Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1001 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „Ф.И К.“ ООД срещу отказ № 20200309101303-2/13.03.2020 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ. Оспорва се да е налице възприетата от длъжностното лице непълнота на доказателствата с довод, че правилото на чл. 129 ал. 2 ТЗ е неприложимо при прехвърляне на дружествени дялове между съдружници. Иска се отказът да бъде отменен, а на длъжностното лице да бъде указано да извърши вписването на обстоятелствата по заявление А4 20190801101751.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалба.
Регистърното производство е инициирано от името на жалбоподателя с искане да бъдат вписани прехвърляне на дружествени дялове, промяна в организационната форма – еднолично дружество с ограничена отговорност и нов управител.
От приложените към заявлението обстоятелства се установява писмен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието, видно от който К.Н.Ц.продава на Р.И.Н.собствените си 10 дяла от капитала на дружеството. При извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ, а и от отразените в отказа данни се установява, че Р.И.Н.е съдружник в дружеството.
За да откаже вписване на заявените обстоятелства длъжностното лице по регистрация се позовава на непредставена със заявлението декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ. Този извод е обоснован с разбирането, че нормата на чл. 129 ал. 1 ТЗ регламентира единствено предпоставките за извършване на прехвърлянето. Тъй като установените отрицателни предпоставки според вносителите на законодателната промяна не визират единствено третите лица, те са относими и към двете алинеи като съставлява средство за предотвратяване прехвърлянето на предприятие, в което има наети работници и служители на лица, които не могат да заплатят дължимите трудови възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски. Застъпено е и мнение, че подобно ограничаване на предпоставките само по отношение на трети лица предпоставя възможност за обезсмисляне на нормата чрез приемане на нов съдружник и последващо прехвърляне дяловете на досегашните.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес от осигуряване достоверност на конкретни обстоятелства, за които законът предписва огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които се извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този значим за обществото резултат – заявено искане от достоверен източник – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ и надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В кръга на службата си длъжностното лице дължи да се увери, че са настъпили предписаните от закона или учредителния акт обстоятелства, обуславящи и проявление на подлежащо на огласяване обстоятелство.
Визираните от длъжностното лице по регистрацията съображения касаят въведеното ограничени с чл. 129 ал. 1 ТЗ, чието допълнение с идентично текстово съдържание, според вносителя на законопроекта, цели да забрани продажба на дялово участие при неудовлетворени задължения към работници и служители по трудови правоотношения (срв. мотивите на вносителя, достъпни на *********Възниква въпросът следва ли тези съображения да се отнасят и към въведената считано от 15.02.2018 г. нормата на чл. 129, ал. 2 ТЗ предпоставка за извършване на вписването на прехвърлен дял, удостоверена с нарочна декларация. Тъй като отрицателната предпоставка препятства огласяване на утвърдено за значимо за обществото обстоятелство, наложително е стриктното тълкуване на регламентиращия я текст.
Нормата на чл. 129 ал. 1 ТЗ изрично повелява свобода на прехвърляне на дружествени дялове. Тази хипотеза смислово е разграничена от прехвърлянето на дружествен дял на трето лице, а съюзът „и“ обосновава еднозначен извод, че касае допълнителните условия, относими към третото лице. Изричното предписание „прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно“ предполага отсъствие на каквито и да било ограничения, каквито, обаче, са въведени с тази норма за прехвърлянето на трети лица. Обсъжданията и в пленарна зала при приемане на текста еднозначно свързват отрицателната предпоставка с прехвърляне на дялове на лице извън кръга на съдружниците към датата на прехвърлянето. Следователно, застъпеното тълкуване от длъжностното лице по регистрацията не намира опора нито в буквата, нито във вложения смисъл от законодателя.
Нормативно установено изискване за деклариране на обстоятелства е въведено с § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазара на финансовите инструменти по предложение на народен представител, внесено под № 854-04-3 на 12.01.2018 г. между първо и второ четене на законопроекта. Вносителят не излага мотиви към предложението си, а такива не са формулирани и в пленарна зала на 01.02.2018 г. при гласуване на нормативния текст. При тези обстоятелства смисълът на правилото следва да бъде извлечен при съобразяване съдържанието на промяната в неговата цялост. Вмененото задължение определя като обект на защита интересите на ангажирани по трудово правоотношение лица.
Декларацията е утвърдено доказателствено средство в охранителното производство, каквото се явява и регистърното. Затова и изискването за нея логично следва от нормативно утвърденото обстоятелство. Прави впечатление, че нормата на чл. 129 ал. 2 ТЗ не възпроизвежда липсата на неразплатени парични задължения в трудови и осигурителни правоотношения, а единствено въвежда изискване за представяне на декларация. Както бе посочено вече нормата на ал. 1 придава значение на това обстоятелство единствено когато дяловете се прехвърлят на трето лице. Следователно логично е и това обстоятелство да бъде удостоверено чрез указаното в ал. 2 средство – декларации от управителя и праводателя. След като законът не предписва правоприемството между съдружници от очертаните в декларацията обстоятелства, то те не подлежат на изследване в рамките на регистърното производство. Поради тази причина въпросът дали и доколко в конкретния случай интересите на трудещите са удовлетворени остават извън рамките на компетентност на длъжностното лице по регистрацията.
Представеният към заявлението договор отразява съгласие за прехвърляне на дялове, изразено в предписаната от закона форма.
По изложените съображения съдът приема за документално удостоверено, че заявените обстоятелства са възникнали. Преценката в регистърното производство е ограничена до това обстоятелство. Представен е и изискуемия актуален учредителен акт – с отразяване на заявените за вписване промени. Ето защо и като постановен в противоречие на закона обжалваният акт следва да бъде отменен, а на регистърния орган да бъде възложено вписване на заявените обстоятелства и обявяване на представения акт.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОТМЕНЯ отказ № 20200309101303-2/13.03.2020 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише обстоятелствата, заявени със заявление вх. обстоятелства по заявление А4 № 20200309101303.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър за изпълнение.
СЪДИЯ: