Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пловдив, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на прокурор ИВАН СПИРОВ при
Окръжна прокуратура - Пловдив и съдебен секретар ИНА ЗЯПКОВА, след като
разгледа докладваното от съдия Евстатиева ВНОХД № 1893 / 2019г. по описа на
ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано
е по протест на прокурор при Районна
прокуратура – гр.Пловдив срещу присъда от 20.06.2019г., постановена по НОХД №
1555/2018г. по описа на Пловдивски районен съд.
С присъдата подсъдимата В.А.Ц. е
призната за невинна и оправдана по обвиненията за извършени престъпления по
чл.316 вр.чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК. За
престъплението по чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК е оправдана за това тя да е
съставила документите, като деянието е преквалифицирано по чл.316 вр.чл.309
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и подс. В.Ц. е освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева по чл.78а ал.1 от НК.
В протеста се прави оплакване, че
атакуваната присъда е неправилна и съдът необосновано е оправдал подсъдимата. Прави
се искане присъдата да бъде отменена в оправдателните й части и да бъде
постановена нова, с която подс.Ц. да бъде призната за виновна по първоначално
повдигнатите й обвинения. Протестът се поддържа от представителя на ОП Пловдив
в съдебно заседание пред въззивния съд с доводи за неправилно приложение на
материалния закон. Изразява се становище, че първоинстанционния съд, за да
оправдае подсъдимата, не се е съобразил с наличните по делото доказателства или
превратно ги е оценил, като прави самостоятелен
анализ на доказателствените източници. Иска се осъждането й и определяне
на общо наказание от осем месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок по чл.66 от НК.
На въззивното
производство подсъдимата не се яви и същото протече по реда на чл.269 ал.3 т.4
б.А от НПК, както е процедирал и районният съд. Подс.Ц. се представлява от
упълномощен защитник – адв.В., която оспорва протеста. Желае атакуваният
съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Намира, че
вменените на подзащитната й деяния, за които е била оправдана от първия
съд, не могат да се подведат като
осъществени престъпни състави за документни престъпления по НК, съзира редица
нередности в счетоводната отчетност на дружеството, в което е работела подсъдимата.
Пловдивският
окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314
от НПК и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено
следното:
От събраните
по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната
фактическа обстановка, която е възприел и
първоинстанционният съд:
Подсъдимата В.Ц. след сключен
договор № 6 - 31 от 25.06.2012 г.
започнала работа в „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, което било небанкова финансова институция със седалище в гр.
София и клонове в страната за отпускане на заеми на физически лица. По силата
на договор № 92-12 от 18.05.2010 г. св.З.С.работела като личен финансов
съветник към дружеството. И свидетелката и подсъдимата работели като кредитни
консултанти към регионалния офис на *** - Пловдив Център и обслужвали територията
на гр. К., гр. П., гр. С. и околностите им, където дружеството нямало открити
офиси. Регионален мениджър на офис П. бил св.С.М., а св.И.П.заемал длъжността мениджър развитие. Последният имал
задължение да набира кредитни консултанти за работа в дружеството, да ги
обучава и да ги контролира при обслужването на заемите, отпускани от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. В неговия екип били включени кредитните консултанти от гр. К. –
З. С. и В.Ц., за които той отговорял. Впоследствие в екипа му бил включен и
свид. А.Х..
През
2013год. процесът по отпускането на заеми от „Изи Асет Мениджмънт“ АД стартирал
след осъществен контакт между даден клиент и представител на дружеството -
съответния кредитен консултант. Договорите за парични заеми се сключвали с
клиента от страна на дружеството „Изи Асет Мениджмънт“ АД, представлявано от
съответния изпълнителен директор, но чрез търговски пълномощник - кредитния
консултант, който се подписвал в договора, без да има качеството на търговски пълномощник по смисъла
на Търговския закон. Кредитните консултанти нямали специално разработени
длъжностни характеристики. Правата и задълженията им били подробно разписани в
договорите за поръчка, изработка и реклама, които дружеството сключвало с тях.
Те представлявали граждански договори, по силата на които се вменявали
съответните права и задължения на кредитните консултанти. В тях били уредени и условията
и редът за определяне размерите на възнагражденията им. Тъй като последните се
определяли като процент от събраните вноски по кредити, отпуснати с тяхното
посредничество, политиката на дружеството била насочена към стимулация на
консултантите за набиране на повече клиенти.
Когато даден
клиент прояви желание да кандидатства за отпускане на паричен заем, се оформяло
„Предложение за сключване на паричен заем“, представляващо готов формуляр,
попълван от кредитния консултант. В него се вписвали лични данни на клиента,
параметри на заема - искана сума, срок за погасяване, размер на погасителните
вноски. Вписвали и данни за трето лице за контакт, което не било поръчител по
смисъла на закона, а можело да бъде близък, роднина, съпруг или колега на
клиента. В „Предложението за сключване на паричен заем“, кредитният консултант
давал личното си писмено становище за одобрение или неодобрение на кредита. Същият
бил длъжен да информира съответния регионален център на дружеството за
наличието на потенциален клиент, като това можело да стане по телефона или
лично да бъде представено предложението и завереното копие на личната карта в офиса,
както и чрез съответния мениджър развитие. След това тази информация се
разглеждала от кредитен съвет към кредитния отдел на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
централното управление на дружеството в гр. София. Там се взимало решение за
разрешаването или неодобрението на кредита. Това решение се свеждало до
знанието на клиента посредством телефонно обаждане от касиера на съответния
регионален офис или от кредитния консултант, осъществил контакта с клиента и се
случвало в рамките на 24 часа. В случай че бил одобрен кредит в размер по-малък
от желания, се предлагало на клиента да реши дали да го получи или да го
откаже. При отказ кредитът се отхвърлял, а в другия случай придобивал статут
„Одобрен“ и ръководителят на съответния регионален център получавал разрешение
да отпусне конкретната сума по него.
Документите,
които се оформяли за сключване на договор за паричен заем, били Договор за
паричен заем и Запис на заповед за отпуснатата сума, ведно с лихвите по нея.
Регионалният мениджър на офиса, към който бил разпределен съответният кредитен
консултант, касиерът на офиса или съответният мениджър развитие предавали на
кредитния консултант заемната сума, ведно с посочените документи. Парите по
отпуснатия кредит се предавали на кредитния консултант срещу подпис в касовата
книга на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, каквато се водела във всеки регионален офис
на дружеството в страната и била озаглавена „Регистър на касови операции“ /вж.
вещественото доказателство по делото/. Тя съдържала определен брой страници,
напечатани и разграфени в табличен вид. Всяка поредна страница била за отделен работен
ден, като съответната дата се попълвала с химикал в горния ляв ъгъл. На
страницата на касовата книга от съответната дата се вписвал първо номерът на
кредита - индивидуален кредитен номер, който се получавал щом даден кредит
бъдел одобрен и който съвпадал с номера на съответния договор за паричен заем.
Следвали имената на клиента и сумата, която му била отпусната. За „получил
сумата КК /Име и код/“ се вписвали име и фамилия на кредитния консултант, както
и неговият индивидуален код. Всеки кредитен консултант имал определен
вътрешнофирмен код, състоящ се от пет цифри, който получавал още при
назначаването си. На подсъдимата В.Ц. бил определен код № 66927. Кредитният
консултант бил длъжен да се подпише за „получил сумата“ в касовата книга,
попълвана от касиера.
Като
разписка за получаването на сумата по отпуснатия кредит от клиента служел самият
договор за паричен заем, който се съставял в два екземпляра - за двете страни
по него. От страна на дружеството договорът се подписвал или от кредитния консултант,
или от касиера, който му бил предал парите. Ако клиентът се откажел от
получаването на искания кредит по някаква причина, тогава кредитният консултант
трябвало да върне в офиса връчената му сума.
Ако се
стигнело до сключване на договор за паричен заем, тогава задължение на
кредитния консултант било да събира вноските по изготвения погасителен план от
клиента и да ги отчита в регионалния офис. Според предпочитанията на клиента,
вноските се плащали в брой на кредитния консултант, безкасово - по банков път по сметка на дружеството или
на каса в съответния регионален център. При плащане в брой лично на кредитния
консултант последният бил длъжен да се подписва в документа, озаглавен
„Погасителен план месечни погасителни вноски“, който документ се съхранявал от
клиента и се представял за подпис на кредитния консултант при всяка вноска. Вноските
можело да бъдат седмични и месечни. След получаването на сумата по съответната
месечна вноска кредитният консултант бил
длъжен да отчете парите в регионалния офис в рамките на деня или най-късно на
следващия ден. Клиентът имал задължението да положи подписа си в кочана на
кредитния консултант, наречен „Седмичен отчет на паричните постъпления“ (СОПП),
в който фигурирали данните на клиента, номерът на кредита и сумата, която бил платил.
