Решение по дело №567/2019 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 185
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20195310200567
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Асеновград, 16.12.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесети септември   през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

        с участието на секретаря Ася  Иванова, като разгледа АНД № 567 по описа на Асеновградския районен съд, ІІ н.с. за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

       Обжалвано е наказателно постановление № 16-002528 от 09.07.2019г., издадено от Директора на Д-я “ ИТ”- гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което на „***“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. *** , представлявано от Р.И.К.  – управител, в качеството му на работодател, на основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева, за  нарушение по чл.61 ал.1 от  Кодекса на труда.

       Жалбоподателят „***“ ЕООД, в депозираната жалбата  оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост, като без да отрича факта на нарушението навежда твърдения за прекомерност на санкцията . Искането към съда е за редукция на наложената имуществена санкция в рамките на законовия минимум.   

       Въззиваемата страна Дирекция “ОИТ”-гр. Пловдив се представлява от юрист Каймакамова , която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

       Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. 

       С акт за установяване на административно нарушение от 17.06.2019 г. е констатирано, че при извършена проверка на 05.06.2019 г., в кафе –аперитив „Макаби“ , находящ се в гр. Асеновград бул. „България“ № 12, стопанисван от „***“ ЕООД от жалбоподателя в качеството му  на работодател е приета на работа и работи в проверявания обект като готвач  З. С.Т.  ЕГН: ********** , без да е сключен с нея преди постъпването и на работа трудов договор. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 05.06.2019г., била извършена проверка в горепосочения обект. Проверяващите установили, че заведението е в работен режим и в него в момента работи като готвач лицето З.Т.. Проверяващите се легитимирали и провели беседа с З. Т., която заявила, че работи от около две години в обекта , с работно време от 8.30 ч. до 16.00 часа, с почивка 1 час ,  с уговорено възнаграждение по 25 лв. на ден. З. Т.  саморъчно попълнила справка по чл. 402 от КТ, в която декларирала елементите на трудовото си правоотношение, като посочила, че работи в бар „Макаби“ от същата дата 05.06.2019 г., на длъжност готвач  с работно време от 08.30 ч. до 16.00 ч., с уговорено възнаграждение, почивка в рамките на работното време.  В графите за сключен трудов или граждански договор същата отбелязала, че няма сключени нито трудов, нито граждански договор. В последствие в Д-я „ИТ“ по отношение на работничката Т. , бил представен трудов  договор № 25 от 05.06.2019г. Контролните органи на базата на констатациите от проверката приели, че е налице трудово правоотношение, което е съществувало към момента на проверката, тъй като всичките му елементи са били налични още към този момент. За констатираното нарушение, касаещо допускането и приемането на работа на работничката  З. Т.  без да има сключен за това трудов договор на работодателят „***“ ЕООД бил съставен АУАН. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството Р.К.. При предявяването на АУАН и в срока по 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.

        Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено. Безспорно се установява от доказателствата, че на посочената дата З. Т.  е престирала работна сила и са налице всички елементи на трудово правоотношение, за което обаче е нямало сключен писмен трудов договор преди приемането и на работа и началото на престацията  на работна сила. АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по чл. 61 ал.1 от  КТ. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и  на основание чл. 414 ал.3 от КТ  е  наложена имуществена санкция  в размер на 2000 лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентен орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. В него правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ въз основа на която е наложена санкцията.

По отношение на наложената имуществена санкция от 2000 лева, същата като вид е законосъобразно определена, а като  размер  е съобразена с критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на санкцията е неоснователно. За посоченото нарушение размера на имуществената санкция е предвиден в закона в широк диапазон от  1500 до 15000 лева.   Санкцията за процесното нарушение  е оразмерена малко над минимума  предвиден в закона, който размер кореспондира, със сравнително по-голямата   тежестта  на нарушението. В случая нарушението е сравнително тежко с оглед големия период от време установен при проверката , през който на практика работничката е работила и престирала работна сила без с нея работодателя да  е сключил трудов договор , което и обуславя налагането на имуществената санкция в размер над минималния предвиден в закона, а именно 2000 лв. 

        С оглед на изложените  съображения съдът намира,че НП е постановено при спазване на административно-производствените правила, същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, затова и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,Съдът

 

                                           РЕШИ:

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-002528 от 09.07.2019г., издадено от Директора на Д-я “ ИТ”- гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което на „***“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Р.И.К.  – управител, в качеството му на работодател, на основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева, за  нарушение по чл.61 ал.1 от  Кодекса на труда.

         Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: