Р Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Варна, 29 юни 2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, първи състав, в открито
съдебно заседание проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.гр.д. № 355 по описа за 2020 година на ВОС, намира следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба от страна на П.Д.П.,
чрез адв.Ж. против Решение № 5790 от 17.12.2019 година, постановено по гр.дело
№ 10 861/19 година, по описа на ВРС, в
частта, с която съдът е отхвърлил исковете на въззивника против „ЧЕРНО МОРЕ“ АД за сумата над 2 650.00 лв. до пълния претендиран
размер от 4 817.91 лв., представляващ
сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.02.2018г. до
м.09.2018г., разсрочени във времето по силата на сключена между страните
Спогодба от 17.05.2019г., поради неоснователност.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност
на атакувания съдебен акт и молба за неговата отмяна в атакуваната му
част.Прилага се с въззивната жалба Заявление от страна на въззивника, с което
той уведомява дружеството – ответник за Разваляне на постигнатото споразумение,
поради неговото неизпълнение от страна на бившия му Работодател, заедно с
обратна разписка за неговото връчване.Настоява решението, в атакуваната му част
да бъде отменено и се присъдят и останалите дължими суми до пълния претендиран размер.
По делото е постъпил отговор от страна на
„Черно море“ АД, с които се излага, че решението е правилно, съобразено е със
закона и се настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
за въззивника се явява адв.Р.Ж., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемото дружество не се явява, по делото
е постъпило писмено становище от
инж.Милков, с което той моли решението да бъде потвърдено.
След като се запозна с материалите по делото
и със застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното
производство е започнало по искова молба от П.Д.П., ЕГН **********, против
„Черно море“ АД, ЕИК *********, с искане да бъде постановено решение, по силата
на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от общо
4 817.91 лева, представляваща
сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец февруари 2018 година
до месец септември 2018 година, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 491.90 лева, представляваща сбор от мораторни
лихви върху дължимите главници – трудови възнаграждения.Според изложението в
исковата молба ищеца е заемал длъжността „Шлосер – монтьор“ по безсрочен трудов
договор с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00 лв, като е
следвало да получава и добавките за трудов стаж и професионален опит.Съгласно
представените документи ТВ е било редно да се изплаща всяко 25 число от месеца,
като на 28.09.2018 година правоотношенията между страните били прекратени.Претенцията
на ищцовата страна е за периода от 01.02.2018г. до 28.09.2018г. в размер за
м.02. – 665,44 лв.; м.03 – 595,44 лв., м.04 – 607,85 лв., м.05 – 584,42 лв.,
м.06 – 573,37 лв., м.07 – 570,65 лв., м.08 – 660,13 лв. и м.09 – 560,61 лв.
Върху главниците се дължи и законна лихва за забава.
Видно е от наличните по делото доказателства
също, че на 17.05.2019 година страните подписали, с която ответното дружество
признало, че дължи процесните суми, представляващи незаплатено трудово
възнаграждение и се задължавало да ги изплати на месечни вноски от по 500.00
лв., като първите две вноски следвало да се заплатят до 01.06.2019г. и до
25.06.2019г., но не е постъпило плащане.
Пред ВОС бе прието ново писмено доказателства
– Заявление от ищцовата страна, че разваля постигнатото Споразумение, поради
неизпълнение от страна на Работодателя и разписки за неговото връчване.
Становището на съда е следното:
Съгласно константната практика на ВКС Трудовият
договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на
основните насрещни престации по него - от страна на Работника/служителя -
предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на Работодателя -
заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила.
Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и
то точно и добросъвестно – аргумент от чл.124 и чл.125 КТ, като работодателят
му дължи уговореното трудово възнаграждение – арг. от чл.128 от КТ за
извършената работа. За да се уважи така предявения иск в тежест на ищеца е да
установи, че между Работодателя и него е съществувало валидно трудово
правоотношение за определена длъжност при определено месечно трудово
възнаграждение, както и че работникът е престирал труд през процесния период,
но не е получил възнаграждение.Съвсем правилно съдът е приел, а и страните не
оспорват това обстоятелство, че през процесния период въззивника и въззиваемото
дружество са били обвързани от валидно трудово правоотношение възникнало по
силата на трудов договор, по силата, на който въззивника е изпълнявал
длъжността „Шлосер – монтьор“. Като размерът на основното месечно трудово възнаграждение
било 510 лв., както допълнителните добавки.За да отхвърли предявеният иск по
чл.128 от КТ, ВРС е приел, че размера на сумата следва да се присъди до датата
на устните състезания, т.к. не е нестъпил падежа на останалите суми.Тези мотиви
са издържани, но не отчитат представеното и прието от въззивния съд писмено
доказателства.Касае се Заявлението на въззивника, свързано с разваляне на
Споразумението и представените от него разписки, чрез които волята му е
достигнала до Работодателя.
Също в съответствие с практиката на ВКС за да се произнесе по
спорния предмет в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба,
въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и относим
доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, след като
обсъди въведените доводи и възражения на страните, тъй като неговата
правораздавателна дейност на съд по съществото на спора, не се изчерпва само с
контролно - отменителни правомощия. Съгласно императивното изискване на чл.236 ал.2 ГПК, фактическите и правни изводи
на въззивния съд трябва да намерят израз в мотивите към решението му,
излагането на които е не само гаранция за правилността на същото, но за реално
осъщественото право на защита на страните в процеса.Настоящата инстанция споделя
изводите на ВРС, че ответникът е пасивно лигитимиран по предявеният иск. С
подписване на споразумението от 17.05.2019 година дружеството е поело
задължение в определени срокове да изплати на части претенциите на Работника.В
този смисъл е приложима нормата на чл.270 КТ.От правно значение е обаче
обстоятелство, че въпросното Споразумение било развалено от ищцовата страна,
поради неговото неизпълнение и че този факт е достигнал до знанието на
Работодателя. Поради това, че към настоящия момент то е развалено и че падежът,
визиран в споразумението е настъпил – 09.2018 година, и отчитайки това
обстоятелство, съгласно чл.235 ал.3 ГПК, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи, като се отмени обжалваното решение, в
атакуваната му част.
Предвид горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 5790 от 17.12.2019
година, постановено по гр.дело № 10 861/19 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е
отхвърлил исковете на въззивника П.Д.П., ЕГН ********** против „ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК ********* за
сумата от 2 167.91 лева,
представляваща разликата над присъдената сума от 2 650.00 лв. до пълния претендиран размер от 4 817.91 лв., представляващ сбор от неизплатени трудови
възнаграждения за периода от м.02.2018г. до м.09.2018г., разсрочени във времето
по силата на сключена между страните Спогодба от 17.05.2019г., поради
неоснователност, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на П.Д.П., ЕГН ********** допълнително
сумата от 2 167.91 /две хиляди
сто шестдесет и седем и деветдесет и един/ лева, представляваща разликата между
присъдената сума от 2 650 лева и претендираната сума от 4 817.91
лева, представляващ сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от
м.02.2018г. до м.09.2018г., разсрочени във времето по силата на сключена между
страните Спогодба от 17.05.2019г, по иска с правно основание чл.128 от КТ.
ОСЪЖДА „ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на ВОС полза, по
сметка на съда, сумата от общо 130.07
/сто и тридесет и нула седем/лева, представляваща дължима държавна такса
върху уважените искове.
В останалата му част решението е
влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: