Р Е Ш Е Н И Е
№…………………. /15.09.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, XIV
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Наталия Зирковска, след като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1518 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл.
144, ал. 1 във вр. с чл. 106, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Г.Й.Р., с ЕГН: **********, с адрес:
*** срещу Акт за установяване на задължение № П –
03000321018024 – 135 – 001/ 22.04.2021 г., издаден от инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 117 от 21.06.2021 г.
на Директора на ТД на НАП – гр. Варна.
Жалбоподателят Г.Й.Р. намира за незаконосъобразни и
неправилни процесния акт за установяване на задължение, издаден от инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Варна, както и решението на Директора на ТД на НАП –
гр. Варна, с който процесния акт е бил потвърден, като представя подробни
аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че
недвижимия имот, находящ се в гр. Варна, ул. „***, представляващ офис на партерния
етаж на сградата, е придобит в условията на съпружеска имуществена общност,
поради което и неправилно органите по приходите считат, че задължено лице за
плащане на ДДС по наемното правоотношение е ЕТ „Г.Р.“. Пояснява, че е сключил
договор за отдаване под наем на процесния имот с дружеството „Санта 2004“ ЕООД,
в качеството си на физическо лице, като именно в качеството на физическо лице е
декларирал приходите си от наемното си правоотношение. Поради гореизложените
съображения намира, че неправилно е да се приеме, че дохода от наемното правоотношение
следва да бъде включен и отразен в дневника за продажби на ЕТ „Г.Р.“, поради
което и отправя молба за отмяна на процесния Акт за установяване на задължение
№ П – 03000321018024 – 135 – 001/ 22.04.2021 г., издаден от инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 117 от 21.06.2021 г.
на Директора на ТД на НАП – гр. Варна.
В проведеното на 08.09.2021 г. открито съдебно заседание
в производството по адм. дело № 1518 по описа за 2021 г. на Административен съд
Варна, жалбоподателят Г.Й.Р. не се явява лично, не изпраща и процесуален
представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по
същество.
В проведеното на 08.09.2021 г. открито съдебно заседание
в производството по адм. дело № 1518 по описа за 2021 г. на Административен съд
Варна, ответната страна Директорът на ТД на НАП – гр. Варна не се явява, не
изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход
на делото по същество, като в депозирани на 03.09.2021 г. в деловодството на XIV
състав на Административен съд Варна писмени бележки, изготвени от процесуалния
представител на ответната страна гл. юриск. К.Т.Д. се застъпва становище за
неоснователност на жалбата, поставяйки се акцент върху липсата на
доказателства, че процесния недвижим имот е придобит в условията на съпружеска
имуществена общност.
От фактическа страна, съдът намира
за установено следното:
На 19.10.1996 г. в гр. Варна жалбоподателят
Г.Й.Р. сключил брак с В.Я.Т..
На 07.01.2003 г. с постановление за
възлагане на недвижим имот, издадено от съдия – изпълнител при Варненския
районен съд (влязло в законна сила на 24.02.2003 г.), бил възложен върху Г.Й.Р.
недвижим имот: офис № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „***, на партера, състоящ
се от входно антре, две стаи, баня – тоалет, със застроена площ от 38, 06
кв.м., при граници: офис № 1, вътрешен двор, калкан и вход със стълбищна клетка,
както и 5, 2328 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място, цялото с площ 194, 20 кв.м., представляващо УПИ VIII – 15 в
кв. 9 по плана на 18 – ти подрайон на гр. Варна.
На 08.01.2018 г. Г.Й.Р. и
дружеството „Санта 2004“ ЕООД, с ЕИК: *** сключили договор за наем, по силата
на който контракт Р., в качеството си на наемодател, отдал под наем гореописания
недвижим имот на дружеството „Санта 2004“ ЕООД, в качеството на наемател, за
срок от пет години, срещу наемна цена в размер на 220 лева на месец.
Същевременно, считано от 1995 г., Г.Й.Р.
бил регистриран като едноличен търговец (ЕТ), съответно пререгистриран в
Търговския регистър през 2010 г., като считано от 2003 г. ЕТ „Г.Р.“ бил
регистриран по ЗДДС.
На 18.08.2020 г. по електронен път
ЕТ „Г.Р.“, с ЕИК: *** депозирал пред ТД на НАП – гр. Варна заявление за
дерегистрация по ЗДДС по избор по реда на чл. 108, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, което заявление
впоследствие било коригирано за дерегистрация на основание чл. 108, ал. 1, т. 1
от ЗДДС, като декларирал, че във времевия период от 01.08.2019 г. до 31.07.2020
г. ЕТ не е извършвал никаква независима икономическа дейност.
С акт за дерегистрация от 31.08.2020
г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна, ЕТ „Г.Р.“ бил
дерегистриран по ЗДДС.
Същевременно за календарната 2019 г.
Г.Й.Р., в качеството си на физическо лице, декларирал в подадената от ТД на НАП
– гр. Варна ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ доходи в приложение № 4 „Доходи от наем или
друго възмездно предоставяне за полазване на права или имущество – 2640 лева,
която сума била декларирана като доход от договора за отдаване под наем на
недвижим имот с дружеството „Санта 2004“ ЕООД.
На 22.04.2021 г. инспектор
по приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършил корекция на подадени 5 бр. СД по
ЗДДС за данъчен период декември 2015 г. до декември 2019 г. от страна на ЕТ „Г.Р.“,
издавайки процесния Акт за установяване на задължение № П – 03000321018024 –
135 – 001, коригирайки размера на ДДС по СД по ЗДДС за данъчния период, ведно с
дължимите лихви, като определил задължение за довнасяне в размер на 2200 лева –
главница и лихви върху тази сума в размер на 729, 87 лева.
Г.Й.Р. оспорил процесния Акт за
установяване на задължение № П – 03000321018024 – 135 – 001 пред Директора на
ТД на НАП – гр. Варна, но с Решение № 117 от 21.06.2021 г. жалбата му била
отхвърлена като неоснователна, съответно оспорения Акт за установяване на задължение
№ П – 03000321018024 – 135 – 001, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП
– гр. Варна бил потвърден.
От правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, доколкото е подадена от надлежна страна, в законоустановения 14 –
дневен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал.
1 от ДОПК.
Спазено е и изискването Акта за
установяване на задължение да бъде обжалван по административен ред, като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по
съдебен ред.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за основателна, поради следните съображения:
На практика основния по делото спорен
въпрос се свежда до това да се установи дали процесния недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, ул. „*** е придобит в
условията на съпружеска имуществена общност и съответно представлява ли съпружеска
имуществена общност на съпрузите Г.Й.Р. и В.Я.Т..
Според съда събраните в
административната преписка писмени доказателства и съвсем конкретно представеното
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община Варна, са
достатъчно категорични да обосноват извод, че недвижимия имот е придобит в
условията на съпружеска имуществена общност и представлява част от съпружеската
имуществена общност на съпрузите Г.Й.Р. и В.Я.Т..
Следва да се подчертае, че законовият режим на
общност (режим на съпружеска имуществена собственост (СИО)) се прилага, когато лицата,
встъпвайки в брачен съюз не са избрал режим на имуществените си отношения. В действителност
възможност за избор на режим на имуществените отношения между съпрузите беше
въведена едва през 2009 г. със законодателна промяна, а именно с приемането на
нов Семеен кодекс (Обн.,
ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.), а в случая жалбоподателя Р.
и съпругата му Т. са в брачен съюз от 1996 г., което недвусмислено означава, че
имуществото, което са придобили след сключване на брака е в условията на СИО,
вкл. и процесния недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
ул. „*** (чиято собственост е придобита през 2003 г.)
Възможността за приложението на другите два режима, предвидени в Семейния кодекс, а именно в разпоредбите на чл. 18, т. 2 и т. 3 от СК, е активна и съществува едва с влизането в сила на цитирания нормативен акт, т.. през 2009 г., което впрочем е отбелязано изрично и в изготвените от процесуалния представител на ответната страна писмени бележки.
Разпоредбата
на § 4. ал. 2 от Преходните и
заключителните разпоредби на Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009
г., в сила от 1.10.2009 г.) предвижда възможност съпрузите по заварени бракове
да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на
този кодекс, но липсват доказателства, че съпрузите в случая са променили
режима на своите имуществени отношения. Още повече, че тази информация е
публично достъпна, с оглед съществуването на Регистър на имуществените
отношения на съпрузите, воден към Агенцията по вписванията към Министерството
на правосъдието, поради което и към настоящия момент, съдът приема, че липсват
данни, че съпрузите да са избрали някои от режимите, предвидени в разпоредбата
на чл. 18, т. 2 и т. 3 от СК.
При констатиране на този факт, може
да се обоснове един единствен възможен извод, а именно, че процесния имот е
част от СИО на съпрузите Г.Й.Р. и В.Я.Т., поради което и ЕТ „Г.Р.“ не е имал
задължение да декларира дохода от наемното правоотношение с
дружеството „Санта 2004“ ЕООД в СД по
ЗДДС на ЕТ „Г.Р.“.
Още повече, че самият договор за
наем е представен в кориците на административната преписка и видно от
съдържанието му, страна в наемното правоотношение в Г.Й.Р. в качеството на
физическо лице, а не ЕТ „Г.Р.“, в качеството си на търговски субект.
Именно и в качеството си на физическо
лице, жалбоподателят Р. е декларирал дохода си от наемното правоотношение пред
приходната администрация с депозирането пред нея на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Гореизложените съображения мотииврат
съда да приеме, че Акта за установяване на задължение № П – 03000321018024 –
135 – 001/ 22.04.2021 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.
Варна, потвърден с Решение № 117 от 21.06.2021 г. на Директора на ТД на НАП –
гр. Варна, е незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен.
По делото от страна на жалбоподателя
Г.Й.Р. не е направено искане за присъждане на сторените деловодни разноски,
поради което и съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Акт
за установяване на задължение № П – 03000321018024 – 135 – 001/ 22.04.2021 г.,
издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение
№ 117 от 21.06.2021 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна.
Решението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: