Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1159/ 20.6.2022г.
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пловдив, І състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 684, по описа на съда за
2021 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214..
Образувано
е по жалба на Г.С.Д., с адрес ***, чрез адвокат М., против Уведомително писмо №
01-6500/9415 от 07.08.2019г. на зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г., с което се отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичният
ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност(ВПС-1)". Административният акт е оспорен пред
министъра на земеделието, храните и горите, който със Заповед №
РД20-4/03.01.2020г. е отхвърлил жалбата. Според жалбоподателя уведомителното
писмо е незаконосъобразен административен акт, поради съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в резултат на законодателни
промени жалбоподателката не е могла да изпълнява поетия ангажимент в цялост.
Посочените 0,56ха, за които също се твърди, че не са заявени и не се изпълнява
ангажимента, не са посочени в анкетната карта, не са стопанисвани от
жалбоподателя, същите са гори и горски пътища и вероятно погрешно за включени
при физическото очертаване на блоковете, като никога не са били ползвани и
декларирани. За другите земи оспорващият счита, че следва да бъде приложено чл.
18, ал. 6 от Наредбата от 06.04.2009г. и да не се иска възстановяване на
получените средства. В жалбата са представени подробни съображения и доводи.
Иска се отмяната на уведомителното писмо и присъждане на направените разноски.
Ответникът
– зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Оспореният
административен акт е връчен на Г.Д. на 02.09.2019г.(л 82, т. І), която е
депозирала жалба по административен ред пред Министъра на земеделието, храните
и горите с вх. № РД-12-05-115/13.09.2019г. С писмо с рег. №
66-3427/16.12.2019г. преписката е комплектована и изпратена на горестоящия
административен орган, който се е
произнесъл със Заповед № РД20-4/03.01.2020г. и е отхвърлил жалбата. Този акт е
съобщен на жалбоподателката на 05.03.2021г.(л.64, т.І; л. 623, т. ІІ), а
жалбата е подадена пред Административен съд Пловдив на 16.03.2021г. Съгласно
чл. 149, ал. 3 от АПК когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие
са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2,
започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е
произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на
която е следвало да се произнесе. С оглед произнасянето на горестоящия
административен орган и съобщаването му на адресата, съдът счита, че жабата е
подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.
Установява
се от писмо с изх. № 01-6500/11548 от 01.10.2013г. на зам.-изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“, че по подадено от Г.С.Д. Заявление с УИН
16/220413/28496, същата е одобрена за участие по направление „Възстановяване и поддържане
на затревени площи с висока природна растителност(ВПС-1/2)“ от мярка 214
„Агроекологични плащания“, съгласно приложена таблица, като общата одобрена
площ по АЕП е 41,55 дка; Общата неодобрена площ по направление е 0,09 дка.
Имотите,
включени в таблицата за подпомагане по АЕП, са тези по договор
№ПИ-003/08.10.2012 г. за отдаване под наем на земеделска земя, между
Министерство на земеделието и храните(Наемодател) и Г.С. ***(наемател). Имотите
са в размер на 544,310 дка, в землищата на с. Красново, общ. Хисаря, с.
Кръстевич, общ. Хисаря и с. Розино, общ. Карлово, обл. Пловдив. По силата на
този договор, наемателят ползва имотите:1. Имот №100005, с площ 96,657 дка в
землището на с. Красново, общ. Хисаря, начин на трайно ползване - пасище, мера,
при граници и съседи: землищна граница, имот №100006 - полски път на общ.
Хисаря, необработваема земя, имот №100007 - широколистна гора на общ. Хисаря,
Кметство Красново, имот №000002 - водоем на общ. Хисаря, водни площи; 2. Имот
№100009, с площ 92,193 дка, в землището на с. Красново, общ. Хисаря, начин на
трайно ползване - пасище, мера, при граници и съседи: имот №100007 -
широколистна гора на общ. Хисаря, Кметство Красново, имот №100006 - полски път
на общ. Хисаря, имот №100006 - полски път на общ. Хисаря, необработваема земя,
имот №000024 - широколистна гора на общ. Хисаря, Кметство Красново, имот
№100008 - широколистна гора на общ. Хисаря, кметство Красново; 3. имот №097001,
с площ 283,527 дка, в землището на с. Кръстевич, общ. Хисаря, начин на трайно
ползване - пасище, мера, при граници и съседи: имот №000904 -
дървопроизводителна площ на МЗГ-ДЛ/ДДС, имот №000225 - залесена територия на
МЗГ-ДЛ/ДДС имот №000224 - залесена територия на МЗГ-ДЛ/ДДС, имот №000208 - полски
път на общ. Хисаря, имот №097003 - залесена територия на общ. Хисаря, Кметство
Кръстевич, имот №000208 - полски път на общ. Хисаря, имот №000071 - залесена
територия на МЗГ-ДЛ/ДДС.
Към
договора са приложени скици на наетите имоти, протокол-опис към договор №
ПМ-003/08.10.2012г. , 3бр. талон за регистрация на договор за наем в общинска
служба земеделие.
Договорът
за наем № ПМ-003/003/08.10.2012г. е бил прекратен със сключено Споразумение от
01.10.2015г., вписано в СВ с дв. Вх. № 29675, вх. № 30434/06.10.2015г.(л.96, т.
І). Като основание страните са вписали §
15, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ(ДВ, бр.61/2015г.), поради
обстоятелства, водещи до невъзможност за неговото изпълнение.
С
писмо с изх. № 01-6500/9415/03.11.2016г.(л. 84, т. І) зам.-изпълнителен
директор на ДФЗ е уведомил Г.Д., че не е подала заявление за плащане по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност(ВПС-1) през кампания 2016г., като е дадена възможност лицето да
представи доказателства за прекратяване на договор за ОПФ и ДПФ, съответно
непредставянето ще породи право за прекратяване на агроекологичния ангажимент
съгласно чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредбата от 06.04.2009г.
Със
Заявление с вх. № 02-160-6500/8499 от 21.11.2016г.(л. 86,т. І) Г.Д. е уведомила
ДФЗ, че сключеният от нея договор за наем на земеделски земи с №
ПМ-003/08.10.2012г. с МЗХ е прекратен, считано от 01.10.2015г., с оглед
въведените изменения на законодателството и нормата на § 15 от ПРЗ на ЗИДЗПСЗЗ(ДВ,
бр. 61/2015г.) Иска се прекратяване на агроекологичния ангажимент поради
наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства, изразяващи се в
отчуждаване на стопанството, което не е могло да бъде предвидено в деня, в
който е поет ангажимента, без да се изисква частично или пълно възстановяване
на получената финансова помощ. Лицето е представило копие на договора,
споразумението за прекратяване, протокол опис, скици, пълномощно, талони за
регистрация.
Зам.-изпълнителният
директор на ДФЗ е приел, че за част от площите се доказва невъзможност за
спазване на поетия ангажимент, но за площ в размер на 0,56 ха не е доказана
невъзможност за продължаване на поетия ангажимент и същата не е заявена за
подпомагане. На това основание е издадено и процесното уведомително писмо №
01-6500/9415 от 07.08.2019г. на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, като в
него в табличен вид са посочени референтната площ от парцели с имоти с
кадастрален номер, за които не се доказва невъзможност за спазване на
ангажимента и съответно основание за прекратяването му. Посочените имотите, за
които не се доказва спазване на агроекологичния ангажимент, са: от Парцел
39579-300-2-4 не се доказва изпълнение на ангажимент за 0, 17 ха, които са от
имоти с кадастрален номер 39579-000-002, 39579-100-007, 39579-100-006; от Парцел 39579-1034-2-4 не се доказва
изпълнение на ангажимент за 0, 14 ха, които са от имоти с кадастрален номер
39579-100-008, 39579-100-006, 39579-000-024, 39579-100-007, 40333-000-348; от Парцел 40333-1034-2-4 не се доказва
изпълнение на ангажимент за 0, 25 ха, които са от имоти с кадастрален номер
40333-000-208, 40333-000-904, 40333-000-224, 40333-097-003, 40333-000-071;
Чрез съдебно-техническа експертиза(от
02.03.2022г.), се установява, че тези референтни площи са в общ размер на 0, 56
ха. Имотите, от които са съответните части от площи с недоказано изпълнение на
агроекологичния ангажимент, са имоти с №39579-000-002, №39579-100-007,
№39579-100-006, №39579-100-008, №39579-100-006, №39579-000-024, № 39579-100-007
- общо 0.31 ха /3.100 дка/ в землището на с. Красново и в землището на с.
Кръстевич -№40333-000-348, №40333-000-208, №40333-000-904, №40333-000-224,
№40333-097-003 и №40333-000-071 - общо 0.25 ха /2.500 дка/. Именно за тези
имоти жалбоподателят иска изясняване дали за заявявани от Г.С.Д. за подпомагане
по реда на Наредба № 11/2009 г., по мярка 214 „Агроекологични плащания"
имоти и дали е налице физическо очертаване на тези парцели или на част от тях,
считано от стопанската 2013 година.
Вещото
лице посочва, че: имот №000002 по КВС в землището на с. Красново и идентичен с
идентификатор 39579.100.14 по КК е с площ 1,359 дка. и НТП - „Водоем";
имот №000024 по КВС в землището на с. Красново и идентичен с идентификатор
39579.100.24 по КК е с площ 46,627 дка. и НТП - „Широколистна гора"; имот
№000348 по КВС в землището на с. Кръстевич и идентичен с
идентификатор.40333.97.348 по КК е с площ 256,698дка. и НТП - „Друг вид
дървопроизводителна гора"; имот №000904 по КВС в землището на с. Кръстевич
и идентичен с идентификатор 40333.1.904 по КК е с площ 437,915 дка. и НТП -
„Друг вид дървопроизводитела гора"; имот №000224 по КВС в землището на с.
Кръстевич и идентичен с идентификатор 40333.1.224 по КК е с площ 5,814 дка. и
НТП - „Друг вид дървопроизводителна гора"; имот №000208 по КВС в землището на с. Кръстевич и идентичен с
идентификатор 40333.97.208 по КК е с площ 16,906 дка. и НТП - „За
селскостопански, горски, ведомствен път"; имот №000071 по КВС в землището
на с. Кръстевич и идентичен с идентификатор 40333.1.71 по КК е с площ 311,130
дка. и НТП - „Друг вид дървопроизводитела гора".
Тези имоти, посочени в таблицата от
процесното писмо, и в предходното изложение, не са били заявявани от Г.С.Д. за
подпомагане по реда на Наредба №11 от 2009 г. мярка 214 „Агроекологични
плащания", не са заявени и по договор №ПМ-003/08.10.2012 г., а са описани
са като съседни граничещи с поземлени имоти - имот №097001, имот №100009, имот
№100005(заявени за подпомагане). Няма представени очертавания на имотите,
съседни граничещи с имотите по договор - имот №097001 с площ 283,527 дка,
землище с. Кръстевич, имот №100009 с площ 92,193 дка, землище с. Красново, имот
№100005 с площ 96,57 дка, землище с. Красново.
Експертизата установява, че за имоти с
№39579-000-002, №39579-100-007, №39579-100-006, №39579-100-008, №39579-100-006,
№39579-000-024, № 39579-100-007 - общо 0.31 ха /3.100 дка/ в землището на с.
Красново и в землището на с. Кръстевич -№40333-000-348, №40333-000-208,
№40333-000-904, №40333-000-224, №40333-097-003 и №40333-000-071 - общо 0.25 ха
/2.500 дка/ не се установява да има документи, доказващи наличие на правно или
фактическо основание за ползването им,
както и не са включени в обхвата на договор за наем №ПМ- 003/08.10.2012
г., сключен с Министерство на земеделието и храните или друг вид договор
представен в ДФ „Земеделие". Вещото лице изяснява, че предвид начина на
трайно ползване на имоти с номера: № 39579-000-002 - „водоем", № 39579-000-007,
№39579-000-006, № 39579-000-008, № 39579-000-024, № 40333-000-348, № 40333-000-208,
№ 40333-000-904, № 40333-000-224, № 40333-097-003 и № 40333-000-071 -
широколистни гори, друг вид дървопроизводителна гора, за селскостопански,
горски, ведомствен път, не са представени документи и доказателства за
извършени агроекологични/ агротехнически мероприятия. Тези имоти са държавни
имоти и на Община Хисаря. Имотите се пресичат с референтните/декларирани
парцели, като общата площ на пресичане с декларираните 3 броя парцели е в
размер на 0,56 ха. Експертът посочва, че тези площи на пресичане на
декларираните парцели с площите от имотите(посочени с неизпълнен ангажимент в
процесния акт) не са с начин на трайно ползване - пасище, мера и не попадат във
физически блокове с начин на трайно ползване - пасища, мери и ливади, смесено
земеползване, пасища, естествени пасища и ливади, горски ливади и пасища,
съгласно чл.4, ал.2 от Наредба №11 от 2009 г. и не подлежат на подпомагане на
мярка 214, съгласно специфичните изисквания на Наредбата. При приемане на
заключението в съдебно заседание вещото лице поясни, че при заявяване на
имотите през 2013 г. за подпомагане и физическото очертаване, Г.Д. е очертала и
част от съседните имоти, за което се е подписала. Това очертаване е от съседни
имоти, като са по 100-200 кв.м. от гори, пътища и водоеми – държавна или
общинска собственост, поради което не е могло да се установи застъпване. По
закон не може да бъдат очертани, но при фактическото очертаване, те са очертани
и влезли в БЗС и поради това са приети от ДФЗ като част от подпомагането на
БЗС. Вещото лице не може да каже дали е получено подпомагане и за тези 5,6 дка.
По
делото ответникът представя подадени заявления за подпомагане за 2013, 2014г.,
2015, 2016г.
По делото се представиха Заповед №
ОЗ-РД/715 от 27.06.2017г.(л.83, т. І) и Заповед № ОЗ-РД/2891 от 23.07.2019г.(л.
373, т. ІІ) на изпълнителен директор на ДФЗ за упълномощаване на Петя Димитрова
Славчева – зам.-изпълнителен директор на ДФЗ за издаване на уведомители писма в
различни производства, като се включват по мярка 214 Агроекологични плащания и
прекратяване на ангажиментите.
При така установената факти се налагат
следните правни изводи:
Оспореното
Уведомително писмо № 01-6500/9415 от 07.08.2019г. на зам.-изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“ е издадено от компетентен орган – зам.-изпълнителен директор
на ДФЗ, с оглед делегираните му правомощия от изпълнителният директор на ДФЗ.
Актът
е издаден в писмена форма при спазване изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК.
По
отношение на административнопроизводствените правила. В производството по
издаване на процесното уведомително писмо административният орган не е уведомил
писмено адресата на акта за започването на административно производство по
издаването му, като не му е предоставил възможност да вземе участие в това
производство чрез подаване на възражение и представяне на доказателства, поради
което е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от АПК. Нарушението е
съществено, доколкото са нарушени правата на защита и възможността за
представяне на допълнителни доказателства за изпълнението/неизпълнението на
агроекологичните ангажименти. Дадената възможност за ангажиране на становище и
доказателства е с писмо от 02.11.2016г., на което е депозиран отговор, което не
освобождава административния орган да уведоми жалбоподателя почти три години по
– късно, че пристъпва към издаване на административен акт по прекратяване на
ангажимента и отказ от финансово подпомагане.
По
отношение на съответствието на акта с материалноправните норми и с целта на
закона, съдът счита следното:
Като
правно основание за издаване на Уведомително писмо № 01-6500/9415 от
07.08.2019г. на зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., с което се
отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичният ангажимент по
направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност(ВПС-1)", са посочени: чл.
18, ал. 3, 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба
№ 11/06.04.2009 г.
Съгласно
чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11/06.04.2009г. Държавен фонд „Земеделие"
прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват
получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на
ал. 4, когато: земеделските стопани не изпълнят агроекологичните задължения от
заявленията по чл. 7, ал. 2.
Съгласно
чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009г. Земеделски стопани, които не подадат
„Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент,
възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват
от подпомагане по мярка „Агроекологични плащания".
С
оглед на посочените правни основания, следва да
бъде преценени релевантните към тях обстоятелства дали не е изпълнен
агроекологичния ангажимент по заявлението и дали е подадено заявление за
плащане.
В
процесното уведомително писмо е посочено, че за част от площите, по които има
ангажимент се приемат доводите, свързани с § 15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, и
тези земи са изключени. Липсва изясняване от мотивите на писмото за кои точно
части административният орган приема обективната невъзможност.
Посочена
е площ с размер на 0, 56 дка, която не е заявена за подпомагане, представлява
площ от имоти с кадастрални имоти номера №39579-000- 002, № 39579-000-007, №
39579-000-006, №39579-000-008, №39579-000-024, №40333-000-348, №40333-000-208,
№40333-000-904, №40333-000-224, №40333-097-003 и №40333-000-071, които се
пресичат с площта, която е изключена от ангажимента.
След
настъпването на законодателната промяна с § 15 от ПЗР от ЗИД на ЗСПЗЗ, по
инициатива на жалбоподателката със споразумение от 01.10.2015 г. е прекратен
договорът за наем на всички земеделски земи в размер на общо 544, 31 дка.,
което е възприето от административния орган и същият е приел, че за тази „част
от площите“ е доказана невъзможност да се продължи изпълнението на ангажимента.
От
установените факти може да се направи извод, че жалбоподателката Г.Д. не е
подала заявление за плащане за 2016 г. по поетия петгодишен ангажимент за
процесната мярка по отношение на заявените имоти за подпомагане от заявленията
от 2013 г., поради липса на наета земя, с която да кандидатства. За тези
обстоятелства следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 77, § 2, б.
"а" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Европейския Парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и
(ЕО) № 485/2008 на Съвета, според която разпоредба не се прилагат
административни санкции когато неспазването се дължи на непреодолима сила.
Прекратяването на договорите за наем за имотите на земеделския стопанин,
формиращи цялото му стопанство, заявено за подпомагане по процесната мярка, с
оглед законодателно решение, е било непредвидимо за жалбоподателя към дата на
подаване на заявлението през 2013 г., а съгласно чл. 2, § 2, б. "е"
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и
мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни
обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в случаи на
отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това
отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
По
делото се установява, че имотите, за които административният орган счита, че не
са относими законодателните изменения от 2015г. са другите заявени за
подпомагане площи от 0, 56 ха, които са част от имоти, които се пресичат с
тези, за които са приема доказана невъзможност за изпълнение на ангажиментите.
От
събраните по делото доказателства, които са обобщени от вещото лице по
допуснатите съдебно-техническа експертиза и нейно допълване по въпрос № 4, се
установява, че Г.С.Д., е заявила площи за подпомагане, които е ползвала по
сключен с МЗХ договор за наем. Същите имоти са очертани фактически при подаване
на заявление, като от изводите на вещото лице става ясно, че част от очертаните
имоти с площ от 0, 56 ха са част от държавни и общински имоти, съседни на
заявените и ползвани въз основа на договора за наем, а именно част от гори,
горски пътища и водоем. Жалбоподателят няма правно основание за ползването им,
същите са физически очертани с по 100 кв.м. до 200 кв.м. към заявлението от 2013г.,
при фактическото очертаване в ДФЗ, но не са посочени в заявлението. Вещото лице
поясни, че при очертаването не е могло да се установи от административния орган
застъпване, тъй като същите са държавна и общинска собственост. Не могат се
установят като декларирани от друго лице. Тези части от имоти не са пасища и
мери, не подлежат на подпомагане и на изключенията по ЗПЗП чл. 33а. Дефакто се
стига до хипотезата, че грешно включени в очертаването имоти, са грешно приети
за подпомагане от ДФЗ. Безспорно горски пътища, водоеми и гори не могат да бъдат поддържани и към тях
жалбоподателят да осъществява агроекологичния си ангажимент, така както е поел
към БЗС, които е декларирал и заявил. Няма данни по делото и за същите да е
получено финансово подпомагане. Още повече, че административният орган е описал
същите като имоти, които се пресичат с тези, за които приема за изключени от
агроекологичния ангажимент. Процентно тези площи са 1, 35 % спрямо одобрената
площ по мярка 214 „Агроекологични плащания“. Същите са гранични за имотите,
заявени за подпомагане. Те не са заявени в Общото заявление за подпомагане по
схеми и мерки. Тези части от имоти в общ размер от 0, 56 ха не попадат във
физическите блокове, заявени от жалбоподателката, не са пасища, мери и ливади,
не подлежат на подпомагане. Очертаване на площите за подпомагане е следвало да
бъде само и единствено по заявеното. След като те не са заявени от
жалбоподателката в заявленията от 2013г. и последващо подадените от 2014г.,
2015г., 2016г., то изначално не може да бъдат поет и изпълнен ангажимент към
тях във връзка с подпомагането.
Установяването,
че същите не са били заявени от Г.Д., а
грешно включени в очертаването, не е следвало да се приеме от органа за
обстоятелство, към което да се приложи хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 4 от
Наредба № 11/06.04.2009г.
За посочените в уведомителното писмо в
табличен вид част от имоти, конкретизирани с кадастрални номера, безспорно се
установява, че не са част от заявените БЗС. За тях жалбоподателката не е сключвала
договори за ползване, следователно те няма как да бъдат прекратени, няма как да
има ангажимент към тях, съответно няма правно основание да бъдат заявени за
подпомагане през 2016 г. Установи се по
делото несъответствие на заявеното за подпомагане от 2013г. за БСЗ за
имоти, ползвани на основание договор за наем, и неточности при очертаването на
площите им, свързано с географското разположение на съседните им имотите по КВС
при подаване и одобрение на заявлението, води до извода за грешно очертана
площ, което не може да бъде вменено в отговорност на заявителя.
Въз
основа на установеното за съда остана немотивиран, необоснован и недоказан
изводът на административния орган, че за определената в уведомителното писмо
площ от 0, 56ха жалбоподателят не е доказал невъзможност да спази поетия
агроекологичен ангажимент и не го е заявил за подпомагане. В хода на
административното производството не са изяснени всички обсъдени по - горе факти
и обстоятелства, от значение за случая. Посочените фактически и правни
основания, мотивирали прекратяването на
агроекологичния ангажимент, останаха недоказани, поради което уведомителното
писмо е незаконосъобразно и следва да се отмени.
При
този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски до размера, в който са доказано направени - 800 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, 10 лв. внесена държавна такса, 722 лева депозит за
вещо лице.
Предвид
изрично направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото, настоящият състав на
съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева не е
прекомерно.
Водим
от горното, Административен съд Пловдив, І състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо № 01-6500/9415 от 07.08.2019г. на зам.-изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие" да плати Г.С.Д., с адрес *** сумата от 1532
лв. /хиляда петстотин тридесет и два лева/ разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: