Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 24.04.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ц. Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 323 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост.
Производството
е образувано по искова молба на ищците Д.К.К., ЕГН**********,
К.Д.К.,ЕГН ********** и двамата с адрес-***, В.Б.М., ЕГН **********, И.Д.М.,
ЕГН **********, Ц.Д.М.,ЕГН ********** и тримата с адрес-***, Ц.К.П., ЕГН ********** и Г.Л.П. ***, всички представлявани от адв.И.Ц., съдебен адрес ***, п р о т и в „СЕЛЕКТ ТУРИЗЪМ“ ЕООД
–гр.Велинград, ул. „Еделвайс“ №4А, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.В.Г..
По делото
са конституирани като трети лица помагач на страна на ответника три ЮЛ, а
именно: „ЮНДОЛА-91“ АД,ЕИК *********, с адрес- гр.Велинград, индустриална зона;
„ЕВРОКОНСУЛТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД със седалище и дарес на
управление- гр.Пловдив, район „Централен“,
бул. „Христо Ботев“ № 27а, с управител П.Н.Н.
и “ОРФЕЙ КЛУБ УЕЛС“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр.Пловдив, ул. „Гладстон“ № 1,
Ищците
твърдят, че са собственици по силата на
реституция по реда на ЗВСНОНИ на един поземлен имот, който е
представлявал имот пл.№ 1254 в кв.10 по
обезсиления план на град Велинград с
площ от 1100кв.м. Собствеността им била
възстановена по силата на съдебно решение
по адм.д. № 40 от 1994г. по описа на ОС-Пазарджик, с
което бил отменен отказа на кмета на Община Велинград да отмени отчуждаването
на имота. След възстановяването на собствеността върху имота било извършено и
регулационно изменение, като за имот пл. № 6564 със заповед № 681/10.12.1997 г.
били отредени два парцела XV - 6564 и
XVI-6564. Впоследствие наследниците извършили доброволна делба на имота с договор
с нотариално заверени подписи, вписан на 23.10.2000г. в Службата по вписвания. Независимо
от това междувременно били извършвани регулационни промени и заснемания в
кадастъра. В резултат на тях по сега действащия план на Велинград имотите били
заснети с пл. № 8175 и 8176 и включени в УПИ II – 6612 „почивен дом“ в кв.10.
Твърдят също, че собственици на имот пл.
№ 8175 били В.М. и И.М., чиито граници и съседи са: имот пл. № 6612, имот пл. №
8176. А собственици на имот пл. № 8176 били Д. и К. К. и Ц. и Г. П. чиито
граници и съседи са: имот пл. № 6612, имот пл. № 6613 и имот пл. № 8175.
Извършвани
били и сделки с това УПИ от трети лица. Последната такава сделка била извършена
с нот. акт № 178 т. Ill нот.
дело № 570/2007 г. на нотариус Г. Х., по силата на която ответното дружество
имало нотариален акт за УПИ II - 6612 в кв. 10, в което УПИ попадали и тези два
имота. Не било известно на ищците кога е станало включването на имотите им в УПИ собственост на „Селект
Туризъм“, тъй като не били уведомявани за това, но според издадената им скица
считат това да е станало с последното изменение на регулацията по Решение
№292/04.10.2005г.
Обосноват
правния си интерес с това, че съществуването на нотариален акт № 178/2007г. застрашавал
правата на ищците, тъй като с него ответника придобил собствеността върху УПИ
II – 6612 „почивен дом“ в кв.10, в което били включени и техните имоти..
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение с което
да приеме за установено по отношение на
ответното дружество, че не е собственик на поземлени имоти с пл. № №
8175 и 8176, попадащи в УПИ II – 6612 „почивен дом“, в кв. 10 по плана на
Велинград. Претендират и разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
„СЕЛЕКТ ТУРИЗЪМ“ ЕООД –гр.Велинград
с който заявява, че иска е допустим, но не основателен, поради следното:
Описаните в исковата молба основания за възникване на собствеността на ищците -реституционно
дело и делбено
производство били не противопоставими, както на ответника така и на неговите праводатели. В тази връзка твърди, че той бил собственик на
процесните имоти и като такъв се легитимирал от
следните три НА: 1. НА № 178/2007г. за покупко-продажба на недвижим имот
издаден по н.д.№570/2007г. на нот.Г. Х.; 2. НА
№179/2007г. за покупко-продажба на недвижим имот издаден по н.д.№571 от 2007г.
на нот.Г. Х.; 3. На №15/2008г. за покупко-продажба на
недвижим имот издаден по н.д.№992/ 2008г. на нот.Г. Х.
Ответника
заявява, че сделката по нотариален акт
от 2008 година била сключена след
влизане на сила на съдебно решение по предявен от неговия праводател
иск срещу ищците - отрицателен установителен иск. С
решението по този иск било прието, че ищците не са собственици на този имоти. Това
решение било отменено в производство по чл.304 от ГПК, но след сключване на
сделката. Заявява още, че оспорва, материалната законосъобразност на
представеното с исковата молба решение от 14.07.1995г. постановено по гр.д.№
40/1994г. на ОС Пазарджик. В тази връзка прави искане за извършаване на инцидентен
съдебен контрол върху законосъобразността на това решение, тъй като към датата
на решението не били налице материално правни предпоставки за възстановяване на
собствеността на ищците по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Излагат
съображения за този извод, че не са били налице материално правните
предпоставки.
Твърди,
че ищците, респективно техните наследодатели са били собственици на бивш им.
пл.№1254 по кадастралния план на Велинград от 1957г. По регулационния план от
1983г. този имот бил включен в УПИ II-6612, отреден за почивен дом
на „Трансстрой“. А по регулационен плат от 1995г. същия имот послужил като
основа за създаване на УПИ ХV-6564 и УПИ ХVI-6564 от кв.10.
Съгласно
чл.2 и 6 от закона, на реституцията по този реда подлежали имоти които са били
отчуждени, като незастроени по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС,
ако в тях не било започнало фактическо строителство към момента на влизане в сила
на закона /м.02.1992г./ и ако бившите собственици върнат полученото при
отчуждаването обезщетение. Бившия им.пл.№1254 бил отчужден със Заповед №
5798/20.12.1977г. по реда на ЗТСУ за озеленяване пред лицето на парцела отреден
за почивна станция на ДСО„Трансстрой“. С последвалия регулационен план одобрен
със Заповед № РД-14-03-163/13.10.1983г. бившия им.пл.№1254 бил включен изцяло в парцел II - 6612 от кв.
10 – отреден за почивна станция на „Трансстрой“. И тъй като по силата на чл.66 от ЗТСУ уличния
регулационен план имал пряко отчуждително действие,
то и включването на имота в парцел II - 6612 довело до преотреждането
му от такъв за озеленяване до такъв – част от имота отреден за почивна
станция. Безспорно почивната станция била построена. А
върху самия им.пл.№1254 бил изграден паркинг на почивната станция и
спортна площадка, представляващи фактическо строителство по смисъла на чл.2 от
закона, тъй като са благоустройствено мероприятие свързано с експлоатацията на
почивната станция. При което не били налице предпоставките на чл.2 и 6 от
закона за реституиране на имота, а решението на ОС по гр.д.№ 40/1994г. се
явявало материално незаконосъобразно и не можело да легитимира ищците,
респективно техните наследодатели, като собственици на имотите.
Ответника
е релевирал и възражение за изтекла в негова полза придобивна давност върху спорните имоти по чл.79, ал.1 от
ЗС, което основа на присъединявана по реда на чл.82 ЗС на своето владение към
владението на всички негови праводатели по веригата
на придобиване, което е траело считано от 1980г. и до завеждане на иска.Настоява
се на това, че налице непрекъснато, явно и несмущавано владение продължило
повече от 35 години от ищцовото дружество и неговите праводатели. Пред това време била упражнявана фактическа
власт върху имота, държане на имота и упражняване на собственически правомощия
в пълен обем, пред всички лица, без реално и обективирано
в конкретни действия противопоставяне от страна на ищците или трети лица.
Конкретни действия сочещи за упражняване собственически права били предприети
процедури по ограждане на имота е застрояването му, построяване на ограда,
преустройство на почивната станция в хотел, облагородяване и застрояване на
прилежащия терен, поддръжка и ползване на целия имот и заплащане на такси и данъци
за него.
Постъпили
са отговори и от третите лица помагачи.
Като те също смятат иска за
неоснователен и генерално наред със съображения по интереса си да участват,
като трето лице помагач и съображения по допустимостта и редовността на
исковата молба „ЕВРОКОНСУЛТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД излага също съображения за
материална незаконосъобразност на актовете за реституция на собствеността на ищците. “ОРФЕЙ КЛУБ УЕЛС“ АД също е представил отговор, също счита иска за неоснователен .
В
о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.Цънцаров, поддържат изцяло предявения отрицателен установителен иск за собственост, с подробни съображения в
писмена защита.
В
о.с.з. ответника, чрез законния си представител и пълномощника си адв.В.Николов, оспорват иска, поддържат възраженията си, с
подробни съображения в писмена защита.
В
о.с.з. третите лица помагачи не изпращат представители.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца доводи, намира за установено следното:
С решение
по Адм.дело №40/1994 г. Пазарджишкият окръжен съд е
отменил отказа на Кмета на Община гр.Велинград за отмяна на отчуждаването на
имот с пл.№1254 в кв.10 по плана на гр.Велинград, постановен с решение
№129/24.04,1992 г. и ОТМЕНИЛ отчуждаването на имота, извършено със заповед
№5798/30.12.1977 г. на ОНс гр.Пазарджик, собственост
на Ц. М..
От нот.акт № 188. том I дело №261/1977 г. е видно, че
непосредствено преди отчуждаването ищците М. и Мария К. /по мъж/ са се снабдили
с нотариален акт за имота по обстоятелствена проверка, установяващ правото им
на собственост върху него на основание наследство и давностно
владение.
От
представеното удостоверение за наследници на Ц. Б.М., се установява следното: тя е починала
на 15.09.1985г., като вдовица и оставила
за свои наследници по закон двете си деца – син и дъщеря – М.И. К. и Д.И. М..
От своя страна последния Д.И. М. е починал след нея и е оставил за свои наследници по закон
съпруга и двама сина, а именно: В.Б.М., И.Д.М. и Ц.Д.М..
По делото
е представено и удостоверение за наследници на Костадин Стоянов Козарски с ЕГН **********,
видно от което това лице е починало като женен на 27.04.1994г. и е оставил за
свои наследници по закон – съпруга син и дъщеря, а именно: М.И. К., Д.К.К. и Ц. К.П..
В
последствие видно от Договор за доброволна делба /л.9/ от 23.11.2000г., сключен
между петима участници в нея, а именно: 1. М.И. К. с ЕГН **********; 2. Ц. К.П.
***, чрез пълномощника си К.Д.У. с ЕГН **********; 3. Д.К.К.
с ЕГН **********; 4. Д.И. М. с ЕГН ********** и 5. В.Б.М. с ЕГН **********, в
качеството им на собственици на имотите: празно дворно място, съставляващо УПИ XVI -6564 с площ от 645 кв.м. и празно дворно място, съставляващо УПИ XV -6564 с площ от 645 кв.м.
По силата
на тази делба се легитимират като собственици на УПИ XVI -6564 с площ от 645 кв.м. - Ц. К.П.
*** и Д.К.К. с ЕГН ********** при равни права, а на УПИ XV -6564 с
площ от 645 кв.м. - Д.И. М. с ЕГН ********** и В.Б.М. с ЕГН ********** при
равни права. Останалия съделител - М.И. К. с ЕГН **********
и е уговорено да получи сума за уравнение на дела си.
Видно от
представеното удостоверение за граждански брак към момента на делбата съделителя Д.К.К. с ЕГН ********** е имал сключен на 27.11.1983г.
граждански брак с К.Д.К., ЕГН **********. Последните двама към момента са
съсобственици заедно с Ц. К.П. на процесния имот в
частта му която е била отредена за УПИ XVI -6564 с площ от 645 кв.м., тъй като
при доброволната делба са заплащали суми за уравнение на дела си. Тъй като при
делбата съделителя М.И. К. с ЕГН ********** не получила
собственост, то и към момента тя не се легитимира като собственик в процесните имоти.
По делото
няма данни за това, какво легитимира ищеца Г.Л.К., тоест от къде произтича
активната му легитимация да предяви настоящия иск, но до колкото е с една фамИ.и адрес на ищеца Ц. К.П., следва да се приеме това да
е неин съпруг.
Предвид
така установеното и по горните съображения съдът намира, че е налице активна
материално правна легитимация на ищците, които считат себе си за собственици на
процесните имоти да предявят процесния
отрицателен установителен иск срещу ответника, който
от своя страна оспорва правото на собственост на ищците.
По делото
е изискано и приложено гр.д. № 311/2011г. по описа на ВлРС,
от доказателствата по него се установява следното:
От заповед
№5798/77 г. на председателя на ОНС -Пазарджик се установява, че имот с пл.№1254
е отчужден с посочената заповед на Председателя на ОНС Пазарджик на основание
чл.98 от ЗТСУ /отм./ за нуждите на ДСО “Трансстрой”гр.София за „озеленяване и
част от имот с пл.№1250 собственост на Ц. Б.М. на стойност 1050 лв., която
обезщетявам в брой ...” В самата заповед е посочено, че отчуждаемите
имоти за тази цел са в кв.10 по плана на гр.Велинград. Видно от протокол от 10.10.1977 г. на Комисията по чл.265 от ППЗСТСУ назначена със
заповед №716 от 05.09.1977 г. за оценка на имотите, които се отчуждават за
Почивна станция на ДСО “Трансстрой” София в кв.10 по плана на гр.Велинград, е
видно, че за отчуждаемите се имоти е предложено
обезщетение, конкретно за имот с пл.№1254 собственост на Цв.Бл.М.
1 100 кв.м., както следва: за 200 кв.м. по 3 лв./кв.м., за още 600 кв.м. от
имот с пл.№1250 - по по-високата тариф/ и 900 кв.м.
по 0,50 лв./кв.м., или общо за 1 100 кв. представляващи имот с пл.№1254 -1 050
лв.
С решение
от 11.01.1978г. по гр.д.№1457/1978 г. на Пазарджишкият окръжен съд, по молба на
ищците К. и Цв.М. вх.№431/1978 г., оценката на
комисията па чл.265 от ППЗТСУ /отм./ взета с протокол от 10.10.1977г.
относно имот с пл.№1254 в кв.10 по плана на гр.Велинград-собственост на Ц.Б.М.,
Д. Ил.К. и М.И.К. е изменена на 3 300 лв. за 1 100 кв.м.
След
увеличаване на оценката на отчуждаемият се имот с
молба №347-661-04-10/1979 г. ; ищците К. и М. и тяхната майка Ц. Б.М., като са
изложили фактите, че им е отчужден имот с пл.№1254 в кв.10 по плана на
гр.Велинград за построяването на почивна станция на ДСО и са се позовали на
решението на ОС Пазарджик за увеличаване на оценката му, са поискали от ДСО
“Трансстрой” София да им заплати обезщетение в увеличения размер от 3 300 лв.
С писмо №
3-4-7-323/22.08.1978 г. до ГНС Отдел -“Финансово - счетоводен” гр.Велинград и с
копие до ДСК Велинград Началника отдел “КС” инж.Г.Кънев е уведомил за това, че
с банково бордеро от 04.08.1978 г. са превели сумата от 25 110 лв. срещу
отчужден имот за обект “Общежитие за строителни работници на СО “Трансстрой”,
съгласно протокола от 10.10.1977 г.
С решение
№33 от 18.06.1970 г. на ИК на ГНС Велинград е дадено съгласие да се преотреди терена в кв.10 имоти с пл.№№1245, 1250, 1251,
1252, 1253 и 1244 за Почивна станция на ДСО “Трансстрой”, а видно от заповед
№255 от 10.12.1971 г. на зам.председателя на ОНС Отдел “АБ“ гр.Пазарджик е
одобрено изменение на регулацията, като парцела на Почивна станция на ТКЗС на
с.Каменово, Бургаско е преотреден за Почивна станция
на ДСО “Трансстрой” София в кв.10 м."Деловете”.
В
последствие, след отчуждаването и преотреждането на
терен, включваш им.№ 1254 от кв.10 за Почивна станция на ДСО “Трансстрой” – с Акт
№3311 от 2.04.1995 г., на основание чл.81 от НДИ, е актуван като държавен
недвижим имот, съставляващ ДВОРНО МЯСТО парцел II за имот с пл.№6612 В КВ.10 по
плана на гр.Велинград с площ от 11 000 кв.м. и застроените в него седеметажна
сграда-Почивна станция и гараж с две клетки, при съседи на парцела Почивна
станция “Камена”, ул.“Еделвайс” и частни имоти.
Със
заключението си по съдебно-икономическата експертиза от 16.05.2001г. е
установено, че на 09.08.1978 г. праводателят „Трансстрой“
на ответното дружество е извършил парични преводи в ДСК Велинград за
обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти за построяване на почивната
станция в размер на 25 110 лв. и са изплатени, така както са определени в
опис-рекапитулация на протокола от 10.10.1977 г. Според допълнителни данни се установява, че за
изплащане на отчуждените имоти на Янка Фъртунова и Цв.М. за имот с пл.№1250 в кв10 са изплатени на 3 600 лв.
общо на 10.10.1978 г. и на втората-1 050 лв. с
превода от 25 110 лв. за имот с пл.№1254 в кв.10 и 2 925 лв. на 22.07.1980 г., като
тези обезщетения са платени за терена на почивната станция.
Видно от представената
по настоящото дело вносна бележка от 28.09.1995 г. ищците К. и Д.М. са
възстановили сумата от 1 050 лв. за реституция на имот с пл.№1254, кв.10 по
плана на Велинград.
От приетото
по настоящото дело и неоспорено от страните заключението на вещото лице инж.Сл.Б.
е видно, че поземлените имоти, предмет на ИМ, са имоти пл.№№8175 и 8176,
попадащи в УПИ П-6612 в кв.10, по действащия план на гр.Велинград, а по
обезсиления план на града от 1955/57 г са представлявали имот пл.№1254 в кв.10,
с площ 1100 M2. По предходен план на гр.Велинград от 1955/57 г е заснет и
нанесен имот пл.№1254 в кв. 11.Имот пл.№1254 попада в терен в кв.11, източно от
кв.10, предвиден за залесяване; площта на имота, измерена графически по плана,
е около 1100 M2.В кв.10 е предвиден парцел „За почивна станция на ДСО „Транстрой-София”; в парцела не е включен процесния имот пл.№1254.Имот пл.№1254 е отчужден със заповед
№5798/ 30.12.1977 г на Председателя на ОНС-Пазарджик „за озеленяване”.
Следващият
план на гр.Велинград е одобрен през 1983 г; в него процесният
имот пл.№1254 не е заснет и нанесен. С решение на ОС-Пазарджик по дело №40/1994
г имот пл.№1254 е реституиран на н-ци на Ц. Б.М..Имот
пл.№1254 е попълнен, със заповед на Кмета на Община Велинград №935/11.12.1995
г, в действащия към този момент план от 1983 г, като имот с пл.№6564 в кв.10,
от около 1000 M2.Имот пл.№1254 (по плана от 1955/57 г) е идентичен с имот
пл.№6564 (по плана от 1995 г), но новозаснетият имот
пл.№6564 е попълен с около 100 M2 по-малка площ,
което идва от направената чупка на източната граница на имота.По действащия
план от 1983 г теренът, върху който се попълва бившият имот пл.№1254, е парцел
П-За почивен дом в кв.10 (които по плана от 1955/57 г е бил отреден за почивна
станция на „ Транстрой”).Със заповед на Кмета на
Община Велинград №234/14.06.1996 г парцел П-За почивен дом в кв.10 се заснема в
кадастъра като имот с пл.№6612, с площ от 11000 м2.Със същата заповед е
изменена и регулацията на парцел П-За почивен дом в кв.10, така че
регулационните линии минават по имотните граници на новозаснетия
имот пл.№6612.Със заповед на Кмета на Община Велинград №681/10.12.1997 г за заснетия
в кадастъра имот пл.№6564 (бивш имот пл.№1254) са отредени два парцела: XV-6564
от 645 M2 и XVI-6564 от 645 M2 В кв.10, като очертанията на парцелите не
съвпадат напълно с имотните граници на имот пл.№6564, респ. границите на бившия
имот пл.№1254; към парцелите има придаваеми места от
изток.
След
отреждането на парцели за процесния имот: XV-6564 и
XVI-6564 е извършена доброволна делба между н-ците на
Ц. М. с нотариално заверен договор от 23.10.2000 г.През 2004 г кадастралният
план от 1983 г е оцифрен, а през 2005 г е одобрен нов
регулационен план съгласно който са отредени парцели: XV-6564 от 616кв.м и
XVI-6564 от 646кв.м в кв10. В сравнение със същите парцели, отредени през 1997г,
новите парцели са стеснени незначително, а парцел XVI-6564, освен че е стеснен,
е и удължен в южната си част. Със заповед №70/25.01.2006г. се променя уличната
регулация, така че улично-регулационната линия (в североизточната част на
парцела) да мине по имотната граница на имот пл.№6612. Със заповед
№74/26.01.2006г. отреждането на парцел II-За почивен дом в кв.10, се
променя на: парцел II-6612 За почивен дом.
Към този
момент - след горните изменения са съставени: НА №178/2007г. и НА №179/2007г.
С НА №178/2007г. е прехвърлена собствеността на „Селект
туризъм” ЕООД върху: УПИ II -6612 в кв.10, по плана на гр.Велинград, а с НА №179/2007г. е прехвърлена собствеността
на „Селект туризъм” ЕООД върху: почивен дом, със ЗП
1163 кв.м, ведно с гараж, с площ 80 кв.м., находящи
се в УПИ II-6612 в кв.10. Имотите, предмет на двата нотариални акта, не са
идентични с процесния имот.
Описаните
от вещото лице НА №178/2007г., НА №179/2007г. и НА №178/2007г. са представени
от ответника по делото.
Със
заповед № 1023/25.06.2008г на Кмета на Община Велинград е одобрено последващо регулационно изменение: парцели XV-6564 и
XVI-6564 в кв.10, по плана на гр.Велинград, отредени за процесния
имот пл.6564 (пл.№1254 по плана от 1955/57 г), са преотредени
за имот пл.№6612: XV-6612 и XVI-6612.
Към този
момент — след изменението през 2008г е съставен НА №15/13.11.2008 г, с който е
прехвърлена собствеността на „Селект туризъм” ЕООД
върху УПИ XV-6612, с площ от 616 кв.м. и УПИ XVI-6612, с площ от 646 кв.м, в
кв.10 по плана на гр.Велинград. Имотите, предмет на този нотариалния акт са идентични, в по-голямата
си част, с процесния имот пл.№1254, по плана от
1955/57 г. Със заповед №12/07.01.2009г. на Кмета на Община Велинград е одобрено
следното регулационно изменение: трите парцела, отредени за имот пл.№6612: II-6612,
XV-6612 и XVI-6612 са обединени в един: УПИ II -6612 от 10836 кв.м., който
включва процесния имот бивш пл. № 1254. Със същата
заповед е одобрен и план за застрояване на покрит паркинг в югоизточната част
на имота, попадащ в по- голямата си част върху процесния
имот. Регулацията, одобрена със заповедта, е действаща и в настоящия момент. От
общинска администрация е съставен на 27.04.2009г. акт за непълноти в действащия
кадастрален план, като в УПИ II -6612 е заснет и нанесен в кадастъра изпълнения
през 2009г. покрит паркинг. Същият е изграден с издадени разрешение за строеж и
протокол за дадена линия за строежа.
Към този
момент - след заповедта от 07.01.2009г. за регулационното изменение и
попълването в кадастъра на покрития паркинг с акт от 27.04.2009г. са издадени следните
скици, приложени към отговора на ИМ: скица №190/17.02.2011г. с виза за
проектиране на разширение на хотелската част и скица №1075/01.09.2010 г. Двете
скици са на имот пл.№6612 от 10988 кв.м., за който са отредени два УПИ II -6612
от 10836 кв.м. и 152 кв.м.; върху скиците не е отразен процесният
имот; нанесен е заснетият покрит паркинг.
Следващо
изменение на плана е попълването на кадастъра със заповед №1312/05.09.2012 г на
Кмета на Община Велинград. В кадастъра са попълнени имоти пл.№ 8175 от 540 кв.м.
и пл.№ 8176 от 489 кв.м., за сметка на имот пл.№6612 и парцела, отреден за него
УПИ II -6612 .
Процесният имот пл.№1254, предмет на дело №40/1994 г, с малки разминавания по
имотните граници, е идентичен с имоти пл.№№8175 и 8176 (попълнени е кадастъра
през 2012г), предмет на иска. Поземлени имоти пл.№№8175 и 8176 отговарят на
парцели: XV-6564 и XVI-6564, предмет на договора за доброволна делба от
23.10.2000 г между н-ците на Ц. М., но без придаваемите места, които парцели XV-6564 и XVI-6564 са
имали от изток.
С
допълнителното заключение на вещото лице Б., по повод поставена допълнителна
задача на техническата експертиза с определение на съда от 27.04.2017 г е се
уточнява, че предмет на ИМ са поземлени имоти пл.№№8175 и 8176, попадащи в УПИ
II -6612 от кв.10 по действащия план на
гр.Велинград, а по обезсиления план на града от 1955/57г. са представлявали
имот пл.№1254 в кв.10, с площ 1100 кв.м, реституиран на ищците. В плана на
гр.Велинград, одобрен през 1983 г, процесният
имот-стар пл.№1254 не е нанесен с граници и номер. Теренът на имота е включен в
парцел II-За почивен дом в кв.10 , който по плана от 1955/57 г. е бил отреден
за почивна станция на „ Транстрой. Процесиите имоти
№№8175 от 540кв.м. и 8176 от 489 кв.м., отговарящи на реституирания имот, са
попълнени в действащия кадастър през 2012 г., за сметка на части от имот
пл.№6612, респ. части от парцела, отреден за него УПИ II -6612. Част от
реституирания имот-стар пл.№1254, в размер на 512 кв.м., е идентичен с част - в
размер на 512кв.м. от настоящия имот пл.№8175 (оцветена с жълт цвят). Част от
имот стар пл.№1254, в размер на 455 кв.м., е идентична с част - в размер на
455кв.м. от настоящия имот пл.№8176 (оцветена с жълт цвят). Част от парцел
XV-6564 (отреден за реституирания имот през 1997 г), обозначена върху скицата
към заключение с червени букви А, Б, В, Г, Д, Е, А, в размер на 494 кв.м., е
идентична с част - в размер на 494кв.м. от настоящия имот пл.№8175. А част от
парцел XVI-6564 (отреден за реституирания имот през 1997г.), обозначена върху
скицата с червени букви Е, Ж, 3, И, К, Д, Е, в размер на 455 кв.м., е идентична
с част - в размер на 455 кв.м. от настоящия имот пл.№8176.
При
преценка в съвкупност на обсъдените по-горе доказателства, се установява, че
сумата от 3 300 лв., определена като обезщетение за стойност на терена
представляващ им.пл.№1254 - стар, е преведена и изплатена на собствениците на
отчуждения имот за общежитие за строителни работници на “Трансстрой“ в
гр.Велинград с преводи от ДСО “Трансстрой”, съобразно определената им оценка,
респ. изменението и направените парични преводи Видно от вносна бележка от
28.09.1995 г. ищците К. и Д.М. са възстановили сумата от 1 050 лв. за
реституция на имот с пл.№1254, кв.10. Отчуждителната
заповед сочи като собственик на имота Ц. М., а в представеният нотариален акт
№188/77 г. се сочат като собственици, освен нея и Д.М. и М.К., на основание
наследство и давностно владение.
От
заключението на вещото лице Б. се установява, че имот с пл.№1254 е идентичен с
имот с пл.№1345 по плана на с.Чепино от 1945 г., като установява, че същият
участва в парцел XVII-1345, 1348 с 264 кв.м. и за него е отреден п.I-1345 в кв.76.
С решение
№884/2002 г. по ф.дело №422/2002 г. по описа на Смолянския
окръжен съд ДВОРНО МЯСТО от 11000 кв.м., съставляващо УПИ П-6612 отреден за
почивен дом в кв.10 по плана на гр.Велинград, ведно с построените в него
ПОЧИВЕН ДОМ и ГАРАЖ с две клетки- в който попада и имот с пл.№1254 /по
обезсиления план на града/ е внесен от “Трансстрой Пловдив” АД като апортна вноска в капитала на АД “Орфей – 22 гр.Смолян.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Установява
се още, че първоначално в кв.10, източно от имота, на който ищците твърдят да
са собственици, е предвиден парцел “За почивна станция на ТКЗС-с.Каменово,
Бургаско” като това отреждане е изменено за “Почивна станция на ДСО ”Транстрой-София” с регулационно изменение одобрено със
заповед №255/1971г. В тази връзка е взето решение №33 от ИК на ГНС гр.Велинград
на заседанието си от 18.06.1970г. с което се дава съгласие да се преотреди терена в кв.10 включващ имоти с пл.№№ 1245,1250,
1251, 1252,1253,1244 за почивна станция на ДСО ”Трансстрой”. Съпоставени преотредените терени с тези посочени в заповед
№255/10.12.1971г. и в заповед №5798 от 30.12.1977г. на ОНС гр.Пазарджик се
установява, че през 1971г. терена отреден за почивна станция на ДСО "Транстрой” се разширява като в него фактически се включват
и нови имоти, които се отчуждават именно за почивна станция, а не за друго
мероприятие. Това са имотите пл.№№1242, 1248, 1241, а с втората заповед /тази
от 1977г./ за това отреждане се включва и имот пл.№1254 или е налице уширение на терена отчуждаван за почивна станция в
североизточна , югозападна и югоизточна посоки.
С констативен
нотариален акт за придобит имот по давност №188 том I, н.д.№361/1977г. от
02.09.1977г., Ц.З. М., Д.И. М. и М.И. М. /К./ са признати за собственици по
наследство и давностно владение на дворно място от
1000кв.м., съставляващо имот пл.№1254, като според в.л. инж. Б. фактически част
от имота е влязла като спортна площадка на Почивната станция.
С решение
на ОС Пазарджик по адм. дело №40/1994 г. е отменено
отчуждаването на имот с пл.№1254 в кв.10 по плана на гр.Велинград отчужден със
заповед №5789/77 г., за който Ц.Б.М. и ищците К. и М. са били обезщетени с
парично обезщетение. Въпреки формалната сила на съдебното решение, в случая се
касае за парично обезщетение и чл. 6, ал. 1 от ВЗСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, което
предвижда, че решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на
възстановяване на полученото парично обезщетение. Смисълът на текста е различен
от буквалното възприемане на словесния израз, защото разпоредбата на чл. 6, ал.
1 от реституционния закон не създава друга процесуална уредба, различна от тази
по ЗАП и ГПК, относно влизането в сила на административните актове и съдебните
решения. С посочената разпоредба се урежда изпълнението на вече влезлите в сила
решения, с които е отменено отчуждаването. Когато е получено парично обезщетение,
връщането на реституирания имот се предпоставя от
възстановяването на обезщетението. От момента, когато обезщетението е
възстановено, се счита, че реституцията е настъпила. Касае се за отношение
между страни с насрещни задължения за възстановяване на паричното обезщетение
от едната страна и връщане на отчуждения имот от другата. В настоящият казус
съдът не може да извършва преценка за наличието на предпоставките по чл.2 във вр. с чл.1 от ЗВСОНМ и по ЗТСУ. „макар че не се установи
ищците да са били собственици на имот с
пл.№1254 на основание наследство или давностно
владение, нито на основание на някои от другите придобивки способи, както и че
отчуждаването на имота е за мероприятие, което е било осъществено, а именно
-Почивна станция на “Трансстрой София", в рамките на което е и
устройването и използването на имота като паркинг на станцията. Това се установи
от отчуждителната заповед-в оригинал, а и от
обстоятелството, че по плана от 1983 г. имота не е заснет, а е включен в
парцела, отреден за почивна станция за “Трансстрой“, като е без значение е
предходното предвиждане с плана от 1957 г. за “Залесяване", тъй като
същото е отпаднало с измененията на регулацията и отчуждаването му не е за това
мероприятие.
При
разглеждането на установителен иск за собственост,
респ. преценката дали е настъпила реституцията, съдът счита, че ищците не са
изпълнили своето произтичащо от закона задължение да възстановят полученото
парично обезщетение в пълен размер, поради което и в тяхно лице не е настъпил вещноправния ефект на реституцията. Безспорно се установи,
че те са възстановили част от паричното обезщетение от 1 050 лв., а при
отчуждаването е определено, преведено и изплатено обезщетение в размер на 3 300
лв. При това положение неправилно имота е бил заснет като собствен на
наследодатели на ищците Д.М. и М.К. и нанесен на кадастралния план, както и
неправилно за него са били отредени процесиите парцели XV и XVI по сега
действащия план на гр.Велинград. Отчуждителното
действие на плана, по силата чието изменение е извършено отрежданото на тези
два парцела е отпаднало и поради това, че няма данни за прилагането на регулацията
съобразно §6 от ПР на ЗУТ, както и с оглед на това, че се установи към
парцелите, сега УПИ-отредени за ново заснетия имот, се предават и други места.
Ето защо съдът
намира, че ищците не установяват в
производството по делото правото си на собственост върху УПИ XV и XVI по плана
на гр.Велинград, отредени за новозаснетия имот №
6564, а според последното изменени на плана от 2009г. отразени в него като
поземлени имоти с кад №№ 8175 и 8176 и включени в УПИ
II -6612 „за почивен дом“.
Безспорно
се установява по делото, че върху имотите с кад №№
8175 и 8176 по действащия план на Велинград, които са в по-голямата си част
идентични с бившия имот №1254, въз основа на издадени строителни документ е
построен покрит паркинг, нанесен в кадастралния план през 2009г., тоест към
този момент вече покрития паркинг е бил построен. А преди това е имало изграден
паркинг на почивната станция с тревни фуги и спортна площадка преди м.02.1992г.
Основателно
съдът намира възражението на ответника, че не са били налице предвидените в
закона основания за реституиране на отчуждения имот № 1254, тъй като върху него
е имало изграден от „Трансстрой“ паркинг на почивната станция с тревни фуги и
спортна площадка, а именно на Трансстрой е предадена собствеността върху целия
имот от 11000 кв.м. С включването на бившия им. № 1254 в УПИ - II -6612, което е станало с
плана от 1983г. и изграждането на
паркинг и спортна площадка е извършено фактическо строителство по смисъла на
чл.2 от ЗВСВОПП по ЗУТ, тъй като благоустройственото мероприятие, свързано с
функционалното предназначение и правилната експлоатация на почивната станция е
било реализирано. При което и решението на Административен съд, като материално
незаконосъобразно не може да легитимира ищците, като собственици на процесните имоти към момнета,
дори и да бяха върнали изцяло изплатеното им обезщетение.
По делото
са представени от ищците доказателства за това, че са заплащали данъци за процесния имот в периода от 2002г. до 2017г. Видно от тях
обаче, че е тези данъчни задължения да са платени едва на 17.02.2017г. или почети една година след
предявяване на настоящия иск. При което и съдът намира това да е направено с
оглед настоящото дело, независимо да са подадени декларации и да е декларирана
собственост върху имоти с кад № 6564 още през. 2000г. Тези декларации съдът намира да
са свързани по-скоро с договора за доброволна делба сключен през 2001г., за
който са били необходими документи за платени данъци.
Основателно
съдът намира и възражението на ответника, че е придобил имота по давност, по
следните съображения: На първо място по силата на НА № №15/13.11.2008г. за
покупко-продажба на недвижим имот ответника „Селект
туризъм“ ЕООД е придобил от „Орфей клуб
Уелс“ АД собствеността върху две дворни места, съставляващи XV-6564 от 616кв.м
и XVI-6564 от 646кв.м в кв10 по плана на Велинград от 1983г. От своя страна продавача „Орфей клуб Уелс“ АД
е станал собственик на тези имоти, в
резултата на вливане в него на дружествата „ИФЗД“ АД, „ЦЗД-Орфей“ АД и
Юндола-21 АД. От своя страна „ИФЗД“ АД всъщност е било дружеството „Орфей-22“
АД, което е променило наименованието си с Решение № 213/09.03.2005г. на ОС
Смолян. А „Орфей-22“ АД е станало собственик на дворно място с площ от 11000
кв.м., представляващо УПИ II -6612 от кв.10 по плана на Велинград, отреден за
почивен дом, в резултата на направена непарична вноска в капитала му от тогавашния
собственик „Трансстрой-Пловидв“ АД, наследник в
резултата на разделяне на „Транстрой“ ЕООД с
разделителен протокол от 18.05.1994г.
Действително тази сделка е осъществена по
време когато е било в сила решение на ВКС по гр.д.№ 1238/2007г. по предявен от
Трансстрой Пловдив срещу ищците установителен иск за
собственост по гр.д.№126/2001г. на ВлРС, с което е
било прието, че ответниците не са собственици на XV-6564
и XVI-6564 в кв10 по плана на Велинград, двата с площ от 1000кв.м. Последваща отмяна на това решение постановена от ВКС по
реда на чл.304 от ГПК с Решение № 824/09.11.2009г. и връщането му за ново
разглеждане само затова в тези производства да не е участвала К.К., което производство не се развило и е било прекратено с
Определение №758/14.10.2010г. на ВлРС, само по себе
си не може да обоснове извод, че Транстрой не е бил
собственик на процесните имоти. А именно това се
установява по делото.
При което
и ответника се легитимира като собственик въз основа на посочения по-горе НА №
№15/13.11.2008г. за покупко-продажба на недвижим. Същия представлява основание
годно да го направи собственик, тъй като е собствеността е придобита от
собственик.
При което
и от м.11.2008г. до предявяване на настоящата искова молба на 07.04.2016г. е
изтекла предвидената в чл.79, ал.2 от ЗС кратка 5 годишна давност за ответника
и той е собственик на бившите имоти XV-6564 от 616кв.м и XVI-6564 от 646кв.м в
кв10 по плана на Велинград с обща площ от 10, по настоящем
отразени в действащия план като имоти с кад. №№ 8175
и 8176 и включени в УПИ II -6612 „за почивен дом“ по плана на Велинград. В тази
връзка следва да се отбележи, че ответника е осъществявал владение върху
спорните имот, което му владение и добросъвестно, до колкото е считал себе си
за техен собствени, като купувач. Неговото владение не е било смущавано от
никого в периода от м.11.2008г. до 07.04.2016г. Това е така, тъй като не само
ищците на са твърдели да са предявявали през това време някакви претенции към
ищеца за собственост, но и от показанията на свидетелите М., Т. и Ч. се
установява, че от 2009г. и до момента никой не предявявал претенции за паркинга
и спортната площадка построени в двора
на почивната станция. Нещо повече през цялото време двора на почивната станция
е бил ограден с построена от преди и с построяването на станцията ограда, а
през 2009г. е започнало строителство на покрит паркинг, завършило в същата
година. Никой не бил идвал да предявява някакви претенции. А и според
представените от ответника документи е декларирал придобитата от него с НА №
№15/13.11.2008г. имоти и е заплащал дължимите за тях данъци ежегодно. Което е
достатъчно да се приеме, че ответника е бил добросъвестен владелец, неговото
владение не е прекъсвано и поради това е собственик на процесните
имоти и по давностно владение на осн.
чл.79, ал.2 от ЗС.
Следователно
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора ищците нямат право на разноски, а направените от тях такива
остават за тяхна сметка.
Като
последица и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответника има право на направените по делото, като са представени доказателства
за направени от него такива в размер на 300лв. за СТЕ, която и сума за разноски
ищците да заплатят на ответника.
Водим от
горното, Велинградският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост на ищците Д.К.К., ЕГН**********, К.Д.К.,ЕГН ********** и двамата с адрес-***,
В.Б.М., ЕГН **********, И.Д.М., ЕГН **********, Ц.Д.М.,ЕГН ********** и тримата
с адрес ***, Ц.К.П., ЕГН ********** и Г.Л.П.
***, п р о т и в „СЕЛЕКТ ТУРИЗЪМ“ ЕООД, ЕИК 13123544, със седалище и адрес на
управление гр.Велинград, ул. „Еделвайс“ №4А, за признава за установено по отношение на „СЕЛЕКТ ТУРИЗЪМ“ ЕООД ,
че не е собственик на поземлени имоти с пл. № № 8175 и 8176, попадащи в УПИ II
– 6612 „почивен дом“, в кв. 10 по плана на Велинград, като неоснователен.
Решението е постановен при участието на трети лица
помагачи, а именно „ЕВРОКОНСУЛТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД - гр.Пловдив, район
„Централен“, бул. „Христо Ботев“ № 27а и
“ОРФЕЙ КЛУБ УЕЛС“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр.Пловдив, ул. „Гладстон“ № 1, без „ЮНДОЛА-91“ АД,ЕИК ********* – заличен търговец, тъй като се вляло в “ОРФЕЙ
КЛУБ УЕЛС“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и третите
лица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................