Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 19.02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 2397 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Д.Н.С. и Н.Н.С. срещу Решение № 4193 от 14.10.2019г.
по гр.д. № 15473/2018г. по описа на ВРС, ХXIV-ти състав, с което на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС са
отхвърлени предявените от въззивниците искове, както следва:
-
от Д.Н.С. с ЕГН ********** срещу М.Х.Н. с ЕГН **********
за заплащане на сумата от 1 016.75 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствената й ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.1508.86 с
площ от 650 кв.м., находящо се в гр. В., ул. “Л.К.“ №
* за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.10.2018г. до
окончателното плащане на задължението и сумата от 181.42 лева – обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва
за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г.,
както и искове за заплащане на сумата от 790 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствената й ¼ ид.ч. от гараж с идентификатор № 10135.1508.86.2
с площ от 27.50 кв.м., състоящ се от две клетки, построен в описания ПИ за
периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 12.10.2018г. до окончателното плащане на
задължението и сумата от 140.96 лева
– обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за времето от
11.10.2015г. до 11.10.2018г. и
-
от Н.Н.С. с ЕГН ********** срещу М.Х.Н. с ЕГН **********
за заплащане на сумата от 508.37 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствената му 1/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.1508.86 с
площ от 650 кв.м., находящо се в гр. В., ул.“Л.К.“ № * за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.10.2018г. до
окончателното плащане на задължението и сумата от 90.71 лева – обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва,
за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г., както и за заплащане на сумата от 395 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствената му 1/8 ид.ч. от гараж с идентификатор № 10135.1508.86.2
с площ от 27.50 кв.м., състоящ се от две клетки, построен в описания ПИ за
периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 12.10.2018г. до окончателното плащане на
задължението и сумата от 70.49 лева
– обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за времето от
11.10.2015г. до 11.10.2018г.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено в
нарушение на закона и необоснованост. Изложените доводи са, че при формиране на
правните си изводи по същество на спора, съдът е избрал да кредитира с вяра
показанията на неправилните свидетели, чийто показания интерпретирал произволно
и нелогично. Последното е обусловило и необоснованост на решението в цялост,
което молят да е отмени.
В отговор на
жалбата, М.Х.Н. оспорва доводите в нея. Моли с извод за правилност и
законосъобразност на решението, същото да се потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Д.Н.С. и Н.Н.С. срещу М.Х.Н. съединени в условията на първоначално
субективно и обективно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците сумите, съобразно
допуснато изменение в размера на исковете в п.с.з. от 11.06.2019г., както
следва:
на Д.С. сумите
- от 1 016.75
лв. – обезщетение за еднолично ползване на съсобствен имот, представляващ
ПИ с идентификатор 10135.1508.86, находящ се в гр. В., ул. „Л.К.“ № *, целия с площ от 650 кв.м. за
времето от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2018г. до окончателното
плащане на задължението, както и сумата от 181.42
лв. – обезщетение за забава за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г.;
- от 790 лв. –
обезщетение за еднолично ползване на съсобствен имот, представляващ Гараж с
идентификатор 10135.1508.86.2, находящ се в гр. В., ул. „Л.К.“ № *, целия с площ от 27.50 кв.м.,
състоящ се от две клетки за времето от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска –
12.10.2018г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 140.96 лв. – обезщетение за забава за
времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г. и
На Н.С. сумите
-
от
508.37 лв. – обезщетение за еднолично ползване на съсобствен имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.1508.86, находящ се в гр. В., ул. „Л.К.“ № *, целия с площ от 650 кв.м. за
времето от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2018г. до окончателното
плащане на задължението, както и сумата от 90.71
лв. – обезщетение за забава за времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г.;
-
от
395 лв. – обезщетение за еднолично ползване на съсобствен имот,
представляващ Гараж с идентификатор 10135.1508.86.2, находящ се в гр. В., ул. „Л.К.“ № *, целия с площ от 27.50 кв.м.,
състоящ се от две клетки за времето от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска –
12.10.2018г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 70.49 лв. – обезщетение за забава за
времето от 11.10.2015г. до 11.10.2018г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
в следния смисъл: страните са били съсобственици на описания поземлен имот и
гараж, находящи се в гр. В.,
ул. „Л.К.“ № * до
13.07.2018г., когато ответницата се е разпоредила с правото си на собственост
върху идеални части от имота в полза на трето лице. Съсобствеността върху имота
възникнала на основание наследяване и сделки се е притежавала, както следва:
½ ид.ч. за ответницата, 1/4 ид.ч. за ищцата; 1/8 ид.ч. за ищеца и 1/8
ид.ч. за третото лице „Строй Мат“ ЕООД. Въпреки наличието на имуществена
общност върху имота, ответницата, чрез пълномощника й Г.С., ползвала поземления
имот и гаража еднолично като паркинг за 10-15 автомобили, като ги отдавала под
наем и недопускала останалите съсобственици, на които категорично отказвала
достъп. Отправили нотариална покана до съсобственика си за заплащане на обезщетение,
получена на 15.07.2009г. Доколкото плащане на исканата сума не е последвало, то
за тях е налице интерес от предявяване на искове за присъждане на обезщетение
за лишаване от ползването на общия имот, съразмерно на притежаваните от всеки
от тях идеални части от правото на собственост за период от три години,
предхождащи предявяването на исковата молба в съда, ведно със законната лихва
от исковата молба, както и от забавата. Отправили в тази връзка искане за
положително произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба, М.Х.Н. оспорила исковете по
основание. Оспорила твърдяното еднолично ползване на съсобственото дворно място
и гараж, както и наличието на сключени договори за наем през исковия период.
Оспорила също, че е ползвала по-голяма от полагащата й се съобразно
притежаваната квота в общността част от дворното място и гаража. От
представената по делото кореспонденция е видно, че ползва втория етаж на
жилищната сграда и едно помещение на първия етаж на сградата. Не е ограничавала
достъпа на останалите съсобственици до имота и не е възпрепятствала
възможността им да ползват общата вещ съобразно правата си. Липсват данни за
противопоставяне или за отблъскване ползването на общия имот, а напротив,
именно тя е инициирала общо събрание за вземане на решение относно ползването
на имота. След като всички съсобственици са имали достъп до жилищната сграда
няма основание да се приеме, че са били лишени от ползването на прилежащото й
дворно място и намиращия се в двора гараж. За последния липсва и отправена
покана, основана на еднолично ползване от съсобственика. Не е налице отправено
писмено поискване за заплащане на обезщетение въобще. Отправените нотариални
покани съдържат искане за осигуряване на достъп до имота и отстраняване на
наемателите, както и обезщетение за вреди от унищожена растителност. Ето защо
не е налице редовно отправена покана от съсобствениците за заплащане на
обезщетение. Така обосновала цялостна неоснователност на исковете и отправила
искане за отхвърлянето им.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетите
по делото документи за собственост и влязлото в сила на 25.11.2011г. решение по
гр.д. № 5405/2009г. по описа на ВРС, ХХ – ти състав се установява, че между
страните е била налице съсобственост по отношение на ПИ с ид. 10135.1508.86 при
квоти в общността ½ ид.ч. за М.Н.; ¼ ид.ч. за Д.С. придобита и по
наследяване на Н. Копринков, п. на 13.12.2014г. и 1/8 ид.ч. за Н.С.. „Строй
Мат“ ЕООД, което притежава 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху имота не е
страна по делото, а с разпорежданията обективирани в сделките по НА № 35 и № 36
от 13.07.2017г. М.Х.Н. се е разпоредила с правото си на собственост върху
½ ид.ч. от поземления имот в полза на К.Г.Т., с което загубила качеството
си на съсобственик от момента на разпореждането.
С
Нотариална покана, рег. № 9691 на Нотариус Р.К.връчена на 15.06.2009г.
на Г.Н.С., със задължение да я предаде, ищците съсобственици на имота заявили
на М.Н., че не са съгласни дворното място да се използва като паркинг, да се
освободи имота от 01.07.2009г., както и отправили искане за плащане на 300 лв.
под формата на обезщетение за вреди, причинени на имота с отсичането на плодни
дръвчета и друга растителност и асфалтирането на част от мястото.
М.Н. от
своя страна отправила Нотариална покана, рег. № 2507 от 23.06.2009г. на
Нотариус Д.Б.до съсобствениците си Н. К.и С., получена от първия на
25.06.2009г. със съдържание, че част от дворното място в имота се ползва като
паркинг от 2001г. със съгласието и по единодушно решение на всички тогавашни
съсобственици. Поканила съсобствениците си да се явят на 03.07.2009г. в 17:00
часа в двора на имота на общо събрание на етажните собственици при дневен ред –
вземане на решение за управление на паркинга занапред.
С
последваща покана, рег. № 17098 на Нотариус Р.К.от 30.11.2009г., без официално
удостоверени начин и дата на връчване, съсобствениците уведомили М.Н., че
ползването на дворното място е несъответно на квотите им в съсобствеността.
Заявили, че отказват да получават суми от наеми за паркинга, защото им дължи
суми като обезщетение за едноличното ползване на двора, както и на гаража.
Наред с това, заявили, че им дължи и обезщетение за обезвреда за причинени
вреди от унищожаване на зелени площи, отсичане на дървета и екологично вредно
асфалтиране. Няма данни за факта и момента на връчване на тази покана на
ответницата по делото.
Пред
ВРС е прието заключение на СОЕ, от заключението на която се установява, че
средният месечен пазарен наем за ползването на процесното дворно място с площ
от 650 кв.м. за периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г. е в размер на 193.05
лв., а общо за периода – 4 067 лв. Средният месечен пазарен наем за
ползването на гаража за същия период е в размер на 150 лв., а общо за исковия период
– 3 160 лв.
По
инициатива на ищците по делото са събрани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите О.С.и М.П.. В показанията си свидетелките
установяват, че дворното място към двуетажната къща, в която Д. живеела се е
ползвало като паркинг. Пропускателният режим за него се регулирал от един човек
„чичко, чичото, свако или някакъв роднина на Д.“ според първата свидетелка. В
показанията си свидетелката П. сочи, че М. и съпруга й Г.ограничавали достъпа
на Д. до двора, като сменили катинара за входната врата. Двора се ползвал от
различни лица като паркинг, а Д. не била допускана да ползва дворното място от М.
и съпруга й.
Разпитани
са и свидетели, ангажирани от ответницата – В.К.и Е.Г.. В показанията си тези
свидетели установяват, че достъпът до двора бил отворен, свободен, дори един сезон
не е имало и порта. Колите паркирали свободно, включително и свидетелят Г.
паркирал автомобила си свободно на двора многократно.
При
тези факти, в решението си ВРС приел за недоказано твърдението на ищците, че са
били лишени от ползване на общия имот в рамките на исковия период от
съсобственицата им М.Н. и с оглед еднопосочните твърдения на страните, че
мястото е било предоставено за възмездно ползване на трети лица, формирал извод
за недоказан фактически състав на претенциите по чл. 31, ал. 2 от ЗС, които
отхвърлил като неоснователни.
СЪДЪТ, в настоящия състав, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане e
искова претенция за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за лишаване
на Д.С. от ползването на 1/4 ид.ч. и на Н.С. от ползването на 1/8 ид.ч. от съсобствени
дворно място и гараж в периода от 11.10.2015г. до 13.07.2017г., ведно със
законна лихва за забава.
С
разясненията, дадени с ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл. 31,
ал. 2 от ЗС се прие, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, доведено до знанието му и
ползващият вещта съсобственик не е отстъпил съответстващата на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ, заедно с
него; препятстването от страна на ползващият съсобственик на възможността друг
съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част
от общата вещ, нарушава забраната на ал. 1 – да не се пречи и поражда
установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС право на обезщетение; задължението за заплащане
на обезщетение възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31,
ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, което е
равнозначно на покана по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът
изпада в забава и правото на обезщетение не възниква когато съсобственикът
отказва да приеме предоставената му възможност да ползва общата вещ, съответно
на дела му или да ползва общата вещ заедно с другия съсобственик, като в този
случай е налице нежелание да се ползва общата вещ.
В
тежест на съсобственика – ищец, претендиращ обезщетението, е да установи при
условията на пълно и пряко доказване, че от страна на ответника – ползващ имота
съсобственик е налице поведение, с което му пречи да ползва вещта според обема
на притежаваното право и за заплащане на обезщетение за лишаване от
възможността да ползва общата вещ е отправил писмено искане, доведено до
знанието на ползващия съсобственик.
Няма
спор по делото, а и от влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК по
гр.д. № 5405/2009г. по описа на ВРС и последвалото наследствено правоприемство
се установява, че в рамките на исковия период между страните е била налице
имуществена общност по отношение на ПИ с идентификатор 10135.1508.86 и Гараж с
ид. 10135.1508.86.2, при квоти в общността ½ ид.ч. за М.Н.; ¼
ид.ч. за Д.С. и 1/8 ид.ч. за Н.С..
Твърдението
за отправено писмено поискване за плащане на обезщетение от неползващите
съсобственици, получено на 15.06.2009г. е оспорено, а наличието му не се
установява от приетите по делото писмени доказателства. Това е така, доколкото
първата нотариална покана, връчена на 15.06.2009г. на Г.С., със задължение да я
предаде, не съдържа искане на ищците за осигуряване на достъп до ползването на
общите имоти, нито искане за плащане на парично обезщетение за неползване, а
съдържа претенция за отстраняване на наематели и заплащане на обезщетение за
вреди от унищожена растителност в имота.
За втората нотариална покана от 30.11.2009г., съдържаща твърдение за
дължимост на суми като обезщетение за еднолично ползване на двора и гаража от
друга страна, няма доказателства за момента и начина на връчването й на
ответницата. Ищците по делото не са навели фактически твърдения за връчване на
писменото поискване по друг начин, нито по делото са налице доказателства за
това, поради което следва да се приеме, че писмено поискване като елемент от
фактическия състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС не е доказано по
делото.
Не
е установено на следващо място и твърдяното еднолично ползване – конкретно поведение
на ответницата и служене с вещта по начин, по който да пречи на Д. и Н. С. да
реализират правата си, съобразно участието им в съсобствеността в рамките на
исковия период. Ангажираните в тази насока показания на свидетелите С.и П. в
частта им, сочеща ползването и достъпа до дворното място, правилно са оценени
от ВРС като изолирани, бланкетни и неубедителни, доколкото не са подкрепени от други
доказателства по делото, не съдържат конкретна информация и са колебливи, съответно
необективни. Показанията на свидетелката С.са неточни, доколкото сочат, че
достъпът до дворното място се е обслужвал от „чичко, … свако…, някакъв
роднина..“, а съпоставени помежду им показанията на двете свидетелки са и
вътрешно противоречиви. Според първата Д. не е разполагала с ключ за двора, а
според показанията на свидетелката П., Д. е разполагала с ключ за двора до
преди две-три години. В частта им сочеща достъпа до двора, показанията на тази
група свидетели не кореспондират и с показанията на свидетеля Г., установяващи,
че преди около две години силен вятър изкъртил пантите на вратите за дворното
място и врати там не е имало изобщо цяла зима. Самият свидетел паркирал свободно
автомобила си в спорното дворно място многократно. Следователно, гласните
доказателства в изложения смисъл не могат да обосноват категоричен правен извод
за осъществено от съсобственика – въззиваем поведение, с което той попречил на въззивниците
да ползват вещта според правата им. Ищците не са изпълнили доказателствената си
тежест да установят при условията на пълно, главно доказване, че ответницата е
ползвала еднолично общия имот в релевантния период, както и че с действията си препятствала съсобствениците ищци да ползват
имота, превишавайки обема на собствения си дял.
От
друга страна не е оспорено твърдението на ответницата, че част от дворното
място в имота се ползва като паркинг от 2001г. със съгласието и по единодушно
решение на всички тогавашни съсобственици. Съсобствениците ищци са били
поканени от нея за вземане на решение за управление на паркинга занапред, на
която покана липсват данни ищците да са отговорили. Това поведение по същество
е отказ да приемат предоставената им възможност да ползват общата вещ,
съответно на дела им или да ползват общата вещ заедно с другия съсобственик, в който
случай е налице нежелание да се ползва общата вещ.
По
изложените съображения и доколкото елементите от правопораждащият фактически
състав на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС не са установени в кумулативност, то
предявените на това основание искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
В
обжалваното решение ВРС е постановил идентичен правен резултат и решението като
правилно следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата има право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски възлиза на
сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение. В този размер разноските следва
да се възложат в тежест на въззивниците.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 4193 от 14.10.2019г. по гр.д. № 15473/2018г. по описа на ВРС, ХXIV-ти състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Д.Н.С. с ЕГН ********** и Н.Н.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Х.Н. с ЕГН ********** сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент
от чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.