Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
16.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд трети
граждански състав
на девети април две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1986 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно
основание член 34 от ЗС, в първата фаза на делбата.
Ищците А.М.Л. с ЕГН ********** *** и Н.Т.Л.
с ЕГН ********** *** твърдят, че с ответниците Т.М.Л. и К.М.Л. са наследници на
А.Н. Л. и Т. М.Л., двамата съпрузи, б.ж. на гр. К.. При условията на СИО двамата наследодатели придобили недвижим имот, находящ
се в гр. К. ул. „Я.С.“ № *** ет.***, представляващ втори етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор № 36498.504.2532.1.2 състояща се от: три
стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор, подпокривно
пространство и придадените към него съгласно чл.37 от ЗС мази (избени
помещения), ведно с ½ ид.ч. от дворното място,
цялото с площ от 593 кв.м. Жилището представлявало самостоятелен обект в сграда
с площ от 76 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата. То
било разположено в поземлен имот с идентификатор № 36498.504.2532. А.Н. Л.
починала на 14.01.2014 г. След смъртта й съпругът й Т. М.Л. притежавал -12/18 ид.ч. от имота, а синовете притежавали - М.Т.Л. - 3 /18 ид.ч. и Н.Т.Л. - 3/18 ид.ч.
Първият ищец и ответниците били наследници на М.Т.Л.. Смъртта му настъпила на
09.10.2016 г., а смъртта на баща му - Т. М.Л., настъпила на 11.03.2017 г., т.е.
бащата надживял сина си. След неговата смърт оставеното от него в наследство
следвало да бъде поделено между сина Н.Т.Л. и по право на заместване между
първия ищец и ответниците при следните идеални части: Н.М.Л. - 6/18 ид.ч.; А.М.Л. - 2/18 ид.ч.;
Т.М.Л. - 2/18 ид.ч.; К.М.Л. - 2/18 ид.ч. На основание договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 35, том ІІІ,
дело № **/1957 г. двамата братя – Т. М.Л. и И. М.Л.,*** придобили правото на
собственост върху дворно място, находящо се в град К. в кв. Б.Р., съставляващо
имот пл. № 2452, за който е бил отреден парцел ХІІІ в кв. 19 по плана на града
с площ от 535 кв. метра. Братята получили необходимите разрешения за
строеж в поземления имот, който
понастоящем бил с площ от 593 кв. метра и построили две едноетажни жилищни
сгради, представляващи „къщи-близнак“. Впоследствие братята получили разрешение
за пристроят и надстроят сградите с пристройка съгласно изискванията на закона
и надстройка от един втори етаж, което и сторили. На 05.03.1975 г. с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 167,
том ІІ, дело № 757/1975 г. И. М.Л. продал на сина си М.И.Л. само втория жилищен
етаж от построената жилищна сграда с право на преминаване през дворното място.
На 06.08.1986 г. с договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 191, том І, дело № 371/1986 г. И. М.Л. продал на сина си И.
И.Л. само първия жилищен етаж от построената жилищна сграда с право на
преминаване през дворното място. След смъртта на И. М.Л., същият оставил
наследници по закон: М.И.Л. – съпруга, Н.И.В. - дъщеря, М.И.Л. - син, И. И.Л. –
син, починал на 07.06.2017 г. и оставил свои наследници по закон Г.Ц.Л. – съпруга
и М.И.Л. – син. Т. М.Л. сключил граждански брак с А.Н. Л. ***. След
построяването на жилищната сграда, Т. Л. дарил на двамата си сина М. и Н. само
първия жилищен етаж с право на преминаване през дворното място. Този жилищен
етаж понастоящем бил предмет на публична продан. Наследодателят не се
разпоредил с правото на собственост върху втория жилищен етаж. В съсобствения поземлен имот всеки от двамата братя, Т. М.Л.
и И. М.Л., построил своя двуетажна къща „на близнак“ с къщата на другия брат.
Къщата построена от Т. М.Л. се намирала в югозападната част на имота и
представлявала самостоятелен обект в сграда с идентификатор №36498.504.2532.1.2
със застроена площ от 76 кв.м, построен в поземлен имот с идентификатор №
36498.504.2532, целият с площ от 593 кв.м, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на община К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК. Поземленият
имот, в който бил построен самостоятелният обект в сградата бил с
административен адрес: гр. К. ул. „Я.С.“ № ** ет.***. Ведно с делбата на самостоятелния обект в
сградата била поискана и делба на прилежащите избени помещения и подпокривното пространство на къщата, построена от Т. М.Л.
и на дворното място. В същия поземлен имот била построена и двуетажната
къща-близнак от И. М.Л., която се намирала в североизточната част на поземления
имот с идентификатор №36498.504.2532 и била с административен адрес: гр. К. ул.
„К.В.“ № ***. Неговите
наследници не заявили пред СГКК П. своите
самостоятелни обекти - първи и втори жилищен етаж и същите нямали свои
идентификатори. Именно по това се отличавали двата втори жилищни етажа - на Т.
М.Л. и на И. М.Л.. И. М.Л. извършил разпореждане с правото си на собственост
върху двата построени от него жилищни етажа на къщата в полза на двамата си
синове, на които предоставил само право на преминаване през дворното място.
Настоящият иск бил само и единствено срещу неговите наследници относно
притежаваната от него ½ ид.част от дворното
място, но не и към притежаваните от тях жилищни етажи. Относно начина на
построяване на двете къщи „на близнак“, нямало съхранена документация нито при
ищците, нито при ответниците, но поради липсата на проблеми с наследниците на
И. М.Л., предполагали, че двамата са си учредили взаимно право на строеж на
двете къщи „на близнак“ или са дали съответно съгласието си за да бъдат
построени двете къщи „на близнак“. Не била необходима делба на двете къщи нито
за първите им, нито за вторите им етажи. По отношение на дворното място искали
делба на същото при техническа възможност да се образуват две самостоятелни УПИ. Липсвала съсобственост между двамата братя относно
двете построени къщи- близнак и поради това делба между тях не била извършвана.
Единствената съсобственост, която съществувала, била по отношение на дворното
място. Предвид факта, че подпокривното пространство
било в най-високата си част с височина 2.80 м и имало възможност за оформянето
чрез изграждане на две самостоятелни тавански помещения, моли да приеме, че
предявяват иск не за делбата на ½ ид.ч. от подпокривното пространство, а за цялото подпокривно
пространство над втория етаж – предмет на делба в настоящия иск. Както
посочили, понастоящем само и единствено К.М.Л. ползвал втория жилищен етаж,
мазите (избените помещения), подпокривното пространство
и ½ ид.част от дворното място, цялото с площ
от 593 кв.м, и претендират като обезщетение за лишаването от ползването им,
последният да им се заплаща съответния пазарен наем. С ответниците не можели да
постигнат съгласие за делба.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което:
І) Да допусне и извърши делба между А.М.Л.
и Н.Т.Л. от една страна и Т.М.Л., К.М.Л. и И.С.Л. – от друга страна, на следния
недвижим имот: на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, построена в
дворно място, застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три)
кв. метра, находящо се в град К., ул. „Я.С.“ № ***, съставляващо УПИ
ХІІІ-2532 в кв. 19 по плана на град К., ведно с ½ (една втора) ид. част от прилежащите избени помещения и подпокривното пространство, който имот понастоящем
съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 36498.504.2532.1.2
(тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и четири
точка две хиляди петстотин тридесет и две точка едно точка две), находящ се в
град К., община К., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 52 от 16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед 18-4 от 03.01.2017 г. на Началник на СГКК
– П.; адрес град К., п. к. 4330, ул. „Я.С.“ № ***, ет.***, ап. **; самостоятелният
обект се намира в СТРАДА № 1 (едно), разположена в поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2532 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и
осем точка петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две);
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта
1 (едно); посочена в документа площ 76 (седемдесет и шест) квадратни метра;
прилежащи части: съответните части от общите части на сградата; ниво 1 (едно);
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта:
36498.504.2532.1.1; над обекта: няма; стар идентификатор: няма,
ПРИ КВОТИ: Н.М.Л. - 12/24 ид.ч., А.М.Л. - 4/24 ид.ч.,
Т.М.Л. - 4/24 ид.ч., К.М.Л. - 4/24 ид.ч., без да е взето изрично становище за частта на И.Л.
след конституирането й.
ІІ) Да допусне и извърши делба между А.М.Л.
и Н.Т.Л. от една страна и Т.М.Л., К.М.Л., М.И.Л., Н.И.В., М.И.Л., Г.Ц.Л. и
М.И.Л. от друга страна, на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, застоено и
незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра, находящо се в
град К., ул. „Я.С.“ № ***, съставляващо УПИ
ХІІІ-2532 в кв. 19 по плана на град К., съставляващо понастоящем ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 36498.504.2532 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет
и осем точка петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две),
находящ се в град К., община К., област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение: няма заповед за изменение в КККР;
адрес на поземления имот: град К., п. к. 4330, ул. „К.В.“ № ***; предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 2532, кв. 19, парцел
ХІІІ-2532; съседи: 36498.504.9558, 36498.504.2530, 36498.504.2531,
36498.504.9550,
ПРИ КВОТИ: Н.М.Л. - 24/96 ид.ч., А.М.Л. - 8/96 ид.ч.,
Т.М.Л. - 8/96 ид.ч., К.М.Л. - 8/96 ид.ч., М.И.Л. - 30/96 ид.ч.,
Н.И.В. - 6/96 ид.ч., М.И.Л. - 6/96 ид.ч.,
Г.Ц.Л. - 3/96 ид.ч.,
М.И.Л. - 3/96 ид.ч., без да е взето изрично
становище за частта на И.Л. след конституирането й.
Ответниците Т.М.Л. и К.М.Л. считат предявения иск за
делба на втори жилищен етаж за допустим и частично основателен. Оспорват иска
за делба на подпокривното пространство като считат,
че то представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС, както и правата
на страните в съсобствеността. Признават следните факти: че процесният
имот – ½ ид. част от дворно място, втори жилищен
етаж и избен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в дворното място, са
били собственост на Т. М.Л., бивш жител ***, починал на 11.03.2017 г., и на
съпругата му А.Н. Л. ***, починала на 14.01.2014 г., в режим на СИО; че страните по първоначалния иск били наследници на
тези две лица; че дворното място и втория жилищен етаж от сградата били заснети
в КККР на гр. К. с посочените в исковата молба
идентификатори. Оспорват правата на съделителите в
съсобствеността. Считат, че съдът не следва да допуска делба на подпокривното пространство, тъй като същото представлявало
обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, като на основание ал. 3 от същия
текст общите части не се деляли.
Относно квотите в съсобствеността:
Твърдят, че на 04.12.2015 г. наследодателят
Т. М.Л. завещал на ответника К.М.Л. с нотариално завещание - нот. акт № 2, том I, peг. № **, нот. дело № 21/2015 г. на нотариус С.Р. - с peг. № ** на НК, с район на действие - района на Районен
съд - гр. К., собствените си 4/6 ид. части от
следните недвижими имоти, а именно: ½ ид. част
от дворно място, ведно с подобренията в него, представляващо поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР,
с адрес на поземления имот: гр. К., п. к. 4300, ул. „К.В.“ № **, с площ: 593 кв.
м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 2532, квартал: 19, парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558,
36498.504.2530, 36498.504.2531, 36498.504.9550, както и от двуетажната жилищна
сграда - близнак, построена в това дворно място, съставляваща сграда с
идентификатор 36498.504.2532.1 по КККР на гр. К.,
която сграда е със застроена площ от 165 кв. м, брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, САМО: 1) ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ
от западната половина на сградата, който етаж бил пригоден за жилище, със
самостоятелен вход от северозапад, със застроена площ приблизително 82 кв.
метра, състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и тоалетна), и
2) ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от западната половина на сградата, със застроена площ от
82 кв. метра, състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и
тоалетна). С оглед горното, приземният етаж и вторият жилищен
етаж били съсобствени между страните при следните
квоти: за Н.Т.Л. - 4/24 ид. части, за А.М.Л. - 1 /24 ид. част, за Т.М.Л. -1/24 ид.
част, за К.М.Л. - 17/24 ид. части, и за И.С.Л. - 1
/24 ид. част. Върху дворното място страните по
първоначалния иск за делба притежавали права, както следва: Н.Т.Л. - 4/48 ид. част, И.С.Л. - 1/48 ид. част,
Т.М.Л. - 1/48 ид. част, А.М.Л. - 1 /48 ид, част и К.М.Л. - 17/48 ид.
части.
Ответниците М.И.Л., Н.И.В., М.И.Л., Г.Ц.Л. и М.И.Л.
считат иска за делба за допустим. Считат,
че иска за делба на дворното място би бил основателен само в случаите, в
които от общото дворно място се образуват два самостоятелни УПИ.
Считат иска за делба на дворното място за допустим, а в случай на неговата поделяемост – за основателен. Сочат, че съсобствеността е
възникнала по силата на договор за покупко- продажба,
материализирани в нот. акт № 35, том III дело №
835/1957 г. между купувачите Т. М.Л. и техния общ наследодател И. М.Л., които
го придобили с равни права. Впоследствие в имота всеки от съсобствениците на
дворното място изградил самостоятелна жилищна сграда-тип „близнак“, като частта
от сградата на наследници на И. Л. не била предмет на делбеното
производство. От дворното място всеки от съделителите
притежавал посочените в допълнителната искова молба квоти, като последните
двама били в качеството на наследници на И. И.Л., починал на 07.06.2017 г., син
на наследодателя И. М.Л.. Тъй като върху дворното място били построени две
самостоятелни жилищни сгради и собствениците на всяка от тях притежавали общо
по ½ идеална част, то делба на
него не можело да бъде допусната, без да бъдат обособени два самостоятелни УПИ, каквото предложение се съдържало в допълнителната
искова молба. В случай, че такава промяна бъдела извършена в регулационния
план, то отреденият за тяхната сграда самостоятелен УПИ
не можел да бъде предмет на делба с останалите страни по делото.
Ответницата И.С.Л. не е депозирала отговор
в срока по чл. 131 от и не е взела становище по
иска.
ИЩЦИТЕ А.М.Л. и Н.Т.Л. са предявили иск за прогласяване
нищожността на нотариалното завещание поради неспазване на изискуемата от
закона форма.
ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, е приет за
съвместно разглеждане иск с правно основание член 30, ал.1, вр.
с чл. 31 от ЗН, предявен от А.М.Л. с ЕГН ********** *** и Н.Т.Л. с ЕГН
********** *** против К.М.Л. с ЕГН ********** *** като молят съда, при
условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи направеното възражение за
нищожност на нотариално завещание с нот. акт № 2, том
I, peг. № **, нот. дело №
21/2015 г. на нотариус С.Р. - с peг. № ** на НК, с
район на действие - района на Районен съд - гр. К., да постанови решение, с
което да възстанови запазената част от наследството, оставено от наследодателя
Т. М.Л., която запазена част възлизала на 1/3 ид.
част от притежавания от него недвижим имот.
Ищците по евентуално съединения иск твърдят,
че общият с ответника наследодател Т. М.Л. с оспореното нотариално завещание се
е разпоредил с 4/6 ид. части от процесния
имот, с което е накърнил запазената на ищците част от наследството. Сочат, че
наследствената маса се формира само от посочените 4/6 ид.
части, предмет на нотариалното завещание. Считат, че запазената част от
наследството е в размер на 1/3 ид. част, а
разполагаемата – 2/3 ид. части от недвижимия имот.
ОТВЕТНИКЪТ К.М.Л. оспорва иска.
Счита, че с извършеното завещание, с което
общият наследодател на страните Т. М.Л. му е завещал собствените си 4/6 ид. части от следните недвижими имоти, а именно: 1/2 ид. част от дворно място, ведно с подобренията в него,
представляващо поземлен имот с идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. К., община К., област П., одобрени със
Заповед № РД-18- 52/16.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
поземления имот: гр. К., п. к. 4300, ул. „К.В.“ № 5, с площ: 593 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2532,
квартал: 19, парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558, 36498.504.2530,
36498.504.2531, 36498.504.9550, както и от двуетажната жилищна сграда -
близнак, построена в това дворно място, съставляваща сграда с идентификатор
36498.504.2532.1 по КККР на гр. К., която сграда е
със застроена площ от 165 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда
- многофамилна, САМО: 1) ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ от западната
половина на сградата, който етаж е пригоден за жилище, със самостоятелен вход
от северозапад, със застроена площ приблизително 82 кв. метра, състоящ се от
три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и тоалетна), и 2) ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ
от западната половина на сградата, със застроена площ от 82 кв. метра, състоящ
се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и тоалетна), не е накърнена
запазената част на ищците от наследството на общия наследодател. Сочи, че
съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН, тъй като наследодателят не е оставил съпруга,
запазената част от наследството му при две и повече деца или низходящи от тях,
какъвто бил случая, била 2/3 от имуществото, съответно разполагаемата част -
1/3. Ищецът Н.Т.Л. и наследодателя на ищеца А.М.Л., а именно неговият баща
М.Т.Л., получили чрез дарение от своя
баща Т. М.Л., извършено с нот. акт № 54, том V, нот. дело № 1367/1975 г. на К. районен съд, първия етаж от
двуетажната двуфамилна жилищна сграда, построена в процесното дворно място, който понастоящем представлявал
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504,2532.1.1 по КККР на гр. К., област П., одобрена със Заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-14608/03.12.2014
г. на началника на СГКК - П., с адрес: гр. К., п.к.
4300, ул. „Я.С.“ № ***, ет. ***, самостоятелният обект се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.2532, предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 76.00 кв. м, прилежащи части: съотв. ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място, ниво: 1, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма,
стар идентификатор: няма. Следователно, ако се установяло, че запазените части
на ищците от наследството на Т. Л. са накърнени, въпросното завещание можело да
бъде намалено до размер, необходим за допълване на тези запазени части, но след
прихващане на направеното в тяхна полза дарение на посочения по-горе имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, пр. ІІ-ро от ЗН, в
наследствената маса следвало да бъде включен и гореописания имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.2532.1.1, оценен към
датата на открИ.е на наследството – 11.03.2017 г. В
наследствената маса следвало да бъдат включени движимите вещи, находящи се в процесния имот - в
приземния етаж на жилищната сграда, представляващи обикновена покъщнина.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен с нотариален акт № 35, том ІІІ, дело № **/1957 г. по описа на КрлРС (л.5), Т. М.Л. и И. М.Л., закупили следния недвижим
имот: дворно място, находящо се в град К. в кв. Б.Р., съставляващо имот пл. №
2452, за който е бил отреден парцел ХІІІ в кв. 19 по плана на града с площ от
535 кв. метра. В договора не са посочени правата, при които имотът е закупен от
двамата купувачи, поради което и на основание чл. 30, изр. ІІ-то от ЗС, частите
им в съсобствеността се считат равни.
Не се спори, че Т. М.Л. и И. М.Л. са
построили в дворното място двуетажна двуфамилна
жилищна сграда, като с протоколно определение от 02.10.2018 г. е приет за
безспорен и неподлежащ на доказване факта, че всеки от двамата братя Т. и И. Л.
е построил собствената си част от сградата, както следва: И. Л. източната
половина, а Т. Л. западната половина, и страните нямат спорове, че всяка лично
от тях и по коляно владее, ползва и е собственик на съответно построената част,
както и неформалното са разпределили ползването на дворното място и нямат
спорове по отношение ползването на дворното място. В тази връзка по делото са
представени части от строителни книжа, скица-виза и разрешения за строеж да
пристройка и на гараж (л.42, 173, 174).
Не се спори и се установява от
представените скици и схеми (л.8-10), че понастоящем имотът представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр.
К., п. к. 4300, ул. „К.В.“ № 5, с площ: 593 кв. м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2532, квартал: 19,
парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558, 36498.504.2530, 36498.504.2531,
36498.504.9550; сгради в поземления имот: двуетажната жилищна сграда - близнак,
съставляваща сграда с идентификатор 36498.504.2532.1 по КККР
на гр. К., която сграда е със застроена площ от 165 кв. м, брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна.
По делото е прието като доказателство писмо
от Община К., с което на основание чл. 201 от ЗУТ, главният архитект е дал
становище, че процесното дворно място е поделяемо.
Във връзка с поделяемостта
на дворното място съдът е изслушал две съдебно технически експертизи.
От заключението на вещото лице К. и
обясненията му, дадени в открито съдебно заседание се установява, че процесното дворно място е неподеляемо.
При установените от вещото лице технически характеристики на имота, същото
приема, че УПИ XIII- 2532 в кв. 19 по УП на гр. К. има необходимите параметри изискващи се в чл.
19, ал. 3 и 4 от ЗУТ за разделяне на два самостоятелни УПИ,
но от друга страна разположението на сградите в имота е такова , че проект
изготвен при такова разположение ще бъде в противоречие на изискването
„Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато
не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да
се създава недопустимо по закон разположение на жилищни сгради или разрешени
строежи (чл. 201, ал. 2 от ЗУТ), т.е. при спазване на изискванията залегнали в
ЗУТ УПИ XIII-2532 в кв. 19 по УП
на гр. К. е неподеляем. Обследва се възможността
новопроектираната регулационна граница да премине през построената жилищна
сграда в УПИ с идентификатор 36498.504.2532.1 и то
така, че последната да бъде разделена на две сгради, за да се получи едно
свързано застрояване в два съседни урегулирани имоти. При положителен отговор УПИ би могъл да бъде разделен на два УПИ.
Според вещото лице, при извършения оглед на място, както и запознавайки се
архитектурния проект, приложен към делото, същото констатира, че сградата се
квалифицира като двуетажна- многофамилна (чл. 97, ал.
2, т. 2 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони), не е изпълнена
съгласно изискванията на чл. 82, ал. 1 от същата наредба, от което следва, че
не може да бъде поделена на две сгради, и оттам като крайно заключение счита УПИ XIII- 2532 в кв. 19 по УП на
гр. К. за неподеляем.
В заключението си вещото лице Г. приема, че
процесният имот – дворно място е поделяем.
От заключението се установява, че:
-
След запознаване с приложения по делото архитектурен проект за жилищната
сграда, вещото лице установява, че се касае за една сграда с 4 апартамента в
нея (по два на всеки етаж), симетично разположени
спрямо късата ос на сградата и с еднакво разпределение. По оста на симетрия е
изграден преграден зид 25 см, разделящ апартаментите на всеки етаж .
- При огледа на място вещото лице
констатира, че западната половина на жилищната сграда се ползва от наследници
на Т. М.Л., а източната половина от наследници на И. М.Л.. Сградата по проект,
а и според изпълнението й е 2МЖ сграда с два жилищни
етажа, приземен - избен етаж и таван. В сградата има четири самостоятелни
обекта - жилища по два на всеки етаж. В приложение № 1 са посочени с
топографски знак входовете в имота и жилищната сграда. Живеещите в източната и
западната половини на жилищната сграда са разпределили ползването на двора,
като живеещите в източната половина ползват източната част на двора, със
самостоятелен вход от улицата - приложение № 1към
заключението, а живеещите в западната половина ползват западната половина на
двора, също със самостоятелен вход от улицата.
- Живеещите в източната половина на
сградата ползват стопански сгради № 03 и № 06 в приложение № 1. Живеещите в
западната половина ползват стопански сгради № 02, № 04 и №05 в приложение № 1
към заключението.
- В приложение № 3 към заключението е
представена скица предложение по чл. 135 ал.2 ЗУТ за разделяне на УПИ XIII-2532, кв. 19 по РП на гр. К. на два нови УПИ по границите на дяловете в приложение № 2.
Разделителната линия е по точки означени с цифри 1,2,3,4,5,6,7 в приложение №
3.
Новобразувани са два УПИ както
следва: УПИ ХХ-2532, кв. 19 в граници повдигнати с
оранжев контур и площ 309 кв. м; УПИ XXI-2532, кв. 19
в граници повдигнати с жълт контур и площ 284 кв. м и лице 13.33 м.
От заключението на вещото лице Н. се
установява, следното:
Предмет на експертизата е свободен таван с
площ 76 кв. м, находящ се в поземлен имот с идентификатор 36498.504.2532 по КККР на гр. К., съответстващ на У ПИ XIII-2532, кв. 19 на града, с
площ 593 кв. м, част от сграда с идентификатор 36498.504.2532.1. Сградата е
двуетажна, масивна в югозападната част на имота, а в североизточната част е
построена огледална сграда близнак, също на два етажа. Общият покрив на двете
сгради е четирискатен, като процесната
част на половината свободен таван е с три ската. Двата тавана на обединените
сгради са разделени с общ зид към който построен и общ комин. Достъпът до процесния таван се осъществява през монолитно стълбище,
продължение на това за етажите, като е монтирана дървена врата. От стълбището
се качва в свободно таванско помещение, на което е изпълнен тухлен надзид с височина 65 см заедно със стоманобетонни
греди/пояси и отлята козирка. На тази основа е развита дърводелска чатия, на която по средата в помещението са изпълнени в правоъгълна
форма подпори - колони и греди за подпиране на носещите ребра, по следата е
изграден е и друг комин. Върху носещите ребра на летви са наредени керемидите.
Светлата височина на тавана е от 65 см по трите страни с надзид
до 3.40 м под билната греда, като междинното
подпиране на нива средни греди върху подпори е от 1.95 м до 2.10 м. Сградата е
със стоманобетонни плочи на всички нива, таванът, покривът и чатията са в добър общ вид. Свободният таван в момента се
използва като склад. Член 102, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 7 позволява в подпокривното пространство на жилищните сгради да се
изграждат жилища, ателиета и за обитателите на сградите стаи - кабинети за
творческа дейност. Към ателиетата се предвиждат самостоятелни санитарни възли
(тоалетна с мивка), а за стаите-кабинети не се изискват санитарни възли.
Жилищните помещения в подпокривното пространство на
жилищни сгради трябва да имат височина най-малко 2.30 м в 50 на сто от площта
им и най-малко 1.50 м в най-ниската им част, съгласно чл. 72, ал. 3 от Наредбата.
При процесния таван
условието не може да се изпълни и жилищна част отпада, в тази
конфигурация на покрива без преустройство. Складово помещение е задължително
към всяко жилище. Съгласно чл. 103, ал. 1 от Наредба № 7 складови помещения
могат да се проектират в подпокривното пространство и
в подземните и полуподземни етажи, както и в
жилищата. Свободният таван може да се преустрои в мансарден жилищен етаж, като
в рамките на позволената височина за ниско застрояване от 10 м, се изготви и
одобри инвестиционен проект с всички необходими части.
В обясненията си в съдебно заседание вещото
лице сочи, че е възможно образуването на самостоятелни складови помещения в подпокривното пространство.
ОТНОСНО разпорежданията, наследяването и
наследствената маса за съсобственика Т. М.Л.:
Не се спори и се установява от
представеното удостоверение за сключен граждански брак (л.17), че Т. М.Л. е
придобил ½ ид. от дворното място по време на
брака си с А.Н. Л., т.е. имотът е придобит при условията на имуществена общност
(СИО).
С договор за дарение, сключен с нотариален
акт № 54, том V, дело № 1367/1975 г. на КрлРС (л.6),
Т. М.Л. и А.Н. Л. дарили на двамата си синове М.Т.Л. и Н.Т.Л. правото на
собственост само върху първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда,
построена в дворно място с площ от 570 кв. м, находящо се в град К.,
съставляващо парцел ХІІІ отреден от имот пл. № 3579 в кв. 19 по плана на града,
като не се спори, че това е жилището на първия етаж от западната половина на
жилищната сграда. В договора не са посочени правата, при които имотът е дарен,
поради което и на основание чл. 30, изр. ІІ-то от ЗС, частите на
съсобствениците се считат равни.
А. М.Л., бивш жител ***, е починала на
14.01.2014 г., установено с представеното удостоверение за наследници изх. №
800 от 12.04.2017 г. на Община К., като е оставила наследници по закон: съпруга
си Т. М.Л. (починал на 11.03.2017 г.) и децата си Н.Т.Л. и М.Т.Л.. Тримата са я
наследили с равни права, като правата им в съсобствеността по отношение на
½ ид. част от дворното място и втория етаж от
западната половина от къщата, построена в него, които са били придобити от А. и
Т. Л. в режим на СИО, са били следните: за Т. М.Л. –
4/6 ид. части (3/6 от прекратената СИО и 1/6 по наследство от съпругата му) и по 1/6 ид. част за Н.Л. и М.Л.. По отношение на дворното място,
правата на наследниците са били както следва: 4/6 от ½ ид. част за Т. М.Л. или 4/12 ид.
части от цялото дворно място; по 1/6 от ½ ид.
част или по 1/12 ид. част от цялото дворно място за
Н.Л. и М.Л..
От представеното удостоверение за
наследници изх. № 240 от 06.02.2017 г. на Община К. се установява, че М.Т.Л.,
бивш жител ***, е починал на 09.10.2016 г. като е оставил наследници по закон:
съпругата си – И.С.Л. и децата си А.М.Л., Т.М.Л. и К.М.Л.. Четиримата са го
наследили с равни права – по ¼ ид. част от
имуществото, оставено в наследство от М.Л.. По отношение на процесните
имоти, правата им са били както следва: на всеки от четиримата наследници по
¼ ид. част от 1/12 ид.
от дворното място, или по 1/48 ид. част и за всеки от
тях; по ¼ ид. част от 1/6 ид.
част от втория жилищен етаж или по 1/24 ид. част за
всеки от тях.
С нотариално завещание № 2, том І, рег. №
** дело № 21 от 2015 г. по описа на Нотариус С.Р. с рег. № ** на Нотариалната
камара, на 04.12.2015 г. Т. М.Л. е завещал на внука си К.М.Л. само собствените
си 4/6 ид. части от следните недвижими имоти: нот. акт № 2, том I, peг. № **, нот. дело № 21/2015 г. на нотариус С.Р. - с peг. № ** на НК, с район на действие - района на Районен
съд - гр. К., собствените си 4/6 ид. части от
следните недвижими имоти, а именно: ½ ид. част
от дворно място, ведно с подобренията в него, представляващо поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР,
с адрес на поземления имот: гр. К., п. к. 4300, ул. „К.В.“ № ****, с площ: 593 кв.
м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 2532, квартал: 19, парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558, 36498.504.2530,
36498.504.2531, 36498.504.9550, както и от двуетажната жилищна сграда -
близнак, построена в това дворно място, съставляваща сграда с идентификатор
36498.504.2532.1 по КККР на гр. К., която сграда е
със застроена площ от 165 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда
- многофамилна, САМО: 1) ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ от западната
половина на сградата, който етаж бил пригоден за жилище, със самостоятелен вход
от северозапад, със застроена площ приблизително 82 кв. метра, състоящ се от
три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и тоалетна), и 2) ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ
от западната половина на сградата, със застроена площ от 82 кв. метра, състоящ
се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и тоалетна).
По делото е приета преписката по
съставеното нотариално завещание (л.225 и следващите), в която се съдържа
разрешение за строеж № 38 от 30.03.1960 г.) за строеж на жилищна сграда в
парцел ХІІІ, кв. 19 по плана на К., на името на Т. и И. Л. върху 125 кв. метра.
В делото се съдържа молба на нотариуса от 04.12.2015 г. (датата е посочена на
реда, на който е подписа на нотариуса, под изявлението), в която се сочи, че
нотариусът уведомява съдията по вписванията
за извършено нотариално завещание от завещателя Т. М.Л.. Сочи се в
молбата, че завещанието е заведено в регистрите на нотариуса под завещателен регистрационен номер 18, том І, общ
регистрационен номер ** от 25.09.2015 г., завещателно
дело № 21 по описа на 2015 г. В самото нотариално завещание е посочено, че
същото е с номер 2, том І, рег. № ** дело № 21 от 2015 г. В бланката на
завещанието, в частта, с която е направено отбелязване от служба по вписванията
при КрлРС е посочено, че завещанието е прието с вх.
рег. № 34 от 04.12.2015 г. Същите номер и дата са поставени на молбата на
нотариуса до съдията по вписванията.
Т. М.Л., бивш жител *** е починал на
11.03.2017 г., видно от представеното удостоверение за масленици изх. № 537 от
14.03.2017 г. на Община К. (л.13-14), като е оставил наследници по закон – сина
си Н.Т.Л. и по право на заместване на починалия си син М.Т.Л., внуците си
А.М.Л., Т.М.Л. и К.М.Л..
Установява се от представеното
постановление за възлагане на недвижим имот, изх. № 30083 от 02.04.2018 г., че
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.2532.1.1 по КККР на гр. К., представляващ жилище на първия етаж от
западната половина на жилищната сграда, построена в процесното
дворно място, е бил възложен след проведена публична продан на съделителя (ищец в настоящия процес) Н.Л..
От заключението на вещото лице Й. се
установява, че:
Пазарната стойност на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 36498.504.2532.1.1 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
36498.504.2532.1.2, ведно с 1/2 ид. част от
прилежащите избени помещения и подпокривното
пространство, ведно със застроено и незастроено дворно място с площ 296.50/593
кв.м., сграда с идентификатор 36498.504.2532.2, 36498.504.2532.4 и
36498.504.2532.5, по КККР на гр. К., общ. К., обл. П., находящи се на ул.
„Я.С.“ №*** е в размер на
112 160 (сто и дванадесет хиляди сто и шестдесет лева).
Самостоятелен обект с идентификатор
36498.504.2532.1.1 - пазарна стойност 33 100 лева;
Самостоятелен обект с идентификатор
36498.504.2532.1.2 - пазарна стойност 43 650 лева;
Сграда с идентификатор 36498.504.2532.2 -
пазарна стойност 1 560 лева;
Сграда с идентификатор 36498.504.2532.4 -
пазарна стойност 3 150 лева;
Сграда с идентификатор 36498.504.2532.5 -
пазарна стойност 5 900 лева;
Дворно място от ПИ 504.2532- ½ ид. част
от 593 кв.м - 296.50 кв.м – пазарна стойност 24 800 лева;
Вещото лице е редуцирало площта на
таванското помещение (1/2 ид. част, предвид
обстоятелството, че таванът е неизползваем. Сочи, че пазарна цена не може да
бъде дадена. Редуцираната площ на таванското помещение е в размер на по 12.30
кв. м към всеки от двата етажа – самостоятелни обекти, в източната половина на
жилищната сграда.
Така, съгласно заключението на вещото лице,
стойността на ½ ид. част от ½ ид. част от тавана, прилежаща част към първия жилищен етаж
се оценява на 33 100 лева/135.30 кв. м или 244.64 лева за 1 кв.м, или
вещото лице е приело като част от оценката на първия жилищен етаж сумата от
3009.09 лева, съответстваща на стойността на прилежащата му част от таванското
помещение.
Стойността на ½ ид.
част от ½ ид. част от тавана, прилежаща част
към втория жилищен етаж се оценява на 43 650 лева/135.30 кв. м или 322.61 лева
за 1 кв.м, или вещото лице е приело като част от оценката на първия жилищен
етаж сумата от 3968.18 лева, съответстваща на стойността на прилежащата му част
от таванското помещение.
ОТНОСНО разпорежданията и наследяването на
съсобственика И. М.Л.:
С договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт № 167, том ІІІ, дело № 757/1975 г. по описа на КрлРС (л.53), И. М.Л. е продал на сина си М.И.Л. само втори
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място,
цялото застроено и незастроено с площ от 535 кв. метра, съставляващо парцел
ХІІІ, отреден от имот пл. № 3570 в кв. 19 по плана на град К., като в процеса
не се спори, че предмет на този договор е жилището, находящо се на втория етаж
в източната половина от жилищната сграда.
С договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт № 191, том І дело № 371/1986 г. по описа на КрлРС
(л.52), И. М.Л. е продал на сина си И. И.Л., само първи жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 535 кв. метра, съставляващо парцел ХІІІ, отреден от имот
пл. № 3570 в кв. 19 по плана на град К., като в процеса не се спори, че предмет
на този договор е жилището, находящо се на първия етаж в източната половина от
жилищната сграда.
И. М.Л., бивш жител ***, е починал на
13.01.2009 г. като е оставил наследници по закон – съпругата си М.И.Л.
(починала в хода на процеса – на 22.07.2018 г.) и трите си деца: Н.И.В., М.И.Л.
и И. И.Л., видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 100 от
16.01.2018 г. (л.54). Четиримата са го наследили с равни права – по ¼ ид. част, или всеки от тях е придобил правото на
собственост върху ¼ от ½ ид. част от
дворното място, или по 1/8 ид. част.
И. И.Л. е починал на 07.06.2017 г. като е
оставил наследници по закон – съпругата си Г.Ц.Л. и сина си М.И.Л., които са го
наследили с равни права – по ½ ид. част от
оставеното от него наследство, или двамата са придобили по ½ от 1/8 ид. част от дворното място или по 1/16 ид.
част.
След смъртта си на 22.07.2018 г., М.Л. е
оставила наследници по закон децата си Н.И.В. и М.И.Л., и по право на
заместване от сина си И. И.Л., внука си – М.И.Л.. Тримата са я наследили с
равни права – по 1/3 ид. част. По отношение на процесното дворно място, същите са придобили права по 1/3
от 1/8 ид. част или по 1/24 ид.
част.
По делото не е установено кога И. М.Л. е
сключил граждански брак с М.И.Л., но този факт е без правно значение, доколкото
двамата имат само общи деца, видно от представените удостоверения за наследници
(л. 54, л. 168).
Наследниците на И. М.Л. понастоящем
притежават следните права върху дворното място:
Н.И.В. – 1/8 (6/48) ид.
части по наследство от баща си и 1/24 (2/48) по наследство от майка си, или
общо 8/48 ид. части;
М.И.Л. - 1/8 (6/48) ид.
части по наследство от баща си и 1/24 (2/48) по наследство от майка си, или
общо 8/48 ид. части;
Г.Ц.Л. – 1/16 или 3/48 ид.
части;
М.И.Л. – 1/16 (3/48) ид.
част по наследство от баща си и 1/24 (3/48) ид. част
по наследство от баба си по право на заместване, или общо 5/48 ид. части.
Така общия сбор на правата на наследници на
И. М.Л. от дворното място възлиза на 24/48 ид. части
или ½ ид. част, каквито права са били
придобити при сключване на договора за покупко-продажба през 1957 г.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
В първата фаза на делбата съдът следва да
се произнесе по въпроса между кои съсобственици и при какви права и кои имоти
следва да се допуснат до съдебна делба. За да се произнесе по въпросите,
поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-во от ГПК, съдът следва да установи наследниците по закон на
общия наследодател, респективно – съсобствениците на имотите, които попадат в делбената маса и частта на всеки съсобственик от нея, като
в настоящия случай, преди да пристъпи към изясняване на съсобствениците и
правата в съсобствеността, съдът следва да се произнесе по въведените от ищците
възражение за нищожност на нотариалното завещание, а в случай, че същото не
бъде уважено – и по евентуално съединения иск за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена част
от наследството.
І. ОТНОСНО иска с правно основание по чл.
42 б.б от Закона за наследството - за нищожност на нотариалното завещание
поради неспазване на предписаната от закона форма:
Ищците въвеждат възражение за нищожност на
нотариалното завещание поради предписана от закона форма – ползване на грешен
образец, извън утвърдения в чл. 18 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за
служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, издадена от министъра
на правосъдието. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН урежда изискванията за
форма на нотариалното завещание, чийто фактически състав включва следните
елементи: съставяне от нотариуса в присъствие на двама свидетели; устно
изявяване на волята на завещателя; записване на изявената воля от нотариуса;
прочитане на записаното; отбелязване на изпълнените формалности и подписване на
завещателния акт от завещателя, свидетелите и
нотариуса. Само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност
на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 42,
б. б ЗН (Решение № 322 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1808/2010 г. на ВКС, III
г.о.; Решение № 88 от 09.07.2018 г. по гр.д.№ 4176/2017 г. на ВКС, II г.о.;
Решение № 135 от 14.02.2019 г. по гр. дело № 3188/2017 г. на ВКС, ІІ г.о.).
Такива факти от страна на ищците не са наведени в процеса. Несъответствието на
бланката, на която е съставено завещанието с утвърдения образец не води до
неговата нищожност. В подкрепа на този извод на съда е и разпоредбата на чл.
576, от , регламентираща нищожните нотариални
удостоверявания, в която разпоредба са изчерпателно изброени разпоредбите,
които, ако бъдат нарушени или неспазени, водят до нищожност на нотариалното
удостоверяване - чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575,
чл. 578, ал. 4 - относно личното явяване
на участващите лица, чл. 579, чл. 580,
т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583
и чл. 589, ал. 2.). Изискването за ползване на утвърден образец
е въведено с разпоредбата на чл. 578, ал.1, изр. ІІ-ро
от ГПК, която норма е извън изчерпателно изброените в
чл. 576. Т.е., дори да се приеме, че са налице различия в образеца на нотариарен акт/нотариално завещание, то тези различия не
водят до нищожност нито на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 576 от
ГПК, нито до нищожност на завещателните
разпореждания, съгласно разпоредбата на чл. 42 б.б от ЗН.
Неоснователен се явява доводът за
непредставяне на завещанието пред съдията по вписванията в указания тридневен
срок. Според съда, отбелязаната дата е именно 04.12.2015 г., на която е
съставено завещанието, а ищецът не изиска от службата по вписвания документ,
удостоверяващ датата на представяне. Но дори срокът да не е бил спазен, това
обстоятелство не е след основанията за нищожност на нотариално завещание,
изчерпателно уредени в чл. 42 от ЗН, нито след тези, изброени в чл. 576 от . Същото се отнася и до евентуални технически грешки в
молбата на нотариуса, адресирана до съдията по вписванията. Върху самата молба
е поставен номер 34 и дата 04.12.2015 г., същата е датирана от нотариуса с тази
дата, а датата и номерът, поставени от службата по вписванията съответстват на
тези, посочени в бланката на завещанието, в частта, която се попълва от тази
служба - № 34 от 04.12.2015 г.
По изложените съображения, възражението
следва да се остави без уважение като неоснователно.
ІІ. ОТНОСНО иска с правно основание член
30, ал.1, вр. с чл. 31 от ЗН:
При отхвърляне на иска за нищожност на
нотариално завещание, съдът дължи произнасяне по евентуално съединения иск за
намаляване на завещателни разпореждания и
възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя Т. М.Л..
Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗН, наследодателят
не може със завещателни разпореждания да накърнява
запазената част на наследниците с право на запазена част – низходящи, родители
и съпруг. В настоящият случай наследодателят Т. М.Л., към датата на открИ.е наследството е оставил наследници по закон само
низходящи лица – сина си Н.Л. и по право на заместване, внуците на починалия си
син М. – А.М.Л., Т.М.Л. и К.М.Л.. Т.е. в настоящия случай следва да се приложи
разпоредбата на чл. 29, изр. ІІ-ро от ЗН,
наследодателят не е оставил съпруг, а е оставил две деца или низходящи от тях и
запазената част от наследството се равнява на 2/3 от имуществото, което е
притежавал към момента на смъртта си.
Правото на възстановяване на запазена част
е имуществено право - призната от закона възможност на наследника с право на
запазена част - чл.30 във вр. с чл.28 от ЗН да поиска
от съда да бъдат намалени разпореждания на наследодателя в полза на други лица
до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от
наследството. За да се установи размера на запазената част на наследника със
запазена част при заявено искане за възстановяване чрез намаляване на завещателни разпореждания, съдът образува наследствена маса
според изискванията на чл.31 ЗН, като в нея включва всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му , като се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл.12 ал.2 ЗН и се прибавят
даренията, без обичайните такива. Остойностяването на имуществената маса се
извършва поред стойността на недвижимите имоти по време на открИ.е
на наследството. Така, в масата по чл.31 ЗН влизат всички оценяеми
в пари права, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, с
изключение на тези права които се погасяват със смъртта му. За да се извърши
преценката дали е налице накърняване на запазената част, след като бъде
съставена (като имущества и стойност) масата по чл.31 ЗН, съдът е длъжен да
приспадне задълженията на наследодателя, в т.ч. и увеличението на наследството
по чл.12 ал.2 ЗН, за да получи чистата стойност на наследството. Едва след като
се приспаднат задълженията на наследодателя, съдът следва да се прибави
стойността на даренията. За да се разреши основният спор на иска по чл.30 ал.1 ЗН, дали завещанието разпореждане следва да се намали, и ако да - в какъв обем,
следва д се реши и въпроса за свободното имущество, т.е. да се прецени имали
свободни наследствени имоти, от които наследникът със запазена част, заявил
искането си по чл.30 ал.1 ЗН, да се удовлетвори или не. Прибавянето на дарение
на недвижим имот, извършено от наследодателя в полза на наследника, заявил
претенциите си за възстановяване на запазена част при формиране на
наследствената маса по чл. 31 ЗН е задължително, доколкото завещанието не носи
белега на обичаен дар, касаещ движими вещи със
сантиментална стойност или незначителни суми (Решение № 81 от 20.04.2012 г. по
гр. д. № 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.)
Не е спорно между страните, че ищците са
наследници със запазена част от наследството на наследодателя Т. М.Л. (негов
син и внук – дете на починалия му син). Двамата упражняват правото си срещу
лице, което също е наследник със запазена част – също внук. Един от
наследниците със запазена част – ответницата Т.Л., не е предявила претенцията
си за намаляване на завещателите разпореждания и възстановяване на припадащата
й се част от запазената част от наследството на Т. М.Л..
В хода на процеса се установи, че
наследодателят не е оставил в наследство нито актови, нито пасиви, т.е. в
масата по чл. 31 от ЗН следва да се включи завещаното имущество в размер на 4/6
ид. части от дворното място, втория жилищен етаж и
обслужващите избено и таванско помещение.
няма други имоти, освен 4/6 ид. части, предмет
на нотариалното завещание. Нито ищецът, нито ответникът по иска с правно
основание чл. 30 от ЗН е поискал включване в масата по чл. 31 от ЗН на сградите
от допълващото застрояване, по отношение на тези сгради не са установени както
собствениците, така и правата им. Видно от неоспорените експертизи и скицата на
имота, три от тях представляват самостоятелни обекти на правото на собственост
– гаражи, две от тях стопански постройки.
Не са налице основанията по чл. 36 от ЗН за
отделяне на имот в натура. В настоящия случай предмет на завещанието е идеална
част от недвижим имот, един от наследниците с право на запазена част – съделителят Т.Л., не е упражнил правото си за иска
възстановяване на запазената си част, респективно – намаляване на завещателното разпореждане,
ето защо възстановяването следва да се извърши чрез отделяне на идеална
част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на
наследника или наследниците, поискали възстановяването (Решение № 93 от
15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, II г. о.).
При това положение стойността на
имуществото по чл. 31 от ЗН се изразява в стойността на завещаното - 4/6 ид. части от втория жилищен етаж от западната половина на
двуетажната къща – самостоятелен обект с идентификатор 36498.504.2532.1.2,
ведно с прилежащите му избени и тавански помещения, (оценен от вещото лице на
стойност 43 650 лева към момента на открИ.е на
наследството) или в размер на 29 100 лева и в стойността на 4/6 ид части от ½ ид. част от
дворното място, оценено от вещото лице в размер на 24 800 лева или в
размер на 16 533.33 лева. В тази връзка, недоказани останаха
твърденията на ответника К.Л., че приземният етаж представлява самостоятелен
обект на правото на собственост – жилищен етаж. Въпреки дадените в тази насока
указания на съда при насрочване на делото, доказателства този етаж да отговаря
на нормативните изисквания за самостоятелно жилище, не се ангажираха в процеса.
От заключението на вещото лице Й. и от обясненията дадени в открито съдебно
заседание се установява, че съгласно наличните строителни книжа, това
представлява избен етаж, т.е. предназначението му е обслужващо – за складови
помещения.
Тъй като се касае за съсобственост между
различни лица, възникнала на различни основания, съдът намира, че следва
изчисли накърнена ли е запазената част от наследството на Т. М.Л. отделно за
дворното място и отделно за жилището в сградата, тъй като формирането на маса
по отношение на двете би довело до невъзможност за изчисляване на квотите от
дворното място, ако към него се прибавят стойността на завещания и подарения
имот – две жилища, каквито наследниците на И. Л. не притежават. За тях няма от къде да дойде увеличение на пазарната
стойност на дворното място, оценено в пари, тъй като те не са съсобственици на
жилището, предмет на делба. Би се стигнало до ситуацията, по отношение на
съсобственици на И. Л. правата да се определят за имот на стойност 49 600
(паричната стойност на цялото дворно място), а за наследници на Т. Л. правата
да се определят върху тази сума, с прибавена към нея стойността на жилището,
предмет на завещание и даренията.
ОТНОСНО намаляване на завещателното
разпореждане на втория жилищен етаж:
Стойността на имуществото, което следва да
се включи в масата по чл. 31 от ЗН е в размер на стойността на завещаните 4/6 ид. части от втория жилищен етаж и прилежащите към него
таванско и избено помещение.
Ето защо съдът приема, че стойността на
имуществото, което следва да се включи в масата по чл. 31 от ЗН е в размер на
29 100 лева, представляваща стойността на завещаната част от имотите (4/6 от 43
650). В процеса не са доказани задължения на наследодателя, които да се
извадят, нито увеличение на наследството, което да се прибави.
Към сумата 29 100 лева следва да се прибави
стойността на подареното имущество през 1975 г. Наследодателят Т. М.Л. е
притежавал това жилище в режим на СИО. Двамата
наследодатели са извършили дарението на двамата си синове, т.е. при
прекратяване на СИО наследодателят би притежавал
½ ид. част от жилището и доколкото го е дарил
на синовете си с равни права, то стойността на подареното се явява в размер на
16 550 лева (½ от 33 100 лева).
При това положение, стойността на
имуществата, които следва да се включат в масата по чл. 31 от ЗН, възлиза на
45 650 лева.
Както съдът посочи, запазената част от
наследството е в размер на 2/3 съгласно разпоредбата на чл. 29 от ЗН за всички
наследници, или на стойност 30 433.33 лева. От тази част, запазена за
ищеца Н.Л. е ½ ид. част или 15 216.67
лева, съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗН. Този ищец е получил дарение в
размер на 8 275 лева (1/4 от пазарната стойност на първия жилищен етаж –
целият на стойност 33 100 лева). При това положение, след прихващане
съобразно разпоредбата на чл. 30 ЗН, на направеното от наследодателя в полза на
ищеца Н.Л. дарение, се налага извода, че запазената част на този ищец е накърнена с имущество на стойност
6 941.67 лева (15 216.67–8 275). Следва съдът да намали завещателното разпореждане, респективно – да възстанови
запазената част на Н.Т.Л. от наследството на Т. М.Л. до размера от
6 941.67/43 650 ид. части. Подобренията,
твърдени от ищеца Н.Л. не касаят имот, част от наследството на Т. М.Л., същите
се отнасят до подарено имущество – първи жилищен етаж, за което има индиции да е било предмет на делба – посочено в
представеното постановление на ЧСИ за възлагане на
имот, изнесен на публична продан и възложен на съделител,
респективно – в това делбено производство или
самостоятелно, ищецът е могъл да отправи претенциите си по сметки за
увеличаване стойността на първия жилищен етаж.
От общо запазената част в размер на
30 433.33 лева, запазената част на ищеца А.Л. е в размер на 1/3 от
½ или 1/6 ид. част (формирана по право на
заместване на починалия баща на ищеца – М.Т.Л.) или в размер на 5 072.22 лева. Ищецът А.Л. е получил по
наследство ¼ част от дарената на баща му част на стойност 2 068.75
лева (1/16 от пазарната стойност на първия жилищен етаж – целият на стойност
33 100 лева). При това положение, след прихващане съобразно разпоредбата
на чл. 30 ЗН, на направеното от наследодателя в полза на ищеца Н.Л. дарение, се
налага извода, че запазената част на
този ищец е накърнена с имущество на стойност 3003.47 лева
(5 072.22–2 068.75). Следва съдът да намали завещателното
разпореждане, респективно – да възстанови запазената част на А.М.Л. от
наследството на Т. М.Л. до размера от 3003.47/43 650 ид.
части.
ОТНОСНО намаляване на завещателното
разпореждане на дворното място:
Съдът приема, че със завещаването на 4/6 ид. части от ½ и. част от дворното място, запазената
част на заявилите претенция наследници е нарушена и съдът следва да я
възстанови спрямо стойността на дворното място.
Стойността на цялото дворно място възлиза
на 49 600 съгласно заключението на вещото лице Й., а ½ ид. част от него – на 24 800 лева.
Наследодателят се е разпоредил с 4/6 от
½ ид. част с оспореното завещание или с дворно
място на стойност 16 533.33 лева (4/6 от 24 800). От тази стойност
запазената част в размер на 2/3 възлиза на 11 022.22 лева, а
разполагаемата част – на 5 511.11 лева.
От общата за всички наследници запазена
част в размер на 16 533.33 лева, ½ е запазена за ищеца Н.Л. или
имущество (дворно място) на стойност 5 511.11 лева, а 1/6 ид. част е запазена за ищеца А.Л. или имущество на стойност
1 837.04 лева.
Останалата част от запазената част, оценена
в размер на 3 674.07 лева се явява завещана на ответника К.Л..
Така, сборът от трите суми: 5511.11+1837.04+3674.07=11022.22 лева
– общата стойност на запазената част, както съдът посочи по-горе.
Наследодателят се е разпоредил и с
разполагаемата си част в размер на 5511.11 лева в полза на ответника К.Л..
При това положение, следва съдът да отмени
завещанието до размера на накърнената запазена част на двамата наследници, и да
възстанови на Н.Л. частта от дворното място в размер на 5511.11/49 600 ид. части, а на А.Л. – част от наследството върху дворното
място в размер на 1837.04/49 600 ид. части.
ІІІ. ОТНОСНО иска за делба на жилище на
втория етаж и прилежащите помещения:
По делото е установено, че сънаследниците на А. Л. и Т. Л., наследниците са придобили
следните права в съсобствеността по наследство, по завещание и при
възстановяване на запазената част:
Н.Т.Л. притежава по наследство 1/6 ид. част от жилището на втория етаж в западната половина на
жилищната сграда, което остойностено в пари спрямо
пазарната цена на жилището е в размер на 7257/43650 ид.
части. Отделно, съдът възстановява на този съделител
запазена част от наследството на Т. Л., касаещо
жилището в размер на 6941.66/43650 ид. части. Така,
правата на Н.Л. в съсобствеността възлизат на 14 216.67/43650 ид. части.
И.С.Л. притежава по наследство от починалия
си съпруг 1/24 ид. част от процесното
жилище, която част остойностена в пари спрямо
пазарната цена на жилището е в размер на 1818.75/43650 ид.
части.
Т.М.Л. притежава по наследство от починалия
си баща 1/24 ид. част
от процесното жилище, която част остойностена в пари спрямо пазарната цена на жилището е в
размер на 1818.75/43650 ид. части.
А.М.Л. притежава по наследство от починалия
си баща 1/24 ид. част
от процесното жилище, която част остойностена в пари спрямо пазарната цена на жилището е в
размер на 1818.75/43650 ид. части. Отделно, съдът
възстановява на този съделител запазена част от
наследството на Т. Л., касаещо жилището в размер на
3003.47/43650 ид. части. Така, правата на А.Л. в
съсобствеността възлизат на 4 822.22/43650 ид.
части.
К.М.Л. притежава по наследство от починалия
си баща 1/24 ид. част
от процесното жилище, която част остойностена в пари спрямо пазарната цена на жилището е в
размер на 1818.75/43650 ид. части. Същият е получил по завещание имущество на
обща стойност 19154.86/43650 ид. части. Така, правата
на К.Л. в съсобствеността възлизат на 20973.61/43650 ид.
части.
При тези части съдът следва да допусне
съдебна делба на втория жилищен етаж от западната половина на двуетажната
жилищна сграда, ведно с прилежащите избено помещение и ½ ид. част от таванското помещение.
ІV. ОТНОСНО иска за делба на дворното
място:
Съдът намира искът за делба на дворното
място за основателен, но не по посочените от съделителите
съображения, касащи поделяемостта
на дворното място. В конкретния случай същото представлява обща част по смисъла
на чл. 38 от ЗС, доколкото в него е построена сграда, в която части от етажи
принадлежат на различни собственици, т.е. формирала се е етажна собственост. В
т.1, б. е от ППВС № 2/ 1982 г. е прието, че е
недопустима делба на съсобствен парцел, в който има
сграда, в която етажи или части от етажи заедно с придадените към тях помещения
на тавана или зимника принадлежат на различни собственици (когато е образувана
етажна собственост). Има се предвид хипотезата, при която всички съсобственици
на дворното място притежават отделни обекти на собственост в сградата. В тези
случаи дворът е обща част, съгласно чл. 38, ал.1 ЗС и не подлежи на делба.
Когато обаче някой от съсобствениците на дворното място не притежава отделна
сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, делбата на съсобственото дворното място би била недопустима само
когато съсобственикът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или
надстрояване при условията на чл. 183, ал.4 ЗУТ съобразно предвижданията на
действащия ПУП. При липса на доказателства в тази
насока, делбата следва да се допусне. В конкретния случай е установено, че съделителят Н.В. не притежава права в жилищната сграда,
построена в дворното място. Общият наследодател и съпругата му И. и М. Л., са
се разпоредили с двата жилищни етажа от източната половина на къщата в полза на
синовете си М. и И.. По делото не са ангажирани доказателства да е налице
възможност на съделителят Н.В. да бъде учредено право
на строеж, надстрояване или пристрояване. Същата притежава права в дворното
място, поради което съдът следва да допусне делбата при законовите квоти и след
като съобрази възстановяването на запазената част от наследството на Т. Л..
За да определи правилно квотите в съсобствеността,
съдът ползва заключението на вещото лице Й. относно пазарната стойност на
дворното място. Вещото лице е дало заключение, че стойността на ½ ид. част от дворното място възлиза на 24 800 лева.
Цялото дворно място при това положение има пазарна стойност в размер на
49 600 лева. Следва съдът да остойности частта
на всеки съделител в пари и да определи правата му в
съсобствеността като дробна част, отнесена към пазарната стойност на цялото
дворно място.
По отношение наследниците на И. М.Л. съдът
прие следните права в съсобствеността относно дворното място:
Н.И.В. притежава 8/48 ид.
части, които остойностени в пари възлизат на
8 266.67 лева или на 8266.67/49600 ид. части
от дворното място;
М.И.Л. притежава 8/48 ид.
части които остойностени в пари възлизат на
8 266.67 лева или на 8266.67/49600 ид. части
от дворното място;
Г.Ц.Л. притежава 3/48 ид.
части, които остойностени в пари възлизат на 3 100
лева или на 3100/49600 ид. части от дворното
място;
М.И.Л. притежава 5/48 ид.
части, които остойностени в пари възлизат на
5 166.66 лева или на 5166.66/49600 ид. части
от дворното място;
По отношение наследниците на Т. М.Л. и А.
Л. съдът прие следните права в съсобствеността относно дворното място:
Н.Т.Л. притежава 1/12 по наследство от А. Л.,
която част, остойностена в пари възлиза на
4 133.33 лева или 4 133.33/49600 ид. части.
Отделно, съдът възстановява на този съделител
запазена част от наследството на Т. Л., касаещо
дворното място в размер на 5511.22/49600 ид. части.
Така, правата на Н.Л. в съсобствеността възлизат на 9644.44/43650 ид. части.
И.С.Л. притежава 1/48 ид.
част от дворното място, които остойностени в пари
възлизат на 1033.33 лева или на 1033.34/49600 ид.
части от дворното място;
Т.М.Л. притежава 1/48 ид.
част от дворното място, които остойностени в пари
възлизат на 1033.33 лева или на 1033.34/49600 ид.
части от дворното място;
А.М.Л. – 1/48 ид.
част от дворното място по М.Т.Л., които остойностени
в пари възлизат на 1033.33 лева или на 1033.33/49600 ид.
части. Отделно, съдът възстановява на този съделител
запазена част от наследството на Т. Л., касаещо
дворното място в размер на 1837.04/49600 ид. части.
Така, правата на А.Л. в съсобствеността възлизат на 2870.37/43650 ид. части.
К.М.Л. притежава 1/48 ид.
част от дворното място по наследство от М.Т.Л., които остойностени
в пари възлизат на 1033.33 лева или на 1033.33/49600 ид.
части. По завещание, като сбор от разполагаемата и останалата част от
запазената част, К.Л. е получил имущество на 9185.18 лева или 9185.18/49600 ид. части. Така, правата на К.Л. в съсобствеността възлизат
на 10218.51/43650 ид. части.
При тези квоти
съдът следва да допусне делба на дворното място.
ОТНОСНО
разноските:
В първата фаза
на делбения процес, разноски не се дължат и
присъждат, доколкото всеки от съделителите има
едновременно качество и на ищец, и на ответник в процеса.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
І.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 42 б.б от ЗН вр.
с чл. 24, ал.1 от ЗН, предявен от А.М.Л. с ЕГН ********** *** и Н.Т.Л. с ЕГН **********
*** против К.М.Л. с ЕГН ********** ***, за прогласяване нищожността поради
липса на форма, нотариално завещание №
2, том I, peг. № **, нот.
дело № 21/2015 г. на нотариус С.Р. - с peг. № ** на
НК, с район на действие - района на Районен съд - К., с което наследодателят Т.
М.Л., бивш жител ***, починал на 11.03.2017 г. е завещал на ответника К.М.Л.
собствените си 4/6 ид. части от следните недвижими
имоти, а именно: ½ ид. част от дворно място,
ведно с подобренията в него, представляващо поземлен имот с идентификатор
36498.504.2532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР,
с адрес на поземления имот: гр. К., п. к. 4300, ул. „К.В.“ № 5, с площ: 593 кв.
м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 2532, квартал: 19, парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558,
36498.504.2530, 36498.504.2531, 36498.504.9550, както и от двуетажната жилищна
сграда - близнак, построена в това дворно място, съставляваща сграда с
идентификатор 36498.504.2532.1 по КККР на гр. К.,
която сграда е със застроена площ от 165 кв. м, брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, САМО: 1) ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ
от западната половина на сградата, който етаж бил пригоден за жилище, със
самостоятелен вход от северозапад, със застроена площ приблизително 82 кв.
метра, състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и тоалетна), и
2) ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от западната половина на сградата, със застроена площ от
82 кв. метра, състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение (баня и
тоалетна), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ІІ. ВЪЗСТАНОВЯВА,
на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, запазената част на Н.Т.Л. с ЕГН **********
*** от наследството на баща му Т. М.Л., бивш жител ***, починал на 11.03.2017
г., КАТО НАМАЛЯВА извършеното от
наследодателя завещателно разпореждане в полза на
К.М.Л. с ЕГН ********** ***, извършено с нотариално завещание нотариално
завещание № 2, том I, peг. № **, нот.
дело № 21/2015 г. на нотариус С.Р. - с peг. № ** на
НК, с район на действие - района на Районен съд – К., както следва:
с 5511.11/49600 ид. части от завещаното дворно място, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр.
К., п. к. 4300, ул. „К.В.“ № **, с площ: 593 кв. м, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2532, квартал: 19,
парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558, 36498.504.2530, 36498.504.2531,
36498.504.9550
с 6 941.67/43
650 ид. части от завещания САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 36498.504.2532.1.2, ведно с 1/2 ид.
част от прилежащите избени помещения и подпокривното
пространство, ведно със застроено и незастроено дворно място с площ 296.50/593
кв.м., сграда с идентификатор 36498.504.2532.2, 36498.504.2532.4 и 36498.504.2532.5,
по КККР на гр. К., общ. К., обл.
П., находящи се на ул. „Я.С.“ №15.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, запазената част на А.М.Л. с ЕГН ********** ***
от наследството на баща му Т. М.Л., бивш жител ***, починал на 11.03.2017 г., КАТО
НАМАЛЯВА извършеното от наследодателя завещателно разпореждане в полза на К.М.Л. с ЕГН **********
***, извършено с нотариално завещание нотариално завещание № 2, том I, peг. № **, нот. дело № 21/2015 г.
на нотариус С.Р. - с peг. № ** на НК, с район на
действие - района на Районен съд – К., както следва:
с 1837.04/49 600 ид. части от завещаното дворно място, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 36498.504.2532 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр.
К., п. к. 4300, ул. „К.В.“ № 5, с площ: 593 кв. м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2532, квартал: 19,
парцел XIII-2532, съседи: 36498.504.9558, 36498.504.2530, 36498.504.2531,
36498.504.9550
с 3003.47/43 650 ид. части от завещания САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
36498.504.2532.1.2, ведно с 1/2 ид. част от
прилежащите избени помещения и подпокривното
пространство, ведно със застроено и незастроено дворно място с площ 296.50/593
кв.м., сграда с идентификатор 36498.504.2532.2, 36498.504.2532.4 и
36498.504.2532.5, по КККР на гр. К., общ. К., обл. П., находящи се на ул.
„Я.С.“ №**.
ІІІ. ДОПУСКА да се
извърши съдебна делба между А.М.Л. с ЕГН ********** *** и Н.Т.Л. с ЕГН
********** *** от една страна и Т.М.Л. с ЕГН ********** ***, К.М.Л. с ЕГН
********** ***, И.С.Л. с ЕГН********** *** – от друга страна, на техния съсобствен сънаследствен недвижим имот, а именно:
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ
от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, застоено и незастроено с
площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра, находящо се в град К., ул.
„Я.С.“ № ***, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19 по плана на град К., ведно с
½ (една втора) ид. част от прилежащите избени
помещения и подпокривното пространство, който имот
понастоящем съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
36498.504.2532.1.2 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка
петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две точка едно точка
две), находящ се в град К., община К., област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед 18-4 от 03.01.2017 г. на Началник на СГКК – П.; адрес град К., п. к. 4330, ул. „Я.С.“ № ***, ет.***, ап. **; самостоятелният
обект се намира в СТРАДА № 1 (едно), разположена в поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2532 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и
осем точка петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две);
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта
1 (едно); посочена в документа площ 76 (седемдесет и шест) квадратни метра;
прилежащи части: съответните части от общите части на сградата; ниво 1 (едно);
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта:
36498.504.2532.1.1; над обекта: няма; стар идентификатор: няма,
ПРИ КВОТИ: Н.М.Л. –
14 216.67/43650 ид. части; А.М.Л. –
4 822.22/43650 ид. части; И.С.Л. - 1818.75/43650
ид. части; Т.М.Л. - 1818.75/43650 ид.
части; К.М.Л. - 20973.61/43650 ид. части.
ІV. ДОПУСКА да се
извърши съдебна делба между А.М.Л. с ЕГН ********** *** и Н.Т.Л. с ЕГН
********** *** от една страна и Т.М.Л. с ЕГН ********** ***, К.М.Л. с ЕГН
********** ***, И.С.Л. с ЕГН********** ***, Н.И.В. с ЕГН ********** ***, М.И.Л.
с ЕГН ********** ***, Г.Ц.Л. с ЕГН ********** ***, М.И.Л. с ЕГН ********** ***,
на техния съсобствен сънаследствен недвижим имот, а
именно:
ДВОРНО МЯСТО,
застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра,
находящо се в град К., ул. „Я.С.“ № **, съставляващо УПИ
ХІІІ-2532 в кв. 19 по плана на град К., съставляващо понастоящем ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 36498.504.2532 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет
и осем точка петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две),
находящ се в град К., община К., област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение: няма заповед за изменение в КККР;
адрес на поземления имот: град К., п. к. 4330, ул. „К.В.“ № 5; предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 2532, кв. 19, парцел
ХІІІ-2532; съседи: 36498.504.9558, 36498.504.2530, 36498.504.2531,
36498.504.9550,
ПРИ КВОТИ: Н.М.Л. -
9644.44/43650 ид. части; А.М.Л. - 2870.37/43650 ид. части; Т.М.Л. - 1033.34/49600 ид.
части; К.М.Л. - 10218.51/43650 ид. части; И.С.Л. -
1033.34/49600 ид. части; Н.И.В. - 8266.67/49600 ид. части; М.И.Л. - 8266.67/49600 ид.
части; Г.Ц.Л. - 3100/49600 ид. части; М.И.Л. -
5166.66/49600 ид. части.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.