РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Варна, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500508 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба на Д. М. Б.,
гражданка на Федерална република Германия, чрез адв. П. М. от АК-Варна,
насочена против решение № 260084/18.10.21г., поправено с решение №
260024/15.08.22г., постановени по гр. д. № 1441/19г. на ОС-Варна, в частта
му, с която е бил отхвърлен иска на въззивницата срещу А. Х. И. от гр. Варна
за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на
брака им, за горницата над определените от съда 70% до претендираните от
ищцата 80% преимущество, основан на твърдение, че нейният принос в
придобиването значително надхвърля приноса на ответника, на осн. чл. 29,
ал. 3 от СК. Счита се, че съдът не е извършил обстойна и правилна преценка
на наличния по делото доказателствен материал, което е довело до
неправилно определяне на нематериалния и материалния принос на ищцата в
семейния живот на страните по делото. В тази връзка са приведени доводи
относно значителния принос на ищцата в поддържането на домакинството и в
отглеждането на общото им дете за сметка на липсата или незначителността
на приноса на ответника в тази насока. Относно отчетения от съда
материален принос на ищцата при придобиването на общото имущество се
поддържа, че макар и решението като краен резултат да е удовлетворително в
тази насока, то отново е налице превратна преценка на събрания
1
доказателствен материал. Сочи се на допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд във връзка са преценяването на дадени в писмен
вид свидетелски показания, досежно допълнителните постъпления от
извършвана от ответника нерегламентирана дейност в Германия и в тази
връзка за наличието на приходи, които да са послужили за придобиване на
общото имущество. Счита се, че по идентичен начин е било процедирано и
при обсъждане на доказателствата, касаещи твърдяния внос на автомобили,
тъй като свидетелските показания са били недопустими за установяването на
разпоредителни сделки с автомобили в България, предвид изискуемата
писмена форма за действителността им. Изцяло са оспорени изводите за
материален принос на ответника с такива източници. Поради това като най-
адекватни на събрания доказателствен материал се считат варианти 3 и 4 от
заключението на вещото лице по изслушаната СИЕ, които сочат на
материален принос на ищцата от повече от 85%. Поради всичко това се
поддържа, че ищцата е имала значителен принос в придобитото имущество
по време на брака между страните, изразяващи се в отглеждането на детето,
финансовото обезпечение на домакинството и полагането на лични грижи в
неговата поддръжка, организиране и благополучие, което следва да намери
израз в съотношение на 80% за ищцата и 20% за ответника. Претендира се
отмяна на решението в отхвърлителната му част и определяне на
претендирания от ищцата обем на по-голям дял от общото имущество, ведно
с присъждане на разноските по делото.
Съдът не е сезиран с частна жалба против определение №
260271/28.09.22г. по гр.д. № 1441/19г. на ВОС, с което оставена без уважение
подадената от ищцата молба за изменение на решението в частта за
разноските, поради което и отправеното във въззивната жалба искане за
ревизиране на решението в тази му част, не е предмет на настоящото дело.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна А. Х. И. чрез адв. Ив. В. от АК-Варна, с който се счита
въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Направен е анализ на
писмените и гласните доказателства от които счита, че се налага извода, че
ищцата не е установила тя преимуществено да е влагала повече средства в
закупуването на недвижимите имоти и в строежа на пансиона в с. Долен
Близнак. Сочи се, че единствено с лични средства на ответника от частния му
бизнес в Германия той е построил къщата в с. Долен Близнак. Разколебани са
били показанията на свидетелите на ищцата, тъй като същите не са основани
на непосредствените им впечатления за личните и финансовите отношения
между съпрузите и приноса на всеки един от тях в общото домакинство и
грижи за семейството и детето им. Поддържа се, че ответникът с лични
средства е закупил цялото обзавеждане на двата имота. Поради всичко се
претендира, че приносът на страните при закупуването на процесните
недвижими имоти следва да се приеме, че е еднакъв, тъй като критерият е не
само размера на получаваните доходи от трудовата дейност на всеки от
съпрузите, а и изпълнението на съпружеските задължения за осигуряване на
2
благополучието на семейството, вкл. и чрез грижата за отглеждането и
възпитанието на детето. Поради изложеното се претендира подадената
въззивна жалба да бъде оставена без уважение, ведно с присъждане на
разноските по делото.
В с.з. изразените становища във въззивната жалба и в отговора й се
поддържат чрез процесуалните представители на страните.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното
от фактическа и правна страна:
Съобразно наведените в исковата молба твърдения по фактите и
отправения до съда петитум, предявеният иск е по чл. 29, ал. 3 от СК - за
определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака на страните
общо имущество, тъй като съпружеската имуществена общност е прекратена
поради развод, при съотношение 4/5 (равняващи се на 80%) в полза на ищцата
и 1/5 (равняващи се на 20%) в полза на ответника (съотношението в дяловете,
извършено с уточняващата молба на ищцата от 05.09.19г.).
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните
по делото са сключили граждански брак на 29.08.1981г., който е бил
прекратен с развод с влязло в сила в тази си част с решение № 3121/02.07.18г.
по гр.д. № 9969/17г. на ВРС, ХVІ с-в, считано от 02.08.18г. (т. І, л. 115-122).
Това означава, че предявяването по настоящото дело иск по чл. 29, ал. 3 от
СК на 31.07.19г., е осъществено в предвидения в чл. 31 от СК преклузивен
срок.
Произнасянето на първоинстанционния съд по така предявения иск и в
рамките на отправения петитум, при наличието на съответните процесуални
предпоставки и липсата на процесуални пречки, обосновават извода за
допустимост на обжалвания съдебен акт.
По същността на иска.
С нормата на чл. 28 от СК е въведена оборимата презумпция, че при
прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, тъй
като се предполага, че съвместният принос за придобитите по време на брака
вещни права, е равен – чл. 21, ал. 3, вр. ал. 1 от СК. С разпоредбата на чл. 29,
ал. 3 от СК е предвидено, че в случаите на прекратяване на съпружеската
имуществена общност поради развод или по чл. 27, ал. 2 от СК, съдът може
да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако
приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия. Тази
норма касае цялото имущество, придобито по време на брака възмездно,
включително и тези движими вещи и недвижими имоти, които страните не са
посочили в хода на производството, но по силата на чл. 21, ал. 1 от СК са
съпружеска имуществена общност. Съдебната практика непротиворечиво
приема, че изискването за изключителност, изведено в постановките на т. 8 от
ППВС № 5/1972г. е относимо и при действието на СК от 2009г. – по-голям
дял от общото имущество може да се определи в изключителни случаи и ако
3
приносът на единия съпруг явно и значително надхвърля приноса на другия.
Преценката дали е налице изключителен случай и значително
несъответствие в приноса на съпрузите е винаги конкретна, изведена от
фактическите обстоятелства на съответния казус и при равнопоставено
отчитане на всички форми на съвместния принос, посочени в чл. 21, ал. 2 от
СК - влагане на средства, на труд, грижи за децата и работа в
домакинството. По тълкувателен път са изведени в цитираното ППВС №
5/1972г. и други форми на съвместния принос: създаване от единия съпруг на
спокойна обстановка за другия, за да се труди и твори, както и други
обстоятелства, които са от значение за материалното благосъстояние на
семейството. Разликата в доходите на съпрузите по време на придобиване на
общото имущество не е достатъчна, за да се определи по-голям дял на
съпруга с по-високи доходи. Това е допустимо само при значително
надхвърляне на доходите му, при еднакъв нематериален принос и то само ако
доходът се е реализирал като принос, т.е. без него не би било придобито това
имущество, като се отчитат фактите, осъществени през цялото времетраене на
брака. Възможно е приносът на единия съпруг да се състои изцяло в
осигуряване на материалното благополучие на семейството, а другият съпруг
изцяло да е поел грижите за домакинството и отглеждането на децата. Освен
това, при предявен иск по чл. 29, ал. 3 от СК, когато страните не спорят за
имуществения режим, приложим към придобитото вещно право и не е
предявен иск по чл. 24, ал. 4 от СК или чл. 23 от СК по отношение на
конкретна индивидуално определена вещ, придобита по време на брака, съдът
при определяне приноса на всеки от съпрузите следва да съобрази всички
обстоятелства по чл. 21, ал. 2 СК, без значение дали средствата са лични като
придобити преди брака или по дарение на единия съпруг, дали са в резултат
от получен кредит, за който отговаря единия или и двамата съпрузи или са от
осъществявана по време на брака дейност, като без значение е за какво са
изразходвани тези конкретни средства – за придобиване на имуществото в
режим на съпружеска имуществена общност или за осигуряване бита на
семейството и отглеждането на децата. Притежаването на лични средства не
следва да се отчита единствено в хипотезата, когато по исков ред е
установено, че те са вложени в придобиването на вещно право, за което е
признато за установено, че е лична собственост, изцяло или отчасти, на
единия съпруг на основание чл. 23 СК. Обективните предели на силата на
пресъдено нещо на решение за уважаване на иск по чл. 29, ал. 3 СК се
разпростира върху всички имущества, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност и то независимо дали са били посочени от страните
при разглеждане на делото и преклудира исковете по чл. 24, ал. 4 СК и чл. 23
СК (за горните постановки виж обобщено в Решение № 50122 от 6.01.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 4989/2021 г., II г. о., ГК и цитираната в същото съдебна
практика).
По предмета на въззивното производство.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в частта му,
4
с която е определен в полза на ищцата Д. Балаш по-голям дял от
имуществото, придобито по време на брака й с ответника Александер И., в
размер на 70%, тъй като приносът й за придобиването значително надхвърля
приноса на ответника.
Количественото определяне на дела на ищцата от общото имущество в
този му обем е в резултат на извършено средно претегляне на съвместния
принос на съпрузите, изразяващ се от една страна във вложени средства и
труд (80% към 20% в полза на ищцата), и от друга страна – в нематериалния
принос, изразяващ се в поддържането на дома и грижи за детето (60% към
40% в полза на ищцата).
Поради това и основните оплаквания във въззивната жалба са
свързани с неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение
в частта му относно определянето на нематериалния принос на брачните
партньори при придобиването на общото имущество като един от
компонентите, в които се изразява съвместния принос, за да се обоснове
тезата за определянето на по-голям дял от ищцата от общото имущество в
обем от 80%.
По установените по делото факти, относими към очертания с
въззивната жалба предмет на въззивното производство:
От брака на страните е родено общото им дете Д. А. И. - на
22.05.1984г. (т. І, л. 88). Същият е навършил пълнолетие на 22.05.2002г.
Окончателната фактическа раздяла между съпрузите с пълно
прекъсване на всякакви лични и финансови отношения е настъпила от м.
08.2016г. - съобразно приетото в мотивите на решението по бракоразводното
дело, в което е цитирано и постановената в този период заповед за защита от
домашно насилие по гр.д. № 10055/16г. на ВРС, с което на ответника И. са
били наложени и ограничителни мерки по ЗЗДН (т. І, л. 115-122). По този
факт страните не спорят.
По време на брака си страните са придобили възмездно имущество в
режим на СИО - режим, приложим към имуществените отношения на
бившите съпрузи съобразно § 4, ал. 1 от действащия СК при липсата на
представени доказателства за избран законов режим на разделност. Това
имущество се изразява в:
½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 04426.502.238 по КККР на
с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
18/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Близнаци, ул. „Лонгоз“, № 7, целият с площ от 1 653 кв. м, придобит
чрез договор от 29.07.1986г. за продажба с нотариален акт № 106, т. IX,
нот. д. № 2773/1986 г. и договор за доброволна делба от 31.08.1995г. и
Заповед № 362 от 27.04.2004 г. на Кмета на община Аврен (т. І, л. 77-79л.
5
86, л. 267);
ведно с ½ ид. ч. от построения в дворното място семеен пансион,
представляващ триетажна сграда с идентификатор № 04426.502.238.1 по
КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-18/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в с. Близнаци, ул. „Лонгоз“, № 7, със застроена площ от 230 кв. м. (т. І, л.
86);
апартамент № 13 с идентификатор № 10135.1503.171.1.13 по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изп. директор
на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-1872/09.03.2016г. на
Началника на СГКК Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Христо
Попович“, № 32, ет. 5, ап. 13, придобит чрез продажба от 22.08.2000г. с
нотариален акт № 193, т. II, peг. № 4120, нот. д. № 400/2000 г. ВН (т. І, л.
80),
и движими вещи:
намиращото се в апартамента пълно обзавеждане: черна остъклена
холова секция с три ниски и едно високо остъклено тяло; бяла остъклена
холова секция с три плътни и две остъклени високи тела; спално
обзавеждане, състоящо се от съчетани двойно легло, гръб с един ред
горни шафове и четирикрил гардероб с огледало, кафява; комплект
четириместна холова гарнитура и два фотьойла, светло бежови;
петкрилен дървен вграден гардероб в естествена дървесна шарка;
кухненски шкафове с кафяв корпуск и бели врати и сив плот, както и
следните кухненски и други електроуреди: фурна за вграждане Privileg,
бяла; кухненски плот за вграждане Privileg, четири котлона, бял;
хладилник Bosch; кафемашина Siemens, бяла; електрическа кана Siemens,
бяла; микровълнова фурна Siemens, бяла; фризер Bosch; климатик
Toshiba; климатик Daewoo, бял; миялна машина, аспиратор, малка фурна
за сандвичи, миксер, кухненски робот, фритюрник, електрически грил,
еспресо машина, 2 пасатора, проточен бойлер и бойлер Елдом Инвест;
вентилатор на стойка; пералня Gorenje, бяла; 2 прахосмукачки, 2
телевизора (единият Panasonic Quintrix, черен, с тръбен кинескоп, около
29 инча диагонал на екрана), видео Sony, черно; видеорекордер Grundig
GV 6000, черен; гладачна машина, 2 ютии, 2 бр. радиоапарати,
музикална стереоуредба Sony с комплект високи озвучителни тела,
6
черна, сателитен приемник, телефон с факс, копирна машина, настолен
компютър, 3 бр. бормашини Бош, машина за рязане на дъски Бош,
шлайф машина Бош, 2 бр. ъглошлайф Бош, моторен трион Бош
(съобразно описанието им в молба от 24.09.19г., в която се сочи, че са
закупени през 1999г. и превозени до България - т. І, л. 99-100, както и
описа на стоките на л. 101-102, подписан от страните по делото и
неоспорен от ответника – за последното виж изявлението в молбата от
06.02.20г., т. ІІ, л. 477). ;
лек автомобил Daewoo Lanos, с peг. номер В6584РМ, рама №
KLATF08CEWB278152, закупен на 26.03.10г. – т. І, л. 108;
марков дамски велосипед с усилена конструкция Germatec GM02-X, със
сива стоманена рамка със сини предна и задна вилки, 18 скорости, с
преден и заден амортисьори,
От обясненията на страните по делото, дадени пред
първоинстанционния съд в съдебно заседание на 28.08.20г., се установява, че
след сключването на гражданския брак през 1981г. двамата са заживели в
една стая в апартамента на майката на ответника в гр. Варна, която са
обзавели с мебели и вещи, донесени от ищцата от Полша (същите са описани
в списъка на в т. ІІ, л. 791-792, неоспорен от ответника) и със съвместно
закупени уреди. По това време ищцата е работила като продавачка на
сладолед на пазара и след това като селскостопански работник, грижейки се
за домакинството. В същия период ответникът е работил като шофьор в ЦКС
(съобразно представените копия от трудовата му книжка в т. ІІ, л. 793-891 –
от 02.10.1979г. до 01.07.1982г. е бил шофьор, а от 26.07.82г. до 01.10.82г. е
бил продавач на сладолед; от 28.12.82г. до 28.03.1985г. – товаро-разтоварач в
Пристанище-Варна; от 23.10.1985г.-02.09.1988г. – стрелочник към БДЖ, гара
Варна и от 15.09.1988г. до 15.11.89г. – отново шофьор в ЦКС). След
раждането на сина им Д. на 22.05.1984г., ищцата е ползвала отпуск поради
бременност и раждане, а след това и за отглеждане на детето, продължил до
1986г. През това време семейството е заживяло в междувременно
предоставеното им самостоятелно жилище в гр. Варна, кв. „Владиславово“.
През м. 04.1986г. ищцата, заедно с почти 2-годишното им дете е отишла в
Германия, гр. Нюрнберг при сестра си и двете работили, разнасяйки вестници
и извършвайки почистване на ресторанти. В началото ищцата е разнасяла
вестниците с детето си с колело, но след 3 седмици е наела хора, за да го
гледат, на които е заплащала от спечелените пари. Връщайки се в България
през есента на 1986г., ответникът я е уведомил за извършената покупка на
дворното място в с. Близнаци (закупено на 29.07.1986г.), чиято цена ищцата
твърди, че е заплатила чрез връщането на взетите от майка му пари на заем.
През 1987г. ищцата започнала работа в „Будимекс“ към посолството на
Полша в гр. София като медицинска сестра, а детето е било на детска
7
градина. През 1988г. ищцата с детето отново заминали за Германия, където тя
се включила в 10-месечен задължителен езиков курс, живеейки в жилище,
предоставено им от германския Червен кръст. През това време ответникът е
живеел сам в България. През м. 11.1989г. ответникът е напуснал работата си в
България и взел решение да отиде и той в Германия при съпругата и детето
си. Тогава продал вещи от обзавеждането на дома им в гр. Варна и парите от
това „си ги харчел“ (л. 759 на гърба). Ищцата е закупила от магазин в
България нова холова гарнитура и я натоварили на автомобил с ремарке,
които отнесли в Германия. През 1990г. ищцата е започнала работа като
медицинска сестра в болнично заведение в гр. Нюрнберг и оттогава работи
без прекъсване като такава. Ответникът започнал езиковия курс, но не го
завършил, тъй като започнал работа във фирма за преместване на мебели.
Това продължило до 1993-94г., когато решил да започне собствен бизнес чрез
внасяне на коли от Германия в България. След това от 1995г. до 2001г. е
работил със собствен товарен автомобил в Германия. Ищцата е твърдяла, че
тя е поддържала цялото домакинство от първия ден на пристигането си в
Германия, което е свързано с отглеждането на детето, плащането на наема за
жилището, консумативните разноски за същото, а А. си е купил само един
компютър, който му е бил необходим за изучаването на немски език.
Последният е признал, че тя е заплащала наема, но пък той поддържал
колите, застраховките и консумативите, както и разходите за семейни
ваканции. Последното е отречено от ищцата.
Ответникът изтъква, че докато е работил и живял в Германия е готвил,
поддържал домакинството и гледал детето. Признава, че бившата му съпруга
по-често е вземала Д. от градина, тъй като той е работел до късно. Посочва
като дата на раждането на детето им 21.05.84г. вместо действителната дата
22.05.84г., както и не помни имената на детската градина и училището, което
Д. е завършил. Счита, че любимата храна на Д. е хамбургери, когато детето е
било при него, но не знае каква е била любимата му храна, когато детето е
било по-малко. Споделя, че когато майка му е била на работа, Д. си е правил
сам филийки ако майка му не е оставила готвена храна в хладилника. Това го
знае, тъй като е бил с детето в дома им.
Разпитан по делото като свидетел синът на страните излага, че докато
баща му е живеел в България, не им е изпращал пари в Германия, тъй като той
не е имал възможност. Майка му в началото е разнасяла вестници, а после е
започнала да работи като медицинска сестра. Баща му е работил от време на
време, когато излезе нещо за работа – носел мебели с автомобил. Когато баща
му живеел в Германия се грижел за него от време на време, като някой път му
е приготвял сутрин храна. По принцип всичко у дома е правила майка му. До
2000г. баща му и майка му се карали и тогава баща му живеел от време на
време в България и когато искал се връщал в Германия. През 2000г. двамата
решили и закупили с общи средства апартамент в гр. Варна, в който отсядали
през лятото. Докъм 2010г. Д. живял при майка си, а след това тя му е
помагала с наема за нает апартамент или за други нужди – да си купи кола и
8
др. такива. Споделя, че и баща му е давал по малко пари, колкото може.
Допълва обаче, че баща му не е давал пари на майка му, докато е живял в
Германия. Парите, които си изкарвал в Германия си ги използвал само за
негови разходи. Сочи, че понякога баща му ходел да пазарува, понякога е
чистел къщата или готвел. Случвало се е майка му да дава пари на баща му, за
да живее, тъй като на него му е било трудно да си намери работа поради
липсата на квалификация, а и защото не е искал да работи много сериозно.
Ищцата обяснила пред съда, че през 2001г. семейството било в
България през лятото. Ответникът и детето им се върнали по-рано от нея в
Германия. Когато тя пристигнала в дома им в Германия установила, че
съпругът й е изнесъл почти всичкото обзавеждане и уредите и ги пренесъл
при свой приятел, за да я накаже. Ответникът не отрича това и сочи, че по-
късно е върнал всички вещи. Същевременно обаче изтеглил от банковата
сметка на ищцата, за което действие имал пълномощно от нея, 80 000
германски марки и заедно със семейния автомобил се върнал в България. За
тези средства ответникът сочи, че са негови и ги изтеглил, за да си уравнят
сметките със съпругата си. Когато пристигнал в България е предприел
строителството на къща в дворното място в с. Близнаци. През 2002г. обаче
след като отново се сдобрили, съпрузите решили да променят
инвестиционното си намерение и започнали да строят хотел със снек-бар. Към
2004г. сградата е била построен в груб строеж, а довършителните работи ги е
извършвал или лично ответника или с помощта на наети работници, за които
е плащала ищцата. След 2008г. обаче строителните дейности по обекта били
преустановени, защото почти всичко според ответника било готово. След
2008-2009г. ответникът временно посещавал Германия, за да работи.
Синът на страните Д. сочи, че е наемал баща си в своята фирма за по 2-
3 месеца през 2015г., но понякога му е плащал пари и без той да работи.
Освен това му е изпращал един или два пъти по 500 евро в България.
Свидетелката Н. Л. е съседка на страните в с. Близнаци, тъй като
къщата й е през две къщи от тяхната. Познава ги от 2007г., когато А. живеел
на първия етаж, където били направени 2 стаи, а Д. се връщала от Германия
за по 2 седмици или за по 1 месец, което зависело от графика й. През това
време извършвали довършителните работи по постройката като основно
ищцата снабдявала с повечето материали от Германия, тъй като се връщала с
микробус, който тя шофирала. Когато не достигали оставените от Д. пари за
работниците, тя имала уговорка със свидетелката да дава пари на заем на А.,
след което тя й ги връщала при завръщанията си в България. Излага, че
ищцата е оставяла пълен хладилник с продукти, но когато се връщала,
заварвала пълен хаос в къщата. Поради тази причина свидетелката е канила
ищцата, за да се нахрани в нейния дом.
Според свидетелката Д. Д., която е приятелка на ищцата от 2000г. и
неин адвокат по други съдебни производства (по делото за развод и за защита
от домашно насилие), всяка година Д. се е връщала в България поне по 6 пъти
9
годишно. Потвърждава, че строителството в с. Близнаци е започнало през
2003-2004г. , а покривът се поставил 2006-2007г. Излага, че ищцата е
зареждала строителни материали и плащала на работниците или оставяла
пари на съпруга си за разплащане. Свидетелката е научила от ищцата, че до
пълната им раздяла през 2016г., именно тя е била тази, която издържа
семейството и се грижи за него. Докато е била в Германия се грижила за сина
им, а като си дойдела в България, се грижела за дома и за И..
Свидетелят Р. И. е племенник на ответника и излага, че докато е бил в
Германия, чичо му е внасял в България камиони. През 2002г. или 2003г. е бил
регистриран един камион на името на свидетеля - „Мерцедес“ 711, за който
получил 16 000 лева. Освен това така били продадени и три леки автомобила.
За последния свидетел синът на страните Д. сочи, че братовчед му взел
всичките пари от продажбите на автомобилите, а на баща му е дал съвсем
малко. Така Росен И. е взел около 25 000 марки, с които е заминал за
чужбина.
Свидетелят Т. Т. също е племенник на ответника и потвърждава, че в
имота в с. Близнаци са били отглеждани кучета, но не знае колко от тях са
успявали да продадат. Свидетелят е продавал внасяните от вуйчо му камиони
от Германия през 90-те години. Така около 1999г. е продал „Мерцедес 709“ за
16 000 лв., а след това и син на цвят камион „Ман“ за 28 000 лв. общо. По-
късно бил внесен и продаден и един бял „Мерцедес 1120“ за 22 000 лв.-23 000
лв., в който имало пълно мебелно обзавеждане за жилище, което по-късно
сложили в купения от страните по делото апартамент в гр. Варна.
Ищцата отрича да са получавани такива суми за продадените
автомобили в България, но признава, че са извършвани такива продажби, вкл.
и на стоки от Германия, превозвани с тези товарни автомобили. Твърди, че
всички разходи за закупуването и транспорта до границата на България ги е
поемала самата тя.
Според св. П. Д., която има заведение в с. Близнаци, когато ответникът
видял, че те строят и той започнал да се интересува как може да построи
нещо по-голямо от започнатата къща на мястото си. Страните по делото
започнали да строят през 2002г. по-големия строеж. Строителството било
организирано основно от ответника, а ищцата идвала на няколко месеца за по
1-2 седмици. Свидетелката не е виждала ищцата да носи материали или да
плаща на строители. Знае, че ответникът е извършвал и сам строителни
дейности по лепене на фаянс и теракот. Признава, че са давали пари на заем
на ответника, но той ги е връщал, когато тя продаде в Германия гледаните от
него в селото кучета. Свидетелката излага, че когато са ходили на гости в
дома на ответника, са го заварвали той да чисти къщата, да подрежда кухнята
и да я мие. Когато Д. е идвал в България винаги е посещавал заведението на
свидетелката, тъй като в същото е имало интернет. По това време баща му е
говорил с някого навън.
Ответникът е допълнил, че през 2012-2013г., когато е посещавал
10
Германия той си е наел жилище, тъй като са се разделяли с ищцата и понеже
тя не му е предоставяла финанси от 2012г., вземал заем, за да живее и после
ги връщал, но все още дължал 3 000 евро. В подкрепа на това изявление е
представеното удостоверение за разходи за настаняването на ответника,
издадено на 17.10.12г. от Службата за гарантиране условията на живот и
социална интеграция „Социална служба“ – Специализиран отдел за помощ на
лица без жилище и бездомни (т. ІІ, л. 775), както и документ, удостоверяващ
предоставените на ответника от Бюро по труда, гр. Нюрнберг помощи за
осигуряване на издръжката на живот за периода от 06.11.12г. до 31.03.13г.
под формата на заем (т. ІІ, л. 783-788).
Съобразно заключението на вещото лице по извършената СИЕ,
изслушано пред първоинстанционния съд, което настоящият съд кредитира
като обективно и компетентно дадено, са възможни 4 варианта на определяне
на съотношението на доходите на бившите съпрузи за периода на брака им.
Във всички варианти съотношението на приходите е преимуществено в полза
на ищцата (първи вариант – 83.51% към 16.49%, втори вариант – 91.42% към
8.58%, трети вариант – 94.34% към 5.66% и четвърти вариант – 95.82% към
4.18%). Съдът обаче намира, че не следва да се кредитират вариант 1 и
вариант 4, тъй като в първия вещото лице е сумирало всички парични суми,
които всяка от страните е твърдяла, че е получила номинално без оглед на
доказателствения материал (от който не се установяват по категоричен начин
получаване на посочените от ответника парични суми от извършваните от
него дейности в Германия извън удостоверените в официалните документи по
делото, както и не се установява отглеждането и продажбата на кучета), а в
четвъртия вариант са взети предвид доходите само от трудова дейност. Съдът
не кредитира и вариант 3, тъй като се установи чрез писмени доказателства и
показанията на свидетели, както и от признанието на ищцата, че са внасяни
автомобили от Германия в България, а показанията на сина им, че сумите са
били откраднати останаха изолирани. При това положение съответстващ на
доказателствения материал по делото остава вариант 2, при който са
изключени доходите от продажба на кучета, тъй като не се установи нито
техният точен брой, нито колко са били продадени в Германия, нито на какви
точно цени. Съотношението в доходите на бившите съпрузи следва да се
приеме, че е било 91.42% към 8.58%.
Наред с горното от подробно коментираните гласни доказателства
следва да се приеме, че преимуществено ищцата е полагала грижите за
общото домакинство и за отглеждането на детето на бившите съпрузи. Както
беше установено и по-горе, още след сключването на гражданския брак
ищцата е поела грижите за общото домакинство (вкл. и чрез почти пълното
обзавеждане с вещите си от Полша) като и двамата съпрузи са полагали труд
(ответникът с прекъсвания). След раждането на детето им през 1984г. ищцата
е ползвала отпуск, за да го отглежда, а преди навършването на 2-годишната
му възраст е заминала заедно с него в Германия и започнала да работи, за да
осигури допълнителни парични средства, с които по-късно е заплатен дела от
11
имота в с. Близнаци. През 1988г., когато Д. е бил на 4 години, ищцата отново
е заминала с него в Германия и заживели в предоставеното им жилище от
Червения кръст. Ищцата започнала езиково обучение и практически курс за
признаване на квалификацията й като медицинска сестра. През това време
ответникът е работили и живеел сам в гр. Варна, харчейки парите за себе си,
вкл. и тези от продаденото обзавеждане на апартамента в кв. „Владиславово“
през есента на 1989г., когато е решил да замине и той за Германия. Когато
семейството отново заживяло заедно, ответникът за кратко посещавал
езиковия курс, но скоро го напуснал и започнал работа по товарене и
разтоварване на мебели и тяхното транспортиране. Същият обаче не знае
наименованията нито на детската градина, нито на училището, в което по-
късно е учило детето му, макар и да сочи, че го е вземал от време на време от
тези заведения. Ответникът не може да каже какви са били любимите ястия на
детето, когато е било малко, а сочи, че като пораснал Д. обичал хамбургери.
Самото дете описва обема на полаганите от баща му грижи в общото
домакинство през 90-те години на миналия век при съвместното им живеене в
Германия – понякога е чистел и готвел, понякога и пазарувал. Искал да
работи, но не много сериозно. А самият ответник обяснява пред съда още, че
ако съпругата му не е сготвила и оставила храна в хладилника – детето само
си приготвяло филии и се хранело в негово присъствие. Малко преди да
навърши пълнолетие Д., съпрузите през 2001г. отново са се разделили като
ответникът дори „наказал“ съпругата си като е изнесъл почти цялото
обзавеждане от жилището им в Германия и изтеглил без нейно знание 80 000
германски марки от нейната сметка (за които съдът допуска, че вложения в
същата е имал и ответника от извършваната транспортна дейност в Германия
в съдружие и самостоятелно).
След като през 2002г. съпрузите решили да строят съвместно в
дворното място в с. Близнаци, същите внасяли парични средства – ответникът
от изтеглените от банковата сметка 80 000 германски марки, а ищцата – от
трудовите си доходи. Очевидно след изграждането на постройката в груб
строеж през 2004г. паричните средства на ответника са свършили и той е
нямал други приходи освен от тези, които му е предоставяла ищцата при
честите си посещения в България (за това свидетелстват и получаваните
спорадично заеми от съседи в с. Близнаци, за които ответникът не отрича).
Ответникът е полагал личен труд в общия имот, както и заплащал на наетите
работници с парите от ищцата. Грижите за подпомагане на междувременно
навършилия пълнолетие син е продължила да полага единствено ищцата, тъй
като той до 25-26 си година е живял заедно с майка си, а след това тя го е
подпомагала за наема, за закупуване на автомобили и за посрещане на други
негови нужди (така и самият ответника в обясненията си пред съда). Д. е
посещавал баща си в България, но това е било рядко и единственото
установено е, че двамата са ходили в заведението в селото, в което е имало
интернет-връзка, за да може Д. да я ползва. Довършителните работи
продължили до около 2008-2009 г. като парични средства са осигурявани
12
единствено от ищцата при липсата на надлежно доказани доходи на
ответника.
Последният периодично отново е посещавал Германия, но освен
получените като заеми социални плащания, не е започнал работа и не е имал
никакви доходи. Живял е отделно от семейството си. През този период синът
му е плащал парични средства като нает във фирмата му служител, дори и без
ответникът да е полагал труд.
Всичко гореизложено мотивира настоящият съд да приеме, че случаят
е не само изключителен, но и е налице значително несъответствие в приноса
на съпрузите, тъй като от една страна доходите на ищцата, които значително
надвишават тези на ответника, са били реализирани като принос в
придобиването на общото имущество, но наред с това и нематериалният
принос на ищцата като влагане на труд, грижи за общото дете и работа в
домакинството, е значително надхвърлящ този на ответника. При това
положение настоящият състав на съда намира, че адекватно остойностяване
на съотношението на дяловете в общото имущество, при отчитане на
установената по-горе конкретна фактическа обстановка по делото и при
равнопоставено отчитане на всички форми на съвместния принос, ще е
определянето на съотношение от 80% за ищцата и 20% за ответника.
С оглед на така приетото, първоинстанционното решение следва да се
отмени в отхвърлителната му част и предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По разноските.
За първата инстанция в полза на ищцата се дължи пълният размер на
направените разноски, възлизащи на 5 364 лв., поради което на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата в размер на
още 1 609.20 лв. (разликата над присъдения размер от 3 754.80 лв. до
дължимия размер).
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта му, с
която в полза на ответника са присъдени разноски.
За въззивната инстанция в полза на въззивницата следва да се присъдят
направените разноски възлизащи в общ размер на 1 036.82 лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260084/18.10.21г., поправено с решение №
260024/15.08.22г., постановени по гр. д. № 1441/19г. на ОС-Варна, в частта
му, с която е бил отхвърлен иска на Д. М. Б., гражданка на Федерална
република Германия, чрез адв. П. М. от АК-Варна, срещу А. Х. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Христо Попович“, № 32, ет. 5,
ап. 13 за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по
13
време на брака им, за горницата над определените от съда 70% до
претендираните от ищцата 80% преимущество, основан на твърдение, че
нейният принос в придобиването значително надхвърля приноса на
ответника, на осн. чл. 29, ал. 3 от СК, както и в частта му, с която Д. М. Б.,
гражданка на Федерална република Германия е осъдена да заплати на А. Х.
И., ЕГН ********** сумата в размер на 303 лв., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на Д. М. Б., гражданка на Федерална република Германия,
родена на 01.09.1959г., по-голям дял от общото имущество, придобито по
време на брака й с А. Х. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна,
ул. „Христо Попович“, № 32, ет. 5, ап. 13, в размер на още 10 % спрямо
определените с първоинстанцинното решение 70 %, при което общият й дял
от общото им имущество възлиза на 80%, на осн. чл. 29, ал. 3 от СК.
ОСЪЖДА А. Х. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна,
ул. „Христо Попович“, № 32, ет. 5, ап. 13 да заплати на Д. М. Б., гражданка на
Федерална република Германия, родена на 01.09.1959г., с адрес в с. Долен
Близнак, общ. Аврен, ул. „Лонгоз“, № 7 сумата в размер на още 1 609.20
(хиляда шестстотин и девет лева и двадесет ст.) лв., представляващи разноски
за първата инстанция, както и сумата в размер на 1 036.82 (хиляда тридесет и
шест лева и осемдесет и две ст.) лв., представляващи разноски за въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез
процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14