О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260110
гр. Пловдив, 01.03.2021 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети граждански
състав в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в
състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 112/2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 274 ал. 2 предложение второ във вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по
частна жалба от М.П.С., ЕГН – ********** против
протоколно Определение от 14.01.2021 г., пост. в открито съдебно
заседание от същата дата по в.гр.д. № 2857/2020
г. на Окръжен Съд – П., с което на основание чл. 633 вр. чл. 631 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело № С – 262/2020 г.
на С. на Е. с.. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалвания
съдебен акт, искането – за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за
даване по нататъшен ход на производството.
От ответната по частната жалба
страна – Г.Д. „ П.б.и з.н.н. *** е депозиран отговор за нейната
неоснователност.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна
страна, откъм съдържание и приложения е редовна, изпълнена е процедурата по чл.
276 от ГПК. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като се приема
че нормата на чл. 631 ал. 1, предложение второ от ГПК е в случая неприложима,
тъй като не се касае за спиране, постановено от отправилия преюдициалното
запитване съд. Следователно е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството, в което е
постановено обжалваното определение е образувано по въззивна жалба н.Г.Д. „ П.б.и
з.н.н. *** срещу Решение от 29.09.2020 г. по гр.д. № 1381/2020 г. на РС – П., с
което Г.Д. „ П.б.и з.н.н. *** е осъдена
да заплати на ищеца С. възнаграждение за положен от последния в периода 01.01.2016
г. – 30.09.2019 г. извънреден труд от 254 часа, получен след преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху това
възнаграждение, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане.
Спирането на производството по спора
от въззивния съд е постановено на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК –
до приключване на дело № С – 262/2020 г. на С.Е.с./ СЕС /, образувано по
преюдициално запитване от Районен Съд – Л..
В частната жалба като доводи за неправилност
на определението се поддържа че решенията на Съда на ЕС са задължителни за всички съдилища и
учреждения в Б. съгласно нормата на чл. 633 от ГПК, но нормата на чл. 631 от ГПК предвижда спиране само по отношение на делото, по което е отправено
преюдициалното запитване, като преценени в съвкупност тези норми не обосновават
извод за спиране и на други дела, макар техния предмет да касае разрешаване на
въпроси във връзка с отправеното преюдициално запитване, подобно разширително
тълкуване е недопустимо. Поддържа се още че с решение на СЕС по преюдициално
запитване не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се дава
задължително тълкуване на норми от правото на ЕС и тъй като настоящото дело не
касае действие на разпоредби от европейското право образуваното пред СЕС Дело С
– 262/2020 не е основание за неговото спиране. Поддържа се също че въпросите по
преюдициалното запитване, съответно отговора по тях на Съда на ЕС не е във
връзка и не обуславя разрешаването на спора по настоящото дело, поради което
определението за спирането му и на това основание се явява неправилно. В тази
насока се поддържа да е налице противоречива съдебна практика и се цитира
определение на ОС – В. по негово в.гр.д. № 1130/2020 г., с което е прието че въпросите
по отправеното от РС – Л. преюдициално запитване нямат отношение и не са
обуславящи за споровете, касаещи начина на отчитане и заплащане на нощния труд,
положен от държавните служители в системата на МВР, с оглед което за спора по
аналогичен казус ОС – В. е отказал да постанови спиране на основание чл. 633
вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК.
Възраженията са неоснователни.
Основният спорен между страните по делото
въпрос е за приложението на материалния закон във връзка с това каква е
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е
така – подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало
да надвишаване на установената продължителност на работното време, съответно до
възникване правото на служителя в МВР да иска заплащане на извънреден труд за
получените след преобразуването часове над нормалната продължителност.
Факта на отправеното от РС – Л. / Б. /
преюдициално запитване не се оспорва и се и установява от извършена служебна
справка – Преюдициално запитване на 15.06.2020 г. - VB / Г.Д. „ П.б.и з.н.н.
„ към МВР – въз основа на което пред СЕС е образувано и висящо Дело № С –
262/20 с предмет следните преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от
Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи
и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда
през деня? Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното
право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния
сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи
и пожарникари? Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната
правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния
труд, включително на заетите в публичния сектор?“
Поставените за разрешаване преюдициални
въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време и същите са относими
към спора по делото във връзка със заплащането на положения от ищеца на
заеманата от него длъжност нощен труд, поради което отговорите на въпросите в
отправеното до СЕС преюдициалното запитване са относими към предмета на
спряното въззивно производство, а решението на СЕС по отправеното преюдициално
запитване ще е задължително за въззивния съд, на основание чл. 633 от ГПК. Съдебна
практика в противен смисъл и конкретно цитираното от жалбоподателя определение
на ОС – Варна не се споделя от състава на настоящия съд и не е задължителна за
него.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.7
от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в закон
случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по
отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища в Р.Б.. Несъмнено е, че преюдициалното
запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото
на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл. 633 от ГПК
изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български съд
всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по него. За
спазването на това законово изискване логично следва, че български съд, който
не е отправил преюдициално запитване до СЕС, трябва да спре разглежданото от
него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг български
съд. Правното основание на спирането в настоящия случай е нормата на чл. 229
ал. 1 т.7 във вр. чл. 633 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. На това именно
основание е и постановеното с обжалваното определение спиране на производството
по делото. Така са неоснователни оплакванията за неприложимост в случая но
нормата по чл. 631 ал. 1 от ГПК – доколкото не постановилия спирането съд е
отправил преюдициалното запитване, за липса на хипотеза по чл. 229 ал. 1 от ГПК
и за недопустимо разширително тълкуване на хипотезите за спиране на делата в
случая.
Предвид изложеното подадената частна
жалба е неоснователна, обжалваното определение на окръжния съд е правилно и
следва да бъде потвърдено, поради което съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
Определение от 14.01.2021 г., пост. в открито съдебно заседание на 14.01.2021
г. по в.гр.д. 2857/2020 г. на Окръжен
Съд – П., с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по
Дело С-262/20.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател:
Членове: