РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. К., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Търговско
дело № 20245100900067 по описа за 2024 година
Ищецът К.А.В.П.С.Т.Л.Ш. твърди в исковата молба, че между страните
в производството е съществувал неформален договор за търговска продажба,
по силата на който ищецът е продал на ответника стоки на обща стойност 28
199.25 евро, с равностойност в 55 152,94 лева по курса на БНБ. Стоката била
закупена от ответника при условие на доставка EXW /Ex- Works/ „франко
завода“ съгласно Инкотермс 2000, според която продавачът е изпълнил
задължението си по доставката, когато е предоставил стоките на разпореждане
на купувача в своето предприятие, а купувачът поема всички разходи по
превозването на стоките от предприятието на продавача до местоназначението
им.
Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за предаване на
стоките на купувача, който бил ангажиран с останалите формалности и
разходи по доставянето им в България. Ищецът твърди, че предоставил
стоките на разположение на купувача в склада си в град Истанбул, като
купувачът организирал транспорта и поел всички разходи за транспорт и
логистика съгласно условията за доставка EXW.
Ищецът твърди, че продадените стоки по вид и количество с
дължимите за всяка отделна стока и услуга били индивидуализирани по
1
парични суми във фактура № IHR2023000000067 от 27.10.2023 г. на стойност
28 199.25 евро (55 152.94 лв.), издадена от К.А.В.П.С.Т.Л.Ш. на Л.П. ООД,
както следва:
-228000 броя картон празен с единична цена от 0.0318 евро и обща
стойност 7250.40 евро;
-75000 броя картон празен с единична цена от 0.018 евро и обща
стойност 1350 евро; -133200 броя картон празен с единична цена от 0.02 евро
и обща стойност 2664 евро;
-2842 кг картон с ПЕ покритие с единична цена от 1.10 евро и обща
стойност 3126.20 евро;
-615 кг картон с ПЕ покритие с единична цена от 1.10 евро и обща
стойност 676.50 евро;
-1919 кг картон с ПЕ покритие с единична цена от 1.10 евро и обща
стойност 2110.90 евро;
-3471 кг картон с ПЕ покритие (Руло 11.6 см) с единична цена от 1.10
евро и обща стойност 3818.10 евро;
-1930 броя кашон 580x385x580 с единична цена от 0.88 евро и обща
стойност 1698.40 евро;
-70 броя кашон 550x400x475 с единична цена от 0.40 евро и
общастойност 28 евро;
-220 броя кашон 310x605x355 с единична цена от 0.40 евро и обща
стойност 88 евро;
-200 броя кашон 360x370x480 с единична цена от 0.40 евро и обща
стойност 80 евро;
-187 броя кашон 600x400x485 с единична цена от 0.40 евро и обща
стойност 74.80 евро;
-210 броя кашон 510x410x500 с единична цена от 0.40 евро и обща
стойност 84 евро;
-4 броя маса офисна работна разглобяема 200 см с единична цена от
203.75 евро и обща стойност 815 евро;
-4 броя маса офисна работна със страничен шкаф разглобяема с
2
единична цена от 88.75 евро и обща стойност 355 евро;
-3 броя Гръб на маса офисна работна е шкаф-конзола разглобяема с
единична цена от 108.33 евро и обща стойност 324,99 евро;
-4 броя маса офисна работна - шкаф е чекмеджета с единична цена от
61.25 евро и обща стойност 245 евро;
-5 броя маса за кафе с единична цена от 34 евро и обща стойност 170
евро;
-1 брой малка заседателна маса разглобяема на стойност 290 евро; -8
броя офисни столове за посетители с единична цена от 64.37 евро на обща
стойност 514.96 евро;
-2 броя офисни столове работни с единична цена от 72.50 евро и обща
стойност 145 евро;
-2 броя кожа за офисни столове работни с единична цена от 85 евро и
обща стойност 170 евро;
-4 броя столове за заседателна маса с единична цена от 55 евро и обща
стойност 220 евро; и
-1 брой дезинфектор разглобяем на стойност 1900 евро.
Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба,
дължимата сума по фактурата за стоките, които доставил и надлежно
фактурирал на ответника не му била заплатена, поради което претендира и
законна лихва за забава върху неизплатената сума по издадената фактура.
Определеният с фактурата падеж на задължението бил 28.10.2023 г., като
лихвата за периода от 29.10.2023 г. до 30.09.2024 г. била в размер на 7052.56
лева или дължимата сума възлизала в размер на 28 199.25 евро, с
равностойност в 55 152.94 лева по курса на БНБ.
В исковата молба се сочи, че между ищеца и ответника съществувал
неформален договор за търговска продажба, по силата на който задължение на
ищеца било да предостави стоките на разпореждане на купувача в своето
предприятие, а задължение на ответника било да плати договорената цена за
тези стоки. Въпреки че получил стоките, ответникът не заплатил цената по
процесните фактури. С договора за продажба продавачът се задължил да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу
3
цена, която купувача се задължил да му заплати. Сочи се, че в конкретния
случай покупко-продажбата попада в обхвата на чл. 1, т. 1 от ТЗ и са
приложими разпоредбите на чл. 327 от ТЗ, съгласно които купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоките или документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. Предвид, че страните са с
място на дейност в различни държави, като ответникът е в Република
България, а ищецът в Република Турция, то приложимо право се явява
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки
или т. нар. Виенска конвенция за международна продажба на стоки 1980 г.
Съгласно чл. 53 от Конвенцията, срещу прехвърленото право на собственост,
ответникът бил длъжен като купувач да плати цената. Предвид липсата на
други уговорки, ищецът счита, че задължението на купувача за заплащането
на цената на договорените количества стоки възникнало на датите, посочени
във фактурите, от които дати вземанията по чл. 53 от ВКМПС били
изискуеми, поради което и от този момент при неплащане, същият изпаднал в
забава. Тъй като купувачът/ответник не заплатил цената на доставените му
стоки, следвало да се приеме, че същият не изпълнил точно задължението си,
поради което и на основание чл. 79 от ЗЗД ищецът искал изпълнението заедно
с обезщетение за забавата.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК от ответника е представен отговор на
исковата молба, в който изразява становище, че предявеният иск е допустим и
частично основателен.
Сочи се, че съпрузите Е.Й. и А.Й. са съдружници в „Л.П.“ ООД,
притежаващи 40 % от капитала на дружеството, като съдружникът Е.Й. е и
управител. Ответното дружество се управлява и представлява от управителя
Е.Й. и управителя В.Б.И., заедно и поотделно.
Твърди се, че при регистрацията на ответното дружество съпрузите
Е.Й. и А.Й. се представили като собственици на ищцовото дружество
„К.А.В.П.С.Т.Л.Ш.“, регистрирано в Република Турция дружество, но от
приложеното към исковата молба удостоверение за търговска регистрация,
ответникът узнал, че едноличен собственик на капитала и представляващ
ищеца е лицето А.Й., близък роднина на съдружниците в „Л.П.“ ООД Е.Й. и
А.Й..
Твърди се също, че вещите, предмет на фактура № IHR2023000000067
4
от 27.10.2023 г. били внесени от съдружниците Е.Й. и А.Й. с цел подпомагане
дейността на ответното дружество и предстоящото стартиране на дейността
му, след извършеното преустройство, ремонт и промяна на предназначението
на закупения недвижим имот. Съществувала устна уговорка, че тези вещи се
внасят, вместо парична вноска и няма да се претендират от К.А.В.П.С.Т.Л.Ш.,
дружество регистрирано в Р Турция със сходен предмет на дейност.
Ответникът твърди, че получените офис мебели били втора употреба.
Част от получените материали били некачествени, за което вече имало
рекламации от търговски съконтрагенти на ответника. По тези съображения,
по фактурата, предмет на иска не било направено плащане.
В отговора на исковата молба се сочи, че ищцовото дружество
закупило от ответното дружество: 33150 броя кутии с размер 109x70x62
CHILI PRINT на стойност 2 009.22 лева; 18500 броя 26 OZ-ДЮНЕР БОКС -
CHILI CHEESE PRINT на стойност 1 374.74 лева; 322 000 26 OZ-ДЮНЕР
БОКС - STAND ART PRINT на стойност 20153.98 лева и транспортна услуга
на стойност 4 889.58 лева, всичко на обща стойност 28 427.52 лева. За
осъществената сделка била издадена фактура № **********/13.03.2024 г. от
Л.П. ООД. На 14.03.2024 г. бил получен валутен превод в евро с левова
равностойност 24 031.59 лева, която сума не покривала изцяло задължението
по фактура № **********/13.03.2024 г. на стойност 28 427.52 лева.
Твърди се, че ищцовото дружество закупило от ответното дружество
също: 58 800 броя кутия за хамбургер малка с размер 120x61x50 на стойност 2
763.60 лева; 63200 броя кутия за хамбургер средна с размер 200x100x50 на
стойност 4 822.16 лева; 16000 броя кутия за хамбургер голяма с размер
200x140x50 на стойност 1 472.00 лева; 35200 броя кутия за хамбургер №1 с
размер 140x68x55, на стойност 1 719.52 лева; 69600 броя кутия за хамбургер
№1 с размер 140x68x55 на стойност 3 813.38 лева; 89600 броя кутия за
хамбургер №2 с размер 145x85x50 на стойност 5 429.76 лева; 42000 броя 26
OZ кутия за дюнер стандартен принт на стойност 2 625.00 лева и транспортна
услуга на стойност 5 965.28 лева , всичко на обща стойност 28 610.70 лева. За
осъществената сделка била издадена фактура № **********/23.03.2024 г. На
25.03.2024 г. бил получен валутен превод в евро с левова равностойност 13
480.36 лева, с който било изплатено остатъкът от задължението по фактура №
**********/13.03.2024 г. в размер на 4 395.93 лева и част от задължението по
5
фактура № **********/23.03.2024 г. в размер на 9 084.43 лева.
Ответникът твърди, че дължимата му от ищеца сума по фактура №
**********/23.03.2024 г. възлиза на 19 526.27 лева.
В тази връзка прави възражение за прихващане от претендираната на
основание чл.79 от ЗЗД от ищеца сума 55 152.94 лева, представляваща
неразплатено задължение по фактура № IHR2023000000067/27.10.2023 г. на
ликвидно и изискуемо задължение на ищеца К.А.В.П.С.Т.Л.Ш. към ответното
дружество „Л.П.“ ООД, представляващо неразплатено задължение по фактура
№**********/23.03.2024 г. за сумата в размер на 19 526.27 лева.
Прави възражение за прихващане от претендираната на основание
чл.86 от ЗЗД от ищеца сума 7 052.56 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 29.10.2023 г. до 30.09.2024 г. на главницата в размер на 55152.94
лева по фактура № IHR2023000000067 от 27.10.2023 г. на ликвидно и
изискуемо задължение на ищеца К.А.В.П.С.Т.Л.Ш. към ответника „Л.П.“
ООД, представляващо мораторна лихва на задължението в размер на 19 526.27
лева по фактура №**********/23.03.2024 г. за периода от 26.03.2024 г. до
11.11.2024 г. за сумата в размер на 1731.22 лева.
Ответникът моли съда да постанови решение, с което да се извърши
прихващане на насрещните изискуеми и ликвидни задължения на ищеца и
ответника, като присъди разноски по компенсация.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която се оспорва направеното от ответника възражение за
прихващане на задължението за сумата в размер на 55 152.94 лева по Фактура
№ IHR2023000000067 от 27.10.2023 г. да бъде прихванато за сумата в размер
на 19 526.27 лева, представляваща претендирано задължение по Фактура №
**********/23.03.2024 г.
Ищецът оспорва и възражението за прихващане на мораторната лихва
по Фактура № IHR2023000000067/27.10.2023 г. в размер на 7052.56 лв. да бъде
прихваната мораторната лихва по Фактура № **********/23.03.2024 г. в
размер на 1731.22 лева.
Ищецът счита, че приложимото материално право по отношение на
евентуални вземания на ответника към него е турското право, предвид
международния елемент, че сделката по Фактура № **********/23.03.2024 г. е
6
обусловена от седалището му в Република Турция и съответно българският
съд не е компетентен да разгледа претендираното от ответника право. Излага
доводи, че подведомствеността на българските съдилища не обхваща чуждите
граждански дела, които съобразно правилата на международната
подведомственост са подсъдни на съдилищата на други държави. В случая,
след като спорът за вземанията на ответника не е международно
подведомствен на българския съд, е налице процесуална пречка съдът да
разгледа направеното възражение за прихващане между двете вземания.
Ищецът сочи, че разпоредбата на чл. 21 от КМЧП, предвижда две
изключителни хипотези, при които българският съд се явява компетентен да
разгледа спор, който по правилата на международното право следва да се
разгледа от друг съд. Първата е при обективно съединяване на исковете по
почин на ищеца, когато българският съд е компетентен да разгледа само
единия от тях, но в съответствие с чл. 21, ал. 1 от КМЧП същият е
компетентен да разгледа и останалите искове, ако връзката между делата
налага общото им разглеждане. Вторият е по почин на ответника, чрез
предявяването от същия на насрещен иск. Счита, че след като с отговора на
исковата молба не е предявен насрещен иск при условията на чл. 211 от ГПК,
не е налице основанието по чл. 21, ал. 2 от КМЧП и съответно българският съд
не е компетентен да разгледа възражението за прихващане.
Възразява срещу представените от ответника писмени доказателства,
тъй като счита същите за неотносими към предмета на делото и касаещи други
правоотношения между страните. Счита за неоснователно и
доказателственото искане на ответника за допълнителни въпроси към
съдебно-счетоводната експертиза, отнасящи се до счетоводството на
чуждестранно юридическо лице.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който се оспорва изцяло твърденията на
ищеца, изложени в допълнителната искова молба. Оспорват се като
несъстоятелни двата довода, релевирани в допълнителната искова молба, а
именно, че приложимият материален закон по отношение на
евентуалнитевземания на ответното дружество е турското право, предвид че
сделката по фактура № **********/23.03.2024 г. е с международен елемент,
обусловен от седалището на ищеца в Р Турция и поради което българския съд
7
не е компетентен да разгледа предявеното възражение за прихващане и че не е
предявен насрещен иск при условията на чл.211 от ГПК, поради което не е
налице основанието на чл.21, ал.2 от КМЧП.
Излагат се доводи, че основният международен нормативен акт, който е
източник на норми, уреждащи договора за международна продажба на стоки,
сключен между страни, които не са членове на ЕС, е Конвенцията на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки /Виенската
конвенция за международни продажби/, в сила за България от 01.08.1991 г., а
за Република Турция от 07.07.2010 г. Счита, че Конвенцията обвързва и двете
държави с международен нормативен акт към датата процесните
правоотношения - 27.10.2023 г. и 23.03.2024 г.
Ответникът счита, че за прякото приложение на Конвенцията са
необходими следните предпоставки: 1/ страните по договора за продажба да са
с място на стопанска дейност в различни договарящи държави; 2/ конкретният
договор за продажба да попада в обсега на конвенцията, т. е. да не е от
категорията на изрично изключените продажби и 3/ страните по договора за
продажба да не са изключили изрично или мълчалИ. приложението на
конвенцията. Посочва, че според чл. 11 от Конвенцията не било необходимо
договора за продажба да бъде сключен или доказан писмено. Предвид липсата
на писмен договор, не се установявало дали страните са изключили изрично
или мълчалИ. приложението на Конвенцията. С оглед, че главният иск,
предявен от ищеца е по чл. 53 от Виенска конвенция на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки, вр. с останалите норми на
Виенска конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на
стоки, то компетентността на българския съд по насрещно предявен иск се
определя от компетентността на съда по главния иск, съгласно разпоредбата
на чл. 21, ал.2 от КМЧП и счита българският съд за компетентен да се
произнесе и по предявените възражения за прихващане.
Ответникът твърди, че на 19.11.2024 г. заплатил на ищеца сумата от 18
214.76 евро с основание на плащането фактура №IHR20230000000067 от
27.10.2023 г., с дата на задължение за плащане 28.10.2023 г. Счита, че по този
начин е заплатил дължимата на ищеца сумата от 18 214.76 евро с левова
равностойност 35 624.97 лева по фактура № IHR20230000000067 от
27.10.2023 г. и е приспаднал задължението на ищеца към ответника по
8
фактура № ********** от 23.03.2024 г. в размер на 19 526.27 лева.
В открито съдебно заседание ищецът К.А.В.П.С.Т.Л.Ш., Република
Турция, представляван от пълномощника си адв. И. Т. от САК, поддържа
исковата си претенция. Представя писмена защита.
В открито съдено заседание ответникът „Л.П.“ ООД, с. К.,
представляван от пълномощника адв. Н. П. от АК – К. оспорва предявените
искове. Поддържа направените възражения за прихващане на насрещните
изискуеми и ликвидни задължения. Претендира се присъждане на разноски по
делото по представен от всяка от страните списък на разноските по чл. 80
ГПК.
Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 53 от Конвенцията на Организацията на обединените
нации относно договорите за международна продажба на стоки (Виенска
конвенция), в сила за България от 01.08.1991 година, а за Република Турция от
07.07.2010 г., за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
в размер на 28 199.25 евро с левова равностойност от 55 152.94 лева по курса
на БНБ - главница, представляваща незаплатено задължение по фактура
№IHR2023000000067 от 27.10.2023 г. за доставени стоки, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 01.10.2024 г. до
окончателното й изплащане и по чл. 78 от същата конвенция за сумата в
размер на 7 052.56 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
в размер на законната лихва (мораторна лихва) за периода от 29.10.2023 г. до
30.09.2024 г. включително.
От ответника е направено възражение за прихващане, по което ищецът
е направил възражение за липса на международна компетентност на
българския съд позовавайки се на чл. 21, ал. 2 КМЧП и чл. 211 ГПК.
От доказателствената съвкупност по делото се установи:
Страните не спорят, че са в търговски взаимоотношения по повод
сключен договор за международна продажба на стоки, съгласно който
търговското дружество ищец, със седалище и адрес на управление в
Република Турция е доставило на ответното търговско дружество, със
9
седалище и адрес на управление в Република България следните стоки:
228000 броя картон празен с единична цена от 0.0318 евро и обща стойност
7250.40 евро; 75000 броя картон празен с единична цена от 0.018 евро и обща
стойност 1350 евро; 133200 броя картон празен с единична цена от 0.02 евро и
обща стойност 2664 евро; 2842 кг картон с ПЕ покритие с единична цена от
1.10 евро и обща стойност 3126.20 евро; 615 кг картон с ПЕ покритие с
единична цена от 1.10 евро и обща стойност 676.50 евро; 1919 кг картон с ПЕ
покритие с единична цена от 1.10 евро и обща стойност 2110.90 евро; 3471 кг
картон с ПЕ покритие (Руло 11.6 см) с единична цена от 1.10 евро и обща
стойност 3818.10 евро; 1930 броя кашон 580x385x580 с единична цена от 0.88
евро и обща стойност 1698.40 евро; 70 броя кашон 550x400x475 с единична
цена от 0.40 евро и общастойност 28 евро; 220 броя кашон 310x605x355 с
единична цена от 0.40 евро и обща стойност 88 евро; 200 броя кашон
360x370x480 с единична цена от 0.40 евро и обща стойност 80 евро; 187 броя
кашон 600x400x485 с единична цена от 0.40 евро и обща стойност 74.80 евро;
210 броя кашон 510x410x500 с единична цена от 0.40 евро и обща стойност 84
евро; 4 броя маса офисна работна разглобяема 200 см с единична цена от
203.75 евро и обща стойност 815 евро; 4 броя маса офисна работна със
страничен шкаф разглобяема с единична цена от 88.75 евро и обща стойност
355 евро; 3 броя Гръб на маса офисна работна е шкаф-конзола разглобяема с
единична цена от 108.33 евро и обща стойност 324,99 евро; 4 броя маса
офисна работна - шкаф с чекмеджета с единична цена от 61.25 евро и обща
стойност 245 евро; 5 броя маса за кафе с единична цена от 34 евро и обща
стойност 170 евро; 1 брой малка заседателна маса разглобяема на стойност
290 евро; 8 броя офисни столове за посетители с единична цена от 64.37 евро
на обща стойност 514.96 евро; 2 броя офисни столове работни с единична
цена от 72.50 евро и обща стойност 145 евро; 2 броя кожа за офисни столове
работни с единична цена от 85 евро и обща стойност 170 евро; 4 броя столове
за заседателна маса с единична цена от 55 евро и обща стойност 220 евро; и 1
брой дезинфектор разглобяем на стойност 1900 евро, с обща стойност
28 199.25 евро, за което е била издадена фактура № IHR2023000000067 от
27.10.2023 г., представена по делото с Апостил /лист 6-23/. По делото няма
посочени и представени от ищеца други доказателства относно качеството на
доставените от него стоки, освен митническа декларация от 28.10.2023 г.,
която удостоверява получаването на стоките по седалище на ответника и
10
фактическото им предаването на последния.
Видно от Платежно нареждане /SWIFT ADVICE FOR CUSTOMER
TRANSFER/ от 19.11.2024 г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, ответникът е
заплатил по сметка на ищеца сумата в размер на 18 214.76 евро с основание
фактура № IHR2023000000067.
Възникването и съществуването на договорни взаимоотношения
между страните, произтичащи от международна продажби на стоки, се
установява още от фактура **********/13.03.2024 г. и фактура №
**********/23.03.2024 г., издадена от „Л.П.“ ООД.
Видно от фактура **********/13.03.2024 г., издадена от „Л.П.“ ООД,
ответникът е доставил на ищеца стоки, както следва: 33150 броя кутии с
размер 109x70x62 CHILI PRINT на стойност 2 009.22 лева; 18500 броя 26 OZ-
ДЮНЕР БОКС - CHILI CHEESE PRINT на стойност 1 374.74 лева; 322 000 26
OZ-ДЮНЕР БОКС - STAND ART PRINT на стойност 20153.98 лева и
транспортна услуга на стойност 4 889.58 лева, всичко на обща стойност 28
427.52 лв.
Видно от Фактура № **********/23.03.2024 г., издадена от „Л.П.“
ООД, ответникът е доставил на ищеца стоки, както следва: 58 800 броя кутия
за хамбургер малка с размер 120x61x50 на стойност 2 763.60 лева; 63200 броя
кутия за хамбургер средна с размер 200x100x50 на стойност 4 822.16 лева;
16000 броя кутия за хамбургер голяма с размер 200x140x50 на стойност 1
472.00 лева; 35200 броя кутия за хамбургер №1 с размер 140x68x55, на
стойност 1 719.52 лева; 69600 броя кутия за хамбургер №1 с размер 140x68x55
на стойност 3 813.38 лева; 89600 броя кутия за хамбургер №2 с размер
145x85x50 на стойност 5 429.76 лева; 42000 броя 26 OZ кутия за дюнер
стандартен принт на стойност 2 625.00 лева и транспортна услуга на стойност
5 965.28 лева, всичко на обща стойност 28 610.70 лева.
От приложеното по делото Извлечение от банковата сметка на „Л.П.“
ООД в „Банка ДСК“ ЕАД от 14.03.2024 г. се установява, че на 14.03.2025 г.
ответникът е извършил валутен превод по сметка на ищеца в размер на
12 287.16 евро /лист 48/.
От приложеното по делото Извлечение от банковата сметка на „Л.П.“
ООД в Банка ДСК от 25.03.2024 г. се установява, че на 25.03.2025 г.
11
ответникът е извършил валутен превод по сметка на ищеца в размер на 6
892.40 евро /лист 49/.
Видно от посочените по-горе две извлечения от банковата сметка на
ответника, общата сума на преводите по сметка на ищеца е в размер на
19 179.56 евро.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза по делото се установява, че Фактура №
IHR2023000000067/27.10.2023 г. и митническата декларация към нея са
отразени в счетоводството на ответника „Л.П.“ ООД, като стоката по
процесната фактура на стойност 55 152.94 лева е заприходена по дебита на
счетоводна сметка 302/1/Материали, а по кредита на счетоводна сметка
401/Доставчици е осчетоводено задължение към ищеца „К.А.В.П.С.Т.Л.Ш.“ на
същата стойност -55 152.94 лева. Установено е от вещото лице, че Фактура №
IHR2023000000067/27.10.2023 г. е включена в Дневник за покупките по ЗДДС
за м. октомври 2023 г., закупените стоки са заведени като материални запаси
по дебита на счетоводна сметка 302/1/Материали на стойност 55 152.94 лева и
са част от актива на дружеството. Задължението към К.А.В.П.С.Т.Л.Ш. в
размер на 55 152.94 лева е формирало част от пасива на дружеството и е
намерило отражение в Годишния баланс към 31.12.2023 г. на „Л.П.“ ООД.
Въз основа на платежно нареждане от 19.11.2024 г., Движение по
банкова сметка № BG66STSA930000029713203 в EUR за период от 05.03.2024
г. до 30.11.2024 г. и Хронологичен регистър по дебита на счетоводна сметка
401/Доставчици/ за периода 01.01.2024 г. - 31.12.2024 г., вещото лице е
констатирало, че на 19.11.2024 г. към К.А.В.П.С.Т.Л.Ш. по Фактура №
IHR2023000000067/27.10.2023 г. е преведена сумата в размер на 18 214.76
евро, с левова равностойност 35 624.97 лева, а непогасената сума по Фактура
№ IHR2023000000067/27.10.2023 г. след този превод е в размер на 19 527.93
лева.
Мораторната лихва върху главницата по фактура №
IHR2023000000067/27.10.2023 г. за периода от 29.10.2023 г. до 30.09.2024 г.
включително е в размер на 7 052.56 лева.
От заключението на вещото лице се установява още, че фактура №
**********/13.03.2024 г. със стойност 28 427.52 лева, е с равностойност в
евро 14 534.65 евро, а фактура № 00000019/23.03.2024 г. е на стойност
12
28 610.70 лева, с равностойност в евро 14 628.40 евро.
Установено е, че от К.А.В.П.С.Т.Л.Ш. са извършени следните
плащания: на 14.03.2024 г. е получен валутен превод в размер на 12 287.16
евро, с левова равностойност 24 031.59 лева, а на 25.03.2024 г. е получен
валутен превод в размер на 6 892.40 евро, с левова равностойност 13 480.36
лева, като с постъпилите суми изцяло е погасено задължението по фактура №
**********/13.03.2024 г. в размер на 28 427.52 лева и частично е погасено
задължението по фактура № 00000019/23.03.2024 г. в размер на 9 084.43 лева
от дължимите 28 610.70 лева. Според вещото лице непогасеният остатък по
фактура № 00000019/23.03.2024 г. е в размер на 19 526.27 лева.
Мораторната лихва върху сумата от 17 526.27 лева, неразплатен
остатък по фактура № **********/23.03.2024 г. за периода от 26.03.2024 г. до
11.11.2024 г., включително е в размер на 1 716.22 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предмет на предявените искове са вземания за неплатена цена и
обезщетение за забава, породени от договор за международна продажба на
стоки. Международният характер на продажбата произтича от факта, че
договарящите страни са търговски дружества с място на дейност в различни
държави. Ищецът е търговско дружество, регистрирано със седалище и адрес
на управление Република Турция, а ответникът е търговско дружество,
регистрирано със седалище и адрес на управление Република България. В
случая, страните по договора не са избрали приложимото право, поради което
същото следва да бъде определено съобразно чл. 94 КМЧП. Посочената
разпоредба предвижда, че когато страните не са избрали приложимото право,
договорът се подчинява на правото на държавата, с която е най-тясно свързан,
като се предполага, че най-тясна е връзката с държавата, в която страната,
дължаща престацията, е имала своето обичайно местопребиваване или главно
управление към момента на неговото сключване. Предявените искове са най-
тясно свързани с правото на Р България като държава, на чиято територия се
намира управлението и мястото на дейност на купувача- ответника „Л.П.“
ООД. Предвид обстоятелството, че договарящите търговски дружества са с
място на дейност в различни държави /България и Турция/, които са страни по
Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
13
международна продажба на стоки от 1980 г. /наричана по-долу Конвенцията/,
които не са изключили изрично или мълчалИ. приложението на Конвенцията и
правоотношенията са възникнали към 2023 г., т.е. след ратифицирането на
Конвенцията /България е ратифицирала Конвенцията с Указ № 264 на ДС от
13.03.1990 г., в сила от 01.08.1991 г., а Турция е ратифицирала Конвенцията на
07.07.2010 г., в сила за Турция от 01.08.2011 г./ са налице предпоставките на чл.
1 и съответно не са налице предпоставките на чл. 2 и чл. 6 от Конвенцията.
Съобразявайки посоченото и имайки предвид и постановеното по реда на чл.
290 от ГПК Решение № 249 от 04.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 55/2010 г., ІІ т.
о., ТК, съдът намира, че приложимо право към възникналия между страните
/продавач и купувач/ спор за договорно неизпълнение се явява Конвенцията,
респективно - българското материално право. Конвенцията е част от
вътрешното право на Република България и съгласно чл. 5, ал. 4 от
Конституцията разпоредбите й се ползват с приоритет пред тези норми на
вътрешното законодателство, които им протИ.речат.
Договорът за международна продажба на стоки не е обвързан с
изискване за спазване на определена форма, но сключването му е обусловено
от две предпоставки - отправено предложение до едно или повече конкретни
лица с характеристиките по чл. 14, ал. 1 от Конвенцията, и приемане на
предложението от насрещната страна по начина и в сроковете, указани в чл. 18
от Конвенцията. Предложението за сключване на договор за продажба
поражда действие с достигането си до адресата и е валидно, ако изразява ясно
намерение за обвързване при приемане и посочва стоката, предмет на
продажба, а по възможност и цената или реда за определянето й. Приемането
по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Конвенцията предполага волеизявление или
друго поведение на адресата, което указва на съгласие с предложението и
поражда действие в момента, когато стигне до предложителя, стига да е
извършено в рамките на определения от него или в друг разумен според
обстоятелствата срок. Съгласието за приемане на предложението може да се
изрази и чрез конклудентни действия. Договорът за продажба се счита за
сключен в момента, когато приемането на предложението породи действие
според разпоредбите на Конвенцията. В този момент се пораждат задължения
за продавача да достави стоката, да прехвърли собствеността и да връчи
отнасящите се до стоката документи и насрещни задължения за купувача да
плати уговорената или мълчалИ. определена цена и да приеме доставката.
14
В случая от представените по делото доказателства се установи, че
страните са обвързани от договори за продажба, с които са доставени
уговорени по вид, количество и цена изделия, приети по смисъла на чл. 18 от
Конвенцията (в този смисъл е Определение № 922 от 2.12.2014 г. на ВКС по т.
д. № 845/2014 г., I т. о., ТК), поради което на основание чл. 53 от Виенската
конвенция купувачът е длъжен да плати уговорената цена на стоката. Според
чл. 59 от Конвенцията, купувачът трябва да плати цената в деня, който е
определен или може да бъде определен в съответствие с договора или
конвенцията, без да е необходимо каквото и да е искане или спазване на
каквито и да са формалности от страна на продавача. Съгласно чл. 78 от
Конвенцията, ако страната не плати цената, за която е в забава, другата страна
може да иска лихва върху нея.
С отговора на исковата молба, ответникът „Л.П.“ ООД предявява
възражение за прихващане, като представя доказателства в тази насока.
С оглед установеното от вещото лице по назначената ССЕ, съдът
приема за доказано плащането на задълженията: Фактура №
IHR2023000000067 от 27.10.2023 г. в размер на 18 214.76 евро, с левова
равностойност 35 624.97 лева, по фактура № ********** от 13.03.2024 г. в
размер на 28 427.52 лева (изцяло платено) и по фактура № 00000019 от
23.03.2024 г. в размер на 9 084.43 лева от дължимите 28 610.70 лева (частично
платено). Целеният правен ефект на предявеното от ответника прихващане с
горепосочените суми, вследствие погасяване на две насрещни вземания до
размера на по-малкото, съобразно установеното от вещото лице по
назначената ССчЕ, че непогасената сума по Фактура № IHR2023000000067 от
27.10.2023г. е 19 527.93 лева, а по фактура № 00000019/23.03.2024 г.
непогасеният остатък е в размер на 19 526.27 лева. По-малкото вземане в
случая е това на ответника, поради което съдът приема, че възражението за
прихващане е основателно за сумата от 19 526.27 лева. При това положение
предявеният иск, след извършване на прихващане до размера на уваженото
предявено възражение за прихващане и според правилото на чл. 76, ал.1 пр.2
от ЗЗД, следва да бъде уважен до размера на сумата от 1.66 лева (19 527.93
лева – 19 526.27 лева) – главница, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска 01.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва, чиято
15
основателност следва от основателността на главния иск: във връзка с
възражението за прихващане на вземането за мораторна лихва в размер на
7 052.22 лв. за периода 29.10.2023 г. до 30.09.2024 г. вкл. върху главницата по
фактура № IHR2023000000067/27.10.2023 г. с вземането за мораторна лихва
върху сумата от 19 526.27 лв., неразплатен остатък по фактура №
00000019/23.03.2024 г. за периода от 26.03.2024 г. до 11.11.2024 г., съдът
приема на основание чл. 21 КМЧП, че тъй като е международно компетентен
по главния иск и се касае за еднородни насрещни вземания, е компететен да се
произнесе и по възражението за прихващане, след извършването на което,
ответникът дължи мораторна лихва в размер на 5 321,34 лв. за претендирания
период. В тази връзка въведеният от ищеца за първи път с писмената защита
довод, че от ответника не е доказано надлежно и точно изпълнение по фактура
№ 19/23.03.2024 г., както и че евентуалното му вземане е изискуемо и
ликвидно, е несвоевременно и като такова преклудирано.
По изложените съображения следва да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество: сумата в
размер на 1.66 лева, представляваща неизплатен остатък на главницата по
фактура № IHR2023000000067/27.10.2023 г. след извършено прихващане,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска
01.10.2024 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над 1.66
лв. до пълния му предявен размер от 55 152.94 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен, както и сумата в размер на 5 321,34 лв., представляваща
дължима след извършено прихващане мораторна лихва за периода 29.10.2023
г. до 30.09.2024 г. вкл. върху главницата по фактура №
IHR2023000000067/27.10.2023 г., като искът за разликата над 5 321.34 лв. до
пълния му предявен размер от 7 052.56 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Относно разноските: от ищцовото дружество се претендират разноски
по представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 8 343,22 лв., както
следва: 2 488,22 лв. – внесена държавна такса, 200 лв. – внесен депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 5 655 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, направено от
пълномощника на ответника за неоснователно. Съгласно чл. 1 от Наредба №
16
1/2004 г. за възнаграждения на адвокатската работа, размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента; съответно са
отменени минималните размери на възнагражденията. Между страните по
договор за правна защита от 20.08.2024 г. – т. 2.1., е уговорено възнаграждение
за процесуално представителство в размер на 2 900 евро, с левова
равностойност 5 655, платимо по банков път – т. 2.2., а видно от приложените
към договора платежни документи, възнаграждението е заплатено. Ориентир
за дължимото адвокатско възнаграждение е критерият по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. и съобразно цената на исковете адвокатското
възнаграждение възлиза на 5 060,72 лв. Така договореното и заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно съгласно работата на
адвоката и фактическата и правна сложност на делото. Или съобразно
уважената част на предявените искове, разноските, които се следват на ищеца
са в размер на 262,27 лв.
От ответника се претендират разноски по представен списък по чл. 80
ГПК в общ размер на 3 750 лв., от които 3 750 лв. – адв. възнаграждение и 150
лв. –внесен депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Съобразно отхвърлената част на исковете му се следват разноски в размер на
3 632,12 лв.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.П.“ ООД , ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление с. К., ул. Д.Б.**, област К. представлявано от управителя В.Б.И.,
със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. С., р-н Л., ул. К. №
**, ап.*, адв. Н. П. да заплати на К.А.В.П.С.Т.Л.Ш., дружество, вписано в
Търговския регистър на И. под № 215013-5, със седалище и адрес на
управление: С. МАХ. ****, УЛ. № *, И.К. № *, С./ И., представлявано от А.Й.,
със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: гр.
К., ул. Д. В., комплекс П., секция *, ет.*, Офис № **, на основание чл. 53 във
вр. с чл. 78 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция) и чл. 21
17
КМЧП следните суми: 1. в размер на 1.66 лева, представляваща неизплатен
остатък на главницата по фактура № IHR2023000000067/27.10.2023 г. след
извършено прихващане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от предявяване на иска 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1.66 лв. до пълния му предявен размер от
55 152.94 лв., като неоснователен; 2. в размер на 5 321,34 лв., представляваща
дължима след извършено прихващане обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва (мораторна лихва) за периода 29.10.2023 г. до
30.09.2024 г. вкл. върху главницата по фактура №
IHR2023000000067/27.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
5 321.34 лв. до пълния му предявен размер от 7 052.56 лв., като
неоснователен; 3. Направените по делото разноски съобразно уважената част
на исковете в размер на 262,27 лв.
ОСЪЖДА К.А.В.П.С.Т.Л.Ш., дружество, вписано в Търговския
регистър на И. под № 215013-5, със седалище и адрес на управление: С. МАХ.
****, УЛ. № *, И. К. № *, С./ И., представлявано от А.Й., със съдебен адрес за
връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: гр. К., ул. Д.В.,
комплекс П., секция *, ет.*, Офис № ** да заплати на „Л.П.“ ООД ,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление с. К., ул. Д.Б.**, област
К., представлявано от управителя В.Б.И., със съдебен адрес за връчване на
книжа и съобщения: гр. С., р-н Л., ул. К.№ **, адв. Н. П. направените по
делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 3 632,12
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
18