Р Е Ш Е Н И
Е
№………./…….05.2019
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Д. МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 982 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр.
чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приет е за разглеждане пряк иск, предявен на осн. чл. 405 КЗ
от „***“ЕООД,
ЕИК103803667 гр. Варна ул. Братя Георгиевич 15 вх.Д ет. 7 ап. 117, чрез
пълномощник адв.Я. (АД „Я.“***, срещу „ДЗИ – ОБЩИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********,
представлявано от адв. Р. (АД“Д. И. И СЪДРУЖНИЦИ“ - ВАК), служ. адрес ***, за заплащане на
застрахователно обезщетение за понесени имуществени вреди от загуба на откраднато
застраховано МПС по полица „Каско +“,
в
размер на остатък от 67 191,14лв
след приспадане на последна дължима вноска по премия, ведно с обезщетение за
забава, начислено от 09.02.2018 г до предявяване на иска в размер на 2543,41лв и претендирано до окончателно плащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че като собственик на автомобил „Ягуар XFR" с ДК № ***, сключил с ответника застрахователна полица № 440117031030104 по застраховка „Каско +" със покритие от 30.05.17 до
29.05.2018г. за риска кражба по клауза „Пълно каско“ за договорена
застрахователна сума от
68 000лв. Сочи, че след изплащане на първите три вноски от разсрочената
премия неизвестен извършител
отнел автомобила, и въпреки уведомяването на застрахователя за това
застрахователно събитие с представяне на поискани документи, издадени от
разследващите органи, както и на притежаваните два броя ключове от автомобила,
ответникът неоснователно отказал да изплати договореното обезщетение.
По същество,
представител на ищеца не е пледирал пред съда. В подробни писмени бележки адв. Я.
излага доводи за добросъвестно деклариране на узнатите при придобиване на
застрахованото имущество обстоятелства относно заключващите устройства и
възприемането на двата ключа като оригинали както при процесното договаряне,
така и при застраховането на същия автомобил в предходни периоди от праводателя
на ищеца. Позовава се на липса на каквото и да е неизпълнение на задължение по
договора, което да може да обоснове изключението на покритието на риска и
установената съдебна практика относно значимостта на поведението на
застрахования като основание за отказ на застрахователя. Счита, че е доказал
пораждането на вземане в размер на действителната стойност на липсващото
имущество, намалена с последната вноска, като се позовава на установената
пазарна стойност, съизмерима с застрахователната сума. Обосновава забавата на
ответника, отчитана от изтичането на срока за определянето на обезщетението,
като моли претенциите на застрахования да бъдат уважени в цялост.
Ответникът
застрахователно дружество, чрез пълномощника си, оспорва иска като неоснователен, тъй като счита,
че не са налице предпоставките
за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“ за процесния автомобил. Застрахователят се позовава на неположена
грижа от страна на застрахования при опазване на застрахованото МПС, който е
предал един оригинален и един дубликатен ключ, вместо декларираните два
оригинала, без да е уведомил застрахователя за причината за това преди
настъпване на събитието. Оспорва размера на действителната стойност на вещта,
като посочва значително по-ниската цена, на която самия застрахован е придобил
автомобила.
По същество
представител на ответника пледира бланкетно за отхвърляне на неоснователните
претенции. В писмено становище адв. Р. обосновава възраженията, като се
позовава на събраните гласни доказателства за уведомяване на собственика за
замяната на загубен ключ с друг такъв, доставен на предишния собственик и
укриването на тази съществена за носене на риска информация при попълването на
първоначалния въпросник, евентуално пропускът на застрахования да предупреди
застрахователя за това ново обстоятелство, след като го узнал. Отделно счита,
че е доказано и основание за отказ поради неизпълнение на задължението на
застрахования да вземе мерки за предотвратяване на използването на загубения
по-рано ключ чрез препрограмиране на системите на автомобила. Моли
неоснователните претенциите да бъдат
отхвърлени, евентуално излага и доводи за съобразяване на размера на стойността
на автомобила по първия вариант на експертизата, като сочи, че събирането на
второ заключение не е било допустимо.
Страните претендират насрещно за определяне на
разноски, само искането на ответника е конкретизирано в списък ( на л. 171), а
това на ищеца е включено в писмените бележки.
Предварителните въпроси и допустимостта на иска пред Варненски окръжен
съд са били разрешени в нарочно определение №4572/21.12.2018г. Окончателната
правна квалификация на претенцията и по-подробно изложение на релевантните
твърдения се съдържа в доклада, допълнен в открито съдебно заседание (л. 123) с
уточнение на конкретния модел на застрахования автомобил по проекта, съобщен на
страните( л. 60-61).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Няма спор между
страните, че с полица № 440117031030104 е сключен договор за имуществена
застраховка "Каско+", между ответното дружество и собственика на
автомобил „Ягуар XFR", модификация 5.0 V8 Supercharged с ДК № ***; рама №
SAJAA08R3CMS13821 със покритие от 30.05.17 до 29.05.18г, като страните са
договорили застрахователна сума съответна на действителна стойност на
застрахованото имущество в размер на 68 000лв. Няма спор, че част от
съдържанието на договора и конкретно покритите рискове, изключенията от
покритие, задълженията на застрахования и правото на застрахователя да откаже
обезщетение, не са били индивидуално уговаряни в полицата, а са възприети по
общите условия на застрахователя. Съдържанието на тези общи условия не е спорно
между страните и съдът го установява по документа на л. 32. Съдът приема за
безспорно наличието на застрахователно покритие по сключен и действащ към
17.01.2018г валиден застрахователен
договор за имуществено застраховане по чл. 399 от КЗ, при приложими общи
условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334, ал. 1 от КЗ, с предмет автомобила на
ищеца.
Безспорни са и
фактите относно изпълнение от страна на застрахования собственик на първите три
вноски от разсрочената премия и дължимостта на четвъртата част в размер от
808.86лв с падеж след настъпване на събитието.
От представения
неоспорен автентичен документ „приложение – въпросник“ на л. 31 е видно, че
преди да поеме задължението за носене на риска, застрахователят е установил не
само фактическото състояние на вещта(с описание на технически данни,
оборудване, вкл. извънсерийно такова с допълнителна стойност), но и конкретни
обстоятелства свързани с ползването и съхранението на вещта. Изрично е
деклариран броя на ключовете, като формуляра е разграничавал вида им като
оригинали или дубликати. В този въпросник застраховащия изрично е посочил 2 бр.
оригинални ключове.
Съдът е изискал
преписката по ДП № 17/2018г на VРПУ при
ОДМВР- Варна (приложена към корица на делото), от която се установява, че на
17.01.2018г управляващият едноличен собственик на дружеството ищец е заявил
престъпно отнемане на автомобила, оставен от него паркиран пред обитаван от
него жилищен имот. При разследването не е установен извършителя на деянието,
нито начина на отнемането му.
С уведомление от
същата дата, идентична информация е заявена и пред застрахователя (л. 17), като
застрахованият е предал съхраняваните от него два броя ключове на същата дата,
както е видно от съставения двустранен опис на документи, предоставени за
уреждане на претенцията по щета № 44010311800439. При това уведомяване
заявителят е попълнил нов въпросник (л. 73) относно обстоятелствата на
застрахователното събитие, като в т. 19 е декларирано придобиването на
автомобила с 2 налични ключа, единият от които е „направен в Мото-Пфое от
предишен собственик“.
Именно тази
декларация поражда и спора относно добросъвестността на застрахования. Съдът е
събрал показания на посоченото в тази декларация лице А.Г. (л. 142), който
излага последователно и безпротиворечиво обстоятелства относно събития, на
които лично е присъствал. Свидетелят описва внасянето и първата регистрация на
автомобила в България, както и снабдяването му с нов ключ от официалния
представител на доставчика на марката „Мото Пфое“ЕООД през 2014г след като
загубил единият от своите. Показанията му са депозирани убедително и изцяло
кореспондират на представените фактури и касови бонове (л. 118-121) и
информацията, получена от вещото лице при справката в сервиза на доставчика (л.
101). Несъмнено клиентът е заплатил на официалния вносител доставката на самото
устройство за дистанционно заключване (платено авансово и окончателно с две
вноски), което е било настроено допълнително в сервиза на същия търговец за да
бъде разпознавано по уникален начин само от електронната система на съответния
автомобил. След тази настройка клиентът е ползвал новото устройство вместо
загубения ключ и именно него, заедно с другия наличен ключ е предал на купувача
при продажбата през 2017г. Свидетелят Г. е категоричен, че двете устройства са
били абсолютно идентични, с лого на завода производител и самият той не е
възприемал новото устройство като неоригинално, тъй като го е получил от
производител чрез лицензирания му доставчик, а и друг алтернативен вариант за
снабдяване с такова устройство не му бил известен.
Същевременно и в
заключението си вещото лице И. потвърждава, че двете устройства, предадени на
застрахователя не се различават външно и по функции, освен по металната вложка,
която е можело да се използва като механичен ключ само в аварийна ситуация (л.
99 и л. 127). Несъмнено е, че този детайл не е можело да бъде комплектован от
производителя в резервна част, изработвана отделно от самия автомобил, но
липсата му не е намалявала функционалността на ключа. Това изцяло съответства
на начина, по който Г. описва новия си ключ, използван от него винаги като
електронно устройство, свързано с автоматичното блокиране на всички системи.
Свидетелят описва и начина, по който
информацията за произхода на този нов ключ е достигнала до купувача. Той е
категоричен, че при продажбата на 08.02.2017г (с договора на л. 30) въпросът
относно ключовете не е бил поставян, а самият той не е възприемал новия си ключ
като дубликат и не е обявявал това обстоятелство като специфична характеристика
на автомобила. Доказателства за това съдът констатира в преписката по щетата, в
която застрахователят е съхранил не само данни за текущата полица, но и цялото
досие на автомобила, от което е видно, че същата вещ е била застрахована
последователно от продавача Г. в периода от 24.03.2014г до застраховането му от новия собственик на
30.05.17г. (л. 70 -71), като и след програмирането на новия ключ на 18.06.14г.,
в съставяните ежегодно въпросници този собственик е декларирал притежание на 2 оригинални ключа (л.
104). Информацията относно начина, по
който се е снабдил с този ключ е била споделена с купувача случайно, по повод
предаване на техническа документация по сервизно обслужване, между която се
оказала и фактурата за „програмиране“. Точния момент на разговора по повод
естеството на услугата и доставката на заместващия ключ не може да бъде
установен, тъй като свидетелят само ориентировъчно посочва месец май на 2017г,
по спомена си за продължителното му отсъствие от страната преди срещата с новия
собственик.
При така
установеното, съдът намира възражението на ответника, послужило за мотив на
изричния отказ (л. 66-67) за неоснователно. Предпоставките за отказа на
застрахователя, не покриват визирана в т. 9.3.2
от Общите условия (л. 32) хипотеза на липса на предаване на всички
заключващи механизми при заявена кражба, защото несъмнено застрахованото лице е
предоставило именно тези устройства, с които е разполагало и при придобиването
на веща и които е обявило при огледа по повод сключване на застраховката.
Неоснователно е възражението, основано на правото на застрахователя да откаже
или да намали съразмерно обезщетение поради съзнателно укрито обстоятелство на
наличие на издаден дубликат на заключващото устройство, като неизпълнено
задължение за обявяване на съществени обстоятелства от значение за риска, за
които е бил поставен изрично въпрос при сключване на договора (чл. 363 ал.4 вр.
вр. чл. 362 КЗ). Начинът на поставяне на въпроса в първоначалния въпросник се
отличава от този в съставения при
настъпилото събитие. Акцентът върху начина на снабдяване с ключове и
изработката им е поставен едва при изискването на допълнителните пояснения (л.
73), докато в първата декларация въпросът е бил само за брой и вид ключове. Не
може да се приеме, че обозначението „дубликат“ категорично се отнася за всеки
нов ключ, произведен след първоначалния комплект от 2 броя, получавани при
първа покупка. Напротив, дублирането обичайно се свързва с възпроизвеждане на нов
предмет от заготовка, чрез копиране на първообраз – оригинал. По този метод би
се изработил дубликата само на металната вложка, изрязана по начин, следващ
релефа на оригиналния ключ. В случая обаче точно тази операция не е извършена,
а и би била безпредметна при този тип охранителна система. Програмирането на
новото електронно отключващо устройство не представлява дублиране, а изцяло
ново изработване, тъй като услугата на официалния сервиз предполага използване
на специализиран софтуер, който не само следва да осигурява кодирането на
празното ново устройство, но и да променя информацията в системата на основната
вещ. Възложилият тази услуга собственик категорично описва именно действията
върху предоставения от него за препрограмиране автомобил, което съдът възприема
като подмяна на кодовете на вече неизползваем загубен ключ с новите кодовете,
присвоени на новия ключ, а не извличане и копиране на данни от останалия след
загубата в негово държане единствен оригинал от началния комплект. В този
смисъл субективното отношение както на продавача, така и на купувача на
автомобила към новия ключ като „оригинал“, а не като „дубликат“ е било и
обективно обосновано. Тъй като застрахователят не изискал категорично данни за
това, дали някой от наличните ключове е загубван, съответно е наличен новоизработен и какви са били причините за
замяната на първоначален с нов ключ, не може да се поддържа, че е налице
съзнателно неточно обявяване или премълчаване след последващо узнаване на
обстоятелството, декларирано от застрахования едва след настъпване на
събитието.
Допълнително
развитите съображения в писмените бележки (макар и да са несвоевременно
добавени към твърденията на ответника и не са пояснени след доклада на
бланкетния им характер), съответстват на хипотезата по т. 9.3.3. от ОУ,
съгласно която риска от кражба не се носи ако след загубване на заключващ
механизъм или активиращо алармата устройство застрахования не уведоми
компетентните органи и застрахователя и не вземе мерки за предотвратяване на
противозаконното отнемане, като за своя сметка подмени охранителната система и
представи автомобила за нов оглед. Тълкуването на ОУ в конкретния случай налага
извода, че посоченото от застрахователя изключение от покритие следва да се
възприема като проявление на правило на чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ, според което
неизпълнение на задължение по застрахователния договор може да послужи за обосноваване на отказ, ако
значително променя предвидимостта на риска, носен от застрахователя. Това е
така, защото възможността едно трето
лица да намери и употреби загубения от застрахования ключ въпреки волята на
собственика съответства на поведение, което не е типично и очаквано от
договарящите страни. Доколкото риска е поет за имущество, което се опазва от
застраховано лице, само явно небрежното стопанисване изключва
добросъвестността. В конкретния случай загубата на заключващо устройство сама
по себе си не винаги улеснява нерегламентиран достъп до автомобила. Това е
така, защото както сочи вещото лице, самото устройство не съдържа каквито и
да е индивидуализиращи белези, които да
го свързват с конкретно отключвано от него МПС и сама по себе си възможността
да бъде намерено не може със сигурност да способства за отнемането на конкретната
вещ. В случая загубата на заключващото
устройство е настъпила в момент значително предхождащ придобиването на
автомобила от застрахования и съответно изтеклия период от време и промяната на
обстоятелствата по съхранение на вещта от нов собственик значително намаляват
вероятността за фактическо свързване на евентуално намерен ключ (загубен още
през 2014г) и застрахованата през 2017г машина. Отделно от това, самата подмяна
на загубения ключ от предишния собственик би могла и да е достатъчна гаранция
срещу злоупотреба от трети лица поради надлежното изработване на новия ключ
именно в официалния сервиз, който предоставя кодирането му към системата по
начин гарантиращ сигурността на автомобила в степента, предоставяна от самия
производител (чрез замяна на кода на втория ключ, а не чрез
добавяне на трети такъв).
Същевременно обемът на дължимата от собственика грижа следва да е съобразен и с
допълнителната икономическа тежест, която застрахования би понесъл, за да
изпълни предписаните в общите условия действия. За разлика от обичайните
разходи (съпоставими с автоключарска услуга), подмяната на цялата охранителната
система в процесния автомобил несъмнено не би била оправдана. Според
показанията на св. Г., цена на подобна услуга би надхвърлила почти един път и
половина цялата застрахователна премия, а очевидно подобно оскъпяване на
изпълнението на застраховащия не е съпоставимо с интереса на
застрахователя. Тълкуването на условието
на застрахователя като задължение на новия собственик самостоятелно да предприема
допълнително препрограмиране на закупения от него с вече програмиран от
официален доставчик нов ключ би довело до квалифициране на тази клауза като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да
направи необосновано високи разходи за да компенсира допуснато неизпълнение( в
случая задължението да уведоми
застрахователя за узнато след покупката обстоятелство по подмяна на един от
ключовете на автомобила). С такова съдържание клаузата не следва да обвързва
потребител на застрахователната услуга (чл. 146 ал.1 ЗЗП), а доколкото при
сключване на полицата застраховащият ясно е заявил, че автомобилът е
предназначен за лично ползване, а не за нужди на търговската дейност на
дружеството, той може като ползвател на застрахователна услуга (по аргументите
в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК) да се ползва от общата
потребителска закрила.
Дори и да се
приеме, че тази клауза обвързва застраховащия, то тя трябва да се приложи в
съответствие с императивното правило на закона, чието съдържание е изяснено в
трайната практика, наложила се при прилагане на предходна уредба със същото
съдържание(чл. 211 КЗ отм.). Нормата изисква установяването на пряка причинно -
следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите
условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя,
и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото. Доказването на тази причинна връзка е в тежест
на възразяващият застраховател (Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 3394/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
840/2012 г., I т. о., ТК). В конкретния случай обаче начинът, по който
автомобилът е бил преместен от неизвестния извършител на престъпното деяние не
е установен и това съвсем не изключва вероятността отнемането да е изцяло
независимо от употреба на електронния ключ на автомобила (например чрез тланспортирането
му на друго превозно средство или чрез отключване и деактивация на алармите
чрез друг вид устройство, имитиращо сигналите за връзка с бордовия компютър).
Съдът приема, че
няма доказателства поведението на застрахования както при първоначалното
попълване на въпросника, така и по повод на узнатото изработване на нов ключ от
предходния собственик да представлява неизпълнение на такова задължение, което
да е значително с оглед интереса на застрахователя, съответно неоснователно е
както възражението за пълен отказ на застрахователя за носене на риска, така и
за съразмерно на увеличения риск намаляване на обезщетението.
Претенцията на
застрахованото лице за несъмнено установения покрит риск кражба на автомобила е
основателна.
Спорно е
остойностяването на липсващото имущество като основа за определяне на размер на
застрахователното обезщетение според т.
12.5.1 от общите условия ( л. 35), възпроизвеждаща норма на чл. 386 ал.2 КЗ. На първо място придобивната
цена, посочена в сделката с предходния собственик е изцяло неотносима, тъй като
е резултат от волята на договорящите, върху която може да
влияят и непазарни фактори и невписани, но уговорени между страните условия. На второ
място, при сключване на застраховката насрещните страни са договорили
застрахователна стойност, като са отчели конкретното състояние на вещта,
включително допълнителното ѝ луксозно оборудване. Според чл. 400 ал.3 от КЗ застрахователната стойност от 68 000лв отразява точно действителната
стойност на имуществото към 30.05.2017г. Съответно значим по делото е само
въпросът дали тази стойност е намаляла по време на действието на застраховката
до 17.01.2018г. Съдът е изслушал две заключения относно пазарната стойност на
липсващия автомобил. Вещото лице И. (л. 99) е обосновало изводите си на
проучване на пазар на вещи втора употреба по данни за базов модел и неяснота в
техническите характеристики (вид на скоростна кутия), като е възприело за
достоверно оценяването при сключване на застраховката като „договорена цена“,
но е приложило коефицент за обезценка
върху нея до 61200 лв., като пред съда обяснява, че намаляването е наложено поради
амортизация от ползването през 7 –те месеца на изпълзване след сключване на
застраховката и някакви, неясни по произход дребни щети по вещта (л.127).
Вещото лице В., назначено от съда след допълнително събиране на гласни
доказателства на св. Г. за техническото състояние на вещта и начина на
експлоатацията й и проучване на пазара в чужбина дава заключение за пазарна
стойност 66 000лв (след приспадане на обичайно намаляване при довършване
на преговори на обявена офертна цена). Съдът възприема второто заключение като
изготвено въз основа на проучване на пазара на аналози, съпоставими с
липсващото имущество. Възраженията за недопустимо събиране на това
доказателство не са основателни, тъй като първата експертиза е обоснована с
непълен доказателствен материал, а и приложения от експерта метод противоречи
на изискването на закона обезщетението да покрие действителната пазарна цена, за която открадната вещ
да може да бъде заместена с нова покупка.
В практиката на съдилищата е утвърдено
схващането, че при разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще следва да бъде
предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия за извършване
на възстановяването на вредите (Решение №37/23.04.2009 на ВКС по т.д. №667/2008,
І т.о.; Решение №79/02.07.2009 на ВКС
по т.д. №156/2009, І т.о.; Решение №165/24.10.2013 на ВКС по т.д. №469/2012 ІІ
т.о., Решение №115/09.07.2009 на ВКС по т.д.№627/2008, ІІ т.о.). Предложеното от първия експерт намаляване не
е съобразено и с начина на използване на конкретния автомобил, за който самото
вещо лице признава, че не типичен базов модел за ежедневно ползване и не
предполага обичайна редовна употреба и съответна амортизация. Доколкото
въпросът за остойностяване на застрахованата вещ има значение за размера на
основателна претенция, експертизата може да се допусне и служебно от съда (на
осн. чл. 162 ГПК), съответно и за назначаването на втория експерт е без
значение как е обосновано искането на ищеца за събиране на ново заключение.
Тъй като вещото лице В. е прилагало само
методи на пазарни аналози и транспониране на стойности от актуално предлагане
към миналия момент на настъпилата вреда, съдът възприема това заключение като
адекватен резултат от приложени специални знания за пазарните механизми,
определящи цената на автомобили втора употреба от вид най-близък до този на
застрахованото имущество. Съдът кредитира именно варианта на коригиране на
офертни цени на предлагане до стойност на търсене, тъй като загубилия вещта си
собственик ще действа на пазара като купувач.
В този смисъл довода на ищеца за съобразяване на некоригирани оферти на
продавачи не може да се възприеме.
В заключение съдът приема, че действителната
стойност на откраднатия автомобил по метод на оценка по пазарни аналози (адекватен
и на дефинирането по т. 14 от общите
условия) към 17.01.2018г възлиза на 66 000лв, като намаляването на
действителната стойност на застрахованото МПС под застрахователната сума към
момента на кражбата е резултат от динамиката на самия пазар и промяната на
някои от характеристиките на вещта (повишения пробег поради използване за
изтеклите повече от седем месеца).
Съдът
установява довършен в цялост фактически състав, пораждащ право на застрахования
да получи обезщетение до този размер на
установените вреди. След удръжката на
неизискуема към момента на събитието премия (чл. 369 ал.2 КЗ) крайната сума,
дължима от застрахователя възлиза на 65 191,14лв. В този размер искът
следва да се уважи. Претендираната сума
за горница до 67191,14лв не се доказва и искът следва да се отхвърли.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 405 КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва за забава върху
претендираното обезщетение, срока за уреждане на претенцията (чл. 409 КЗ). В
случая застрахователят е отказал принципно изплащането на каквато и да е сума с
писмо от 08.05.18г. без да изисква каквато и да е допълнителна информация след
приемането на всички документи на 18.01.2018г, поради което следва да понесе
отговорност за забавата си, считано от изтичане на 15 дневния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 1 КЗ изтичащ на 08.02.2018г. Претенцията е основателна в размер от
2498.99лв определен служебно от съда за
процесния период до 26.06.18г чрез
лихвен калкулатор за законна лихва на изчислетилни системи „АПИС ФИНАНСИ“. За горницата до 2543,41лв съединената
претенция следва да се отхвърли.
За следващият период на забавата законната лихва не се определя по
размер, поради несамостоятелния характер на това искане след сезирането на
съда.
По
претенциите за разноски:
Ищецът е поискал присъждане на разноски в исковата молба, поради което
сезирането е надлежно, въпреки, че точният им размер е посочен едва в писмени
бележки. Съобразно представените по делото доказателства ищецът е внесъл
съдебни разноски за такси 2789,37лв и за възнаграждения на вещо лице общо в
размер 600лв. Доказателства за платен хонорар в полза на упълномощеното
адвокатско дружество или отделен адвокат не са представени. Съразмерно с
уважената част от иска (97%)
общо направените от ищеца разноски в размер на 3389,37 лв. следва да му бъдат
присъдени само 3287,69 лв.
Насрещната претенция за разноски на ответника е заявена в списък по чл.
80 ГПК и кореспондиращи му доказателства за внесени 300лв за вещо лице и банков
превод на уговорено и фактурирано от адвокатско дружество възнаграждение в
размер на 3544,53лв. От общо доказания размер
3844.53 лв. съдът определя за компенсиране само 115.34лв като част, съразмерна
на неоснователните горници от исковете.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, бул. Витоша № 89Б, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В., Е. Й. Б. и Б.Х. П. да заплати на „***“ЕООД, ЕИК103803667
гр. Варна ул. Братя Георгиевич 15, вх.Д ет. 7 ап. 117, представлявано от Г. Б.
К следните суми, платими по сметката му с IBAN ***, BIC: ***,
а именно:
·
сумата 65 191.14 лв. (шестдесет и пет
хиляди сто деветдесет и един лева и четиринадесет стотинки), представляваща
остатък след приспадане на последна вноска за дължима премия от застрахователно
обезщетение по автомобилна застраховка "Каско+", сключена със
застрахователна полица № 440117031030104 с покритие от 30.05.17 до
29.05.2018г за понесена загуба от кражба на застраховано имущество автомобил
„Ягуар XFR" с ДК № ***, настъпила при противозаконното му отнемане от
неизвестен извършител на 17.01.2018г в гр. Варна,на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва за забава от 26.06.2018 г. до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
·
сумата 2 498.99 лв. (две хиляди четиристотин деветдесет и осем
лева и деветдесет и девет стотинки) представляваща обезщетение за забавено
плащане на същото обезщетение за период на забавата от 09.02.2018г до
26.06.2018г на основание чл. 409 КЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД
·
сумата 3287,69 лв. (три хиляди двеста
осемдесет и седем лева и шестдесет и девет и две стотинки), представляваща
съразмерна на основателната част от претенцията част от направените разноски за
държавни такси и съдебни разходи, на
осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „***“ЕООД,
ЕИК103803667 срещу „***“ ЕАД ЕИК ********* искове за претендирани
горници над 65191.14 лв. до 67191.14 лв. за застрахователното
обезщетение и над 2498.99 лв. до 2543,41 лв. за обезщетението за
забава от същото застрахователно
събитие по същия застрахователен договор.
ОСЪЖДА „***“ЕООД, ЕИК103803667 гр.
Варна ул. Братя Георгиевич 15 вх.Д ет. 7 ап. 117, представлявано от Г. Б. К. да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. Витоша № 89Б,
представлявано от К. Х. Ч. и Б. .А. В.,
Е Й. Б. и Б. Х. П. сумата 115.34 лв. (сто
и петнадесет лева и тридесет и четири стотинки) представляваща
съразмерна на неоснователната част от претенцията част от направените разноски
за съдебни разходи и адвокатски хонорар,
на осн. чл. 78 ал.2 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец №
11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД