№ 1184
гр. Варна, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Х. Р. Митев
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от мл.с. Х. Р. Митев Въззивно гражданско дело №
20243100501572 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по:
1/ въззивна жалба входящ с № 6237/27.01.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Народно събрание на Република България чрез процесуалните му
представители – Е. Ц. против Решение № 3930 от 02.12.2023 г., постановено
по гр.д. № 16349 по описа на Районен съд - Варна за 2022 г., В ЧАСТТА МУ,
в която е осъдено на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , адрес : гр. София,
площад Княз Александър Първи „ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ищцата А. Б. А., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ж.к. „ Трошево „ ,бл. 8, вх. Б , ет.3 , ап.29
обезщетение за вредите (имуществени и неимуществени), които А. Б. А., ЕГН
********** понесла в резултат на приетия при достатъчно съществени
нарушения на ПЕС §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и
влязъл в сила на 01.01.2019 г., с който били направени промени в Закона за
Митниците, чрез изменение на чл.10, ал.1, от Закона за митниците (ЗМ) чрез
добавяне на изр.второ, което гласи: „Митническите служители, които са
митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не
са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено
престъпление от общ характер“, включващо:
неполучената от ищцата основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до
13.07.2020 г. вкл. в нетен размер от 18388,76 лв.,
1
ведно с мораторната лихва върху всяка неполучена основна заплата,
считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима до
датата на подаване на исковата молба ( до12.12.2023 г. вкл. ),в общ размер от
5005,00 лв.,
както и лихвата от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2022
год. до датата на изплащане на главницата,
понесените от ищцата неимуществени вреди, описани в исковата молба,
конкретизирани в уточнителна молба: влошаване на здравето на ищцата,
развиване на силно чувство за безпокойство, напрежение по цялото тяло,
проблеми със съня, често събуждане и получаване на паник атаки ,
невъзможност за концентрация и др., както и развиване на чувство за
непълноценност, неувереност размер на 5001,00 лв., ведно с лихвата от датата
на завеждане на иска - 13.12.2022 г. до изплащането на главницата.
2/ Насрещна въззивна жалба с вх. № 16190/27.02.2024 г. от А. Б. А.,
чрез адв. В. против решение №3930/02.12.2023 г. по гр.д.№16349/2022 г. по
описа на ВРС в ЧАСТТА, в която е отхвърлена исковата претенция за
изплащане на обезщетение за понесените от нея вреди от неполученото ДВПР
в размер на 1270 лв. /за периода от 08.01.2019 г. до 13.07.2020 г./, претърпени
от законодателната дейност на НС, осъществена при съществено нарушение
на ПЕС, ведно с лихва върху него, считано от датата на подаване на исковата
молба.
3/ Частна жалба от държавата представлявана от министъра на
финансите срещу Определение № 4892/24.04.2023г., постановено по гр. дело
№ 16349/22 г. по описа на Районен съд-Варна, с което оставена без уважение
искането инкорпорирано в Молба рег. № 1372/08.01.2024 г., депозирана от
ДЪРЖАВАТА, представлявана от за изменение на постановеното по делото
Решение № 3930/02.12.2023 г. по гр.д. № 16349/2022 г. по описа на ВРС, 42-ри
състав, в частта за разноските, чрез допълването му, като бъдат присъдени
разноски в полза на молителя в производството по гр.д. № 16349/2022 г. по
описа на ВРС, 42 състав, досежно неразгледания от съда евентуален иск, като
неоснователно, на основание чл. 248 ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на
съдебното решение, поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация
на Народно събрание на Република България. Националното законодателство
не предвижда възможност да бъде ангажирана отговорност на НС, във връзка
с осъществяване на законодателна дейност. Общите съдилища не са
компетентни да се произнасят по отношение на законосъобразността и
противоконституционността на законите, поради което гражданският съд не е
компетентен да разгледа настоящия спор. ЗОДВ изчерпателно изброява
случаите които попадат в приложното му поле, като законодателната дейност
не е сред тях, поради което народното събрание не е процесуален субституент
на рада на ЗОДВ. Орган на законодателна власт не може да отговаря за вреди
на частно правни субекти, поради липса на пряка казуална връзка –
2
приложението на законите винаги е опосредено от действието или
бездействието на орган на изпълнителната, местната или съдебната власт, за
които изрично е предвидена такава отговорност по ЗОДВ.
Отговорността на държавата за вреди по ЗОДВ възниква тогава, когато
за нейното реализиране няма друг ред, установен в специален закон съгласно
чл. 8, ал. 3 от ЗОДВ. В процесния случай размера на дължимо обезщетение се
определя от Закона за държания служител/ ЗДСл/.
На следващо място в жалбата се излагат следните аргументи за
неправилност на решението: Първоинстанционният съд не е изследвал
материално правните предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДВ.
Не е коментирал сочената от ответника практика СЕС, както и наведените
доводи за неприложимост на чл. 45 от ДФЕС. Дори да се приеме, че е налице
нарушение на правна норма от законодателството на ЕС, то не е съществено.
Посочва се, че не е налице причинно - следствена връзка, като в случая
тя е опосредена от акт, издаден от директора на агенция „ Митници“ –
заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Именно директорът на
Агенция „Митници“, по силата на КРБ и осигурената от законодателя
непосредствена приложимост на общностното право, неговия „директен
ефект“ и примата му над националния правен ред, е овластен да преценява
съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и да
приложи това право с приоритет пред националния закон.
Продължилата една година незаетост на ищцата не се дължи на
нарушение на правото на ЕС, а на нежеланието лицето да си намери работа,
тоест дължи се на поведението на самата ищца, поради което за процесния
период не се дължи обезщетение.
Размерът на дължимото обезщетение на ищеца е определен изрично в
чл. 104, ал. 1 ЗДСл - за цялото време, през което не е заема държавна служба,
но не за повече от 6 месеца При наличието на нарочна регламентация - чл. 104,
ал. 1 ЗДСл, ищецът не може да разшири обема на отговорността на органа по
назначаването, още повече не може да търси отговорност от законодателния
орган.
Твърди се, че съдът неправилно е определил размера на имуществените
вреди. Със заповед № 3511 от 14.07.2020 г., след процесния период, на ищцата
е определена основна заплата от 1470 лв., няма логика възнаграждението на
ищцата за процесните месеци да е 1577 лв. Крайният период който ищцата
може да иска обезщетение е 01.07.2020 г. дата на която е влязло в сила
решението на ВАС, а не 13.07.2020 г. дата на която се е явила на работа.
Оспорва се ищцата да е търпяла неимуществени вреди.
Моли да се обезсили обжалваното решение като недопустимо, в
условията на евентуалност, моли да се отмени като неправилно в обжалваното
му част и вместо него се постави решение, с което се отхвърли предявените
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.
3
Б. А., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ж.к. "Трошево” 8, вх. Б, ет.3, ап.29,
чрез адв. В. с който се моли съда, да остави без уважение въззивната жалба,
като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Претендира разноски.
Държавата представлявана от министерството на финансите не е
депозирало становище по въззивната жалба.
Контролираща страна прокуратурата на Република България не е
депозирала становище.
В насрещна въззивна жалба се излага следното: Звеното в което е
работила ищцата продължава да съществува и в него служителите получават
допълнителни възнаграждения за постигнати резултати/ ДВПР/. От
атестационните оценки на ищцата за последните години, от които се определя
ДВПР, се установява, че поставената й оценка е най – висока. Това оборва
съмнението на съда, че за периода на исковата претенция, тя не би положила
същите усилия за да изпълни поставените й задачи по същия начин и в срок.
Изтъква, че според практиката на СЕС обезщетението за вреди, причинени от
неприлагане на правото на Съюза, трябва да бъде равностойно на
претърпяната вреда. Ако НС не беше приело §50 от ПЗР на ЗИД на
ЗКПО(Обн. в ДВ бр.98/2018 г.) с който е изменен чл.10, ал.1 от ЗМ, ищцата би
получила ДВПР поне в размерите, които е посочило вещото лице.
Моли да се отмени решението на ВРС в тази част и да се постанови
друго решение, с което да се уважи исковата претенция за изплащане на
обезщетение за понесените от ищцата вреди от неполученото ДВПР в размер
на 1270 лв. /за периода от 08.01.2019 г. до 13.07.2020 г./, претърпени от
законодателната дейност на НС, осъществена при съществено нарушение на
ПЕС, ведно с лихва върху него, считано от датата на подаване на исковата
молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозирано становище на насрещната ВЖ от
Държавата чрез министъра на финансите, в което излагат съображения за
недопустимост на предявените в условията на евентуалност искове срещу
държавата и за неоснователност на насрещната жалба.
В срока по чл. 263 от ГПК контролираща страна прокуратурата на
Република България не е депозирала становище на насрещната въззивна
жалба.
В срока по чл. 263 от ГПК Народното събрание не е депозирало отговор
на насрещната въззивна жалба.
Към настоящото производство е присъединена за разглеждане и
постъпила частна жалба от държавата представлявана от министъра на
финансите срещу определение № 4892/24.04.2023г., постановено по гр. дело
№ 16349/22 г. по описа на Районен съд-Варна, с което оставена без уважение
искането инкорпорирано в Молба рег. № 1372/08.01.2024 г., депозирана от
Държавата, представлявана от Министъра на финансите Л. П. ,чрез ст.
юрисконсулт Р.С.Е. за изменение на постановеното по делото Решение №
4
3930/02.12.2023 г. по гр.д. № 16349/2022 г. по описа на ВРС, 42-ри състав, в
частта за разноските, чрез допълването му, като бъдат присъдени разноски в
полза на молителя в производството по гр.д. № 16349/2022 г. по описа на ВРС,
42 състав, досежно неразгледания от съда евентуален иск, като неоснователно,
на основание чл. 248 ГПК.
В частната жалбата се излагат съображения, че на ответника по
евентуално предявения иск се дължат разноски, дори когато евентуалният иск
не е разгледан.
В открито съдебно заседание Народното събрание се представлява от
юрисконсулт М.Г., която поддържа въззивната жалба, оспорва насрещната
жалба. Моли въззивната жалба да бъде уважена по съображенията посочени в
нея.
А. Б. А. не се явява представлява се от адв. И. В., която оспорва
въззивната жалба и подържа насрещната жалба. Излага подробно становище
за неоснователност на въззивната жалба.
Държава чрез Министъра на финансите се представлява от
юрисконсулт Г. Д.. Поддържа частната жалба и даденото становище.
Контролираща страна прокуратурата на Република България, се
представлява от прокурор З.З.. Посочва, че жалбата е допустима, по
отношение на основателността предоставя на съда.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба,
депозирана от А. Б. А. ,с която са предявени искове, както следва:
1/ Главен иск срещу Народното събрание на бъде осъдено да изплати на
ищцата обезщетение за вредите (имуществени и неимуществени), които e
понесла в резултат на приетия при достатъчно съществени нарушения на ПЕС
§50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и влязъл в сила на
01.01.2019 г., с който били направени промени в Закона за Митниците, чрез
изменение на чл.10, ал.1, от Закона за митниците (ЗМ) чрез добавяне на изр.
второ, което гласи: „Митническите служители, които са митнически органи по
смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като
обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер“,
включващо:
- неполучената от ищцата основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до
13.07.2020 г. вкл. в нетен размер от 18388,76 лв.,
- ведно с мораторната лихва върху всяка неполучена основна заплата,
считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима до
датата на подаване на исковата молба в общ размер от 5005,00 лв.,
- както и лихвата от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2022
год. до датата на изплащане на главницата
-неполученото от ищцата ДВПР (допълнително възнаграждение за
постигнати резултати) за периода от 08.01.2019 г. до 13.07.2020 г. вкл., което е
било начислено на служителите, заемащи същата длъжност всеки месец и
5
изплатено всяко тримесечие, в общ размер от 1270 лЕ.,
- ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба -13.12.202 г.
до датата на изплащане на главницата
- понесените от ищцата неимуществени вреди: влошаване на здравето на
ищцата, развиване на силно чувство за безпокойство, напрежение по цялото
тяло, проблеми със съня, често събуждане и получаване на паник атаки ,
невъзможност за концентрация и др., както и развиване на чувство за
непълноценност, неувереност размер на 5001,00 лв. ведно с лихвата от датата
на завеждане на иска - 13.12.2022 г. до изплащането на главницата, на
основание чл.2 в ЗОДОВ, вр. чл. 86 ЗЗД
2/ Ако се приеме, че описаните по горе претенции са неоснователни
ищцата ги предявява в условията на евентуалност срещу Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, на основание чл.49 ЗЗД , чл. 86
ЗЗД .
В исковата молба ищцата излага следните твърдения: В периода от
01.02.2002г. до 07.01.2019г. работела в Митница – Варна. На 01.01.2019г.
влезли в сила променя на чл. 10, ал.1, Закона за митниците/ЗМ/, чрез добавяне
на второ изречение, което гласи: „Митническите служители, които са
митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които
не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено
престъпление от общ характер“. Тази промяна дала правно основание
директора на АМ, да издаде заповед № 3023/07.01.2019г., за прекратяване на
служебното й правоотношение на длъжност главен митнически инспектор,
длъжностно ниво – 6 в митница Варна с ранг V старши, на основание чл. 107,
ал.1, т.5 от ЗДСЛ, във връзка с чл. 10, ал. 1 изречение 2 от ЗМ. Заповедта се е
основала на обстоятелството, че е била привлечена като обвиняема за
умишлено престъпление от общ характер по ДП№8/2016г. по описа на ТСБОП
– Варна. Така в резултат на приетата промяна правоотношението й е било
прекратено. Обжалвала заповедта като незаконосъобразна, като с влязло си
решение на Административен съд – Варна, заповедта били отменена, и тя е
възстановена на работа.
Счита, че нормата на чл. 10, ал. 1 изречение второ от ЗМ е приета от
Народното събрани при съществени нарушение на ПЕС. Тя неправомерно
ограничава правото на труд на гражданите на ЕС, които са обвиняеми или
подсъдими, като ги лишава от основните им права и свободи предвидени в
нормите на ЕС/ ХОПЕС, ДЕС, ДФЕС/ - правото им да избират професия.
Излага съображения, че нарушението правото на ЕС е съществено.
Нарушението норми са ясни и прецизни, а народните представители са били
длъжни да ги знаят.
Вредите произтичат пряко от действия на Народното събрание, тъй като
основанието за уволнение е именно приетата от парламента норма. Веднъж
приета тази норма няма как да не бъде приложена от Агенция митници,
докато не бъде обявена за противоконституционна.
6
Посочва, че с Решение № 7 на КС на РБ – ДВ. бр. 75 от 2019 г., е обявил
нормата за противоконституционна.
От прилагането на нормата на чл. чл. 10, ал. 1 изречение второ от ЗМ,
претърпяла имуществени вреди. От дата на уволнението до дата на
възстановяването й на работа била лишена от основната си заплата. Били
лишена от допълнително възнаграждение за постигнати резултати/ ДВПР/,
което би получила предвид най- високите атестационни оценки, който е
получавала за работа си.
Подчертава, че в исковата й претенция не се включва полученото от
Агенция митници обезщетение в размер на основната работна заплата за
периода от 08.01.2019г. до 08.07.2019г. на основание чл. 104, ал.1 от ЗДСл.
Твърди, че в резултат на противоречащата на ПЕС и КРБ претърпяла и
неимуществени вреди изразяващи се в следното: влошаване на здравето,
чувствала силно безпокойство и напрежение, не можела да спи, получавала
паник атаки. Това довело до вземането на медикаменти, както и едномесечно
лечение в психиатрична клиника, където е й поставили диагноза разстройство
на адаптацията. Отделно от това развила силно чувство малоценност,
неувереност.
По отношение на иска предявен в евентуалност изтъква, че Държавата
дължи да обезщети вредите от незаконна дейност на НС, изразена в приемане
на закон, обявен за противоконституционен с Решение на КС и в
неизпълнение на задължението по чл.22 ал.4 ЗКС, не изискват изследване на
отношение на възложена работа между държавата и законодателния отговор,
така както е при гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, а
допълнително - искът по чл.7 КРБ няма субективен елемент. Счита, че са
налице предпоставките за предявяване на иска й по чл. 49 ЗЗД , вр. чл. 7 КРБ
по който Държавата следвало да понесе отговорност за причинените на
ищцата вреди. Ето защо, според ищцата, приемането и прилагането на
изменението на чл.10, ал.1 изречение второ от Закона за митниците чрез
параграф 50 ПЗР на ЗИДЗКПО, обн. в ДВ бр. 98/2018 г. несъмнено довело до
претърпяване на вреди от страна на ищцата , които подлежали на
обезщетяване от Българската Държава и Народното събрание.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника по главните искове Народното събрание на Република България.
Излага становище за недопустимост на иска, тъй като Народното събрание не
е надлежна страна по спора, националната уредба не предвижда възможност
да бъде ангажирана отговорност на НС във връзка с осъществяване на
законодателната му дейност.
Търсенето на отговорност, основаваща се на правото на ЕС, не
предполага ангажирането на такава от националния законодател.
Отговорността на държавата за вреди по реда на ЗОДОВ възниква тогава,
когато за нейното реализиране няма друг установен специален ред. В случая
такъв е предвиден в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.
7
На следващо място се излагат подробни съображения за
неоснователност на иска по основание и размер. Не е нарушавано на правото
ЕС, дори и да се приеме, че е налице токова то не е съществено. Липсва
причинно следствена връзка, като и вреда до колкото в казуса е приложим
специален закон чл. 104, ал.1 от ЗДСл, които определя пределния лимит за
претърпените от държавните служители неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника по ентуалните искове - Държавата, представлявана от министъра на
финансите, с който исковете се оспорват като недопустими, а в евентуалност
като неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства, от назначите
основна и допълнителна съдебно -счетоводна експертиза и съдебно -
психиатрична експертиза, от разпита на свидетелите по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, че ищцата е била служител в Агенция митници,
със заповед № 3023 от 07.01.2019г., служебното й правоотношение е било
прекратено на основания чл. 103, ал.1, т.3 от ЗДСл поради това, че била
привлечена като обвиняема.
Безспорно е също, че разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗМ в тази и редакция е
обявена за противоконституционна по отношение на изречение второ с
Решение № 7 на КС на РБ - бр. 75 от 24.09.2019 г.
С решение № 8644 от 01.07.2020г. постановено по адм. дело 12596/2019
на ВАС, е оставено в сила Решение № 1626 от 31.07.2019г. на
Административен съд – Варна, с което е отменена цитираната по – горе
заповед.
Със заповед /л.12/ № 3511 от 14.07.2020г. ищцата е възстановена на
длъжност главен митнически инспектор, с основна месечна заплата от 1470
лв.
От назначените по делото съдебно счетоводни експертизи, които съдът
кредитира, като пълни, ясни, компетентно извършени и непротиворечащи с
останалите доказателства, се установява следното: Общият сбор на месечното
нетно трудово възнаграждение на ищцата за периода от 08.07.2019г. до
13.07.2020г., ако ищцата бе работила на служебно правоотношение на
заеманата длъжност, отчитайки 10 % увеличение от 01.01.2020г. би бил в
размер на 16084,17лв., обезщетението за забава е в размер на 4687,21 лв.
Общия размер на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати,
ако ищцата е била на работа за процесния период е 1028,70 лв. нето.
Видното от предоставения трудово договор и трудова книжка / от л. 265
до л. 267/ А. А. е работила на длъжност спедитор в „Интерком спед“ ОДД, в
периода от 09.04.2019 до 06.12.2019г., с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1100.00 лв. Не й е начислявано допълнително
8
възнаграждение за професионален опит.
След извършено по служебен път изчисления с помощта на сайта
Калкулатор: Заплата по трудов договор и всички начисления , съдът установи,
че нетната работна заплата ищцата е била в размер на 853.58лв. За месец
април 2019г. е работила 14 дни от общо 20 работни дни, за което е получила
нетно възнаграждение 597.50 лв. Декември 2019г. има 19 работни дни, от
които ищцата е работила 4, за което е получила нетно трудово възнаграждение
от 179,69. За седем месеца от май 2019 до ноември е получила нетна заплата в
общ размер от 5975,06 лв. За периода в който А. е работила в „Интерком спед“
ОДД е получила нетно трудово възнаграждение в общ размер на 6750,25 лв.
От назначените по делото съдебно психиатрична експертиза, която
съдът кредитира, като пълна, ясна, компетентно извършена и
непротиворечаща с останалите доказателства, се установява следното: За
периода от 2017г. до 2019г. А. преживяла удължената депресивна реакция,
която наложила четирикратно лечение в психиатрична клиника. Уволнението
е единствения фактор ищцата да отключи психогенетично разстройство.
Изпаднала в състояние на стрес непосредствено след уволнението си, той е
бил с голям интензитет и е отключил разстройство в адаптация. Удължена
депресивна реакция.
От разпита на свидетеля Светлозар Георгиев се установява следното: По
повдигнато й уволнение А. бил в арест 3 – 4 месеца. След като са я освободили
от ареста, много бързо се е възстановила. Харесвала си много работата. След
процесното уволнение тя се е променила, станала затворена и асоциална
избягвала лични контакти. След уволнението съвсем се е срина психически.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
По отношение на въззивната жалба на Народното събрание
Съдът намира за неоснователно възражението въззивника – ответник за
недопустимост на обжалваното решение. Предявени са искове по чл. 2в, ал. 1,
т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
В решение № 425 от 28.06.2024г. постановено по касационно
гражданско дело № 20238002101517 по описа за 2023 година на ВКС, IV го, е
прието, че държавата отговаря за вреди причинени от незаконосъобразни
9
актове или действия на Народното събрание, като държавен орган и на
народните представители, като длъжностни лица. Държавата участва в
производството чрез процесуален субституент – органът чието
незаконосъобразни актове действия или бездействия са причинили вредите. В
този случай тя не става страна в производството, но е обвързана с
постановеното решение. Народното събрание носи отговорност за това, че
приетите от него закони нарушават Конституцията и правото на ЕС.
Отговорността е деликтна, защото неизбежно се причиняват вреди на
правните субекти (държавата, гражданите и юридическите лица, които са в
равна степен подчинени на закона до привеждането му в съответствие с
Конституцията и правото на Европейския съюз).
Според съдебната практика, Държавата отговаря за вредите от
нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението е
достатъчно съществено, като за нейната отговорност е без значение от
поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са
причинени вредите. Отговорността на държавата за вреди от нарушаване на
правото на Европейския съюз не е виновна. Когато нарушението е извършено
умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то
да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено”, но това не означава, че
полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата.
Нарушението може да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“ и
въпреки полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма
право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно формулирана, при
неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване и др.
Причинният процес започва от приемането или поддържането в националното
право на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз и
преминава без прекъсване до нейното приложение и осъществяването на
съответните негативни последици.
Правото на Европейския съюз може да бъде нарушено когато е
приложена национална правна уредба, съдържаща правило, което не е
съобразено с правото на Европейския съюз, когато правото на Европейския
съюз не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна
норма е тълкувана неправилно (напр. неавтономно), и в др. случаи.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди причинени
на частноправни субекти от нарушения на правото на ЕС, следва да са налице
три предпоставки: нарушена правна норма, която има за предмет
предоставяне на права на частноправните субекти и нарушението да е
достатъчно съществено. (решение от 28 юли 2016 г., Tomášová, C-168/15,
EU:C:2016:602)
Доколкото според изложеното в исковата молба се касае за вреди,
настъпили в резултат на приложение на закова норма, която противоречи на
правото на ЕС, съдът намира, че искът е предявен срещу надлежен ответник, а
именно НС, чието основно задължение прието от него закони да съответстват
10
на съюзното право и на Конституцията.
Безспорно е по делото, че служебното правоотношение на ищцата е
прекратено след прилагане на чл. 10, ал. 1, изречение второ от ЗМ, поради
това, че спрямо нея е било повдигнато обвинение. В последствие изречение
второ от нормата е било обявено за противоконституционно с Решение № 7
на КС на РБ - бр. 75 от 24.09.2019г.
Настоящият съдебен състав намира, че правилото, в чл. 10, ал 1,
изречение второ, съществуващо към момента на прекратяване на служебното
правоотношение, да не може да бъде митнически служител лице на който е
повдигната обвинение противоречи на чл. 15 от ХОПЕС.
Хартата на основните права на Европейския съюз е част от първичното
право на ЕС, тя има пряко приложение, доколкото е част от националното
право и има примат над правото на държавите- членки, то тя същата следва да
бъде съобразявана от всички държави –членки. Тя е приложима по отношение
на всички субекти, като е задължителна както за институциите на съюза, така
и по отношение на централните и регионалните органи на държавите –членки.
Съгласно чл. 15 от ХОПЕС, всеки има право да работи и да упражнява
свободно избрана или приета професия. Въведените с чл. 10, ал. 1 изречение
от ЗМ изисквания към митническите служители, като митнически органи,
ограничават правото на труд и правото на свободен избор на професия,
гарантирано в чл. 15 от ХОПЕС, като поставят знак за равенство между
ограничението, налагано в резултат на осъждане, и това възникващо на
образувано, но не приключило наказателно производство. За приравняването
на правните последици не е налице конституционно оправдано основание,
което представлява съществено нарушение на правото на Европейския съюз./
решение № 425 от 28.06.2024г. постановено по касационно гражданско дело
№ 20238002101517 по описа за 2023 година на ВКС, IV го/
Съдът намира, че се установява и наличието на пряка причинно -
следствена връзка, тъй като именно в резултат на приложението на нормата,
която се установи, че противоречи на общностното право се е стигнало до
прекратяване на служебното правоотношение на ищцата. Действително,
самото прекратяване е настъпило по силата на заповедта на директора на
Агенция Митници, но същата е издаден именно на основание действащата
към онзи момент редакция на чл. 10, ал.1 ЗМ, и въведените в същата
изисквания.
При деликтната отговорност съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, имуществени /претърпени загуби и
пропуснати ползи/ и неимуществени, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. При предявена претенция за обезщетение от
работодателя за имуществените вреди, изразяващи се в пропуснат доход от
възнаграждение за престиране на труд, съответно разликата между
получавано преди уволнението и по-ниското по размер възнаграждение по
нововъзникнало правоотношение, е ограничено времето, за което може да се
11
търси обезщетение: през което служителят не е заемал държавна служба, но за
не повече от 6 месеца (чл.104, ал.1 от ЗДСл.) Ако уволненият служител е
претърпял действително повече вреди, той може да ги търси, срещу прекия
извършител на деликта, като в този случай няма ограничение за вида на
вредите, за които може да се претендира обезщетение. Приложим е общият
принцип на чл. 51, ал. 1 ЗЗД за обезвреда на всички вреди, пряка последица от
увреждащото действие, проведен и в правилото на чл. 4 от ЗОДОВ. / решение
№ 425 от 28.06.2024г. постановено по касационно гражданско дело №
20238002101517 по описа за 2023 година на ВКС, IV го/. С оглед изложеното
възражението, че за процесния период не се дължи обезщетение се явява
неоснователно.
Доколкото претенцията е насочена срещу Държавата за присъждане на
обезщетение в размер на претърпени имуществени вреди, равностойни на
неполучено трудово възнаграждение, причинени в резултат на непозволени
действие на нейни държавни органи, съдът намира, че искът е основателен.
По отношение на размера на дължимото обезщетение, съдът установи
следното:
На ищцата се дължи обезщетение за имуществени вреди, пропуснати
ползи, изразяващи в липса на трудово възнаграждение. Установено е, че ако
тя беше работила като главен митнически инспектор в периода от 08.07.2019г.
до 13.07.2020г, би реализирала доход от получаване на нетна работна заплата
в общ размер на 16084,17лв. Предвид, че за част от процесния период -
месеците 07.08.09.10.11. 2019г. ищцата е получила нетно възнаграждение в
общ размер на 4,267лв., а за месец декември е получила нетно възнаграждение
179,69 лв., като работник в „Интерком спед“ ОДД, тези суми следва да се
приспадната от 16084,17лв. Тоест дължимото й обезщетение е в размер
11 636.58лв.
С оглед на изложеното предявеният иск за осъждане НС, да заплати на
ищцата обезщетение за имуществени вреди, които А. А. е получила в резултат
на приетата в противоречие с правото на ЕС норма на чл. 10, ал. 1 изречение
второ., изразяващи се в неполучена нетна работна заплата за периода от
08.07.2019г. до 13.07.2020г., следва да бъде уважен за сумата до 11 636.58лв.
като за разликата до 18388,76 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на иска за лихви: Предвид частичното уважаването
главния иск, следва да се уважи акцесорния иск за присъждане на мораторна
лихва върху всяка неполучена основна заплата, считано от първо число на
месеца, следващ месеца, в който е дължима до дата на подаване на исковата
молба. Изчислена от съда с помощта на сайта Изчисляване на законна лихва |
Calculator.BG, тя я в размер на 3616,62 лв. поради което искът за над тази сума
до 5005,00 лв., следва да бъде отхвърлен.
Относно размера на иска за неимуществените вреди:
Съдът прие, че справедливият размер на обезщетението, което
12
ответникът следва да заплати на ищцата за претърпените неимуществени
вреди, от приета в противоречие с правото на ЕС норма, е 2000 лв. При
определянето му съдът взе предвид, че уволнението е причинило тежък стрес
на ищцата, удължена депресивна реакция и разстройство в адаптацията. Под
внимание се взе още предвид, времето през което ищцата е останала без
работа. Съобрази се още, че по това време срещу ищцата се е водило
наказателно производство, била е задържана в следствения арест, от което
следва, че не малка част от състоянието е причинено от повдигнатото й
обвинение. Състава отчето също, че това уволнение не е първо ищцата и тя е
уволнявана многократно, по данни на нейния процесуален представител.
При определянето на обезщетението съдът взе предвид и конкретната за
страната и региона икономическа обстановка към момента на
осъществяването на деликта, като за нейното определяне се взеха предвид
факторите, които й влияят – минималната работна заплата за 2019г. в РБ е
била 560.00 лв.; по данни на НСИ годишната инфлация за 2019г. е била 3.1%
‚нарастването на БВП; повишаване на потреблението на домакинствата.
С оглед на изложеното предявеният иск за осъждане НС, да заплати на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди, които А. А. е получила в
резултат на приетата в противоречие с правото на ЕС норма на чл. 10, ал. 1
изречение второ., изразяващи се в незаконосъобразно уволнение довело до:
влошаване на влошаване на здравето на ищцата, развиване на силно чувство
за безпокойство, напрежение по цялото тяло, проблеми със съня, често
събуждане и получаване на паник атаки, невъзможност за концентрация и др.,
както и развиване на чувство за непълноценност, следва да бъде уважен за
сумата до 2000 лЕ., като за разликата до 5001 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на насрещната жалба въззивният състав съобрази
следното:
Съгласно чл. 67 ЗДСл, към основната заплата на държавните служители
може да се изплащат допълнителни възнаграждения, сред които и
допълнително възнаграждение за постигнати резултати /чл. 67, ал.7, т.5/, като
съгласно ал. 8, допълнителното възнаграждение по тази точка се определя за
точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири
пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през
месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен
в наредбата по ал. 3.
Предвид цитираната приложима нормативна уредба, съдът намира, че
това допълнително възнаграждение се дължи целево, а именно ако служителят
е изпълнявал точно и срочно възложените му служебни задължения. След
като ищецът изобщо не е полагал труд в претендирания период, то
допълнително възнаграждение за постигнати резултати на осн. л. 67, ал.7, т.5
ЗДСл не му се дължи, предвид което този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
13
С оглед изложеното обжалваното Решение № 3930 от 02.12.2023 г.,
постановено по гр.д. № 16349 по описа на Районен съд - Варна за 2022 г.,
следва да бъде отменено в следните части:
В частта с която НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдено да заплати на А. Б. А. сумата над 11 636.58лв. до
18388,76 лв., имуществени вреди които А. Б. А. е получила в резултат на
приетия при достатъчно съществени нарушения на ПЕС §50 от ПЗР на
ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 г., с
който били направени промени в Закона за Митниците, чрез изменение на
чл.10, ал.1, от Закона за митниците (ЗМ) чрез добавяне на изр.второ
В частта с която НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдено да заплати на А. Б. А. сумата над 3616,62 лв. до 5005,00
лв., представляваща мораторната лихва върху всяка неполучена основна
заплата, считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима
до датата на подаване на исковата молба ( до12.12.2023 г. вкл. )
В частта с която НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдено да заплати на А. Б. А. сумата над 2000,00 лв. до 5001,00
лв., представляваща неимуществени вреди, които А. Б. А. е получила в
резултат на приетия при достатъчно съществени нарушения на ПЕС §50 от
ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и влязъл в сила на
01.01.2019 г., с който били направени промени в Закона за Митниците, чрез
изменение на чл.10, ал.1, от Закона за митниците (ЗМ) чрез добавяне на
изр.второ.
По отношение частната жалба от държавата представлявана от
министъра на финансите срещу Определение № 4892/24.04.2023г.,
постановено по гр. дело № 16349/22 г. по описа на Районен съд-Варна.
С обжалваното определение съдът е приел, че на държавата не се дължат
разноски в производството, защото предявения евентуален иск срещу нея не е
разгледан.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Оставянето без разглеждане на евентуалния иск /поради уважаването на
главния/,дори и тогава, когато съдът изобщо не се е произнесъл с диспозитив
по него, подобно на прекратяването на исковото производство, има действие
по заличаване с обратна сила на последиците от предявяването му. Поради
това и приложение в тази хипотеза следва да намери нормата на чл.78 ал.4
ГПК. Правото на разноски, предвидено в посочените разпоредби, не е
обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за прекратяване на
производството, като целта на законодателя е страната да бъде възмездена за
разноските по извършените от нея процесуални действия в защита по
иницииран срещу нея съдебен процес и в случай, когато тя е била обвързана
от правните последици от предявяването на иска в течение на производството
по делото, но същите са отпаднали с обратна сила. Доколкото при
евентуалното субективно съединяване на исковете всички процесуални
14
действия както по главния, така и по евентуалния такива се развиват в едно
производство, в което на евентуалния ответник е предоставена възможност да
осъществява активна защита, процесуалните му права при краен резултат –
уважаване на главния иск и оставяне без разглеждане на евентуалния, следва
да бъдат приравнени на ответника, спрямо когото производството е
прекратено. Виж определение №82/19.02.09г. по ч.т.д.№60/09г. на първо т.о.
на ВКС и определение №230/28.03.13г. по т.д.№1487/13г. на първо т.о. на
ВКС.
Държавата е конституирана в качеството на евентуален ответник наред с
главния ответник Народното събрание. Тя е осъществявала процесуални действия
за защита си, каквито би извършила и в самостоятелно производство. На нея и се
дължат разноски, доколкото липсата на произнасяне по евентуалния иск има ефект
на прекратяване на производството, при което разноски се дължат на основание
чл.78 ал.4 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда, като не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен в Наредба № 4 от 01.01.2006 г. за заплащането
на правната помощ.
Съгласно чл. 25 от наредба № 4 за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Съдът като взе предвид, характера на делото, фактическата и правната
му сложно и това, че по делото са предявени обективно съединени искове за
имуществени и неимуществени вреди, намира че дължимото на Държавата
юрисконсултското възнаграждение, за първата инстанция следва да е в размер
на 360 лв.
С оглед изложеното Определение № 4892/24.04.2023г., постановено по
гр. дело № 16349/22 г. по описа на Районен съд-Варна, следва да бъде
отменено.
По отношение на разноските:
Искане за присъждане на разноски са направили всички участници в
процеса, като съобразно изхода на спора такива се следват да се присъдят на
всички страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
В полза на ищцата А. Б. А. следва да бъдат присъдени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1932.00 лЕ. – заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
А. Б. А. адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
След преценка на фактическата и правната сложност на делото, като се
взе предвид, че в настоящата инстанция не са събирани доказателства.
Проведено е само едно съдебно заседание, развило се без усложнения и да се
събират доказателства. Като взе за ориентир предвидения в НМРАВ, хонорар
15
за дела с материален интерес от 29,664 лв. , съдът намира, че на ищцата следва
да се определят разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 3023,12 лЕ., за настоящата съдебна инстанция.
С оглед на изложеното на ищцата следва А. Б. А. следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство в размер на 1758 лЕ. –
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
За първоинстанционното производство е определено от районния съд
юрисконсултското възнаграждение в размер на 360 лв., което не е оспорено от
ищцата. Следователно на Народното събрание следва да се присъдят разноски
за първоинстанционното производство за юрисконсултското възнаграждение в
размер на 150 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
За въззивното производство настоящия състав определя,
юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лв. На Народното
събрание следва да се присъдят разноски за юрисконсултското
възнаграждение във въззивната инстанция в размер 83.68 лв., съобразно
отхвърлената част исковете.
Съобразно изложеното по горе, на Държавата чрез държавата
представлявана от министъра на финансите, следва да се присъдят разноски
за юрисконсултското възнаграждение в общ размер на 560 лв., от които 360
лв. за първата инстанция и 200 лв. за въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3930 от 02.12.2023 г., постановено по гр. д. №
16349 по описа на Районен съд – Варна в следните части;
1/ в ЧАСТТА в която НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ , адрес : гр. София, площад Княз Александър Първи „ № 1 Е
ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на ищцата А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. „Трошево“, бл. 8, вх. Б, ет.3, ап.29 обезщетение за имуществени
вредите за сумата над 11 636.58 лЕ. / единадесет хиляди шестстотин тридесет
и шест лЕ. и петдесет и осем стотинки / до 18 388,76 лЕ. / осемнадесет
хиляди триста осемдесет и осем лЕ. и седемдесет и шест/. представляваща
неполучената от ищцата основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до
13.07.2020 г. в резултат резултат на приетия при достатъчно съществени
нарушения на ПЕС §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и
влязъл в сила на 01.01.2019 г., с който били направени промени в Закона за
Митниците, чрез изменение на чл.10, ал.1, от Закона за митниците (ЗМ) чрез
добавяне на изр.второ, което гласи: „Митническите служители, които са
митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които
не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено
престъпление от общ характер“
16
2/ в ЧАСТТА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,
адрес : гр. София, площад Княз Александър Първи „ № 1 Е ОСЪДЕНО ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.
„Трошево“, бл. 8, вх. Б, ет.3, ап.29 обезщетение за имуществени вредите за
сумата над 3616,62 лЕ./ три хиляди шестстотин и шестнадесет лЕ. и
шестдесет и две стотинки / лв. до 5005,00/ пет хиляди и пет/ лЕ..,
представляваща мораторната лихва върху всяка неполучена основна заплата,
считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима до
датата на подаване на исковата молба ( до12.12.2023 г. вкл. )
3/ в ЧАСТТА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,
адрес : гр. София, площад Княз Александър Първи „ № 1 Е ОСЪДЕНО ДА
ЗАПЛАТИ на А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Трошево“, бл.
8, вх. Б, ет.3, ап.29 обезщетение за неимуществени вредите за сумата над
2000,00/ две хиляди/ лЕ.. до 5001,00/ пет хиляди и един/ лЕ. за понесените от
ищцата неимуществени вреди: влошаване на здравето на ищцата, развиване на
силно чувство за безпокойство, напрежение по цялото тяло, проблеми със
съня, често събуждане и получаване на паник атаки , невъзможност за
концентрация и др., както и развиване на чувство за непълноценност,
неувереност, от приетия при достатъчно съществени нарушения на ПЕС §50
от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и влязъл в сила на
01.01.2019 г., с който били направени промени в Закона за Митниците, чрез
изменение на чл.10, ал.1, от Закона за митниците (ЗМ) чрез добавяне на
изр.второ, което гласи: „Митническите служители, които са митнически
органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са
привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление
от общ характер“
КАТО И В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ и ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
4892/24.04.2023г., постановено по гр. дело № 16349/22 г. по описа на Районен
съд-Варна.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ж.к. „Трошево“, бл. 8, вх. Б, ет.3, ап.29 иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2
от ЗОДОВ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД срещу НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , адрес : гр. София, площад Княз Александър
Първи „ № 1, в ЧАСТТА за разликата над сумата от 11 636.58 лЕ./
единадесет хиляди шестстотин тридесет и шест лЕ. и петдесет и осем
стотинки / до 18 388,76 лЕ. / осемнадесет хиляди триста осемдесет и осем лЕ.
и седемдесет и шест/ представляваща, имуществени вреди причинени от
неполучената от ищцата основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до
13.07.2020 г. в резултат на приетия при достатъчно съществени нарушения на
ПЕС §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и влязъл в сила
на 01.01.2019 г., с който били направени промени в Закона за Митниците, чрез
изменение на чл.10, ал.1, от Закона за митниците (ЗМ) чрез добавяне на изр.
17
второ, което гласи: „Митническите служители, които са митнически органи
по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени
като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ
характер“
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ж.к. „Трошево“, бл. 8, вх. Б, ет.3, ап.29 иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2
от ЗОДОВ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД срещу НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , адрес : гр. София, площад Княз Александър
Първи „ № 1, № 1, в ЧАСТТА за разликата над сумата от 3616,62 лЕ./ три
хиляди шестстотин и шестнадесет лЕ. и шестдесет и две стотинки/ до 5005,00/
пет хиляди и пет/ лЕ. представляваща мораторната лихва върху всяка
неполучена основна заплата, считано от първо число на месеца, следващ
месеца, в който е дължима до датата на подаване на исковата молба (
до12.12.2023 г. вкл. )
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ж.к. „Трошево“, бл. 8, вх. Б, ет.3, ап.29 иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2
от ЗОДОВ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД срещу НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , адрес : гр. София, площад Княз Александър
Първи „ № 1, № 1, в ЧАСТТА за разликата над сумата от 2000,00/ две
хиляди/ лЕ. до 5001,00/ пет хиляди и един/ лЕ. представляваща понесените от
ищцата неимуществени вреди: влошаване на здравето на ищцата, развиване на
силно чувство за безпокойство, напрежение по цялото тяло, проблеми със
съня, често събуждане и получаване на паник атаки , невъзможност за
концентрация и др., както и развиване на чувство за непълноценност,
неувереност, понесени в резултат приетия при достатъчно съществени
нарушения на ПЕС §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и
влязъл в сила на 01.01.2019 г., с който били направени промени в Закона за
Митниците, чрез изменение на чл.10, ал.1, от Закона за митниците (ЗМ) чрез
добавяне на изр.второ, което гласи: „Митническите служители, които са
митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които
не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено
престъпление от общ характер“
ОСЪЖДА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,
Адрес : гр. София, площад Княз Александър Първи „ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „ Трошево „ ,бл. 8, вх. Б , ет.3
, ап.29, сумата в общ размер на 3 690 / три хиляди шестстотин и деветдесет /
лЕ., от които 1932 /хиля деветстотин тридесет и два / лЕ. – разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 1758 / хиляда седемстотин
петдесет и осем/ лЕ. – разноски за въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „ Трошево „
,бл. 8, вх. Б , ет.3 , ап.29 ДА ЗАПЛАТИ на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , Адрес : гр. София, площад Княз Александър
18
Първи „ № 1 сумата в общ размер на 233.68 лЕ. / двеста тридесет и три лЕ. и
шестдесет и осем стотинки/ от които 150 /сто и петдесет/ лЕ. – разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 83.68 лЕ./ осемдесет и три лЕ.
и шестдесет и осем стотинки/ – разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. „Трошево “,
бл. 8, вх. Б , ет.3 , ап.29 ДА ЗАПЛАТИ на Държавата чрез министерството на
финансите с адрес: гр. София, ул. „Г.С Раковски“ № 102. сумата в общ размер
на 560/петстотин и шестдесет /лЕ. от които 360 / триста и шестдесет / лЕ. –
разноски за първоинстанционното производство и сумата от 200 /двеста / лЕ. –
разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3930 от 02.12.2023 г., постановено по
гр.д. № 16349 по описа на Районен съд – Варна, в ОСТАНАЛИТЕ МУ
ЧАСТИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19