Решение по дело №170/2021 на Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 02.11.2021 г .

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 170/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №2375617 на ОДМВР София, с който на Н.О.Г., ЕГН **********,  на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на закона и вмененото нарушение не е доказано.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпила е молба е адв. С., с която се поддържа жалбата и се претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният фиш е получен на 21.01.2021г. (видно от справка по делото на СРС), като жалбата е подадена на 28.01.2021 (видно от пощенски плик), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

На 31.10.2018 г. в 17,29 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+200 с посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС АУДИ А4 с рег. №******** със скорост от 123 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв.

От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че собственик на МПС е жалбоподателят.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка, се установява, че на 31.10.2018 г. в 17,29 часа лек автомобил с рег. № ******** е засечен със скорост от 127 км/ч.

В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 124 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 34 км/ч.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.

От протокол №54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.

Представена е и Заповед  от 11.09.2018г. на ръководителя на АПИ относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез ограничение на скоростта в участък от 45+900 км до 53км и в двете платна на АМ „Тракия“ със срок на действие на заповедта до 20.12.2018г..

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното ѝ заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същия, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш или посочване на срока за обжалването му, то липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1.

В ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където също са индивидуализирани видът и номерът на автоматизираното средство. Следователно е налице индивидуализация на радара.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е представена по делото. Дори тази снимка да не беше представена, то това би било нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му. С оглед изложеното дори да беше налице  нарушение на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не би било съществено, тъй като не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.

Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема на знаковото стопанство. Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 90км/ч. с пътен знак В26.

В случая от така измерената скорост 127 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал 3% толеранс, което е най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 124 км/ч при разрешена 90 км/ч и превишение от 34 км/ч. Следва да бъде посочено, че е налице разминаване между действително установената стойност на скоростта от 123 км/ч за процесния участък и посочената в ЕФ – 124 км/ч.. Действително АНО е допуснал грешка при приспадане на 3% толеранс, като действителната установена стойност на скоростта следва да е 123 км/ч, а не 124 км/ч..Същевременно обаче както при установена стойност на скоростта от 123 км/ч, така и при 124 км/ч, превишената стойност на скоростта (съответно 33 км/ч или 34 км/ч) попада под посочената в ЕФ санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и не води до по-ниска или по-висока глоба. Поради това  действителната установена стойност на скоростта от 123 км/ч е безспорно установена от писмените доказателства по делото, като това не се отразява на законосъобразността на ЕФ.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Разпоредбата ясно посочва, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен- ползвателят. В конкретния случай жалбоподателят е собственик на МПС

По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния автомобил. На представената от АНО снимка са видни всички необходими реквизити.

Действително  автомобилът с рег. № ******** не е единственият на снимката, но методът, по който се извършва измерването на скоростта с това техническо средство дава възможност да се измери скоростта на конкретно движещ се автомобил сред други такива. Съображенията за това са следните:

На първо място от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология се установява, че преносимата система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Наред с това от извършена от съда справка в онлайн страницата на БИМ се установява, че се касае за одобрен тип средство за измерване с принцип на измерване на скорост: лазерен скоростомер. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Маркерите в средата на страните на изображението на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. На изготвената снимка са налични маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи. При тяхното пресичане се установява скоростта на кое точно превозно средство е била измерена, като дори пресечната точка да не попада точно в средата на автомобила, това не води до извод, че измерената скорост не е на това превозно средство.

На второ място служебно е изискано от съда и е представено по делото ръководство на потребителя за АТСС ARH CAM S1 (л. 8-28 от делото). От това ръководство се установява, че маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (л. 12 от ръководството). В ръководството на потребителя за АТСС, раздел „Определяне на нарушител от снимка на нарушението“ (л. 33 от ръководството) е посочено следното: „Само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС. Тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата. Маркерите са указани с червени стрелки на снимката по- долу. Съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС, както е указано на следващата страница“. На следваща страница от ръководството се намира фиг. 42- Определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение, като на тази фигура са посочени зоните, които се определят от маркерите на изображението, като са обособени три зони:

- зона за измерване с лазер;

- ръб на измервателна площ;

- зона за безопасност.

Като уточнение на "зоната за безопасност" е посочено, че "за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител на скоростен режим в рамките на този кръг се допуска наличието само на едно превозно средство"

От приложената по делото снимка (л. 38 от делото), въз основа на която е издаден процесният електронен фиш е видно, че в зоната за безопасност попада само автомобилът с рег. № ********. Тоест, изискването в зоната за сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и абсолютната сигурност на измерването, независимо, че на снимката (но извън зоната на безопасност) са налични повече едно от МПС. В горния смисъл са Решение № 769/28.07.2021г. по КАНД № 482/2021г. на Административен съд София област, както и Решение № 1563 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2008 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Варна, Решение № 1557 от 26.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2078 / 2020 г. на XXV състав на Административен съд - Варна, Решение № 867 от 04.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 835 / 2019 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик, Решение № 139 от 28.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 123 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч, Решение № 3 от 04.01.2021 г. по н. д. № 407 / 2020 г. на Административен съд – Благоевград, Решение от 28.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 / 2020 г. на Административен съд – Търговище, Решение № 1698 от 04.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 1819 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 578 / 2020 г. на Административен съд – Перник.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.

Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, предвиждащ за превишаване от от 31 до 40 km/h  глоба от 300 лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение на автомобила е била 123 км/ч, т. е. превишението над въведеното ограничение е с 33 км/ч, и размерът на глобата е 300 лева, като наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

По разноските:

С оглед изхода на спора и изричното искане (обективирано в молба от 10.09.2021г. на АНО) съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на въззиваемата страна се дължат разноски.

Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в писмено становище относно законосъобразността на ЕФ и неоснователността на депозираната жалба, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер от 80 лева.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №2375617 на ОДМВР София, с който на Н.О.Г., ЕГН **********,  на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв..

ОСЪЖДА Н.О.Г., ЕГН *********, да заплати на ОДМВР София сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: