Р Е
Ш Е Н
И Е № 798
07.08.2020г., гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 867/2020г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на Г.Н.С. *** чрез адв.Р.И.,
АК-Бургас против Решение № 151/ 13.01.2020г. постановено по гр.д.№ 2730/ 2019г.
по описа на Пловдивски районен съд – ХVIII гр.с., в частта, в която е признато
за установено, че със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 11048/ 14.12.2018г.
, издадена по ч.гр.д.№ 19989/ 2018г. на ПдРС жалбоподателят дължи на “Ти Би Ай
Банк” ЕАД, ЕИК ********* сумата 1890,56 лева – главница, произтичаща от договор
за ПК № **********/ 21.12.2017г, договорна лихва в размер на 92,76 лв за
периода 25.06.- 26.08.2018г, обезщетение за забава в размер на 73,45 лв за периода
25.06.-03.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.12.2018г. до изплащане на вземането, като е осъден жалбоподателя да заплати
на ищеца сумата 247,97 лв – направени разноски по делото, както и направените
по ч.гр.д.№ 19989/ 2018г. на ПдРС разноски в общ размер на 78,07 лева на
основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част на исковете. По изложени
доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на решението на районния съд в
обжалваната му част и отхввърляне на така предявените установителни искове по
чл.422 ГПК. Претендира се присъждане на направените разноски по делото и
адвокатско възнаграждение.
Постъпил
е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна “Ти Би Ай Банк” ЕАД –
гр.София, с който отговор се оспорва жалбата като неоснователна, иска се
потвърждаване на решението в обалванатах му част и присъждане на
юриск.възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лева.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок , като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
В
производство по чл.422 ГПК ищецът “Ти Би Ай Банк” ЕАД – гр.София е поискал
установяване спрямо ответника Г.Н.С. наличието на вземания, произтичащи от
сключен между страните ПК № **********/ 21.12.2017г., които предявени обективно
съединените искове са уважени, както се
описа по-горе, като в частта относно главницата над уважения размер до
пълнопредявения такъв от 2 168,98 лева и за договорна лихва над уважения размер
до 541,84 лева, исковете са отхвърлени. В отхвърлителната част решението е влязло в законна сила поради
необжалване.
Исковата
молба е основана на обстоятелствата, че по силата на сключен ДПК от 21.12.2017г. на ищеца била
предоставена сума в размер на 2000 лева, като по договора освен сумата в
размера по кредита, дължими били такса за оценка на риска – 278,40 лева,
застраховка живот – 158,40 лв и застраховка безработица – 161,57 лева; общото
задължение възлезло на 3 424,24 лева, разсрочено на 24 погасителни вноски, 23
от които в размер на от по 142,68 лева и една в размера на 142,60 лв, при ГЛП
от 28,04 %. Ответникът преустановил плащанията на 25.06.2018г. за повече от три
месечни вноски, за което в договора е била уговорена и предсромна изискуемост,
въз основа на което било инициирано от кредитора заповедно производство по
чл.417 ГПК и издадена ЗНИ, по която постъпило възражение от длъжника. В
първоинстанционното производство ответникът е формулирал възражение за
недействителност и нищожност на договорените клаузи в частта определените
разходи, лихви, еднократна такса за оценка на риска и суми по застраховки, не
пораждат права за кредитополучателя по кредитното правоотношение, както и
поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като
инкорпорирания в договора погасителен план не съдържа информация относно отделните компоненти на месечните
вноски. С оглед на това е поискано прогласяване недействителност на договора на
основание чл.22 ЗПК чрез прилагане
правната последица по чл.23 ЗПК относно
дължимостта от потребителя само на чистата стойност на кредита, без лихви и
разходи. В тази обжалвана част на решението
районния съд е мотивирал неоснователност на възражението за нарушение на
изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, изхождайки от
безспорността на обстоятелството, че всяка една анюитетна вноска представлява
сбор от главница, лихва и съответна част
от годишна такса управление и обслужване, като за всеки месец, тези
компоненти са различни; липсата на разбивка в погасителния план не нарушава
правата на потребителя, а инкорпорирания в договора за кредит погасителен план
има изискуемото от законодателя съдържание.
С въззивната жалба така формулираното възражение относно съдържанието на
инкорпорирания в ДПК погасителен план се поддържа, както искането чрез
прогласяване поради това недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК,
прилагане на разпоредбата на чл.23 ЗПК за постановяване дължимост само на
чистата стойност на кредита от потребителя, без лихви и други разходи по него. Правните
изводи на районния съд в мотивираната насока се споделят от въззивния съд по
съображения за това на първо място от съдържанието на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.11 ЗПК относно същественото съдържание на информацията в погасителния
план – размер, брой, периодичност и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В процесния ДПК в т.12 е изпълнено изискването
на цитираната разпоредба на ЗПК относно правото на потребителя да получи при
писмено поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания, който погасителен план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, в който случай планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
Съгласно чл.10, пар.2, буква “з” и буква “д”
от Директива 2008/ 48/ ЕО на Европейскип парламент и на Съвета от 23 април
2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ ЕИО на Съвета/ консолидирана версия/ , е предвидено, че договорът за
ткредит посочва по ясен и кратък начин размера , броя, периодичността на
дължимите погасителни вноски и, когато е уместно реда за разпределение на
вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти
за целите на погасяването / б”з” и б.”и”/ – при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит, правото на потребителя да получи при поискване
безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие на договора за кредит
извлечение под формата на погасителен план; Погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията, отнасящи се до извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент,
и, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнтелните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, като сдържанието им е почти дослровно възпроизведено с
отделни корекции и допълнения, но със запазен основен замисъл и посока в чл.11,
ал.1 т.11 и т.12 ЗПК. Съгласно чл.22, параграф 1 от Директивата , “Хармонизация и императивен
характер на настоящата директива” е визирано, че доколкото настоящата директива
съдържа хармонизирани разпоредби,
държавите членки могат да не запазят и въвежздат разпоредби, различни от
предвидените в настоящата директива. В тази връзка е и съдебна практика на Съда
на Европейския съюз по Директива 2008/48/ ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008г относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/02/ЕИО на Съвета / консолидирана версия/, съгласно която и с
оглед Решение тна Съда / трети състав/ от 09.11.2016г. по дело С-42/ 2015г., в
което е прието, че чл.10, пар.2, букви “з” и “и” от Директивата , трябва да се
тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата чрез последователни вноски, не тпрябва да уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница; че тези
разпоредби, тълкувани във връзка с чл.22, параграф 1 от тази Директива, не
допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си
правна уредба; че ЗПК след като е
транспонирал Директива 2008/48/ЕО- пар.2 от ДР на ЗПК, от това следва, че
националният съд следва да съобрази практиката на Съда на ЕС по тази директива,
което означава, че не е необходимо
погасителният план да съдъра такава разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. По
отношение на погасителните вноски чл.11, ал.1, т.11 ЗПК предвижда ДПК да
съдържа на разбираем език условията за издължване на кредита от потребителя,
вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя , периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. В случая това изискване е спазено с процесния ДПК,
поради което възражението за
недействителност на договора в коментираната по-горе насока, е
неоснователно.
Поддържа
се и възражението относно недействителност на клаузата на процесния ДПК в
частта на чл.7.1, предвиждаща дължими суми по застрахователни премии за
застраховки “Живот”в размер на 158,40 лв и “Безработица”в размер на 161,57 лв,
поради липса на съгласие. Посоченото основание действително предполага
разглеждане на възражението на плоскостта на разпоредбата на чл.26, ал.2, пр.II ЗЗД относно общите изисквания за действителност на договорите и липсата на
съгласие като условие за прогласяване неговата нищожност. В случая атакуваната
клауза е инкорпорирана в процесния ДПК, който се явява двустранно подписан и не
се твръди наличие на такива пороци във формиране и изява на волята, които
съществено да са опорочили волеизявлението при подписване на договора, водещи
до приемане на липса на съгласие от страна на потребителя и нищожност на
договора на това основание. В тази насока и приетото от районния съд се споделя
от въззивната инстанция. Що се касае до възражението
относно представено като приложение към процесния ДПК – Застрахователно
удостоверение, видно от същото действително е изписан на ситен шрифт, който
може да се приеме да е по-малък от 12. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК предвижда изискване спрямо договора за ПК да се сключва в писмена форма с размер на
шрифта – не по-малък от 12.
По така изложените съображения жалбата се намира
за неоснователна, а решението на районния съд в обжалваната му част ще се
потвърди като правилно.
На
основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед изхода от правния спор пред въззивната
инстанция на въззиваемата страна следва да се присъди юриск.възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1 ,пр.I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 151/ 13.01.2020г. постановено по
гр.д.№ 2730/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – ХVIII гр.с., в частта,
в която е признато за установено, че със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 11048/
14.12.2018г. , издадена по ч.гр.д.№ 19989/ 2018г. на ПдРС Г.Н.С., ЕГН:**********,***
дължи на “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ********* сумата 1890,56 лева – главница,
произтичаща от договор за ПК № **********/ 21.12.2017г, договорна лихва в
размер на 92,76 лв за периода 25.06.- 26.08.2018г, обезщетение за забава в
размер на 73,45 лв за периода 25.06.-03.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.12.2018г. до изплащане на вземането, като същият
е осъден да заплати на ищеца сумата 247,97 лв – направени разноски по делото,
както и направените по ч.гр.д.№ 19989/ 2018г. на ПдРС разноски в общ размер на
78,07 лева на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част на
исковете.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда
Г.Н.С., ЕГН:**********,*** да заплати на “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********
сумата 100 лева `/ сто лева/ - юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: