Определение по дело №112/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260110
Дата: 1 март 2021 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20215000500112
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И    Е № 260110

                                         гр. Пловдив, 01.03.2021 г. 

 

Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав

 

                                                             Председател: Вера Иванова

                                                                    Членове: Елена Арнаучкова

                                                                                    Величка Белева

 

            като разгледа   докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 112/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производство по чл. 274 ал. 2 предложение второ във вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба от М.П.С., ЕГН – ********** против  протоколно Определение от 14.01.2021 г., пост. в открито съдебно заседание от същата дата по в.гр.д. № 2857/2020 г. на Окръжен Съд – П., с което на основание чл. 633 вр. чл. 631 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело № С – 262/2020 г. на С. на Е. с.. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за даване по нататъшен ход на производството.

            От ответната по частната жалба страна – Г.Д. „ П.б.и з.н.н. *** е депозиран отговор за нейната неоснователност.

            Съдът установи следното:

            Частната жалба е в срок, от надлежна страна, откъм съдържание и приложения е редовна, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като се приема че нормата на чл. 631 ал. 1, предложение второ от ГПК е в случая неприложима, тъй като не се касае за спиране, постановено от отправилия преюдициалното запитване съд.  Следователно е допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Производството, в което е постановено обжалваното определение е образувано по въззивна жалба н.Г.Д. „ П.б.и з.н.н. *** срещу Решение от 29.09.2020 г. по гр.д. № 1381/2020 г. на РС – П., с което Г.Д. „ П.б.и з.н.н. ***  е осъдена да заплати на ищеца С. възнаграждение за положен от последния в периода 01.01.2016 г. – 30.09.2019 г. извънреден труд от 254 часа, получен след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху това възнаграждение, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане.

            Спирането на производството по спора от въззивния съд е постановено на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК – до приключване на дело № С – 262/2020 г. на С.Е.с./ СЕС /, образувано по преюдициално запитване от Районен Съд – Л..

В частната жалба като доводи за неправилност на определението се поддържа че решенията на Съда  на ЕС са задължителни за всички съдилища и учреждения в Б. съгласно нормата на чл. 633 от ГПК, но нормата на чл. 631 от ГПК предвижда спиране само по отношение на делото, по което е отправено преюдициалното запитване, като преценени в съвкупност тези норми не обосновават извод за спиране и на други дела, макар техния предмет да касае разрешаване на въпроси във връзка с отправеното преюдициално запитване, подобно разширително тълкуване е недопустимо. Поддържа се още че с решение на СЕС по преюдициално запитване не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС и тъй като настоящото дело не касае действие на разпоредби от европейското право образуваното пред СЕС Дело С – 262/2020 не е основание за неговото спиране. Поддържа се също че въпросите по преюдициалното запитване, съответно отговора по тях на Съда на ЕС не е във връзка и не обуславя разрешаването на спора по настоящото дело, поради което определението за спирането му и на това основание се явява неправилно. В тази насока се поддържа да е налице противоречива съдебна практика и се цитира определение на ОС – В. по негово в.гр.д. № 1130/2020 г., с което е прието че въпросите по отправеното от РС – Л. преюдициално запитване нямат отношение и не са обуславящи за споровете, касаещи начина на отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в системата на МВР, с оглед което за спора по аналогичен казус ОС – В. е отказал да постанови спиране на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК.

Възраженията са неоснователни.

Основният спорен между страните по делото въпрос е за приложението на материалния закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така – подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало да надвишаване на установената продължителност на работното време, съответно до възникване правото на служителя в МВР да иска заплащане на извънреден труд за получените след преобразуването часове над нормалната продължителност.

Факта на отправеното от РС – Л. / Б. / преюдициално запитване не се оспорва и се и установява от извършена служебна справка – Преюдициално запитване на 15.06.2020 г. -  VB / Г.Д. „ П.б.и з.н.н. „ към МВР – въз основа на което пред СЕС е образувано и висящо Дело № С – 262/20 с предмет следните преюдициални въпроси:   „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня? Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари? Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“

Поставените за разрешаване преюдициални въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и същите са относими към спора по делото във връзка със заплащането на положения от ищеца на заеманата от него длъжност нощен труд, поради което отговорите на въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното запитване са относими към предмета на спряното въззивно производство, а решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване ще е задължително за въззивния съд, на основание чл. 633 от ГПК. Съдебна практика в противен смисъл и конкретно цитираното от жалбоподателя определение на ОС – Варна не се споделя от състава на настоящия съд и не е задължителна за него.  

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е задължително за всички съдилища в Р.Б.. Несъмнено е, че преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по него. За спазването на това законово изискване логично следва, че български съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, трябва да спре разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг български съд. Правното основание на спирането в настоящия случай е нормата на чл. 229 ал. 1 т.7 във вр. чл. 633 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. На това именно основание е и постановеното с обжалваното определение спиране на производството по делото. Така са неоснователни оплакванията за неприложимост в случая но нормата по чл. 631 ал. 1 от ГПК – доколкото не постановилия спирането съд е отправил преюдициалното запитване, за липса на хипотеза по чл. 229 ал. 1 от ГПК и за недопустимо разширително тълкуване на хипотезите за спиране на делата в случая.  

           Предвид изложеното подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което съдът

 

                                                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И    

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 14.01.2021 г., пост. в открито съдебно заседание на 14.01.2021 г. по в.гр.д. 2857/2020 г. на Окръжен Съд – П., с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.

            Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

            Председател:                                             Членове: