МОТИВИ към Присъда №96 от 22.05.2020г. по НОХД №6930/2019г.
по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия Е.М.Й. - роден на ***г. в гр. ***, живущ ***, б., с българско
гражданство, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН:**********,
за това, че на 16.10.2018г. в гр. Пловдив, в условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Н.А.Д., ЕГН:**********
заблуждение и с това му е причинил имотна вреда в размер на 200 лева –
престъпление по чл.211, изр.І, предл.ІІ, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.“а“ от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявеният от Н.А.Д. против подсъдимия Е.Т.И.
граждански иск за сумата от 200,00 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.211, изр.І, пр.ІІ,
вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, ведно със законната лихва,
считано от 16.10.2018г. до окончателното й изплащане. Пострадалият Н.Д. е
конституиран като граждански ищец и като частен обвинител.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение със същата правна квалификация на деянието.
По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия
Й. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем години, при
първоначален строг режим. Аргументира размера на наказанието със следните отегчаващи
отговорността обстоятелства - множеството предходни осъждания на подсъдимия,
които не се отразяват на правната квалификация на деянието, престъплението е
извършено около месец след изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване
от свобода в размер на седем години и седем месеца, изразена престъпна
упоритост у подсъдимия за извършване на престъпления против собствеността,
както и това, че престъплението е било насочено срещу възрастен човек -
пенсионер. Не излага смекчаващи отговорността обстоятелства. Пледира за
уважаване на предявената гражданска претенция. Направените по делото разноски
счита, че следва да бъдат възложени на подсъдимия, а веществените доказателства
- 1 бр. дактилоскопна следа, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие и
1 брой компактдиск, следва да останат приложени по делото.
Гражданският ищец и частен обвинител Н.Д. моли съда да
уважи предявената от него гражданска претенция и да наложи на подсъдимия
наказание от десет години лишаване от свобода, без да взема отношение относно
режима за изтърпяване. Не взема становище относно направените по делото
разноски и приложените веществени доказателства.
Защитникът на подсъдимия Й. - адв. Н.Г., счита, че повдигнатото
спрямо подсъдимия обвинение за престъпление по чл.211, изр.І, пр.ІІ, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК не е доказано по категоричен и
несъмнен начин. Моли за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно
счита, че при осъдителна присъда съдът следва да се съобрази със смекчаващите
отговорността обстоятелства, като акцентира на влошено здравословно състояние на
подсъдимия и намалена работоспособност. Прави искане за налагане на наказание
лишаване от свобода под най – ниския предел, без да конкретизира режима за
изтърпяване.
Подсъдимият Е.М.Й. не се признава за виновен, дава
обяснения. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, а при
дадената му последна дума моли съда да види реалността.
Нито подсъдимият, нито защитникът му вземат отношение
относно направените по делото разноски и приложените веществени
доказателства.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Е.М.Й. е роден на ***г. в гр.***, живущ ***,
б., с българско гражданство, с основно образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН:**********.
Пострадалият Н.Д. и съпругата му – свидетелката А.Д.,***.2018г.
сутринта, около 10.00 часа, двамата пристигнали в гр. Пловдив, за да посетят
магазин, находящ се в МБАЛ „Пловдив“. В гр. Пловдив дошли със собствения им лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван от пострадалия. Последният
ситуирал моторното превозно средство пред главния вход на посоченото медицинско
заведение. В момента, в който съпругата му слизала, за да отиде до магазина, до
лекия автомобил се приближил подсъдимият Е.Й.. Обърнал се към свид. Н.Д. по
име, като го попитал: „Как си, К.?“. Това било възприето от свид. А.Д., която
точно в този момент напуснала лекия автомобил и се отправила към магазина. Пострадалият
си помислил, че мъжът, който го заговорил, е негов познат на име Т., който
работил в МБАЛ „Пловдив“ като общ работник. Отвърнал на въпроса на подсъдимия и
двамата продължили разговора. По време на същия подсъдимият уверил пострадалия,
че има за продан нов телевизор и че ще му го продаде за сумата от 200 лева.
Подсъдимият нямал телевизор за продан и изобщо нямал намерение да продава на
пострадалия такава вещ, а решил да изпълни предварително взетото от негова
страна решение да се обогати материално чрез извършването на измама. Тъй като
свид. Н.Д. имал в себе си само 180 лева, поканил подсъдимия, мислейки си, че е
познатият му Т., да се качи в колата и да отидат до банката, за да изтегли пари
от сметка си. Подсъдимият се качил в лекия автомобил и двамата се отправили към
клон на банка „ДСК“, находящ се на ул. „Стефан Ботев“ №14 в гр. Пловдив /клон
Санкт Петербург/.
Малко преди 11.00 часа двамата спрели пред посочения
банков клон, като свид. Н.Д. влязъл в офиса, за да изтегли пари. В банковия
клон пострадалият престоял около 20 минути. Подсъдимият първоначално влязъл с
него, като двамата изчаквали реда на пострадалия и разговаряли. Докато свид. Н.Д.
чакал, за да бъде обслужен, подсъдимият излязъл от клона на банката за кратко. Пострадалият
изтеглил от сметката си сумата от 1000 лева, след което той и подс. Е.Й. се
върнали в лекия автомобил. Последният продължавал да уверява пострадалия, че ще
му продаде телевизора за сумата от 200 лева. Поради това пострадалият продължил
да управлява автомобила към мястото, от което подсъдимият му казал, че трябва
да вземе телевизора. Свидетелят Н.Д. дал на подс. Й. сумата от 200 лева.
За да осъществи безпрепятствено измамливия си план, целящ
да задържи за себе си сумата от 200 лв., без да предостави телевизор на свид. Н.Д.,
подсъдимият го попитал по време на пътуването дали продава лекия автомобил. Пострадалият
му отговорил, че ще го продаде за сумата от 2000 лева. Подсъдимият се
възползвал от предоставената му възможност, като поискал да изпробва лекия
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***. В тази връзка спрели на кръстовището на ул.„Петър
Шилев“ и бул.„България“ в гр.Пловдив, за да поеме подсъдимият управлението. В
продължение на плана си, с цел да се освободи от присъствието на свид. Н.Д., подсъдимият
го помолил да отиде да му купи цигари, докато той тества колата му. Пострадалият
Н.Д. се съгласил и тъй като имал в себе си 20 лв., оставил в автомобила мъжката
си чанта, в която съхранявал сумата от 960 лева – остатък от изтеглените от
банката 1000 лв. Подсъдимият потеглил с автомобила, уж за да го изпробва, но го
изоставил след известно разстояние, като задържал в себе си дадените му преди
това от пострадалия 200 лева.
Пострадалият почакал подсъдимия да се върне, но това
не се случило. Докато чакал се срещнал със свой познат и в разговора с него достигнал
до логичния извод, че е бил измамен. Върнал се до болницата, където го очаквала
съпругата му – свид. А.Д.. Позвънил по телефона на полицията и съобщил за
случилото се.
След кратко издирване полицейските служители открили лек
автомобил „Мерцедес, с рег. №*** срещу сградата на ул. „Петър Шилев“ №8 в гр.
Пловдив. Извършили оглед на местопроизшествието, при което установили, че
превозното средство е със затворени, но отключени врати, а контактният ключ е
поставен в ключалката за задействане на двигателя. В кората на шофьорската
врата открили чантата на свид. Н.Д., но сумата от 960 лева липсвала. В хода на
огледа била иззета дактилоскопна следа №1 от предна лява врата на външната
страна на лекия автомобил и дактилоскопна следа №2 от външната страна на предна
дясна врата. Бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие.
За двете дактилоскопни следи била изготвена експертна
справка, с резултат, че при извършеното изследване е установено, че следа №1 е
на пострадалия Н.Д., а за следа №2 няма съвпадение в системата „AFIS“ и същата остава за работа.
В хода на досъдебното производство от клона на „ДСК“АД,
находящ се на ул. “Стефан Ботев“ №14 в гр. Пловдив били изискани и предоставени
записи от видеокамери в офиса на банката за периода от 10.25ч. до 11.35ч. на
16.10.2018г. Записът бил прегледан от свидетеля Е.Т. - ***в, който разпознал подсъдимия
Е.Й. като лицето, придружавало пострадалия Н.Д. в банката.
На 11.01.2019г. било извършено разпознаване на лице по
реда на НПК, при което свид. Н.Д. категорично разпознал подсъдимия Е.Й. като
лицето, което на 16.10.2018г. е предало сумата от 200 лв. за покупка на телевизор.
За това действие по разследване надлежно бил съставен протокол за разпознаване
на лица.
При извършеното на 28.02.2019г. разпознаване на лице
по реда на НПК свид. А.Д. посочила като извършител А.Е.К., но отразила в протокола,
че се колебае и не е сигурна. За това действие по разследване също надлежно бил
съставен протокол за разпознаване на лица.
На 09.07.2019г. било извършено разпознаване на лице по
реда на НПК, при което свидетелката Н.И. разпознала подсъдимия Е.Й. като
лицето, предлагало й телевизор за продажба пред МБАЛ „Пловдив“ в деня, в който
бил измамен свидетелят Н.Д.. За това
действие по разследване надлежно бил съставен протокол за разпознаване на лица.
В хода на досъдебното производство бил
извършен оглед на приобщеното веществено доказателство - 1 брой компактдиск, съдържащ записи от видеокамери
в офиса на банката.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно - техническа експертиза Протокол №122, от чието заключение се
установява, че представеният за
изследване компактдиск марка „Verbatim“, с №LH3155VD071115501D1 и ръкописен надпис „Пловдив офис Санк Петербург
камера 3 и 6 16.10.2018г. 10.25 – 11.35h“ съдържа две папки. Първата е с
наименование „20181016“ и в нея са налични два видеофайла и два файла с
техническо значение. Втората папка е с наименование „Piayer“, в която е наличен специализиран плейър за
възпроизвеждане на видеофайлове. Видеофайловете са цифрови презаписи от
оригиналните файлове, на записан върху твърдия диск на видеоохранителна система
видеозапис. Записани са на оптичния носител на 29.10.2018г. В рамките на
записаните интервали от време има вкопиран таймкод с дата, час и номер на
камера. Записът е от дата 16.10.2018г. Върху видеофайловете не са установени
следи от манипулация/намеса, при записаната информация. Установено е, че
записите са представени във файлов формат „avi“. На предоставения компактдиск се съдържа декодираща
програма /плейър/, която програма се стартира и позволява преглаждането на
видеофайловете. Според експертното заключение не се изключва възможността двете
лица от видеозаписа да са подсъдимият Е.Й. и пострадалият Н.Д.. Липсата обаче
на частни индивидуализиращи признаци не позволява формирането на категорично заключение.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице Ж.В.И. поддържа заключението.
С постановление за частично прекратяване на
наказателното производство и за отделяне на материали за друго наказателно
производство от 19.09.2019г. РП – Пловдив частично е прекратила наказателното
производство по досъдебното производство, образувано за престъпление по чл.206,
ал.1 от НК, касаещо лекия автомобил, като е отделила материалите за
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, касаещо паричната сума в размер на 960
лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото в хода на съдебното
следствие гласни доказателства – частично от обясненията на подсъдимия Е.Й.,
дадени пред настоящия съдебен състав; частично от показанията на свидетеля Н.Д.,
депозирани непосредствено пред съда и изцяло от прочетените му отчасти
показания на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК и на осн.
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, дадени пред органа на досъдебното
производство; частично от показанията на свидетелката А.Д., дадени непосредствено
пред съда; частично от показанията на свидетеля Е.Т., дадени непосредствено
пред съда; изцяло от показанията на свидетелите Л.М., Г.М., Н.И. и Н.Т.,
депозирани пред настоящия съдебен състав.
При постановяване на присъдата си съдът взема предвид
и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно -
техническа експертиза, което е надлежно приобщено към доказателствената
съвкупност и според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно
с нужните професионални знания и опит и съответства на останалите
доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК –
протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2018г. /л.8 – 9 от дос.пр./,
експертна справка №137 /л.11 от дос.пр./, характеристична справка на подсъдимия
/л.37 от дос.пр./, заверени копия на вносна бележка и сметка от Банка ДСК /л.40
– 41 от дос.пр./, протоколи за разпознаване на лица /л.45, л.51, л.126 от
дос.пр./, протокол за оглед на веществени доказателства /л.57 – 71 от дос.пр./,
заверени копия на медицинска документация /л.109 – 120 от дос.пр./, справка за
съдимост на подсъдимия, ведно с приложени копия на бюлетини за съдимост /л.12 –
41 от съд.пр./, заверени копия на медицинска документация, касаеща подсъдимия,
представена и приета в хода на съдебното производство, както и от вещественото
доказателство – 1 брой компактдиск, съдържащ записи от видеокамери.
Показанията на свидетелите Л.М., Г.М., Н.И. и Н.Т., депозирани
пред настоящия съдебен състав, се възприемат от съда изцяло при изграждане на
изводите му за фактическата установеност на развилите се събития. Показанията
на тези свидетели са обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените
доказателства по делото. Противоречие относно релевантните факти от предмета на
доказване в посочените гласни доказателства не се наблюдава. Всеки от тези
свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по
делото, в завиС.ст от това на каква част от протеклите събития е станал
непосредствен очевидец. Свидетелите Л.М. и Г.М. са участвали като поемни лица
при извършеното разпознаване, като и двамата са единодушни и заявяват, че свид.
Н.Д. с категоричност и без колебание е посочил като извършител именно
подсъдимия. Свид. Н.И. ***/ изнася твърдения за действия на подсъдимия Е.Й.,
извършени на инкриминираната дата, абсолютно сходни с действията му, насочени
спрямо свид. Н.Д.. Свидетелката Н.Т. пък се явява пострадало лице от извършена
от подсъдимия спрямо нея измама, около месец след инкриминираната дата, за
която е бил признат за виновен с Определение за одобряване на споразумение №30
от 14.01.2019г., постановено по НОХД №208/2019г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ
н.с., в сила от 14.01.2019г. От показанията на свид. Т. се установява, че
механизмът на престъплението, за което подсъдимият е бил осъден с посочения
съдебен акт е идентичен с механизма на извършване на престъплението, насочено
спрямо свид. Н.Д..
Казаното от свид. Е.Т., не се възприема единствено в
частта, в която той твърди, че в мъжката чанта на свид. Н.Д. е имало парична
сума в размер на 980 лева. От събраната по делото доказателствена съвкупност се
установява, че паричната сума, намираща се в мъжката чанта на свид. Н.Д. е била
в размер на 960 лева, а не 980 лева, както сочи полицейският служител. Самият Н.Д.
заяви пред съда, че остатъкът от парите е бил 960 лева, такива са и показанията
на неговата съпруга – свид. А.Д.. Поради това, а и предвид на обстоятелството,
че свид. Т. не е бил очевидец на извършеното, а пресъздава наученото именно от
пострадалия, следва да се приеме, че показанията му досежно посоченото се
явяват изолирани. В останалата част показанията на свид. Е.Т. се възприемат при
изграждане на изводите от фактическа страна. Същият е прегледал записите от
охранителните камери на банковия клон, като категорично е възприел подсъдимият
да придружава пострадалия.
Между показанията на свид. Н.Д. и свид. А.Д.,
депозирани непосредствено пред съда, се наблюдават незначителни противоречия,
свързани с това има ли нарушение на зрението на дясното око пострадалия и с това
кога за първи път се е появил подсъдимият - преди свид. А.Д. да напусне лекия
автомобил или след като вече го е била напуснала и отишла до магазина. За
последното обстоятелство следва да се даде вяра на казаното от свид. А.Д., а не
на заявеното от нейния съпруг. Свидетелката е категорична, че все още не е била
слязла от лекия автомобил, когато се е появил подсъдимият и се е обърнал към
пострадалия, назовавайки го К. и питайки го как е. По отношение на това имало
ли е обръщение от страна на подсъдимия към пострадалия бяха приобщени показанията
на свид. Н.Д., дадени пред органа на досъдебното производство на осн. чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, на които съдът дава вяра при изграждане на изводите
си от фактическа страна и които именно показанията са съответни на заявеното и
от свид. А.Д.. В аспекта на казаното не се ценят изнесените от пострадалия
твърдения, непосредствено пред настоящия съдебен състав, че не е бил назоваван
от подсъдимия по име. За това обстоятелство се дава вяра на приобщените му
отчасти на посоченото процесуално основание показания, дадени пред органа на
досъдебното производство. Показанията на свид. Н.Д., депозирани пред съда
/извън изложеното по – горе/ се ценят от съдебния състав, тъй като са
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и съответни на
събраната по делото доказателствена съвкупност. В съдебното производство пред
настоящия съдебен състав свид. Н.Д. беше подробно разпитан за развилите се
събития на инкриминираната дата. За два релевантни по делото факта същият не
можа да си спомни. В тази връзка на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК
бяха приобщени показанията му, дадени пред органа на досъдебното производство,
относно датата на развилите се събития и регистрационния номер на МПС – то.
Така приобщените му показания се кредитират от съда при изграждане на изводите
му от фактическа страна. Нормално и логично е поради отминалия период от време
и поради преживяното неприятно за него събитие, свидетелят да няма точен
спомени за тези обстоятелства.
Досежно очертаното противоречие в казаното от двамата
съпрузи за това има ли пострадалият зрителен проблем с дясното око, следва да
се посочи, че свид. А.Д. заяви, че съпругът й има частична загуба на зрението с
дясното око, а свид. Н.Д. каза, че не вижда въобще с дясното око. Логично е в
случая да се даде вяра на пострадалия, а не на неговата съпруга, тъй като
именно той е лицето, което най - добре може да прецени вижда ли частично или не
вижда въобще. Поради това и досежно посоченото не следва да се кредитират
показанията на свид. А.Д.. В останалата им част обаче показанията на тази
свидетелка се възприемат от съда, тъй като също са обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и съответни на останалите събрани по
делото доказателства, кредитирани от съдебния състав.
Обясненията на подсъдимия Е.Й. се ценят отчасти. В
частта, в която не се дава вяра на неговите обяснения, съдът счита, че същите
представляват израз на възприетата от него защитна позиция, тъй като са
изолирани и не са в синхрон с останалата доказателствена съвкупност, особено
със събраните гласни доказателства, които в кредитираната от съда им част не се
конфронтират помежду си и със заключението на приетата по делото съдебно –
техническа експертиза. Действително обясненията на подсъдимия имат двояка
природа, като освен защитна позиция са и доказателствено средство. Но за да
може да се изграждат изводите от фактическа страна върху неговите обясненията,
същите следва да кореспондират с останалите събрани по делото доказателства,
което в случая не е така. Обясненията на подсъдимия Й. се ценят единствено и
само относно изнесеното от него твърдение, че е бил на инкриминираната дата в клона
на банка „ДСК“, находящ се на ул. „Стефан Ботев“ №14 в гр. Пловдив /клон Санкт
Петербург/ и че е разговарял със свид. Н.Д.. Израз на възприетата защитна
позиция е обаче заявеното от подсъдимия, че случайно е видял пострадалия в
банковия клон, че последният го е наричал „Т.“, а той няколкократно му е казал,
че се бърка и не се казва така, че е бил в банковия клон, за да търси лице
работещо там на име С., във връзка с уговорки за работа, че не се е срещал с
пострадалия пред МБАЛ „Пловдив“, не се е качвал в колата му, не му е предлагал
телевизор, както и че въобще няма никаква отношение към извършената спрямо
пострадалия Н.Д. измама. Посоченото се опровергава категорично от събраните по
делото гласни доказателства - показанията на свид. Н.Д. и свид. А.Д.,
извършените действия по разследване - разпознаване на лице, при които и свид. Н.Д.
и свид. Н.И. са разпознали подсъдимия /свид. Н.Д. като лицето, което е го е
измамило, а свид. Н.И. като лицето, което същия ден й е предлагало телевизор/.
Изнесените от подсъдимия твърдения се
опровергават и от показанията на свид. Е.Т. и от заключението на назначената
съдебно – техническа експертиза, от което категорично се установява, че
подсъдимият не само е бил в банковия клон, но е бил и в непосредствен и
продължителен контакт с пострадалия, като първоначално е влязъл в клона с него,
разговаряли са в немалък период от време, излязъл е за кратко и после двамата
са си тръгнали. Макар и да не касаят инкриминираните дата и деяние следва да не
се пренебрегват и показанията на свид. Н.Т., която е пострадала от извършена от
подсъдимия спрямо нея измама, около месец след инкриминираната дата, за която е
бил признат за виновен с Определение за одобряване на споразумение №30 от
14.01.2019г., постановено по НОХД №208/2019г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ
н.с., в сила от 14.01.2019г. Свид. Н.Т. сочи механизъм на извършеното спрямо
нея престъпление, идентичен с механизма на извършване на престъплението,
насочено спрямо свид. Н.Д.. Тъй като обясненията на подс. Й. са изолирани и не
са подкрепени от доказателствата по делото е очевидно, че с тях той единствено
се опитва да отрече съпричастността си към престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност.
Събраните по делото доказателства, наред с изолираните
обяснения на подсъдимия Й., водят до единствения възможен извод за
съпричастността му към възведеното спрямо него обвинение за измама. Поради това
и възраженията на защитата, че престъплението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, не могат да
се споделят. Обстоятелството, че по време на извършеното разпознаване свид. А.Д.
не е посочила подсъдимия, а е посочила друго лице не може да разколебае по
никакъв начин този извод на съда. Касае се за извършено почти четири месеца
след случилото се действие по разследване, като разпознаващото лице е възрастна
жена и самата тя е отразила по време на извършеното разпознаване, че има
колебания и не е сигурна. Иззетата по време на огледа следа №2, за която не е
намерено съвпадение в системата „AFIS“ и е оставена за работа, също не може да
подкрепи тезата на защитата. Тази следа е иззета от външната страна на предна
дясна врата на лекия автомобил на пострадалия и може да бъде на всяко случайно
преминаващо лице /доколкото е от външната страна на автомобила/, като не е
задължително да бъде на извършителя на престъплението /както твърди защитата,
което според нея е различно от подсъдимия лице/. Липсата на дактилоскопни следи
на подсъдимия Й. не е пречка за мотивиране на извод за съпричастността му към
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Както се посочи по – горе всички останали
доказателства, кредитирани от съда, водят до категоричния извод за неговото
авторство. Твърденията на адв. Г. за невъзможност на свид. Н.Д. правилно да се
ориентира в място и среда, както и затруднения у същия да разпознава лица,
близки до неговото обкръжение, включително и от приятелския му кръг, не намират
никаква опора в събраните по делото доказателства. Предвид на заявеното по -
горе становище за изолираните обяснения на подсъдимия, съдът не може да се
съгласи и с изложените от защитата виждания за фактическата установеност на
развилите се събития. В аспекта на това не се споделят съображенията, че у
пострадалия не са били формирани и поддържани от подсъдимия неправилни
представи за действителността, както се твърди от адв. Г.. Неоснователни са и
направените възражения за начина на подписване на споразумение, одобрено с
протоколно определение, постановено по НОХД №208/2019г. по описа на РС –
Пловдив, ІІІ н.с. Достатъчно е да се отбележи, че се касае за влязъл в сила
съдебен акт, в производство по реда на Глава ХХІХ от НПК, преди постановяването
на който съдът е запитал, съобразно разпоредбата на чл.382, ал.4 от НПК Й. дали
разбира обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от
споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли го е подписал. Досежно
възражението, за липса на логика подсъдимият да е измамил пострадалия със
сумата от 200 лева, но да не е обвинен за намиращите се в изоставения лек
автомобил на пострадалия /в мъжката му чанта/ 960 лева, съдът намира за нужно
да отбележи, че за престъплението кражба, касаеща посочената парична сума са
отделени материали с Постановление на РП – Пловдив, т.е. наказателното
производство за това престъпно деяние продължава да се води.
На база на събраните доказателства, при така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Е.М.Й. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.211, изр.І, предл.ІІ, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като на 16.10.2018г. в гр.
Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и поддържал у Н.А.Д., ЕГН:********** заблуждение и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 200 лева.
От обективна страна с действията си подсъдимият Й., с
цел личното си имотно облагодетелстване на 16.10.2018г. в гр. Пловдив е
възбудил и поддържал заблуждение у Н.А.Д., че ще му продаде телевизор за сумата
от 200 лева. Още изначално подсъдимият не е имал никакво намерение да продава
на пострадалия телевизор, а е целял да се обогати материално с предоставената
му сума в размер на 200 лева. Формираните у пострадалия неправилни представи за
реалността са били поддържани от подсъдимия и по време на пътуването на двамата
с лекия автомобил на свид. Д. и по време на тегленето на парите от последния от
банковия клон. Мотивиран от неправилните си представи за действителността свид.
Н.Д. извършил акт на юридическо разпореждане със собствени парични средства –
200 лева, предоставяйки ги на подсъдимия. В резултат на това разпореждане за свид.
Н.Д. настъпила имотна вреда - в размер на 200 лева.
Налице е по – тежко квалифициращ признак на деянието с
оглед субекта на престъплението, тъй като престъплението на Й. е извършено при
условията на опасен рецидив – чл.29, ал.1, б.“а” от НК. Подсъдимият е
многократно осъждан. С Присъда №218/2011г., постановена по НОХД №5553/2011г. по
описа на Софийски градски съд, в сила от 08.04.2013г., подс. Е.Й. е признат за
виновен за извършено на 17.03.2011г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, пр.2, вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК, като му е наложено
наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален
строг режим. С Определение за одобряване на споразумение от 25.11.2013г.,
постановено по НОХД №23244/2012г. по описа на Софийски районен съд, в сила от
25.11.2013г., подс. Е.Й. е признат за виновен за извършено на 01.06.2012г. престъпление
по чл. 211, пр.2, вр. чл.209, ал.1 пр.1 и пр.2, вр. чл.29 ал.1 б. „а“ от НК,
като му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, при
първоначален строг режим. С Определение от 06.03.2014г., постановено по ЧНД №21807/2013г.
по описа на Софийски районен съд, в сила от 22.03.2014г., са кумулирани
наложените на Е.Й. наказания по НОХД №5553/2011г. по описа на СГС и по НОХД
№23244/2012г. по описа на СРС, като му е определено едно общо най – тежко
наказание в размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл.24
от НК размерът на така определеното общо най-тежко наказание е увеличен с един
месец. Определеното едно общо най – тежко наказание от седем години и седем
месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 29.08.2018г. От изтърпяването на определеното едно общо най – тежко
наказание в размер на седем години и седем месеца лишаване от свобода не са
изминали пет години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК. Посочените съдебни актове
се отразяват на правната квалификация на вмененото във вина престъпление на Й.
и определят извършеното от него деяние, като такова извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“А” от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият Й. е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това,
което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици, като е действал с предвидената в закона
користна цел – набавяне на имотна облага за себе си. Същият напълно е съзнавал,
че формира и поддържа неправилна представа
у свидетеля Н.Д.. Още при заявеното от него, че ще му продаде телевизор и че
иска за него 200 лева, той е бил наясно, че няма да го осъществи, тъй като няма
такъв телевизор, а ще се облагодетелства имотно с предоставената му парична
сума. Взел е парите на пострадалия с ясното съзнание, че няма да даде за тях
телевизор. Ясно е, че е целял престъпния резултат - настъпването на имотната
вреда за свидетеля Н.Д..
Причини за извършване на престъплението съдът намира в
незачитане на установения в страната правов ред, в стремежа на подсъдимия за
лично облагодетелстване по непозволен начин и в ниската му правна култура.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимия Й. съдът
отчете съобразно разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността
обстоятелства невисокия размер на причинената имотна вреда и влошеното здравословно
състояние на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства прецени по
– високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, доколкото
се касае за причинена имотна вреда на възрастен човек, очевидно доста по –
уязвим като жертва на такъв вид престъпления от останалите граждани на
обществото. Наред с посоченото следва да се отчете и обстоятелството, че престъплението
е извършено в много кратък период след изтърпяване на ефективно наложено на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в немалък размер, включително и за
същото по вид престъпление. Подсъдимият е с изключително висока степен на
обществена опасност, обусловена от предходния му досег със съдебните органи.
Осъждан е за множество престъпления, преимуществено насочени против
собствеността на гражданите. Предходните осъждания на подсъдимия, които не се
отразяват на правната квалификация на настоящото престъпление категорично следва
да се отчетат като отегчаващо отговорността обстоятелство. Като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
счете, че в конкретния казус следва на подсъдимия Й. да се наложи наказание от ПЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По делото няма многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или пък изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, за
да може да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Така наложеното
наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето
поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. С оглед
наличието на посочените по – горе смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
намира, че не е необходимо спрямо подсъдимия да бъде постановявана конфискация до
една втора от имуществото му.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, защото не са налице материалноправните изисквания на
посочената правна норма, предвид на това, че преди извършване на
престъплението, предмет на настоящото производство, подсъдимият е бил осъждан
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС следва
така наложеното на подсъдимия Е.М.Й. наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.
По гражданския иск:
С оглед признаването на подсъдимия Е.Й. за виновен в
извършване на вмененото му във вина престъпление по чл.211, изр.І, предл.ІІ, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК, с пострадал Н.А.Д. и причинена имотна вреда в размер на 200
лева, съдът счита, че предявеният от Н.А.Д. против подсъдимия граждански иск за
сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
се явява основателен и доказан в пълен размер, поради което и осъди подсъдимия
да заплати на гражданския ищец Н.А.Д.,
ЕГН:********** сумата от 200,00 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 211, изр.І, пр.
ІІ, вр. чл.209, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК, ведно със законната лихва,
считано от 16.10.2018г. до окончателното й изплащане.
С оглед уважения размер на гражданския иск подсъдимият
Е.М.Й. следва да заплати по сметка на РС - Пловдив сумата от 50 /петдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Веществените доказателства – 1 бр. дактилоскопна
следа, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие и 1 брой компактдиск,
съдържащ записи от видеокамери, следва да останат приложени по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Е.М.Й. следва
да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 122,00 /сто двадесет и два/
лева, направени в хода на досъдебното производство разноски /за съдебно –
техническа експертиза/, както и следва да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив
сумата от 50,00 /петдесет/ лева, направени в хода на съдебното производство
разноски /за съдебно – техническата експертиза/.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