№ 432
гр. В.Т., 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500585 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от Н. Л. К. с ЕГН **********, въззивна жалба, е
Решение № 288/17.05.2022г. по гр.д. № 1709/2021г. по описа на РС- Г.О., с
което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен,
предявеният от въззивната страна против И. Н. К. с ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 108 ЗС за 1/56 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в
землището на с. Л., м. Стопански двор, с площ 2, 86 дка, съставляващ имот с
№ 086030 по плана на с. Л., общ. С., ведно с построените в него Сграда -
мелница с площ от 137 кв.м. и склад за зърнени храни с площ 89 кв.м., при
граници на имота: имот № 086028 - стопански двор, имот № 086031 - ферма,
полски имот, третокласен път и улица.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно
решение, поради неправилност. Във въззивната жалба са изложени
съображения и за нарушение на материалния и на процесуалния закон при
постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Поддържа се, че
предявената искова претенция е основателна, тъй като посоченатана идеална
част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, е придобита
по наследство, а от събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства не се установява по безспорен начин, че праводателят на
въззиваемата страна е станал собственик на основание давностно владение на
процесния недвижим имот, ведно с находящите се в него две сгради, като са
изложени подробни съображения.
1
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 04.07.2022г., която в
законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез своя
пълномощник и процесуален представител - адв. Н. В. - ВТАК, е подала
писмен отговор.
Въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на подадената
въззивна жалба, като счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да
бъде изцяло потвърден като правилен. Тези изводи на въззиваемия са
подкрепени с доводи, касаещи доказателствен анализ на събраните в хода на
първоинстанционното производство гласни доказателства, като по
съществото си, същите възпроизвеждат фактическите и правни изводи, до
които е достигнал и първоинстанционният съд. Претендира се присъждане на
сторените от въззиваемата страна в рамките на настоящото производство,
разноски.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно
заседание - страните лично, както и чрез своите процесуални представители,
поддържат изцяло доводите си, изложени във въззивната жалба, съответно в
отговора на въззивната жалба. В определения от съда на основание чл.149,
ал.3 ГПК, едноседмичен срок, въззиваемата страна представя писмена
защита, списък с разноските по см. на чл.80 ГПК, както и доказателства за
извършването им.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
съображения, както и с оглед становищата на страните, заявени в хода на
проведеното открито съдебно заседание, настоящата съдебна инстанция
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо,
тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
Подадена е искова молба от Н. Л. К. с ЕГН **********. Ищцата твърди, че с
Решение № 3Б/12.09.2002г., издадено от Общинска служба “Земеделие и
гори”, гр. С., на наследниците на А.К.К., б.ж. на с. Г.С., починал на
28.04.1953г., била възстановена собствеността върху процесния недвижим
имот, находящ се в землището на с. Л., м. Стопански двор, с площ 2, 86 дка,
съставляващ имот с № 086030 по плана на с. Л., общ. С., ведно с построените
в него Сграда - мелница с площ от 137 кв.м. и склад за зърнени храни с площ
89 кв.м., при граници на имота: имот № 086028 - стопански двор, имот №
086031 - ферма, полски имот, третокласен път и улица. Твърди още, че като
наследник на починалия А.К.К., притежава 1/56 ид. ч. от правото на
собственост върху имота, ведно с находящите се в него сгради. Твърди, че с
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
давностно владение /Нотариален акт № 1120, том VI, рег.№ 4647/2016г., на
нотариус И. М. с район на действие РС - Г.О./, през 2016г., за изключителен
2
собственик на процесния недвижим имот, ведно с находящите се в същия
сгради, била призната С.П.К. с ЕГН ********** - също наследник на
починалия А.К.К.. С нотариален акт № 1121, том VI, рег.№ 4650/2016г., на
нотариус И. М. с район на действие РС - Г.О., същата прехвърлила с договор
за дарение същия недвижим имот, ведно с находящите се в него сгради, на
ответника И. Н. К. с ЕГН **********. Ищцата твърди, че праводателката на
ответника не е притежавала изключителното право на собственост към
момента на прехвърлянето му на ответника, поради което същият не е станал
негова собственост. Ищцата твърди, че имота и сградите, находящи се в него
са били използвани по предназначение от нея и синовете й в периода, в който
е прието, че праводателката на ответника е осъществявала законно владение
върху целия имот с намерението да го свои за себе си, като поддържа, че
липсват доказателства същата недвусмислено да е демонстрирала
намерението си за своене на целия недвижим имот, ведно със сградите по
отношение на останалите съсобственици /сънаследници/. На това основание,
ищцата отправя искане съдът да признае, че същата притежава 1/56 ид. ч. от
правото на собственост върху процесния недвижим имот и разположените в
него сгради, като и бъде предадена фактическата власт върху същия,
съобразно правата, които притежава.
В подадения отговор на исковата молба, ответника не оспорва, че процесния
недвижим имот, ведно с находящите се в него сгради, е бил възстановен на
наследниците на починалия А.К.. Не оспорва и че е придобил същия на
основание транслативна сделка /частно правоприемство/ от праводателката си
С.П.К. с ЕГН **********. Твърди, че към момента на прехвърляне на правото
на собственост, същата е притежавала правото на собственост върху целия
имот и сградите, придобито на основание осъществявано давностно владение
в предвидения от закона десет годишен срок. Ответникът оспорва
твърденията на ищцата, че по времето, когато неговата праводателка е
владяла целия имот и сградите като собствени, същият е бил във фактическа
власт на нея и на нейните синове, които са го използвали по предназначение.