СОПП се предавали на кредитните консултанти като
документи от кочан с двойно химизирани страници. Оригиналът оставал за архив и
отчет в дружеството, а химизираният екземпляр бил за съответния кредитен
консултант. На клиента не се предоставял СОПП, защото той разполагал с
погасителен план за месечните си вноски, в който консултантът отразявал всяка
направена вноска с полагане на подписа си. Когато кредитният консултант
предавал парите по дадена вноска в брой на касиера на съответния офис, на
регионалния мениджър /РМ/ или на Мениджър Развитие /МР/, това лице задължително
се подписвало в СОПП за „Приел“. Възприета била и практиката регионалните
мениджъри да обхождат лично консултантите, работещи в периферията на съответния
регионален офис. Тогава кредитните консултанти се отчитали лично на тях със
СОПП, а те /мениджърът развитие или
регионалния мегниджър/ предоставяли СОПП в регионалния офис в случай, че
предаването било станало извън него.
Свидетелят Р.С.живеел
в гр. К., обл. П. и бил пенсионер по болест. За да си помага финансово, той
стопанисвал търговски обект за пакетирани хранителни стоки и кафе в двора на
дома му в гр. К., обл. П., на ул. *** Неговата съседка и приятелка свид. А.Д.знаела,
че той се нуждае от паричен кредит за закупуване на стока за магазина и му
помогнала да се свърже с подс. В.Ц. през есента на 2012г. Вследствие разговор с
подсъдимата и разясняване на процедурата за кандидатстване и обслужване на
кредита, свидетелят С. приел да
кандидатства за заем в размер от 500 лева със срок на връщане от 6 месеца, по
погасителен план с равни месечни вноски. Свидетелят бил одобрен за отпускане на
кредит в размер на 500 лева. Така се стигнало до сключването на Договор за
паричен заем - "Credit Pensioner" № 1693265/28.09.2012 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД - ЗАЕМОДАТЕЛ/ИЗПЪЛНИТЕЛ, чрез търговски пълномощник В.А.Ц. и
Р.М.С. „ЗАЕМАТЕЛ/ВЪЗЛОЖИТЕЛ/“ за заемна сума в размер на 500 лева със срок на
връщане - шест месеца, място на плащане - в дома и условия за издължаване -
съгласно изготвения погасителен план /Приложение 1/ като неразделна част от
договора. Свидетелят С. подписал и погасителния план, в който били фиксирани
датите на дължимите ежемесечни погасителни вноски, както и запис на заповед,
издаден от негово име в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 803.82
лева, за който документ подсъдимата Ц. не му споменала преди това. Тя му
предала заемната сума от 500 лева в брой и оригинален екземпляр на погасителния
план по кредита, за да го съхранява и да й го представя ежемесечно при плащане
на погасителните вноски, за да се подписва, че ги получава от него в брой.
Свидетелят С. с общо три вноски вместо с шест изплатил предсрочно кредита.
Парите предавал в брой на В.Ц., като тя се подписала в погасителния план, че е
получила вноската на съответната дата. Други документи за плащането не били
съставяни. Тъй като този първи кредит бил със срок за връщане на заемната сума
до 26 март 2013 г., а свид. С. го изплатил напълно още на 13.12.2012 г.,
подсъдимата Ц. го насърчила, че веднага може да кандидатства за нов, по-голям
по размер кредит.
Така, вторият
път свид. С. кандидатствал с посредничеството на подс.В.Ц. за заемна сума в
размер на 900 лева. След като кредитът бил одобрен, тя го поканила в офиса в
гр. К., където той подписал Договор за паричен заем - "Credit
Pensioner" № 1739313/14.12.2012г. за 900 лева със срок на връщане - шест месеца,
място на плащане - в дома и условия за издължаване - съгласно изготвения
погасителен план /Приложение 1/ като неразделна част от договора, както и Запис
на заповед, издадена от негово име в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД
за сумата от 1 446.90 лева. На свидетеля не му бил разясняван фактът, че ведно
с всеки договор за паричен заем подписва и Запис на заповед за съответната сума
одобрен кредит, ведно с дължимите лихви.
Свидетелят С. по тези два кредита контактувал единствено и само с подсъдимата В.Ц.
и не познавал други служители на дружеството - заемодател. На нея плащал в брой
месечните си вноски в удостоверение, на което тя се подписвала в съхранявания у
него оригинален екземпляр на погасителния план по кредита.
На 09 май
2013 г. вторият кредит също бил погасен напълно от свид.С.. В деня, в който той
изплатил последната дължима от него вноска по този втори за него кредит, с
подсъдимата Ц. се разбрали, че той веднага ще кандидатства за трети пореден
заем в размер на 1 500 лева, защото имал намерение да разшири магазинчето си.
Пред свид. А.Д.подсъдимата го уверила, че щом си е изплатил предишните заеми,
няма пречка да му бъде отпуснат и трети такъв. Разговорът се провел в офиса в
гр. К. през месец май 2013 г. Тогава за пръв път С. видял З.С., която не
познавал до този момент. Подсъдимата Ц. провела обаждане по телефона дали свид.С. ще бъде одобрен за желаната сума от 1
500 лева. След около 30 минути тя получила телефонно обаждане, след което му съобщила,
че е одобрен за заем в размер на 1 100 лева, а не 1 500 лева. Свидетелят С. очаквал
до два-три дни подсъдимата да му се обади да отиде в офиса, за да си получи
парите, но това не се случило през идните три месеца.
През месец
август 2013 г. подсъдимата В.Ц. посетила свид. С. в дома му. Там, в двора пред
магазинчето, в присъствието на свидетелите А.Д., В.М.и С.Ф.подсъдимата Ц. предала
на свид. С. сумата от 1 100 лева в брой. След като му оставила парите на
масата, около която били седнали всички присъстващи, тя му дала да подпише
„Погасителен план месечни погасителни вноски Приложение 1“ по Кредит: **********/10.05.2013г. /л.69, т. I ДП/,
както и другите съпътстващи документи, но С. не успял да ги разгледа и да се
запознае със съдържанието им, тъй като подсъдимата Ц. казала, че много бърза.
Свидетелят С. подписал нейните екземпляри от документите - тези, които тя взела
със себе си, а пък тя подписала тези, които оставали на съхранение у него. След
това подсъдимата взела документите и си тръгнала. Около двайсет минути по-късно
в двора на дома на свид. Р.С.пристигнала свид.З.С.. Тя заявила пред всички
присъстващи, че била станала грешка. Обяснила, че свид. С. бил одобрен не за 1
100 лева, а за сумата от 1500 лева и затова поискала от него да й върне парите,
които подсъдимата Ц. му предала. Обещала, че на следващия ден ще му донесе
сумата от 1 500 лева, заедно с нов договор с приложенията му за тази сума.
Свидетелят С. й повярвал и предал парите на свид. С. Тя обаче не се появила
нито на следващия ден, нито по-късно, за да му донесе обещаната сума. С. започнал
да търси контакт както със З.С., така и с В.Ц.. Подсъдимата не отговаряла на
телефонните повиквания.
Впоследствие
свид.С. разбрал от подсъдимата В.Ц., че
той няма да изплаща последният „заем“, която сума върнал на свид.С., защото тя
се нуждаела от нея, а само трябвало периодично да се срещат, за да й представя
екземпляра от погасителния план, който му дала, за да може в него да отбелязва
вноските, които тя или З. щели да внасят от негово име. През месец септември
2014 г. в дома на свид. Р.С.пристигнали двама служители на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и му казали, че има незаплатени задължения към дружеството. Едва
тогава свид. С. установил, че договорът за заем, който му предала подсъдимата В.Ц.
при последното си посещение в дома му през месец август всъщност, бил със задна
дата - Договор за паричен заем
-"Credit Pensioner" №1835108-10.05.2013г.
/л. 49 - 51 в Том II от ДП/. Освен това му направило впечатление, че в
погасителния план били отбелязани като вече платени две парични вноски от
негово име. Свидетелят не знаел, че бил подписал Запис на заповед за сумата от
1973.76 лева в полза на дружеството-заемодател. Впоследствие свидетелят
започнал да получава напомнителни писма, както и обаждания от представители на
фирмата за неизплатения кредит на негово име. Свидетелят С. не бил погасявал
съответните заемни вноски по Договора за паричен заем „Credit Pensioner“ № 1835108/10.05.2013 г.
Междувременно
на 13 май 2013 г. неустановено по делото лице върнало в офис „Пловдив Център“
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД екземпляр от Договор за паричен заем „Credit
Pensioner“ № 1835108/10.05.2013 г. и
запис на заповед от 10.05.2013г. от името на издател Р.М.С. за сумата от
1973.76 лева в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София с падеж:
05.01.2014 г. Подписите в частта за „заемател/възложител“ в посочения договор и
„издател“ в записа на заповед от 10.05.2013 г. от името на издател Р.М.С. не
били изпълнени от свид. Р.М.С.. Същите били несравними и с подписа на
подсъдимата В.Ц..
В периода от
месец юли 2013 г. до месец февруари 2014 г. подсъдимата В.Ц. предала срещу
подпис в „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел да бъде предаден в счетоводството на
дружеството „Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ № **********/12.07.13 г. Подписът в
колоната „подпис на клиент“ срещу името на свид. Р.С.не бил изпълнен от него.
Подписът вероятно бил изпълнен от подсъдимата.
В периода от
месец юли 2013 г. до месец февруари 2014 г. подсъдимата В.Ц. предала срещу
подпис в „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел да бъде предаден в счетоводството на
дружеството „Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ № **********/25.09.13 г. Подписът в
колоната „подпис на клиент“ срещу името на свид. Р.С.отново не бил изпълнен от него,
а вероятно от подсъдимата Ц..
В периода от
месец юли 2013 г. до месец февруари 2014 г. подсъдимата В.Ц. предала срещу
подпис в „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел да бъде предаден в счетоводството на
дружеството „Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ № **********/10.02.14 г. отново подписът
в колоната „подпис на клиент“ срещу името на свид. С. не бил изпълнен от него,
а вероятно от подсъдимата В.Ц..
На
17.03.2014 г. неустановено по делото лице върнало в офис **** на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД екземпляр от „Седмичен отчет за паричните постъпления от КК“ № **********/17.03.14 г. Подписът,
положен в колоната „подпис на клиент“ срещу името на свид. Р.С.не бил изпълнен
от последния и бил несравним с подписа на подсъдимата.
Описаната
фактическа обстановка, съдът е установил от свидетелските показания, които е
обсъдил обстойно, писмените доказателства, прочетени и приети на основание чл.283
от НПК, ангажираните способи за
доказване – изготвените две съдебно-почеркови експертизи. Първоинстанционният
съд е направил задълбочен анализ на посочените по-горе доказателствени
източници при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета
на доказване по чл.102 от НПК. Събрал е и е проверил доказателствата при
условията на устност и непосредственост. Посочил е кои факти от кои
доказателствени източници е извел, съпоставил ги е едни с други. За
свидетелските показания е разграничил и обосновал защо кредитира тези,
приобщени по реда на чл.281 от НПК за обстоятелствата, които наложило
прочитането им в съдебно заседание, а за свидетелите С. и Л. изцяло са били
приобщени показанията им от досъдебното производство, при наличие на основанията съответно по чл.281
ал.5 вр.ал.1 т.3 и т.4 от НПК. Настоящият съд напълно споделя фактическата
установеност на деянието и анализът на доказателствените източници, поради което не е необходимо дословно да ги
преповтаря. Обобщено, правилно
първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите по делото, като от
депозираните от С., Д., Ф. и М., ведно с
приобщените показания на трите свидетелки, дадени на досъдебното производство
поради липсата на спомен, е установен факта на трите искания за бързи кредити
за свид.С., отпуснатите два и изплащането им, както и стеклите се обстоятелства
във връзка с третия, чиито факти са пряко относими към инкриминираната
деятелност, а първите два, ПРС е използвал при формиране на извода за
субективната страна на едно от престъпления, вменени на подсъдимата, за което е
намерил, че е виновна. Към показанията на свидетелите С., Д., Ф.
и М., както и на свидетелите, работещи в дружеството кредитодател, е отнесъл
показанията на свид.З.С., писмените документи и почерковите експертизи, като е
стигнал до тяхната правдоподобност. Обосновано първият съд е ползвал при
постановяване на присъдата показанията
на свидетелите П., М., К., Л. и Х., които също е съпоставил с останалите
доказателства и е извел фактите от значение по настоящия казус, свързани с
установените от „Изи Асет Мениджмънт“ АД процедури по отпускане, обслужване и
погасяване на кредитните задължения на гражданите, правата и задълженията
на служителите в дружеството с оглед заеманата
длъжност, установената отчетност и документацията, която се оформяла и водела в
различните хипотези. Показанията на свидетелите Т. и С. също са обсъдени, макар че двете са започнали работа в дружеството
след инкриминирания период, като заявеното от С., майка на подсъдимата, на
досъдебното производство, е кредитирано за факта, че към момента на започване
на работа за свид.С. все още е имало налични непогасени кредитни задължения, а
свид.Т. внася допълнителна яснота за предназначението и реквизитите на
т.нар.СОПП.
Районният съд обосновано е приел за
доказано обвинението за извършено престъпление по п.2 от обвинителния акт по
чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като частично е оправдал подс.Ц.
тя да е съставила инкриминираните документи, съгласно първоначалното й
обвинение по чл.309, ал. 1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Първостепенният съд е изложил
подробни и задълбочени съображения относно фактическата и правна обусловеност на престъплението,
позовавайки се на законосъобразно приобщени доказателствени източници съгласно
чл.107 ал.2 от НПК. Видно от заключенията и на двете съдебно-почеркови
експертизи всеки от неистинските документи – СОПП № **********/12.07.13 г.;
СОПП № **********/25.09.13 г. и СОПП № **********/10.02.14 г., носи подписа на
подсъдимата Ц. в колоната за „предал КК /подпис/“. По този начин се извежда
несъмнения извод, подкрепен и с останалите доказателствени източници по делото,
че подсъдимата именно е предала неистинските документи (СОПП №
**********/12.07.13 г.; СОПП № **********/25.09.13 г. и СОПП №
**********/10.02.14 г.) към касата и счетоводството на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и се е ползвала от тях, за да установи наличието на заемно правоотношение и
погасяване на суми по него. ПРС е стигнал до законосъобразното
заключение, че предмета на деянието са неистински частни документи, че то е
извършено на три пъти с отделни деяния, по отношение на три отделни документа
при условията на чл.26 от НК. Аргументирано е посочил, че е налице престъпно
ползване от инкриминираните документи именно от подсъдимата, за което и изложил
пространни съображения относно субективната страна на престъплението, осъществено
при пряк умисъл, които напълно се споделят от настоящия съд.
Относно частичното оправдаване по
това обвинение е депозиран протест от РП Пловдив, който се явява неоснователен.
Законосъобразно първата съдебна инстанция по фактите е приела, че не е доказано
с необходимата степен на категоричност подсъдимата Ц. да е съставила
инкриминираните неистински документи, като се е позовала на експертните
заключения, които е кредитирала и е установила, че други доказателства в
подкрепа на обвинението не са налични. Заключението на първоначалната съдебно-почеркова
експертиза сочи, че подписът в колоната „подпис на клиента“ срещу името на
свид. Р.С.е несравним с подписа на подсъдимата и не може да се даде заключение
дали тя го е изпълнила или не и в трите инкриминирани документа– СОПП № **********/12.07.13
г.; СОПП № **********/25.09.13 г. и СОПП № **********/10.02.14 г. При
допълнителното изследване в тройната почеркова експертиза вещите лица са
заключили, че подписите в колоната „подпис на клиента“ срещу името на свид. С.
и в трите посочени по-горе документа вероятно
са изпълнени от подсъдимата Ц.. Липсата на категоричност в изводите на експерта
и изолираност на експертизата от други доказателства в наказателния процес не
може да доведе до осъждане с оглед разпоредбата на чл.303 от НПК. Със същите
аргументи се е произнесъл и първият съд и законосъобразно това е намерило отражение в крайния му съдебен акт.
По останалата
част от протеста:
Въз основа на
законосъобразна оценка на доказателствената маса по делото първоинстанционния
съд е приел липсата на извършено престъпление по п.1 от обвинителния акт,
вменено на подсъдимата за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК, поради липсата на достатъчни доказателства подсъдимата да
се е ползвала от инкриминираните частни документи - договор за паричен заем Credit Pensioner №
1835108/10.05.2013 г. и запис на заповед от 10.05.2013 г. от името на издател Р.М.С.,
за сумата от 1973,76 лева, в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София, с
падеж: 05.01.2014 г. За тези частни документи също е установено, че те са
неистински от заключенията на двете съдебно-почеркови
експертизи – т. 3.15 и т. 3.16. Тук в допълнение към мотивите на районния съд следва
да се посочи, че съгласно заключението на Тройната почеркова експертиза в точки
3.11 изр.2, т.3.14 и т.3.19 /л.124-125 том ІІ ДП/ положените подписи в процесните
документи в графите „Погасителен план
месечни погасителни вноски, приложение 1“, в графата за „Заемодател“,
„Заемател“, „Издател“, както и оформения СОПП при отчитането, са несравними с подписите
на подсъдимата В.Ц., както и на свид.З.С.,
поради което не може да се даде заключение дали визираните подписи са изпълнени
от тези лица или не. Относно Запис на заповед от 10.05.2013г. /л.42 том І ДП/, е
видно, че в този документ е положен единствено подпис в графа издател за свид.С.
и правилно първият съд е приел, че за този документ обвинението не може да
претендира ползването от него за доказване на каквито и да е обстоятелства, при
все че и за него и за договора за кредит не е доказано по друг начин, дори и
чрез гласни доказателствени средства, да
са били предадени от подсъдимата в офиса на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В този смисъл състоятелно е
възражението на защитата и пред въззивния съд за установеното хаотично и трудно
непроследимо предаване на отчетната документация и пари по погасителните вноски
към сключените договори за кредит. Дори е била въведена на практика възможност, съгласно заявеното от работещите в дружеството свидетели, това да
става не от съответния кредитен консултант, а от негов колега – също
консултант, или от мениджър развитие или дори регионален мениджър. На някои от
тези лица е можело да се предават и суми по одобрените кредити от касиера към
регионалния офис, за да се предадат на клиента, за което свид.П. разпознава
подписа си на стр.95 от вещественото
доказателство „Регистър на касови операции“ по третия кредит за свид.Р. С.. Липсата на установена със способите за
доказване в НПК причастност на подсъдимата към изпълнителното деяние на
вмененото й престъпление – престъпно ползване с инкриминираните неистински
частни документи /договора за кредит от 10.05.13г. и Запис на заповед към него/
е достатъчно за постановяване на оправдателен съдебен акт в тази част, както е
процедирал контролирания съд и правилно е приложил материалния закон. Поради
изложеното протестът се явява
неоснователен и в тази част.
Неправилно обаче първостепенният съд
е приел наличието и на допълнително
основание за оправдаване, свързано с налични данни за „посредствено
извършителство“. В хода на наказателното производство не е установено с
категоричност кое точно е лицето, предало процесните документи в офиса на
дружеството. В обвинителния акт е описана цялата въведена в „Изи Асет
Мениджмънт“ АД практика по
отпускане, усвояване и погасяване на кредитите, които отношения не са били само
между клиент и съответния кредитен консултант, а са се извършвали и от други
кредитни консултанти, от мениджър развитие, от регионален мениджър, от касиер.
Именно в обвинителния акт на стр.9-11 /л.10-12 т.І от СП/ са вменени на
подсъдимата такива ФАКТИ, по които тя се е защитавала. Прокурорът при предаване
на съд на подсъдимата е приел, че тя или неин колега – евентуално свид.С. или
свид.П. или дори Х. или друг фактически е получил сумата по кредита от
10.05.13г. и някой от тях е предал
впоследствие инкриминираните документи в „Изи Асет Мениджмънт“ АД, дори
уточнява, че това е свид.П. /стр.11 от акта/, но е направил извода, възведен в
обвинението, че именно подсъдимата съзнателно се е ПОЛЗВАЛА
от тях и в този смисъл е предадена на съд. Следва да се отбележи, че именно
престъпното ползване от инкриминирания документ е изпълнителното деяние на престъплението по чл.316
вр.чл.309 ал.1 от НК. В този ред на мисли, след
като във фактическата обусловеност на прокурорския акт е приет този
механизъм на извършване на деянието /че документът може да е бил предаден
фактически и от друго лице освен подсъдимата/, не е необходимо с тези
обстоятелства да се натоварва и диспозитива на обвинителния акт.
Изложеното не опорочава иначе
правилно формираната воля на контролирания съд относно извода за недоказаност
на обвинението в тази част. Според настоящия съд, от една страна не е установено
кое е лицето, получило парите от касиера на офиса по кредита на Р.С.от
10.05.2013г., от друга - не е установено кое лице след това е върнало
документацията в дружеството, и от трета - събитията по водените преговори от
подсъдимата с участието на свид.С. по този трети кредит на свид.С., факта на предадените
му 1100 лева три месеца по-късно в брой от подсъдимата, и прибирането им обратно от свид.С. същия ден,
са все обстоятелства, които всяват основателно съмнение предаденото на съд лице
да се е ползвало от Договора за кредит и Записа на заповед от 10.05.2013г. Като
резултат правилно подсъдимата е била оправдана по коментираното обвинение. ПдОС
напълно споделя забележката на ПРС, че в това обвинение незаконосъобразно е
включен чл.26 от НК, тъй като не се касае за продължавано престъпление.
Относно
обвинението по п.3 на подсъдимата
проверяваният съд със сходни мотиви я е признал за невинна и оправдал за извършено
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, за това на 17.03.2014 г. в гр. Пловдив, пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр.
София, офис **** съзнателно да се е ползвала от неистински частен документ – „Седмичен отчет за паричните
постъпления от КК“ № **********/17.03.14 г. в частта „Подпис на клиент“, когато от
нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност. И тук фактическата установеност на
разследваното събитие не се субсумира под посочения състав на престъплението,
нито по друг еднакво или по-леко наказуем състав без съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, за което инстанциите по фактите да
дължат осъждане и без изменение на обвинението /чл.301 ал.1 т.2 вр.чл.304 вр.
чл. 287 ал.1 НПК/. Протестът и в тази част е несъстоятелен.
В хода на
настоящото наказателно производство правилно ПРС е приел за доказано, че
инкриминираният частен документ - Седмичен отчет за паричните постъпления от КК
с № **********/17.03.2014 г. е неистински в частта подпис на клиента, тъй като
в тази графа срещу името на свид. Р.С.подписът не е изпълнен от него, което се
установява от заключението и на двете съдебно-почеркови експертизи /т. 3.31
л.82 т.ІІ ДП, т. 3.33 л. 127 т. ІІ ДП/
Съгласно двете
експертни заключения се установява че подписът, положен в графата „подпис на
клиента“ е несравним с подписа на подсъдимата В.Ц., поради което обоснован се
явява извода, че от нея не може да се търси отговорност за съставянето на
документа. Предназначението на СОПП е било да служи като доказателство пред
дружеството-кредитодател за определени факти – получаването на паричната сума
по погасителната вноска от кредитния консултант и нейното предаване и отчитане
към касата на дружеството, а по този пункт на обвинението също не е установено
именно подсъдимата да се е ползвала от този неистински частен документ. Прочее
тук следва да се акцентира, че този извод не идва автоматично от факта на
неустановеното лице, което фактически е върнало този отчетен документ в офис **** на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД - гр. София, а заради
това, че липсват каквито и да е преки, а и достатъчни косвени доказателства, за
съпричастността на предаденото на съд лице към извършеното деяние – точно
подсъдимата да се е ползвала от предмета на документното престъпление.
Представеният
пред дружеството СОПП № **********/17.03.2014 г. е приобщен като веществено доказателство
по делото /л.56, т.II ДП/ с характер и на писмено такова,
съгласно чл.109 от НПК, тъй като представлява предмет на документното
престъпление по обвинителния акт и е в оригинал. Така, този документ като ВД е пряк
източник на доказателствени факти. Видно
е, че в него в графата за „предал“ не е изпълнен никакъв подпис, правилно
отчетено от ПРС. Освен това в горната част на бланката в полето за „код“ не е
попълнен кодът на подсъдимата Ц. – 66927, а думата „касиер“, което също по
никакъв начин не свързва този документ с нея като кредитен консултант, а от там
и като лице престъпно ползвала този инкриминиран отчетен документ, за да
удостовери наличието на плащане за посочената в него сума от страна на
кредитополучател с имената на свидетеля С..
След като
правилно подсъдимата е била оправдана по горните пунктове на възведените й
обвинения, правилно районният съд е ангажирал административнонаказателната
отговорност на подсъдимата за единственото престъпление, за което е приел, че е
виновна – това по чл.316 вр.чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Законосъобразно е
констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл.78а ал.1 от НК и същевременно
липсата на отрицателните такива по ал.7 на същия член. Правилно е
отмерено и индивидуализирано наказанието глоба и правните съображения за това,
изложени в контролирания съдебен акт се споделят изцяло. Решаващият съд е
наложил административното наказание глоба в размер на 1500 лева, като е наблегнал
на добрите характеристични данни на подсъдимата и изминалия не малък период от
датата на извършване на престъплението до момента на постановяване на
присъдата. Същевременно за да наложи наказанието над минималния размер първият
съд е отчел наличието на три отделни включени деяния в продължаваното
престъпление, за което е ангажирана отговорността на подс.Ц..
В изложения
смисъл изцяло следва да бъде потвърден обжалваният първоинстанционен съдебен
акт като правилен, обоснован и законосъобразен. Съдът не намери основание за
неговото изменение или отмяна. ПРС правилно се е произнесъл относно разноските
по делото и веществените доказателства.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.6
вр. чл.338 от НПК, Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 173 от 20.06.2019г по НОХД
№ 1555 / 2018г на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: