-горе доказателствена маса.
Безспорно за предмета на доказване е, че подс.Ц. сключил договори за счетоводно обслужване със „Стандарт“ЕООД и „И. консулт“ЕООД. Няма изненада, че това са
и счетоводните дружества, обслужвали „Дулово лес 2012“ЕООД в инкриминирания
период. Според показанията на св.св.И. и И., подс.Ц. носил документи във
връзка със счетоводното обслужване на „Каси лес“ЕООД.
IV.По отношение на сделките между „Каси лес“ЕООД и
„Дулово лес 2012“ЕООД:
Взаимоотношенията между двете дружества почиват на
договор за посредничество от 30.11.2012 година (т.10, л.71 от ДП), като
твърдението е, че за неговото изпълнение „Каси лес“ЕООД извършило чисто
посредническа услуга, сключвайки договори с „Елбрус експорт импорт“ ЕООД, „Съни палас 1“ЕООД и „В.Л.И.“ЕООД
(т.10, л.31, л.40 гръб и л.41 от ДП).
Във връзка с горното, вече бе прието, че трите
дружества не са осъществили реални доставки към „Каси лес“ЕООД, от което
логично следва, че с издадените в периода от м.12.2012 година до м.03.2013 година
от „Каси лес“ЕООД на „Дулово лес 2012“ЕООД фактури за сеч, извоз и подвоз на
дървен материал и технологична дървесина, за общо 9950,05куб.м. и на обща
стойност 314 423,87 лева, с №№1/30.11.2012 г., 2/09.12.2012 г., 3/10.12.2012 г.,
4/11.12.2012 г., 5/15.12.2012 г., 6/28.12.2012 г., 7/24.01.2013 г., 8/26.01.2013
г., 9/26.01.2013г., 10/29.01.2013 г., 11/29.01.2013 г., 12/02.02.2013 г.,
13/13.02.2013 г., 14/16.02.2013г., 15/21.02.2013 г., 16/23.02.2013 г.,
17/26.02.2013г., 18/06.03.2013г., 19/08.03.2013г. и 20/30.03.2013г., са документирани също фиктивни доставки.
За изчерпателност, представените приемо-предавателни
протоколи между „Каси лес“ЕООД и „Дулово лес 2012“ЕООД (т.10, л.121-л.127 от
ДП) не съдържат никаква информация за мястото на доставката, мястото на
съставяне на протоколите, включително се позовават на неподписани пътни листи
(т.10, л.77-л.88 гръб от ДП). В допълнение, в показанията си св.М. М. (собственик на т.а. Рено Магнум)
отрича да е транспортирал дървесина от трите дружества доставчици на „Каси
лес“ЕООД, което заедно с останалите доказателства по категоричен начин
опровергава съдържанието на приемо-предавателните протоколи между „Каси
лес“ЕООД и „Дулово лес 2012“ЕООД, както и на пътните листи, съответно налага
извод за извършено невярно документиране с инкриминираните фактури.
Съобразно заключение на СГЕ (т.4, л.11 от ДП),
подписите за съставил в инкриминираните фактури са авторство на подс.Ц..
Заключението на ССчЕ (т.4,
л.44 от ДП) остойностява неправомерно приспаднатия данъчен кредит от „Дулово
лес 2012“ЕООД за данъчни периоди ноември и декември 2012 година, януари,
февруари и март 2013 година, общо на 62884,77 лева.
В тази тематична част от мотивите си, въззивният
състав счита за важно да посочи, че след съпоставка между фактури с №№7, 8, 9,
10, 11 от месец януари 2013 година с издател „Каси лес“ЕООД и фактури с №№101,
102, 103 от същия данъчен период, издадени от „Дулово лес 2012“ЕООД на „Платан“ЕООД (т.16, л.101-103 от ДП); фактури с №№12, 13,
14, 15, 16, 17 и 18 от месец февруари 2013 година с издател „Каси лес“ЕООД и
фактури с №№107, 108,109, 110, 111, 112, 113, 114, 115, 116, 117, 118 и 120 за
същия период, издадени от „Дулово лес 2012“ЕООД на „Платан“ЕООД
(т.16, л.104 – л.115 от ДП), фактури с №№16, 19 и 20 за месец март 2013 година,
издадени от „Каси лес“ЕООД и фактури с №№123, 124 за същия период, издадени от
„Дулово лес 2012“ЕООД на „Платан“ЕООД (т.16, л.116,
117 от ДП) и отразеното в т.10, л.89 от ДП, се внася обосновано съмнение в
действителността на стопанските взаимоотношения между „Дулово лес 2012“ЕООД и „Платан“ЕООД. Подобни обстоятелства обаче, не са причислени
към предмета на доказване, поради което задълбочаване на анализа в тази насока
е напълно излишно.
V.Обобщение на проверката за обоснованост на присъдата:
Проверявана присъда е необоснована, тъй като приетите
фактически положения, изключващи участието на подс.И.Д.
в инкриминираната деятелност, не съответстват на събраните и проверени по
делото доказателства.
От изложените съображения в мотивите към контролирания
съдебен акт, четими на листи 243-245 от първоинстанционното дело, въззивният
състав споделя единствено доводите по отношение на липсата на релевантност между деятелността на подс.И.Д.
и договорите на „Дулово лес 2012“ЕООД с ДГС „Каракуз“
(т.9 от ДП), т.к. по време на сключването на последните, подсъдимото лице изтърпявало
ефективно наказание лишаване от свобода.
Няма и не може да има спор, че до 09.10.2012 година(освобождаването
на И. *** лес 2012“ЕООД функционирало без лични действия на подсъдимия, но
съобразно изложените съображения в пункт I от аналитичната част на настоящите мотиви, същият
контролирал дейността на предприятието чрез реализираното управление от страна
на Х.Д. и Н. Д..
След 09.10.2012 година, подс.Д.
започнал фактически да ръководи дейността на „Дулово лес 2012“ЕООД,
обстоятелство изводимо от показанията на св.св.М., Т.,
И., С., С., Д. Д. в кредитираната част. Картината се допълва от множество
платежни документи, от показанията на св.св.Х., И., И.
и обясненията на подс.Ц. от ДП. Последните две
доказателствени средства разширяват фактическия периметър на деятелността на И.Д.
до оперирането и с второто инкриминирано дружество, за чието създаване и за
ползването на фактури с невярно съдържание деецът мотивирал подс.Ц.,
включително с внасянето на капитала на „Каси лес“ЕООД и познанството със св.Д.Д. подпомогнал фирмената регистрация.
По доказателствен път се извежда подкрепящата роля на св.Н. Д. и Х.Д. *** лес 2012“ЕООД, която основно се развивала
в насоката на докуменооборота. Подобно положение е напълно
обяснимо с предназначението на „Дулово лес 2012“ЕООД и „Каси лес“ЕООД (има се
предвид инкриминираната деятелност, генерирана интелектуално от подс.Д.) и обременената съдимост на подсъдимото лице.
По отношение на съставомерното
поведение на подс.В.Ц., проверяваната присъда не
търпи критики за необоснованост.
VI. По приложението на материалния закон:
С оглед приетите фактически положения, въззивният
състав не споделя становището на проверяваната инстанция, че подс.Д. не може да е субект на данъчно престъпление, защото
не само той разполагал с представителна власт по отношение на „Дулово лес
2012“ЕООД. Подобен подход е в противоречие със закона и задължителните указания
по прилагането му в ТР 4-2016-ОСНК, с което изрично на лицето, което
осъществява фактически дейността и функциите на ДЗЛ, е призната възможността да
носи наказателна отговорност за престъпление по чл.255 от НК.
В обективен план, инкриминираната деятелност по пункт
първи от обвинителния акт, сочи на пълна имитация на стопанска дейност между
„Каси лес“ЕООД и трите дружества-доставчици, като сделките са сключени само
документално, чрез съставяне на договори и съответстващи им данъчни фактури,
които не отразяват реална размяна на стоки и услуги. За доказване на данъчно
събитие е необходимо наличие на придружителни документи и трудова обезпеченост,
каквито по делото не са установени нито за „Каси лес“ЕООД, нито за контрахентите му.
На практика „Каси лес“ЕООД е фиктивен търговец,
регистриран надлежно за целите на търговския оборот и облагането по ЗДДС, което
не участва действително в документираните стопански отношения. В сделките със Съни палас 1“ЕООД, „Елбрус
експорт импорт“ЕООД и „В.Л.И.“ЕООД, това дружество е страната, която формира
право на данъчен кредит. Трите дружества-доставчици от своя страна, също са
„кухи“ търговци, предвид доказаната обективна невъзможност да участват
ефективно в междуфирмения оборот, като чрез фиктивните доставки на „Каси
лес“ЕООД се създават привидни условия за приспадане на данъчен кредит,
съответно за избягване на ДДС в особено големи размери.
Горните обстоятелства категорично са намерили
интелектуално отражение в съзнанието на подс.В.Ц., регистрирал
„Каси лес“ЕООД по молба и с помощта на подс.Д.. Въпреки това, подсъдимият се снабдил с издадените
първични счетоводни документи от трите дружества-доставчици, невярно
документиращи облагаеми доставки по чл.12 от ЗДДС и създаващи привидно правото
по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС на ДЗЛ „Каси лес“ЕООД да приспадне данъчен кредит.
Инкриминираните документи с невярно съдържание, подс.Ц. предоставил на счетоводителите на дружеството К.И.
и И. И., които нямат законово задължение да
проверяват достоверността им. От своя страна същите подготвили СД по ЗДДС за процесните
данъчни периоди, които подали пред приходната администрация, като на практика
по този начин и в условията на посредствено извършителство
подс.Ц. потвърдил неистина относно реалността на
сделките с доставчиците на „Каси лес“ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен
кредит. По описания начин подс.Ц. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения от косвен данък в размер
на 61834,46 лева, който покрива
обективния признак „особено големи размери“ с оглед чл.93, т.14 от НК.
За въззивната инстанция няма съмнение в субективната съставомерност на Деянието по пункт първи от продължаваното
квалифицирано данъчно престъпление, като защитните съображения на адв.Т., подкрепени с позоваване на практиката на СЕС и на опровергаващи
извода гласни доказателства, са лишени от основание. Решенията на СЕС по съединени
дела С -8/11 и С -142/11, по дело С-283/11, както и редица други сходни (С-642/11,
С-285/11 и пр.), почиват на разпоредбите на Директива 2006/112, която не
допуска национална практика на отказване признаването на данъчен кредит от ДДС,
без да се докаже, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че обосноваващата
правото на приспадане сделка, е част от данъчна измама. Напълно синхронна на
посочените решения на СЕС е и касационната съдебна практика(напр. Р
4-2014-3н.о.), като в съответствие с всичко това, въззивният състав прави
следните конкретни изводи:
Подс.Ц. е знаел, че „Каси лес“ЕООД не извършва никаква
реална стопанска дейност, защото дружеството не е имало материални, транспортни
и трудови условия за нея. Деецът се снабдил с инкриминираните първични
счетоводни документи не при нормални търговски условия – офериране, договаряне
и изпълнение. В съзнанието на подс.Ц. ясно е намерило
отражение липсата на размяна на стоки и плащане по фактурите, а всичко това в
субективен план доказва знанието му за нереалността на сделките.
С оглед позоваването от страна на адв.Т.
на показанията на св.Д. Д. по прякор „Пинчера“ за действителността
на дърводобива, отразен интелектуално в представите на подс.Ц.,
въззивният съд припомня, че с помощта на това лице подсъдимият се снабдил с
част от инкриминираните фактури с невярно съдържание. Иначе, свидетелят е
познат на подс.Д. от пребиваването в затвора, като
същият работил като „общак“ в гората, т.е. няма как
на база на собствения си труд да създаде увереност у подс.Ц.
за реална размяна на количеството дървесина, предмет на обвинението по пункт
първи.
За извършителството на
инкриминираната деятелност подс.В.Ц. бил умишлено
склонен от подс.И.Д. чрез молбата за регистрация на
„Каси лес“ЕООД, обещанието за внасяне на осигуровки (налице са платежни
документи), както и мотивирането да ползва фактури с невярно съдържание за
целите на данъчното облагане (обективни действия на подс.Ц.,
изяснени доказателствено с показанията на св.св.И., И.).
Тези положения се съдържат в обстоятелствата по обвинението, поради което
оплакването за нарушение в правото на защита на подс.Д.,
е лишено от основание. Всъщност, обстоятелствената част на обвинението по пункт
I съдържа и доказани положения с отношение към
съучастническа деятелност по чл.20, ал.4 от НК, като например внасянето на
капитал от 5000 лева от страна на подс.Д. и интелектуалното
помагачество, изразило се в създаване на познанството
между подс.Ц. и св.Д.Д..
Тези положения остават извън юридическата квалификация на Д.ието,
но следва да намерят място при индвидуализацията на
наказанието.
За престъпното намерение на подс.Д.,
регистрацията на „Каси лес“ЕООД е била от решаващо значение, защото именно това
дружество играе ролята на фиктивния търговец, който ще формира правото на
данъчен кредит на „Дулово лес 2012“ЕООД. В този смисъл няма и не може да има
спор, че съучастническото Д.ие по пункт първи на подс.Д. обективно допринася за осъществяването на
квалифицираното данъчно престъпление и настъпването на инкриминирания резултат.
Доказателствата по делото са еднопосочни за наличие на
съучастнически умисъл между Ц. и Д., като двамата са действали за осъществяване
на инкриминираното Деяние.
По-нататък схемата на данъчната измама продължава с напълно
аналогична имитация на стопански взаимоотношения между „Каси лес“ЕООД и „Дулово
лес 2012“ЕООД по инкриминираните сделки, която по подобие на горната деятелност
е довела до избягване на ДДС в особено големи размери от 62884,77 лева.
Сделките между „Каси лес“ЕООД и „Дулово лес 2012“ЕООД
са отразени само документално, без да възпроизвеждат реални данъчни събития. По
пункт втори от инкриминираната деятелност „Каси лес“ЕООД е в ролята на фиктивния
контрахент, формиращ право на данъчен кредит на
„Дулово лес 2012“ЕООД.
Нереалността на сделките е съзнавана от подс.Д. предвид подпомагащата му роля по невярното
документиране на сделките с „Каси лес“ЕООД, формалното създаване на договора за
услуга от 30.11.2012 година между „Каси лес“ЕООД и „Дулово лес 2012“ЕООД за
целите на данъчното облагане (неговите клаузи противоречат на търговската
логика, т.к. посредникът обективно би следвало да се стреми към формиране на
печалба, а каквато в случая липсва поради близките стойности на сделките по
двата пункта от обвинението), липсата на складове на „Дулово лес 2012“ЕООД,
също на реална транспортна и трудова възможност за реализиране на доставките.
Фактурите с невярно съдържание подс.Д.
предоставил на счетоводителите на „Дулово лес 2012“ЕООД К.И. и И. И., които подготвили вторичните счетоводни документи -
СД по ЗДДС за данъчни периоди от м.11.2012 година до м.03.2013 година
включително и ги подали пред приходната администрация. По описания начин и в
условията на посредствено извършителство подс.Д. нарушил задължението за вярно деклариране на
данъчни задължения, като потвърдил неистина в СД по ЗДДС и приспаднал неследващ
се данъчен кредит.
В извършителската си
деятелност подсъдимият бил подпомогнат от В.Ц., който подписал за „Каси
лес“ЕООД процесните фактури, знаейки за отразяването на неверни обстоятелства в
тях и по този начин създал обективни предпоставки за извършване на Деянието по
пункт втори, без да участва в самото му изпълнение.
Вследствие на гореочертаните
способи на инкриминираната дейност, подсъдимите избегнали установяването и
плащането на ДДС общо в съставомерен размер по
чл.255, ал.3 от НК от 124 719.23лв.
Като защитна позиция
пред настоящата инстанция се оспорва обективната съставомерност
на Деянията на подс.Д. от 10.12.2012 година и
11.01.2013 година с неоснователния аргумент за липса на пълномощия към този
период по отношение на дейността на „Дулово лес 2012“ЕООД. От фактическа страна доводът вече бе
разгледан и отхвърлен, а в юридически аспект несъстоятелността му се разкрива
през т.3 от ТР 42016-ОСНК, според която представителната власт не е единствената
предпоставка за определяне на дееца като субект на престъплението по чл.255 от НК, такъв може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което осъществява
фактически дейност и функции на ДЗЛ-търговец.
В пренията защитникът адв.К.
се оплаква от нарушение на материалния закон, предизвикано от конструкцията на
повдигнатото обвинение на подс.Д. за продължавано
квалифицирано данъчно престъпление, като становището се мотивира с отделени от
общия смислов контекст извадки от ТР 1-2009-ОСНК. Въззивният състав припомня,
че с това тълкувателно решение теоретичните постановки и дадените разрешения с
ТР 3-1971-ОСНК не са изоставени. Съобразно съдържащите се там указания, въззивният
съд внимателно проследи дали между отделните Деяния има обективна и субективна,
констатирайки че в периода от 10.12.2012 година до 15.04.2013 година подс.Д., действайки като подбудител и извършител с
множество еднородни Деяния осъществил поотделно състава на чл.255, ал.1, т.т.2,
6 и 7 от НК, постигайки един и същ престъпен резултат-избягване установяването
и плащането на косвен данък. Между Деянията му съществува неразривна връзка, като
отразените в пункт втори от обвинението са обективно и субективно продължение,
на инкриминираните в пункт първи, между тях е налице приемственост във времето,
единство на увреденото правно благо и еднородност на вината, целейки постигане
на общ резултат по чл. 93, т. 14 от НК.
Предложеното от адв.К.
виждане, че продължаваното данъчно престъпление е невъзможно да обхване
дейността на две различни ЮЛ е в пряко противоречие с разясненията в раздел II от ТР
3-1971-ОСНК, както и с отразените в ТР 1-2009-ОСНК.
Току-що заетото становище е напълно валидно и за
юридическата квалификация на деятелността на подс.В.Ц..
Въззивният съд не открива противоречие на ОА с
изискванията на т.4.2 от ТР2-2002-ОСНК, поради което в генерален план доводите
за нарушение в правото на защита на подс. Д. не се
ползват с разбиране за състоятелност. Неоснователни са и съображенията в
протеста за допуснато нарушение по чл.13 от НПК, предвид правомощията на
настоящата инстанция като втора по фактите, в каквато насока бяха предприети и
съответни съдебно-следствени действия.
С оглед
изложените съображения, наличието
на съответен протест и при положение, че подсъдимият Д.
се е защитавал по обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.т.2, 6
и вр. чл.20, ал.2 и 3 вр. чл.26, ал.1 от НК в първата инстанция, въззивният състав
на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК отмени частично първоинстанционната
присъда в оправдателната й част и със своя присъда призна подсъдимия за виновен
в извършване на квалифицирано данъчно престъпление с отразената
материалноправна квалификация.
Съучастническата деятелност на
двамата подсъдими, обосновава приложението на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, като с
присъдата си въззивният състав измени проверявания съдебен акт, постановен по
НОХД №131/2018 година по отношение на подс.Ц.,
прилагайки закон за същото наказуемо престъпление, както следва:
-по пункт първи
Деянието е осъществено в съучастие с подс.Д., действал
като подбудител, а подс.Ц. като извършител;
-по пункт втори
Деянието е осъществено в
съучастие между иззвършителя подс.И.Д. и помагача подс.В.Ц..
VII.Относно наказанието:
Преди провеждането
на собствената индивидуализационна дейност,
въззивният състав извежда пред скоба съображенията си по действието на забраната
за reformatio in pejus в тази инстанция. От отразената в началото на
мотивите процесуална хронология на настоящето наказателно производство е видно,
че присъда №3/10.05.2019 година, постановена от състав на Апелативен съд-Варна
по ВНОХД №28/2019 година, е била обжалвана единствено от защитник на подс.И.Д., иначе казано настоящият състав не може да влоши
положението на подсъдимите, надхвърляйки параметрите на отменената присъда.
По отношение на
наказанието на подс.И.Д.:
Въззивният състав
приема степента на обществена опасност на инкриминираното престъпление за
висока, като се основава на индивидуалните му особености. Деятелността е
интензивна, развила се за пет последователни едномесечни данъчни периода по
ЗДДС, при наличието на комбинация от способи, позволила да се избегне завишен
размер на косвен данък, с който се измерва и причинената на държавния бюджет
щета.
Личната обществена опасност на подс.И.Д.
е висока. Същият има обременена съдебна биография, от която се установява, че
по отношение на поправянето и превъзпитанието му е ползван ресурсът на различни
по вид и тежест наказания. С приоритет сред налаганите е това по чл.42а от НК,
което въпреки индивидуализираните и изпълнени мерки за контрол и въздействие
върху дееца в извънпенитенциарна среда, не е
постигнало успешно разграждане на противоправните нагласи и мотиви у Д. и не е
препятствало задълбочаване на престъпната му деятелност.
Ескалацията в личното неглижиране на правовия ред в
страната, се илюстрира много ярко с обстоятелствата по създаването на „Дулово
лес 2012“ЕООД и косвения контрол върху дейността на ЮЛ до настъпване на
момента, в който подсъдимият сам е бил в състояние да реализира намеренията си.
По-нататък (след освобождаване от МЛС) деятелността му става особено
интензивна, като за сравнително кратко време деецът успява интелектуално да
генерира и да структурира схема за данъчни измами, в която привлича различни
лица с цел да се придаде достоверност на стопанската дейност на „Дулово лес
2012“ЕООД и на „Каси лес“ЕООД.
Ролята му по създаването на последното дружество също
е ключова. Освен подбудителската проява, която се
обхваща от чл.56 от НК, Д. е физически и интелектуален помагач на В.Ц. с осигуряването
на капитал за регистрацията на „Каси лес“ЕОО, в създаването на връзка между подс.Ц. и св.Д. с цел подпомагане
на първия да се снабди с данъчни фактури.
Вземането на решение за осъществяване на
противоправната деятелност е станало в отдалечен период от време от
реализирането ѝ, при относително спокойна обстановка, в която деецът
формирал интелектуално отделните прояви на престъпната схема, последователно
реализирани по време на престоя му и след напускане на МЛС, като всяко едно негово
действие е провокирано от користен мотив.
Значение за индивидуализацията на наказанието на подс.Д. има и едно обективно обстоятелство - изминалият
период от време между извършване на престъплението и момента на ангажиране на
наказателната му отговорност. Процесната деятелност е осъществена преди повече
от седем години, като с оглед усложнението от фактическа и правна страна, този
срок въззивният състав преценява за разумен по см. на чл.6 от ЕКЗПЧОС, но
продължителен като времетраене на досъдебната фаза и съдебната такава, въпреки
усложненията в разследването.
Като взе предвид високата степен на обществена
опасност на инкриминираното престъпление, на подс.Д.
и продължителността на производството, въззивният състав при условията на чл.54
от НК индивидуализира наказанието на дееца към средния размер на санкцията по
чл.255, ал.3 от НК, а именно пет години лишаване от свобода, изпълнимо при
строг режим по чл.57, ал.2, б.б от ЗИНЗС, както и конфискация на част от
имуществото на подс.Д.: на пет дружествени дяла всеки
от по 1000 лева от капитала на „Таръм-Таръм“ЕООД със седалище и адрес на управление в
гр.Шумен, ул.“Владайско въстание“ №7, вх.4, ап.92,
ЕИК ********* и на л.а. „Форд Транзит“ с рег.№Н 5748 АР.
Наложеното
наказание по вид и размер удовлетворява индивидуалната и генералната превенция,
като с изолацията на дееца за продължителен период от време ще се въздейства
убедително върху нагласите му и едновременно с това към неустойчивите членове
на обществото се отправя предупреждение за строгостта на закона в случай на
нарушаването му.
По отношение на
наказанието на подс.В.Ц.:
С проверяваната
присъда наказанието на подс.В.Ц. е индивидуализирано при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния
размер от три години лишаване от свобода, като конфискация не е постановена
поради липсата на налично имущество. Въззивният съд няма основание да се
разграничи от съображенията на проверяваната инстанция (НОХД №131, л.242 гръб),
допълвайки ги с позоваване на фактически подчинената роля на това лице в
съучастническата деятелност.
Обосновано и
законосъобразно е решението за приложение на института на чл.66, ал.1 от НК.
Привеждането на
повече съображения по целесъобразността на наказанието на подс.В.Ц.,
включително обсъждането на доводите от протеста за завишаването му, на практика
е безпредметно с оглед действието на забраната за reformatio in pejus.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите бяха осъдени да платят поравно разноските в
полза на държавата, в размер от по 916,69 лева по сметка на ОП-Силистра и от по
161 лева по сметка на Окръжен съд-Силистра.
На основание
чл.59, ал.1 о НК се зачете и времето, в което подс.В.Ц.
е бил задържан под стража.
В останалата част
присъдата бе потвърдена.
Водим
от горните съображения, съставът на Варненския апелативен съд постанови
присъдата си, като разясни на страните реда и сроковете за нейното атакуване по
касационен ред.
Председател: Членове: 1.
2.