По тези съображения, ответникът счита, че предявената искова претенция се
явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на
страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата,
настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа страна
следното:
С Решение № 3Б/12.09.2002г., издадено от Общинска служба “Земеделие и
гори”, гр. С., на наследниците на А.К.К., б.ж. на с. Г.С., починал на
28.04.1953г., била възстановена собствеността върху процесния недвижим
имот, находящ се в землището на с. Л., м. Стопански двор, с площ 2, 86 дка,
съставляващ имот с № 086030 по плана на с. Л., общ. С., ведно с построените
в него Сграда - мелница с площ от 137 кв.м. и склад за зърнени храни с площ
89 кв.м., при граници на имота: имот № 086028 - стопански двор, имот №
086031 - ферма, полски имот, третокласен път и улица. Ищцата Н. Л. К. с ЕГН
**********, както и праводателката на ответника С.П.К. с ЕГН **********,
се явяват сънаследници на починалия А.К.К., б.ж. на с. Г.С., починал на
3
28.04.1953г., като това се установява от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за наследници с изх. №
03/13.02.2019г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние при
общ. С., обл. В.Т.. Ищцата, заедно със своите синове - Д.Н.Д. и Л.Н.Д.,
осъществявала фактическата власт върху недвижимия имот и находящите се в
него сгради и използвала същите по предназначение /за съхранение на фураж/
до 2004г. След 2004г., имотът, ведно със сградите започнал да се владее и да
се използва по предназначение от С.П.К.. През 2016г., същата била призната
за изключителен собственик на недвижимия имот и находящите се в него
сгради, на основание давностно владение, като това обстоятелство се
установява от представения като писмено доказателство Нотариален акт №
1120, том VI, рег.№ 4647/2016г., на нотариус И. М. с район на действие РС -
Г.О.. С нотариален акт № 1121, том VI, рег.№ 4650/2016г., на нотариус И. М.
с район на действие РС - Г.О., същата прехвърлила с договор за дарение
недвижимия имот, ведно с находящите се в него сгради, на ответника И. Н.
К..
От така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция
формира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
На първо място, безспорни между страните и като такива ненуждаещи се от
доказване, са фактите, че недвижимият имот с решение на общинска служба
по земеделие, е възстановен в собственост на наследниците на починалия
А.К.. Страните не спорят и относно обстоятелството, че през 2016г. С.П.К.
била призната за изключителен собственик на недвижимия имот и
находящите се в него сгради, на основание давностно владение, както и че
същата прехвърлила недвижимия имот и сградите с договор за дарение на
ответника.
Съобразно разпоредбата на чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност, както и по други начини, определени в закона.
Към 2002 г., когато с влязло в сила решение на органа по земеделска
реституция, по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, ищцата, която към този момент е
имала материалноправното положение на наследник по закон на починалия
наследодател, чийто имот е бил одържавен, е притежавала правото на
собственост върху 1/56 ид. ч. от процесния недвижим имот, ведно с
находящите се в същия сгради.
По смисъла на разпоредбата на чл.99 ЗС, правото на собственост се изгубва,
ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. От събраните
писмени, гласни доказателства, в т.ч. от обясненията на ищцата, съдържащи
признание за неизгоден за нея факт, по безспорен начин се установи, че след
2004г., праводателката на ответника - С.П.К. е установила фактическа власт
върху недвижимия имот и находящите се в него сгради, а от представения
като писмено доказателство, нотариален акт за собственост от 2016г., се
установява до доказване на противното, че праводателката на ответника е
владяла процесния имот и сградите като собствени и към 2016г., т.е. в
настоящата хипотеза приложение намира презумпцията, установена в
4
разпоредбата на чл.83 ЗС.
В тази връзка изцяло неоснователни са твърденията на ищцата, изложени в
исковата молба, че ответникът не е станал собственик на процесния
недвижим имот, ведно със сградите, поради това, че транслативната сделка, с
която същия се легитимира като носител на правото на собственост, не е
породила своя вещно-прехвърлителен ефект, поради това, че праводателката
му не е била собственик. По тези съображения, настоящата съдебна
инстанция намира, че така предявената искова претенция следва да бъде
отхвърлена като изцяло неоснователна.
По отношение на твърденията за наличие на допуснати процесуални
нарушения при оценката на събраните в хода на първоинстанционното
производство, писмени и гласни доказателства, както и наличието на
нарушения на материалния закон, настоящата съдебна инстанция намира
същите за изцяло неоснователни. Във въззивната жалба са изложени
подробни фактически и правни аргументи, придружени от доказателствен
анализ, като по същество същите касаят основателността на твърдението
относно наличието на предпоставките за приложение на института на
придобивната давност. Настоящата съдебна инстанция намира, че не следва
да преповтаря съображенията си, изложени по - горе, тъй като същите касаят
правните изводи на съда по наведените оплаквания.
Предвид изхода от настоящото производство, за въззиваемия възниква
правото на разноски, като предвид наличието на изрично искане в този
смисъл, както и представените доказателства, настоящата съдебна инстанция
намира, че на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да осъди въззивната страна
да заплати на въззиваемата, сумата от 400 лв. / четиристотин лева/,
представляваща сторени разноски във въззивното производство за заплащане
на адвокатско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 288/17.05.2022г. по гр.д. № 1709/2021г.
по описа на РС- Г.О..
ОСЪЖДА Н. Л. К. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да
заплати на И. Н. К. с ЕГН **********, сумата от 400 лв. / четиристотин
лева/, представляваща сторени разноски във въззивното производство за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и на касационните
основания по чл.281 ГПК, пред Върховния касационен съд на Република
България, в едномесечен срок от връчването му на страната, имаща правен
интерес да обжалва. Препис от решението да се връчи на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6